Решение № 7462 от 08.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7462 гр. София, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20241100513966 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 15180/05.08.2024 г., постановено по гр.д. № 9161/2024 г. на СРС, ГО, 178 състав, са отхвърлени предявените от Р. Г. К. искове срещу Самостоятелна детска ясла № 38, БУЛСТАТ:0006963270419, както следва:

- с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 4125,90 лева – разлика между полученото от ищцата трудово възнаграждение и това, което е следвало да получи за периода от 01.04.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането;

-с правно основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 393,60 лева – мораторна лихва върху тази главница, считано от 27.05.2023 г. до 14.02.2024 г.;

- с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 6130 лева – допълнително материално стимулиране за периода от 01.04.2022 г. до 31.12.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, като недоказан;

- с правно основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 584,79 лева – мораторна лихва върху тази главница, считано от 27.05.2023 г. до 14.02.2024 г.

Със същото решение е отхвърлен предявеният от Р. Г. К., ЕГН:

1

********** срещу Столична община, иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на този ответник да заплати на ищеца сумата 3000 лева – неимуществени вреди, изразяващи се в страдания и стрес вследствие на незаконосъобразна заповед за налагане на наказание „забележка“ ведно със законната лихва, считано от 18.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. С решението е отхвърлен и предявеният от Р. Г. К., ЕГН:

********** срещу И. Ц. С. евентуален иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на този ответник да заплати на ищеца сумата 3000 лева – неимуществени вреди, изразяващи се в страдания и стрес.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Р. Г. К., с която същата го оспорва в цялост. В жалбата се твърди, че постановеното решение е недопустимо, неправилно, незаконосъобразно, неоснователно и немотивирано и необосновано, противоречи на материалнопвавните норми и е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи, че съдът неправилно не е допуснал направени с исковата молба доказателствени искания за представяне на заповеди на директора за периода 03.2022 г. 04.2022 г. за установени излишъци и икономии от предоставения бюджет и извършено разпределяне на тези икономии на служителите в яслата, поради което ищеца не е успяла да докаже, че са й дължими процесиите суми за неразпределени бонуси от икономии от заплати за исковия период. Твърди се, че ищцата въобще не е била включена в списъка за разпределяне на бонуси и не е получила икономии и увеличение на основната заплата над минималния размер съгласно Колективния трудов договор (КТД) за исковия период не защото е имала оценка „неприемливи резултати - според чл. 13 от Вътрешните правила (ВП), защото е имала дисциплинарно наказание. Поддържа, че доброволното изплащане на икономии за първото тримесечие на 2023 г. от работодателя й (след отмяната на заповедта със съдебното решение), представлява извънсъдебно признание на ответника Самостоятелна детска ясла № 38 за дължимостта на икономии за процесния период. Твърди се, че СРС не е обсъдил всички доказателства по делото. Сочи, че всички останали служители са получили увеличение на основното месечно трудово възнаграждение над минимално определеното в КТД и ВП, а при ищцата липсва увеличение заради наложеното дисциплинарно наказание. Навежда, че СРС неправилно в решението си е разгледал само един иск по чл.45 ЗЗД като не е посочил срещу кой ответник разглежда иска- Столична община или директора на яслата – И. С., нито е съобразил, че исковете за неимуществени вреди са предявени в условията на евентуалност, поради което е постановил неправилен и необоснован акт. Поддържа, че иска срещу Столична община е следвало да се разгледа кат предявен на основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД. Счита, че в нарушение на законовите правила СРС неправилно не е допуснал изслушване на втори свидетел. Твърди, че претендираните неимуществени вреди от налагането на незаконосъобразната заповед на ищцата са доказани в производството, като поддържа, че претендираният размер на обезщетението в 2 размер на 3000 лв. е справедлив и обоснован. Поради изложеното жалбоподателят моли за обезсилване на първоинстанционното решение и при условията на евентуалност за неговата отмяна и уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемият Столична община, в срока по чл. 263, ал.1 ГПК, е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за правилност и обоснованост на постановеното решение. Твърди, че не са налице основания за ангажиране на отговорността му като възложител на работата. Сочи, че по делото не са събрани никакви доказателства, че директорът на детската ясла недобросъвестно е използвала служебното си положение, за да постигне някакви цели или съзнателно да е издала заповедта за налагане на наказание „забележка", въпреки че е знаела, че липсват основания за издаването й.

Твърди, че въпреки че наложеното наказание „забележка" е било отменено като незаконосъобразно, налагането му не представлява неправомерно деяние от страна на работодателя, а упражняване на вменените му по закон дисциплинарни правомощия. Поддържа, че не се доказват и претендираните вреди, нито причинно-следствена връзка с влошаване състоянието на ищеца и наложеното наказание. Счита, че не са налице твърдените от ищеца процесуални нарушения. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемият Самостоятелна детска ясла № 38, в срока по чл. 263, ал.1 ГПК е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение. Оспорва да са налице сочените в жалбата на въззивника процесуални нарушения, като не счита за нужно да се събират нови доказателства. Сочи, че СРС е събрал всички относими по делото доказателства, обсъдил ги е в цялост и е постановил и мотивирал правилен съдебен акт. Оспорва да е налице извънсъдебно признание за дължимост на бонуси на ищеца като поддържа, че няма право което да задължава работодателя да даде допълнително възнаграждение на всеки работник при всяко разпределение на бонуси. Сочи още, че претендираните от ищеца бонуси нямат постоянен характер и не зависят единствено от отработеното време. Сочи, че е невярно твърдението на ищеца, че тя е единственият служител на яслата, който е получавал индивидуално трудово възнаграждение равно на минимално предвиденото такова за длъжността в КТД като твърди, че има и други служители на които се изплаща възнаграждение равно на минималното, което се потвърждава и от експертизата по делото. Твърди, че ищцата е получавала възнаграждение в полагащите й се размери като не е ощетена през периода на действие на оспорената заповед. Сочи, че първоинстанционното решение не е и недопустимо. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемият И. Ж. С. в срока по чл. 263, ал.1 ГПК е депозирала отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение. Оспорва да са налице 3 сочените в жалбата на въззивника процесуални нарушения. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, тъй като не се констатират пороци, обуславящи изводи за нищожност на съдебния акт.

Производството пред Софийски районен съд е образувано по искова молба на Р. Г. К., с която са предявени следните искове: искове с правно основание чл.128, т.2 КТ, срещу Самостоятелна детска ясла № 38, за заплащане на сумата от общо 10255, 90 лв., от които сумата от 6130 лв., представляваща неизплатени бонуси (допълнително материално стимулиране), под формата на реализирани икономии за тримесечие за периода от 01.04.2022 г. до 31.12.2022 г. и сумата от 4125, 90 лв., представляваща разлика между полученото трудово възнаграждение и това, което е следвало да получи под формата на увеличение на заплатата в периода от 01.04.2022 г. до 01.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба. иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, срещу Самостоятелна детска ясла № 38 (38 СДЯ), за сумата от общо 978,39 лв., представляваща мораторна лихва върху главниците за периода 27.05.2023 г. до 14.02.2024 г. иск с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, срещу Столична община за заплащане на сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на Р. Г. К. от заповед № 36/18.03.2022 г. на директора на 38 СДЯ, действаща в периода от 04.2022 г. до 04.2023 г. и отменена като незаконосъобразна с влязло в сила решение, ведно със законната лихва от датата на заповедта до окончателното изплащане. евентуален иск с правно основание чл.45 ЗЗД, срещу директора на 38 СДЯ- И. С. за заплащане на сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на Р. Г. К. от заповед № 36/18.03.2022 г. на директора на 38 СДЯ, действаща в периода от 04.2022 г. до 04.2023 г. и отменена като незаконосъобразна с влязло в сила решение, ведно със законната лихва от датата на заповедта до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че поради наложеното със заповед на директора на СДЯ № 38 дисциплинарно наказание „забележка“, което в последствие е отменено със съдебно решение на ищеца не е изплатено дължимо трудово възнаграждение за извършената работа в общ размер на 4

10255, 90 лв., от които сумата от 6130 лв., представляваща неизплатени бонуси (допълнително материално стимулиране), под формата на реализирани икономии за тримесечие за периода от 01.04.2022 г. до 31.12.2022 г. и сумата от 4125, 90 лв., представляваща разлика между полученото трудово възнаграждение и това, което е следвало да получи под формата на увеличение на заплатата в периода от 01.04.2022 г. до 01.04.2023 г.

Претендират се и неимуществени вреди от отменената заповед за налагане на дисциплинарно наказание в общ размер на 3000 лв., представляващи страдания, поради причинените с нея страдания, силна изнервеност, неспокоен сън, напрегнатост, душевно страдание, намалена общителност с близки и приятели, голям стрес, липса на сън, обида, онеправдания, повишени нива на кръвната захар и кръвното налягане.

С отговора на исковата молба ответниците Самостоятелна детска ясла № 38 и директора на СДЯ №38 – И. Ц. С. оспорват предявените искове като поддържат, че ищцата не е ощетена през периода на действие на оспорената заповед, защото е получавала в пълен размер заплатата си, съгласно определеното в сочените от самата нея нормативни актове и договореното в трудовия й договор и допълващите го допълнителни споразумения. Сочи, че няма правило което да задължава работодателя да даде допълнително възнаграждение на всеки работник при всяко разпределение на допълнителни възнаграждения. Излага доводи, че претендираните от ищцата суми нямат постоянен характер по смисъла на чл. 15 от НСОРЗ, тъй като същите не се изплащат постоянно заедно полагащото се за съответния период основно възнаграждение и не зависят единствено от отработеното време като такива суми ce дължат на работника само доколкото съответният ръководител ги е определил по размер и изявлението за определяне на размера е достигнало до работника. И. С., оспорва дължимостта на обезщетение неимуществени вреди по евентуалната претенция като сочи, че отмяната на заповедта не е достатъчна, за да ангажира деликтната отговорност на ръководителя, издал същата. Оспорва да е знаела, че към датата на заповедта липсват предпоставки за наказанието, напротив, била е убедена, че ищцата следва да бъде санкционирана предвид поведението й към онзи момент. Поддържа, че не е действала недобросъвестно. Оспорва още причинната връзка между отменената заповед и твърдените вреди, настъпването на описаните вреди, както и техния размер.