Решение № 587 от 12.12.2025, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 587 гр. Ловеч, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА

АТАНАСОВА при участието на секретаря ВАСИЛЕНА ИЛ. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА

Гражданско дело № 20254310100976 по описа за 2025 година

Иск с правно основание чл.3 във връзка с чл.1, ал.1, т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/.

Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба, подадена от В. Б. Ц. от гр.Ловеч, чрез пълномощника й адв.С. Л. срещу ТП на НОИ-Ловеч, представлявано от Директора Б. Б. и СУ“Св.Св.Кирил и Методий“-гр.Угърчин, представлявано от Директора Я. Ц.- А., в която посочва, че с Разпореждане №**********/05.06.2023 год., издадено от ръководител ПП при ТП на НОИ Ловеч, Е. Д., е отпусната на доверителката й лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 30.04.2023 год. пожизнено по чл.68, ал.1, 2 от КСО, в минимален размер.

С последващо разпореждане от 11.07.2023 год. е изменена личната й пенсия за осигурителен стаж и възраст при зачетен осигурителен стаж от 37 години, 8 месеца и 1 ден.

Със заявление вх.№1019-10-1023/30.08.2023 год. доверителка т а й се е обърнала до ръководителя ПП при ТП на НОИ - Ловеч за извършване на проверка, тъй като със същото разпореждане от 11.07.2023 год. не е зачетен осигурителният й стаж за периода от 05.10.1987 год. до 31.08.1988 год. като възпитател в начален курс в НОУ -с.Катунец. След извършена проверка за установяване на осигурителния стаж на Ц. за времето от 05.10.1987 год. до 31.08.1988 год. като възпитател в НОУ-с.Катунец е издадено и последното Разпореждане №**********/23.11.2023 год. от ръководител ПП при ТП на НОИ - Ловеч, Е. Д., за изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на доверителката й. С процесното разпореждане не е зачетен осигурителният стаж на Ц. з а времето от 05.10.1987 год. до 31.08.1988 год., в който период е работила като възпитател в начален курс в училището, поради липсата на ведомости за заплати. Изрично в разпореждането от 23.11.2023 год. е записано, че видно от КП №***/03.11.2023 год. за периода от 05.10.1987 год. до 31.08.1988 год., не може да бъде извършена проверка на ведомостите за заплати на НУ “Кирил и 1

Методий"-с.Катунец и установи осигурителният стаж, тъй като за горепосочения период няма предадени ведомости за заплати на НУ"Кирил и Методий" -с.Катунец в Община-гр.Угърчин.

Твърди, че видно от трудовата книжка на доверителката й, за периода от 05.10.1987 год. до 31.08.1988 год., тя е работила като възпитател в начален курс в НОУ-с.Катунец, Общинагр.Угърчин, прослужено време от училището, всичко : 10 месеца и 26 дни /трудов и осигурителен стаж/. В. Ц. е работила без прекъсване, на пълен работен ден /осем часа/, при пълна работна седмица /5-дневна работна седмица/, 8-часов работен ден, като трудовото й възнаграждение е заплащано месечно в брой по ведомост. Това обстоятелство е от значение за размера на пенсията й за осигурителен стаж и възраст, която ще бъде преизчислена по подадено от нея заявление до ТП на НОИ - Ловеч.

Доверителката й е положила неимоверни усилия по дадени указания от ТП на НОИ в хода на производството по издаване на разпореждането да се снабди и с УП-3 за осигурителен стаж като възпитател в НОУ-с.Катунец за времето от 05.10.1987 год. до 31.08.1988 год., но без успех, защото след закриване на НОУ архивът е предаден в училището в гр.Угърчин, а за този период няма данни.

Именно поради което не е зачетен този период като осигурителен стаж на ищцата в разпореждането от 23.11.2023 год. Счита, че липсата на съхранени данни е само и единствено по вина на работодателя - осигурител НОУ-с.Катунец, Община-гр.Угърчин, за което доверителката й не следва да търпи неблагоприятни последици. Поради липса на съхранени данни за описаните обстоятелства, които са от значение за преизчисляване на отпуснатата вече пенсия за осигурителен стаж и възраст на ищцата в конкретния период, за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск със следния ПЕТИТУМ :

Моли да бъдат призовани на съд и след като се убеди във верността на гореизложеното, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника ТП на НОИ Ловеч, с адрес : гр.Ловеч, бул.“България"№44, представлявано от Директора Б. Б. и на ответника СУ“Св.Св.Кирил и Методий"-гр.Угърчин, адрес : гр.Угърчин, Област-гр.Ловеч, ул.“Васил Левски"№54, с БУЛСТАТ : 000281558, представлявано от Директора Я. Ц.- А., че В. Б. Ц., с ЕГН**********, постоянен адрес : ***, в периода от 05.10.1987 год. до 31.08.1988 год. от 10 месеца и 26 дни е работила като възпитател в начален курс в НОУ“Св.Св.Кирил и Методий"-с.Катунец, Община-гр.Угърчин, на пълен работен ден /осем часа/, при пълна работна седмица /5-дневна работна седмица/, като трудовото й възнаграждение е заплащано месечно в брой по ведомост, което време от 10 месеца и 26 дни се признава за трудов и осигурителен стаж при пенсиониране, включващо се в общия й осигурителен стаж, като й присъди и нправените по делото разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е представен отговор на исковата молба от Б. А. Б. – Директор на ТП на НОИ-Ловеч, в който намира иска за допустим, тъй като е налице удостоверение по смисъла на чл.5, ал.2 от ЗУТОССР. Затова счита, че с исковата молба са ангажирани писмени доказателства, установяващи наличието на предвидената в специалния закон абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск.

Твърди, че с исковата молба не са им представени писмени доказателства, които ищцата счита за начало на писмено доказателство, но в пенсионното досие на В. Б. Ц. в ТП на НОИ-Ловеч е налице копие от трудова книжка №***/18.09.1979 год., издадено от МК“Балкан“-гр.Ловеч. Стажът, положен в периода от 05.10.1987 год. до 31.08.1988 год. в НОУ“Св.Св.Кирил и Методий“с.Катунец не е зачетен от пенсионния орган, тъй като същият не е оформен в цитираната трудова книжка съобразно изискванията на Наредбата за трудова книжка и трудов стаж. Цитира приложимата ал.6 от Наредбата за трудова книжка и трудов стаж, прието с ПМС №72/3012.1986 год., Обн.ДВ бр.11/10.02.1987 год., отм.ДВ, бр.102 от 03.12.1993 год., отменена с § 2 от заключителните разпоредби на Постановление №227 на МС от 23.11.1993 год. за приемане на Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж – ДВ, бр.102 от 03.12.1993 год., при прекратяването на трудовото правоотношение /съответно при преназначаване/, продължителността на трудовия стаж, придобит от работника в предприятието към датата на прекратяването на трудовото 2 правоотношение, се записва с цифри и думи и се подписва от счетоводителя и ръководителя на предприятието, като се подпечатва с печата на предприятието. Визираната норма императивно изисква съблюдаване на описаните правила при оформяне на стаж в трудовата книжка след прекратяване на трудовото правоотношение. Последицата от неспазването им е липсата на обвързваща доказателствена сила на документа.

Подчертава, че при оформянето на стажа за периода от 05.10.1987 год. до 31.08.1988 год. в ТК №***/18.09.1979 год. стр.14-16 от ТК №***/, от осигурителя НОУ“Св.Св.Кирил и Методий“с.Катунец, не са положени печати на предприятието, липсват подписи от длъжностните лица /на главен счетоводител/. Липсата на печат/подпис на предприятието води до липсата на всички изискуеми признаци на „официален удостоверителен документ“ по смисъла на Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. Заявява, че трудовата книжка е официален удостоверителен документ в дадена част от нейното съдържание е обвързваща, но оборима материална доказателствена сила, когато данните, предмет на конкретното вписване са вписани от длъжностно лице, натоварено с правомощие да ги вписва и удостоверява с подписа си и с печата си съгласно действащия към момента нормативен акт по аргумент на чл.178, ал.1 от ГПК. Трудовата книжка не отговаря на критериите за начало на писмено доказателство и не може да обоснове допустимостта на гласните доказателства по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗУТОССР.

Намира за недопустимо да бъдат разпитвани свидетели без да е налице „начало на писмено доказателство“, предвид разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗУТОССР.

От друга страна текста на чл.6, ал.4 от ЗУТОССР въвежда и друго условие за допустимост на свидетелските показания, на което изискване свидетелите не отговарят. С оглед спазване на изричната разпоредба на чл.6, ал.4 от ЗУТОССР, е необходимо свидетелите да притежават писмени доказателства относно факта, че са изпълнявали длъжност при същия работодател през период, през който е положен претендирания стаж – 05.10.1987 год. до 31.08.1988 год. От страна на ищцата, по делото не са представени, никакви писмени доказателства.

Предвид изложеното намира, че искът на В. Б. Ц. против ТП на НОИ-Ловеч и СУ“Св.Св.Кирил и Методий“-гр.Угърчин, с правно основание чл.3 във връзка с чл.1, ал.1, т.2 от ЗУТОССР, за установяване на стажа в периода от 05.10.1987 год. до 31.08.1988 год., положен в НОУ“Св.Св.Кирил и Методий“-с.Катунец, е неоснователен и недоказан, в който смисъл моли съда да го остави без уважение.

По делото е представен отговор на исковата молба и от ответника СУ“Св.Св.Кирил и Методий“-гр.Угърчин, представлявано от Директора Я. К. Ц.- А., чрез пълномощника адв.В. Н. от АК-гр.Ловеч, в който последната от името на доверителя си подчертава, че представляваното от нея училище е приело пренасочените ученици НУ“Св.Св.Кирил и Методий“-с.Катунец, като последното е закрито със Заповед №РД-14061 от 18.06.2009 год. на Министъра на образованието и науката. Наред с пренасочването на учениците е посочено задължителната документация на НУ“Св.Св.Кирил и Методий“-с.Катунец да се съхранява в СУ“Св.Св.Кирил и Методий“. Така по опис са предадени документи за съхранение в СУ“Св.Св.Кирил и Методий“-гр.Угърчин за периода 1896 год.-2009 год., подписан от двете училища. Видно от описа са предадени ведомости за заплати, но само за периода от 1995 год. до 2003 год. – 2 броя дела. В училището не са предадени ведомости за предишен период, по-точно посочения в исковата молба от 05.10.1987 год. до 31.08.1988 год. Няма данни документи да са загубени или унищожени след приемането на описаните документи от представляваното от нея училище. Освен това посочва, че в архива на 3 училището се съхранява Книга за заповеди и наредби на Директора на Народно основно училище „Св.Св.Кирил и Методий“-с.Катунец, започната на 01.09.1984 год. и завършена на 31.09.1989 год.

В тази книга се откриват две заповеди, касаещи разрешаване ползване на платен годишен отпуск с посочени поименно лицата, на които е разрешено като сред тях е и В. Б. Ц.. В заповедите през този период е посочено „препис от настоящата заповед да се изпрати на служителя и завеждащ финансовата служба при кметството с.Катунец за сведение и изпълнение“. От така откритите документи /заповеди/ е безспорно, че ищцата е била служител и е полагала труд при Народно основно училище „Св.Св.Кирил и Методий“, училището – правоприемник не разполага с предадени ведомости за заплати за периода преди 1995 год. Предвид факта, че възнагражденията са изплащани в Кметството на с.Катунец, Община-гр.Угърчин, намира за напълно възможно ведомости за този период да не са водени и съставяни в училището. Макар и да са налице приложените заповеди в училището, при непредадени разплащателни ведомости, няма възможност в представляваното от нея училище да бъде съставен документ със съдържание, удостоверяващо осигурителния стаж, продължителността на работното време, начина на изплащане на възнаграждението. Няма данни да е изискана информация и от Кметството, при което са се водили ведомостите. Предвид гореизложеното, заявява, че становище относно основателността на иска ще изрази след събиране на доказателствата по делото.

В проведените пред настоящата съдебна инстанция две публични заседания ищцата, редовно призована, се явява лично и с пълномощника си адв.Л., като последната от името на доверителката си поддържа исковата молба. Оспорва отговорите на исковата молба, депозирани от страна на ответниците, доколкото се противопоставят на изложеното в исковата молба. Моли съда да уважи исковата претенция, тъй като от събраните по делото писмени и гласни доказателства е установено по безпорен нчин, че в процесният период ото 05.10.1987 год. до 31.08.1988 год. доверителката й е била наета по трудово правоотношение като възпитател в начален курс в училището в с.Катунец. Това обстоятелство се потвърждава и от съдържаниео на трудовата й книжка, която макар и с липсващ само един подпис на главен счетоводител, а подписана само от Директор, е попълнена и с прослужено време и със заеманата длъжност и с размер на трудовото възнаграждение и с основанието за прекратяване.