Решение № 1402 от 02.05.2025, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1402

Велико Търново, 02.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - III състав, в съдебно заседание на единадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ЕВТИМ БАНЕВ

При секретар М.Н. като разгледа докладваното от съдия ЕВТИМ БАНЕВ административно дело № 20247060700810 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на Е. И. П. с [ЕГН], адрес [населено място], общ. Свищов, [улица], срещу Решение № 1012-04-66#11 от 02.10.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново, с което е отхвърлена жалбата на Е. П. срещу разпореждане [номер]-04-304#19/ 19.07.2024 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. В. Търново. С потвърденото по административен ред разпореждане е отказано отпускането на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО, по заявление вх. № 2113-04-304/ 19.03.2024 г., поради липсата на необходимия сбор от осигурителен стаж и възраст – установен е такъв от 93 години 02 месеца и 25 дни, при нормативно изискуем към момента на подаване на заявлението 94 години. В жалбата се твърди незаконосъобразност на решението на горестоящия орган и потвърденото с него разпореждане, поради допуснато нарушение на процесуални правила, противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Конкретно се оспорва незачитането от администрацията на осигурителен стаж за периода от 15.09.1984 г. до 15.06.1985 г., в който се сочи, че е Е. П. е работила като учителка в Основно училище “Отец Паисий” в [населено място]. Жалбоподателката сочи, че в Основно училище “Отец Паисий” в [населено място] не е имало длъжност счетоводител, а самите ведомости за заплати са били подписвани от изпълнител на бюджета в селото – лицето Т. Д.. Намира и че от инспектора по осигуряването в ТП на НОИ – Плевен не са установени редица обстоятелства, предмет на възложената му проверка, вкл. кой е бил осигурителят на Е. П. за процесния период, съхранява ли се личното досие на същата, налице ли са данни за положен от нея труд. Счита, че при изясняването на въпросните обстоятелства би се установило наличието на основание за зачитане на спорните 9 месеца за осигурителен стаж, а и от наличните в делото доказателства, вкл. трудова книжка издадена за периода, също установяват това основание. От съда се иска да отмени оспореното решение на директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново и потвърденото с него разпореждане. В съдебни заседания жалбоподателката, редовно призована, не се явява, не изпраща представител. В хода на делото, чрез пълномощника си П. Й. П. – неин съпруг, поддържа жалбата с направените искания. Съображения за основателността й излага в писмено становище и в писмена защита. Не прави искане за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – гр. В. Търново, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт М. В., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди съответствието на обжалваното решение с материалноправните разпоредби на закона, като в представена писмена защита развива подобни доводи в тази насока. Изтъква, че при оформянето на трудовата книжка на жалбоподателката за процесния период не са налицe всички изискуеми реквизити, поради което тя няма съответната доказателствена стойност. Счита и че съдържанието на трудовата книжка в тази й част не съответства на това на ведомостите за изплащане на заплати в Основно училище “Отец Паисий” в [населено място], като първични документи, доказващи полагането на труд от Е. П.. По същество намира, че съдържащите се в делото доказателства не установяват по безспорен начин претендирания от жалбоподателката стаж, за което излага подробни мотиви. Сочи и че при евентуално зачитане на претендирания от лицето осигурителен стаж, то отново не би придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като няма изискуемият от закона сбор от обща продължителност на осигурителен стаж и възраст 94. С тези доводи ответникът моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение в размер на 150,00 лв., съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

С. З. с вх. № 2113-04-304/ 19.03.2024 г. на ТП на НОИ – Велико Търново, Е. И. П. е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б от КСО. Към заявлението е приложила документи удостоверяващи осигурителен стаж и доход – трудова книжка № 381и два броя удостоверения обр. УП-3, издадени от „Свилоза“ АД – [населено място] и „Свилоза – ЗИК“ АД – [населено място]. В трудовата книжка, наред с другите отразявания, е вписан стаж на Е. П. за периода 15.09.1984 г. до 14.06.1985 г. с продължителност 9 месеца, на длъжност „учителка“ в Основно училище „Отец Паисий“ – [населено място], обл. Плевенска. От служител в отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ – Велико Търново е преценено, че е трудовата книжка за посочения период е некоректно оформена, тъй като в заверката на трудовия стаж липсва подпис на отговорен счетоводител. С писмо от 15.07.2024 г. служебно е била изискано от кмета на Кметство – [населено място], общ. Белене да изготви удостоверение обр. УП-3 на Е. П. за периода. В издадено удостоверение изх. № Т-98-00-2/ 15.07.2024 г. на Кметство - [населено място] е посочено, че периода от м. 10.1984 г. до м. 07.1985 г. П. е заемало длъжността „лектор“ и е отразил помесечните трудови възнаграждения /л. 26/. В удостоверението е отразено и че в разчетно-платежната ведомост не са посочени лекторски часове, а е отбелязана само сума. В удостоверение със същия изходящ номер, но с частично променено съдържание /л. 27/, от кмета на Кметство – [населено място] и длъжностно лице в кметството е отразено, че в разчетно-платежната ведомост не са посочени брой лекторски часове и разценка за 1 брой лекторски час, а е отбелязана само сума за месеца. Последвало е изискване от ТП на НОИ на информация относно размера на възнаграждението за 1 брой лекторски час през 1984 г. и 1985 г. от Регионално управление на образованието /РУО/ – Плевен. С писмо изх. № РД-16-405/ 18.07.2024 г. на началника на РУО – Плевен е отговорено, че управлението не разполага с данни за възнаграждението за 1 лекторски час за този период, включително с официални нормативни документи, регламентиращи размера на такива възнаграждения /л. 29/. При така установените данни, с разпореждане [номер]-04-304#19/ 19.07.2024 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – [населено място], на Е. И. П. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО. Съгласно отразеното в разпореждането, към датата на подаване на заявлението последната има навършена възраст 57 години 10 месеца и 11 дни и осигурителен стаж превърнат към III-та категория 35 години 4 месеца и 14 дни, сбор от осигурителен стаж и възраст 93 години, 2 месеца и 25 дни, при което не отговаря на изискването за сбор от осигурителен стаж и възраст 94 по чл. 69б, ал. 1 от КСО.

Разпореждането е обжалвано от Е. П. пред директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново, като в това производство горестоящият орган служебно е поискал от ТП на НОИ – [населено място], извършването на проверка в Кметство – [населено място], общ. Белене, с цел установяване наличието на документи за трудовия/осигурителен стаж на лицето в периода от м. 09.1984 г. до м. 07.1985 г., при кой работодател/осигурител е положен този стаж, на каква длъжност, с какъв брой лекторски часове и с какво възнаграждение за един такъв час. Съгласно Констативен протокол № КП-5-14-01696195/ 09.09.2024 г., издаден от гл. инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – [населено място], при извършената проверка е установено, че ведомостите за заплати на ОУ „Отец Паисий“ - [населено място] за процесния период се съхраняват в Кметство - [населено място]. В същите са отразени данни за месечни лекторски възнаграждения на Е. И. П. за времето от м. 10.1984 г. до м. 07.1985 г., без отразени отработени дни и разценка за 1 брой лекторски час. Според записванията във ведомостите, в училището е имало назначени лица на длъжност „редовен прогимназиален учител“, „редовен начален учител“, „нередовен прогимназиален учител“ и „лектор“. За първите три вида длъжности са отразени отработени и други дни, зачитащи се за осигурителен стаж със съответното възнаграждение. За нито едно от лицата на длъжност „лектор“ не са вписани отработени дни и други дни, зачитащи се за осигурителен стаж, брой лекторски часове, както и ставка за заплащането на 1 брой лекторски час. От проверяващия инспектор по осигуряването е изразено и становище, че няма основание за издаването на удостоверение за осигурителен стаж на Е. П. за посочения период. След получаване на констативния протокол, горестоящият орган е изискал информация и от Министерството на образованието и науката, относно размера на възнаграждението за 1 брой лекторски час през учебната 1984 - 1985 година. С писмо изх. № 09-204/ 26.09.2024 г. на заместник-министър на образованието и науката /л. 70/ е отговорено, министерството не разполага с данни и документи за размера на възнаграждението за един лекторски час за посочения период. Последвало е издаването на Решение № 1012-04-66#11 от 02.10.2024 г. на директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново, с което жалбата срещу разпореждането е отхвърлена като неоснователна и недоказана. Горестоящият орган е изложил мотиви, че при нанасянето на процесния стаж в трудовата книжка на П. липсва задължителен реквизит – подпис на отговорен счетоводител, както и че записванията в трудовата книжка не съответстват на данните от ведомостите за заплати, като в тази насока се е позовал и на съдържанието на Констативен протокол № КП-5-14-01696195/ 09.09.2024 година. Посочил е и че дори да бъде зачетен претендирания осигурителен стаж, жалбоподателката би имала общо стаж 93 години, 11 месеца и 25 дни, при което тя отново не би имала право на пенсия. Решението е връчено на Е. П. на 07.10.2024 г. /разписка на л. 74/. Жалба срещу него до АСВТ е подадена чрез органа, който го е издал, по пощата, на дата 18.10.2024 г. /л. 12 от делото/.

В съдебната фаза на производството от ответника са представени документите от административната преписка, коментирани по-горе, а също документи, изготвени при проверката на ТП на НОИ – [населено място] в Кметство – [населено място]. От жалбоподателката не са представяни доказателства. По негово искане от кмета на кмество – [населено място] е изискано да представи намиращи се в кметството документи - ведомости за заплати на ОУ „Отец Паисий“ за периода 01.09.1984 г. – 30.06.1985 г., приемо-предавателен протокол с който училищната документация е предадена за съхранение в кметството, трудовото досие на П., материалните книги на училището за посочения период и данни за произхода и основанието за изплатените на Е. П. суми, за посочения период. От кмета на Кметство – [населено място] първоначално са изпратени нечетливи снимки от „книги“ /ведомости/ за трудовите възнаграждения на работниците и служителите в ОУ „Отец Паисий“ за процесния период, а впоследствие – четливи преписи от същите /л. 156 – л. 182/. От съдържанието на въпросните ведомости се установява, че констатациите при извършената проверка от ТП на НОИ – [населено място] относно вписаната в дях длъжност и месечни възнаграждения на жалбоподателката през процесния период. Относно останалите изискани му документи е отговорено, че те не са предавани в кметството и не могат да бъдат предоставени. В тази връзка същите документи и съответните предавателни протоколи, са изискани от директора на ОУ „В. Левски“ - [населено място]. Последният е представил единствено протоколи за предаване на задължителна документация от ОУ „Отец Паисий“ - [населено място] на ОУ „Проф. Иван Шишманов“ - [населено място] през 2003 г. и от ОУ „Проф. Иван Шишманов“ - [населено място] на ОУ „В. Левски“ - [населено място], през 2012 г., от които е видно, че в последното учебно заведение не са получавани и не се намират исканите относими към делото документи.