Присъда № 15 от 25.03.2022, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към Присъда № 15 от 25.03.2022 г. по НОХД № 1213/2021 г. по описа на Районен съд - Благоевград

Производството пред Районен съд Благоевград е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура Благоевград, с който СЛ. М., ЕГН ********** е предаден на съд, затова, че на 14.02.2018 год. в гр. Благоевград, в сградата на Сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Благоевград, находяща се в същия град на бул. “Св. Димитър Солунски“ № 83, в писмена Декларация от 14.02.2018 год. по образец на Приложение № 3 към чл. 63, ал. 4 от Инструкция № Із-417 от 10 март 2010 г. за организацията и технологията на работа в структурите на МВР при издаване на българските лични документи (обн., ДВ, бр. 22/2010 год.), която по силата на закон - чл. 151, ал.

5 от Закона за движение по пътищата: "Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация или представят доказателство, че се обучават във висше училище по чл. 17, ал. 1 от Закона за висшето образование или в училище по Закона за предучилищното и училищното образование или в професионален колеж в страната не по-малко от 6 месеца“, с е дава пред орган на властта, подадена пред АНН. СП. К. – системен оператор в Сектор “Пътна полиция“ към ОД на МВР – Благоевград, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства – относно обичайното му пребиваване по смисъла на §.6, т. 46 от ДР на ЗДвП: ”Обичайно пребиваване в Република България" е мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее.”, потвърдил неистина, че обичайното му пребиваване не е в друга държава – членка на Европейския съюз, а в Р. Б. на адрес гр. П., ул.“Б.“ № , като е знаел, че обичайното му пребиваване е във Ф. Р. Г., гр. М. 81541, Ц. - престъпление по чл. 313, ал. 1, пр. 1 от НК, както и затова, че на 14.02.2018 год., в сградата на Сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Благоевград, находяща се в същия град на бул. “Св. Димитър Солунски“ № 83, пред АНН. СП. К., в качеството й на системен оператор в Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Благоевград, съзнателно се е ползвал от неистински частен документ - Удостоверение за здравословно състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, на което бил придаден вид, че на 12.02.2018 год. е издадено и подписано от общопрактикуващ лекар – д-р В.А., с УИН , в частта му Общопрактикуващ лекар и част “В“ – вътрешен статус, и в частта му относно “Карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС“, като от него за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1, пр. 1 от 1

НК.

Съдебното производство е протекло по реда на чл.269, ал.3, т.4, б.”в” от НПК, като въпреки редовното му уведомяване подсъдимия не се е явил в проведените съдебни заседания, В хода на производството същия е представляван от редовно упълномощен защитник.

В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура Благоевград. поддържа обвинението за всяко от престъпленията. Счита, че от събрания по делото доказателствен материал е установeно по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият е осъществил състава на престъпленията, за които е предаден на съд. Предлага на М. да бъде наложено наказание за престъплението по чл.313 от НК, глоба в размер на 150 лв., за престъплението по чл.316, ал.1, вр. чл.309, ал.1 от НК наказание „лишаване от свобода” в размер на 3 месеца, което при условията на л.66 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години, както и при приложение на чл.23 от НК да бъде определено общо най-тежко наказание.

В съдебно заседание адв.Д. от името на подзащитния си оспорва обвинението по чл.316, вр.чл.309 от НК. В пледоарията си излага доводи за липсата на доказателства, установяващи осъществяване на престъплението от субективна страна, моли за оправдаване на М.. Алтернативно развива съображения за преквалифициране на деянието по чл.316, вр. чл.309, ал.5 от НК, като сочи че в случая следва да бъде прието, че се касае за маловажен случай.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

СЛ. М. е роден на год. в гр. Стр., Р. С. М., с ЕГН **********. През 2010 г. същия получил българско гражданство и бил регистриран на адрес гр.П. ул.

“Б.“ № . През 2012г.. М. заминал за Ф. Р. Г., където се установил трайно, като и към момента настоящият му адрес, е във Ф. Р. Г. - , М., Ц..

През месец февруари 2018г. същия се прибрал в Р.България и тъй като издаденото на негово име СУМПС изтичало предприел действия да се снабди с необходимите документи за издаване на ново СУМПС. “ . П о силата на разпоредбите на Раздел ІІІ от Наредба № 3 от 11.05.2011 год. за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории, СЛ. М. е следвало да се яви лично пред д-р А., който да му извърши медицинския преглед. През месец февруари 2018г. свидетеля А. не е извършвал преглед на подсъдимия, с оглед издаване на удостоверение за здравословно състояние на водач на МПС. Такъв не е извършван и от св.П., Т., В..

Тъй като му било необходимо медицинско през месец февруари 2018г. подсъдимия в гр.Петрич по неустановен начин се снабдил с Удостоверение за здравословно състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС, издадено на 12.02.2018 год., на 2 което е придаден вид, че на 12.02.2018 год. е издадено и подписано от д-р А., в качеството му на общопрактикуващ лекар с УИН ***, в частта му Общопрактикуващ лекар и част “В“ – вътрешен статус, и в частта му относно “Карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС.. В удостоверението, издадено на негово име, било посочено, че е преминал на преглед пред общопрактикуващия му лекар - д-р А. и в тази връзка не са регистрирани заболявания.

След като се снабдил с документа, на 14.02.2018г.. посетил сградата на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Благоевград, находяща се на ***а . Там лично подал Заявление – вх. №

1689/14.02.2018 год. по описа на ОД на МВР – Благоевград (л. 122, том 1) за издаване на документ за самоличност на български гражданин – СУМПС.

Заявлението на подсъдимия било прието от свид. АНН. СП. К., която изпълнявала длъжността системен оператор в Сектор “ПП“ при ОД на МВР – Благоевград по силата на своята длъжностна характеристика (л. 143 – 144, том 1). Съгласно т. ІІІ от нейната длъжностна характеристика, определяща мястото в структурата, свид. А.К. е пряко подчинена на орган на власт по смисъла на чл. 93, т. 2 от НК, а именно – на Началника на Сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР – Благоевград. По силата на т. ІІ от типовата длъжностна характеристика Началникът на Сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР – Благоевград (л. 145 – 147, том 1) има за основни права и задължения организирането и ръководенето на задачите, свързани с дейността по документите за правоуправление и отчета на водачите на МПС, т.е натоварен е с упражняването на властнически функции.

В посоченото заявление, адресирано до компетентен орган на властта по смисъла на чл. 93, т. 2 от НК, М. поискал услуга – издаване на СУМПС с вид на услугата – бърза. Към заявлението подсъдимият приложил:

- Декларация по чл. 151, ал. 5 от ЗДвП “Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация или представят доказателство, че се обучават във висше училище по чл. 17, ал. 1 от Закона за висшето образование или в училище по Закона за предучилищното и училищното образование или в професионален колеж в страната не по-малко от 6 месеца“, в която, във връзка с чл. 151, ал. 5 от ЗДвП декларирал, че “е установил обичайното си пребиваване в Република България по смисъла на § 6, т. 46 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП "Обичайно пребиваване в Република България" е мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее.“, на следния адрес: гр. П., ул. “Б.“ № “,

3

-Удостоверение за здравословно състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС, издадено на 12.02.2018 год. на името на обвин. СЛ. М., на което е придаден вид, че на 12.02.2018 год. е издадено и подписано от общопрактикуващ лекар – д-р В.А., с УИН , в частта му Общопрактикуващ лекар и част “В“ – вътрешен статус, и в частта му относно “Карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС“.

Заявлението, ведно с всички приложени към него документи били разгледани в административната процедура, след което на името на М. било издадено СУМПС № с дата на издаване 16.02.2018 год. и срок на валидност до 16.02.2023 год. Така издаденият СУМПС бил връчен на Я. П. Дж. на 22.02.2018 год. (л. 128, том 1) в качеството му на пълномощник на подсъдимия. След като се снабдил по този начин със СУМПС № /16.02.2018 год., издадено на негово име от ОД на МВР – Благоевград, със срок на валидност до 16.02.2023 год., подсъдимият се върнал във Ф. Р. Г., където се ползвал от подновеното СУМПС, което било констатирано от германските власти, които уведомили Главна дирекция “Национална полиция“ към МВР на Република България, че подсъдимият има обичайно пребиваване във Ф. Р.

Г. непрекъснато от 20.11.2012 год. и българското СУМПС, издадено на 16.02.2018 год., е в противоречие с изискването за “обичайно пребиваване“, съгласно Директива 2006/126/ЕО. От своя страна Зам.директорът на ГД “НП“ към МВР – София изпратил писмо – рег. № 3286р-32656/19.07.2019 год. до ОД на МВР – Благоевград, по повод на което била извършена проверка и образувано настоящото производство.

В рамките на съдебното производство е изготвена графическа експертиза, обективирана в Протокол № 05/15.02.2022 год.,заключението, по която установява, че “подписа в удостоверение за здравословно състояние на СЛ. М. в раздел „Данни от клиничен преглед „ е положен от св.Т., а ръкописните подписи в същото удостоверение от името на св.А. не са положени от него. Посочено е още, че всички ръкописни текстове в декларация са изписани от М.. Съдът кредитира експертното заключение, същото е изготвено от специалист в областта, поради което липсват основания да бъде поставено под съмнение, същото с уточненията дадени от вещото лице в съдебно заседание установява приетото от съда.

Възприетата фактическа обстановка намира своето потвърждение в събраните в хода на производството гласни доказателства, събрани чрез разпита на св.

Т., В., А., П.. Всеки от тези свидетели чрез показанията си установява своето участие в издаването на процесното удостоверение, като свидетелите А. и В. са категорични, че няма техен подпис в удостоверението, както и че нямат спомен да са преглеждали такова лице. Св. Т. от своя страна сочи че подписа е неин, но в същото време няма спомен за пациент с имена СЛ. М.. В тази насока яснота внасят показанията на св.П., надлежно прочетени по реда на чл.281, ал.4 от НПК, който чрез показанията си установява, че е помолен от лице Г. П., да подпише удостоверение за да свърши услуга на доктор А.. За 4 такова лице съобщава в показанията си и св.А., поради което в хода на съдебното следствие същата е допусната и разпитана като свидетел, като чрез показанията си установява, че не познава лице с имена СЛ. М., както и че същия не е бил пациент на д-р А.. Обстоятелства, свързани с приетото от съда от фактическа страна се съдържат и в показанията на св.К. и К., които поради заявената липса на спомен са прочетени по реда на чл.281, ал.4 от НПК, като от тях се установява отношението им към разследваните престъпления, като конкретно св.К. сочи, че е извършвал проверка по случая и какво е констатирал, което се потвърждава и от показанията на св. Г. и В., а именно че подсъдимия никога не е живял на адреса в гр.П. Св. К. от своя страна при разпита си е разяснила реда за подаване на документи и как установява самоличност, като същата е категорична че лично подсъдимия е подал документите за СУМПС.