Глава 1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1
Този закон урежда устройството, функциите и управлението на системата на народната просвета.
Чл. 2
Системата на народната просвета включва детски градини, училища и обслужващи звена.
Чл. 3
Системата на народната просвета осигурява образование според държавни образователни изисквания.
Чл. 4
(1) Гражданите имат право на образование. Те могат да повишават непрекъснато своето образование и квалификация.
(2) Не се допускат ограничения или привилегии, основани на раса, народност, пол, етнически и социален произход, вероизповедание и обществено положение.
Чл. 5
Образованието е светско.
Чл. 6
Образованието в държавните и общинските училища е безплатно.
Чл. 7
(1) Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително.
(2) Училищното обучение започва на 6 или 7 години по избор на родителите или настойниците.
Чл. 8
(1) Училищното обучение осигурява усвояването на официалния книжовен български език.
(2) Учениците, за които българският език не е майчин, освен задължителното изучаване на български език имат право да изучават своя майчин език извън държавните училища в Република България при защита и контрол от страна на държавата.
Чл. 9
(1) Всеки гражданин осъществява правото си на образование в избрано от него училище и вид обучение съобразно личните си предпочитания и възможности.
(2) Правото по ал. 1 за малолетните се ползва от родителите или настойниците им.
Чл. 10
(1) Училищата и детските градини са държавни, общински и частни.
(2) Държавните и общинските училища и обслужващите звена са юридически лица.
(3) Държавните и общинските училища и обслужващите звена се откриват, преобразуват и закриват от министъра на народната просвета.
(4) Държавните и общинските детски градини се откриват, преобразуват и закриват от общинските съвети.
Чл. 11
(1) Граждани и организации могат да създават училища и детски градини с разрешение на министъра на народната просвета.
(2) Когато отделен гражданин или организация откриват детска градина или училище, те са длъжни да представят на министъра на народната просвета програма, съответстваща на държавните образователни изисквания. Тези училища и детски градини възникват като юридически лица след обнародване на разрешението на министъра на народната просвета в "Държавен вестник".
Чл. 12
Чуждестранни училища и детски градини или български училища и детски градини с чуждестранно участие се откриват от Министерския съвет по предложение на министъра на народната просвета. Тези училища и детски градини възникват като юридически лица след обнародване на решението на Министерския съвет в "Държавен вестник".
Чл. 13
(1) Закриването на частните училища и детски градини става с решение на министъра на народната просвета.
(2) Закриването на чуждестранните и на българските с чуждестранно участие училища и детски градини става с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на народната просвета.
(3) Закриването на частните, на чуждестранните и на българските с чуждестранно участие училища и детски градини става по молба на гражданите и организациите, които са ги създали, или когато не са спазени изискванията на чл. 3 от този закон.
(4) Решенията по ал. 1 и 2 се обнародват в "Държавен вестник".
Чл. 14
Училището и детската градина създават условия за нормалното физическо и психическо развитие на децата и учениците.
Глава 2. ДЪРЖАВНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ
Чл. 15
(1) Държавните образователни изисквания в системата на просветата се утвърждават от Висш учебен съвет при министъра на народната просвета. Една трета от членовете на Висшия учебен съвет са учители.
(2) Държавните образователни изисквания определят равнищата на необходимата общообразователна и професионална подготовка и създават условия за:
1. изграждане на свободна, морална и инициативна личност, уважаваща законите, правата на другите, тяхната култура, език и религия;
2. задоволяване на индивидуалните интереси и потребности и придобиване на широка обща култура;
3. усвояване на основни научни понятия и принципи за интегриране на минал опит с нови знания от различни области на науката и практиката;
4. избор на варианти за подготовка и професионална квалификация според възможностите на учениците и избраното от тях училище;
5. развитие на материалната, културната и екологичната среда на детските градини, училищата и обслужващите звена.
Чл. 16
Държавните образователни изисквания се отнасят за:
1. детска градина;
2. подготвителна група и подготвителен клас;
3. вид училище;
4. степен на образование;
5. професия, специалност и квалификация след завършена степен на образование;
6. знания и умения;
7. степен на усвояване на официалния книжовен български език;
8. обучение на деца с хронични заболявания;
9. обучение на деца със специфични образователни нужди;
10. система за оценяване;
11. учебници и учебни помагала;
12. документация на образованието;
13. заетост на учениците;
14. извънкласна и извънучилищна дейност;
15. учителска правоспособност, професионална пригодност и квалификация на учителите и директорите;
16. материална, културна и екологична среда;
17. здравно обслужване и здравно-хигиенно възпитание в детските градини, училищата и обслужващите звена;
18. действия при природни бедствия, екстремни ситуации и безопасност на движението;
19. психологическо и педагогическо обслужване;
20. научно, информационно и библиотечно обслужване;
21. едногодишна издръжка на ученик в различните видове и степени училища;
22. нормиране и заплащане на труда в системата на народната просвета.
Чл. 17
Държавните образователни изисквания по точки 3, 4, 5, 12 и 15 на чл. 16 се приемат със закон.
Глава 3. ДЕТСКИ ГРАДИНИ
Чл. 18
(1) Детските градини са за деца от 3-до 6-годишна възраст.
(2) Постъпването на децата в детските градини става по желание и по избор на родителите или настойниците.
Чл. 19
(1) Издръжката на децата в детските градини се поема от общинските съвети.
(2) Родителите заплащат такса в размер, определен от Министерския съвет.
(3) Освен таксата по ал. 2 родителите заплащат и за дейности извън държавните образователни изисквания.
Чл. 20
(1) Подготовката на децата за училище се извършва в подготвителни групи към детските градини или подготвителни класове към училищата.
(2) За децата, които не владеят добре български език, се организират подготвителни класове.
Чл. 21
За деца с хронични заболявания и за деца със специфични образователни нужди се създават специални детски градини и обслужващи звена.
Глава 4. УЧИЛИЩА
Чл. 22
Училищното образование е общо и професионално.
Чл. 23
Общото образование има следните степени:
1. начално образование с продължителност на обучението 4 години;
2. основно образование с продължителност на обучението 4 години след началното образование;
3. средно образование с продължителност на обучението до 5 години след основното образование.
Чл. 24
(1) Професионално образование се получава:
1. след завършване на начално образование;
2. едновременно или след завършване на основно или средно образование.
(2) Професионалното образование дава подготовка по професии и специалности съгласно държавните образователни изисквания.
(3) Продължителността на професионалната подготовка се определя за всяка професия и специалност от държавните образователни изисквания.
(4) При завършена професионална подготовка и положени изпити се придобива съответна професионална квалификация.
(5) Дейностите по ал. 2, 3 и 4 се осъществяват съгласувано с отрасловите министерства и ведомства.
Чл. 25
(1) Всяка образователна степен с изключение на началната завършва с изпити и се удостоверява с документ.
(2) Полученият документ за завършена образователна степен или клас е окончателен и дава право за продължаване на образованието в следваща образователна степен или клас.
(3) Професионалната квалификация се удостоверява с документ, който дава право за упражняване на определена професия и специалност.
(4) Документът за професионална квалификация не дава право за продължаване на образованието.
(5) Документ за професионална квалификация, повишаване на квалификацията и за преквалификация се издава само от училище, освен ако със закон не е предвиден друг компетентен орган.
Чл. 26
(1) Според вида и степента на образование училищата са:
1. начални – от I до IV клас включително;
2. прогимназиални – от V до VIII клас включително;
3. основни – от I до VIII клас включително;
4. професионално-занаятчийски – с прием на ученици, навършили 13 години, с начално или основно образование, които се подготвят за съответна професия и специалност;
5. гимназии – от IX до последния (XI, XII или XIII) клас включително;
6. средни – от I до последния (XI, XII или XIII) клас включително;
7. професионални гимназии – от IX до последния (XI, XII или XIII) клас включително.
(2) Преминаването от един вид училище в друг се извършва в съответствие с условията на държавните образователни изисквания.
Чл. 27
(1) За деца с хронични заболявания и за деца със специфични образователни нужди се създават специални училища и обслужващи звена.
(2) Задължение на училищата е да създават условия за включване на децата с хронични заболявания и на децата със специфични образователни нужди в училищата по чл. 26.
Чл. 28
(1) Специалните училища за деца с хронични заболявания и за деца със специфични образователни нужди са от интернатен тип.
(2) В училищата по ал. 1 децата се настаняват по ред, определен от Министерството на народната просвета съгласувано с компетентните държавни органи и общинските съвети.
(3) За лишените от свобода с незавършено средно образование се организира обучение.
Чл. 29
За лица, навършили 16-годишна възраст, се откриват и вечерни (сменни) училища.
Чл. 30
(1) Религиозните институции в страната с разрешение на министъра на народната просвета могат да откриват духовни училища за свои ритуални нужди за деца, завършили основно образование.
(2) Образованието, получено в духовните училища, се приравнява към светското от Министерството на народната просвета, ако са спазени държавните образователни изисквания за съответната степен на образование.
Чл. 31
Формите на обучение са:
1. дневна;
2. вечерна;
3. задочна;
4. кореспондентска;
5. индивидуална;
6. самостоятелна.
Чл. 32
(1) За професии и специалности, които се упражняват във вредни и опасни условия на труд, практическото обучение започва след навършване на 15-годишна възраст.
(2) Министерството на здравеопазването и Министерството на народната просвета определят специфичните изисквания за практическото обучение на учениците по ал. 1.
Чл. 33
В съответствие с интересите и способностите на децата и учениците в областта на изкуството, науката, техниката, производството и спорта в свободното им време се организират дейности в училищата и в обслужващи системата на народната просвета звена.
Глава 5. УПРАВЛЕНИЕ И РЕСУРСНО ОСИГУРЯВАНЕ
Чл. 34
(1) Държавната политика в областта на просветата се осъществява от Министерския съвет.
(2) Специализиран орган на Министерския съвет за управление на системата на просветата е Министерството на народната просвета.
Чл. 35
Министерството на народната просвета упражнява контрол върху дейността на всички видове и степени детски градини, училища и обслужващи системата на народната просвета звена, открити по реда на този закон.
Чл. 36
Общинските съвети осигуряват:
1. задължителното училищно обучение на децата до 16-годишна възраст;
2. здравното обслужване и сигурността на детските градини и училищата, на децата и учениците;
3. средства за издръжката, изграждането, обзавеждането и основния ремонт на училищата и детските градини;
4. условия за столово хранене, общежития, отдих, спортна база и транспорт за децата, учениците и учителите;
5. стипендии и специални помощи на ученици.
Чл. 37
(1) Училището, детската градина и обслужващото звено се управляват от директор.
(2) Кандидатите за длъжността директор на училище следва да имат висше образование и учителски стаж. Кандидатите за длъжността директор на детска градина следва да имат висше или полувисше образование и учителски стаж.
(3) Министерството на народната просвета провежда конкурс за директор, в който кандидатите представят проектопрограми за развитие на конкретното училище или обслужващо звено съгласно държавните образователни изисквания.
(4) Министерството на народната просвета определя комисия, в която влизат представители на учителския колектив и на общинския съвет. Комисията изслушва защитата на програмите и предлага или не предлага сключването на трудов договор.
(5) Министърът на народната просвета сключва и прекратява трудовите договори с директорите на държавните и на общинските училища, както и на обслужващите системата на просветата звена.
(6) Кметът на общината по предложение на комисията по ал. 4 сключва трудовите договори с директорите на детските градини.
(7) Министерството на народната просвета периодично и задължително на всеки 5 години атестира директорите на училищата и директорите на обслужващите звена.
(8) Решенията на директора на училището и на директора на обслужващото звено могат да се отменят само от министъра на народната просвета.
Чл. 38
(1) Педагогическият съвет е специализиран орган, който обсъжда и решава основни педагогически въпроси.
(2) Училищният съвет е изборен консултативен орган, в състава на който се включват ученици, учители, родители и представители на обществеността.
(3) Съставът и функциите на педагогическия съвет и на училищния съвет се определят с Правилника за прилагане на Закона за народната просвета и правилниците на училищата.
Чл. 39
(1) Учител (възпитател) може да бъде гражданин, който има учителска правоспособност.
(2) Подготовката на учителите се извършва в системата на висшето образование.
(3) Професионалната подготовка на учениците може да се извършва и от лица с образование по съответната специалност.
(4) На учителите и на директорите се осигуряват условия за повишаване на квалификацията им.
Чл. 40
(1) Учителите (възпитателите), директорите и помощник-директорите в държавните и общинските училища, в детските градини и в обслужващите системата на народната просвета звена са държавни служители.
(2) Трудовите договори с помощник-директорите, с учителите и служителите се сключат съответно от директора на училището, на детската градина или на обслужващото звено.
(3) Възникването, изменението и прекратяването на трудовите правоотношения по ал. 2 стават по реда, определен от Кодекса на труда.
Чл. 41
Средствата за издръжка и развитие на просветата се определят с държавния бюджет, приет от Народното събрание, и с бюджетите на общините.
Чл. 42
(1) Министерството на народната просвета определя издръжката на един ученик за всяка година според държавните образователни изисквания, диференцирана по степен на образование, вид училище и според условията на населеното място.
(2) След утвърждаване на средствата по чл. 41 Министерството на народната просвета отделя бюджетните средства за капиталовложения, за субсидиране на научни изследвания в областта на образованието и за квалификация на учителите и директорите.
(3) Министерството на народната просвета и Министерството на финансите одобряват нормативите и осигуряват регулаторите и другите икономически условия за осъществяване на дейностите в системата на народната просвета.
(4) Средствата за издръжка и за работна заплата се посочват на отделен ред за просветата в бюджета на общините и на Министерството на народната просвета.
(5) Професиите и специалностите, видовете училища и обслужващите звена, обучението в които се осъществява изцяло за сметка на държавния бюджет, се определят по списък, утвърден от Министерския съвет.
Чл. 43
Министерството на народната просвета създава условия за издирване и обучение на даровити деца и създава поименни фондове за стипендии за даровити деца и фондове за стипендии за деца с хронични заболявания и за деца със специфични образователни нужди.
Чл. 44
(1) Освен от държавния бюджет и от бюджетите на общините училищата, детските градини и обслужващите системата на народната просвета звена си осигуряват средства за издръжка и от допълнителни дейности, от дарения и от целеви вноски от фирми и държавни учреждения.
(2) Собствени средства на училището могат да се осигуряват и чрез сключване на договори с фирми и граждани за даване под наем на учебна и спортна база, машини, съоръжения, земеделски земи и друга собственост, както и за извършване на педагогически и други услуги.
(3) Дейността на звената в системата на народната просвета се осъществява по специфични икономически правила, утвърдени от министъра на народната просвета съгласувано с министъра на финансите.
Чл. 45
Изграждането, реконструкцията и модернизацията на материално-техническата база на училищата, детските градини и обслужващите звена се извършват и със средства от бюджета на общините, от фондовете на организациите, за чиито нужди се подготвят кадри, и със средства от други източници.
Чл. 46
По смисъла на този закон обслужващи системата на народната просвета звена са: домове за деца и юноши, интернати, централни и местни извънучилищни учреждения, научно-изследователски институти по образованието, педагогически консултационни кабинети, проблемни групи по образованието, редакции на педагогически издания, печатни бази на системата на просветата, информационно-изчислителни и квалификационно-възстановителни центрове, училищни музеи, домове за професионално-творческо развитие на учителите, ученически спортни школи, ученически лагери и др.
Глава 6. АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 47
Родители или настойници, които не осигуряват присъствието на децата си в училищата за времето, през което те подлежат на задължително обучение, се наказват с глоба от 300 до 1000 лв.
Чл. 48
(1) Нарушенията се установяват с актове, съставени от органи на общинските съвети.
(2) Наказателните постановления се издават от кмета на общината.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 49
Министерството на народната просвета съвместно с Министерството на финансите упражнява контрол за изразходването на бюджетни и извънбюджетни средства, предназначени за обучение на учениците, за изграждане, реконструкция и модернизация на материално-техническата база на училищата, както и за други дейности в системата на народната просвета.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1
Във военизираните средни училища от системата на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и други министерства и ведомства този закон се прилага, доколкото друго не е предвидено с актовете за създаването им и разпоредбите на специалните закони, отнасящи се до устройството и дейността им.
§ 2
Български държавни училища в чужбина се откриват и дейността им се организира от Министерството на народната просвета в съответствие с този закон и международните договорености.
§ 3
Този закон се прилага по отношение на българските граждани, обучаващи се в български държавни училища в чужбина.
§ 4
(1) Чужди граждани имат право да се обучават в българските училища в съответствие със законите и подзаконовите нормативни актове на Република България.
(2) Училищното образование е безплатно за чуждите граждани, на които е разрешено постоянно пребиваване в страната, при условията на взаимна договореност.
(3) В българските училища в страната и в чужбина могат да се обучават и чужди граждани срещу заплащане.
§ 5
Документи за завършено образование и професионална квалификация, издадени от училища на други държави, се легализират от Министерството на народната просвета.
§ 6
Чужди граждани могат да бъдат учители в български училища при условия, определени с държавните образователни изисквания.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 7
Учениците, постъпили до влизането на този закон в сила в средните професионално-технически училища, техникумите, училищата по изкуствата, профилираните гимназии и гимназиалния курс на средните общообразователни училища, се обучават и приключват обучението си по разпоредбите на закона, който е действал при постъпването им.
§ 8
(1) До една година след влизането в сила на този закон държавните органи осигуряват нормативите, регулаторите и другите икономически условия за осъществяване на дейностите в системата на народната просвета по сега действащата нормативна уредба.
(2) До приемане на новите държавни образователни изисквания дейността на училищата и детските градини се осъществява по сега действащите изисквания.
§ 9
Заварените на длъжностите директор на училище, директор на детска градина и директор на обслужващо звено запазват правата си до обявяване на конкурс за съответната длъжност, но не за повече от 7 години от влизане в сила на този закон.
§ 10
Този закон отменя:
1. Закона за народната просвета (обн., ДВ, бр. 218 от 1948 г.; попр., бр. 223 от 1948 г.; изм. и доп., бр. 235 от 1948 г., бр. 10, 207 и 271 от 1950 г.; Изв., бр. 75 и 104 от 1951 г. и частично отменен бр. 90 от 1954 г.).
2. Закона за по-тясна връзка на училището с живота и за по-нататъшно развитие на народното образование в Народна република България (обн., Изв., бр. 54 от 1959 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 99 от 1963 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 68 от 1988 г., бр. 45 и 99 от 1989 г.).
3. Указ № 330 за народната просвета (обн., Изв., бр. 90 от 1954 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 33 от 1965 г. и бр. 68 от 1988 г.).
4. Указ № 2213 за по-нататъшното развитие на образователното дело (ДВ, бр. 59 от 1983 г.).
§ 11
(1) Изпълнението на закона се възлага на министъра на народната просвета.
(2) Министърът на народната просвета издава Правилник за прилагане на Закона за народната просвета.
(3) Министърът на народната просвета издава отделен Правилник за състава и дейността на Висшия учебен съвет.