Решение № 52 от 03.04.2026, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Сливница, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20251890100618 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Oбразувано e по искова молба от П. Н. К. против Детска градина „Б.“, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сума в размер на 9 872.72 лева – разликата в размера между изплатеното обезщетение по чл.222, ал.3 КТ, във връзка с чл.219, ал.6 от Закона за предучилищното и училищното образование и Колективния трудов договор в системата на предучилищното и училищно образование № Д 01-415/28.12.2023 г. в размер на 11.5 брутни работни заплати и дължимото обезщетение, както и сумата в размер на 4163.53 лева - разликата в размера между изплатеното обезщетение по чл.224, ал.1 КТ, във връзка с чл.219, ал.6 от Закона за предучилищното и училищното образование и Колективния трудов договор в системата на предучилищното и училищно образование № Д 01-415/28.12.2023 г. и дължимото обезщетение и сумата в размер на 435 лева – удържана без основание сума от платените обезщетения за възстановяване на предоставени средства за представително облекло, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.08.2025 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се излагат твърдения, че ищцата е работила на трудов договор в ДГ „Б.“ на длъжност „директор“, като трудовото й правоотношение е прекратено на 07.04.2025 г. на основание чл.330, ал.2, т.9 КТ. При прекратяване на трудовото правоотношение община Б. е постановила на ищцата да й бъде изплатено обезщетение по чл.222, ал.3 КТ, във връзка с чл.219, ал.6 от Закона за предучилищното и училищното образование и Колективния трудов договор в системата на предучилищното и училищно образование № Д 01415/18.12.2024 г. в размер на 11.5 брутни работни заплати в размер на 67 509.25 лева и обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 97 работни дни в размер на 28 470.47 лева. Излагат се твърдения, че така изплатените обезщетения са неправилно определени, доколкото преди прекратяване на трудовия й договор е приет Анекс, който е изменил Колективния трудов договор, с който се увеличава работната заплата на педагогическите специалисти, който влизал в сила от 01.03.2025 г. С оглед това следвало и трудовото възнаграждение на ищцата да бъде увеличено и 1 обезщетенията да се изчисляват на база увеличението, а то не било взето предвид при изчисленията. Счита, че с горните суми е ощетена и следва да й бъдат доплатени, доколкото й се дължали съобразно предвиденото в колективния трудов договор и закона. Наред с това при изплащане на обезщетенията била удържана от ищцата сума в размер на 435 лева за възстановяване на частта от получената сума за представително облекло за 2025 г, като счита, че тази удръжка е неправилна, доколкото трудовият договор не бил прекратен от нея.

Твърди се, че се обърнала към детската градина и община Б. за заплащане на разликата от полученото и дължимото й се обезщетение, но получила отказ за изплащането й, поради което се е породил интерес от предявяване на настоящите искове. Счита, че ответната детска градина е надлежна страна в производството, в качеството на работодател, съгласно разпоредбата на чл. 61, ал.2 КТ, поради което искът е предявен срещу нея, а не срещу община Б. като по-висшестоящ орган на ДГ, с която е сключен договора.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се излагат възражение по допустимостта на иска, доколкото ДГ „Б.“ не е работодател на ищцата, счита че такъв е община Б. и тя следва да отговаря по предявените искове. Наред с горното се излагат твърдения, че ищцата нямала право на увеличение на заплатата, доколкото със Заповед № РД – 158/12.05.2025 г. на кмета на община Б. са приети Правила за определяне на работните заплати на директорите на общинските детски градини за 2025 г., като ищцата на отговаряла на изискванията за това, доколкото на директорите заплатата не се увеличава при установено нарушение на финансовата и бюджетната дисциплина през настоящата бюджетна година. Такова нарушение било установено за ищцата, поради установен конфликт на интереси, а именно в представляваната от нея детска градина е назначена на работа дъщерята на ищцата и същата е получавала трудово възнаграждение и с което се твърди да е нарушила финансовата дисциплина. Твърди се, че тези правила за определяне на работните заплати на директорите на общинските детски градини, са действали и към момента на прекратяване на трудовия договор на ищцата. С оглед изложеното искат отхвърляне на иска.

Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. чл.222, ал.3 КТ, във връзка с чл.219, ал.6 от Закона за предучилищното и училищното образование и Колективния трудов договор в системата на предучилищното и училищно образование № Д 01-415/28.12.2023 г. и чл.224, ал.1 КТ, във връзка с чл.219, ал.6 от Закона за предучилищното и училищното образование и Колективния трудов договор в системата на предучилищното и училищно образование № Д 01-415/28.12.2023 г. и иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

По допустимостта на исковете:

В исковата молба ищецът е изложил твърдения относно процесуалната легитимация на ДГ „Б.“ да отговаря като ответник по делото. Твърди се, че именно той се явява работодател на ищцата и от него се търси заплащане на посочените обезщетения. Кой ще бъде ответник по делото определя ищецът, в случая той е посочил такъв, поради което искът се явява процесуално допустим. Дали ДГ „Б.“ е материално- правно легитимиран да отговаря по иска ще бъде обсъдено по същество на делото.

По същество:

За да бъдат уважени така предявените искове ищцата следва да установи, че между нея и ответника е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено, считано от 07.04.2025 г., че и се дължи обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, а именно, че преди 2 прекратяване на трудовия договор е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и има остатък от 97 дни неползван платен годишен отпуск, че работната заплата за длъжността „директор“ на детска градина е била увеличена, преди прекратяване на трудовото й правоотношение, че има право на увеличението, размер на увеличението, че й е удържана сума в размер на 435 лева. Ответникът носи насрещно доказване, както и да докаже основанието за удържане на сумата в размер на 435 лева – изплатени за представително облекло.

С Определение от 18.09.2025 г. съдът е отделил за безспорно между страните, че с ищцата е сключен трудов договор за длъжност „директор“ на Детска градина „Б.“, който е прекратен със Заповед № ТД – 144/07.04.2025 г. на кмета на община Б., считано от 07.04.2025 г. на основание чл.330, ал.2, т.9 КТ – установен конфликт на интереси, както и че й е определено и изплатено обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в размер на 67 509.25 лева, а по чл.224, ал.1 КТ – в размер на 28 470.47 лева. Не се спори, че при изплащане на обезщетенията е удържана сума в размер на 435 лева – част от предоставени на ищцата средства за представително облекло, пропорционална на неотработените месеци от годината. Не се спори, че ищцата преди прекратяване на трудовия договор е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и има остатък от 97 дни неползван платен годишен отпуск.

Спорно по делото е материално-правно легитимиран ли е ответника да отговаря по иска и увеличена ли е основната работна заплата на ищцата и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, като основа за изчисляване на обезщетенията по чл.222, ал.3 КТ и чл.224, ал.1 КТ.

Съгласно разпоредбата на чл.61, ал.2 КТ за длъжности, определени в закон или в акт на Министерския съвет, трудовият договор се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган. В тези случаи трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност.

В чл.37, ал.5 от Закона за народната просвета е предвидено, че кметът на общината сключва и прекратява трудовите договори на директорите на общинските детски градини.

В случая безспорно по делото е, че ДГ „Б.“ е общинска детска градина на територията на община Б. и с оглед посочените по-горе разпоредби трудовия договор с ищцата, в качеството на длъжност „Директор“ се сключва и прекратява от кмета на община Б..

По силата на чл.61, ал.2 изр.2 КТ независомо, че трудовия договор се сключва от погорестоящ орган, трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което се изпълнява съответната длъжност, в случая това е ДГ „Б.“, като именно последната е материално-правно легитимирана да отговаря по исковете, свързани с трудовото правоотношение на ищцата и произтичащите от него обезщетения, а горестоящият орган в случая кмета на община Б. изпълнява единствено представителна функция на ДГ „Б.“ при сключване и прекратяване на трудовото правоотношение. В този изричен смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012 г. по т.д. № 1/2010 г. на ОСГК на ВКС.

Между страните не е спорно, че по отношение на ищцата е приложим Колективен трудов договор за системата на предучилиящното и училищното образование, сключен на 28.12.2023 г. /КТД/, като член на синдикална организация, сключила договора, по който страна е и организация на работодателите, в която членува работодателя на ищцата – ДГ „Б.“.

Това се установява и от Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата /л.6/, доколкото именно той е цитиран като основание, на което е изплатено 3 обезщетението й по чл.222, ал.3 КТ, като е препратено към чл.31, ал.2 от същия, съгласно който обезщетението се определя в размер на 11.5 брутни работни заплати, доколкото през последните 10 г. е работила в ДГ „Б.“, като общинска институция на бюджетна издръжка, на длъжност педагогически специалист.

В Наредба № 15 от 22 юли 2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, е посочено кои лица са педагогически специалисти, като в това число влизат и директорите, които са такива специалисти с ръководни функции.

В чл.27, ал.1 от Колективния трудов договор /л.13/ са посочени минималната основна работна заплата на директор на детска градина, а именно от 2257 лева – без придобита степен на кариерно развитие, 2287 лева – за придобита втора степен на кариерно развитие и 2317 лева за придобита първа степен на кариерно развитие.

С Анекс № Д 01 – 30 от 31.03.2025 г. /л.26/ е изменен чл.27, ал.1 от посочения по-горе Колективен трудов договор, като са увеличени минималните размери на основната работна заплата на директорите на детски градини със задна дата, считано от 01.03.2025 г. на 2596 лева – без степен на кариерно развитие и съответно 2630 лева и 2665 лева за втора и първа степен на кариерно развитие. Увеличени са допълнителните трудови възнаграждение за работа с деца със СОП по чл.33, ал.12 от Колективния трудов договор – на 38 лева и тези за по- висока лична квалификация чл.33, ал.1, т.1 КТД, като тези за I – во ПКС са в размер на 113 лева.

Доколкото Анексът е приет на дата 31.03.2025 г., в който момент ищцата все още е работила при ответника, тъй като трудовото правоотношение е прекратено на 07.04.2025 г., предвиденото в Анекса увеличение на трудовото възнаграждение е приложимо спрямо нея.

По делото се установи, че получаваното от ищцата възнаграждение, към момента на прекратяване на трудовия й договор, въз основа на което са изчислени обезщетенията й по чл.222, ал.3 КТ и чл.224, ал.1 КТ е по-високо от най-високия предвиден размер за тази длъжност в посочения по-горе Анекс. Обезщетенията са изчислени на база брутното трудово възнаграждение, в което основното възнаграждение е в размер на 4057 лева, а найвисокият размер на основното възнаграждение по Анекса е 2665 лева.