Решение № 111 от 04.04.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Русе, 01.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анета Георгиева

Членове:

Аглика Гавраилова

Галина Магардичиян при участието на секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело № 20224500500010 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

„П.У.“-ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.Русе, представлявано от управителя М.Д., е обжалвало решение №910 от 05.11.20*г. постановено по гр.д.№408/*г. на Русенския районен съд, с което е уважен предявеният против дружеството иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане, в размера на 7000лв.Излага доводи за неправилност на решението и моли въззивният съд да го отмени и да постанови друго, с което да отхвърли иска, при законните последици.

Въззиваемият М. К. М., чрез пълномощника си адв.С.К., от АК-Русе, изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли въззивният съд да потвърди решението, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Окръжният съд, след като прецени оплакванията по жалбата и провери събраните по делото доказателства, приема за установено следното :

1

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на М. К. М. против „П.У.“-ЕООД, с която е предявен иск по чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата от 7000лв представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции, депресивни състояния, душевни страдания, страх, безпокойство, срам и омерзение, обиди и отхвърляне от учители и съученици, отказ от любими занимания, претърпени вследствие на публикация във вестник “У.“ от ***., издаван от ответното дружество.

По делото не е било спорно и от представените писмени доказателства, се установява, че в бр. * на в ."У." от *** е публикувана статия, озаглавена: "Н. "з." изправи пред съда училищен директор" – вж.вестника на л.270 от гр.д.№408/*г. на РРС. На първа страница на вестника, непосредствено под заглавието на статията вестникът съобщава, че „Поне 40 преподаватели от Е. се стекоха в Административния съд“. Поводът за дело в административния съд е станало едно училищно Н. „възможно най-лекото и най-безобидното“, тъй като процедурата за налагане на Н.то „з.“ се оспорва от м. на един от наказаните ученици. Статията е публикувана на стр.5.В същата, без да се споменават имената на учениците, е описано, че те са играли „п.“, в стая, която е близо до кабинета на директора на училището.В стаята е имало камери, които са заснели шумното забавление и така е установено кой какво прави.В публикацията е посочено, че една от майките на наказаните ученици не е била съгласна с Н.то и подала жалби – в Административния съд, в Регионалния инспекторат по образованието. В статията е изложено и мнението на преподаватели от С. към реакцията на м..

В централната част на страница 5 е поместено факсимиле на писмо до редакцията на в.“У.“ и до ръководството на С. „К.К.Ф.“, в което м. на ищеца заявява, че иска да не се разкриват нейните лични данни, както и тези на сина й.Моли редакцията да съобрази разпоредбата на чл.11а,ал.1 от Закона за закрила на детето /ЗЗакрД/, съгласно която сведения и данни за дете не се разгласяват без съгласието на неговите родители или законни представители освен в случаите по чл. 7, ал. 1 /чл.7- Лице, на което стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжно незабавно да уведоми Д "Социално подпомагане", Държавната агенция за закрила на детето или МВР.Писмото съдържа молба на м. на ищеца, да се съобрази и предвидената в ЗЗакрД Тайна 2 на информацията – чл.16 от закона - Всички сведения, получени в административни или съдебни производства, засягащи детето, не могат да бъдат разгласявани без съгласието на родителите или законните представители, а ако детето е навършило 10-годишна възраст - и без негово съгласие.

Писмото е публикувано с имената и адреса на подателя-м. на ищеца-Н.М.В самата статия също са написани собственото и фамилното на м. на ищеца, както и „малката подробност“, че е ю..

С исковата молба са представени и разпечатани на хартиен носител коментари по повод на статията, която е била поместена и в електронното издание на вестника.

С решение от *.04.2016г. на Административен съд-Русе, постановено по адм.д.№671/2015г., е отменена заповед № 360/17.12.2015 г. на Директора на С. „К.К.Ф.“, с която на ученика М. К. М., е наложено Н. "з." на основание чл. 139, ал.1, т.1 ППЗНП- л.64 от гр.д.№408/*г. на РРС.

В първоинстанционното производство е приложено копие от преписка вх.№5640/12.04.20*г. на К. з.з.л.д.-вж.л.69 и сл. от гр.д.№408/*г. на РРС.От същата се установява, че с решение

№П2089/05.01.2017г.,постановено по жалба с рег. № П-2089/23.03.2016г. подадена от Н.Д.М.-лично и в качеството й на законен представител на М. К.

М., срещу „П.У.“-ЕООД и СОУ за европейски езици „К.К.Ф.“, К. з.з.л.д. обявява жалбата за неоснователна по отношение на СОУ за европейски езици и я оставя без уважение. С решението е обявена за основателна жалбата против „“П.У.“-ЕООД и на основание чл. 38, ал. 2 и чл. 42, ал. 9 от ЗЗЛД наложила на "П.У." ЕООД административно Н. – имуществена санкция в размер на 1000 ллв., затова, че в качеството си на администратор на лични данни дружеството обработило личните данни на Н.Д.М. и на сина й – М. К.

М., в нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД .

Решението на К. з.з.л.д., постановено на 05.01.2017г. е било обжалвано от Н.М.и М.М., пред Административен съд - София.С решение от 17.11.2017г. по адм.д.№1177/2017г. на Административен съд София-град, жалбата е отхвърлена, като неоснователна.С решение №11292/22.07.2019 г., постановено по адм.д.№2303/2018 г. на Върховния административен съд, е отменено решение №6809 от 17.11.2017 г. по адм.д.1177/2017 г. на 3

Административен съд – София - град, в частта, в която е отхвърлена жалбата на Н.М.и Карел М., действащ със съгласието на м. си и законен представител Н.М. срещу решение № П-2089/05.01.2017 г. на К. з.з.л.д., в частта, с която е обявила жалба рег. № П-2089/23.03.2016 г. на Н.М. лично и М.М., със съгласието на м. си и законен представител Н.М.за основателна по отношение на "П.У." ЕООД за извършено нарушение по чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД и на основание чл. 38, ал. 2 и чл. 42, ал. 9 ЗЗЛД е наложила на "П.У." ЕООД административно Н. – имуществена санкция в размер на 1000 лв. за това, че в качеството си на администратор на лични данни е обработило личните данни на Н.М.и сина й М.М. в нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД . Върховният административен съд е върнал административната преписка на К. з.з.л.д. за ново произнасяне, при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение.

В частта, с която е отхвърлена жалбата на Н.М.и М.М., действащ със съгласието на м. си и законен представител Н.М. срещу решение № П2089/05.01.2017 г. на К. з.з.л.д., в частта, с която е обявила жалба рег. № П2089/23.03.2016 г. на Н.М. лично и М.М., със съгласието на м. си и законен представител Н.М. за неоснователна по отношение на СОУ за европейски езици "Св. К.К.Ф." гр. Русе, решението на Административен съд-София-град , е оставено в сила.

С Решение № П-2089/16г. от 16.11.2020г. К. з.з.л.д. /КЗЛД/ е обявила жалба с рег. №П-2089/23.03.2016 г. подадена от Н.Д.М. и М. К. М., за основателна по отношение на „П.У." ЕООД за извършване на неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателите чрез разпространението и съхранението им в нарушение на чл.2,ал.2, т.3 и т. 5 от ЗЗЛД /отм./.Предвид констатираното нарушение на чл.2,ал.2,т.3 и т.5 от ЗЗЛД/отм./ К. издава на „П.У.“-ЕООД, издател на в.“У.“ задължително предписание за заличаване в тридневен срок от влизане на решението в сила, на личните данни на Н.Д.М. и М. К. М., включително и от архива на електронния вариант на в.-„У.“вж.л.л.92-100.

В представената в първоинстанционното производство административна преписка се съдържа писмо – уведомление изх.

№5/06.01.20*г., вх.№П-2089#44(16)/08.01.20*г., с което управителят на ответника уведомява К., че е изпълнено задължителното предписание, дадено 4 с решение №П-2089/16 от 16.11.2020г., за заличаване в тридневен срок от влизане на решението в сила на личните данни на Н.Д.М. и М. К. М., в архива на вестника, вкл. в архива на електронния вариант на в.“У.“.

В първоинстанционното производство като свидетели са разпитани И.А., приятел на ищеца още от детска възраст, Н.Н.М.-приятел на семейството на ищеца и Н.М.м. на ищеца.

С показанията си свидетелите установяват, че М.М. е умно и будно момче, с много интереси и много деен. Ищецът посещавал курсове по английски език, свирел на китара /мечтаел да има група/, тренирал баскетбол и стрелба с лък /искал да стане национален състезател в този спорт/.Нямал проблеми с дисциплината в училище; отнасял се с уважение към другите.

Свидетелката М. има впечатления за това, че родителите му го възпитавали да не лъже и че справедливостта е важна.Свидетелката е заявила пред първоинстанционния съд, че статията във в. "У." потресла всички, тъй като случилото се в училище било описано тенденциозно, все едно се търси конфликт…“. Според М. в публикацията се внушава, че м. на М., който е обвинен в хулигантство, го защитава и той ще остане безнаказан….“. Във вестника била поместена и молбата на Н.М.да не бъдат съобщавани лични данни, в писмото били написани нейните имена и адрес.Свидетелката уточнява, че имало и странични бележки, че м. на М.М. е ю. и ще използва всякакви „прийоми“, за да го защити. Статията била публикувана и в интернет пространството и предизвикала обидни и тежки коментари против ищеца, както и против родителите му. Публикацията дала „начало на един публичен линч на М. и на м. му“.Някои от коментарите били изключително жестоки-ищецът бил определян като „и.“ и „хулиган“, родителите му – като психично болни.Започнали да го наричат и „п.“ / в делото се съдържат писмени доказателства, в които класният ръководител е определен като „К.п.“/.Свидетелката описва конкретно и ясно въздействието на статията върху ищеца и последиците на публикацията върху психиката му – „М. беше шокиран, защото цялата му ценностна система се преобърна“.На първо място защото явно разбрал, че няма значение какво точно се е случило, а има значение какво е написано в един вестник.Свидетелката споделя непосредствени впечатления за това, че ищецът станал тревожен, срамувал се, отслабнал, отказал се от нещата, които обичал – спрял да свири на китара, спрял да участва в тренировките по стрелба.

5

Свидетелите установяват негативните последици за ищеца, настъпили в училищния му живот – Св.А. и св.М. изнасят конкретни данни за подписката, организирана след статията /св.М. – „.....“ Това продължило, докато м. пуснала някаква жалба по този повод до Комисия за закрила на детето.Свидетелят А. установява, че ищецът е бил много разочарован от тази подписка, тъй като той се държал уважително с всички учители, не е имал пререкания с тях, а те се подписвали срещу него за изключването му от училище.Освен това във фейсбук се появила група „Да защитим авторитета на С.“ и там имало много груби коментари от родители и от учители против М. и против м. му, която обжалва Н.то.Твърдяли, че те уронват престижа на училището и на директорката, че М. трябва да бъде изгонен и да бъде възпитаван с бой, твърдяли още, че м. му е негоден родител. След публикацията на статията през м.януари бащата на ищеца го прибирал от училище-втора смяна свършвали късно и било тъмно, адресът на ищеца бил известен и той се притеснявал, че може някой да го възпита с бой.А. си спомня, че искали да се запишат за летен лагер и въпреки че имало свободни места, М. не го допуснали да се запише. Според този свидетел – не записали ищеца „заради статията за неговата проява“. Съученици на ищеца започнали да го отбягват.

В производството по делото като свидетел е разпитана и м. на ищеца – Н.М.Свидетелката М., заедно с бащата на ищеца, прегледали камерите от класната стая, които са заснели инцидента и там се виждало, че синът й не прескача чина, а други момчета го правят.Директорката обаче казала, че той трябва „....“. Отказала да го изслуша, тъй като неговите емоции не я вълнували. Свидетелката констатирала, че това, че синът й е „строшил чин“ е „изначално невярно“ и това било причината, да се заведе административното дело /по обжалване заповедта за Н./.