Решение № 157 от 22.10.2025, Окръжен съд - Кърджали

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Кърджали, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова при участието на секретаря Славея Д. Топалова като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно гражданско дело № 20255100500185 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. N 1462/02.06.2025 г. по входящия регистър на РС – Момчилград, подадена от О. гр. М., чрез представител по пълномощие, против решение N 107/20.05.2025 г. по гр.д. N 522/2024 г. по описа на РС – Момчилград, с което е отхвърлен предявеният от О. гр. М. иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено по отношение Ф. Р. Ю. с ЕГН ********** и М. С. Ш. с ЕГН **********, че О. е собственик на Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. М., одобрени със Заповед РД 19-275/03.05.2019г. на изп. директор на АГКК, целият с площ от 1 942 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при граници и съседи: ***, ***, ***, ***, ***,

***, ***, които да се осъдят да предадат на О. владението върху посочения недвижим имот на О., като последната е осъдена да заплати на ответниците сумата в общ размер на 2 321.30 лв. разноски по делото.

Решението на РС – Момчилград се обжалва като незаконосъобразно и неправилно - постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, с искане да се отмени и предявеният иск да се 1 уважи изцяло, ведно с направените по делото разноски. Изложени са оплаквания, че направеният от първоинстанционния съд доклад по делото е непълен и не съдържа всички наведени от ищеца придобивни основания за процесния недвижим имот, както и такива по надлежно разпределение на доказателствена тежест, с което съдът е ограничил правото на защита на ищеца. Непълно било и заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, но първоинстанционният съд с бланкетни мотиви оставил без уважение искането за повторна експертиза, евентуално допълнителна експертиза, като непълнотата на доказателствата относно изясняване на прА.я статут на процесния недвижим имот обуславяло и правомощие на съда служебно да назначи съдебно-техническа експертиза, без за това да има искане на страните. На следващо място се сочи, че неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че не се установява процесният имот да е публична общинска собственост, тъй като предвидените мероприятия по действащия регулационен план, одобрен със заповед N 367/12.12.1988г., касаещи УПИ VIII и УПИ I, не са реализирани, защото отреждането на поземления имот за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение поражда вещнотранслантивен ефект в полза на общината с влизането в сила на регулационния план, като качеството „публична“ общинска собственост се придобива ex lege само по силата на изпълването на състава на чл.3, ал.2, т.3 от ЗОС имотът да бъде предназначен за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение. Правилно първоинстанционният съд приел, че имотът е отреден за „СПТУ с общежитие“ и за „пионерски дом“, но неправилно приел, че имотът би придобил статут на публична общинска собственост едва с реализирането на тези мероприятия, защото предназначението на имота е негова юридическа, а не фактическа характеристика. Наред с това неправилно същият съд не е отчел обстоятелството, че имотът е бил записан на ТКЗС и е бил включен в ТКЗС, при което на основание чл.10б, ал.5, вр. ал.1 от ЗСПЗЗ след прекратяване на дейността на ТКЗС този имот е станал държавна собственост, тъй като е попадал в урбанизирана територия и за него е било предвидено съответно предприятие –отразено като обстоятелство в последващия устройствен план от 1988 г., в който имотът бил записан като държавен, без данни спрямо имота да е провеждана процедура за възстановяване на собственост по ЗСПЗЗ, с извод, че към момента на прекратяване на ТКЗС имотът е бил частна държавна собственост, а впоследствие на основание §42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС и общинска собственост – към момента на влизане в сила на ЗОС действащият устройствен план, в който попада процесният имот, е предвиждал върху него да бъдат изградени обществени и благоустройствени мероприятия на общината, при което само по силата на закона О. е придобила собствеността върху процесния поземлен имот.

Релевира се, че смисълът на разпоредбите на §42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС и на §7, ал.1, т.6 и т.7 от ПЗР на ЗМСМА е да преминат в собственост на общините обектите и незастроените имоти, предназначени за задоволяване на обществени потребности от 2 местно значение. Наред с това въззивникът сочи, че следва да се отчете, че О. има влязъл в сила помощен план по чл.13а от ППЗСПЗЗ за възстановяване на земеделските земи в регулационните граници на М., в който попада и процесният имот под номер ***, като по извадката от помощния план от 25.01.2009г. същият е с площ 1 747 кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: нива, с данни за собственици и носители на други вещни права: О., без документ за собственост и вид на собствеността: Общинска частна, като посочената площ е различна от тази в оспорения по делото нотариален акт –от 1942 кв.м., при което не може да се установи идентичност между имотите, с извод, че праводателят на ответниците по иска не е разполагал с права, които да им прехвърли за имот УПИ XII с пл.сн. N 719, кв.99 и владението на ответниците е без основание. Посочената извадка от помощния план е пренебрегната от вещото лице по съдебно-техническата експертиза, заключението по която обосновава и неправилния извод на съда, който следвало самостоятелно да провери наличието на предпоставките за реституция.

Неправилен бил изводът на първоинстанционния съд, че ответниците са станали собственици на процесния имот по давностно владение, като основан на непоследователни и непълни показания на заинтересовани свидетели и на недоказване спрямо кого ответниците са манифестирали своенето на имота, като дори и формално да го владеели, имотът не можел да се придобие по давност с оглед забраната на 86 от ЗС за придобиване по давност на имоти публична държавна или общинска собственост, както и за имоти частна държавна или общинска собственост, в т.ч. и след преустановяване на действието на разпоредбата на §1 от ЗР към ЗД на ЗС, действала към момента, в който ответниците твърдели, че са собственици, защото до настоящия момент не е изтекъл необходимия давностен срок, поради което следвало да се отхвърли възражението на ответниците, че са придобили правото на собственост върху процесния имот.

Въззиваемите Ф. Р. Ю. и М. С. Ш. в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез представител по пълномощие, с общ отговор оспорват въззивната жалба, с искане да се остави без уважение и да се потвърди обжалваното съдебно решение.

В съдебно заседание въззивникът О. гр. М., чрез представител по пълномощие поддържа възивната жалба и претендира разноски по делото съгласно представен списък.

В съдебно заседание въззиваемите Ф. Р. Ю. и М. С. Ш. чрез представител по пълномощие поддържат отговора на въззивната жалба и претендират разноски по делото.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания съобразно чл. 269 от ГПК приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и 3 като допустима следва да се разгледа по същество.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение, въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо.

Производството пред първоинстанционния съд по гр. д. N 522/2024 г. по описа на Районен съд – Момчилград е образувано по искова молба, подадена от О. гр. М. против ответниците Ф. Р. Ю. и М. С. Ш., и двамата от гр.М., с която е предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС –да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. М., одобрени със Заповед РД 19-275/03.05.2019г. на изп. директор на АГКК, целият с площ от 1 942 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при граници и съседи: ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, които да се осъдят да предадат на О. владението върху посочения недвижим имот на О., за който имот е погрешно съставен акт за частна общинска собственост N 5023/28.02.2024г., защото имотът има характер на публична общинска собственост по смисъла на чл.3, ал.2, т.3 от ЗОС, тъй като е отреден „за пионерски дом“ и за „СПТУ по строителство с общежитие“ и по предназначение служи за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение. Конкретно в тази връзка относно придобивния способ в полза на ищеца сa излoжени следните твърдения: поземлен имот с идентификатор

*** по КККР на гр. М. попада в обхвата на УПИ VIII „за пионерски дом“ и УПИ I „за СПТУ по строителство с общежитие“/с характер на имоти публична общинска собственост“/ от рег. кв. N 53 по плана на гр.М., за който на основание чл.128, ал.8 от ЗУТ с Решение N 2 от Протокол N 1/04.01.2023г. на Общински експертен съвет е приет проект за изменение на ПУП по реда на чл.16 от ЗУТ, след обявление в ДВ, бр.95 от 29.11.2022г. с липса на писмени възражения, предложения и искания по смисъла на чл.128, ал.5 от ЗУТ/вкл. от Ф. Р. Ю./, удостоверено с Протокол от 03.01.2023г. на служители на отдел УТКР, който предстои да бъде одобрен, като съгласно действащия регулационен план, одобрен със Заповед N 367/12.12.1988 г. поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.М. по действащия ПУП попада в УПИ с предназначение за пионерски дом и СПТУ по строителство с общежитие с характер на публична общинска собственост, както и по приетия с Решение N 2 oт Протокол N 1/04.01.2023 г. на ОЕСУТ проект за изменение на ПУП, поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.М. попада в обхвата на улична регулация с осови точки 908 до 937 – публична общинска собственост, което обстоятелство ще бъде отразено в КККР след проект за изменение на КККР, поради което по отношение на имота се прилага чл.86 от ЗС. Ищецът оспорва, че издаденият в полза на ответника Ф. Р. Ю., намиращ се в в законен брак с М. С. Ш., Нотариален акт N ***, том ***, рег. N ****, дело N *** от **** г. на нотариус Г. Г. за собственост на 4 процесния имот на основание чл.587, ал.2 от ГПК отговаря на изискванията на закона, при възражение, че ответниците никога не са своели, не са демонстрирали намерение за своене и владеели имота, като в тяхна полза не е изтекла придобивна давност, тъй като процесният имот е публична общинска собственост с предназначение за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение и при евентуалното уважаване на предявения иск ищецът счита, че като законна последица следва на основание чл.537, ал.2 от ГПК да се отмени нотариалния акт, издаден в полза на Ф. Р.

Ю. и в полза на ищеца да присъдят направените по делото разноски. В исковата молба са изложени подробни твърдения относно постъпилото в О. заявление на Ф. Р. Ю. за извършване на обстоятелствена проверка за процесния имот и отправеното от кмета на общината искане до нотариуса за спиране на нотариалното производство и за издаване за целите на същото от страна на общината на 24.06.2024г. на данъчна оценка за имота въз основа на решение N 784 от 14.06.2024г. по адм. дело N 123/2024г. по описа на Административен съд-Кърджали. В исковата молба е посочено, че след решаване на прА.я спор относно собствеността на процесния имот от О. ще бъде предприета процедура съгласно чл.6, ал.3 от ЗОС. В изпълнение на дадени от първоинстанционния съд указания, с молба вх. N 3140/02.12.2024 г. ищецът уточнява, че имотът е във фактическа власт на ответниците, предявеният иск е по чл.108 от ЗС и правото си на собственост обосновава на Акт за частна общинска собственост.

С общ отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК ответниците Ф. Р. Ю. и М. С. Ш. оспорват предявения иск като неоснователен, при възражение, че за процесния имот ищецът е съставил Акт за частна общинска собственост N ****/*******г., след като ответниците са предприели действия по снабдяването с нотариален акт, за което на 22.02.2024г. подали заявление, по което била издадена скица N 159179630/22.02.2024 г. от СГКК-К. за имота, съгласно която няма данни за вписани носители на вещни права, в т.ч. и за О., като в полза на последната не е възникнало основанието за актуване на имота като общински и в нейна тежест с оглед констативното действие на актовете за държавна и общинска собственост е да докаже наличието на така посоченото основание, както и при възражение, че предвидените мероприятия по застроителния и регулационния план на гр.М. за процесния имот, попадащ в съответния УПИ не са били реализирани в предвидения в закона срок, регулационният план не е бил приложен по реда на ЗТСУ, нито в предвидените в ЗТСУ срокове и предназначението на имота за посочените в ЗОС мероприятия не е осъществено, поради което несъстоятелни са твърденията на ищеца, че процесният имот е публична общинска собственост. Ответниците сочат, че допреди влизане в сила на ЗОС, както и на ЗС, вкл. и след измененията му през 1996г., процесният имот никога не е бил собственост на държавата, съответно на което и О. не е придобила правото на собственост по силата на предвиден в закона придобивен способ/респ. не е имала основание да актува имота. Ответниците твърдят, че владеят и своят имота от 5