Акт № 876 от 26.02.2014, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение № 238

Номер

238

Година

18.6.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

06.04

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Елза Йовкова дело номер

20124100500615 по описа за

2012 година

10 за да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл.317 от ГПК.

С Решение №137 от 10.02.2012 година, постановено по ГР.Д.№4791 по описа за 2011 година на Великотърновски районен съд, са отхвърлени предявените от В. Х. Г. против ОУ”Н.Р.” гр. К. искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 от КТ, във вр. с чл.225 от КТ, като неоснователни.

Постъпила е в законоустановения срок въззивна жалба, подадена от ответника чрез процесуалния представител по пълномощие адвокат Червенков. Обжалва се решението в неговата цялост. Изложени са твърдения, в какво се счита, че се състои порочността на решението, доводи и съображения във връзка с тези твърдения. Направено е искане да бъде отменено решението, като неправилно и незаконосъобразно и да ±е постанови друго, с което да бъдат уважени исковите претенции. Претендират се разноски. Няма доказателствени искания.

Връчен е препис от въззивната жалба на другата страна. Постъпил е отговор на въззивната жалба в законоустановения срок. Заето е становище, че въззивната жалба е неоснователна и необоснована. Изложени са съображения във връзка с това становище. Направено е искане да бъде отхвърлена въззивната жалба и потвърдено решението. Претендират се разноски. Няма доказателствени искания.

Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Преценявайки решението по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността. Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта. Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно: Налице е правото на иск и същото е надлежно упражнено и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК решението и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:

Предмет на въззивното производство са предявени са искови претенции за: признаване извършеното уволнение за незаконно и неговата отмяна; възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност; обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа, поради незаконното уволнение.

Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях.

Въззивният съд, преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства, приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд.

Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/, какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства.

Освен това въззивният съд приема за установени и други обстоятелства, които районният съд не е обсъждал. Те са следните:

От съдържанието на процесния „Протокол” за извършване на подбора – от л.24 до л.28, включително от първоинстанционното дело, както и от установените конкретни обстоятелства чрез депозираните в първоинстанционното производство свидетелски показания съдът прави обобщен извод и приема за установено, че преценката “кой има по-висока квалификация” и “кой работи по добре” е действителна. Извършена е въз основа на конкретни факти, които са установени по-делото чрез събраните писмени и гласни доказателствени средства. Установени са конкретните факти, които са обосновали извод на комисията, че лицето, заемащо щатната бройка, която не се съкращава, има по-висока „квалификация” и “работи по добре” от лицата, заемащи щатните бройки, които се съкращават.

Ищецът чрез процесуалния си представител в първото по делото заседание еоспорил истинността, верността на съдържанието, на

В.ГР.Д.№615/2012 г. ВТОС

„Протокол №15”, приложен на л.30 от първоинстанционото дело, и представен от ответника с отговора на исковата молба.

Извършените процесуални действия са своевременни и процесуално допустими.

По своята правна същност те са оспорване по реда на чл.193 от ГПК истинността /верността/ на съставен официален удостоверителен /свидетелстващ/ документ. Аргумент, че съставеният протокол за проведено ОС на синдикалната организация е официален удостоверителен /свидетелстващ/ документ са разпоредбите на чл. 33, ал.1 и ал.2 от КТ и разпоредбите на чл.10, ал.1, т.2 и т.7; на чл.16, на чл.17, ал.1, т.1, т.2, т.3, т.4 и т.6 от Устава на Синдиката на българските учители /СБУ/ , приет на четвъртия конгрес на СБУ, проведен на 30 и 31 май 2000 г. в гр. София, с които са регламентирани правомощията, както на общото събрание на синдикалната организация, така и на ръководния й орган.

От посочените разпоредби се налага извод,че „Протокол №15” е съставен и подписан от лица, снабдени с удостоверителна власт, в кръга на удостоверителната им компетентност, при спазване на удостоверително производство, в писмена форма, съдържа необходимите и достатъчни реквизити, удостоверяващи провеждане на редовно общо събрание на членовете на синдикалната организация.

В настоящият казус оспореният протокол е автентичен, автентичността не е оспорена. И като подписан от лица, снабдени с удостоверителна власт, в кръга на удостоверителната им компетентност, при спазване предвиденото в закона удостоверително производство, в предписаната от закона форма и съдържа необходимите и достатъчни реквизити, притежава материална доказателствена сила, която обвързва съда да счита, че всички удостовери чрез протокола обстоятелства, за осъществени в обективната действителност.

В горния смисъл п-р Ж. Сталев “Българско гражданско процесуално право”, шесто допълнително и преработено издание, стр.285 и 289.

От конкретните факти, които установява разпитаната в първоинстанционното производство в качеството на свидетел П., посочена от ответната страна, също се установява, че всички удостовери чрез протокола обстоятелства, са осъществени в обективната действителност.

За да бъде оборена обвързващата материална доказателствена сила на официален удостоверителен документнастоящият състав счита, че по делото следва да бъдат установени факти, от които по несъмнен начин да може да се направи обоснован извод: удостоверените обстоятелства не са се осъществили в обективната действителност. Въз основа на предположения е недопустимо да се прави извод, че обвързващата материална доказателствена сила на официален удостоверителен документ е оборена. Тежестта на доказванележи върху ищцовата страна. Аргумент чл.193, ал.3, изречение първо от ГПК.

По изложените съображения съдът приема оспорването за недоказано - обвързващатасъда материална доказателствена сила на процесния протокол не е оборена. Поради което оплакванията, изложени във въззивната жалба в тази насока са неоснователни.

Във въззивното производство не са събрани доказателства.

От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното производство доказателства, също приема за установени, и от приетите за установени обстоятелства, изложени по-горе, въззивният съд прави следните правни изводи:

Предявените кумулативно обективно съединени искови претенции са с правно основание: обуславящите - чл.344, ал.1, т.1 от КТ, а обусловените - чл.344, ал.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ.

Ищцовата страна не е посочила правно основание на предявените искови претенции. Но дори да го беше посочила, това не обвързва съда. Съдът е задължен, като има предвид твърдяните в исковата молба факти и направеното искане в същата, да определи правното основание на предявената искова претенция - т.е. ищцовата страна е задължена да определи фактическите основания на претенцията си и претенцията си, а съдът е задължен да определи приложимата материално-правна норма.

По отношение на обуславящите искови претенции.

Уволнението е законно. За този извод съдът е мотивиран от следното:

При спор за законността на уволнението, извършено на фактическотооснование, визирано с разпоредбата на чл.328, ал.1, т.2, предложение второ от КТ в тежест на работодателя е да докаже, че е изпълнил задължението си, визирано с разпоредбата на чл.333, ал.4 от КТ.

По делото е установено съществуването на всички кумулативно изискуеми се предпоставки, визирани в чл.333, ал.4 от КТ във вр. с чл.57 от КТ, за възникване правото на ищцата да ползва закрилата, а за работодателя възникване на задължението преди да уволни да поиска предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието. До този извод съдът стига като взе предвид следното:

Ищцата е уволненапоради съкращение в щата, едно от фактическите основания за уволнение, визирани с разпоредбата на чл.333, ал.4 от КТ, и към момента на уволнението е била член на синдикална организация, страна по КТД, който е валиден съгласно разпоредбата на чл.53, ал.1 от КТ, сключен е в писмена форма на 17.12.2010 година, вписан е в специалния регистър, съгласно изискванията на чл.53, ал.3 и ал.4 от КТ, и е действащ към момента на уволнението, сключен е за срок от две години. Обстоятелства, установени чрез съдържанието на заповедта за уволнение – л.31 от първоинстанционното дело; чрез съдържанието на „Декларация” – л.54 от първоинстанционното дело; и В.ГР.Д.№615/2012 г. ВТОС чрез съдържанието на процесния КТД, р.ІХ „Заключителни разпоредби”, §1./1/ и §4 - л.62, отзад, от първоинстанционното дело.

С КТД, сключен от синдикална организация, в която членува претендиращата закрила ищца, е постигната изрична уговорка, че работодателят може да уволни на двете фактически основания,визирани в чл.333, ал.4 от КТ, ако има предварително съгласие за уволнение, дадено от съответната синдикална организация. В чл.8, ал.1, т.5 от процесния КТД изрично е регламентирано закрилата да бъде осъществена чрез ”предварително съгласие” на съответната синдикална организация – л.58 от първоинстанционното дело. Обстоятелство, установено чрез съдържанието на процесния КТД.

Работодателят е изпълнил задължението си. Преди уволнението е поискал мнението на синдикалната организация, в която ищцата членува, и е получил писмен „Отговор”, с който е уведомен за даденото съгласие за уволнение на ищцата от синдикалната организация, в която ищцата членува. Обстоятелства, установеничрез„Искане” – л.29 от първоинстанционното производство, и „Отговор” с възпроизведено в него съдържание на „Протокол №15” относимо до решението за дадено съгласие за уволнение –л.56 от първоинстанционното производство.

Компетентният орган съгласно разпоредбата на чл.333, ал.4 от КТ е „съответния синдикален орган в предприятието”. А, съгласно разпоредбата на §1, т.6 от ДР „Обяснения на някои думи” от КТ „синдикално ръководство” е председателят и секретарят на синдикална организация.

Законодателят е управомощил синдикалното ръководство в лицето на председателя и секретаря на синдикалната организация да дадат съгласие за уволнение.