Решение № 30 от 14.04.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Бургас, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Петя Ив. П.а Дакова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова в присъствието на прокурора Й. М. Г. като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242000600237 по описа за 2024 година С присъда №49 от 10.10.2023 г. по НОХД №1412/2022 г. Бургаският окръжен съд признал подс. М. Л. H.. – Х. за виновна в това, че на 05.07.2019 г., в к. к. Слънчев бряг, обл. Бургас, в района на водноспасителен пост № 5 на морски плаж „Слънчев бряг - Централен“, при независимо съпричиняване с П.

К. П., като музикален ръководител в детска музикална школа към Народно читалище „Борба 1896“ гр. Кнежа, обл. Плевен и ръководител на пътуване с културно-познавателна и развлекателна цел, нарушила задължението си като ръководител по Заповед № 39/27.06.2019 г. на Секретаря на НЧ „Борба 1896“ гр. Кнежа: „Ръководителите отговарят за опазване живота и здравето на участниците по време на пътуването и участието в конкурса“, в резултат на което причинила по непредпазливост смъртта на А. Я.в П., поради което и на основание чл.122, ал.1, вр. чл.54 от НК й наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, като я оправдал да е нарушила чл.128, ал.1, т.6 от Правилник за прилагане на Закона за народната просвета.

Отложил на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание една година лишаване от свобода за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда признал подс. П. К. П. за виновен в това, че на 05.07.2019 г. в к. к. Слънчев бряг, обл. Бургас, като работник - спасител на плаж, със сключен трудов договор от 01.06.2019 г. с фирма „Кей Ен Джи 1

Водноспасителна служба“ ЕООД, в района на водноспасителен пост № 5 на морски плаж „Слънчев бряг - Централен“, при независимо съпричиняване с М. Л. H.. - Х., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – водноспасителна дейност, нарушил чл.21, т.1 и т.2 от Наредба за водноспасителна дейност и обезопасяване на водните площи, приета с ПМС № 182 от 1996 г., обн., ДВ, бр.

65 от 31.07.1996 г. – „чл. 21. Водният спасител има следните задължения: т.1. наблюдава непрекъснато по време на дежурство къпещите се в поверения му за охрана район, като има постоянна готовност за предприемане на спасителна акция; т.2. извършва спасителна акция при инцидент във водата и оказва първа помощ до пристигане на медицински специалист“, като не е наблюдавал непрекъснато по време на дежурство къпещите се в поверения му за охрана район на водноспасителен пост № 5 и не е извършил спасителна акция, след като му е било съобщено за инцидент във водата, в резултат на което причинил по непредпазливост смъртта на А.

Я.в П., поради което и на основание чл.123, ал.1, вр. чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години.

Отложил на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание две години лишаване от свобода за изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.

Наложил на основание чл.160, ал.1, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК на подс. П.

К. П. наказание лишаване от право да упражнява водоспасителна дейност за срок от две години.

Осъдил на основание чл.189, ал.3 от НПК подс. М. Л. H.. - Х. да заплати на адв. Т. П. от САК, повереник на частните обвинители А. Б. М. и Я. А. П., сумата от 3000 (три хиляди) лева, представляваща адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Осъдил на основание чл.189, ал.3 от НПК подс. П. К. П. да заплати на адв.

Т. П. от САК, повереник на частните обвинители А. Б. М. и Я. А. П., сумата от 4000 (четири хиляди) лева, представляваща адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Осъдил подсъдимите М. Л. H.. – Х. и П. К. П., на основание чл.189, ал.3 от НПК, да заплатят в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР – Бургас, общо 654,82 лева, по 327,41 лева всеки един от тях, представляващи направени по делото разноски в досъдебната фаза, както и по сметка на Окръжен съд – гр. Бургас общо сумата 155,04 лева, по 77,52 лева всеки един от тях, представляващи направени по делото разноски в съдебното производство.

2

Постановената присъда е обжалвана от упълномощения защитник на подс. М. Л. H.. – Х. с оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност.

Защитникът твърди, че на две от приложените по делото три броя заповеди №39/27.06.2019 г. за командироване на подс. H.. и на свид. И.а са положени подписи на командированите лица едва към момента на отчитане на командировката, а именно след завръщането им в гр. Кнежа, тоест тези заповеди не са им били връчени срещу подпис към момента на издаването им.

Твърди още, че в третата заповед със същия номер е посочено основание чл.121, ал.1 от КТ, а именно командироване на двете преподавателки, като без да е посочено самостоятелно правно основание на двете преподавателки са им били вменени и други задължения, в това число да отговорят за опазване на живота и здравето на участниците по време на пътуването и участието в конкурса. Подчертава, че тази заповед, макар и да е посочено, че следва да се сведе до знанието на лицата и счетоводителя срещу подпис за сведение и изпълнение, не съдържа подписи и на двете командировани лица, удостоверяващи връчването на заповедта. Изтъква още, че в извадката от заповедната книга, приложена по делото, е посочена само една заповед /неизвестно коя от цитираните три/, като и тук липсват подписи на посочените командировани лица. Смята, че не се удостоверява по категоричен начин връчването за сведение и изпълнение на инкриминираната заповед, която и да е тя, на подсъдимата. Отбелязва, че секретарят на читалището, издател на заповедта, е излязъл извън рамките на правомощията си по повод вменените задължения на ръководителите извън командироването им. Приема, че липсва правно основание, въз основа на което секретарят на читалището да вменява на музикалните ръководители допълнително вписаните задължения, които не се съдържат и в длъжностната характеристика за длъжността „преподавател в детска музикална школа“. По тези съображения заключава, че въпросната заповед в посочената й част е незаконосъобразна и като такава не поражда права и задължения за командированите лица. На следващо място акцентира на формулирането на вменените на ръководителите отговорности, които се състоят в опазване на живота и здравето на участниците по време на пътуването и участието им в музикалния конкурс, а не в постоянен надзор, както е посочено във внесения обвинителен акт. Доколкото инкриминираният инцидент е настъпил извън посочените моменти, а именно по време на отдих за участниците в конкурса, смята, че подсъдимата е изпълнила задълженията си, посочени в заповедта за командироване относно пътуването и участието в конкурса. Независимо от изложеното до тук, приема, че подсъдимата е осъществявала непрестанно наблюдение и грижа за поверените й деца, които са били под нейния надзор, тъй като отправянето на подсъдимата към обект за закупуване на кафе представлява краткотрайно непридружаване на пострадалото момче, като тя е взела всички мерки за недопускане на 3 инцидента. В подкрепа на това си становище изтъква, че всички деца са били многократно инструктирани да не влизат в морето сами, до чадъра се намирала дъщерята на подсъдимата, разположението им било в непосредствена близост до спасителен пост, при зелен флаг и спокойно море.

Прави заключителен извод, че подсъдимата не е осъществила както от обективна, така и от субективна страна състава на 122, ал.1 от НК. Моли въззивният съд да отмени първоинстанционната присъда в осъдителната й част и да постанови нова присъда, с която да признае подс. H.. за невиновна по повдигнатото й обвинение, както и да потвърди присъдата в оправдателната й част.

Въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда е подал и упълномощеният защитник на подс. П. К. П. с доводи за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата, както и за явна несправедливост на наложените наказания. Излага фактическа обстановка по спора, която обосновава със свой анализ на доказателствените материали. Акцентира на факта, че не е имало индиция за опасност във водата или сигнал за давещ се човек, напротив било съобщено, че пострадалото дете се е изгубило, но без да е уточнено, че то е влязло в морето и има опасност да се удави. Според защитника в случая са налице следните отрицателни предпоставки, които не позволяват да се ангажира наказателната отговорност на подс. П.: липса на опасност във водата, като морето било тихо и флаговата сигнализация била зелен флаг; липса на сигнал за опасност или сигнал за давещ се човек; на спасителя П. било съобщено за изчезнало дете, а не за дете, влязло във водата, като не било уточнено конкретното място, където детето е могло да се нарани.

Като приема за доказано, че подс. П. е изпълнявал служебните си задължения по охрана на поверения му спасителен пост, прави извод, че подсъдимият е действал напълно правилно, водоспасителната му дейност е било съобразена с Наредбата за водоспасителната дейност и с получения от неговия работодател ежедневен инструктаж. Оспорва и субективната съставомерност на деянието, като твърди, че подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици и е направил всичко възможно да спаси живота на пострадалото момче, но когато се намесил, е било твърде късно за спасяването на жертвата. Заявява, че поради недостатъчност на доказателствените материали, установяващи виновно поведение на подс. П., материалният закон за осъждането му за престъпление по чл.123, ал.1 от НК е приложен неправилно. Намира наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от две години за явно несправедливо като завишено и несъобразено с вредните последици от деянието. Моли въззивният съд да отмени осъдителната присъда и да признае подс. П. за невиновен по повдигнатото му обвинение. Алтернативно претендира да се 4 измени присъдата, като се намали наложеното наказание.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас изрази становище за неоснователност и на двете въззивни жалби. Приема, че както на досъдебното производство, така и в хода на съдебното такова не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Отбелязва, че в жалбите на подсъдимите също не са посочени нарушения на процесуалните правила. Намира изложената в мотивите към присъдата фактическа обстановка за безспорно доказана от събраните по делото доказателствени материали, а материалният закон намира за правилно приложен. Оспорва основателността на довода на защитата за ненадлежно командироване на подс.

H.. – Х.. Счита, че макар и инкорпорирана в три акта, Заповед №39/27.06.2019 г. на секретаря на Читалище „Борба 1896“ в гр. Кнежа, е ясна и еднопосочна по съдържание, като от същата става ясно, че подс. H.. – Х. и свид. И.а се командироват за участие в музикалния фестивал и им се вменяват съответните задължения като командировани, които задължения те са приели да изпълняват. Приема за неоснователно и възражението на защитата за това, че ръководителите са имали задължения спрямо децата само по време на пътуването и по време на участието им в конкурса, но не и през останалото време на пребиваване в к. к. „Слънчев бряг“. Обръща внимание, че родителите на малолетните и непълнолетните участници в конкурса са делегирали своите права и задължения спрямо децата им на ръководителите на групата, които са приели да ги изпълняват. Подчертава, че подс. H.. – Х., с оглед високата степен на педагогическото й образование, многогодишния й стаж като педагог и житейската й опитност при отглеждането на деца като майка и баба, е разбрала, че поема отговорност за живота и здравето на децата за целия период на командироването й по повод участието на групата в конкурса, а не за определени часови периоди, което противоречи на житейската и правната логика. Намира за безспорно доказана информираността на подс. H.. – Х. досежно обстоятелството, че пострадалото дете А. не е могло да плува, за което подсъдимата е била изрично уведомена от родителите на детето, а и самата тя е признала това обстоятелство в обясненията си. При това положение приема, че с отдалечаването си за период от 15 – 20 минути на значително разстояние от малолетните деца Я. П. и В. Ф.а и непълнолетния А. и с неупражняването на непрекъснато наблюдение и контрол спрямо поверените й деца, подс. H.. – Х. по непредпазливост е причинила смъртта на пострадалото дете А.. Намира наложеното на подсъдимата наказание една година лишаване от свобода с отложено изтърпяване за тригодишен изпитателен срок за справедливо, тъй като същото е съобразено със 5 смекчаващите отговорността обстоятелства, както и с високата степен на обществена опасност на престъплението, предвид тежкия съставомерен резултат – настъпила смърт на непълнолетно дете.