Решение № 7237 от 25.10.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.София, 25.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на тридесет и първи май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова

ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева мл.с.

Велизар Костадинов при секретаря Валентина

Илиева и в присъствието на прокурора .................... като разгледа докладваното от съдията в.гр.дело N: 5 082 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258

– чл.273 от ГПК.

С решение № 308760 от 09.01.2018 г., постановено по гр.д.№ 62 132/2014 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 54 състав е признато за незаконно и отменено на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на Д.С.С., ЕГН **********, извършено със заповед № 2/16. 09.2014 г. на директора на ОДЗ ** „В.,Н.,Л.”, гр.София на основание чл.328, ал. 1, т.2 КТ – поради съкращаване; Д.С.С. е възстановена на основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ на заеманата преди уволнението длъжност – „учител детска градина” и ОДЗ ** „В.,Н.,Л.”, гр.София е осъдено да й заплати на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ във връзка с чл.225, ал.1 КТ сумата 2 605,80 лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа за периода: 17.10.2014 г. – 17.04. 2015 г., вследствие на незаконното уволнение, вед-но със законната лихва върху сумата от 14.11.2014 г. до окончателното й заплащане, като искът по чл.344, ал.1, т.3 КТ във връзка с чл.225, ал.1 КТ за разликата над 2 605,80 лева до предявения размер от 3 227,28 лева е отхвърлен като неоснователен.

Със същия акт ОДЗ ** „В.,Н.,Л.”, гр.София е осъдено да заплати на Д.С.С. на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 467,90 лева – разноски по производството за адвокатско възнаграждение, както и по бюджетната сметка на Софийски районен съд на основание чл.78, ал.6 ГПК – сумата 264,23 лева, представляваща държавна так-са, а Д.С.С. е осъдена да заплати на ОДЗ ** „В.,Н.,Л.”, гр. София на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 51,35 лева – разноски за адвокатско възнагражде-ние.

На основание чл.242, ал.1 ГПК е допуснато предварително изпълнение на решението относно присъденото обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.

Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ответника ОДЗ ** „В., Н., Л.”, гр.София – в частта, в която са уважени исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ във връзка с чл.225, ал.1 КТ, ведно със законните последици. Във въззивна жалба се поддържа, че в обжалваните части решението е неправилно, тъй като е постановено при съществено нару-шение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано. Твърди се, че първоинстанционният съд не е основал решението си върху закона и не е преце-нил всички събрани доказателства по делото и доводите на страните; че една част от тях само е маркирал, а друга не е разгледал изобщо, а трета е разгледал превратно; че преобърнатото об-съждане на утвърденото щатно разписание от 01.09.2014 г. е довело да несъобразяване на обстоятелството, че под № 5 е записан учител по музика, с шифър: 23425006 с промяна на числеността от 1 бр. на 0,5 и вид персонал: педагогически и педагог с шифър: 23425012, с промяна на числеността на 0,5 и вид персонал: педагогически, като съдът въобще не е отчел, че „учителят по музика и педагог” обединява в един щат две половинки от една бройка – от една страна, а от друга – че той не е в длъжността нито на учителите, нито на старшите, нито на младшите, както и шифрите за двата половин щата се различават от посочените за учители, старши и младши учители. Инвокирани са аргументи, че първоинстанционният съд изобщо не е съпоставил двете щатни разписания на ЦДГ № 64 към 01.01.2014 г. и към 01.09.2014 г., от които е видна еднаквата позиция на Р.Д.като част от педагогическия персонал, като различният шифър за тази длъжност съвпада и по двете щатни разписания, както и че необсъж-дането от този съд на длъжностната характеристика на изискванията за длъжността „учител детска градина” от една страна и от друга – липсата в нея на изисквания и към учител по музика и педагог, е довело до преобърнато представена фактическа обстановка за „сходни длъжности”, а музикалният учител и педагог не е сходна длъжност с учител, младши и старши учител, които са сходни от своя страна, съотв. съставът на СРС изобщо не е обсъдил, че трудов договор № 17/15.09.2014 г., касаещ Р.Д.Д., визира длъжност „педагог” и шифър по класификатора на длъжностите: 23596012 – различен от този на трите вида учители, непълно работно време и определен срок.

Поддържа се и че преценката на СРС на приетите основно и допълнително заключения на ССЕ също е превратна – не е отчетено, че и съгласно основното заключение и в двете щатни разписания учителят по музика не се включва в щатовете за длъж-ностите за трите вида учителите със съответния им код и че се съкращават щатове от длъжнос-тите „старши учител” и „учител”, както и че с допълнителното заключение е установено, че трудов договор № 16/09.12.2013 г. за длъжност „учител по музика” /касаещ Р.Д.Д./, е действащ и към момента на ССЕ.

Сочи се и че СРС не е обсъдил и свидетелските показания на разпитаните членове на комисията по подбора, което също води до неустановена фактическа и правна обстановка, както относно подбора, така и за законността на прекратяване-то на трудовото правоотношение и последиците му, както доводите на ответника относно законосъобразно проведената процедура по подбор, заявени в отговора на исковата молба, в хода на производството и отразени в писмените му бележки, относно предложението до ищцата за заемане на длъжност по заместване и отказа й, така и по отношение на възражението за прихващане, по отношение на което СРС превратно е изложил доводи, че е преклудирано на ос-нование чл.133 ГПК. Релевира се оплакване, че заради направените неверни изводи въз основа на така разгледаните от него доказателства и преценка на доводите на страните, чрез които не-точно е възприел възразената от ответника фактическа обстановка, твърдяна от ищеца, незако-носъобразно е прието, че се касае за фиктивно, а не за реално съкращаване на щата; че то е реално, защото се съкращават бройки от длъжността „учител” и „старши учител”, а не учител по музика, както и че оттук е незаконосъобразен и изводът на състава на СРС, че работодателят не е имал законно основание да прекрати трудовото правоотношение на ищцата на това осно-вание и че уволнението, извършено със заповед № 2/16.09.2014 г. е незаконно и трябва да бъде отменено по реда на чл.344, ал.1, т.1 КТ. Твърди се и че незаконосъобразно е и възстановява-нето на Д.С. на заеманата преди уволнението длъжност на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ и е уважен искът й за присъждане на обезщетение; че незаконосъобразно е прието от СРС наличието на „преклузия” по чл.133 ГПК по отношение на заявеното възражение за прих-ващане с обезщетението за един месец по чл.222 КТ, тъй като възражението е наведено своев-ременно и в случай на уважаване на иска по чл.344, ал.1, т.3 КК във връзка с чл.225, ал.1 КТ е следвало да прихване обезщетението по чл.222 КТ, като се поддържат и доводи за необоснова-ност на решението, тъй като направените противоречиви и преобърнати мотиви сочат за немо-тивираност на обективираните неправилни материалноправни изводи.

Моли въззивния съд да уважи жалбата му и след като отмени атакуваното решение в обжалваните части, да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявените срещу него главни и акцесорни претенции. Претендира и присъждането на разнос-ки по производството.

С определение на съда от

31.05.2018 г. в съответствие с изискванията на ЗПУО е до-пуснато уточнение в наименованието на ответника на Д.Г.** „В.,Н.,Л.”, гр.София.

Ответникът по жалбата – Д.С. *** в срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозирала отговор на въззивната жалба, в който същата се оспорва изцяло като неос-нователна и се заявява искане първоинстанционното решение да бъде оставено в сила по съоб-ражения, релевирани в отговора.

В частта, в която е заявеният осъдителен иск с правно основание чл.225, ал.1 КТ е отхвърлен за разликата над 2 605,80 лева до пълния предявен размер от 3 227,28 лева, първоин-станционното решение е обжалвано от ищцата Д.С.С., В подадената нас-рещна въззивна жалба се инвокират твърдения за неправилност на решението в тази му част, тъй като съображенията на СРС, с които е обосновано частичното отхвърляне на иска, не почи-ват нито на правни, нито на логически основания; че предизвиканата от активните действия на жалбоподателката проверка от ИА „ГИТ” при работодателят й е установила, че последният не е определил коректно нейното възнаграждение; административният орган е дал задължително предписание на работодателя в изпълнение на което са създадени анекса от 17.10.2014 г. и запо-ведта от 20.10.2014 г., като те променят съдържанието на трудовото правоотношение „със задна дата”, увеличавайки размера на трудовото възнаграждение, т.е. базата, на която следва да се определи обезщетението по чл.225, ал.1 КТ, е 537,88 лева, а не 434,30 лева. Сочи се и че меро-давен е не моментът на сключване на допълнителното споразумение, а съдържанието на трудо-вото правоотношение; че няма никаква логика служителят да получи по-ниско обезщетение за незаконно уволнение, заради това, че работодателят не е спазил императивни правни норми за определяне на работната заплата.

Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в атакуваната от нея част и да постанови друго, с което на ищцата да се присъди пълният предявен размер от 3 227,28 лева на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ, ведно със законната лихва от датата на иско-вата молба, както и направените по делото разноски за двете инстанции.

Ответникът по тази жалба – ОДЗ **

„В., Н., Л.”, гр.София с настоящо наименование Д.Г.** „В.,Н.,Л.”, гр.София в срока по чл.263, ал.3 ГПК е депозирал отговор на насрещната въззивна жалба, в който същата е оспорена като неос-нователна и е наведено искане тя да бъде оставена без уважение, тъй като размерът на БТВ е правилно определен в съответствие с чл.228 КТ, а допълнителното споразумение е подписано след уволнението на ищцата. Претендира присъждането на разноски по делото.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото дока-зателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено след-ното:

Въззивните жалби са допустими – същите са подадени от легитимирани страни в про-цеса, в сроковете по чл.259, ал.1 ГПК и чл.263, ал.2 във връзка с ал.1 от ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно ре-шение е валидно и процесуално допустимо в обжалваните части, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението по релевираните в жалбата доводи при приложимите за случая императивни материалноправни разпоредби.

Преценявайки събраните по делото доказателства и становищата на страните, настоя-щият съдебен състав приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени при условията на обективно, куму-лативно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл. 344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 КТ за отмяна на уволнението на ищцата Д.С.С., извършено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване на щата, със заповед № 2/16.09.2014 г. на директора на ОДЗ „В.,Н.,Л.”, гр.София, считано от 17.10.2014 г.; за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „учител детска градина“ и за осъждане на ответното учебно заведение да заплати сумата 3 227,28 лева – обезщетение за оставане на ищцата без работа вследствие на незаконното уволнение за период от 6 месеца, считано от 17.10.2014 г. /съгласно допуснатото изменение на петитума на иска относно размера на вземането по реда на чл.214, ал.1 ГПК с определение от 19.10.2015 г./.

Разпечатката съдържа 30 от 131 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f84e0922-c657-41f8-a864-b8e3fa6c6382