Решение № 261170 от 13.04.2021, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И

Е № 261170 гр. Пловдив, 13.04.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, XV- ти граждански състав, в публично заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 14247 по описа за 2020 г. на Районен съд- Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод на искова молба, подадена от В.А.О., ЕГН ********** срещу СУ „Свети Паисий Хилендарски“ – Пловдив, БУЛСТАТ *********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.

344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ.

В исковата молба се твърди, че в периода

10.09.2018 г. – 10.09.2020 г., ищцата се е намирала с ответника в трудово правоотношение, като е заемала длъжността „**********“. В посочения период, трудовите правоотношения възникнали въз основа на трудов договор № ********** г. и Допълнително споразумение към него от ******* г. Твърди, че договорът бил сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, във вр. с чл. 68, ал. 4 КТ и § 1, т. 8 от ДР на КТ, съответно от 10.09.2018 г. до 10.09.2019 г. Допълнителното споразумение към трудовия договор било сключено на 10.09.2019 г. и с него били направени следните промени в трудовия договор: срокът на договора бил удължен с още една година; променило се правното основание въз основа на което се сключва, като отпаднало позоваването на разпоредбата на чл. 68, ал. 4 КТ и § 1, т. 8 ДР на КТ, като основанието му било чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ; променил се и размерът на трудовото възнаграждение. Твърди се, че от направените съществени изменения в правното основание на трудовия договор той се трансформирал от законово допустимия за длъжността „****“ срочен трудов договор по изключение уреден в чл. 68, ал. 4 КТ, вр. § 1, т. 8 ДР на КТ, в законово недопустим за тази длъжност срочен трудов договор, сключен само на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ. Той бил сключен в противоречие с указанията дадени от МОН с писмо № **** от **** г., изпратено до всички **** на образователни институции, в което изрично било указано, че „работата на педагогическите специалисти не е такава с временен, сезонен или краткотраен характер, а напротив – изисква продължителна и целенасочена дейност, която не би била възможна при сключване на срочни договори с тези лица“. С оглед изложеното, ищцата депозирала в деловодството на работодателя Заявление с вх. № **** от **** г., с което поискала договорът й да се счита за сключен за неопределено време.

На депозираното заявление, не било отговорено, като на ***** г. й била връчена заповед № **** г., с която на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ трудовото й правоотношение било прекратено. Счита процесната заповед за неправилна и незаконосъобразна. Сочи се, че трудовият договор бил предоговорен с допълнителното споразумение към него и бил сключен единствено на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ. Поддържа се, че това е в нарушение на чл. 68, ал. 3 и 4 КТ и договорът следва да се счита сключен за неопределено време по силата на закона. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 91 и 92 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета и чл. 2, чл. 3 и чл. 13 от Наредба № 10/01.09.2016 г. за организация на дейностите в училищното образование, училищното образование се организира в учебни години с продължителност от 12 месеца, които започват на 15 септември и включват учебно време, организирано в учебни срокове и неучебно време – официални празници и ваканции. Изтъква, че изпълняваната длъжност е съществувала преди сключване на трудовия договор и е продължила да съществува и след изтичане на срока му. Предвид изложеното, моли се съдът да признае за незаконно уволнението и като такова да го отмени, като ищцата бъде възстановена на предишната работа. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа страна:

Между страните е възникнало по надлежен ред трудово правоотношение, по силата на Трудов договор № ****г., като ищцата е заемала длъжност „**** **** *********“ / л. 13/. Посоченият трудов договор е сключен за срок до *******г., на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, вр. чл. 68, ал. 4, § 1, т. 8 от ДР на КТ, като основанието за приложение на изключението е посочено в договора, както следва: съществуване на „конкретен технологичен риск от неизпълнение на приема за следващата учебна година и отпадане на часове от ***** на ****“.

С Допълнително споразумение от *******г.

/ л. 14/, горепосоченият трудов договор е изменен считано от ***** г., както следва: на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ е договорено, че трудовият договор се счита сключен за срок до **** г. и е увеличено основното месечно трудово възнаграждение, получавано от ищцата. Длъжността, заемана от ищцата е „**********“.

В допълнителното споразумение не е посочено кое е изключението по смисъла на чл. 68, ал. 4 КТ, налагащо повторното определяне на срок на трудовото правоотношение.

По силата на Заповед № ***** г., на **** на СУ „Св. Паисий Хилендарски“- Пловдив / л. 16/, трудовото правоотношение между страните е било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ- с изтичане на уговорения срок.

От приетото по делото писмо изх. № ****** г. на **** на образование и науката / л.

17- 18/ се установява, че са налице указания до **** на образователните институции на територията на страната, в които се акцентира върху обстоятелството, че работата на ******** не е с временен ,сезонен и краткотраен характер, а същата изисква продължителна, последователна и целенасочена дейност на заетите лица, която не може да бъде осъществена чрез сключването на срочни трудови договори.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, счита за установено от правна страна следното:

Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Претенцията на ищеца за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, е обусловена от основателността на тази за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Основният спорен въпрос между страните в настоящия случай касае законността на уволнението, а тази законност се обуславя от наличието на предпоставките за приложение на уволнителното основание по чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ- да е налице валидно сключен срочен трудов договор, който следва да бъде прекратен с изтичането на договорения между страните срок.

Съобразно нормата на чл. 68, ал. 3 КТ, срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 от същия член, се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия.

В конкретния случай, заеманата от ищцата длъжност „*** ****- ****“ не попада в която и да и да било от горепосочените хипотези. В тази връзка, съдът напълно споделя съображенията на ищцата, че осъществяваната от нея педагогическа дейност е с постоянен характер и се характеризира с последователност, непрекъснатост, целенасоченост и планираност ( в тази връзка са и конкретните задължения на ищцата, вменени й по силата на длъжностната характеристика- л. 83- 88 ).

Предвид изложеното, то приложима в конкретния случай е нормата на чл. 68, ал. 4 КТ- по изключение срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 за срок най-малко една година може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Когато се сключва трудов договор в хипотезата на чл. 68, ал. 4 КТ обаче, то следва в него изрично да бъде посочено кое е конкретното изключение, което налага възникването му като срочен ( § 1, т. 8 от ДР на КТ пояснява кои са изключенията по смисъла на чл. 68, ал. 4 КТ ). В настоящия случай, в титулната част от Трудов договор № ****г. е посочено кое е изключението, обусловило нуждата да бъде сключен със срок до *******г. за работа, която няма временен, сезонен или краткотраен характер. Това обаче, не се отнася за Допълнителното споразумение от *******г., с което са предоговорени определени параметри от съществуващия трудов договор, най- същественият от които е въвеждането на нов срок на действие на трудовия договор. В чл. 3 от горепосоченото допълнително споразумение, единствено е отразено, че на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ трудовият договор вече е със срок до ****г. Същевременно, не са посочени каквито и да било обстоятелства, поради които се установява срочност на трудовото правоотношение между страните и то за работа, която няма временен, сезонен или краткотраен характер. В тази връзка, то следва да се акцентира върху обстоятелството, че установяването на нов срок на трудовото правоотношение внася съществено изменение в същото и във всеки един случай следва да се посочва конкретната причина, която го налага ( доколкото в случая се касае за работа, която няма временен, сезонен и краткотраен характер ). След като липсва посочване на причина/ причини, обуславящи срочността съгласно чл. 68, ал. 4 от КТ вр. § 1, т. 8 от ДР на КТ, то и осъщественото уволнение на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ е незаконосъобразно ( в тази връзка-

Решение № 164 от 18.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4656/2008 г., I -во г. о.).

Отделно от гореизложеното, то съдът счита за нужно да посочи и че отразеното в Трудов договор № ****г. „изключение“, не отговаря на изискванията на чл. 68, ал. 4 от КТ вр. § 1, т. 8 от ДР на КТ. Цитираната норма, изисква „изключението“ да съществува към момента на сключване на трудовия договор. Същевременно, прочитът на съдържанието на отразеното в трудовия договор налага разбирането, че посоченото като причина за неговата срочност – „ съществува конкретен технологичен риск от неизпълнение на приема за следващата учебна година и отпадане на часове от ЗНПР на ****“, не съществува към момента на сключването му, а представлява бъдещо, несигурно събитие ( в тази връзка

- Решение № 302/ 17.01.2017 г., по гр.дело

№ 1656/2016 г. на ВКС, IV- то г. о.). Предвид това, то дори и вписаното в Трудов договор № ****г. не отговаря на изискванията на закона.

Съобразно гореизложеното и доколкото бе установено, че срочният трудов договор е сключен в противоречие с изискванията на чл. 68, ал. 4 КТ, то по силата на разпоредбата на чл. 68, ал. 5 от КТ се смята сключен за неопределено време. От това следва, че осъщественото уволнение на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Претенцията на ищцата за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност е обусловена от основателността на тази за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Поради изложеното и доколкото уволнението е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, то ищцата следва да бъде възстановена на длъжност „**********“ при ответника.

По разноските:

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 ГПК в полза на ищцата се поражда право на разноски. Представени са доказателства за договорен и реално заплатен адвокатски хонорар в размер от 800 лв. / л. 19/. Съдът счита за основателно възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, договорен от ищцата. Настоящото производство не разкрива правна и фактическа сложност, и е приключило в едно съдебно заседание. Предвид това и съобразно методиката, разписана в чл. 7, ал. 1, т. 1 Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, то ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцата сума в размер от 610 лв.- сторени разноски за процесуално представителство.

Доколкото ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски, на основание чл. 78 ал.6 КТ, следва ответникът да бъде осъден да заплати в полза на Държавата, по сметка на РС- Пловдив сумата в размер на 100 лева, представляваща дължима държавна такса по Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ( по 50 лева за всеки от двата неоценяеми иска по чл. 344 ал.1 т.1 КТ и чл. 344 ал.1 т.2 КТ ).

Разпечатката съдържа 35 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/266938ae-3fcc-4c64-b2ab-75b0c9b59964