Закон за закрила и развитие на културата

Чл. 1

Този закон определя основните принципи и приоритети на националната културна политика, културните организации и органите за закрила на културата, на нейната национална идентичност и начините за подпомагане и финансиране на културната дейност и творци.

Чл. 2

Основните принципи на националната културна политика са:

1. демократизъм на културната политика, свобода на художественото творчество и недопускане на цензура;

2. децентрализация в управлението и финансирането на културните дейности;

3. равнопоставеност на творците и на културните организации;

4. опазване и обогатяване на културно-историческото наследство, съхраняване на българския книжовен език, традиции и обичаи;

5. закрила на националната културна идентичност и културата на българските общности в чужбина;

6. насърчаване на културното многообразие при съхраняване единството на националната култура;

7. поощряване на културната индустрия и пазара на произведенията на изкуството и стимулиране на продуцентството в областта на културата;

8. откриване, подпомагане и обучение на млади таланти в областта на културата;

9. поощряване на дарителството, меценатството и спонсорството в областта на културата;

10. развитие и усъвършенстване на образованието в областта на изкуствата и културата.

Чл. 2а

(1) Министерският съвет по предложение на министъра на културата приема Национална стратегия за развитието на културата за срок 10 години.

(2) Националната стратегия по ал. 1 съдържа и стратегически цели за управление и опазване на културното наследство по смисъла на чл. 12, ал. 2 от Закона за културното наследство.

Чл. 3

(1) Културните организации осъществяват дейности по създаването, разпространяването и опазването на културните ценности.

(2) Културните организации по форма на собственост са държавни, общински, частни и със смесено участие.

Чл. 4

(1) Културни институти са държавни или общински културни организации, които се създават със специален закон или с акт на орган на изпълнителната или местната власт.

(2) Културните институти:

1. определят самостоятелно своите задачи и структура съобразно предмета на дейността си;

2. могат да извършват допълнителни дейности, включително и стопански, свързани с основните, като получените допълнителни средства остават в културния институт, който ги е реализирал;

3.

4. могат да събират държавни такси за извършването на услуги и за издаване на документи и дубликати в размери, определени с тарифа на Министерския съвет, като 50 на сто от постъпленията остават в съответния културен институт, а останалата част се внася във фонд „Култура“.

(3) При възстановено право на собственост върху недвижим имот, предоставен за ползване на държавен или общински културен институт, областният управител или общинският съвет предоставят по съответния ред друг равностоен имот – държавна или общинска собственост.

Чл. 5

(1) Държавните културни институти са юридически лица на бюджетна издръжка, които се създават, преобразуват и закриват от Министерския съвет по предложение на министъра на културата или със закон.

(2) Държавните културни институти се финансират от бюджета на Министерството на културата изцяло или частично, със средства от общинските бюджети, въз основа на сключени договори с Министерството на културата или с участието на други юридически или физически лица.

(3) Правоотношенията на директорите на държавни културни институти възникват въз основа на конкурс съгласно Кодекса на труда за срок от 4 години, освен ако друго не е предвидено в специален закон.

(4) Конкурсът се провежда след представяне на концепция за развитието на културния институт по ред, определен в наредба, издадена от министъра на културата.

(5) Конкурсът се излъчва на запис на интернет страницата на Министерството на културата.

(6) Директорът на държавен културен институт по ал. 1:

1. въз основа на концепцията по ал. 4 и чл. 7, ал. 5 изготвя стратегически план за развитието на държавния културен институт, който се одобрява от министъра на културата;

2. ежегодно до 31 март представя на министъра на културата доклад за дейността на държавния културен институт за предходната година.

Чл. 6

(1) Държавните културни институти към ведомства, извън Министерството на културата, се създават, преобразуват и закриват от Министерския съвет по предложение на ръководителя на съответното ведомство, съгласувано с министъра на културата.

(2) Държавните културни институти по ал. 1 се финансират изцяло или частично от бюджета на съответното ведомство.

(3) Директорите на културните институти по ал. 1 се назначават от ръководителя на съответното ведомство след провеждане на конкурс.

Чл. 7

(1) Държавни културни институти с национално значение са тези културни институти, които изпълняват общонационални и представителни функции по създаване, трайно опазване и разпространение на културни и исторически ценности.

(2) Условията и редът за придобиване и отнемане статут на държавен културен институт с национално значение се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на културата.

(3) Държавните културни институти с национално значение се финансират изцяло и приоритетно от бюджета на Министерството на културата.

(4) Правоотношенията на директорите на държавни културни институти с национално значение възникват въз основа на конкурс съгласно Кодекса на труда за срок от 5 години.

(5) Конкурсът се провежда след представяне на концепция за развитието на културния институт по ред, определен в наредбата по чл. 5, ал. 4.

(6) Конкурсът се излъчва на запис на интернет страницата на Министерството на културата.

Чл. 8

(1) Общинските културни институти са юридически лица с бюджет, които се създават, преобразуват и закриват с решение на общинския съвет, съгласувано с министъра на културата.

(2) Общинските културни институти се финансират от общинския бюджет. По предложение на министъра на културата ежегодно в държавния бюджет се предвиждат средства за допълнително целево подпомагане на общински културни институти, на които са предоставени за ползване културни ценности по смисъла на чл. 50, ал. 1 от Закона за културното наследство, или са ангажирани с опазването или популяризирането на такива културни ценности, въз основа на стандарт за делегирана от държавата дейност.

(3) При съставянето на общинските бюджети за съответната година размерът на субсидията за всеки от общинските културни институти не може да бъде по-нисък от този през предходната година, независимо от реализираните приходи от дейността им.

(4) Определянето на субсидията по ал. 3 става при размер на разходите не по-нисък от размера на определените в бюджета за тази цел през предходната година.

(5) Правоотношенията на директорите на общинските културни институти с кмета на общината възникват въз основа на конкурс съгласно Кодекса на труда за срок от 4 години, освен ако друго не е предвидено в специален закон. Условията на конкурса се съгласуват с Министерството на културата.

Чл. 9

(1) Регионалните културни институти са юридически лица с бюджет, които осъществяват културна дейност основно на територия, определена с акта на учредяването им.

(2) Регионалните културни институти се създават, преобразуват и закриват от Министерския съвет по предложение на министъра на културата, съгласувано с областния управител, след решение на общинския съвет, на чиято територия са седалищата им.

(3) Регионалните културни институти се финансират:

1. от общините, на чиято територия са седалищата им, като за тяхната издръжка се осигуряват целево допълнителни средства от държавния бюджет;

2. от вноски, които правят в бюджетите им и общините, на чиято територия регионалните културни институти развиват дейност, като техният размер се определя ежегодно с решение на съответните общински съвети.

(4) Размерът на допълнителните средства от държавния бюджет по ал. 3, т. 1 се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България по предложение на министъра на културата.

(5) Правоотношенията на директорите на регионални културни институти с кметовете на общините, на чиято територия са седалищата им, възникват въз основа на конкурс за срок от 4 години съгласно Кодекса на труда, освен ако друго не е предвидено в специален закон.

(6)

Чл. 9а

Държавен културен институт се преобразува в общински културен институт и общински културен институт се преобразува в държавен културен институт от Министерския съвет по предложение на министъра на културата и след решение на общинския съвет в съответната община, на чиято територия е седалището на културния институт.

Чл. 10

(1) Частните културни организации се създават, преобразуват и прекратяват по инициатива на физически и/или частни юридически лица по реда на Търговския закон или по Закона за лицата и семейството.

3. чуждестранни лица, учредени в съответствие със законодателството на трета държава, когато това е предвидено в нормативен акт, акт на Министерския съвет или в програма по чл. 24а, ал. 3.

(2) Творческите съюзи са доброволни сдружения с нестопанска цел, които обединяват лица, извършващи сродна творческа дейност в областта на културата. Творческите съюзи могат да приемат тарифи за минималните размери на възнагражденията на своите членове, упражняващи свободна професия.

(4) Когато институции по Закона за предучилищното и училищното образование и Закона за висшето образование извършват дейност, присъща на културна организация, правилата за частна културна организация се прилагат и за тях по отношение на тази дейност.

Чл. 11

(1) Културните организации със смесено участие се създават между държавата, общините, юридически и физически лица или между някои от тях.

(2) Отношенията между страните по ал. 1 се уреждат с учредителния акт.

Чл. 12

Частните културни организации и организациите със смесено участие участват равнопоставено с всички останали в конкурсите за субсидия по творчески проекти и програми при условията и по реда на този закон.

Чл. 13

Държавни културни институти са и училищата по изкуствата и училищата по културата. Те осигуряват професионалната подготовка и обучението в областта на изкуствата и културата и са под прякото управление и методическо ръководство на министъра на културата, като се финансират от бюджета на Министерството на културата.

Чл. 14

(1) Министерството на културата провежда политика за закрила и развитие на културата в съответствие с функциите и правомощията си и при спазване принципите на този закон.

(2) Дейността по ал. 1 Министерството на културата осъществява чрез:

1. финансово подпомагане на културни инициативи, целеви програми, творчески проекти и други след провеждане на конкурси;

2. финансиране изцяло или частично от държавния бюджет на културни институти;

3. осигуряване на условия за професионална подготовка и обучение на творци и специалисти в областта на културата и ръководството на средните училища по изкуство и култура;

4. развитие на международното културно сътрудничество с държавни, общински, частни и международни организации;

5. информационно осигуряване за участие в международни програми и фондове;

6. подпомагане дейността на организационни структури, създадени с цел осигуряване на заетост, професионална квалификация и насърчаване на самостоятелната дейност на работещите в областта на културата;

7. награждаване на български културни дейци за постигнати високи творчески резултати или принос в развитието и популяризирането на културата;

8. разработване на нормативни актове за осигуряване закрила на културните дейности и на творците.

(3) Министерството на културата осигурява публичност при разработването и провеждането на политиката си за закрила и развитие на културата чрез:

1. достъп до информацията за своята дейност по ред, определен от министъра на културата;

2. публикуване на ежегодни доклади за своята дейност и намерения в срок до 3 месеца след приключване на финансовата година;

3. срещи с творци, дейци на културата и експерти по актуални проблеми на културната политика.

(4) Министерството на културата създава и поддържа публичен регистър на културните организации. Регистърът се публикува на интернет страницата на Министерството на културата, а информацията се съхранява чрез електронна база данни, управлявана от информационна система.

(4а) Министърът на културата създава, води и поддържа публичен електронен регистър на професионалните артисти и специалисти в областта на културата. За изграждане и поддържане на регистъра се използва системата по чл. 52а от Закона за електронното управление.

(5) Условията и редът за награждаването на български културни дейци по ал. 2, т. 7 се определят с наредба на министъра на културата.

(6) Дейността на държавните културни институти, държавните културни институти с национално значение подлежи на наблюдение, анализ и оценка по ред, определен с наредба на министъра на културата.

Чл. 15

(отменен)

(1) Националните центрове по изкуствата и културните дейности се създават, преобразуват и закриват от Министерския съвет по предложение на министъра на културата, който утвърждава правилници за устройството, задачите и дейността на националните центрове.

1. наименование, седалище и адрес на управление на културната организация и единен идентификационен код от търговския регистър, регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или код по БУЛСТАТ;

2. адрес за кореспонденция и лице за контакт;

3. основание за вписване или заличаване от регистъра;

4. подпис на представляващия културната организация.

(2) Националните центрове са юридически лица на бюджетна издръжка към Министерството на културата, които реализират културната политика в съответната културна област.

(3) Националните центрове провеждат конкурси за финансова подкрепа на културни програми и творчески проекти, в които могат да участват всички културни организации и отделни творци.

1. данните по ал. 1, т. 1 – 3;

2. форма на собственост, начин на създаване, управление, представителство и предмет на дейност;

3. промяна на обстоятелство по т. 1 и 2;

4. дата и основание за заличаване от регистъра.

(4) Директорите на националните центрове се назначават от министъра на културата при условията на чл. 5, ал. 3.

(5)

1. извършва вписване и издава удостоверение за това;

2. отказва вписване с мотивирана заповед;

3. заличава културната организация от регистъра по чл. 14, ал. 4.

(6)

(7) Националните центрове оказват методическа помощ на любителското изкуство.

1. прекратяване на дейността – за държавни, регионални и общински културни институти;

2. заличаване на регистрацията на културната организация от търговския регистър, регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или регистър БУЛСТАТ;

3. смърт на физическото лице – търговец;

4. подадено заявление за доброволно заличаване.

(1) Вписването в регистъра по чл. 14, ал. 4, както и доброволното заличаване от него, се извършва чрез заявление, което съдържа:

(2) Заявлението по ал. 1 може да бъде подадено чрез попълване на електронен формуляр на интернет страницата на Министерството на културата при спазване на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Към заявлението се прилага актът за създаване на културната организация, когато той не е обнародван или вписан в публичен регистър.

(3) В регистъра по чл. 14, ал. 4 се вписват:

(4) Когато заявлението не отговаря на изискване по ал. 1 или 2, министърът на културата или оправомощено от него длъжностно лице уведомява заявителя, като му предоставя 10 работни дни за отстраняване на нередовностите с указание, че ако те не бъдат отстранени, процедурата ще бъде прекратена.

(5) В 14-дневен срок от подаване на заявлението по ал. 1 или от отстраняването на нередовностите по ал. 4 министърът на културата или оправомощено от него длъжностно лице:

(6) При промяна на обстоятелство по ал. 3, т. 1 и 2 се подава заявление за вписване на промяната по реда на ал. 1 и 2 в 14-дневен срок от нейното настъпване.

(7) Заличаване на културната организация от регистъра по чл. 14, ал. 4 се извършва със заповед на министъра на културата или оправомощено от него длъжностно лице при:

(8) При заличаване на културната организация по ал. 7 издаденото удостоверение за вписване се обезсилва.

(9) Заповедта, с която се отказва вписване в регистъра на културните организации или се извършва заличаване на вписването, може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(10) За вписване и заличаване в регистъра на културните организации не се събират държавни такси.

(11) Редът за вписване и заличаване в регистъра на културните организации, както и воденето, съхраняването и достъпът до него, се определят с наредба на министъра на културата.

Чл. 15

Чл. 15а

(1) Вписването, заличаването на обстоятелства и обявяването на актове в регистъра по чл. 14, ал. 4а се извършват по персонална партида на лицето в електронна форма. На вписване подлежат:

1. трите имена на лицето;

2. код на професията съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите;

3. форма на осигуряване;

4. основна дейност в сферата на културата.

(2) Вписването и заличаването на обстоятелства и обявяването на актове в регистъра по чл. 14, ал. 4а се извършва в 7-дневен срок от настъпването на обстоятелството, съответно от неговата промяна.

(3) Редът за водене на регистъра по чл. 14, ал. 4а се определя с наредба на министъра на културата, съгласувано с министъра на иновациите и дигиталната трансформация.

Чл. 16

(1) При осъществяване на функциите си Министерството на културата се подпомага от обществено-експертни съвети и комисии, в които участват представители на творческите съюзи, на заинтересовани ведомства и организации, както и отделни творци и експерти.

(2) Обществено-експертните съвети и комисии са консултативни органи, които се създават за определени културни направления и за определен срок със заповед на министъра на културата.

(3) Обществено-експертните съвети обсъждат важни и актуални въпроси в съответните направления, изразяват мнения и дават препоръки по тях пред ръководството на Министерството на културата, разглеждат и правят предложения по проекти и нормативни актове.

(4) Обществено-експертните съвети могат да изразяват мнения в случаи, когато определени произведения на изкуството и културата накърняват добрите нрави и морал, открито проповядват насилие, порнография, расова, религиозна и национална нетърпимост или застрашават развитието на подрастващите.

Чл. 17

(1) Българските културни институти в чужбина са държавни културни институти и се ръководят методически и финансово от Министерството на културата. Те се създават и осъществяват дейността си в съответствие с двустранни международни спогодби.

(2) Българските културни институти в чужбина популяризират националните културни ценности в съответните страни и съдействат за разширяване участието на Република България в различните форми на международно сътрудничество въз основа на ежегодни програми, утвърдени от министъра на културата след съгласуване с министъра на външните работи. Редът за изготвянето и отчитането на програмите се урежда с наредба на министъра на културата и министъра на външните работи.

(3) Правоотношенията на директорите на български културни институти в чужбина, с трудови правоотношения по българското законодателство, възникват въз основа на конкурс съгласно Кодекса на труда за срок от 4 години. Директорите на българските културни институти в чужбина не могат да бъдат назначавани за повече от два мандата.

(4) Конкурсът се провежда след представяне на концепция за развитието на културния институт по ред, определен в наредбата по чл. 5, ал. 4. В комисията по провеждане на конкурса се включват като членове по равен брой специалисти, предложени от Министерството на културата и Министерството на външните работи, а председател на комисията е заместник-министър на културата.

(5) Конкурсът се излъчва на запис на интернет страницата на Министерството на културата.

(6) Работниците и служителите в българските културни институти в чужбина се назначават от министъра на културата съгласно Кодекса на труда за срок от три години след съгласуване с министъра на външните работи; 4. Създават се ал. 7 – 9: „(7) Минималната образователно-квалификационна степен и професионалният опит, необходими за заемане на длъжности в българските културни институти в чужбина се определят в класификатор на длъжностите в българските културни институти в чужбина, утвърден от министъра на културата. (8) Директорът и служителите в българските културни институти в чужбина се командироват дългосрочно в приемащата държава със заповед на министъра на културата. Специфичните условия и редът за дългосрочното командироване в чужбина се определят с наредба на Министерския съвет. (9) Преди началото на дългосрочното командироване директорите на българските културни институти в чужбина преминават обучение за повишаване на тяхната външнополитическа компетентност, организирано от Дипломатическия институт към министъра на външните работи.“.

Чл. 18

(1) Общините формират и реализират своята политика за закрила и развитие на културата, като съчетават принципите на националната културна политика с местните условия и традиции.

(2) Общинският съвет приема решения за:

1. финансиране на общинските културни институти от общинските бюджети;

2. определяне на стимулиращи за развитието на културните организации в общината размери на местните такси;

3. провеждане на конкурси за културни инициативи, творчески проекти, целеви програми и други, финансирани от общинския бюджет;

4. участие на общината в дружества за съвместна дейност, общински фондации и сдружения за осъществяване на културни дейности;

5. създаване, преобразуване и закриване на регионални културни институти със седалища в общината по реда на чл. 9, ал. 2;

6. отпускане на творчески стипендии за подпомагане на млади творци на културата;

7. учредяване на награди за принос и постижения в областта на културата;

8. подпомагане развитието на любителското изкуство, краезнанието и родознанието;

9. създаване на програми за съхраняване на народното творчество.

(3) При осъществяване на функциите си общините се подпомагат от обществено-експертни съвети и комисии, в които участват представители на творчески съюзи, на заинтересовани ведомства и организации, както и отделни творци и експерти.

(4) Обществено-експертните съвети и комисии са консултативни органи, които се създават за определен срок със заповед на кмета на общината.

(5) Обществено-експертните съвети дават мнения и оценки за дейността на общинските културни институти, регионалните културни институти, за съчетаване на принципите на националната културна политика с местните условия и традиции, за определени произведения на изкуството и културата, които могат да увредят душевното здраве на децата и младежите.

Чл. 19

За стимулиране на творци и изпълнители на произведения, свързани с българската история и традиции, се учредява годишна държавна награда, която се връчва от министър-председателя.

Чл. 20

За утвърждаване на духовните ценности на нацията и общочовешките норми и морал:

1. министърът на културата и генералните директори на Българското национално радио и Българската национална телевизия сключват всяка година договори за програми и предавания в областта на културата, включително и за телевизионни филми, радио- и телевизионен театър, като в договорите се определят задълженията на Българското национално радио и Българската национална телевизия по създаването, представянето и разпространението на културните ценности с приоритетно присъствие на високохудожествена българска продукция;

2. министърът на културата, министърът на образованието и науката, министърът на отбраната и министърът на младежта и спорта внасят всяка година в Министерския съвет културно-образователни програми за децата и младежта, чието финансиране се предвижда в бюджетите на съответните ведомства.

Чл. 21

(1) Министърът на културата внася ежегодно в Министерския съвет културен календар за национални прояви и чествания на събития и бележити дейци в който се включват и национални прояви и чествания на събития и бележити дейци, свързани с външнополитическите приоритети на държавната политика в областта на културата, включително важни международни събития. Тяхното финансиране се залага в бюджета на Министерството на културата за съответната година по ред, определен в наредба, издадена от министъра на културата..

(2) Националният културен календар се приема от Министерския съвет.

Чл. 22

(1) За популяризиране на националната култура при временен износ на ценни експонати от културно-историческото наследство и изкуствата съответната гаранция се поема от държавата чрез Министерството на финансите.

(2) Решението по ал. 1 за всеки конкретен случай се взема от Министерския съвет по предложение на министъра на културата.

Чл. 23

Визуални и звукови културни продукти с национално значение се съхраняват в Националната филмотека и Националната фонотека, които са държавни културни институти.

Чл. 24

(1) Създава се Национален фонд „Култура“ наричан по-нататък „фондът“.

(2) Националният фонд “Култура” е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на културата със седалище в гр. София.

(3) Министърът на културата осъществява общ контрол върху дейността на фонда и приема стратегически насоки за дейността му.

(4)

(4) Дейността, структурата, функциите, организацията на работа и числеността на фонда се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на културата.

(5) Устройственият правилник по ал. 4 може да предвиди създаване на териториални звена на фонда.

(6) При изпълнение на дейността си фондът се ръководи от следните принципи:

1. обективност и безпристрастност;

2. публичност и прозрачност;

3. на добро финансово управление;

4. служебно начало;

5. истинност.

Чл. 25

(1) Органи на фонда са управителният съвет, и изпълнителният директор.

(2) Правилата за организацията на работата на управителния съвет, включително мерките за предотвратяване на конфликт на интереси, се определят в устройствения правилник по чл. 24, ал. 4.

Чл. 26

(1) Управителният съвет се състои от 15 членове:

1. по един представител на Министерството на културата, Министерството на финансите, Министерството на образованието и науката, Министерството на туризма, Министерството на външните работи, Министерството на иновациите и дигиталната трансформация;

2. един представител, определен от управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България;

3. седем представители, определени чрез процедура по подбор за срок от две години по предложение на ръководните органи на творчески съюзи и културни организации, при спазване на изискването за балансирано представителство на отделните изкуства и един представител на академични институции в областта на културата.

(2) Председателсващ по право на управителния съвет е министърът на културата. Той не участва в гласуването. При отсъствие на министъра на културата управителният съвет се председателства от определен от него заместник-министър.

(3) Поименният състав на управителния съвет по ал. 1 се определя със заповед на министъра на културата по предложение на съответните министри и ръководители на институции или организации в писмена форма.

(4) Предложения по ал. 1, т. 3 се представят в писмена форма не по-късно от два месеца преди изтичане на мандата на съответните членове на управителния съвет.

(5) Освен ако в закон е предвидено друго, членовете на управителния съвет по ал. 1, т. 3 получават възнаграждение за участието си в заседанията на управителния съвет, което се определя със заповед на министъра на културата.

(6) Членовете на управителния съвет отговарят солидарно за имуществените вреди, които са причинили виновно на фонда.

(7) Членовете на управителния съвет по ал. 1, т. 3 трябва да имат висше образование с придобита образователно-квалификационна степен не по-ниска от „бакалавър“ и професионален опит не по-малко от 5 години в една от следните области:

1. изкуства;

2. финанси;

3. управление;

4. право;

5. икономика;

6. филология.

(8) Член на управителния съвет може да бъде освободен преди изтичане на мандата му:

1. по негово искане;

2. при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от три месеца;

3. ако отпадне основанието за назначаването му;

4. след влязла в сила присъда за умишлено престъпление;

5. при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности;

6. при увреждане на репутацията на фонда;

7. при три поредни отсъствия от заседание на управителния съвет без уважителни причини;

8. при смърт.

(9) Не може да са членове на управителния съвет на фонда лица, които:

1. са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако са реабилитирани;

2. са били членове на изпълнителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, когато то е прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори, независимо дали са възстановени в правата си;

3. са съпрузи или роднини по права или по съребрена линия до трета степен включително с друг член на управителния съвет на фонда или се намират във фактическо съжителство с него;

4. са лишени или са лишавани от правото да заемат материалноотговорна длъжност;

5. при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности.

(10) В случай на освобождаване на член на управителния съвет по ал. 8 и избиране на нов член мандатът на новоизбрания член е до приключване на мандата на управителния съвет. Новоизбраният член представлява същото направление като освободения член на управителния съвет.

Чл. 27

(1) Управителният съвет подпомага министъра на културата при определяне на стратегическите насоки и осигуряването на прозрачността на дейността на фонда, като:

1. приема предложението за видовете програми, по които фондът финансира проекти, методика и критерии за оценка на проектите;

2. приема индикативна годишна програма за конкурсите на фонда;

3. приема решения за пренасочване на неусвоени средства по проведените конкурси;

4. приема годишен доклад за дейността на фонда и го представя на министъра на културата;

5. одобрява годишния финансов отчет на фонда и го представя на министъра на културата;

6. взема решения за одобряване на доклад на оценителните комисии и за финансиране на проектите;

7. взема и други решения, свързани с дейността на фонда.

(2) Програмите по ал. 1, т. 1 се одобряват от министъра на културата и се включват в програмния бюджет на Министерството на културата в съответствие със сроковете, определени за бюджетната процедура по чл. 67 от Закона за публичните финанси.

(3) Индикативната годишна програма за конкурсите на фонда се изготвя от изпълнителния директор до 1 юни и се приема от управителния съвет не по-късно от 31 юли на предходната година. За всеки конкурс, включен в индикативната годишна програма за конкурсите на фонда, се посочват:

1. тематична област на културата;

2. общ размер на предвидените финансови средства;

3. допустими кандидати;

4. минимален и максимален размер на финансовата помощ за конкретен проект, както и процент на съфинансиране, когато е приложимо;

5. приложим режим на държавна помощ;

6. график за обявяване на конкурса.

(4) Изпълнителният директор публикува приетите програми, методика и критерии по ал. 1, т. 1 и 2 на официалната интернет страница на фонда.

Чл. 28

(1) Министърът на културата определя дневния ред по предложение на изпълнителния директор, свиква и ръководи заседанията на управителния съвет и подписва неговите актове.

(2) Управителният съвет заседава в присъствието на две трети от неговите членове, а решенията се вземат с мнозинство повече от половината от общия им брой.

(3) Изпълнителният директор участва в заседанията на управителния съвет със съвещателен глас.

(4) Управителният съвет може да заседава и по искане на повече от половината от неговите членове.

(5) Дневният ред, протоколите и решенията на управителния съвет се публикуват на официалната интернет страница на фонда.

Чл. 29

(1) Изпълнителният директор се назначава от министъра на културата след проведен конкурс за срок от 4 години.

(2) Условията и редът за провеждане на конкурса по ал. 1 се определят в устройствения правилник по чл. 24, ал. 4.

(3) За изпълнителния директор се прилагат съответно разпоредбите на чл. 19, ал. 5 – 10 и чл. 19а, ал. 1 и 3 от Закона за администрацията.

(4) Министърът на културата освобождава изпълнителния директор преди изтичането на срока по ал. 1:

1. по негово искане;

2. при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от три месеца;

3. при възникване на основание за несъвместимост;

4. когато основанието за назначаването му е отпаднало;

5. след влязла в сила присъда за умишлено престъпление;

6. при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности;

7. при системно неизпълнение на задълженията, определени в чл. 29а;

8. при увреждане на репутацията на фонда;

9. при смърт.

(5) Изпълнителният директор може да бъде освободен от министъра на културата преди изтичането на срока по ал. 1 и по реда на чл. 19а, ал. 2 от Закона за администрацията.

Чл. 30

(отменен)

(1) Контролният съвет се състои от председател и двама членове.

1. субсидия, определена ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България;

2. сумите по чл. 32г, ал. 2 и глобите и имуществените санкции по чл. 37;

3. сумите по чл. 14, ал. 3, т. 3 от Закона за хазарта;

4. сумите по чл. 26, ал. 8, изречение трето и по чл. 33, изречение първо, както и глобите и имуществените санкции по чл. 98в, ал. 4 и по чл. 98в1, ал. 6 от Закона за авторското право и сродните му права.

5. петдесет на сто от глобите и имуществените санкции по чл. 17, ал. 7 от Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги;

6. глобите и имуществените санкции по чл. 229, ал. 3 от Закона за културното наследство;

7. глобите по чл. 32 от Закона за народните читалища;

8. десет на сто от приходите от наеми, получавани от търговските дружества с държавно участие в областта на културата, като отчисленията се правят преди разделянето на наема между наемодателя и държавния бюджет;

9. дарения, завещания и спонсорство от български и чуждестранни физически и юридически лица;

10. лихви по сметките на фонда;

11. други източници, определени със закон или с акт на Министерския съвет;

12. неусвоени средства от бюджета на Министерството на културата за предходната година.

(2) Председател на контролния съвет е представител на Министерството на финансите.

(3) Членове на контролния съвет са по един представител от Министерството на културата и Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция.

(4) Контролният съвет осъществява контрола, набирането и управлението на средствата от Националния фонд „Култура“.

(1) Средствата за дейността на фонда се осигуряват от:

(2) В определените с акт на Министерския съвет случаи фондът може да управлява други целеви средства, предназначени за развитие на културния сектор.

(3) Изпълнителният директор контролира изпълнението на задълженията за внасяне на сумите по ал. 1, т. 2 – 8 във фонда, като изисква справки за начина на формиране на средствата, предназначени за фонда.

Чл. 31

(1) Средствата на фонда се съхраняват по сметки в евро и валута съгласно чл. 151 от Закона за публичните финанси.

(2) За средствата на фонда от европейски фондове и свързаното с тях национално финансиране се прилагат сметки за средства от Европейския съюз съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за публичните финанси.

(3) Превишението на приходите над разходите в края на годината е преходен остатък, който се включва към бюджета за следващата година и се използва по предназначение.

Чл. 32

(отменен)

(1) Средствата на фонда се съхраняват по извънбюджетни сметки в левове и валута в Българската народна банка.

1. проекти по програмите на фонда;

2. научноизследователска дейност в областта на културата, включително за проучвания и опазване на културно-историческото наследство;

3. културни прояви и инициативи с национално, местно и международно значение;

4. творчески стипендии на млади и на изтъкнати творци и на други млади специалисти в областта на културата;

5. награди за високи постижения в областта на културата;

6. издръжка на фонда;

7. други дейности, свързани с изпълнението на политиката за закрила и развитие на културата, определени от Министерството на културата.

(2) Превишението на приходите над разходите в края на годината е преходен остатък и се използва през следващата година по предназначение.

Средствата от фонда се разходват при спазване на принципите по чл. 2 за финансиране на:

Чл. 33

(1) За получаване на средства от фонда може да кандидатстват всички културни организации, както и културни дейци, които отговарят на обявените условия за съответния конкурс.

(2) Лица и организации, санкционирани по реда на чл. 37, нямат право да кандидатстват за средства от фонда за срок две години от налагане на санкцията. Други ограничения може да бъдат предвидени в наредбата по чл. 32а, ал. 1 и/или в условията за кандидатстване по чл. 32а, ал. 2, т. 2.

Чл. 34

Фондът поддържа официална страница в интернет, която съдържа информация за дейността му и взетите решения от управителния съвет.

Чл. 35

(1) Физически или юридически лица и еднолични търговци могат да учредяват стипендии за обучение на ученици и студенти в български училища по изкуствата. Условията за получаване на стипендии се съгласуват със съответното учебно заведение.

(2) Физически или юридически лица и еднолични търговци могат да обезпечават дейността на културните организации. Условията, при които се осъществява това обезпечаване, се договарят в писмена форма между страните.

Чл. 36

(1) Общинският съвет създава общински фонд „Култура“ и приема правилник за неговата работа.

(2) Средствата от фонда се набират от:

1. средства, предоставени в изпълнение на целеви програми и проекти в областта на културата;

2. дарения, завещания и спонсорство от български и чуждестранни физически и юридически лица;

3. лихви по сметките на фонда;

4. други източници, определени с решение на общинския съвет.

(3) Средствата на фонда се разходват за:

1. осъществяване на проекти и програми в областта на културата;

2. подпомагане провеждането на културни прояви;

3. участие в съвместно финансиране с физически и юридически лица на културни инициативи с българско и международно участие;

4. подпомагане на любителското изкуство;

5. осигуряване на творчески стипендии за даровити деца и младежи.

Чл. 37

(1) Физическо и юридическо лице, което не изпълнява задължение по чл. 30, ал. 1, т. 4, предложение първо и т. 8, се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция, в двойния размер на дължимата сума.

(2) При повторно нарушение глобата, съответно имуществената санкция, е в четворен размер на дължимата сума.

Чл. 38

(1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностни лица в Министерството на културата, упълномощени от министъра на културата. В случаите по чл. 29а, ал. 1, т. 10 актовете за установяване на нарушения се издават от изпълнителния директор на фонда или оправомощено от него лице.

(2) Наказателните постановления се издават от министъра на културата или от упълномощено от него длъжностно лице.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. „Култура“ е дейността по създаването, проучването, разпространението и опазването на културните ценности, както и резултатите от тази дейност.

2. “Културна ценност” е тази по смисъла на Закона за културното наследство.

3. „Културна организация“ е структура, регистрирана по Закона за лицата и семейството или по Търговския закон, или е създадена с акт на орган на изпълнителната или местната власт, чийто предмет на дейност е създаването, разпространението и опазването на културни ценности в областта на театъра, музиката, киното, аудиовизията визуалните изкуства, литературата, художествения превод, танца, цирка, пластичните изкуства, архитектурата, дизайна, фолклора, включително опазването на културно-историческото наследство.

4. „Творец“ е лице, което създава и/или изпълнява произведения на изкуството.

5. „Любителско изкуство“ е културна дейност, осъществявана от лице или от група лица, непрофесионално заети в областта на изкуството.

6. „Културно-историческо наследство“ е съвкупност от културни ценности, които са носители на историческа памет.

7. „Свободна професия“ е професията на лица, упражнявана в областта на културата, която се осъществява самостоятелно и независимо.

§ 2

В срок шест месеца от влизането на закона в сила:

1. Министерският съвет по предложение на министъра на културата приема актовете, посочени в този закон, за определяне статута на културните институти.

2. Министърът на културата подготвя и внася за одобрение в Министерския съвет проект на тарифа за таксите, които културните институти могат да събират.

§ 3

Заварените от този закон културни организации и институти в срок шест месеца от влизането на закона в сила подават заявления за вписване в информационния регистър на Министерството на културата.

§ 4

В Закона за паметниците на културата и музеите (обн., ДВ, бр. 29 от 1969 г.; изм. и доп., бр. 29 от 1973 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 87 от 1980 г., бр. 102 от 1981 г., бр. 45 от 1984 г., бр. 45 от 1989 г., бр. 10 и 14 от 1990 г., бр. 112 от 1995 г., бр. 31 от 1996 г. – Решение № 5 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 44 от 1996 г., бр. 117 от 1997 г. и бр. 153 от 1998 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. Член 12 се изменя така:

2. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:

3. В чл. 34 числата „10 000“ и „100 000“ се заменят съответно с „50 000“ и „1 000 000“.

4. В чл. 35 думите „до 20 000“ се заменят с „от 50 000 до 500 000“.

§ 5

В Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта (обн., ДВ, бр. 120 от 1997 г.; изм., бр. 155 от 1998 г. и бр. 26 от 1999 г.) се правят следните допълнения:

1. В чл. 18 се създава т. 7: „7. задължително участие на работещите без трудови правоотношения в творческите състави на драматични, музикални и куклени театри, филмови продукции, опери, балет, филхармонични, симфонични и камерни оркестри, хорове и фолклорни ансамбли.“

2. В чл. 20, ал. 1 след думите „по трудов договор“ се добавя „или от брутното възнаграждение на изпълнителите по чл. 18, т. 7“.

3. В чл. 23, ал. 1 след думите „общите им събрания“ се добавя „без трудови правоотношения в творческите състави на професионалните драматични, музикални и куклени театри, циркове, филмови продукции, опери, балет, филхармонии, симфонични и камерни оркестри, хорове и фолклорни ансамбли“ и след думата „работодателят“ се поставя запетая и се добавя „възложителят“.

4. В чл. 67 се правят следните допълнения:

5. В чл. 69 се създава ал. 5: „(5) Размерът на паричното обезщетение на лицата по чл. 67, ал. 4 е 60 на сто от полученото средно месечно възнаграждение, но не по-малко от 80 на сто от минималната работна заплата, установена за страната.“

6. В чл. 71 се създава ал. 6: „(6) Лицата по чл. 67, ал. 4 получават обезщетение за безработица за срок 6 месеца.“

7. В чл. 72, ал. 1 се създава т. 7: „7. работи по нови нетрудови правоотношения в творчески състав на драматични, музикални и куклени театри, филмови продукции, опери, филхармонии, симфонични и камерни оркестри, хорове и фолклорни ансамбли.“

§ 6

В чл. 23, ал. 3 от Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 115 от 1997 г.; попр., бр. 19 от 1998 г.; изм., бр. 21 и 153 от 1998 г., бр. 12 от 1999 г.) се създават т. 13 и 14: „13. размера на учредените и предоставени стипендии за обучение на ученици и студенти в българските училища по изкуствата; 14. размера на безвъзмездно предоставените средства за обезпечаване на дейността на културните организации в календарната година.“

§ 7

В чл. 22, ал. 1 от Закона за облагане на доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 118 от 1997 г.; бр. 35 от 1998 г. – Решение № 6 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 71 и 153 от 1998 г.) се създават т. 4 и 5: „4. размера на учредените и предоставени стипендии за обучение на ученици и студенти в българските училища по изкуствата; 5. размера на безвъзмездно предоставените средства за обезпечаване дейността на културните организации в календарната година.“

§ 8

Този закон отменя Указа за театрите (ДВ, бр. 145 от 1949 г.).

§ 9

Разпоредбите на § 5, 6 и 7 влизат в сила от 1 януари 2000 г.

§ 10

Изпълнението на закона се възлага на министъра на културата.

Чл. 23а

(1) Средствата от държавния бюджет за държавните културни институти, осъществяващи дейности в областта на сценичните изкуства в системата на Министерството на културата, включват средства за:

1. осъществяване на дейности в областта на сценичните изкуства;

2. реализиране на творчески проекти, финансирани от Министерството на културата на конкурсен принцип.

(2) Министърът на културата утвърждава методика (формули) за разпределение на средствата по ал. 1, т. 1. Утвърдените формули се прилагат от началото на бюджетната година и може да бъдат променяни при изменение на бюджета на Министерството на културата.

(3) Формулите по ал. 2 се състоят от:

1. базов компонент, който включва средства, определени на базата на единни разходни стандарти, утвърдени от Министерския съвет за съответната група държавни културни институти, за едно евро реализирани приходи от брой продадени билети от съответния културен институт, при спазване на следните условия:

2. допълнителни компоненти, които отчитат спецификата на държавните културни институти, както и ограничаването на дейността в изпълнение на противоепидемични мерки, определени със закон или въведени с акт на държавен орган.

(4) С акта на Министерския съвет по ал. 3, т. 1, по предложение на министъра на културата, се определя ред за преизчисление на средствата от държавния бюджет и техния размер, както и на средна цена от продаден билет за спектакъл или концерт.

(5) Разпределението на средствата по ал. 1, т. 1 се извършва до размера на утвърдените за целта средства по бюджета на Министерството на културата за съответната година.

Чл. 23б

Държавните културни институти, осъществяващи дейност в областта на сценичните изкуства, прилагат система на делегирани бюджети, която дава право на директора на културния институт да:

1. се разпорежда самостоятелно със средствата на института;

2. извършва компенсирани промени на утвърдените с бюджета му приходи и разходи, като уведомява за това Министерството на културата;

3. определя числеността на персонала и възнагражденията на служителите и работниците при спазване на нормите, определени в съответните нормативни актове.

Чл. 23в

Освен средствата по чл. 23а, ал. 1 министърът на културата включва в бюджетите на държавните културни институти за текущата година и разходи за сметка на:

1. установеното в края на предходната година превишение на постъпленията над плащанията на съответния държавен културен институт, което не може да надвишава 10 на сто от полагаемата субсидия за текущата година;

2. собствените приходи на държавните културни институти;

3. средствата, предоставени от общините по договори, сключени с Министерството на културата по реда на чл. 5, ал. 2;

4. средствата за реализиране на творчески програми и проекти, финансирани от Министерството на културата на конкурсен принцип;

5. средствата по други програми и проекти, бенефициенти по които са държавните културни институти.

Чл. 23г

За дейностите в системата на културата по решение на общинските съвети се предоставя правото на второстепенни разпоредители с бюджет с възможност да съставят бюджети.

Чл. 24а

(1) Фондът подпомага провеждането на националната политика в областта на културата, като набира, управлява и предоставя средства, насочени към:

1. създаване на културни ценности и осъществяване на културни инициативи;

2. насърчаване на достъпа до културни ценности;

3. разпространение на българската култура и популяризиране на културното наследство в страната и чужбина;

4. създаване на условия за професионално развитие на българските творци;

5. повишаване капацитета на културните организации за създаване, реализиране и финансиране на културни проекти и инициативи;

6. стимулиране на международното сътрудничество, обмен на знания и опит в областта на културата;

7. опазване и социализиране на културното наследство.

(2) Фондът може да предоставя целево съфинансиране на проекти, одобрени по програми на Европейския съюз за културния, творческия и аудиовизуалния сектори, както и да осъществява дейности, свързани с популяризирането на тези програми.

(3) Фондът осъществява своята дейност въз основа на програми, чрез които на конкурсен принцип се финансират проекти на културни организации и индивидуални творци.

(4) Фондът работи в координация с другите институции, финансиращи мерки за развитие на културата.

Чл. 29а

(1) Изпълнителният директор на фонда е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на културата.

(2) Изпълнителният директор осигурява съответствието на дейността на фонда със стратегическите насоки по чл. 24, ал. 3.

(3) Изпълнителният директор:

1. представлява фонда в страната и в чужбина;

2. ръководи, организира, координира и контролира изпълнението на функциите и задачите на фонда, както и връзките му с други институции, органи и организации;

3. осигурява изпълнението на решенията на управителния съвет;

4. изготвя предложение за видовете програми, по които фондът финансира проекти, методика за оценка и класиране на проектите;

5. изготвя индикативната годишна програма за конкурсите на фонда в срок до 1 юни на предходната година;

6. изготвя и представя на управителния съвет годишния финансов отчет на фонда;

7. подготвя и внася в управителния съвет годишен доклад за дейността на фонда и го публикува на интернет страницата на фонда;

8. открива със заповед конкурсите на фонда въз основа на индикативната годишна програма, приета от управителния съвет;

9. сключва договорите за предоставяне на средства от фонда, издава заповеди за одобряване на разходи по сключени договори и за възстановяване на неправомерно получени средства във връзка с изпълнение на одобрени проекти;

10. упражнява контрол по процедурите за предоставяне на средства от фонда, както и за мониторинга и оценката на изпълнението на финансираните проекти;

11. организира дейността по финансовото управление и контрол на фонда в съответствие с действащото законодателство;

12. представя на управителния съвет 6-месечен доклад за изразходването на средствата на фонда;

13. утвърждава длъжностното разписание и длъжностните характеристики на служителите на фонда;

14. издава актове за възникване, изменяне и прекратяване на служебните правоотношения и сключва, изменя и прекратява трудовите договори със служителите на фонда;

15. издава вътрешните актове, свързани с дейността и организацията на работата във фонда;

16. управлява имуществото на фонда;

17. решава всички останали административни въпроси, свързани с дейността на фонда;

18. осъществява и други функции, възложени му с акт на министъра на културата или на Министерския съвет.

(4) Изпълнителният директор публикува индикативната годишна програма по ал. 3, т. 5 на официалната интернет страница на фонда и портала за обществени консултации. Срокът за предложения и становища е 30 дни.

(5) При отсъствие на изпълнителния директор функциите му се изпълняват от длъжностно лице, определено със заповед на изпълнителния директор за всеки конкретен случай.

Чл. 30

Чл. 32

Чл. 32а

(1) Общите условия за провеждане на конкурсите, за допустимост на разходите, за оценка на проектите и за тяхното изпълнение се определят с наредба на министъра на културата, съгласуванa с министъра на финансите.

(2) Въз основа на решението по чл. 27, ал. 1, т. 1 и 2 изпълнителният директор одобрява и документация за провеждане на конкурса, съдържаща:

1. покана към кандидатите за участие в конкурса;

2. условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти;

3. методика за оценка и класиране на проектите, включително минимално допустима оценка за качество на предложенията;

4. образци на документите за кандидатстване.

(3) Кандидатстването се осъществява по ред, определен с устройствения правилник по чл. 24, ал. 4.

Чл. 32б

(1) Процедурата за провеждане на конкурсите включва:

1. оценка на административното съответствие и допустимостта на всяко предложение, подадено в определения срок;

2. експертна и финансова оценка на допуснатите предложения;

3. класиране на предложенията, чиято оценка е по-голяма или равна на минимално допустимата по чл. 32а, ал. 2, т. 3, в низходящ ред;

4. определяне на предложения, за които се предоставят средства от фонда.

(2) Оценката на проектите се извършва от комисия, назначена със заповед на изпълнителния директор, след крайния срок за кандидатстване.

(3) Комисията по ал. 2 се състои от творци и експерти в съответната област на културата, включени в списък на оценителите за съответната област на културата. Условията и редът за съставяне на списъци на оценители, правилата за определяне на състава на комисиите и за тяхната работа се определят в наредбата по чл. 32а.

Чл. 32в

(1) Средствата от фонда се предоставят въз основа на сключени договори при условията на чл. 32а, ал. 1 и ал. 2, т. 2.

(2) Фондът извършва авансови, междинни и окончателни плащания въз основа на искане на получателя при условията, определени в наредбата по чл. 32а, ал. 1 и ал. 2, т. 2.

Чл. 32г

(1) Получателите на средства от фонда са длъжни да спазват условията и изискванията, произтичащи от договора по чл. 32в, ал. 1, да изпълнят съответния проект в съответствие с одобреното предложение при спазване на принципите на добро финансово управление.

(2) Получател на средства от фонда е длъжен да възстанови на фонда всички недължимо платени, надплатени суми, неправомерно получени или неправомерно усвоени средства, заедно със законната лихва.