Решение № 4335 от 24.06.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 13450/2025
- Вид
- Решение № 4335
- Подписан
- 24.06.2026
- Състав
- Валерия Банкова, Петър Иванов Минчев, Йоанна Наскова Станева
Цитирани разпоредби
- чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 7, ал. 4 и ал. 5 · Закон за закрила и развитие на културата
- чл. 7, ал. 4 и ал. 5 · Закон за закрила и развитие на културата
- чл. 68, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 222, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 224, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 325, ал. 1, т. 8 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 10 · Кодекс на труда
- чл. 57, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 57, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 61, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 68, ал. 1, т. 4 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 4335 гр. София, 24.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Валерия Банкова
Членове:
Петър Ив. Минчев
Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Виктория С. И.а Докова като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100513450 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С решение № 14814 от 08.09.2023г., постановено по гр.д. № 66491/2022г. по описа на СРС, 74-ти състав, е осъден Народен театър „Иван Вазов“ да заплати на М. И. Д. на основание чл. 222, ал. 3 КТ сумата в размер на 809,66 лева, представляваща непогасен остатък от дължимо обезщетение при прекратяване на трудов договор № РД 12-653/31.08.2021 г., по силата на който ищецът е заемал длъжността „директор“, след като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва от 05.12.2022 г до окончателно плащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 40,26 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 10.06.2022 г. до 05.12.2022 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 91,21 лева - разноски в първоинстанционното производство. С решението е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ за разликата над уважения размер от 809,66 лева до пълния предявен размер от 20 785,80 лева, както и искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 40,26 лева до пълния предявен размер от 837,21 лева. Със същото решение М. И. Д. е осъден да заплати на Народен 1 театър „Иван Вазов“ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2704,63 лева – разноски в първоинстанционното производство, а Народен театър „Иван Вазов“ е осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 34 лева – държавна такса.
Срещу така постановеното решение в частта, с която предявените искове са отхвърлени, е постъпила в срок въззивна жалба от ищеца М. И. Д., в която са развити съображения за неправилност на решението в обжалваната част.
Въззивникът сочи, че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че не му се дължи обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 32 от действалия към датата на прекратяването на правоотношението браншов колективен трудов договор, в размер на 10 брутни трудови възнаграждения. Този размер на обезщетението бил определен в браншовия колективен трудов договор, който не бил изследван от първоинстанционния съд. Видно от приетата и делото служебна бележка, издадена от Съюза на артистите в България, въззивникът бил синдикален член и плащал членския си внос през последните 4 години.
Правото на жалбоподателя на 10 брутни трудови възнаграждения произтичало от брашновия КТД, по който не бил страна Народен театър „Иван Вазов“ и бил публично достъпен на страницата на Съюза на артистите в България и Министерството на културата, като предвиждал такова обезщетение при 15 години трудов стаж при работодателя, което било безспорно. Правото на обезщетение в увеличен размер не зависило от финансовото състояние на работодателя и не било по негова преценка, освен това фактът, че работодателят бил изплатил 10 брутни трудови възнаграждения въз основа на трудовото възнаграждение на ищеца като „актьор“ означавал, че работодателят е направил такава преценка. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи предявените искове изцяло. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът Народен театър „Иван Вазов“ е подал отговор на въззивната жалба, в който развива съображения за нейната неоснователност. Счита, че първоинстанционния съд правилно и обосновано бил достигнал до извода, че при съвкупната преценка на доказателствата, на ищеца се дължало обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 6 брутни трудови възнаграждения. Сочи, че в първоинстанционното производство ищецът не се бил позовал на браншови колективен трудов договор и не бил представен като доказателство по делото, а такъв бил посочен за първи път в 2 писмената защита. Твърди, че посоченият браншови КТД не съществува.
Според въззиваената страна представената служебна бележка, издадена от Съюза на артистите в България /САБ/ не удостверявала възникване на факти, а възникване на права, произтичащи от многостранен договор, поради което нейното представяне не могло да замести преценката на съда относно съществуването на спорното право, освен това жалбоподателят бил член на САБ като актьор, поради което при прекратяване на трудовото му правоотношение на длъжността „директор“, същият нямал основание да се ползва от правата, произтичащи от членството в синдикалната организация.
Правилно съдът бил приел, че вземането на жалбоподателя е възникнало в момента, в който се осъществят предпоставките на чл. 222, ал. 3 КТ, и в разглеждания случай това е към момента на издаване на заповед № РД 12-331 от 28.04.2022г., с която е прекратено трудовото правоотношение, по което ищецът е заемал длъжността „директор“, като обезщетението не се дължало за срок от 10 месеца съобразно чл. 32, ал. 1, т. 2 от Колективен трудов договор № РД-022 от 05.04.2021г., сключен между Народен театър „Иван Вазов“ и САБ.
Подобно обезщетение било предвидено в чл. 32, ал. 2 КТД, но не безусловно, а само при финансова възможност на работодателя и стаж над 15 години в този театър /какъвто жалбоподателят безспорно имал/. От обстоятелството, че въззиваемата страна е изплатила обезщетение в размер на 10 брутни трудови възнаграждения при прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателя като актьор, не могло да се извежда, че същият размер бил дължим и при прекратяване на трудовото му правоотношение като директор, предвид значително по-високия размер на възнаграждението на директора.
Счита, че правилно съдът бил постановил, че на жалбоподателя-ищец се дължи само сумата от 809,66 лева, представляваща непогасен остатък от дължимо обезщетение при прекратяване на трудов договор № РД 12653/31.08.2021 г., по силата на който ищецът е заемал длъжността „директор“, а в останалата част искът бил неоснователен. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски.
С решение № 6215 от 13.11.2024г., постановено по в.гр.д. № 12261/2023г. по описа на СГС, II-Е въззивен състав, е отменено решение № 14814 от 08.09.2023 г., постановено по гр. д. № 66491/2022 г. по описа на СРС, 74-и състав в обжалваната част и вместо него е осъден Народен театър „Иван Вазов“ да заплати на М. И. Д., ЕГН ********** на основание чл. 222, ал. 3 КТ, 3 вр. чл. 32, ал. 2 КТД сумата от 19 976,14 лева, представляваща непогасен остатък от дължимо обезщетение при прекратяване на трудов договор № РД 12-653/31.08.2021 г., по силата на който ищецът е заемал длъжността „директор“, след като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и въраст, заедно със законната лихва от 05.12.2022 г. до окончателното плащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 796,95 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 10.06.2022 г. до 05.12.2022 г.
С решение № 693 от 19.11.2025г. на ВКС по гр.д. № 1041/2025г., III г.о., ГК, е отменено решение № 6215 от 13.11.2024г., постановено по в.гр.д. № 12261/2023г. по описа на СГС, II-Е въззивен състав, с което е уважен иска по чл. 222, ал. 3 КТ за разликата над 809,66 лева до пълния предявен размер от 20 785,80 лева и са присъдени разноски, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В мотивите на решението изрично е посочено, че въззивното решение е допуснато до касационно обжалване само в частта, с която е уважен искът по чл. 222, ал. 3 КТ.
Настоящото въззивно производство е повторно след решение № 693 от 19.11.2025г. на ВКС по гр.д. № 1041/2025г., I I I г.о., ГК, с което са дадени задължителни указания на въззивната инстанция да даде указания на ищеца, че не сочи доказателства за източника на претендираното право – браншовия КТД в сила към 2022г. и да му даде възможност да представи този договор, респ. да обяви на страните, че такъв договор му е известен след справка на сайта на САБ и да даде възможност на страните да заявят становище по него, а на ответника – да заяви възраженията си по учреденото в този договор право на гратификационно обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ.
С постановеното по настоящото дело определение от 13.01.2026г. съдът е указал на ищеца М. И. Д. на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за източника на претендираното право – браншовия КТД в сила към 2022г. и е предоставил възможност да ангажира доказателства във връзка с дадените му указания. С молба от 02.02.2026г. въззивникът-ищец е представил браншов колективен трудов договор „Театър“ с изх. № РД11-00239 от 14.12.2020г., действал от 14.12.2020г. до 07.12.2022г. и браншов колективен трудов договор „Театър“, изх. № РД11-00-249 от 07.12.2022г. и същите са приети като писмени доказателства по делото в проведеното 4 открито съдебно заседание.
Със становището си от 20.03.2026г. въззиваемата страна Народен театър „Иван Вазов“ е изложила своите възражения относно действието на представените БКТД като е посочила, че БКТД от 07.12.2022г. бил неотносим към датата на прекратяване на правоотношението, а БКТД от 14.12.2020г. бил неприложим по отношение на жалбоподателя. В чл. 32, ал. 1, т. 2 от него било уредено право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за 10 месеца, но съгласно ал. 2 на същия член, правото на обезщетение в размера по предходната алинея имали служители, членували в синдикалната организация, страна по договора, не по-късно от 4 години преди датата на придобиване правото на обезщетение. От представената по делото служебна бележка издадена от САБ се установявало, че жалбоподателят бил пълноправен член на САБ към гилдия на актьорите и бил с платен членски внос за последните четири години, но въззивникът бил член на синдикалната организация в качеството си на актьор, а не на директор на театъра. При това положение въззивникът нямал право да се ползва от уговорения увеличен размер на обезщетението при прекратяване на трудовото правоотношение за длъжността „директор“, а единствено за длъжността „актьор“.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Както беше изложено по-горе, предмет на разглеждане в настоящото производство е въззивната жалба срещу първоинстанционното решение само в частта, с която е отхвърлен предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ за разликата над 809,66 лева до пълния претедниран размер от 20 785,80 лева. В частта, с която е осъден Народен театър „Иван Вазов“ да заплати на М. И. Д. сумата от 796,95 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 10.06.2022г. до 05.12.2022г., решение № 6215 от 13.11.2024г., постановено по в.гр.д. № 12261/2023г. по описа на СГС, II-Е въззивен състав 5 не е било предмет на касационния контрол и е влязло в сила. В частта, с която Народен театър „Иван Вазов“ е осъден да заплати на основание чл. 222, ал. 3 КТ сумата от 809,66 лева – обезщетение при прекратяване на трудов договор № РД 12-653/31.08.2021г. и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 40,26 лева – мораторна лихва за посочения период, първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част.
Относно неговата правилност по изложените във въззивната жалба оплаквания, съдът намира следното.
По предявения иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника е било налице трудово правоотношение, по силата на което е заемал длъжността „директор“, което е прекратено независимо от основанието; че е работил при ответника в продължение на повече от 10 години през последните 20 години; че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; наличието на действащ към датата на прекратяване на трудовото правоотношение колективен трудов договор, уреждащ размер на обезщетението от 10 брутни трудови възнаграждения в хипотезата на чл. 222, ал. 3 КТ; че е членувал в синдикална организация, сключила колективния трудов договор или се е присъединил към него, както и размера на дължимото обезщетение. В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си.
Разпечатката съдържа 29 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9470d290-f0df-48fd-b475-48a15e98d0cb