Разпореждане № 36399 от 20.03.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 36399 гр. София, 20.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20261110105678 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на В. Б. В., уточнена с молба вх. № 86392/18.03.2026 г., с която са предявени, конститутивни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ срещу ответника Министерство на културата, съединение в условията на евентуалност с искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ срещу ответника „Музикалнодраматичен театър „Константин Кисимов“ – Велико Търново с искане съдът да отмени уволнението на ищеца, извършено със Заповед № РД128/06.01.2026 г. на министъра на културата, и да възстанови ищеца на заеманата от него длъжност „Директор“ на „Музикално-драматичен театър

„Константин Кисимов“ – Велико Търново.

Съдът, като взе предвид изложените от ищеца твърдения в исковта молба уточнителна молба, както и представените по делото документи, намира следното:

Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно.

Съгласно разпоредбата на чл. 357 КТ, надлежни страни по трудови спорове относно възникването, съществуването и прекратяването на трудово правоотношение са работникът (служителят) и работодателят.

Разпоредбата на чл. 344, ал. 1 КТ предвижда субективно право на работника/служителя да оспорва законността на извършеното от работодателя прекратяване на трудовото правоотношение помежду им и да иска признаване на уволнението за незаконно и отмяната му, възстановяването му на работа, присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, както и поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата му книжка или в други документи. Спорът засяга правната сфера на работника и на работодателя като страни по прекратеното правоотношение, което само по себе си обуславя и легитимацията им като страни в процеса. Но тяхната легитимация е предвидена и изрично в закона.

Съгласно чл. 344, ал. 4 КТ споровете относно законността на 1 уволнението са трудови, а такива по легалната дефиниция, съдържаща се в чл.

357 КТ, са споровете между работника/служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения.

Изключение от това правило в закона не е предвидено, включително и в случаите, при които трудовото правоотношение е възникнало при условията на чл. 61, ал. 2 КТ.

По правило, установено в чл. 61, ал. 1 КТ, трудовият договор се сключва между работника/служителя и работодателя, т. е. те са страни по него. Това следва и от предмета и целта на Кодекса на труда, предвидени в чл.

1 от същия - да урежда отношенията между работника/служителя и работодателя при предоставяне на работна сила, както и от съдържанието на трудовото правоотношение, предвидено в чл. 124 КТ. Определянето на работника/служителя като страна по трудов договор и, респективно, като страна по трудов спор, не води до различия в теорията и съдебната практика.

А кой е работодател следва от легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 ДР на КТ - такъв е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни, където се полага наемен труд - § 1, т. 3 ДР на КТ), което самостоятелно наема работници или служители за полагане на наемен труд по трудово правоотношение.

В случаите, при които работодател не е физическо лице, а друго от неизчерпателно изброените в посочената разпоредба образувания, трудов договор с него се сключва чрез определено по предвидения в закон или устав ред лице, оправомощено с работодателска власт.

Съгласно чл. 61, ал. 2 КТ за длъжности, определени в закон или в акт на Министерския съвет, трудовият договор се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган. Длъжностите, трудовият договор за които се сключва при условията на чл. 61, ал. 2 КТ, са предвидени за заемане при работодатели, характерът на дейността на които ги определя като държавни или общински институции за задоволяване на обществени потребности в различни сфери - на образованието, на здравеопазването, на социалната политика, на културата и други, като в тези случаи законът овластява (възлага на) висшестоящият спрямо работодателя (юридическо лице) едноличен орган на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19 Закона за администрацията (ЗА), а не администрацията, която той ръководи, на който са предоставени правомощия за упражняване на управление, ръководство, координиране и/или контролиране на такива институции при осъществяване на държавната или общинската политика в съответната сфера, да сключва трудовите договори за длъжности, в чиито трудови функции се включва и представляването на работодателя по трудовите правоотношения с него, т. е. упражняването на работодателска власт.

Сключването на трудов договор по този ред, обаче, не води до изключение от правилото по чл. 61, ал. 1 КТ. По изричната разпоредба на 2 закона - чл. 61, ал. 2, изречение второ КТ - и в този случай трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност, на което се предоставя работната сила, където се полага наемният труд, т. е. с работодателя.

Уреденото по този начин настъпване на правните последици от изрично предвиденото юридическо действие направо в правната сфера на работодателя, а не в тази на висшестоящия му орган, определя последния като негов законен представител по смисъла на чл. 36 от Закона за задълженията и договорите като негов представителен орган при създаването на трудово правоотношение за заемането на определени с нормативен акт ръководни длъжности.

Такъв е правният статут на този орган и при прекратяване на трудовото правоотношение за тези длъжности, каквато компетентност му е изрично предоставена и каквато следва по аргумент от чл. 192, ал. 2 КТ.

Този извод следва и от обстоятелството, че субективното право за прекратяване на трудовия договор, предвидено в Глава шестнадесета на КТ, принадлежи на работодателя във всички случаи на възникване на правоотношението въз основа на такъв договор, независимо дали той е сключен по реда на чл. 61, ал. 2 КТ (с оглед липсата на предвидено изключение в този смисъл).

За осъществяване на това право е необходимо волеизявление на оправомощено с работодателска власт лице, но тъй като заемащият длъжност с такава трудова функция не може да го упражни по отношение на себе си, то (волеизявлението) и в тези случаи е възложено на висшестоящия спрямо работодателя орган. Последиците от него също засягат работодателя, само който поради това е засегнат и от споровете по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ във връзка със законността на уволнението, което го определя като надлежна – процесуално легитимирана страна - ответник по тях.

С оглед на това, надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1-3 КТ, предявен от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2 КТ, е работодателят, а не горестоящия спрямо него орган – в който смисъл са и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2010 год., ОСГК, в което изрично е прието, че се касае до въпрос за процесуалната легитимация на ответника, а процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно.

Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“ – Велико Търново е включен в списъка на Министерство на културата като държавен културен институт, който съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗЗРК е юридическо лице на бюджетна издръжка. Тази нормативна уредба сочи, че евентуалният ответник е самостоятелен правен субект, който има качеството работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ.

Последният се представлява от директор /каквато длъжност е изпълнявал ищецът преди уволението му/, чието правоотношение е трудово и 3 възниква въз основа на конкурс по КТ за срок от 4 години.

Гореизложеното дава основание на съда да приеме, че Музикалнодраматичен театър „Константин Кисимов“ – Велико Търново има качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, а отделно от това е и самостоятелен правен субект.

Сключването на трудовия договор с ищеца от министъра на културата е в изпълнение на предоставеното му правомощие, но при условията на чл. 61, ал. 2 КТ трудовото правоотношение е създадено с Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“ – Велико Търново, което го определя като надлежна (процесуално легитимирана) страна – ответник по исковете, по които е образувано настоящото производство.

При твърдението, че ищецът е заемал длъжността „директор“ на Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“ – Велико Търново (чл.

61, ал. 2 КТ), предявяването на иска срещу Министерството на културата, като горестоящ орган на работодателя, е недопустимо поради липса на надлежна процесуална легитимация. В съответствие с посочената задължителна съдебна практика е изводът, че Министерството на културата не е страни по трудовия спор и предявяването на исковете срещу тях не би удовлетворило нуждата на ищеца от съдебна защита на накърненото право, тъй като органът по назначаването е трето на накърненото правоотношение лице, а правен интерес срещу тези ответници не може да се изведе от процесуални специфики в развитието на съдебното производство (така и Определение № 95 от 8.03.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 831/2016 г., III г. о., ГК).

С оглед на гореизложеното, главните искове са явяват предявени срещу ненадлежен ответник – Министерство на културата, поради което същите се явяват недопустими, а производството пред тях подлежи на прекратяване.

Ето защо на основание чл. 130 ГПК исковата молба в тази част следва да бъде върната.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА искова молба на В. Б. В., ЕГН ********** вх. № 68848/04.03.2026 г., уточнена с молба вх. № 86392/18.03.2026 г., В ЧАСТТА, с която срещу Министерство на културата, са предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед № РД12-12-8/06.01.2026 г. на министъра на културата, и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – „директор“ на Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“ – Велико Търново.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

4

След влизане в сила на настоящото разпореждане, делото да се докладва за производство по чл. 131 ГПК спрямо надлежния ответник по предявените искове - Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“ – Велико Търново.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5