Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3680 от 14.07.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 2209/2024
Вид
Определение № 3680
Подписан
14.07.2025
В сила
14.07.2025
Състав
Мими Фурнаджиева, Велислав Павков, Десислава Попколева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3680 гр. София, 14.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Мими Фурнаджиева Касационно гражданско дело № 20248002102209 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на М. И. Д., с адрес в гр. София, чрез адв. А. А., против въззивно решение № 938 от 19 февруари 2024 г., постановено по в.гр.д. № 7686/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 6129 от 20 април 2023 г., постановено по гр.д.

№ 34596/2022 г. по описа на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от М. И. Д. срещу Народен театър „Иван Вазов“ искове по чл.

344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ за признаване за незаконно на уволнението на Д. и отмяна на заповед № РД12-331/28.04.2022 г., издадена от министъра на културата, и за възстановяване на Д. на заеманата до уволнението длъжност – „директор“ на Народен театър „Иван Вазов“.

В касационната жалба се заявява, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно. Твърди се, че и първоинстанционният, и въззивният съд не са взели под внимание подробно изложените пред тях доводи за незаконността на проведената конкурсна процедура, довела до освобождаване на ищеца от длъжността му. Пороците в конкурсната процедура били „легитимирани“ с липсата на изрична норма в Наредба № Н4/14.06.2007 г. за провеждане на конкурсите за директори на държавните културни институти, която да е нарушена. Дори при липсата на изричен текст в наредбата за недопускане на конфликт на интереси между членове на конкурсната комисия и участници в конкурса, празнотата следвало да се запълни по тълкувателен път. В случая имало основателни съмнения за пристрастност между членове на конкурсната комисия и някои от кандидатите, поради което те не можели да бъдат поставяни в позициите на оценяващ и оценяван. На следващо място, нарушен бил принципът на добросъвестност при осъществяване на трудовите права и задължения. Тъй 1 като ответникът по делото нямал отношение към провеждането на конкурса, а процесуалното законодателство не допускало искът да се води срещу министъра на културата, провеждащ конкурса, излизало, че за конкурсната процедура никой не носи отговорност. Освен това оплакванията на жалбоподателя срещу работата на конкурсната комисия били неглижирани от въззивния съд. Макар изслушването на кандидата от комисията да било формално, без зададени въпроси по същество във връзка с концепцията му, съдът приел, че това не опорочавало процедурата. Освен това имало индикации за манипулиране на резултата, за които жалбоподателят изложил подробни аргументи, но съдебният състав стигнал до неправилния извод, че правилата били спазени. Всичко това довело до превратно тълкуване на приложимото законодателство и е довело съда до погрешното заключение, че няма пречка да се проведе една формална имитация на конкурсна процедура, която няма за цел класирането на кандидатите според техните професионални качества и подготовка. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, и се сочат доводи за очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответникът Народен театър „Иван Вазов“, чрез адв. М. В., в отговор представя становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване и неоснователност на касационната жалба.

С въззивното решение е прието, че между страните е възникнало срочно трудово правоотношение по чл. 68, ал. 1, т. 4 КТ, като ищецът е заемал длъжността директор на Народен театър „Иван Вазов“, докато длъжността бъде заета въз основа на конкурс. Със заповед № РД12-331/28.04.2022 г. трудовото правоотношение с Д. е било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ поради постъпването на работа на служителя, който е спечелил конкурса. По делото е приложена заповед № РД-16132/28.10.2021 г. на министъра на културата на основание чл. 7, ал. 4 и ал. 5 ЗЗРК и чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-4 от 14 юни 2007 г. за провеждане на конкурсите за директори на държавните културни институти, с която е обявен конкурс за заемане на длъжността „директор“ на Народен театър „Иван Вазов“ и са посочени и необходимите изисквания, на които трябва да отговарят кандидатите, определено е конкурсът да се проведе чрез разглеждане на представените концепции и събеседване. По делото е приложена и заповед № РД1629/23.03.2022 г., с която е назначена комисия за повеждане на конкурса, като от нея се установява, че в състава й са определени 12 членове и председател, трима резервни членове и технически секретар. Оценъчните карти по чл. 11, ал. 3 от Наредба № Н-4 от 14 юни 2007 г. също са приети по делото, като е видно, че всеки един от членовете на комисията, в т.ч. и Койна Русева, е поставил оценка на всеки кандидат и е подписал съответната карта.

Протоколът от проведения конкурс по чл. 95, ал. 1 КТ, вр чл. 14 от Наредба № Н-4 от 14 юни 2007 г. също е приет, като същият е подписан от всички членове и съдържа датата и мястото на провеждане на конкурса, състава на комисията, 2 длъжността, за която се провежда конкурса, както и подреждане на успешно издържалите кандидати. Датата, на която е постъпил на работа спечелилият конкурса участник – Васил Василев, се установява от споразумение № РД12330/28.04.2022 г., видно от което това е станало на 28.04.2022 г.

От показанията на св. Русева, Мадолев и Стефанов се изяснява, че са били прочетени концепциите на всички кандидати и всички са били изслушани, след което са им задавани въпроси; членовете са поставяли своите оценки в оценъчни карти, като след приключване изслушването на всеки кандидат те са били събирани от техническия секретар; с концепциите на участниците членовете се запознавали на място, преди да влезе съответното лице, като на са им били предоставени предварително, а преди това комисията е била запознавана с биографията на кандидатите; след попълване и събиране на оценъчните карти, техническият помощник е изготвил въз основа на тях протокола, който бил подписан от членовете с изключение на Койна Русева; последната изслушала и четиримата кандидати и прочела концепциите им, като е напуснала заседанието на комисията след изслушване на последния кандидат и след попълване на неговата оценъчна карта, а протокола подписала на следващия ден. Св. Мутафчиев е заявил, че поради морални съображения, както и поради възможността да възникнат съмнения за наличие на конфликт на интереси, поради факта, че директор на Народния театър по това време е бил ищецът, той отказал да участва като член на комисията. По делото е изготвена и техническа експертиза, която е снела на хартиен носител възпроизведеното на видеозапис заседание на конкурсната комисия, провело се на 28.03.2022 г., в частта, съдържаща изслушването на Д., както и в частта с изслушването на Сава Драгунчев. Вещото лице е констатирало, че посоченият видеозапис не е бил манипулиран; преди да бъде изслушан ищецът, председателят на комисията е запознал членовете с биографията му, а след това са прочели и представената от него концепция; Д. е изложил отчет за дейността си като досегашен директор на Театъра, след което са му били задавани въпроси; последният кандидат – Сава Драгунчев, е изложил устно своята концепция, като след това единият от членовете на комисията – Койна Русева, е напуснала заседанието поради служебен ангажимент, а останалите членове са пристъпили към задаване на въпроси.

При установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е посочил, че за законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ е нужно да са налице следните кумулативни предпоставки: 1) длъжността на уволнения служител да е определена за заемане с конкурс; 2) такъв конкурс да е проведен при спазване на съответните правила, предвидени в КТ; 3) лицето, спечелило конкурса, да е постъпило на работа. Разяснено е, че в производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдът проверява единствено законосъобразността на проведената конкурсна процедура и не преценява знанията и способностите на участниците.

Решението на комисията по провеждане на конкурса, с което е поставена оценка на кандидатите, не подлежи на съдебна проверка, доколкото 3 преценката за професионална подготовка и необходимите за заемане на длъжността качества на кандидатите е въпрос на целесъобразност, а оценяването на кандидатите и тяхното класиране е изцяло в дискрецията на конкурсната комисия. Когато лицето, спечелило конкурса, отговаря на изискванията за заемане на длъжността и е оценено най-високо от комисията при спазване на установените правила, съдът не може да обяви конкурса за незаконен. В случая съдът приема, че първата и третата предпоставка по чл.

325, ал. 1, т. 8 КТ са налице, доколкото проведеният конкурс е заемане на длъжността „директор“ на Народен театър „Иван Вазов“, който е държавен културен институт с национално значение, и доколкото е установено, че лицето, спечелило конкурса, е постъпило на работа.

Спорът пред въззивната инстанция е по въпроса дали конкурсната процедура е проведена при спазване на изискванията, установени в закона, с оглед зачитане последиците от провеждането й. В тази връзка е отхвърлено възражението, че съставът на назначената комисия за провеждане на конкурса не е съобразен с нормативните изисквания поради наличието на конфликт на интереси между част от членовете и участниците в конкурса. Съобразени са чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-4 от 14 юни 2007 г., според които в състава на комисията се включват най-малко 7 души, включително външни специалисти, които притежават необходимите професионална квалификация и опит, за да извършат преценка на професионалните и деловите качества на кандидатите, като задължително участие следва да вземат представител на дирекцията от специализираната администрация на Министерството на културата, отговаряща за съответното културно направление, служител или лице с юридическо образование, представител на дирекцията на Министерството на културата, отговаряща за финансирането на държавните културни институти. Според съда, от заповед № РД16-29/23.03.2022 г., определяща състава на комисията, се установява, че това изискване е спазено.

Счетено е, че нито в приложимата наредба, нито в КТ са налице правила, които да установяват задължение на членовете на комисията да се отведат при възникнали основания за съмнение в безпристрастността им поради конфликт на интереси с някой от участващите в конкурса. Единствените императивни условия в чл. 8 от Наредбата относно състава на комисията са свързани с броя на лицата, участващи в нея, техните професионална квалификация и опит, спазването на изискването по чл. 8, ал. 2 от Наредбата за задължително участие в комисията, както и изборът на председател, който да ръководи работата. Във въззивната жалба обаче нямало оплаквания, че тези изисквания са нарушени. Нарушение на процедурата не се установявало и от показанията на св. Мутафчиев, който отказал да участва в комисията по негови лични съображения. Не съществувало задължение за определено лице да откаже да влезе в състава на комисията, с оглед надлежното провеждане на процедурата, при наличие на съмнения за пристрастност, което да не е било спазено.

Следователно отношенията между член на комисията и кандидат в конкурса, които попадали в хипотези на други нормативни актове, касаещи конфликт на 4 интереси, свързаност на лица и основание за отвод, не можело да са пряко доказателство за необективност на член на комисията. От естеството на съществуваща фактическа близост между член на комисията и кандидат обаче можело да се установи съществуване на пристрастност. В случая съдът е приел, че Анастас Попдимитров, член на конкурсната комисия, и Васил Василев, кандидат в конкурса, са свързани лица по смисъла на § 1, ал. 2 ДР ТЗ, доколкото и двамата са членове на управителния орган на „Българска асоциация на работодателите в областта на културата“ – Национален съвет. По делото не било установено обаче колко близки отношения са изградили двамата във връзка с дейността на БАРОК. Съдът е извършил служебна справка в Търговския регистър и е проследил хронологично проведените учредително събрание за учредяване на сдружението и общи събрания за избор на негови органи, като е стигнал до извода, че липсват доказателства Анастас Попдимитров и Васил Василев да са обсъждали, работили или да са били ангажирани в проекти на БАРОК и така да са изградили особено близки отношения. Затова съдът приема, че не се установява фактическа близост между двамата, която да обосновава наличие на пристрастност на Попдимитров и зависимост на участника в конкурса Василев от него. Подобна зависимост нямало и между Лилия Абаджиева и кандидата Бойко Богданов – посочването на името й в концепцията на един от кандидатите, който е изявил желание за бъдещо съвместно сътрудничество с нея, само по себе си не съставлявало конфликт на интереси и не възниквало съмнение за безпристрастност при оценяването. След анализ на видеозаписа от проведения конкурс съдът заключава, че липсвало нападателно отношение на Лилия Абаджиева спрямо ищеца, а задаваните въпроси, доколкото целели проверка на подготовката на кандидата, не били предмет на изследване в производството.