Решение № 140 от 21.03.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Враца, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Веселка Кр. Н.а като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно гражданско дело № 20231400500645 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 620/03.11.2023 г. по гр. д. № 1303/2023 г. на Районен съд – Враца, е отхвърлен като неоснователен предявения от Б. Л. Ц. против Регионална библиотека „Христо Ботев“ – гр. Враца, с Булстат ***, иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ вр. чл.

26, ал. 1 и ал. 3 от Браншови колективен трудов договор от 18.12.2020 г. за осъждане на ответника да й заплати сумата от 7313,04 лева, представляваща неизплатен остатък от дължимото й се обезщетение в общ размер на 14626,08 лева, равняващо се на осем основни месечни заплати, при прекратяване на трудовото й правоотношение поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Със същото решение е осъдена, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Б. Л. Ц. да заплати на Регионална библиотека „Христо Ботев“ – гр. Враца сумата от 1 000 лева - разноски в производството за адвокатско възнаграждение.

Решението е обжалвано от Б. Л. Ц., с ЕГН **********, от ***. Жалбоподателката твърди, че пред първоинстанционния съд предявила иск за присъждане обезщетение с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ вр. чл. 26, ал. 1, т. 3 от Браншови колективен трудов договор от 18.12.2020 г., равняващо се на осем основни месечни заплати при прекратяване на трудовото й правоотношение поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и 1 възраст. От събраните доказателства се изяснило, че от 06.06.2016 г. до 31.10.2022 г. жалбоподателката е работила като „***" в Регионална библиотека „Христо Ботев" гр. Враца.

На тази длъжност била назначена след проведен и спечелен конкурс, като до този момент работела на длъжност „***" в Читалище „***" с. ***, общ. Мездра. Нямало спор, че работила общо на двете места в продължение на повече от десет години, каквото било изискването на чл. 222, ал. 3 КТ, респ. чл. 26 Браншовия КТД. Общо имала трудов стаж като „***" 30 години. Спорът бил относно приложението на чл. 26 БКТД относно библиотеки и архиви, които са изцяло на бюджетна издръжка. Не споделя изводите на първоинстанционния съд, че Читалище „***" с. ***, общ. Мездра не попада в тази категория доколкото е създадена и функционира на основание чл. 37 ЗОБ, не е самостоятелно ЮЛ, а функционира към народните читалища и работодател е съответното настоятелство, а не Директора на Регионалната библиотека. Категорично Директора на Peгионалната Библиотека не бил работодател на заемащите тази длъжност, но тълкуванието на чл. 222, ал.

3 КТ, както и на работещите в архивите, също страна по действащия БКТД, но това не било основание на тези лица да бъде отказано обезщетение в указаните размери на чл. 26 БКТД.

За да възникне правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, законът не поставял изискване за непрекъснатост на стажа, както и изискване заеманите длъжности да са от един и същ вид и порядък. Разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ в редакцията й /ДВ, бр. 107 от 2020 г.) давала право на по-голямото по размер обезщетение, ако служителят е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години, като е без значение обстоятелството, че прослужения стаж не е на една и съща длъжност, за да се възползва от привилегията по Постановление № 31 на МС от 11.02.1994 г. В чл. 1, ал. 1 от ПМС не се съдържало изискване за вида на изпълняваната длъжност, длъжността да е неизменна през всичките 10 години. В конкретния казус Регионална библиотека „Христо Ботев" гр. Враца и Читалище „***" с. ***, общ. Мездра следвало да се разглеждат като „група предприятия" по смисъла на ал. 3 ред. Изм. ДВ Бр. 107 от 2020 г., тъй като финансирането и на двете учреждения е от държавния и общински бюджети, помалко от дарения, членски внос и др.. Ищцата не спори, че статута на регионалните библиотеки бил такъв по смисъла на ЗОБ, глава Втора, раздел III и съответно начина им на създаване, функциониране. Читалищните библиотеки също били обществени библиотеки според Закона за обществените библиотеки, по който работели и те. Съгласно чл. 40 от ЗОБ те са част от Националната библиотечна мрежа. Те също се финансирали от държавния бюджет, МФ през Министерство на културата, като всяка година субсидията им се гласувала от Парламента като част от Държавния бюджет. Разграничението, което направил първоинстанционния съд относно неприложимост на разсъждението за „група предприятия" било основно на база финансиране на двете библиотеки. Съгласно цитираните разпоредби на чл. 9, ал. 3, ал. 4 ЗЗРК, за издръжката на регионалните културни институти /какъвто бил РБ „Хр. Ботев"-Враца/ се осигурявали целево допълнителни средства от държавния бюджет /т.1/ и от вноски, които правели в бюджетите им и общините с решение на съответния Общински съвет, както и от потребителски такси на читателите. Финансирането на народните читалища - чл. 21 ЗНЧ също включвало финансиране от държавния и общински 2 бюджети, и макар да не било самостоятелен разпоредител с бюджетни средства, а ЮЛНСЦ, те не можели да съществуват без основното финансиране от вноските на държавен и общински бюджет. Следователно попадали в дефиницията на „група предприятия" на ал. 3 чл. 222 КТ, а така също и двете били в обсега на сключения Браншови КТД, разпоредбата на който давала основание да се приеме, че в случая полагането от жалбоподателката на труд за период повече от 10 години през последните 20, покривало изискванията на специалните разпоредби, съществуващи за страните на този БКТД при прекратяване на трудовите правоотношения поради пенсиониране. В тази връзка изразява категорично несъгласие с изразеното в становищата на Председателя на НСО „Култура" към КТ „Подкрепа", страна по БКТД, че чл. 26 от БКТД „се прилага само за библиотеки и архиви, които са изцяло на бюджетна издръжка. Доколкото това условие, видно от нормативните изисквания и съдържанието на чл. 26 от БКТД не било налице. Финансирането и на двете организации не било изцяло нито от държавния бюджет, нито от общинските такива, а било възможно да бъдат финансирани и от дарения, каквато била трайната практика. Изречение последно на чл. 26, ал. 1 БКТД очертавало възможност за зачитане на трудовия стаж, придобит в „системата на всички библиотеки". Нямало спор относно факта, че жалбоподателката полагала труд като „***", който по смисъла на разпоредбите на БКТД се зачита за такъв по чл. 26. В системата на всички библиотеки жалбоподателката имала 30 години стаж, което давало основание за девет брутни заплати - чл. 26, ал. 1, т. 3 БКТД. При първоначалния разговор с Директора на РБ „Хр. Ботев" - Враца постигнали съгласие на жалбоподателката да й бъдат изплатени осем брутни заплати: 14 626,08 лв., но по неизвестни причини, настъпила промяна в становището му. Иска отмяна решението на първоинстанционния съд и уважаване на предявения иск. Претендира разноски пред двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Регионална библиотека „Христо Ботев“ – гр. Враца. В отговора се излага, че въззивната жалба е неоснователна и недоказана. Въззиваемия оспорва изцяло въззивната жалба. Въззивника подвеждащо развил твърдение, че не е налице спор относно наличието в конкретния казус на основанията за прилагане на по - високо обезщетение при пенсиониране на Б. Ц. по чл.

222, ал. 3 и чл. 26 от Браншовия КТД. Нямало спор по общия трудов стаж на ищцата на длъжността „***", но имало спор дали този общ трудов стаж е придобит при същия работодател или в същата група предприятия в рамките на 10 години от последните 20 години. Въззивника явно не можел да отграничи двете юридически лица, в които работил Читалище и Регионална библиотека. С отговора на иска изрично ответникът оспорил това твърдение и изложил правни аргументи в тази посока, които били подкрепени със съответните доказателства, приети по делото. Оспорва твърдението в жалбата, че Регионална библиотека „Христо Ботев" гр. Враца и Читалище „***" с. ***, общ. Мездра следва да се разглеждат като „група предприятия" по смисъла на чл. 222, ал. 3 КТ, тъй като финансирането и на двете учреждения било от държавния и общински бюджети, по - малко от дарения, членски внос и др. Обстоятелството, че две юридически лица се финансирали със сходни източници на средства, все още не било доказателство, че те са в хипотезата на легалната дефиниция дадената в КТ за „група предприятия", нито пък на даденото 3 пояснение в Браншовия КТД. Двете институции били самостоятелни юридически лица, едното регистрирано по ЗНЧ, а другото по силата на ЗОБ, за които не било налице нормативно определеното изискване за свързаност, за да бъдат „група предприятия", каквото било изискването на чл. 222, ал. 3 КТ, нито Директора на Регионална библиотека „Христо Ботев", гр. Враца бил работодател на ***ите в читалищната библиотека, пък и другите служители в посоченото читалище. В този ред на мисли, логично можело да се предположи, че стажът в училищна библиотека следва да се събира със стажа в регионалната и съответно така да се получи по-високо обезщетение при пенсиониране по силата на КТД. Едно училище също се финансирало с посочените източници на средства, в него също имало служител-***, но тава категорично не го правело „група предприятия" с Регионалната библиотека, както и читалищната библиотека не била. Съгласно §1, т. 2а от ДР на КТ Група предприятия е понятие по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, а именно: "Група от предприятия" са две или повече свързани предприятия, като: едното предприятие по отношение на другото предприятие пряко или непряко притежава преимуществен дял от записания капитал на второто предприятие; контролира по-голямата част от гласовете, свързани с емитирания от второто предприятие акционерен капитал; има право да назначава повече от половината членове на административния, управителния или надзорния орган на второто предприятие, или предприятията се намират под единното управление на предприятието майка ".

Регионалната библиотека не управлявала читалищната библиотека. Читалищната библиотека се управлявала по правила, утвърдени от читалищното настоятелство, а Регионалната по правила, утвърдени от министъра на културата. Читалищните библиотеки не били поделения на регионалните или общинските библиотеки. Това ясно отграничавало читалищната библиотека, в която работила преди постъпването си при ответника ищцата от регионалната библиотека като взаимоотношенията помежду им не можели да бъдат приети като „група предприятия" или РБ да се приеме като работодател на работещите в читалището ***и. Методическата помощ и взаимодействието в рамките на област Враца не можела да бъде съотнесена към поставените условия от законодателя в чл. 22, ал. 3 от КТ и в поясненията на Браншовия колективен договор. Законът за обществените библиотека в чл.

7 разделял и разграничавал библиотеките на следните категории: Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", регионални библиотека, общински и читалищни библиотеки. В чл. 37, ал. 1 от ЗОБ изрично се посочвало, че „Читалищните библиотеки са обществени библиотеки на територията на населеното място... Читалищните библиотеки не били самостоятелни юридически лица. Те функионирали към народните читалища и се създавали съгласно Закона за народните читалища.", т.е. не към регионалните библиотеки. В раздел V от Закона за обществените библиотеки, който уреждал читалищните библиотеки, изрично се посочвало, че читалищното настоятелство осъществява ръководство и урежда функционирането на читалищната библиотека, т.е. работодател на ***я било читалищното настоятелство, не и Директора на регионалната библиотека. Статутът на народните читалища бил уреден в закона за народните читалища като съгласно чл. 2 от с.з. се посочвало, че народните читалища са традиционни самоуправляващи се български 4 културно-просветни сдружения в населените места и са юридически лица с нестопанска цел.