Решение № 1921 от 02.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1921 гр. София, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20251110135895 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

Производството е образувано по искова молба на П. В. П., с която срещу Н.И.Н.К.Н. са предявени обективно кумулативно съединени конститутивни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед № РД12-181 от 06.03.2025 г. на министъра на културата на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „***“ на Н.И.Н.К.Н., и осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сума в размер на 31 934,80 лв., равняваща се на 16 328 евро, представляваща обезщетение за оставането му без работа за периода от 17.05.2025 г. до 17.10.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.06.2025 г., до окончателното плащане.

Ищецът П. В. П. твърди, че по силата на Споразумение № РД-12-427 от 23.06.2021 г., сключено между него и Министерство на културата, представлявано от министъра на културата, на основание чл. 107 вр. чл. 96 КТ, чл. 7, ал. 4 от Закона за закрила и развитие на културата (ЗЗРК) и Протокол на комисията от проведения на 17.06.2021 г. конкурс, е заел длъжността „***“ на Н.И.Н.К.Н. за срок от 5 години, считано от 23.06.2021 г. до 23.06.2026 г.

Излага, че със Заповед № РД12-181 от 06.03.2025 г. на министъра на културата на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е прекратено трудовото му правоотношение. Твърди, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение му е връчена на 17.04.2025 г. по време на ползване на 1 законоустановен отпуск по болест. Излага, че връчването на заповедта не е предшествано от предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение.

Сочи, че съгласно т. 10 от сключеното споразумение срокът за предизвестие при прекратяване на споразумението е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на споразумението в случаите, в които по силата на закона се изисква страните да отправят писмено предизвестие за прекратяването му. Твърди, че въз основа на издаден болничен лист № Е 2024 0417272 от 06.03.2025 г. е бил в законоустановен отпуск по болест за периода от 06.03.2025 г. до 19.03.2025 г., а на 21.03.2025 г. му бил издаден болничен лист № Е 2025 0351354 за период на временна неработоспособност от 20.03.2025 г. до 18.04.2025 г.

Излага, че в процесната заповед като причини за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено следното: „поради липса на качества на служителя за ефективно изпълнение на работата, а именно: Липса на способност да планира, организира и контролира дейностите, свързани с изпълнение на служебните му задължения. Непознаване на нормативната уредба, което е довело до нарушаване на Закона за културното наследство.

Липса на комуникативни способности и умения за решаване на нестандартни проблеми и ситуации и за работа в екип.”. Счита, че заповедта за уволнение е немотивирана, като не са посочени конкретни качества, които липсват на служителя, а са необходими за изпълнение на възложената работа ефективно, нито е описан начинът, по който ищецът изпълнява задълженията си респ. задълженията, които същият не е в състояние да изпълни. Излага, че липсата на мотиви в заповедта я прави незаконосъобразна на формално основание и като такава подлежаща на отмяна. Счита, че не са посочени фактите, които установяват невъзможността на ищеца в сравнително дълъг период да се справя успешно с възложените му задачи. Твърди, че непосочването на конкретните действия/бездействия на ищеца, периода на проявлението им, конкретното качество и умение, което липсва при ищеца и дали то е причината за направените констатации, не е посочване на факт, който може да замести изявлението на работодателя в уволнителната заповед за конкретните данни, въз основа на които е направена преценка, че качествата липсват, конкретните качества които липсват, както и фактите и данните, въз основа на които е направен извод, че е налице неефективно изпълнение, дължащо се на липса на тези качества. Излага, че не е запознат с какъвто и да е документ, от който да се установява липсата на качества за изпълнение на длъжността, а и заповедта не препращала към такива документи. Оспорва съдържащите се в заповедта изводи за липса на способност да планира, организира и контролира дейностите, свързани с изпълнение на служебните му задължения, за непознаване на нормативната уредба, което да е довело до нарушаване на Закона за културното наследство, за липса на комуникативни способности и умения за решаване на нестандартни проблеми и ситуации и за работа в екип, като излага подробни съображения в тази насока. Счита, че заповедта съдържа единствено декларативни изявления, като твърди, че притежава всички качества да ръководи ефективно и резултатно Н.И.Н.К.Н., че познава и прилага законовите и подзаконови нормативни актове в системата на опазване на недвижимото културно наследство, че притежава умения и компетентности 2 за работа в екип, за решаване на нестандартни проблеми и др. Твърди, че е налице недобросъвестност от страна на работодателя при упражняване на правото му за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, като излага, че уволнението е продиктувано от съображения, които са различни от изложените в заповедта. Твърди, че трудовото правоотношение е прекратено при нарушение на разпоредбата на чл. 333 КТ, тъй като към момента на връчване на заповедта за уволнение е ползвал разрешения му отпуск, поради което се е ползвал от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ и същата не е преодоляна от работодателя, защото липсва предварително разрешение на инспекцията по труда. Счита, че липсата на предизвестие за прекратяване на трудовия договор по чл. 326, ал. 2 КТ, което предвид срочността на договора, следва да бъде тримесечно, както било уговорено и в сключеното споразумение, води до незаконност на уволнението. Излага, че незаконосъобразността на заповедта обуславя и наличие на предпоставки за възстановяването на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и заплащането на обезщетение за времето на оставане без работа, но не за повече от шест месеца, като посочва, че последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец е в размер на 6 386,96 лева. Излага, че след прекратяване на трудовото правоотношение му е изплатено обезщетение за неспазен срок на предизвестие за един месец в размер на 6 386,96 лева, което подлежи на възстановяване от служителя при уважаване на иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, поради което не претендира обезщетение за оставане без работа за периода от 17.04.2025 г. до 16.05.2025 г. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Ответникът – Н.И.Н.К.Н., в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Излага, че не е надлежен ответник по така предявените искове. Счита, че трудовият договор не е сключен при условията на чл. 61, ал.

2 КТ. Излага, че Н.И.Н.К.Н. е второстепенен разпоредител с бюджет към Министерството на културата, но не е страна по процесния трудов договор, нито е орган по назначаването и освобождаването на ищеца. Сочи, че със Заповед № РД 12-181 от 06.03.2025 г. министърът на културата на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ е прекратил трудовото правоотношение на арх. П. В.

П., считано от 06.03.2025 г. Излага, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена на ищеца чрез частен съдебен изпълнител на 17.04.2025 г. Прави възражение за изтекла погасителна давност за предявяване на иска. Излага, че двумесечният срок по ал. 1, т. 2 на чл. 358 КТ започва да тече от деня на прекратяването, поради което счита, че към датата на подаване на исковата молба – 18.06.2025 г., същият е изтекъл. Счита, че Заповед № РД 12-181 от 06.03.2025 г. е издадена при наличие на материалноправните предпоставки, въз основа на които е прекратено трудовото правоотношение, че е издадена от оправомощено лице, надлежно мотивирана, както и че отразява действителното фактическо положение, продължило в един дълъг период от време, считано от заемането на длъжността през 2021 г. и обострило се през 2024 г. Излага, че след заемане на длъжността *** от ищеца се 3 установило, че той не може да се справи с отговорностите на този пост, тъй като не разполага с качества за ефективното изпълнение на длъжността.

Твърди, че в процесната заповед са посочени, както правното основание, въз основа на което е издадена, така и фактическото такова. Счита, че в заповедта са посочени точно и конкретно качествата, които липсват на служителя, за да изпълнява трудовите си задължения. Излага, че липсващите качества са съобразени с изискванията по длъжностна характеристика и основната цел на длъжността, като липсата им прави невъзможно ефективното изпълнение на възложената работа. Посочва, че от началото на възникване на трудовото правоотношение до началото на март месец 2025 г. са наблюдавани у ищеца липса на умения за планиране и изпълнение на работните задължения, бездействие по отношение на произтичащи от назначаването му на длъжността *** отговорности, което довело и до осъждане на Н.И.Н.К.Н. като институция заради бездействието на ***а. Счита, че е налице трайно състояние, в което ищецът не е притежавал нужните личностни качества и умения за ефективно изпълнение на дейностите като ***. Излага, че действията на ищеца са довели до множество забавени преписки, преписки, по които няма произнасяне, до влошен микроклимат поради трайно проявена некооперативност и различно отношение към трудовата дисциплина спрямо различните служители. Твърди, че ищецът не е осигурил ефективна организация, контрол и координация на работата на служителите, тъй като не притежава способност за планиране, организиране и контролиране на дейностите в работния процес на служителите, а като ръководител на институцията е бил длъжен да следи за изпълнението на трудовите договори и правилата за трудова дисциплина. Пренебрегването на тези задължения показвало и липса на професионална компетентност за ръководене на институцията и прилагане на вътрешните за института и законовите изисквания. Излага, че били констатирани множество забавени преписки, по които не са извършени никакви действия от страна на ищеца, нито са спазени установените в ЗКН срокове и задължения, което довело до образуване на съдебни дела. Излага, че невъзможността на ищеца да доведе процедурите до своевременно и законосъобразно приключване, неточностите при участие в заседанията на работните екипи и забавянето на преписките допълнително потвърждават липсата на организационни и управленски умения, професионални компетенции и комуникативни способности, което обосновавало пряката причинно-следствена връзка между посочените липсващи качества у ищеца и невъзможността му да изпълнява ефективно възложените задачи, което състояние било трайно. Неизпълнението не се дължало на виновно негово поведение, а на недостатъчни професионални знания, умения, навици, на недостатъчен опит. Бездействието на ищеца показвало липса на способности за планиране, организация и контрол на служебните дейности, както и непознаване на нормативната уредба и неспазване на задълженията по Закона за културното наследство. Ищецът трябвало да следи и ръководи сложни административни производства по ЗКН и АПК, като демонстрирал липса на нормативни познания и организационни качества. Чрез действията си ищецът демонстрирал неспособност да следи 4 законосъобразността на административните производства, да познава и прилага нормативната уредба и да спазва влезли в сила актове. Ищецът не разполагал с необходимите професионални и нормативни компетенции за ефективно изпълнение на трудовите си задължения, особено по отношение на познаване на нормативната уредба, проверка на допустимостта на административните производства и спазване на вече влезли в сила административни актове. Оспорва твърдението, че е налице нарушение на чл.