Акт № 6537 от 29.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6537 гр. София, 29.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Стела Кацарова

Членове:Г. В. Недева

Даяна Д. Парталска при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело № 20251100506223 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 1062 от 22.01.2025 г., гр.д. № 36987/2024 г., СРС, 144 с-в се ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. Б. П. против Български културен институт във Варшава иск с правно основание по чл. 124 от ГПК, предл. трето във вр. с чл.

357 от КТ за приемане за установено в отношенията между страните, че между ищеца и Български културен институт във Варшава съществува трудово правоотношение, възникнало на 16.02.2024 г. по силата на чл. 96 КТ от проведен конкурс, който тя е спечелила за длъжността „директор“ на Българския културен институт във Варшава, което трудово правоотношение съществува и понастоящем, като неоснователен и ОСЪЖДА С. Б. П. да заплати на Български културен институт във Варшава сумата в размер на 1 000 лв., представляваща разноски по делото.

С решение № 5634 от 31.03.2025 г., гр.д. № 36987/2024 г., СРС, 144 с-в се ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 58974/ 19.02.2025г. на Министерство на културата – ответник по гр. дело № 36987/ 2024 г. с адрес гр.

София, бул.„Александър Стамболийски” № 17, чрез юрисконсулт Х., 1 поправено с решение № 12280 от 24.06.2025 г. чрез добавяне на „и писмено становище с вх. № 8449 от 10.03.2025 г. на предпочитания ответник Български културен институт във Варшава“, с искане за изменение / допълване на постановеното по делото СР с № 1062/ 22.01.2025 г. в частта за разноските и за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното съдебно решение с № 1062/ 22.01.2025 г. по гр.дело с № 36987/ 2024 г.

Срещу първоначалното решение № 1062 от 22.01.2025 г. постъпва въззивна жалба от ищцата С. Б. П.. Счита, че не са обсъдени задълбочено и в съвкупност всички доказателства, поради което са изложени погрешни правни изводи. Неправилно се приема, че трудовото правоотношение е възникнало след връчване на съобщението за класиране на първо място, т.к. не е подписано споразумение по чл. 107 КТ, включително относно трудовото възнаграждение, без което правоотношението не може да съществува.

Споразумението се сключва писмено преди постъпването на работа, защото е част от договорното съдържание и инициативата произтича от работодателя.

Същият действа недобросъвестно, като не я поканва за сключване на споразумение, поради което ищцата е въведена в заблуждение за началото на изпълнение на трудовите функции. Не е издадена и заповед за дългосрочно командироване в Полша в съответствие с чл. 17, ал. 8 от Закона за закрила и развитие на културата. Без тази заповед, ищцата не може да постъпи и започне изпълнение на работа. Затова изявлението на работодателя, че трудовото правоотношение се счита невъзникнало, не е произвело прекратително действие. Не е отчетена уважителната причина на ищцата за забавяне на постъпването. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважи искът.

Въззиваемият – предпочитаният (главен) ответник Български културен институт във Варшава оспорва жалбата.

Срещу постановеното по реда на чл. 247, ал. 1 и чл. 248, ал. 1 ГПК решение № 5634 от 31.03.2025 г. постъпва въззивна жалба от евентуалния ответник Министерство на културата. Счита, че се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявения срещу него евентуален иск, чието разглеждане е обусловено от ищеца с отхвърляне на иск при условие на евентуалност. В тази връзка в полза на евентуалния ответник следва да се присъдят разноски. Иска се отмяна на решението и постановяване 2 на друго, с което да се уважи молбата по чл. 247, ал. 1 и чл. 248, ал. 1 ГПК.

Срещу постановеното по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК решение № 12280 от 24.06.2025 г. постъпва въззивна жалба от евентуалния ответник Министерство на културата.

Въззиваемата по жалбите на евентуалния ответник – ищцата Силвия- Боранка Б. П., оспорва същите.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежни страни и са допустими, а разгледани по същество, жалбата срещу първоначалното решение е неоснователна, жалбата срещу решението по чл.

247, ал. 1 и чл. 248, ал. 1 е основателна, а жалбата срещу второто решение по чл. 247, ал. 1 ГПК също е основателна.

Изцяло обжалваното първоначално решение № 1062 от 22.01.2025 г., гр.д. № 36987/2024 г., СРС, 144 с-в е валидно, допустимо и правилно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба срещу първоначалното решение, с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в същото решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства.

Първоначалното решение № 1062 от 22.01.2025 г., гр.д. № 36987/2024 г., СРС, 144 с-в следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК вр. чл.

357 КТ.

Със Заповед № РД16-54 от 28.03.2023 г., евентуалният ответник Министерство на културата, на основание чл. 90, ал. 1 и ал. 2 и чл. 91 от КТ, чл. 17, ал. 3 и ал. 4 от Закона за закрила и развитие на културата и чл. 3, ал. 1 3 от Наредба № Н-4 от 14.06.2007 г. за провеждане на конкурсите за директори на държавните културни институти, обявява конкурс за заемане на длъжността „Директор“ на Български културен институт във Варшава – предпочитаният (главен) ответник по делото, който конкурс следва да се проведе чрез разглеждане на представените от кандидатите документи и концепция за развитието на културния институт, както и събеседване.

В докладна записка с рег. № 94-00-127 от 15.02.2024 г. от директор на дирекция МСЕПРД до министъра на културата, ведно с протокол от 15.02.2024 г. на проведено заседание на конкурсната комисията, същата предлага с класирания на първо място кандидат за заемане на длъжността – ищцата С. Б. П., да се сключи споразумение по чл. 107, във връзка с чл. 96 от Кодекса на труда.

Чрез писмо изх. № 94-00-127 от 16.02.2024 г., изпратено по имейл на същата дата, ищцата е уведомена на основание чл. 95, ал. 2 КТ, че е класирана на първо място в проведения конкурс.

С имейл от 29.02.2024 г., същата е поканена да изпрати заявление в свободен текст до министъра на културата, че желае да бъде назначена на спечелената длъжност.

С молби вх. №№ 94-00-429 от 05.03.2024 г. и 94-00-428 от 18.03.2024 г., ищцата отправя искания да бъде назначена на спечелената длъжност, считано от 02.09.2024 г. и командирована във Варшава с 3-месечно отлагане, което намира за допустимо по чл. 96, ал. 2 КТ. Позовава се на срочни договорни отношения с Министерство на културата, с участието й като продуцент и режисьор в проект на Националния филмов център, считано от м. 11.2023 г. и предстоящо обучение в МВнР от 25.03.2024 г. до 27.03.2024 г. Заявява, че до 01.09.2024 г. ще представи в Министерство на културата програма за работа на БКИ – Варшава за 2025 г.

В отговор, със становища рег. № 94-00- 428/14.03.2024 г. и изх. № 94-00- 428 от 26.03.2024 г. от Министерство на културата се посочва, че молбите са депозирани след изтичане на 2-седмичния срок от получаване на писмото от 16.02.2024 г., че е класирана на първо място в конкурса, от когато е следвало да заеме длъжността, както и че искането за постъпване на работа до 02.09.2024 г. е в противоречие с максимално допустимото удължаване по чл.

96, ал. 2 КТ. Изтъкнатите причини за отлагане не могат да се приемат за 4 уважителни. На основание чл. 96, ал. 4 КТ трудовото правоотношение се смята за невъзникнало, поради непостъпването на работа в 2-седмичен срок от получаването на писмо изх.№ 94-00- 127 от 16.02.2024 г.

Със заявление от 15.05.2024 г., класираният на второ място в конкурса е изразил желанието си да заеме спечелената длъжност, като на 03.06.2024 г. между страните е сключено споразумение по чл. 107 КТ за условията на трудовото правоотношение.

С оглед обсъдената фактическа обстановка, въззивният съд формира следните правни изводи:

Съгласно чл. 96, ал. 1 КТ трудовото правоотношение възниква с лицето, което е класирано на първо място, от деня, в който е получило съобщението за резултата. Според следващата ал. 2, лицето, с което е възникнало трудовото правоотношение, е длъжно да постъпи на работа в 2-седмичен срок от получаването на съобщението по предходната алинея. При уважителни причини този срок е до 3 месеца. Съобразно ал. 3, с. чл. изпълнението на задълженията по трудовото правоотношение започва с постъпването на работа на лицето. Разпоредбата на чл. 96, ал. 4 КТ предвижда, че ако лицето не постъпи на работа в срока по ал. 2, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало. В този случай трудовото правоотношение възниква със следващия в класирането участник в конкурса, за което той се уведомява писмено. Съгласно чл. 107 КТ, когато трудовото правоотношение възниква от избор или от конкурс, преди постъпването на работа работодателят и работникът или служителят уговарят размера на трудовото възнаграждение.

Те могат да уговарят и други условия по трудовото правоотношение.

Както е прието с решение № 821 от 09.03.2011 г., гр.д. № 445/2009 г., ВКС, ІV Г.О., съгласно чл. 96, ал. 1 КТ трудовото правоотношение за конкурсна длъжност възниква с лицето, което е класирано на първо място, от деня, в който то е получило съобщението за резултата. След възникването на трудовото правоотношение страните могат да сключат договор по чл. 107 КТ, с който да уредят по-детайлно отношенията си, но този договор има за предмет едно вече съществуващо трудово правоотношение, което може да бъде променено или прекратено, но не може да възникне втори път (затова законодателят нарича този договор споразумение). Съгласно чл. 96, ал. 3 КТ изпълнението на задълженията по трудовото правоотношение започва с 5 постъпването на работа на лицето, спечелило конкурса. В този момент то заема длъжността.

В случая, ищцата от момента, когато получава електронното съобщение от 16.02.2024 г. за нейното класиране на първо място в конкурса за длъжността „директор“ при предпочитания ответник Български културен институт във Варшава, придобива качеството на служител по възникналото трудово правоотношение между страните по силата на чл. 96, ал. 1 КТ. Считано от този момент започва да тече 2-седмичния срок по чл. 96, ал. 2 КТ за постъпване на работа, който изтича на 01.03.2024 г., работен ден, от когато би следвало да започне изпълнението на трудовите задължения. През изтеклия 2-седмичен срок, в противоречие с посочената разпоредба, ищцата не постъпва реално за заемане на длъжността, нито предварително сключва писмено споразумение по чл. 107 КТ във връзка с трудовото възнаграждение и допълнителните елементи от вече възникналото трудово правоотношение.

Това споразумение по своето правно естество е ненаименован договор, със съдържание определено при свобода на договарянето по смисъла на чл. 9 ЗЗД, а не трудов договор по чл. 61 и сл. ЗЗД, защото не води до възникване на трудово правоотношение, каквото вече е възникнало по реда на чл. 96, ал. 1 КТ. Преди постъпване на работа, страните задължително трябва да постигнат писмено съгласие по основните и допълнителни елементи от съдържанието на конкурсното трудово правоотношение, без които уговорки същото не може да съществува – чл. 66 КТ. Моментът за постигане на споразумението е определен преди постъпване на работа, за да се даде възможност на работника или служителя да постъпи или не, като във втория случай трудовото правоотношение се счита невъзникнало.

Разпечатката съдържа 42 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/797e63a4-6313-4a41-9ffb-d3e4e825c647