Решение № 5356 от 07.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5356 гр. София, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251100509512 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 06.06.2025г., постановено по гр.д. № 58025/2024г. по описа на СРС, ГО, 138 състав, са уважени предявените от Й. К. А. срещу Национален фонд “Култура” обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на следните суми: 4 376, 68 лева, представляваща общ размер на вземания за неизплатени нетни възнаграждения за месеци ноември и декември на 2023г. за изпълнени дейности, свързани с разработване и внедряване на електронна система със софтуерно решение за улесняване на всички операции във вътрешните и външните административни процеси на НФ “Култура”, дължими на основание договор № ПВУ-КП-7/20.07.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба пред съда – 01.10.2024г., до погасяването им, и сумата 478, 94 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от съответното 1-во число на месеца, следващ месеца, за който се дължи възнаграждението, до 30.09.2024г.г., или общо за периода от 01.12.2023г. до 30.09.2024г., начислено 1 върху главницата за възнаграждения. Със същото решение са отхвърлени предявените искове, както следва: иска с правно основание чл.79, ал.1, предл.

1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал.1 ЗЗД за разликата над 4 376, 68 лева до пълния предявен размер на претенцията от 5 800 лева, и иска с правно основание чл.86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 478, 94 лева до пълния предявен размер на претенцията от 639, 14 лева.

С първоинстанционното решение са уважени и предявените от Й. К. А. срещу Национален фонд “Култура” обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на следните суми: 9 960,76 лева, представляваща общ размер на вземания за неизплатени нетни възнаграждения за месеци януари, февруари, март и април на 2024г. за изпълнени дейности, свързани с разработване, внедряване на електронна система със софтуерно решение за улесняване на всички операции във вътрешните и външните административни процеси на НФ „Култура“ и техническата й поддръжка, дължими на основание договор № ПВУ-КП-1/02.01.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба пред съда – 01.10.2024г., до погасяването им, и сумата 752, 36 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от съответното 1-во число на месеца, следващ месеца, за който се дължи възнаграждението, до 30.09.2024г., или общо за периода от 01.02.2024г. до 30.09.2024г., начислено върху главницата за възнаграждения. С решението са отхвърлени предявените искове, както следва: иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за разликата над 9 960,76 лева до пълния предявен размер на претенцията от 13 200 лева, и иска с правно основание чл.86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 752,36 лева до пълния предявен размер на претенцията от 997 лева.

Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за реално изпълнение на задълженията на ответника и по двата процесни договори, ведно с обезщетението за забава, е подадена въззивна жалба от ответника Национален фонд “Култура”, в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържат доводи за неправилност на приетото от съда, 2 че релевираното възражение за нищожност на процесните договори е неоснователно. Аргументира, че договорите са сключени в нарушение на императивната норма на чл. 12 от Постановление № 157 на МС на РБ от 07.02.2022г. за определяне на органите и структурите, отговорни за изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост на Република България, и на техните основни функции. Сочи, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по нито едно от въведените фактически твърдения, обосноваващи извод за нищожност на процесните договори. Навежда съображения, че в нормата на чл. 12 от Постановление № 157 на МС от 07.02.2022г. е подробно и изрично уредена възможността и начина на изпълнение, когато се прецени, че има нужда от наемането на допълнителни лица за конкретните дейности. Нещо повече, посочени са и изискванията по отношение на необходимата квалификация на наетите служители. Оспорват се и изводите на съда за неоснователност на наведеното възражение за нищожност на договорите поради сключването им при заобикаляне на закона.

Поддържа и доводи, че ищецът не е извършил възложената му работа, както и че няма реално постигнати резултати. По изложените съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваните му части и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят.

Въззиваемият Й. К. А. оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материалноправни норми. Аргументира становище, че нормата на чл. 12 от Постановление № 157 на МС от 07.02.2022г. не предвижда забрана за сключване на граждански договори, а е предвидена единствено възможност за сключване на трудови договори за срока на съответната дейност на инвестицията. Поддържа, че възражението на ответника, че процесните договори са нищожни поради заобикаляне на закона не е доказано при условията на пълно и главно доказване. Сочи, че по делото са установени всички елементи на съдебно предявеното вземане, включително, че възложената работа е била изпълнена от ищеца и приета от възложителя без възражения. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на решението в обжалваните му части.

3

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо съдът дължи произнасяне по същество на спора в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.

269, предл. 2-ро от ГПК.

Ищецът е обосновал активната си материална легитимация на кредитор по спорните вземания с твърдения за сключени между страните договори за изработка, по които същият като изпълнител е изправна страна. Сочи, че възложените му дейности са били точно, качествено и своевременно изпълнени, за което е предоставил писмени отчети, приети от възложителя без възражения. Независимо, че са настъпили предпоставките за заплащане на уговореното възнаграждение, ответникът не е престирал дължимото. По тези съображения претендира заплащане на възнаграждение за м.11 и м.12.2023г., както и обезщетение за забава върху главницата в размер на законната мораторна лихва.

Ответникът е оспорил предявените искове, като е релевирал възражения за нищожност на процесните договори като сключени в противоречие на закона или при заобикаляне на закона. Обосновал е възражението си с твърдение за нарушение на императивната разпоредба на чл. 12 от Постановление № 157 на МС от 7.07.2022 г. за определяне на органите и структурите, отговорни за изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост на Република България, и на техните основни функции.

Оспорено е твърдението, че ищецът е извършил реално, качествено и в срок съответните дейности, както и че отчетите за извършената работа са били приети надлежно от изпълнителния директор на НФ “Култура”.

На етапа на въззивното производство не са спорни следните обстоятелства относно съществуващите между страните правоотношения:

4

На 20.07.2023г. между Национален фонд “Култура”, като възложител, и Й. К. А., като изпълнител, е сключен договор № ПВУ-КП-7/20.07.2023г., по силата на който ответникът е възложил, а ищецът е приел да подпомага експертно дейността на възложителя при осъществяване на функциите на възложителя като КП /краен получател/ по Националния план за възстановяване и устойчивост, Проект 42, Инвестиция 6: Развитие на културните и творческите сектори, чрез участие в работните процеси, по осъществяване на обществена поръчка “Разработване и внедряване на електронна система със софтуерно решение за улесняване на всички операции във вътрешните и външните административни процеси на Национален фонд “Култура”, като участва като представител на възложителя при дефинирането и разработването на алгоритми на административните процеси в Национален фонд „Култура“, прилагане и тестване на софтуерния продукт на изпитателно ниво, контрол по осъществяване на етапите на внедряване на системата, техническа подкрепа и поддръжка при пререгистрацията на операторите в Сектор „Култура“ в нововъвежданата система, по въвеждане, контрол и обработване на необходимата информация в Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България 2020, по изготвяне на информационни видео и писмени/печатни материали, свързани с разясняването и популяризирането на напредъка по изпълнението на Проект 42, Инвестиция 6: Развитие на културните и творчески сектори. Срокът на договора е определен до 31.12.2023г. Конкретните дейности, възложени на ищеца са посочени в чл. 4, а именно: да посвети своите експертни знания и енергия, да се явява на всички работни срещи, уговорени с останалите членове на екипа и изпълнителя на поръчката, да проявява колегиалност и добронамереност към останалите членове на екипа при осъществяване на предмета на договора. Страните са уговорили месечно възнаграждение за предоставената услуга в размер на 2 900 лева.

На 02.01.2024г. страните по делото са сключили договор № ПВУ-КП1/02.01.2024г. във връзка с дейности по Националния план за възстановяване и устойчивост, Проект 42, инвестиция 6: Развитие на културните и творчески сектори, на основание Оперативно споразумение № СПОР-67/25.08.2023г., за изпълнение на инвестиция С11.16. от ПВУ, които НФК изпълнява в качеството на краен получател. Предметът на договора е посочен в чл. 1, а именно: възложителят Национален фонд “Култура” е възложил, а Й. К. А. е приел да 5 подпомогне цялостната организационна и експертна работа на ответника при изпълнение на дейностите, предвидени в Националния план за възстановяване и устойчивост, Проект 42, инвестиция С11.16. от ПВУ “Развитие на културния и творчески сектор“. Конкретизирани са и възложените дейности – участие в работните процеси по осъществяване на обществената поръчка „Разработване и внедряване на електронна система със софтуерно решение за улесняване на всички операции във вътрешните и външните административни процеси на Национален фонд “Култура”; участва като представител на възложителя при дефинирането и разработването на алгоритми на административните процеси в Национален фонд “Култура”, прилагане и тестване на софтуерния продукт на изпитателно ниво, контрол по осъществяване на етапите на внедряване на системата, техническа подкрепа и поддръжка при пререгистрацията на операторите в Сектор „Култура“ в новосъздадената система; въвежда, контролира и обработва необходимата аналитична информация и адаптира данните за потребителите на съществуващата и на новоизгражданата информационна система на Национален фонд “Култура”; структуриране и систематизиране на извършената от екипа работа; изготвяне и предоставяне на писмени и устни мнения и препоръки относно функционалността на предлаганите от изпълнителя на обществената поръчка от т. 1 решения, свързани с техническите параметри на новоизгражданата информационна система; изпълнение и на други задачи въз основа на притежаваните експертни знания. Срокът на договора е определен до 28.06.2024г. В чл. 7 възложителят се задължил при точно изпълнение да заплаща месечно възнаграждение в размер на 3 300 лева.