Решение № 8400 от 11.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8400 гр. София, 11.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20241110141725 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искове, предявени от Т. С.

К. против МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА, както и при условията на евентуалност против „Т****************-Разград“ / против когото същите искове да бъдат разгледани, в случай на неоснователност на предявените против предпочитания ответник Министерство на културата искове, с оглед качеството работодател/, както следва:

- по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за установяване незаконност и отмяна на уволнение, извършено със Заповед № РД12-443/31.05.2024 г., издадена от служебния министър на културата, с която трудовото правоотношение на ищеца е прекратено, считано от датата на връчване на заповедта — 31.05.2024 г., и на основание чл.328, ал.1 т.10 КТ /„поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст“/;

-по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Директор на Театрално-музикален център - Разград“ /сега „Т**************** - Разград“/;

- по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.225, ал.1 КТ - за заплащане на обезщетение в размер на 17 229,42 лв., бруто, за оставане без работа за периода от 01.06.2024 г. до 01.12.2024 г., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на завеждане на исковата молба /11.07.2024 г./ до окончателното му изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищецът е работила на длъжност 1

„Директор на Театрално-музикален център-Разград“ / ТМЦ-Разград/ по силата на Споразумение от 23.12.2021 г., сключено между ищеца и първия ответник – Министерство на културата /споразумение № РД12- 1038/23.12.2021 г./ - на основание чл.107, във вр. с чл.96 от КТ и чл.5, ал. 3 от Закона за закрила и развитие на културата - след успешно проведен конкурс, на който ищецът е била класирана на първо място;- на 31.05.2024 г. и във връзка с организационни дейности в ТМЦ Разград ищецът К. е била извикана в министерството, където й е била връчена процесната заповед № РД12443/31.05.2024 г., подписана от служебния министър на културата Найден Тодоров;- според заповедта, трудовото правоотношение се прекратява, считано от датата на връчване на заповедта — 31.05.2024 г„ с посочено основание — чл.328, ал.1 т. 10 КТ /„поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст“/;- становище, че към датата на прекратяване не са били налице предпоставките на чл.328. ал.1. т.10 от КТ, тъй като към тази дата за ищеца не са били изпълнени изискванията на закона за минимално изискуем осигурителен стаж и възраст за пенсиониране, поради което не е била придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а именно:ищецът не е имала минимално необходимия осигурителен стаж от 37 години за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст;;- към датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 31.05.2024 г. ищецът е имала навършени 66 години и 4 месеца, а не 67 години,;- не е имала и изискуемия 15- годишен действителен осигурителен стаж, което се счита, че е било известно на работодателя, видно от издадените фишове за заплата за месеците април и май 2024 г., а именно 11 години, 4 месеца и 19 дни към месец април 2024 г. и съответно 11 години, 5 месеца и 19 дни към месец май 2024 година;- оставане без работа поради уволнението за период от 6 месеца;брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е прекратено трудовото правоотношение, е за месец април 2024 година– 2 871,57 лева;- становище, че Министерство на културата е надлежен ответник, тъй като:- процесната заповед № РД 12-443/31.05.2024 г. е издадена от Министъра на културата, в която изрично е посочено, че той прекратява /като работодател/, считано от датата на връчване на заповедта /31.05.2024 г./ трудовото правоотношение, докато Театрално-музикален център Разград е посочен в заповедта като място на работа, а не като работодател;- чл.61, ал.2 от КТ е неприложим за възникналото въз основа на конкурс трудово правоотношение, каквото е ТПО с ищеца;;- на основание чл.5, ал. 3 от Закон за закрила и развитие на културата /ЗЗРК/ процесното трудово правоотношение е възникнало въз основа на конкурс съгласно КТ, а съгласно чл. 107 от КТ, когато трудовото правоотношение е възникнало от конкурс, преди постъпването на работа работодателят и служителят уговарят размера на трудовото възнаграждение, поради което и тъй като споразумението № Р,ГП22 1038/23.12.2021 г., по силата на което ищецът е изпълнявала длъжността е сключено с Министерство на културата, представлявано от министъра на културата Атанас Атанасов, а не с Театъра;- разпоредбата на чл.61, ал.2 от КТ е неприложима, съответно са неприложими задължителните указания, дадени в ТР № 1/30.03.2012 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСГК на ВКС /за длъжности, определени в закон или акт на МС, за които съществува изискване по чл.61, ал.2 от КТ трудовият договор да се сключи от по- горестоящия спрямо работодателя орган/, тъй като длъжността на ищеца не е такава.-ответникът Министерство на културата отговаря на критериите по § 1, т. 1 от ДР на КТсъс Становище от 10.09.2024 г. е направено искане по чл. 228, ал. 1 ГПК за конституиране на „Т**************** Разград“ като втори ответник, против когото ищецът предявява същите искове при условията на евентуалност /в случай че съдът намери, че първоначалният ответник Министерство на културата не е материално правно легитимиран да отговаря като работодател От страна на главния ответник МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА исковете се оспорват с възражение, че тъй като трудовият договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изречение първо КТ, то работодателя, който и е надлежен ответник, е предприятието, в което е съответната длъжност и където се полага наемният труд, т. е. работодател е Т**************** Разград, който е самостоятелно юридическо лице, второстепенен разпоредител с бюджетни средства, преобразуван съгласно ПМС № 45/2014 г., изменено с ПМС № 89/2023 г. При евентуалност – оспорва исковата молба по основание и размер. Твърди, че съгласно докладна записка № 24-11-37/30.05.2024 г. от директора на дирекция „Сценични изкуства и художествено образование“, одобрена от министъра, е предложено трудовото правоотношение на ищцата да бъде прекратено във връзка е навършена пенсионна възраст, като поддържа, че изискванията за стаж и възраст са били изпълнени, за което позовава на представена от ищеца, във връзка е участието й в конкурса по чл. 90 от КТ във връзка с чл. 5, ал. 3 от ЗЗРК, подробна професионална автобиография, която съдържа данни за трудовия стаж - трудов стаж с начало 1976 г. и продължава до момента на кандидатстването й за процесната длъжност „директор“ през 2021 г., и в последствие до освобождаването й на 31.05.2024 г.

От страна на „Т****************-Разград“ не е подаден Отговор на исковата молба.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за незаконност и отмяна на уволнение установяване на

По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване 3 следните обстоятелства – че ищецът Т. К. е подписала с министъра на културата като горестоящ орган по чл. 61, ал. 2 от КТ Споразумение № РД121038/23.12.2021 г. за заемане след проведен конкурс на длъжността Директора на Тетрално-музикален център Разград за срок от 4 г.; Споразумение съгласно чл. 107 във връзка е чл. 96 от Кодекса на труда; ищецът е освободена от заеманата длъжност по силата на заповед № РД12- 443/31.05.2024 г., издадена от министъра на културата на основание чл. 328, aл. 1, т. 10 от КТ.

Относно спора за надлежния материално правно легитимиран да отговоря по исковете ответник:

Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно, като обуславя допустимостта на иска. В случая процесуалната легитимация е налице по отношение на двамата посочени ответника – както по отношение на МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА искове, така и по отношение на „Т****************-Разград“, тъй като за обосноваване на процесуалната легитимация е достатъчно да има твърдения, дори само твърдения за вероятно основание за отговорност по предявения иск.

За разлика от процесуалната легитимация, материално правно легитимирани са страните по спорното правоотношение и затова подлежи на доказване като част от правнорелевантните факти, от установяването на които следва основателност на иска. Поради това, в случай че се установи, че посочен като ответник субект не е страна по спорното правоотношение, то предявеният против този ответник иск подлежи на отхвърляне, независимо от това, че процесуална легитимация е била налице.

Съгласно разпоредбата на чл. 357 КТ, надлежни страни по трудови спорове относно възникването, съществуването и прекратяването на трудово правоотношение са работникът /служителят/ и работодателят. Надлежната пасивна материално правна легитимация принадлежи на работодателя, с когото е създадено трудовото правоотношение. В § 1, т. 1 от ДР на КТ се съдържа дефиниция на понятието „работодател“ и това е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Според чл. 61, ал. 2 КТ, за длъжности, определени в закон или акт на Министерския съвет, трудовият договор се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган. В тези случаи трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност. Разпоредбата регламентира специфични хипотези на делегиране по закон на работодателска власт, при които волеизявлението по възникването 4 или прекратяването на трудово правоотношение изхожда от различен от работодателя орган, като изключение от общото правило на чл. 61, ал. 1 КТ, но обвързващо самия работодател, т.е. този, в предприятието на който работникът или служителят полага труд.

Със задължителното за съобразяване Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012 г. по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГК ВКС, е прието следното:

Съгласно чл. 61, ал. 2 КТ за длъжности, определени в закон или в акт на Министерския съвет, трудовият договор се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган. Такива са например предвидените в чл. 37 от Закона за народната просвета /ЗНП/ случаи на сключване на трудови договори: с директорите на държавни детски градини, училища и обслужващи звена - от министъра на образованието, младежта и науката; с директорите на държавните спортни училища - от министъра на физическото възпитание и спорта; с директорите на детските градини по чл. 10, ал. 3 ЗНП - от министъра на отбраната; с директорите на общинските училища и обслужващи звена - от началника на регионалния инспекторат по образованието; с директорите на общинските детски градини - от кмета на общината. От министъра на здравеопазването се сключват трудови договори например с директора на регионална здравна инспекция /чл. 9 от Закона за здравето /ЗЗ/ , с директорите на националните центрове по проблемите на общественото здраве /чл. 22 ЗЗ/, с директора на Центъра за спешна медицинска помощ /чл. 3 ПУДЦСМП/, с директора на Националния медицински координационен център /чл. 7 ПУДНМКЦ/, с директора на Националния онкологичен център /чл. 8 ПУДНОЦ/, с директорите на домовете за медико-социални грижи за децата /чл. 24 ПУДДМСГД/ и други. От министъра на труда и социалната политика се сключва например трудов договор с директора на Националния институт за помирение и арбитраж /ПУДНИПА/. Систематическото и логическото тълкуване на посочените норми налага изводи, че, първо, длъжностите, трудовият договор за които се сключва при условията на чл. 61, ал. 2 КТ , са предвидени за заемане при работодатели, характерът на дейността на които ги определя като държавни или общински институции за задоволяване на обществени потребности в различни сфери - на образованието, на здравеопазването, на социалната политика и други, и, второ, че в тези случаи законът овластява /възлага на/ висшестоящият спрямо работодателя /юридическо лице/ едноличен орган на изпълнителната власт по смисъла н а чл. 19 Закона за администрацията /ЗА/ а не администрацията, която той ръководи/, на който са предоставени правомощия за упражняване на управление, ръководство, координиране и/или контролиране на такива институции при осъществяване на държавната или общинската политика в съответната сфера, да сключва трудовите договори за длъжности, в чиито 5 трудови функции се включва и представляването на работодателя по трудовите правоотношения с него, т. е. упражняването на работодателска власт. Сключването на трудов договор по този ред, обаче, не води до изключение от правилото по чл. 61, ал. 1 КТ . По изричната разпоредба на закона - чл. 61, ал. 2, изречение второ КТ - и в този случай трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност, на което се предоставя работната сила, където се полага наемният труд, т. е. с работодателя. Уреденото по този начин настъпване на правните последици от изрично предвиденото юридическо действие направо в правната сфера на работодателя, а не в тази на висшестоящия му орган, определя последния като негов законен представител по смисъла на чл. 36 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ като негов представителен орган/ при създаването на трудово правоотношение за заемането на определени с нормативен акт ръководни длъжности. Такъв е правният статут на този орган и при прекратяване на трудовото правоотношение за тези длъжности, каквато компетентност му е изрично предоставена в посочените по-горе /неизчерпателно/ случаи и каквато следва по аргумент от чл. 192, ал. 2 КТ.