Закон за корпоративното подоходно облагане

Чл. 1

(1) Този закон урежда облагането на: печалбата и доходите на местните и чуждестранните юридически лица, включително организациите на бюджетна издръжка, както и на местните и чуждестранните дружества, които не са юридически лица (неперсонифицираните дружества); доходи на местни и чуждестранни физически лица, посочени в този закон. За целите на този закон организациите на бюджетна издръжка се смятат за юридически лица. Печалбите се облагат с корпоративен данък за републиканския бюджет и с корпоративен данък за общините, наричани по-нататък съответно „корпоративен данък“ и „данък за общините“. Доходите се облагат с данъци, установени по реда на този закон. Застрахователните дружества, взаимозастрахователните кооперации и чуждестранните лица за застрахователната и презастрахователната си дейност чрез място на стопанска дейност се облагат с данък върху застрахователните и презастрахователните премии вместо с корпоративен данък и с данък за общините. Дейностите, несвързани със застраховане и презастраховане, се облагат по общия ред с корпоративен данък и с данък за общините. Местните юридически лица се облагат с окончателен годишен данък (патентен данък), когато осъществяват само дейности, посочени в Закона за облагане на доходите на физическите лица и при условията на същия закон.

Чл. 2а

(1) Организаторите на хазартните игри: лотарии, томболи, тото и лото, залагане върху резултати от спортни състезания и случайни събития, числови лотарийни игри, Бинго и Кено, вместо с корпоративен данък се облагат с окончателен данък върху стойността на получените за всяка игра залози, както следва:

1. за хазартните игри тото и лото, залагане върху резултатите от спортни състезания и върху случайни събития данъкът се декларира преди определяне на резултатите от всяка игра и се внася:

2. за хазартните игри лотария, Бинго и Кено данъкът се събира върху номинала на залога, посочен във фишове, талони и билети или други документи за участие;

3. за хазартни игри, при които стойността на залога за участие се изразява в увеличена цена на телефонен импулс, данъкът се събира върху тази увеличена цена.

(2) Данъкът по ал. 1, т. 2 се удържа и внася от предприятията, определени от министъра на финансите или от друг орган, посочен със закон, отпечатващи документи за участие или осъществяващи вноса им. Неизползваните документи за участие могат да се заменят с нови на същата номинална стойност без заплащане на данък. Когато организаторът е прекратил дейността си, събраният данък върху неизползваните документи се връща от териториалната данъчна дирекция въз основа на данъчна проверка, която се извършва в 30-дневен срок от заявлението за прекратяване на дейността. Организаторите на хазартните игри по ал. 1, т. 2 декларират размера на направените залози.

(3) Данъкът по ал. 1, т. 3 се удържа и внася от лицензирания от държавата телефонен или телекомуникационен оператор. Телефонният или телекомуникационният оператор е длъжен да се увери, че организаторът на хазартната игра е получил разрешение, и да представи пред териториалната данъчна дирекция договора, въз основа на който приема залозите, с вписана клауза за увеличението в цената на телефонна или телекомуникационна връзка. В срока по ал. 1, т. 3 организаторът на хазартната игра и телефонният или телекомуникационният оператор декларират направените залози в териториалната данъчна дирекция по място на данъчната си регистрация.

(4) Приходите от спомагателна дейност по смисъла на Закона за хазарта вместо с корпоративен данък се облагат с окончателен данък върху стойността им, определен за съответния вид хазартни игри. Данъкът се начислява и внася до седмо число на месеца, следващ този на получаването на приходите.

Чл. 2в

Бюджетните предприятия се облагат с данък върху приходите от дейностите по чл. 4, ал. 1 вместо с корпоративен данък.

Чл. 2г

(1) Лицата, които организират хазартни игри с хазартни игрални автомати, съоръжения за осъществяване на залагания върху резултати от надбягвания с коне или кучета, рулетка и други хазартни съоръжения в игрално казино, вместо с корпоративен данък за печалбите и/или с окончателен данък по чл. 2а за хазартните игри с хазартен игрален автомат, съоръжение за осъществяване на залагания върху резултати от надбягвания с коне или кучета, рулетка в игрално казино за игрална маса и други игрални съоръжения в казино, се облагат с окончателен данък върху съответното съоръжение.

(2) Лицата по ал. 1 начисляват и внасят данъка в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрацията си на авансови тримесечни вноски и изпращат копие от платежното нареждане до териториалната дирекция по местонахождението на игралната зала, обекта за осъществяване на залаганията или казиното и до контролния орган по хазарта. Вноските се внасят за всеки обект за хазартна дейност с отделно платежно нареждане, в което се посочват местонахождението и адресът на обекта. Лицата по ал. 1 подават декларация за съответното тримесечие по образец, утвърден от министъра на финансите, в сроковете за внасяне на данъка.

(3) Данъкът по ал. 1 се внася съответно до 3 януари за първото тримесечие на календарната година, до 1 април - за второто тримесечие, до 1 юли - за третото тримесечие, и до 1 октомври - за четвъртото тримесечие на календарната година.

(4) За всички останали дейности облагането на лицата по ал. 1 се извършва по общия ред.

Чл. 3

(1) Местните юридически лица и местните неперсонифицирани дружества се облагат за печалбата им от всички източници в страната и в чужбина с корпоративен данък. Чуждестранните юридически лица и чуждестранните неперсонифицирани дружества се облагат с корпоративен данък за стопанската си дейност в страната, включително чрез място на стопанска дейност.

Чл. 4

(1) Юридическите лица, които не са търговци, включително бюджетните предприятия и организациите на вероизповеданията, се облагат за печалбата и доходите им, получени от сделки по чл. 1 от Търговския закон, извършвани по занятие, включително от отдаване под наем на недвижимо и движимо имущество. Организациите на бюджетна издръжка могат да предоставят правото на мероприятията, производствата и дейностите, които са обособени на самостоятелен баланс или изведени на отделни извънбюджетни приходно-разходни сметки, да се разчитат за дължимите данъци и вноски от тяхно име и за тяхна сметка.

Чл. 5

(1) Данъчни субекти по реда на този закон са местните и чуждестранните лица и местните и чуждестранните неперсонифицирани дружества. Данъчните субекти са носители на данъчното задължение.

(3) Данъчните субекти са задължени да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път.

(4) Организаторите на хазартни игри по чл. 2а са длъжни да водят ежедневен и ежемесечен отчет за получените и изплатените суми за участие в хазартните игри по образци, утвърдени от министъра на финансите.

(5) Алинея 4 не се прилага за хазартните игри, при които стойността на залога за участие се изразява в увеличената цена на телефонна или друга телекомуникационна връзка и когато за провеждането на игрите е осигурена компютърна система за проследяване провеждането на тиражите и постъпленията, както и за контрол върху формирането и разпределението на печалбите, осигуряваща предаването на необходимите данни на Националната агенция за приходите.

Чл. 6

(1) Данъчно задължени лица по реда на този закон са:

1. местните юридически лица;

2. местните юридически лица които не са търговци, когато извършват стопанска дейност или отдават под наем движимо и недвижимо имущество;;

3. бюджетните предприятия, когато извършват стопанска дейност или отдават под наем движимо и недвижимо имущество;

4. местните неперсонифицирани дружества и осигурителните каси, създадени на основание чл. 8 от Кодекса за социално осигуряване;

5. чуждестранните юридически лица, когато осъществяват стопанска дейност в страната, включително и чрез място на стопанска дейност;

6. чуждестранните неперсонифицирани дружества, когато осъществяват стопанска дейност в страната, включително и чрез място на стопанска дейност.

(2) Платци и вносители на данъка са данъчно задължените лица по ал. 1, освен ако законът предвижда друго.

Чл. 7

(1) Печалбите и доходите на местните юридически лица и местните неперсонифицирани дружества се смятат, че са от източник в страната, освен ако законът предвижда друго.

(2) Печалбата и доходите са от източници в страната и когато произхождат от стопанска дейност чрез:

1. място на стопанска дейност или определена база на територията на страната;

2. прокурист, търговски пълномощник или друг зависим представител.

(3) Печалбата и доходите от инвестирани капитали на територията на България са от източник в страната без оглед на произхода на капитала.

(4) Печалбата и доходите от продажба, износ и друга реализация на стоки, услуги и права на и от територията на България са от източници в страната. Когато чуждестранни лица купуват в страната и внасят и изнасят стоки и услуги, без да имат място на стопанска дейност, не се смята, че печалбите и доходите са с източник в страната.

(5) Независимо от разпоредбите на ал. 4 следните доходи, платени от местно лице или от място на стопанска дейност на чуждестранно лице в страната, се смятат, че са от източник в страната:

1. възнаграждения за лица, работещи на свободна практика – при условие, че сумата на възнаграждението се приспада при изчисляването на дохода на платеца или би се приспаднала, ако платецът не е освободен от корпоративен данък или от данък върху дохода;

2. възнаграждения, различни от работна заплата, изплащани на служител или член на управителен или контролен орган на българско юридическо лице, клон на чуждестранно лице, служител в търговско представителство на чуждестранно лице или на друго лице, изпълняващо идентични или подобни функции;

3. дивиденти и ликвидационни дялове от участие в търговски и неперсонифицирани дружества;

4. лихви;

5. доходи от използване на движимо или недвижимо имущество, възнаграждения по договори за лизинг, франчайзинг и факторинг;

6. авторски и лицензионни възнаграждения;

7. възнаграждения за технически услуги.

8. възнаграждения по договори за управление.

(6) Доходи от селско и горско стопанство, доходи от използване на недвижима собственост и положителни разлики от продажби на недвижима собственост, намираща се на територията на страната, са от източници в страната.

(7) За целите на ал. 6 „недвижима собственост“ включва и притежание на идеална част или ограничено вещно право върху недвижима собственост.

(8) Доходи от сделки с дялово участие в местни дружества, както и от сделки с ценни книги по ал. 9 са от източник в страната.

(9) Доходи от ценни книги, издадени от държавата, общините и местни юридически лица, са от източник в България.

Чл. 8

Когато дейността се осъществява частично на територията на България или в границите на нейната изключителна икономическа зона и континенталния шелф и е невъзможно на базата на изискуемите по Закона за счетоводството и други нормативни актове документи на данъчно задълженото лице да се определи пряко частта от печалбата, произхождаща от източници в страната, за такава се счита частта от общата печалба, съответстваща на относителния дял от дейността, осъществявана в страната.

Чл. 9

(отменен)

Основа за определяне на данъка за общините е облагаемата печалба, установена по реда на глава втора.

Чл. 10

(1) Терените, сградите и другите обекти се ползват чрез отдаване под наем или друга форма за временно ползване по договор между предприятието, стопанисващо зоната, и лицата по чл. 2, ал. 2.

Чл. 11

(отменен)

(1) Основа за облагане на дейността на застрахователните дружества, взаимозастрахователните кооперации, както и на чуждестранните лица за дейността им чрез място на стопанска дейност е:

1. разликата между размера на получените брутни застрахователни, презастрахователни и всички други премии, намалени с брутния размер на отстъпените презастрахователни премии и върнатите застрахователни премии през календарния месец, и

2. приходите от всички други дейности, включително несвързани със застраховането.

(2) Отрицателната разлика на образуваната по реда на ал. 1 данъчна основа за календарен месец се приспада от данъчната основа за следващите месеци.

Чл. 11а

Основата за облагане на дейностите по чл. 4, ал. 1 на бюджетните предприятия е размерът на приходите, произтичащи от осъществяване на посочените дейности.

Чл. 11б

(1) Основа за облагане по чл. 36, ал. 2 са пряко свързаните с поддръжката, ремонта и експлоатацията на превозните средства разходи, начислени през календарния месец за: горива, гориво-смазочни материали и други консумативи, резервни части и труд за ремонт, вкю-чително за бояджийски и тенекеджийски услуги, технически прегледи, козметика и аксесоари, паркинг, намалени с начислените приходи от застрахователни обезщетения, свързани със съответните превозни средства, до размера на извършените разходи за ремонт (отстраняване на щетите), за които се отнася обезщетението.

(2) Когато с превозни средства се извършва едновременно дейност по занятие и управленска дейност, при определяне на данъчната основа по ал. 1:

1. разходите за експлоатация се отнасят към управленската дейност на базата на изминатите за тази дейност километри през текущия месец;

2. разходите за поддръжка и ремонт се отнасят към управленската дейност на базата на изминатите за тази дейност километри към общите изминати километри от съответното превозно средство за последните 12 месеца, в т.ч. текущия месец.

(3) Когато основата за облагане по ал. 1 е отрицателна величина, тя се приспада последователно от данъчната основа за следващите месеци.

Чл. 11в

(1) Основата за облагане на дейността от опериране на кораб по чл. 2, ал. 5 се определя за всеки ден в експлоатация през съответния календарен месец.

(2) Основата за облагане на дейността от опериране на кораб по чл. 2, ал. 5 за един ден в експлоатация се определя, както следва:

1. за кораб с нетен тонаж до 1000 т - 3,50 лв. за всеки започнати 100 т;

2. за кораб с нетен тонаж от 1001 до 10 000 т - 35 лв. плюс 3,00 лв. за всеки започнати 100 т над 1000 т;

3. за кораб с нетен тонаж от 10 001 до 25 000 т - 305 лв. плюс 2,50 лв. за всеки започнати 100 т над 10 000 т;

4. за кораб с нетен тонаж над 25 001 т - 680 лв. плюс 1 лв. за всеки започнати 100 т над 25 000 т.

Чл. 12

(1) Основа за облагане на доходите от дивиденти и ликвидационни дялове, начислени (персонифицирани) в полза на местни и чуждестранни лица, е брутният размер на тези доходи, с изключение на разпределението на източниците на собствения капитал под формата на дялове и акции по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 13 и 14 от Закона за облагане доходите на физическите лица.

(2) Основа за облагане на доходите, начислени (персонифицирани) в полза на чуждестранните физически и юридически лица, както и на чуждестранните неперсонифицирани дружества, освен доходите по ал. 1 е брутният размер на доходите от:

1. лихви, включително и лихви, съдържащи се във вноските по финансов лизинг;

2. авторски и лицензионни възнаграждения;

3. възнаграждения за технически услуги;

4. доходи от използване на движимо или недвижимо имущество, възнаграждения по договори за експлоатационен лизинг, франчайзинг и факторинг от източници в Република България.

5. възнаграждения по договори за управление;

6. възнаграждения, реализирани в качеството на членове на управителни и контролни органи на български юридически лица.

(3) Основа за облагане на доходите на чуждестранните лица от разпоредителни действия с дялови участия, ценни книги и финансови активи е положителната разлика между продажната им цена, съответно пазарната цена на насрещната престация и тяхната документално доказана цена на придобиване.

(4) Основата за облагане на доходите от лихви на чуждестранни лица по договори за финансов лизинг в случаите, когато в договора не е изрично определен размерът й, се определя на базата на пазарната лихва.

(5) Основа за облагане на доходите на чуждестранните лица от разпореждане с недвижима собственост е положителната разлика между продажната цена и актуализираната цена на придобиване. За цена на придобиване се приема по-високата цена между цената, определена по реда на чл. 46 от Закона за местните данъци и такси, и действително платената цена, увеличена с инфлацията.

Чл. 13

Когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на печалбата и доходите, отличаващи се от условията между несвързани лица, печалбата и доходите им се установяват и се облагат с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица.

Чл. 14

(1) Когато една или повече сделки са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, дължимият данък на лицата се определя, без да се взема под внимание частично или изцяло резултатът от тези сделки.

(2) Дължимият данък в случаите по ал. 1 се определя в размерите, които биха възникнали при обичайния вид сделки, сключвани при ценови условия на борси, при фиксирани и наблюдавани цени, както и въз основа на статистическа информация за цени.

(3) Когато чрез привидна сделка се покрива друга сделка, данъчното задължение се определя при условията, които биха възникнали, ако е осъществена прикритата сделка.

Чл. 15

(1) В случаите по чл. 13 и 14, когато брутният размер на доходите, начислени в полза на данъчните субекти е намален, при определяне на данъчната основа се вземат предвид сумите, произтичащи от търговските и финансовите взаимоотношения.

(2) В случаите по чл. 13 и 14, когато резултатът за отчетния период на данъчно задължените лица е намален или е отчетена загуба, при определяне на дължимия данък се увеличава финансовият резултат преди данъчното преобразуване със сумите, произтичащи от тези търговски и финансови взаимоотношения или от тези сделки.

(3) Разпоредбата по ал. 2 се отнася и при прилагането на трансферни цени, търговски и икономически взаимоотношения, когато е налице:

1. увеличаване или намаляване на цени при извършване на сделки по предоставянето на стоки и услуги, които се отличават от пазарните цени;

2. заплащане на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени;

3. получаване или предоставяне на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, както и опрощаване на кредити или изплащане за своя сметка на кредити, несвързани с дейността;

4. заплащане на разходи за проучвания, изследвания и развитие, извършени от свързано лице, неотговарящи по размери или разпределени несъобразно на резултатите или обема на дейността, както и неотговарящи по стойност на разходите при несвързани лица;

5. извършване на разходи, свързани с възлагане на управление и трудова дейност, начислени в полза на съдружници и персонал, без съответно равностойно предоставяне на трудова престация;

6. определяне на разходите за контрол, координация, реклама и други административни дейности между свързаните лица, несъответстващо на условията при несвързани лица;

7. определяне на разходите за заготовка, транспорт, амбалаж, пласмент и други между свързаните лица, несъответстващо на условията при несвързани лица.

Чл. 16

(1) За целите на този раздел пазарните цени се определят чрез:

1. метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци;

2. метода на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба;

3. метода на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба.

(2) Когато на пазара се налага нов продукт или се увеличава пазарният дял, за целите на чл. 13 и 14 се допуска договарянето на цена, повисока или по-ниска от обичайната пазарна цена.

(3) Редът и начинът за прилагане на методите по ал. 1 и 2 се определят с наредба от министъра на финансите.

Чл. 16а

Разпоредбите на този раздел се прилагат и за трансферите между мястото на стопанска дейност и други части на предприятието на чуждестранното лице, разположени извън територията на страната, съобразно спецификата на мястото на стопанска дейност като част от предприятието.

Чл. 17

(1) Когато в спогодба за избягване на двойното данъчно облагане или в друг международен договор, влязъл в сила, ратифициран от България, обнародван в „Държавен вестник“, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, се прилагат разпоредбите на съответната международна спогодба или договор.

(2)

(3)

Чл. 18

Когато няма сключена спогодба или друг международен договор за избягване на двойното данъчно облагане, се прилагат разпоредбите на този закон.

Чл. 19

(1) При определяне на корпоративния данък местните юридически лица и местните неперсонифицирани дружества ползват данъчен кредит за всеки идентичен или подобен данък, наложен в чужбина от съответните компетентни органи.

(2) Местните юридически лица и местните неперсонифицирани дружества ползват данъчен кредит за данъка върху брутния размер на доходите от дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за технически услуги и наеми, произхождащи от чуждестранни източници.

(3) Данъчният кредит по ал. 1 и 2 се определя за всяка държава поотделно и се ограничава до размера на българския корпоративен данък и данък върху доходите, които биха били дължими, ако се определяха за местна печалба или доход.

Чл. 20

При прилагането на чл. 19 министърът на финансите има право:

1. да уточнява произхода и конкретния размер на местните или чуждестранните печалби и доходи, произхождащи от съответен източник или формиран финансов резултат;

2. да не признава ползването на данъчен кредит за онези чуждестранни данъци, с които кредитът е неправомерно увеличен;

3. да определи, че чуждестранна печалба от една държава произхожда от друга държава;

4. да извърши други преизчисления, свързани с уточняване на източника и размера на печалбата и доходите.

Чл. 21

Облагаемата печалба е положителната величина, определена на основата на финансовия резултат (счетоводна печалба/загуба), установен като разлика между приходите и разходите преди определяне на данъците за сметка на печалбата и преобразуван по реда на този закон.

Чл. 22

(1) При установяване на облагаемата печалба за данъчни цели се определя данъчно признат размер на разходите за амортизации.

(2) За данъчни цели амортизируемите активи се разпределят в следните категории:

1. категория I – масивни сгради в т.ч. сгради, отчитани като инвестиционни имоти, съоръжения, предавателни устройства, преносители на електрическа енергия, съобщителни линии;

2. категория II – машини, производствено оборудване, апаратура;

3. категория III – транспортни средства, без автомобили; покритие на пътища и на самолетни писти;

4. категория IV – компютри периферни устройства за тях, софтуер и право на ползване на софтуер;

5. категория V – автомобили и амортизируемия актив по § 1, т. 55, буква „е" от допълнителните разпоредби;

6. категория VI – всички останали амортизируеми активи.

7. категория VII — дълготрайни нематериални активи, за които има правни ограничения за периода на ползване на актива.

(3) За данъчни цели амортизационните норми се определят еднократно за календарната година и не могат да превишават следния размер: Категория активи Годишни амортизационни норми (%) I 4 II 30 III 10 IV 50 V 25 VI 15 VII Определя се съобразно срока на правното ограничение за ползване, но не по-висок от 25 на сто

3. Алинеи 5, 6 и 7 се изменят така: „(5) Лицата, които формират данъчна основа по реда на тази глава, изготвят и водят данъчен амортизационен план. При изготвяне на начален данъчен амортизационен план в него се включват амортизируемите активи по смисъла на този закон по амортизируемата им стойност и признатата до момента данъчна амортизация. Активите, за които признатата до момента данъчна амортизация е равна или превишава амортизируемата им стойност, не се включват в началния данъчен амортизационен план. (6) Данъчният амортизационен план задължително съдържа информация за: 1. наименование на актива, амортизируема стойност, годишна амортизационна норма, годишна амортизационна квота (годишен данъчно признат размер на разходите за амортизация), данъчно признат размер на разходите за амортизация и данъчна балансова стойност; 2. лицата, които изготвят начален данъчен амортизационен план през 2003 г.: а) формирания преоценъчен резерв (резерв от последващи оценки) за периода от 1 януари 1998 г. до 31 декември 2003 г., с който през предходни данъчни периоди не е увеличен финансовият резултат за данъчни цели и който е довел до увеличаване на данъчно признатия размер на разходите за амортизации и/или води до увеличаване на данъчната балансова стойност, намален със сумата и в случаите по ал. 13; б) преоценъчен резерв (резерв от последващи оценки) по ал. 11, намален със сумата и в случаите по ал.13; 3. лицата, които изготвят начален данъчен амортизационен план след 31 декември 2003 г.: а) частта от формирания преоценъчен резерв (резерв от последващи оценки) за периода от 1 януари 1998 г. до 31 декември 2003 г., която до датата на изготвяне на началния данъчен амортизационен план не е увеличила счетоводно начислените разходи за амортизации и която е довела до увеличаване на данъчната балансова стойност, намален със сумата и в случаите по ал.13; б) преоценъчен резерв (резерв от последващи оценки) по ал. 11, намален със сумата и в случаите по ал.13. (7) Начисляването на амортизация в данъчния амортизационен план започва от: 1. датата на изготвяне на началния данъчен амортизационен план — за амортизируемите активи, налични към датата на изготвянето му; 2. най-късната от: датата на придобиване, датата на въвеждане в експлоатация или датата на признаване на актива като дълготраен — за амортизируемите активи, придобити след датата на изготвяне на началния данъчен амортизационен план ; 3. датата на завършването на разходите — за активите по § 1, т. 55, буква „г" и т. 56, буква „г" от допълнителните разпоредби."

4. Създават се ал. 8 — 13: „(8) Годишният данъчно признат размер на разходите за амортизации се определя, като амортизируемата стойност на актива се умножи по годишната амортизационна норма, определена по реда на ал. 3, пропорционално на дните през съответната година, през които амортизируемият актив е наличен в данъчния амортизационен план и за него не е преустановено начисляването на данъчни амортизации по реда на ал. 13. Данъчно признатият размер на разходите за амортизации не може да превишава амортизируемата стойност на актива. (9) Първоначално определената амортизируема стойност, с която амортизируемите активи са заведени в данъчния амортизационен план, не може да бъде коригирана освен в случаите по ал. 10. При трансформиране на амортизируем актив в друг амортизируем актив не се извършват корекции в стойностите на актива в данъчния амортизационен план. (10) В случаите на коригиране на положителна търговска репутация и произтичащите от осъществена бизнескомбинация корекции в амортизируемите стойности на амортизируеми активи се извършва корекция в данъчния амортизационен план. Корекциите на амортизируемата стойност и данъчно признатия размер на разходите за амортизации се отразяват в данъчния амортизационен план към началото на периода, през който са установени корекциите. Корекциите се правят, като се приема, че обстоятелствата, довели до тези корекции, са били известни към датата на възникване на търговската репутация. Ефектът от корекцията (положителен или отрицателен), довел до изменение в данъчно признатия размер на разходите за амортизации за предходни периоди, се включва при преобразуването на финансовия резултат към сумата по чл. 23, ал. 3, т. 11 за текущия период. (11) При преобразуване по Търговския закон, вследствие на което не е осъществена бизнескомбинация, определена като придобиване съгласно приложимите счетоводни стандарти, приемащите или новоучредените дружества завеждат в данъчния си амортизационен план получените при преобразуването амор-тизируеми активи по амортизируема стойност, данъчно признат размер на разходите за амортизации, данъчна балансова стойност и сумата на резерва по ал. 6 по стойности, равни на стойностите в данъчния амортизационен план на преобразуващото се дружество към датата на преобразуването по чл. 263ж, ал. 1 от Търговския закон. (12) Амортизируемите активи се отписват от данъчния амортизационен план на по-ранната от двете дати: 1. датата на отписване от счетоводния амортизационен план; 2. датата, на която данъчната балансова стойност на амортизируемия актив стане нулева величина; активите, отписани от счетоводния амортизационен план поради промяна в стойностния праг на същественост или поради факта, че предприятието не очаква икономически изгоди от тях, в т.ч. случаите на брак, се отписват от данъчния амортизационен план на датата, на която данъчната им балансова стойност стане нулева величина. (13) Активите, заведени в данъчния амортизационен план, за които е преустановено начисляването на амортизация съгласно счетоводното законодателство през определен период от време поради временното им изваждане от употреба и в случаите на прекратяване поради ликвидация или несъстоятелност, не се отписват от данъчния амортизационен план към датата на изваждането им от употреба, съответно датата на прекратяване, като начисляването на данъчни амортизации за тях се преустановява през този период. Частта от преоценъч-ния резерв (резерв от последващи оценки) за тези активи, която е следвало да бъде включена в данъчния амортизационен план съгласно ал. 6, съответстваща на увеличението в данъчно признатия размер на разходите за амортизации, се отписва от данъчния амортизационен план към датата, на която е преустановено начисляването на амортизация."

(4) Данъчно задължените лица могат да прилагат за данъчни цели или ускорена амортизация за дълготрайните активи от категория II, както и за преносители на електрическа енергия, съобщителни линии, паропроводи и водопроводи, като използват константно-дегресивния метод (метода на снижаващия се остатък) с коефициент до 1,5 за повишаването на данъчната амортизационна норма, или като завишават с до 50 на сто данъчната амортизационна норма.

(14) Амортизируеми активи, които не се използват изцяло само за дейност, за която данъчно задълженото лице формира облагаема печалба/доход по реда на тази глава, се завеждат и отчитат в данъчния амортизационен план по общия ред на закона, като се водят с пълната стойност на данъчните показатели, определени в ал. 6. Финансовият резултат за текущия данъчен период се намалява по реда на чл. 23, ал. 3, т. 11 с частта от годишната данъчна амортизационна квота, съответстваща на дейността, за която данъчно задълженото лице формира облагаема печалба/доход по реда на тази глава. Частта по изречение второ се определя на базата на възприетия счетоводен подход за разпределяне на разходите за амортизация за съответния амортизируем актив по видове дейности, определен в счетоводната политика на данъчно задълженото лице. При отписване на амортизируем актив от данъчния амортизационен план, който не се използва изцяло само за дейност, за която данъчно задълженото лице формира облагаема печалба/доход по реда на тази глава, финансовият резултат се намалява по реда на чл. 23, ал. 3, т. 12 с частта от данъчната му балансова стойност, определена пропорционално на признатите за данъчни цели разходи за амортизация при определяне на облагаемата печалба през текущия и предходни периоди към данъчно признатия размер на разходите за амортизация за амортизируемия актив, определен по реда на § 1, т. 60 от допълнителните разпоредби.

Чл. 23

(1) Размерът на облагаемата печалба се получава, като финансовият резултат (счетоводна печалба/загуба) от отчета за приходите и разходите (печалба или загуба) се преобразува чрез неговото увеличаване или намаляване за данъчни цели.

(2) Финансовият резултат (счетоводната печалба/загуба) за данъчни цели се увеличава със:

1. дневните пари за командировки, превишаващи двукратния размер на определените с нормативни актове;

2. сумите, определени по реда на чл. 60 ал. 2.

3. разходите, несвързани с дейността включително и разходите, удовлетворяващи частично или напълно лични потребности на съдружниците, акционерите, персонала, едноличните собственици, членовете на управителните и контролните органи и на трети лица, които не са с характер на социални и/или представителни разходи;

4. изплатените суми за трудово възнаграждение, както и внесените дължими вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса за сметка на работодателите през първите 12 месеца от наемането за всяко наето лице по трудово правоотношение за не по-малко от 12 последователни месеца, което към момента на наемането му е регистрирано като безработно за повече от една година или е регистрирано безработно лице на възраст над 50 години, или е безработно лице с намалена работоспособност; данъчното облекчение се ползва еднократно в годината, през която изтича 12-месечният период; по този ред не се извършва преобразуване за сумите, получени по Закона за насърчаване на заетостта;

5. дивидентите, начислени от лицензирани дружества със специална инвестиционна цел по Закона за дружествата със специална инвестиционна цел в полза на данъчно задълженото лице, когато инвестицията се отчита по метода на собствения капитал;

6. разходите от липси на налични пари в брой и от липси и брак на стоково-материални запаси без начисления данък върху добавената стойност, с изключение на произтичащи от:

7. начислените приходи в резултат на разпределение на дивиденти от местни лица и не-персонифицирани дружества; по този ред не се преобразува финансовият резултат с начислените приходи в резултат на разпределение на дивиденти от лицензирани дружества със специална инвестиционна цел по Закона за дружествата със специална инвестиционна цел.

7а. дивидентите, разпределени от местни лица и неперсонифицирани дружества в полза на финансови предприятия, когато инвестицията се отчита по метода на собствения капитал и за тези дивиденти не е приложена т.7 в предходни периоди;

7б. дивидентите, разпределени от местни лица и неперсонифицирани дружества през целия период на притежаване на инвестицията, когато последната се отчита по метода на собствения капитал и за тези дивиденти не е приложена т. 7 и/или т. 7а в предходни периоди-в случаите на отписване на съответните инвестиции;

8. разходите, които представляват скрито разпределение на печалбата;

9.

10. разходите, довели до намаляване на финансовия резултат (счетоводната печалба/загуба), които данъчно задължените лица не могат да докажат документално по реда, определен в съответните нормативни актове, с първични документи, включително придружени с фискален бон или с касова бележка от кочан, издадена в предвидени от нормативен акт случаи, или отчетени в нарушение на счетоводното законодателство или на принципа „документална обоснованост";

10а. частта от загубите, пренесена от минали години по реда на глава четвърта;

10б. частта от неразпределяемите разходи, определена по реда на чл. 25а, ал. 1;

10в. приходите от последващи счетоводни оценки на амортизируеми активи по смисъла на този закон, извършени след 31 декември 2003 г., които водят до увеличаване на финансовия резултат за текущия период;

10г. всички разходи на преобразуващо се дружество, произтичащи от прилагането на чл. 42, ал. 1, невключени във финансовия му резултат (счетоводна печалба/загуба) за периода;

10д. всички приходи на новоучредено или приемащо дружество, отчетени в нарушение на чл. 42, ал. 1 и включени във финансовия му резултат (счетоводна печалба/загуба) за периода;

11. положителната разлика между приходите и разходите, отнасящи се за и неотчетени в текущия отчетен период съгласно реда, определен в съответните нормативни актове;

12.

13. разходите, съответно приходите, произтичащи от сделки или трансфери, съгласно глава първа, раздел IV;

14. частта от сумата на разходите за работна заплата в търговските дружества с над 50 на сто държавно или общинско участие, превишаваща определените с нормативните актове средства;

15. отчетените като разход от операции за минали години производствени и потребителски дивиденти;

16. разходите от последващи счетоводни оценки на амортизируеми активи по смисъла на този закон, извършени след 31 декември 2003 г., които водят до намаляване на финансовия резултат за текущия период или когато през текущия отчетен период длъжникът е обявен в несъстоятелност или в ликвидация или при изтичането на давностния срок — от момента, в който вземането е станало изискуемо;

16а. всички приходи на преобразуващо се дружество, произтичащи от прилагането на чл. 42, ал. 1, невключени във финансовия му резултат (счетоводна печалба/загуба) за периода;

16б. всички разходи на новоучредено или приемащо дружество, отчетени в нарушение на чл. 42, ал. 1 и включени във финансовия му резултат (счетоводна печалба/загуба) за периода;

16в. разходите за дарения:

16г. разходите, отчетени в резултат на коригиране стойността на дарение, обвързано с амортизируем актив, който е включен в данъчния амортизационен план с амортизируема стойност, определена по реда на § 1, т. 57, буква “г” от допълнителните разпоредби, в случай че дарението стане възстановимо;

17. отрицателната разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на акции на публични дружества, търгуеми права на акции на публични дружества и дялове на колективни инвестиционни схеми по сделки, извършени на регулиран български пазар на ценни книжа;

18. приходите, довели до увеличаване на финансовия резултат за текущия период, отчетени в нарушение на ал. 15;

19. счетоводно начислените разходи за амортизация за текущия период;

19а. балансовата стойност, определена по реда на действащото счетоводно законодателство, на отписаните амортизируеми активи към момента на отписването на актива от счетоводния амортизационен план на предприятието по § 1, т. 59 от допълнителните разпоредби, с изключение на случаите по т. 7, отписването на актива за сметка на собствения капитал и преобразуване по реда на Търговския закон; балансовата стойност се намалява с остатъчната стойност по смисъла на счетоводното законодателство, когато последната не е включена в амортизируемата стойност в данъчния амортизационен план;

20. разходите, отчетени като текущи съгласно счетоводната политика на предприятието, когато са извършени за придобиване на амортизируем актив по смисъла на този закон;

20а. невъзстановените суми по чл. 29а, ал. 1, т. 1 или по чл. 29б в случаите по т. 15 — 20, с изключение на т. 18;

21. разходите от обезценка и преоценка на активи (нереализирани загуби), които водят до намаляване на финансовия резултат за текущия период, включително:

22. разходите от преоценки и обезценки на активи, които водят до намаление на финансовия резултат за текущия период, когато за тях е приложена разпоредбата на ал. 3, т. 14 за предходен период от същия тип операция за съответния актив, включително:

23. разходите за провизии за задължения, които водят до намаляване на финансовия резултат;

23а.

24. формираният преоценъчен резерв (резерв от последващи оценки) в следните случаи:

25. частта от лихвите над определения размер по реда на чл. 26;

26. отчетените очаквани разходи по натрупващи се неизползвани (компенсируеми) отпуски към 31 декември на същата година, както и начислените суми за задължително обществено и здравно осигуряване, свързани с тях;

27. невъзстановените суми вследствие на прилагането на т. 22 и ал. 3, т. 14 в случаите на отписване на съответните активи;

28. невъзстановените суми вследствие на прилагането на т. 22 и ал. 3, т. 14 или на т. 22 и чл. 29а, ал. 2, т. 1, или на т. 22 и чл. 29б в случаите на ликвидация - към датата на подаване на искането за заличаване и в случаите на несъстоятелност - към датата на заличаване, и при прекратяване на лицата по чл. 42, ал. 3-към датата на прекратяване.

д) намаляване стойността на селскостопанска продукция;

По реда на този член не се преобразува финансовият резултат, когато:

(3) Финансовият резултат (счетоводната печалба/загуба) за данъчни цели се намалява със:

1. сумата за дарение в размер до 10 на сто от положителния финансов резултат преди данъчното преобразуване, когато е направено за сметка на резервите и неразпределената печалба от предходни отчетни периоди и е в полза на:

2. частта от загубите, пренесена от минали години по реда на глава четвърта;

3. положителната разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на акции на публични дружества, търгуеми права на акции на публични дружества и дялове на колективни инвестиционни схеми по сделки, извършени на регулиран български пазар на ценни книжа;

4. сумите за трудово възнаграждение и дължимите вноски за сметка на работодателите за фондовете на държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса за всяко наето лице, по трудово правоотношение за не по-малко от 12 месеца в рамките на същата данъчна година, което към момента на наемането му е регистрирано като безработно за повече от една година, или е регистрирано безработно лице на възраст над 50 години или безработно лице с намалена работоспособност, данъчното облекчение се ползва за годината, през която е назначено лицето по този ред не се преобразува финансовият резултат, когато за наетите лица е приложена т. 2;

5. производствените и потребителските дивиденти, изплатени от кооперациите на член-кооператорите по реда на раздел V от тази глава;

6. приходите, начислени във връзка с активи, за които е приложена ал. 2, т. 6 или 7; по този ред не се извършва преобразуване в случаите на непреодолима сила;

7. дивидентите, получени в резултат на разпределение на печалбата на местни лица и неперсонифицирани дружества;

8. прихода от лихви, изплатени от Националната агенция за приходите за надвнесени данъци;

9. доходите, получени от инвестирането на средствата, формирани от пенсионноосигурително дружество съгласно чл. 139, ал. 2 от Кодекса за задължително обществено осигуряване;

10. сумите, отчетени в резултат на събития от минали отчетни периоди, които са отразени през текущия отчетен период по реда на раздел III от тази глава;

10е. историческата цена на дълготрайни нематериални активи, отчетени съгласно счетоводното законодателство, придобити през текущия данъчен период, формирани в резултат на научноизследователска и развойна дейност, която е извършена във връзка с дейността по занятие на данъчно задълженото лице чрез възлагане на поръчка при пазарни условия на научноизследователски институт или висше училище; Прилагането на разпоредбата е по избор на данъчно задълженото лице.

10ж. приходите от финансиране по повод на дарения, обвързани с амортизируеми активи, които са включени в данъчния амортизационен план с амортизируема стойност, определена по реда на § 1, т. 57, буква “г” от допълнителните разпоредби;

11. данъчно признатия размер на разходите за амортизации, определен по реда на чл. 22 за текущия период и отразен в данъчния амортизационен план;

12. изчислената по реда на чл. 22 балансова стойност на дълготрайните активи, напуснали патримониума на предприятието (освен в случаите на липса), за които през предходен отчетен период е приложена разпоредбата на ал. 2, т. 20;

13. приходите след обезценки и преоценки на активи (нереализирани печалби), които водят до увеличаване на финансовия резултат за текущия период и са получени в резултат на прилагането на ал. 2, т. 21, включително:

14. приходите от преоценки на активи, които водят до увеличаване на финансовия резултат за текущия период, включително:

15. невъзстановените суми вследствие на прилагането на т. 13, буква “е” и ал. 2, т. 21, буква “е”, в случаите, когато през текущия отчетен период длъжникът е обявен в несъстоятелност или ликвидация с влязло в сила съдебно решение или при изтичането на давностния срок от момента, в който вземането е станало изискуемо или при прехвърляне на вземането;

16. обложената част от провизиите на вземанията (по действащото до 31 декември 2001 г. счетоводно законодателство) в нефинансовите предприятия, когато провизията се реинтегрира в печалбата;

17. обложените по ал. 2 провизии за задължения в случаите на реинтегриране в печалбата или при изплащане на задълженията, за които са направени провизиите;

18.

19. отрицателните разлики, произтичащи от признаването на начислените лихви при прилагането на чл. 26;

20. обложените разходи по ал. 2, т. 26 по натрупващи се неизползвани (компенсируеми) отпуски и начислените суми за задължително обществено и здравно осигуряване, свързани с тях в отчетния период, през който отпуските реално са изплатени на персонала;

21. невъзстановените суми вследствие прилагането на т. 13 и ал. 2, т. 21, в случаите на отписване на съответните активи, с изключение на случаите на липси на дълготрайни активи и стоково-материални запаси и брак на стоково-материалните запаси; когато обезценени материали се вложат в готова продукция, намалението по реда на предходното изречение се признава в годината на продажба на продукцията;

22. невъзстановените суми вследствие прилагането на т. 13 и ал. 2, т. 21, определени по реда на ал. 15.

(4)

(5)

(6)

(7)

1. за парични средства – от датата, на която средствата са получени от надареното лице;

2. за движими вещи, за недвижими имоти, както и за учредени ограничени вещни права върху тях – от датата на сключване на сделката;

3. за дялово участие – от датата на влизането в сила на решението на съда за вписване в търговския регистър;

4. за ценни книжа – от датата на прехвърляне на собствеността.

(8) Разходите за престой в страната, които местните юридически лица извършват в полза на чуждестранни физически лица в качеството им на съдружници, управители, членове на съвета на директорите и на надзорните съвети при осъществяване на управленски функции на територията на страната, не се регулират за данъчни цели. Разходите се доказват документално по реда на действащото законодателство.

(12) Отчетените разходи за транспортно обслужване на персонала, включително на наетите по договор за управление и контрол, от местоживеене до месторабота и обратно, осъществено чрез железопътния транспорт и чрез трамвайния, тролейбусния, градския и междуселищния автобусен транспорт по утвърдена транспортна схема, с изключение на допълнителните автобусни линии, не се регулират за данъчни цели и не подлежат на облагане по реда на чл. 36. Разходите се доказват документално по реда на действащото законодателство.

(13) С разходите, включени в основата за облагане по чл. 36, ал. 1 след 31 декември 2003 г., не се преобразува финансовият резултат по реда на ал. 2, т. 19а — 26 и ал. 3, т. 12 — 20.

(14) Финансовият резултат не се преобразува с начислените приходи и разходи, представляващи валутни разлики от преоценки на паричните позиции в чужда валута по централния курс на Българската народна банка.

(15)

Чл. 24

(1) Финансовият резултат преди данъчното преобразуване не може да се намалява със създадените резерви, освен ако те са установени със закон като разход при формиране на финансовия счетоводен резултат.

(2) Сумата на предоставените данъчни облекчения не може да превишава положителния финансов резултат преди данъчното преобразуване по съответния отчет за приходите и разходите.

(3)

Чл. 25

(1) По реда на този раздел се определя и облагаемата печалба на място на стопанска дейност.

(2) Когато чуждестранно лице извършва дейността си чрез прокурист, търговски пълномощник или друг зависим представител на територията на страната и този представител има и обичайно упражнява права за сключване на търговски договори от името на чуждестранното лице, се счита, че то има място на стопанска дейност в България за дейностите, които предприема, освен ако не са от подготвителен или спомагателен характер.

(3) Не се счита за място на стопанска дейност покупката на стоки за лични цели за или от името на чуждестранно лице.

Чл. 25а

(1) Частта от неразпределяемите разходи, съответстваща на дейностите по чл. 4, ал. 1, осъществявани от лицата по чл. 6, ал. 1, т. 2, се определя, като съотношението между приходите от дейностите по чл. 4, ал. 1 и всички приходи се умножи по общия размер на не-разпределяемите разходи.

(2) За целите на преотстъпването на данъка по глава десета частта от неразпределяемите разходи/приходи, съответстваща на дейностите, за които се ползва преотстъпването, се определя, като съотношението между нетните приходи от продажби от дейностите, за които се ползва преотстъпването, и всички нетни приходи от продажби се умножи по общия размер на неразпределяемите разходи/приходи.

(3) За целите на преотстъпване на данъка по глава десета частта от сумите по чл. 23, ал. 2 и 3, които не могат да се отнесат само към определена дейност и са свързани с осъществяване на дейностите, за които се ползва преотстъпването, се разпределят на базата на съотношението по ал.2.

Чл. 26

(1) При определяне на облагаемата печалба максималният размер на разходите за лихви по заеми от търговци, съдружници и други лица, както и по финансов лизинг и банкови заеми, намалени с всички приходи от лихви (с изключение на лихвите по чл. 23, ал. 3, т. 8), не може да превишава 75 на сто от счетоводната печалба, без влиянието на всички разходи и приходи за лихви. Разходите за лихви по финансов лизинг и банкови заеми се регулират само в случаите, в които лизингополучателят, съответно кредитополучателят, и лизингодателят, съответно кредитодателят, са свързани лица. Когато финансовият резултат, без влиянието на всички разходи и приходи за лихви, е отрицателна величина, се регулира целият размер на компенсирания разход за лихви.

(2) Данъкът по ал. 1 се удържа и внася от лицензиран от държавата телефонен или телекомуникационен оператор. Телефонният или телекомуникационният оператор е длъжен да се увери, че лицето по ал. 1 е декларирало дейността си за предоставяне на услугите по ал. 1 пред териториалната данъчна дирекция по данъчната си регистрация, и да представи пред нея договора, въз основа на който предоставя услугите, с вписана клауза за размера на възнаграждението си.

(3) В срока по ал. 1 доставчиците на телефонни или телекомуникационни услуги и операторът по ал. 2 декларират размера на възнаграждението на доставчика на услугата съгласно договора с оператора в териториалната данъчна дирекция по място на данъчната си регистрация с декларация по образец, утвърден от министъра на финансите. По отношение на разходите за лихви, възникнали през следващите три данъчни години, се прилагат разпоредбите на чл. 26, като се спазва поредността им. За всеки от случаите на слаба капитализация тригодишният срок започва да тече от момента на възникването им.

(4) Алинеи 1 и 2 не се прилагат, когато за съответния данъчен период размерът на привлечения капитал е равен или по-малък от двукратния размер на собствения капитал.

(5) Алинеи 1 - 4 не се прилагат за разходите за лихви, с които следва да се преобразува финансовият резултат за данъчни цели на друго основание по реда на чл. 23.

(1) Максималният размер на признатите за разход при данъчното облагане лихви, произтичащи от направени вноски по реда на чл. 134 и 190 от Търговския закон, от допълнителни вноски и други съгласно дружествения договор и по решение на общото събрание, както и заеми от трети лица за всеки данъчен период при определяне на облагаемата печалба не може да превишава сумата от прихода от лихви на данъчно задълженото лице, увеличен с 75 на сто от неговия положителен финансов резултат, без приходите и разходите от лихви.

(2) Алинея 1 се прилага и за лихвите, съдържащи се във вноските по договори за финансов лизинг и по банкови заеми. Когато в договора за финансов лизинг не е изрично определен размерът на лихвата, прилага се определеният по чл. 12, ал. 4.

(3) Разходите за лихви, с които е увеличен финансовият резултат преди данъчното преобразуване при определяне на облагаемата печалба през текущата година, подлежат на приспадане от облагаемата печалба през следващата данъчна година до размера, посочен в ал. 1.

(4) Алинеи 1, 2 и 3 не се прилагат по отношение на банките, и холдинговите дружества при спазване разпоредбите на чл. 280 от Търговския закон.

(5) Алинея 1, 2 и 3 не се прилагат в случаите, когато за съответния данъчен период размерът на привлечения капитал е равен или помалък от двукратния размер на собствения капитал.

Чл. 26

Чл. 27

Увеличението на финансовия резултат преди данъчното преобразуване по реда на чл. 23, ал. 2, т. 18 се извършва със следните разходи, отчетени в резултат на събития от минали отчетни периоди, които са довели до неговото намаляване:

1.

2. разходи от минали отчетни периоди, които са възникнали преди повече от 5 години преди текущия период.

Чл. 28

(отменен)

(1) По реда на чл. 23, ал. 2, т. 18 финансовият резултат преди данъчното преобразуване не се увеличава с размера на дължимите, но неначислени през минали отчетни периоди данък върху добавената стойност (данък върху оборота) и акцизи,.

(2) Не са предмет на увеличаване на финансовия резултат преди данъчното преобразуване разходи, които не са посочени в чл. 27.

Чл. 28а

(1) финансовият резултат (счетоводната печалба/загуба) се коригира с разходите, съответно приходите, произтичащи от фундаментални /съществени грешки, отчетени съгласно алтернативния подход на приложимите счетоводни стандарти по реда на чл. 23, ал. 2, т. 18 — за разходите, съответно чл. 23, ал. 3, т. 10 — за приходите.

(2) За сумите по ал. 1 и произтичащата от тях корекция на корпоративния данък (данък върху печалбата и данък за общините) или загубата за пренасяне за съответния минал период се прилагат разпоредбите на чл. 29б.

Чл. 29

финансовият резултат преди данъчното преобразуване се намалява по реда на чл. 23, ал. 3, т. 10 с положителната разлика между приходите и разходите, отчетени в резултат на събития от минал отчетен период, включени във финансовия резултат за текущия данъчен период, върху която са начислени данъчни задължения или е намалила загубата за пренасяне за съответния минал данъчен период.

Чл. 29а

(1) финансовият резултат (счетоводната печалба/загуба) се намалява със сумите (съответстващи на стойността на разходите за съответния минал отчетен период и/или начислените в по-малко разходи, или начислените в повече приходи за съответния минал отчетен период), произтичащи от промени в счетоводната политика, отчетени съгласно препоръчителния подход на приложимите счетоводни стандарти, както следва:

1. по реда на чл. 23, ал. 3, т. 20а, 21 и 22 — в случаите по чл. 23, ал. 2, т. 21, 23, 25 и 26;

2. по реда на чл. 23, ал. 3, т. 10 — за всички останали случаи, с изключение на тези по чл. 23, ал. 2, т.1—20 и т. 22, и 24.

(2) финансовият резултат (счетоводната печалба/загуба) се увеличава със сумите (съответстващи на стойността на приходите за съответния минал отчетен период и/или начислените в повече разходи, или начислените в по-малко приходи за съответния минал отчетен период), произчитащи от промени в счетоводната политика, отчетени съгласно препоръчителния подход на приложимите счетоводни стандарти, както следва:

1. по реда на чл. 23, ал. 2, т. 27 и 28 — в случаите по чл. 23, ал. 3, т. 14;

2. по реда на чл. 23, ал. 2, т. 18 — във всички останали случаи.

Чл. 29б

(1) При отчитане на фундаментални /съществени грешки по препоръчителния подход на приложимите счетоводни стандарти данъчните задължения за съответния минал отчетен период се коригират съобразно изискванията на чл. 23, действащи за съответния минал период, и данъчните размери за периода, за който се отнася грешката.

(2) В случаите, когато вследствие на корекцията възникне загуба или се увеличи загубата за съответния минал период, се прилагат разпоредбите на глава четвърта, като за година на възникване на загубата се счита годината, през която е следвало да бъде отчетен съответният разход, и облагаемите печалби за данъчните периоди от годината на възникване на разхода до отчитането на грешката не се коригират.

(3) В случаите, когато в резултат на корекцията се намали загубата за съответния минал период, в който е следвало да бъде отчетен приходът, с размера на грешката се коригира частта от загубата, която не е пренесена по реда на чл. 38 до текущия период, а когато тази част от загубата е недостатъчна, върху разликата се дължи данък, определен по реда на ал. 1.

(4) С корекцията на корпоративния данък (данък върху печалбата и данък за общините) за предходен отчетен период, изчислена по реда на ал. 1, се коригира годишният корпоративен данък по годишна данъчна декларация за текущия отчетен период.

(5) За сумите, съответстващи на стойността на разходите и/или начислените в по-малко разходи, или начислените в повече приходи за съответния минал отчетен период, произтичащи от корекции на фундаментални /съществени грешки, се прилагат разпоредбите на този член, когато са изпълнени условията на чл. 27.

Чл. 29в

(1) Членове 29а и 29б не се прилагат за сумите, произтичащи от промени в стойностите на амортизируеми активи при промяна на приложимите счетоводни стандарти за изготвяне и представяне на годишните финансови отчети.

(2) Членове 29а и 29б не се прилагат за сумите, произтичащи от промени в стойностите на амортизируеми активи във връзка със събития, настъпили след датата на изготвяне на началния данъчен амортизационен план.

Чл. 30

За целите на данъчното облагане критериите за класификация на лизинговите договори се определят в съответствие със счетоводното законодателство.

Чл. 31

(1) В случаите, когато под формата на договор за експлоатационен лизинг се прикрива договор за финансов лизинг, сключеният договор се счита за договор за финансов лизинг.

(2) В случаите, когато под формата на договор за финансов лизинг се прикрива договор за експлоатационен лизинг, сключеният договор се счита за договор за експлоатационен лизинг.

Чл. 32

(1) От облагаемата печалба на кооперациите се намаляват производствените и потребителските дивиденти, изплатени на член-кооператорите до 25 март следващата година.

(2) Производствените дивиденти се разпределят за произведената от член-кооператорите и продадена на кооперацията продукция. Те се определят на базата на печалбата, съответстваща на продадената продукция, включително и след преработката ѝ.

(3) Потребителските дивиденти се разпределят за потребителски стоки, които член-кооператорите закупуват от кооперацията. Те се определят на базата на печалбата, произтичаща от разликата между продажната цена, по която кооперацията е продала стоките, намалена с разходите за тяхната реализация, и цената, която е заплатена от кооперацията за придобиването им.

(4) Текущо изплащаните през отчетния период производствени и потребителски дивиденти на член-кооператорите не участват при формирането на финансовия резултат преди данъчното преобразуване, а се отчитат като разчети (вземания) съгласно счетоводното законодателство.

(5) Финансовият резултат преди данъчното преобразуване се намалява с размера на изплатените и покрити при разпределяне на печалбата производствени и потребителски дивиденти по реда на чл. 23, ал. 3, т. 5. Преобразуването се извършва с изготвянето на годишната данъчна декларация за облагане на юридическите лица.

(6) Когато за годината кооперацията е отчела загуба или недостатъчна печалба за покриване на изплатените през годината производствени и потребителски дивиденти, сумата на изплатените през годината производствени и потребителски дивиденти се отчита като разход и финансовият резултат преди данъчното преобразуване се увеличава по реда на чл. 23, ал. 2, т. 15.

Чл. 33

(1) Получените от член-кооператорите производствени дивиденти се облагат като доходи на физически лица по реда на Закона за облагане доходите на физическите лица.

(2) Получените от член-кооператорите потребителски дивиденти не се облагат с подоходни данъци.

Чл. 34

(1) Дивидентите и ликвидационните дялове, начислени от местни юридически лица и от неперсонифицирани дружества в полза на местни физически лица, местни юридически лица, които не са търговци (в т.ч. на общините), и чуждестранни лица, се облагат с данък, който се удържа при източника и е окончателен.

(2) Когато дивидентите са начислени в полза на държавно юридическо лице (учреждение), което участва в капитала на дружеството на собствено основание (не като представител на държавата), данъкът по ал. 1 се удържа на общо основание.

(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, когато източниците на собствения капитал се разпределят под формата на дялове и акции по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 13 и 14 от Закона за облагане доходите на физическите лица.

(4) Когато юридическите лица, неперсонифицираните дружества и бюджетните предприятия, независимо дали извършват стопанска дейност, както и едноличните търговци и чуждестранните лица чрез място на стопанска дейност, начисляват на чуждестранни лица и на чуждестранни неперсонифицирани дружества доходите, изброени в чл. 12, ал. 2, 3 и 5, и те не са реализирани чрез място на стопанска дейност по смисъла на този закон или определена база по смисъла на § 1, т. 24 от допълнителната разпоредба на Закона за облагане доходите на физическите лица, данъкът, удържан при източника, е окончателен. Лицата удържат данъка при източника, когато начисляват посочените доходи. Когато платецът на доходите не е задължен да удържа и внася данъка, той се внася от получателя на дохода.

(5) Не се облагат с данък при източника доходите от сделки с акции на публични дружества, търгуеми права на акции на публични дружества и дялове на колективни инвестиционни схеми, извършени на регулиран български пазар на ценни книжа.

(6) За целите на този закон при преобразуване чрез прехвърляне на имущество върху едноличния собственик по реда на чл. 265 от Търговския закон се счита, че към датата на вписването по чл. 265б от Търговския закон е начислен ликвидационен дял в полза на едноличния собственик, който се облага по реда на ал. 1.

(7) Разпоредбата на ал. 4 се прилага и когато чуждестранно лице чрез място на стопанска дейност начислява доходи по чл. 12, ал. 2, 3 и 5 на други части на предприятието си, разположени извън територията на страната.

(8) Не подлежат на облагане с данък при източника по ал. 1 дивиденти и ликвидационни дялове, начислени от местно лице в полза на чуждестранно лице, местно на държава - членка на Европейския съюз, при условие че чуждестранното лице:

1. съгласно данъчното законодателство на страната - членка на Европейския съюз, се смята за местно лице на тази страна за данъчни цели и по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с трета държава не се смята за местно лице на държава извън общността;

2. се облага с корпоративен данък или подобен на корпоративния данък върху печалбата съгласно местното законодателство на съответната държава, без да има право на избор или освобождаване от облагане с този данък;

3. е действителен притежател на дохода и притежава най-малко 20 на сто от дяловете/акциите на местното лице;

4. към момента на начисляване на дивидентите или ликвидационните дялове е притежавало дяловете/акциите по т. 3 непрекъснато за период не по-малък от една година.

(9) Не се облагат с данък при източника лихвите по облигации, приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа в страната и/или в държава - членка на Европейския съюз.

(10) Не се облагат с данък при източника лихвите по заем, предоставен от емитента на облигациите на едноличния си собственик на капитала, когато са изпълнени едновременно следните условия:

1. емитентът е местно лице на държава - членка на Европейския съюз;

2. едноличен собственик на капитала на емитента е българско юридическо лице;

3. емитентът е издал облигациите за предоставяне постъпленията от тях на заем на едноличния си собственик на капитала;

4. облигациите са приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа в страната и/или в държава - членка на Европейския съюз.

Чл. 35

(1) Разходите за тържества, представителни и развлекателни цели, както и за подаръци, които не носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице даренията и спонсорството, отчетени като разходи, се облагат с данък, който е окончателен.

(2) Разходите за дарения не се облагат с данък по реда на ал. 1, когато са безвъзмездно предоставена помощ при условията и по реда на Закона за меценатството или са направени в полза на:

1. здравни и лечебни заведения;

2. специализирани институции за предоставяне на социални услуги, съгласно Закона за социално подпомагане;

3. домове за медико-социални грижи за деца и домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, съгласно Закона за лечебните заведения, съответно Закона за здравето;

4. детски ясли, детски градини, училища, висши училища или академии;

5. бюджетни предприятия по смисъла на Закона за счетоводството;

6. законно регистрирани в страната вероизповедания;

7. фондове за подпомагане на хора с увреждания;

8. специализирани предприятия или кооперации за хора с увреждания;

9. подпомагане на лица с увреждания, както и за технически помощни средства за тях;

10. пострадали от природни бедствия, аварии или катастрофи или на семействата им;

11. Българския Червен кръст;

12. подпомагане на социално слаби;

13. подпомагане на деца с увредено здраве или без родители;

14.

15. културни институти или за целите на културния, образователния или научния обмен по спогодбите, по които Република България е страна;

16. юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност с изключение на организации, подпомагащи културата по смисъла на Закона за меценатството;

17. учредени и предоставени стипендии за обучение на ученици и студенти в български училища;

18. общини;

19. фонд “Енергийна ефективност”;

20. център “Фонд за лечение на деца”.

(3) Алинея 2 се прилага, когато са налице следните условия:

1. с даренията не се облагодетелстват ръководителите, които ги отпускат, или тези, които се разпореждат с тях;

2. доказателства, че предметът на дарението е получен.

Чл. 36

(1) Социалните разходи, направени от работодателите и търговските представителства, независимо дали извършват стопанска дейност, включително за лицата, на които е възложено управлението, се облагат при източника с данък, който е окончателен.

(2) Разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства, когато с тях не се осъществява дейност по занятие, се облагат с данък при източника, който е окончателен.

(3) Разходите за гориво и смазочни материали на превозните средства, които се облагат по ал. 2, се документират по общия ред независимо от това, дали е издаден пътен лист.

(4) Разходите за вноски (премии) за доброволно пенсионно и здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация и/или застраховка „Живот“ и застраховка „Живот“, ако е свързана с инвестиционен фонд, отчетени от предприятията и търговските представителства, независимо дали извършват стопанска дейност, превишаващи 40 лв. месечно за всяко осигурено лице, се облагат при източника с данък, който е окончателен. В случаите, когато предприятията и търговските представителства имат ликвидни и изискуеми данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски към момента на извършване на разходите, цялата сума на извършените разходи подлежи на облагане с данък при източника, който е окончателен. към момента на извършване на разхода.

(5) Не се облагат разходите за застраховки, определени като задължителни с нормативен акт, за работници и служители, извършващи работа, при която съществува опасност за живота и здравето им.

Чл. 36а

(1) Не се облагат с окончателен данък разходите в размер до 40 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на работници и служители, включително и на тези по договори за управление, когато са налице едновременно следните условия:

1. месечното брутно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите не е по-малко от средномесечното брутно възнаграждение на лицето за предходните 3 месеца;

2. работодателят няма изискуеми и ликвидни данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски към момента на предоставяне на ваучерите;

3. ваучерите са предоставени на работодателя от лице, получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите въз основа на конкурс;

4. сумите по предоставените ваучери, изплатени от работодателя на оператора, могат да се използват само за разплащане по банков път с лицата, сключили договор за обслужване с оператора или за възстановяване на работодателя, до размера на номиналната стойност на ваучерите, в случаите, когато същите не са използвани;

5. лицата, с които операторът е сключил договор за обслужване на работниците и служителите, са регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност;

6. дължимият данък върху добавената стойност по доставките между работодател, оператор и лицата по т. 5 се превежда задължително по ДДС-сметка, независимо от разпоредбата на чл. 55а от Закона за данък върху добавената стойност.

(2) Право да осъществява дейност като оператор има само местно юридическо лице – търговско дружество, получило разрешение от министъра на финансите, което:

1. има изцяло внесен уставен капитал не помалко от 2 млн. лв. към момента на подаване на документите за разрешение от министъра на финансите;

2. е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност;

3. не е в производство по несъстоятелност или в ликвидация;

4. няма изискуеми и ликвидни данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски;

5. няма влезли в сила наказателни постановления за нарушаване на данъчното и осигурителното законодателство с наложена глоба или имуществена санкция над 1000 лв.;

6. се представлява от лица, които:

(3) Разрешението се издава въз основа на конкурс от министъра на финансите и се отнема, когато лицето престане да отговаря на изискванията на ал. 2.

(4) Издаването, отказът за издаване на разрешение или отнемането на издаденото разрешение се извършва с писмена заповед на министъра на финансите.

(5) Отказът за издаване на разрешението и отнемането му може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(6) Редът за провеждане на конкурса, за издаване и отнемане на разрешението, условията и редът за отнечатване на ваучери, броят на издаваните ваучери, условията за организирането и контрола върху осъществяването на дейност като оператор се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите.

Чл. 37

Данъкът по чл. 35 и 36 представлява разход за дейността на предприятието и с него не се преобразува финансовият резултат по реда на глава втора.

Чл. 38

(1) Загубата се пренася през следващите 5 данъчни години.

(2) Загубите се приспадат при определяне на облагаемата печалба до размера на положителния финансов резултат след данъчно преобразуване, с изключение на чл. 23, ал. 3, т. 10а през следващата данъчна година, включително при определяне на авансовите тримесечни вноски и ако той е недостатъчен, разликата от загубите се приспада през следващите години в рамките на посочените в ал. 1 срокове от възникването им.

(3) За нови загуби се прилагат разпоредбите на ал. 1 и 2, като се спазва поредността на възникването им. За всяка от нововъзникналите загуби петгодишният срок започва да тече от момента на възникването им.

(4) Загубите, възникнали през предходни данъчни години, за които данъчно задълженото лице не е имало задължение да формира облагаема печалба по реда на глава втора, не подлежат на пренасяне.

Чл. 39

(1) При преобразуване по смисъла на чл. 261 от Търговския закон (без преобразуване по чл. 264 и 265 от същия закон) приемащите и/или новоучредените дружества нямат право да пренасят загубите, формирани от преобразуващите се дружества.

(2) При продажба на предприятие по смисъла на чл. 15 от Търговския закон правоприемникът няма право да пренася загубите, формирани от отчуждителя.

Чл. 40

(1) В случаите, когато данъчно задълженото лице е формирало загуба и тази загуба или част от нея е от източници извън България, последната се приспада при спазване изискванията на чл. 38 последователно само от положителния финансов резултат след данъчно преобразуване от източника извън страната, от който е възникнала, през следващите пет данъчни години. Когато загубата е от няколко източника, тя се разпределя за целите на изречение първо между източниците, от които е възникнала, пропорционално на загубата от всеки източник към сумата на загубите от съответните източници.

(2) Алинея 1 не се прилага за загуби с източник от държава - членка на Европейския съюз.

Чл. 41

(1) В случаите на прекратяване с ликвидация на местни юридически лица дължимите по този закон данъци се установяват за периода от началото на годината до датата на вписването в търговския регистър на прекратяването.

(2) Установяването на данъците по ал. 1 се извършва независимо от задължението за съставяне на годишен финансов отчет и подаването на годишна данъчна декларация. През периода на ликвидацията до заличаването им прекратените юридически лица изпълняват задълженията си по този закон по общия ред.

(3) Дължимите по този закон данъци от прекратените юридически лица се установяват и внасят независимо от това, дали са уредени взаимоотношенията им с трети лица или със съдружниците и акционерите, като се имат предвид правата за предпочтително удовлетворение на държавата за вземанията ѝ за данъци и лихви върху тях.

(4)

(5) След датата на вземане на решение за прекратяване с ликвидация се преустановява ползването на данъчни облекчения.

(6) Дължимите данъци към момента на вписването на прекратяването се внасят като извънредни авансови вноски след приспадането на текущите авансови вноски.

(7) Извънредните авансови вноски се правят в 30-дневен срок от момента на вписване на прекратяването.

(8) Правилата по предходните алинеи се прилагат и при прекратяване поради несъстоятелност.

(9)

(10) Последният данъчен период на данъчно задължено лице, прекратено поради ликвидация, обхваща времето от началото на календарната година, в която е подадено искането за заличаване по чл. 273, ал. 1 от Търговския закон, до датата на подаването му.

(11) В случай че данъчно задълженото лице продължи дейността си след подаване на искането за заличаването му, то изпълнява задълженията си по общия ред на този закон. Ликвидаторът отговаря солидарно с данъчно задълженото лице за данъчните му задължения, възникнали във връзка с продължаването на дейността.

(12) Последният данъчен период на данъчно задължено лице, прекратено поради несъстоятелност, обхваща времето от началото на календарната година, в която е извършено заличаването, до датата на заличаването му.

Чл. 42

(1) За целите на данъчното облагане всички действия за периода от датата по чл. 263ж, ал. 2 от Търговския закон до датата по чл. 263ж, ал. 1 от Търговския закон се считат за извършени от преобразуващите се дружества.

(2) За периода по ал. 1 преобразуването на финансовия резултат по реда на чл. 23, произтичащо от действията по ал. 1, се извършва от преобразуващите се дружества.

(3) Преобразуващи се дружества, които се прекратяват при преобразуването чрез разделяне, сливане, вливане или прехвърляне на имуществото върху едноличния собственик, се облагат с корпоративен данък за периода от началото на годината до датата на преобразуването, определена по реда на чл. 263ж, ал. 1 или чл. 265а, ал. 1 от Търговския закон.

(4) Данъчното облагане по ал. 3 е окончателно. Новоучреденото или приемащото дружество/дружества внася разликата между начислените данъци с натрупване и направените авансови вноски в 30-дневен срок от датата на преобразуването, определена по реда на чл. 263ж, ал. 1 или чл. 265а, ал. 1 от Търговския закон.

(5) За останалия период до края на годината корпоративният данък на новоучреденото дружество/дружества се установява и внася по общия ред.

(6) За целите на данъчното облагане при преобразуване по Търговския закон чрез промяна на правната форма всички действия, извършени от преобразуващото се дружество за текущия период и за предходни периоди, в т.ч. преобразуванията на финансовия резултат по реда на чл. 23, се считат за извършени от новоучреденото дружество.

Чл. 42а

Разпоредбите на този закон по отношение на преобразуването на търговски дружества се прилагат и в случаите на преустройство на кооперативни организации.

Чл. 43

(1) При преобразуване на търговски дружества или при преустройство на кооперативни организации новоучредените или приемащите дружества/кооперативни организации са солидарно отговорни за данъчните задължения на преобразуващите се дружества или кооперативни организации до размера на получените права.

(2) При прехвърляне на предприятие по чл. 15 от Търговския закон правоприемникът е солидарно отговорен за данъчните задължения на отчуждителя до размера на получените права.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 се прилагат разпоредбите на Търговския закон.

Чл. 44

(1) Корпоративният данък е в размер 15 на сто.

(2)

Чл. 45

(отменен)

Данъкът за общините е в размер 10 на сто.

Чл. 46

(отменен)

Данъкът на лицата по чл. 2, ал. 3 е в размер 7 на сто, а за дейността животозастраховане е 2 на сто. Данъкът е окончателен.

Чл. 46а

Данъкът по чл. 2а, ал. 1, т. 1 е 8 на сто върху направените залози, а данъкът по чл. 2а, ал. 1, т. 2 и 3 е 12 на сто върху номинала на залога, посочен във фишовете, талоните и билетите или в други документи за участие.

Чл. 46б

Данъкът по чл. 2в е в размер 4 на сто а за общините - 3 на сто.

Чл. 46в

Данъкът на лицата по чл. 2, ал. 5 е в размер 15 на сто.

Чл. 46г

Данъкът по чл. 2г е в размер, както следва:

1. за хазартен игрален автомат или за съоръжение за осъществяване на залагания върху резултати от надбягвания с коне или кучета - 300 лв. на тримесечие за всяко съоръжение;

2. за рулетка в казино за игрална маса - 18 000 лв. на тримесечие за всяко съоръжение;

3. за друго игрално съоръжение в казино - 3000 лв. на тримесечие за всяко съоръжение.

Чл. 47

Данъкът по чл. 34, ал. 1 е в размер 7 на сто, а по чл. 34, ал. 4 - 15 на сто.

Чл. 48

(1) Данъкът по чл. 35, ал. 1 и по чл. 36, ал. 2 е в размер 10 на сто.

(2)

(3) Данъкът по чл. 36, ал. 1 е в размер 15 на сто.

(4) Данъкът по чл. 36, ал. 1 за социалните разходи по чл. 294, т. 1 и 4 от Кодекса на труда, предоставени в натура, и данъкът по чл. 36, ал. 4 са в размер 12 на сто.

Чл. 49

(отменен)

Данъкът върху прираста на капитала съгласно чл. 41, ал. 9 е в размер 15 на сто.

Чл. 50

(1)

(2) Когато данъкът по чл. 34, ал. 1 и 4 не е удържан и внесен по съответния ред, той се дължи солидарно от данъчните субекти по този закон и лицата, задължени да удържат данъка при източника.

Чл. 51а

Правото да ползва намалението по чл. 60, ал. 1 или преотстъпването по чл. 61г или чл. 61д има лице, подало уведомление до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, към което е приложен подробен инвестиционен проект, преди да започне инвестирането.

Чл. 54а

Данъкът, дължим от лицата по чл. 2в, се внася ежемесечно до 15-о число на следващия месец. Данъкът от корекцията по чл. 51, ал. 8 се внася до 31 март на следващата календарна година или се приспада от вноски, следващи подаването на годишната данъчна декларация.

Чл. 54б

Лицата по чл. 2, ал. 5 внасят данъка по чл. 46в ежемесечно в срок до края на следващия месец.

Чл. 60

(1) Когато са налице условията по чл. 61е, дължимият корпоративен данък се намалява с 10 на сто от стойността на придобитите активи, определени в чл. 22, ал. 2, т. 1, 2, 4 и 5 (с изключение на леките автомобили). Правото се ползва за годината на придобиване на активите, като с разрешеното намаление се намалява годишният данък по годишната данъчна декларация на лицето. За следващите данъчни години лицата ползват намалението при определянето и на авансовите вноски.

(2) Когато са налице условията по чл. 61е, дължимият корпоративен данък се намалява с 10 на сто от стойността на придобитите активи, определени в чл. 22, ал. 2, т. 1, 2, 4 и 5 (с изключение на леките автомобили). Правото се ползва за годината на придобиване на активите, като с разрешеното намаление се намалява годишният данък по годишната данъчна декларация на лицето. За следващите данъчни години лицата ползват намалението при определянето и на авансовите вноски.

(3) Намаленията по ал. 1 или 2 се ползват само когато изпълнението на предвидените в тях условия е осъществено изцяло в административните граници на общини, в които за предходната година преди текущата има безработица 50 на сто по-висока от средната за страната за същия период съгласно списък, утвърден със заповед на министъра на финансите, която се обнародва в „Държавен вестник". Списъкът се актуализира след изтичането на всяка календарна година по предложение на министъра на труда и социалната политика.

(4) Размерът на намалението по ал. 1 се отчита като резерви. Когато размерът на намалението е по-голям от дължимия корпоративен данък за съответната година, с разликата се намалява изцяло или на части дължимият данък през следващите 5 данъчни години.

(5) За инвестициите и разходите по ал.1, извършени през повече от една данъчна година, разпоредбите на ал. 4 се прилагат, като се спазва поредността на възникването им.

Чл. 61

(1) Петдесет на сто от корпоративния данък и данъка по чл. 2в се преотстъпват на създадените със закон социални и здравноосигурителни фондове, научноизследователски бюджетни предприятия, държавни висши училища, държавни и общински училища от системата на народната просвета за стопанската им дейност, която е пряко свързана със или е помощна за осъществяване на основната им дейност.

(2) Сто на сто от корпоративния данък се преотстъпва на Българския Червен кръст.

(3) Двадесет на сто от корпоративния данък се преотстъпва на частните висши училища и частните училища от системата на народната просвета.

(4) Преотстъпеният данък по ал. 1 за социални и здравноосигурителни фондове и по ал. 2 и 3 се отчита като резерви. Данъкът се преотстъпва, когато отчетените като резерви преотстъпени средства се инвестират в основната дейност и за осъществяване на целите, за които са създадени лицата. За научноизследователските бюджетни предприятия, държавните висши училища, държавните и общинските училища от системата на народната просвета по ал. 1 преотстъпването на данъка се отразява като отписано задължение към държавата.

Чл. 61а

Шестдесет на сто от корпоративния данък се преотстъпват на земеделските производители – юридически лица, за непреработената растителна и животинска продукция, в това число от пчеларство, бубарство, сладководно рибовъдство от изкуствени водоеми и оранжерийно производство без декоративното. Преотстъпеният данък се отчита като резерви. Преотстъпването на данъка е валидно, ако отчетените като резерви преотстъпени средства се инвестират в посочените по-горе дейности в срок до края на календарната година, следваща годината, за която се ползва преотстъпването.

Чл. 61в

(1) Корпоративният данък се преотстъпва на юридическите лица, чието производство по несъстоятелност е прекратено с влязло в сила съдебно решение за утвърждаване на план за оздравяване. Преотстъпването се отнася за корпоративния данък върху частта от финансовия резултат, възникнала в резултат на плана за оздравяване.

(2) Преотстъпеният данък се отчита като резерви. Преотстъпването е валидно при условие, че се изпълняват задълженията по плана за оздравяване. Неизпълнението се установява с решение по чл. 709 от Търговския закон.

Чл. 61г

(1) На кооперациите и образуваните от тях предприятия, членуващи в национални кооперативни съюзи, шестдесет на сто от корпоративния данък се преотстъпва за срок до 31 декември 2010 г.

(2) Кооперациите и образуваните от тях предприятия превеждат 50 на сто от преотстъпения корпоративен данък в инвестиционните фондове на националните кооперативни съюзи в сроковете за внасянето му в бюджета.

(3) Преотстъпеният корпоративен данък се отчита като резерви. Преотстъпването е валидно, ако преотстъпеният данък се инвестира в дълготрайни материални и нематериални активи и са изпълнени условията по чл. 61е.

(4) Националните кооперативни съюзи ежегодно до 31 март отчитат пред Министерството на финансите набирането и целевото разходване на преотстъпения корпоративен данък. Когато се установи, че не са изпълнени условията за преотстъпване, постъпилият в националните кооперативни съюзи преотстъпен данък се възстановява от тях в републиканския бюджет със съответната лихва.

Чл. 61д

(1) Сто на сто от корпоративния данък се преотстъпва на данъчно задължени лица за извършваната от тях производствена дейност, включително производство на ишлеме, когато са изпълнени едновременно следните условия:

1. обектите, подлежащи на деклариране по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, в т.ч. седалище и адрес на управление, и активите по смисъла на Закона за счетоводството предназначени за производствена дейност (с изключение на парични средства по сметки в банки и притежавани акции и дялове в други предприятия) на данъчно задълженото лице се намират изцяло в административните граници на общините съгласно списъка по чл. 60, ал. 3;

2.

3. за календарната година, за която се ползва преотстъпването на данъка, данъчно задълженото лице няма ликвидни и изискуеми данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски, както и лихви за невнасяне в срок на посочените задължения.

(2) Преотстъпеният корпоративен данък се отчита като резерви. Преотстъпването е валидно, когато са изпълнени условията по чл. 61е и преотстъпеният данък е вложен в придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи, необходими за извършване на производствената дейност за срок до три години след годината, за която се ползва преотстъпването.

(3) Изпълнението на условията по ал. 1 се удостоверява чрез справки, изготвени от данъчно задълженото лице към момента на подаване на годишната данъчна декларация и удостоверения за липса на ликвидни и изискуеми данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски, издадени от съответния компетентен орган..

(4) В случаите, когато в резултат на увеличената трудова заетост районът отпадне от списъка по чл. 60, ал. 3, лицето, придобило правото на преотстъпване по ал. 1, запазва това право през следващите 5 последователни години, считано от годината, през която районът отпадне от списъка при спазване на условията и по реда на ал. 1—3, като през този период за целите на изпълнение на условията по ал. 1, т.1 и 2 се счита, че районът е в списъка по чл. 60, ал. 3.

(5) В случаите, когато данъчно задължено лице е отговаряло на условията по ал. 1 в предходната година преди районът да отпадне от списъка по чл. 60, ал. 3, но не е осъществявало производствена дейност през този период поради извършването на подготвителни работи и производствената дейност започне през следваща година, правото на преотстъпване на данъка възниква от годината на започване на производствената дейност и се запазва през следващите четири последователни години, при спазване на условията по ал. 1 — 3. През този период се счита, че районът е в списъка по чл. 60, ал. 3.

Чл. 61е

(1) Намалението по чл. 60, ал. 1 или преотстъпването по чл. 61г и 61д са валидни, когато са налице изискванията за предоставяне на държавна помощ за регионално развитие, съгласно Закона за държавните помощи и правилника за неговото прилагане, включително:

1. придобитите активи по чл. 60, ал. 1 са част от първоначална инвестиция или преотстъпеният данък по чл. 61г и 61д е вложен за придобиване на активи, които са част от първоначална инвестиция в рамките на следващите три години след годината, за която е ползвано преотстъпването;

2. нематериалните активи по т. 1 трябва да са:

3. стойността на нематериалните активи от първоначалната инвестиция е не повече от 25 на сто от стойността на дълготрайните материални активи от първоначалната инвестиция;

4. поне 25 на сто от стойността на активите от първоначалната инвестиция е финансирана със собствени средства, включително заеми на данъчно задълженото лице; не се смятат за собствени средства преотстъпеният данък, както и други средства, определени като държавна помощ или съдържащи елемент на държавна помощ;

5. активите по т. 1 са придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица;

6. собствеността върху активите по т. 1 не може да се прехвърля до 5 години от датата на придобиването им, с изключение на случаите на преобразуване на търговски дружества по реда на Търговския закон.

(2) В случаите, когато намалението по чл. 60, ал. 1 или преотстъпването по чл. 61г и 61д, коeто e вложено или следва да бъде вложено в първоначалната инвестиция, включително друга държавна помощ за регионално развитие, свързана с първоначалната инвестиция, е над 75 млн. лв., намалението или преотстъпването е валидно, когато са налице изискванията на ал. 1 и данъчно задълженото лице е получило разрешение от Комисията за защита на конкуренцията за допустимост при условията и по реда на Закона за държавните помощи.

(3) Разпоредбите на чл. 60, ал. 1, чл. 61г и 61д не се прилагат от данъчно задължени лица, които:

1. извършват дейност в отраслите въгледобив, стоманодобив, автомобилостроене, корабостроене, земеделие, рибовъдство и производство на синтетични влакна, или

2. са в производство по несъстоятелност, ликвидация или в производство по оздравяване, или

3. се определят като предприятия в затруднение.

(4) Намалението по чл. 60, ал. 1 или преотстъпването по чл. 61г и 61д е валидно независимо дали са налице условията по ал. 1 в случаите, когато общата сума на получените минимални помощи (без намалението или преотстъпването, за които са приложени чл. 61е, ал. 1 или чл. 61ж) през последните три данъчни години, включително текущата, не превишава 200 000 лв. Това обстоятелство се декларира в годишната данъчна декларация по чл. 51, ал. 1.

(5) Изпълнението на условията по ал. 1, т. 1 - 5, стойността на първоначалната инвестиция и периодът на нейното изпълнение се декларират с годишната данъчна декларация за данъчната година, в която всички тези условия са изпълнени.

(6) В случаите по ал. 2 данъчно задълженото лице уведомява Министерството на финансите преди придобиването на активи - част от първоначалната инвестиция, като предоставя необходимата информация за попълване на уведомление от Министерството на финансите за предоставяне на държавна помощ по Закона за държавните помощи.

Чл. 61ж

(1) Намалението по чл. 60, ал. 2 се ползва, когато са налице условията за предоставяне на държавна помощ за заетост, съгласно Закона за държавните помощи и правилника за неговото прилагане, включително:

1. държавната помощ по чл. 60, ал. 2, заедно с други държавни помощи за насърчаване на заетост за същите новоразкрити работни места, не трябва да превишава 50 на сто или процента, съгласно приложимата регионална карта за държавна помощ (приложение № 1), от разходите за заплати и задължителни осигурителни вноски за новоразкритите работни места за две години;

2. държавната помощ по чл. 60, ал. 2, заедно с други държавни помощи за регионално развитие и за насърчаване на заетост, не трябва да превишава 50 на сто или процента, съгласно приложимата регионална карта за държавна помощ (приложение № 1), от сумата на първоначалната инвестиция и разходите за заплати и задължителни осигурителни вноски за новоразкрити работни места за две години, свързани с първоначалната инвестиция;

3. е налице увеличение в средносписъчния брой на персонала за текущата спрямо предходната година и на новоразкритите работни места са назначени по трудов договор лица, регистрирани като безработни;

4. данъчно задълженото лице няма изискуеми данъчни задължения или задължения за задължителни осигурителни вноски към 31 декември на текущата данъчна година;

5. данъчно задълженото лице не е в производство по несъстоятелност, ликвидация или в производство по оздравяване;

6. данъчно задълженото лице не се определя като предприятие в затруднение;

7. лицата не извършват дейност в отраслите въгледобив, стоманодобив, транспорт и корабостроене;

8. създадените нови работни места ще бъдат поддържани най-малко три години.

(2) В случаите, когато държавната помощ за насърчаване на заетост по чл. 60, ал. 2, включително други държавни помощи за заетост, превишава 30 млн. лв. за три години, намалението е валидно, когато са изпълнени условията по ал. 1, т. 1 - 8 и данъчно задълженото лице е получило разрешение от Комисията за защита на конкуренцията за допустимост при условията и по реда на Закона за държавните помощи.

(3) Изпълнението на условията по ал. 1, т. 1 - 8 се декларира с годишната данъчна декларация.

Чл. 61з

Общата сума на намалението по чл. 60, ал. 1 или преотстъпването по чл. 61г и 61д, което е инвестирано или ще бъде инвестирано в първоначалната инвестиция, включително получените други държавни помощи за регионално развитие, свързани с първоначалната инвестиция, не трябва да превишава 50 на сто или процента, съгласно приложимата регионална карта за държавна помощ (приложение № 1), от стойността на първоначалната инвестиция - за първоначална инвестиция до 100 млн. лв.

Чл. 61и

Лицата, които изготвят и представят годишните си финансови отчети на базата на Международните стандарти за финансови отчети, отчитат преотстъпения данък по реда на тази глава в собствения капитал.

Чл. 62

(отменен)

(1) Лицензираните инвестиционни дружества не се облагат с данък върху печалбата за частта от тяхната печалба, произхождаща от търгуване с дългосрочни ценни книги.

(2) Дивидентите на акционерите се облагат по общия ред.

Чл. 62а

(1) Колективните инвестиционни схеми, които са допуснати за публично предлагане в Република България, и лицензираните инвестиционни дружества от затворен тип по реда на Закона за публичното предлагане на ценни книжа не се облагат с корпоративен данък.

(2) Разпределените дивиденти от лицата по ал. 1 се облагат по общия ред.

(3)

(4)

Чл. 62б

Лицензираните дружества със специална инвестиционна цел по Закона за дружествата със специална инвестиционна цел не се облагат с корпоративен данък.

Чл. 63

(1) При приватизиране на държавни или общински предприятия със 100 на сто държавно или общинско участие органът по чл. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия превежда в приход на държавния, съответно общинския бюджет дивидента, полагащ се на държавата или на общината за периода от началото на годината до първата приватизационна сделка.

(2) Дивидентът се изплаща от цената по приватизационната сделка, като остатъкът се разпределя по реда, определен в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Дивидентът се внася в 3-дневен срок от плащането на цената.

Чл. 64

(1) На данъчно задължено лице, ликвидатор/синдик или лицето, изпълнявало длъжността ликвидатор/синдик, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, както и не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно преотстъпване на данък или освобождаване от данък, се налага имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 1000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция или глобата е в размер от 200 до 2000 лв.

Чл. 65

(1) За неподаване на декларация, за неподаването ѝ в срок, както и за посочване на неверни данни, довели до определяне на данъка в по-малък размер или до неоснователното му преотстъпване или освобождаване, на управителя или на счетоводителя на предприятието се налага глоба в размер от 100 до 500 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 200 до 1000 лв.

Чл. 66

(1) За неиздаване на фактура за отчитане на приходи, ако не подлежи на по-тежко наказание, се налага санкцията по чл. 136 от Закона за данък върху добавената стойност.

(2) За неизпълнение на задълженията по чл. 5, ал. 3 и 4 се налагат санкциите по чл. 137 от Закона за данък върху добавената стойност.

Чл. 67

(отменен)

Вслучаите на нарушения по чл. 41, ал. 6, чл. 42, ал. 2, чл. 51, ал. 2, 3 и 6, чл. 52, 54, 55, 56 и по § 2, ал. 2 на представляващите данъчно задължените лица, ако не подлежат на по-тежко наказание, се налага глоба до 500 000 лв.

Чл. 67а

(1) Предприятие по чл. 2а, ал. 2, отпечатващо документи за участие или осъществяващо вноса им, което предостави документите за участие без представяне на документите за платения данък, се наказва с имуществена санкция в размер на невнесения данък.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция се събира в двоен размер, а министърът на финансите отнема правото на предприятието да отпечатва или внася документите за участие в игрите по чл. 2а, ал. 1.

(3) Организатор на хазартни игри по чл. 2а, ал. 1, който провежда такива игри, без да е заплатил пълния размер на дължимия данък, се наказва с имуществена санкция в двукратния размер на дължимия данък, но не по-малко от 1000 лв. и не повече от 5000 лв.

(4) Санкцията по ал. 3 се налага и на организатор на хазартни игри по чл. 2а, ал. 1, който предлага, продава или предоставя на участник в хазартната игра документ за участие, неотговарящ на нормативно определените изисквания за отпечатването, формата, вида и себестойността, или на по-висока цена от отпечатания номинал на съответния документ за участие. Санкция не се налага, когато преоценката на документите за участие по отношение на сериите и номинала е извършена с опис-протокол, заверен от представител на Министерството на финансите, представител на предприятието, отпечатващо документите, и органа по приходите от съответната териториална дирекция по регистрация на организатора.

(5) При повторно нарушение по ал. 3 и 4 се налага:

1. имуществена санкция в двукратния размер на дължимия данък, но не по-малка от 3000 лв. и не повече от 15 000 лв., и лишаване от право да се упражнява дейността по реда на чл. 676, когато повторното нарушение е по ал. 3;

2. имуществена санкция в двукратния размер на дължимия данък, но не по-малка от 6000 лв. и не повече от 30 000 лв., и лишаване от право да се упражнява дейността по реда на чл. 676, когато повторното нарушение е по ал. 4.

(6) Санкциите по ал. 1 – 5 се налагат независимо от санкциите, предвидени в други закони, като за установените нарушения се уведомяват контролните органи по хазарта.

(7) Лице, което провежда хазартни игри или използва игрални автомати и игрални съоръжения по чл. 2г, без да е заплатило дължимия данък, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в двойния размер на дължимия данък, но не по-малко от 3000 лв.

(8) При повторно нарушение по ал. 7 размерът на глобата или на имуществената санкция е в двойния размер на дължимия данък, но не по-малко от 5000 лв.

(9) Санкциите по ал. 7 и 8 се прилагат независимо от санкциите, предвидени в други закони, като в тридневен срок от установяването на нарушението се уведомяват контролните органи по Закона за хазарта.

Чл. 67б

(1) Административното наказание лишаване от право да се упражнява дейност се налага за срок от 1 до 6 месеца.

(2) В случаите по чл. 67а, ал. 4 органите по приходите изземват и унищожават документите за участие, неотговарящи на нормативно определените изисквания за отпечатването, формата, вида и себестойността или на по-висока цена от отпечатания номинал на съответния документ за участие. Разноските са за сметка на данъчния субект.

(3) В случаите на налагане на административно наказание лишаване от право да се упражнява дейност се налага и принудителна административна мярка запечатване на обекта или обектите и забрана на достъпа до тях.

Чл. 67в

(1) Изпълнението на административното наказание лишаване от право да се упражнява дейност се прекратява от органа, който го е наложил, по молба на наказания по административен ред субект и след като от него бъде доказано, че наложената имуществена санкция или глоба е заплатена изцяло.

(2) В случаите по ал. 1 органът по приходите постановява и разпечатване на обекта, което се извършва при задължение за съдействие от страна на данъчния субект.

Чл. 67г

Наказателните постановления в частта, с която се налага административното наказание лишаване от право да се упражнява дейност и принудителна административна мярка запечатване на обекта или обектите и забрана на достъпа до тях, както и постановленията по чл. 67в подлежат на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго.

Чл. 67д

На лице, което не изпълни задължението си по чл. 61г, ал. 4, се налага имуществена санкция в размер 1000 лв., а при повторно извършване на нарушението – в размер 2000 лв.

Чл. 67е

На лице, което не изпълни задълженията по чл. 51, ал. 2, се налага имуществена санкция в размер 2000 лв., а при повторно извършване на нарушението – в размер 4000 лв, за всяко неизпълнено задължение, с изключение на случаите, когато е приложен чл. 64.

Чл. 67ж

(1) Лицата, приложили реда на облагане по чл. 2, ал. 5, които не отговарят на условията, даващи им право на избор, се наказват с имуществена санкция в размер от 20 000 до 30 000 лв., а при повторно извършване на нарушението - в размер от 40 000 до 60 000 лв.

(2) Лицата по ал. 1 нямат право да прилагат реда за облагане с данък върху нетния тонаж на корабите за срок 5 години.

Чл. 68

(1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от органите по приходите при териториалните дирекции на Националната агенция за приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от упълномощено от него длъжностно лице.

(2) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 69

(отменен)

(1) Данъчните органи са длъжни да пазят в тайна обстоятелствата, които са им станали известни по служба. Такива сведения се предоставят на съответните органи в предвидените от закона случаи.

(2) Нарушителите по ал. 1 се наказват с глоба в размер от 500 000 до 1 500 000 лв., ако не подлежат на по-тежко наказание.

Чл. 616

(1) На Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ се преотстъпва данъкът върху печалбата за основния му предмет на дейност.

(2) Преотстъпеният данък се отчита като резерв. Преотстъпването на данъка е валидно, когато отчетените като резерви преотстъпени средства се инвестират и разходват за изпълнение на европейските програми за интегриране и хармонизиране на националните системи за управление на въздушното движение на европейските страни и за поддържане на паричния резерв, определен в Закона за гражданското въздухоплаване.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. „Корпоративно облагане“ е облагане на печалба и доходи на юридически лица и неперсонифицирани дружества.

2. „България или страната“ означава Република България, а когато се употребява в географски смисъл, включва територията, върху която Република България упражнява своя държавен суверенитет, както и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, в пределите на които Република България упражнява суверенни права в съответствие с международното право.

3. “Свързани лица” са лицата по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

4. „Обичайна печалба“ е печалбата, която би получило несвързано лице при упражняване на същата дейност.

5. „Доходи“ включва доходите от: дивиденти, дялово участие, лихви, положителната разлика от разпореждане с недвижима собственост, движими ценности и финансови активи, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за технически услуги и от наем.

6. „Дивидент“ означава:

7. „Лихва“ е: доход от всякакъв вид вземания за дълг, независимо дали е гарантиран с ипотека или с клауза за участие в печалбата на длъжника, и особено доходите от облигации, бонове и други финансови инструменти, свързани с тези ценни книжа. Наказателните лихви за закъснели плащания не се считат за лихви за целите на глава трета.

8. „Авторски и лицензионни възнаграждения“ означава: плащания от всякакъв вид, получени за използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми или записи на радио- или телевизионно предаване; на всеки патент топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит.

9. „Възнаграждения за технически услуги“ означава плащания с източник Република България за всякакви услуги от консултантско и техническо естество, включително поддръжка и инсталиране както и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице, освен ако извършителят на услугата не е служител на лицето, плащащо възнаграждението, или услугата е извършена чрез място на стопанска дейност. Отчетените разходи за обучение и професионална квалификация по реда и при условията на глава единадесета от Кодекса на труда не се смятат за възнаграждения за технически услуги.

10. “Пазарна цена” е цената по смисъла на § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

11. „Чуждестранно физическо лице“ се определя съгласно Закона за облагане доходите на физическите лица.

12. „Данъчен кредит“ е правото при определените по този закон условия да се признае вече платен в чужбина корпоративен данък или дохода от определения корпоративен данък на данъчно задълженото лице от източници в страната и в чужбина.

13. Място на стопанска дейност е мястото на стопанска дейност по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

14. „Социални разходи“ са: отчетените като разходи социални придобивки (в пари или в натура), определени съгласно чл. 293 и 294 от Кодекса на труда или по ред и начин, определени от ръководството на предприятието и достъпни за всички работници и служители, включително на лицата, на които е възложено управлението, и на лицата, наети по правоотношения, приравнени към трудовите по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителната разпоредба на Закона за облагане доходите на физически лица, с изключение на разходите, регламентирани като задължителни с нормативен акт. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура в случаите на възстановяване на разходи на лицата под каквато и да е форма.

15. „Скрито разпределение на печалбата“ са начислените разходи от данъчно задължените лица, в полза на съдружниците, акционерите, управителите, контрольорите, членовете на съветите на директорите, на управителните и на надзорните съвети, на едноличните собственици и на трети лица, без да са съврзани с осъществяваната стопанска дейност.

16.

17. „Повторно“ е нарушението, извършено в двугодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение.

18. „Преотстъпване на данъка“ е правото на данъчно задълженото лице да не внася в бюджета определените по реда на този закон суми за данъка, които остават в патримониума на данъчно задълженото лице или се разходват за цели, определени със закон.

19. „Облекчения“ по смисъла на чл. 24 са тези по чл. 23, ал. 3, т., 2, 3, 4 и 5.

20. „Спонсорство“ е сделка, при която спонсорираното лице извършва или не извършва действия, имуществено нееквивалентни на даденото от страна на спонсора. Когато спонсорираното лице е длъжно да осигури насрещна престация – реклама, еквивалентна на предоставеното от спонсора, се прилагат правилата за търговска сделка съгласно чл. 286 от Търговския закон.

21. „Разходи за реклама“ са разходите за популяризиране на стоки и услуги посредством материали, публикации (списания, вестници, каталози, алманаси, проспекти, указатели, справочници), радиопредавания, обяви, телевизионни клипове, рекламни предавания и др.

22. „Франчайз“ е съвкупност от права на индустриална или интелектуална собственост, отнасящи се до търговски марки, търговски имена, фирмени знаци, изработени модели, дизайни, авторско право, ноу-хау или патенти, за да се използват за препродажба на стоки и/или за предоставяне на услуги за крайни потребители.

23. „Франчайз-договор“ е договор, при който едно предприятие – франчайзодател, дава на друго – франчайзополучател, в замяна на пряко или непряко финансово възнаграждение правото да използва франчайз за определени видове стоки или услуги.

24. „Факторинг“ е сделка, при която едно лице (фактор) купува по силата на договор за цесия еднократни или периодични парични вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги, като поема риска от събирането на тези вземания срещу заплащането на определено възнаграждение.

25.

26.

27. „Дейност по занятие“ във връзка с прилагането на чл. 36, ал. 2 е извършването на производствена или търговска (включително услуги и сервизна) дейност, доколкото превозните средства не се използват за обслужване на управленска дейност.

28. „Собствен капитал“ във връзка с прилагането на чл. 26 е определеният от Закона за счетоводството и нормативните актове по прилагането му. „Привлечен капитал“ във връзка с прилагането на чл. 26 е сумата от дългосрочни и краткосрочни пасиви, с изключение на приходите за бъдещи периоди и финансиранията.

29. “Пазарна лихва” е лихвата, която би била платена при същите условия за предоставен или получен кредит под каквато и да е форма по сделка между лица, които не са свързани. Пазарната лихва се определя според условията на пазара, като се отчитат всички количествени и качествени характеристики на сделката - форма, размер и валута на предоставените средства, срок на предоставянето им, вид, размер и ликвидност на обезпечението, кредитният риск и други рискове, свързани със сделката, профил на кредитополучателя/лизингополучателя, както и всички други условия и обстоятелства, влияещи върху размера на лихвата.

30. „Лек автомобил“ е този, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5.

31. „Непреработена растителна и животинска продукция във връзка с прилагането на чл. 61а“ е всеки първичен продукт, получен от растенията и животните, който се използва в естествен вид, без да е подлаган на никаква технологична обработка или преработка, в резултат на която да са настъпили физико-химични изменения в състава.

32. „Ликвидационни дялове" по смисъла на чл. 34 е частта от собствения капитал на предприятието, съответстваща на дела на съдружника/акционера в регистрирания капитал или на договореното съотношение по реда на Търговския закон, намален с частта от резерва от последваща оценка (преоценъчния резерв), формиран по реда на счетоводното законодателство, която не е довела до увеличаване на счетоводно начислените разходи за амортизации и документално доказаната цена на придобиване на дяловете/акциите, с изключение на случаите по чл. 34, ал. 3.

33.

34. „Документална обоснованост“ е документирането чрез съдържащи необходимите реквизити по Закона за счетоводството и отразяващи вярно и точно всяка стопанска операция документи. Не е налице документална обоснованост, когато е използван неистински документ, документ с невярно съдържание или преправен документ, които обстоятелства са установени със съдебен акт, както и когато е използван документ, издаден от лице, което не съществува, установено със справка от съответния публичен регистър или от лице, което осъществява търговска дейност без регистрация в Националната агенция за приходите.

35. „Периферни устройства" са всички устройства, които се включват към системното осигуряване на компютър или се управляват от компютър, но той може да работи и без тях.

36.

37.

38.

39.

40. „Залагане върху резултати от спортни състезания и случайни събития“ са такива хазартни игри, за които не се заплаща акциз.

41.

42. “Трансфер между място на стопанска дейност и друга част на същото предприятие” е по смисъла на § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

43. „Компенсиран разход за лихви" е положителната разлика между разходите за лихви и приходите от лихви, определени по реда на чл. 26, ал. 1.

44. „Загуба“ по смисъла на глава четвърта е отрицателната величина, получена вследствие на коригирането на годишния финансов резултат (счетоводната печалба/загуба) със сумите по чл. 23, ал. 2 и 3.

45. „Сделки, извършени на регулиран български пазар на ценни книжа“ са сделките:

46. „Нетна търговска площ“ е тази, определена в т. 18 от допълнителните разпоредби на Закона за облагане доходите на физическите лица.

47. „Финансови предприятия“ са банковите и небанкови финансови институции по Закона за банките, колективни инвестиционни схеми, които са допуснати за публично предлагане в Република България, лицензирани инвестиционни дружества от затворен тип, управляващи дружества, инвестиционни посредници по Закона за публичното предлагане на ценни книжа, застрахователи и презастрахователи и чуждестранни лица за застрахователна и презастрахователна дейност, извършена чрез място на стопанска дейност по Кодекса за застраховането, и дружества, осъществяващи дейност по допълнително социално осигуряване.

48. „Оператор“ по смисъла на чл. 36а е лице, получило разрешение от министъра на финансите, което се занимава с дейностите по отпечатването, организирането, контрола и разплащането във връзка с ваучерите за храна по ред, определен с наредба на министъра на финансите.

49. „Ваучерите за храна“ са вид книжа за замяна, предоставена чрез работодателя на работниците и служителите, включително и на тези по договори за управление, които се използват като разплащателно средство в ресторанти, заведения за бързо обслужване и обекти за търговия с храни, съгласно сключен договор за обслужване с оператор.

50. По смисъла на т. 49 „ресторанти“ и „заведения за бързо обслужване“ са определените в § 1, т. 36 и 37 от допълнителните разпоредби на Закона за облагане доходите на физическите лица, а „обекти за търговия с храни“ са тези по чл. 19 от Закона за храните.

51. „Неразпределяеми разходи" са всички разходи за продажби, административни, финансови и извънредни разходи, които не се отнасят само към определена дейност и са свързани с осъществяване на дейностите по чл. 4, ал. 1 или на дейностите, за които се ползва преотстъпване на корпоративен данък по реда на глава десета.

52. „Неразпределяеми приходи" са всички финансови и извънредни приходи, които не произтичат от осъществяването само на определена дейност и са свързани с осъществяване на дейностите, за които се ползва преотстъпване на корпоративен данък по реда на глава десета.

53. „Дълготрайни материални активи" са активите, които отговарят на определението за дълготраен материален актив съгласно счетоводното законодателство отчетени в съответствие със счетоводната политика на предприятието, и са със стойност, която е равна или превишава по-ниската от следните две величини:

54. „Дълготрайни нематериални активи" са придобити нефинансови ресурси с изключение на сумите, за които е приложен чл. 23, ал. 3, т. 10е, които:

55. „Амортизируеми активи" за лицата, които са изготвили начален данъчен амортизационен план през 2003 г., са:

56. „Амортизируеми активи" за лицата, които изготвят начален данъчен амортизационен план след 31 декември 2003 г., са:

57. „Амортизируема стойност" е:

58. „Призната до момента данъчна амортизация" е:

59. „Отписване от счетоводния амортизационен план" за целите на този закон е налице в случаите:

60. „Данъчно признат размер на разходите за амортизации" е сумата от признатата до момента данъчна амортизация и начислените разходи за амортизация съгласно данъчния амортизационен план. В данъчно признатия размер на разходите за амортизации се включва и начислената съгласно счетоводното законодателство амортизация за периода, през който амортизируеми активи се използват изцяло за дейност, за която данъчно задължено лице не формира облагаема печалба/облагаем доход по реда на глава втора.

61. „Данъчна балансова стойност" е амортизируемата стойност на актива, намалена с данъчно признатия размер на разходите за амортизации.

62. „Ефективно намаление" по смисъла на чл. 58, ал. 2 е разликата между дължимите авансови вноски, определени по реда на чл. 56, ал. 1 — 5, и декларираните по реда на чл. 56, ал. 6.

63. „Документално доказаната цена на придобиване на продадена акция" е цената на придобиване на съответната акция, която лицето е доказало документално по реда, определен в съответните нормативни актове. Когато акции на едно дружество са придобити на различни документално доказани цени на придобиване и впоследствие се продава част от тях и не може да бъде доказано кои от тях се продават, документално доказаната цена на придобиване на всяка от продадените акции е средно претеглената цена, определена въз основа на документално доказаната цена на придобиване на държаните акции към датата на продажбата.

64. „Разходи за провизии за задължения" са отчетените в съответствие със счетоводното законодателство, в т.ч. очакваните превишения на общата сума на разходите над приходите и очакваните загуби по договори за строителство, доходите при и след напускане, доходите под формата на акции или дялове на собствения капитал и други дългосрочни доходи на персонала, начислени като разход в текущия период съгласно счетоводното законодателство, които отговарят на критериите за признаване на провизия съгласно приложимите счетоводни стандарти. 65.„Производствена дейност" за целите на чл. 61д е процесът на създаване на нов продукт чрез механично, физично или химично преобразуване (обработка или преработка) на суровини и материали с цел последваща реализация.

66. “Дейности от опериране на кораби” са:

67. “Дни в експлоатация” са дните, през които корабът извършва превоз и/или изпълнява дейности, свързани с превоз. Дните в експлоатация не включват времето за ремонти или престой на кораба, както и времето, през което корабът поради задържане или форсмажорни обстоятелства не извършва превоз и/или не изпълнява дейности, свързани с превоза.

68. “Нетен тонаж” е мярката в тонове на полезната (товарната) вместимост на кораб, удостоверена със свидетелство за тонаж на кораба.

69. „Дълготрайни нематериални активи, за които има правни ограничения за периода на ползване на актива" са: лицензии, патенти, концесии, ограничени вещни права, подобрения на наети или предоставени за ползване дълготрайни материални активи и други нематериални активи, които имат ограничен срок на ползване съгласно договорни отношения или законово задължение.

70. „Бизнескомбинация" е тази, определена в приложимите счетоводни стандарти.

71. “Първоначална инвестиция” е инвестиция във:

72. “Предприятие в затруднение” е предприятие, за което са налице едновременно следните критерии:

73. “Минимална помощ” е определената по смисъла на чл. 1, ал. 6 от Закона за държавните помощи за периода след 31 декември 2004 г.

74. “Научноизследователска и развойна дейност” е дейност за разработване, проектиране, изграждане и изпитване на нови стоки, материали, технологии за производство и индустриални системи и други обекти на индустриалната собственост, както и за усъвършенстване на съществуващи продукти и технологии.

75. “Загуба от източник извън България” за целите на чл. 40 е сумата от загубите от всички източници от съответната чужда държава.

76. “Превозни средства” за целите на чл. 36, ал. 2 са тези, посочени в глава втора, раздел четвърти от Закона за местните данъци и такси, независимо дали са вписани в регистър, воден съгласно българското законодателство.

77. “Допълнителни автобусни линии” са автобусни линии по утвърдена транспортна схема с режим на движение, осигуряващ възможност за спиране, слизане и качване по желание на пътниците на разрешените за това места, допълващи основните линии на градския транспорт, без да ги дублират напълно.

§ 2

(1) Данъчно задължените лица са длъжни при поискване от страна на органите по приходите да декларират наличието на обстоятелства по § 1, т. 3.

(2) Данъчно задължените лица са длъжни в срок до 31 март 1998 г. да декларират в териториалните данъчни дирекции по местоседалище притежаваните акции и дялово участие в задгранични дружества, дъщерни дружества и място на стопанска дейност в чужбина, както и недвижима собственост. При възникване или промяна на всяко едно от тези обстоятелства данъчно задължените лица са длъжни да подават декларация в едномесечен срок от възникването на тези обстоятелства.

§ 3

(1) Лицата, ползващи облекченията по чл. 58, 59 и 60 и по § 3, 8 и 15 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за корпоративен данък (обн., ДВ, бр. 59 от 1996 г.; изм., бр. 110 от 1996 г., бр. 16, 49, 86 и 89 от 1997 г.), продължават да ги ползват до изтичането на срока, за който са предоставени, при спазване на определените в тези разпоредби условия. Условието за инвестиции в материални дълготрайни активи се смята за изпълнено, ако инвестициите са направени до подаването на годишната данъчна декларация.

(2) Чуждестранните лица, осъществяващи дейност в свободните зони по Указ № 2242 за свободни зони, за осъществяваната дейност се облагат по реда, при условията и с данъчните размери по този закон, независимо от правния им статут и независимо от дейностите им извън свободните зони.

§ 4

При определяне на авансовите вноски за първото тримесечие на 1998 г. за база се взема размерът на облагаемата печалба за първото тримесечие на 1997 г.

§ 5

Разпоредбата на чл. 22, ал. 4 се прилага за активи, придобити след 31 декември 1997 г.

§ 6

Алинея 9 на чл. 23 се прилага само за банков капитал, увеличен през периода от 1 януари 1998 г. до 31 декември 1999 г.

§ 7

Положителните временни разлики, формирани през 1997 г. при прилагането на чл. 21 от Закона за корпоративен данък, се приспадат по реда на ал. 3 на същия член през 1998 г.

§ 8

Начислените през 1998 г. дивиденти за сметка на печалбата по годишния счетоводен отчет за 1997 г. на лицензираните инвестиционни дружества и приватизационни фондове се вземат под внимание при ползването на данъчното облекчение по чл. 28 от Закона за корпоративен данък през 1997 г.

§ 9

Държавни банки, в които е продадено повече от половината акционерно участие на недържавни институции, се освобождават от корпоративен данък, реализирана в резултат на курсови разлики по валутни активи за 1997 г.

§ 10

Този закон отменя Закона за корпоративен данък (обн., ДВ, бр. 59 от 1996 г.; изм., бр. 110 от 1996 г., бр. 16, 49, 86 и 89 от 1997 г.).

§ 11

В Закона за данъчното производство (обн., ДВ, бр. 61 от 1993 г.; изм., бр. 20 от 1996 г. и бр. 51 от 1997 г.) се създава чл. 5а: „Чл. 5а. Неперсонифицираните дружества се приравняват на юридически лица по отношение на данъчната регистрация и данъчното облагане.“

§ 12

В § 5, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за защита на земеделските производители (обн., ДВ, бр. 57 от 1995 г.; попр., бр. 67 от 1995 г.; изм., бр. 110 от 1996 г.) думите „до 31 декември 2000 г.“ се заменят със „за непреработената земеделска продукция“.

§ 13

Министърът на финансите издава наредби за прилагането на отделни разпоредби на закона.

§ 14

Изпълнението на закона се възлага на министъра на финансите.

§ 15

Законът влиза в сила от 1 януари 1998 г., с изключение на чл. 26, ал. 2, която влиза в сила от 1 януари 1999 г.

§ 15а

Разпоредбата на чл. 23, ал. 3, т. 15 се прилага от 1 януари 2000 г.