Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация

Чл. 1

С наредбата се определят структурата на заплатата, условията и редът за определяне и изменение на заплатите на служителите в държавната администрация.

Чл. 2

(1) Наредбата се прилага за служителите по служебно и по трудово правоотношение в държавната администрация.

(2) Наредбата се прилага при:

1. възникване, изменение и прекратяване на служебното и трудовото правоотношение;

2. разработването на вътрешните правила за заплатите и свързаните с тях други вътрешни актове;

3. определяне и изменение на заплатите на служителите.

Чл. 3

(1) Брутната заплата се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения.

(2) Основната месечна заплата се определя по нива и степени съгласно приложение № 1, като се отчита нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалният опит, освен ако друго не е определено в специален закон.

(3) Нивата на основните месечни заплати се определят въз основа на длъжностните нива в Класификатора на длъжностите в администрацията (КДА).

(4) Всяко ниво на основните месечни заплати за длъжност включва четири степени, всяка от които има минимален и максимален размер на основната месечна заплата на служителите, заемащи длъжности в съответното ниво.

Чл. 4

За заемащите дипломатически длъжности в дипломатическата служба, определени в Класификатора на дипломатическите длъжности, размерите на минималните и максималните основни месечни заплати по длъжностни нива са посочени в приложение № 2.

Чл. 5

(1) Индивидуалните брутни месечни заплати на служителите в държавната администрация се определят в рамките на разходите за заплати, възнаграждения и задължителни осигурителни вноски по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет съгласно закона за държавния бюджет на Република България за съответната година и Закона за местното самоуправление и местната администрация.

(2) При определяне на индивидуалните брутни месечни заплати на служителите в структури, които изпълняват функции по изготвяне, координация, управление, изпълнение, мониторинг, оценка, видимост и комуникация, контрол и одит на фондове/програми/инструменти на Европейския съюз, „Българо-швейцарската програма за сътрудничество“, програмата „Еразъм +“ и съпътстващите я програми, дейности и инициативи, Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Норвежкия финансов механизъм или други европейски програми, в допълнение към средствата по ал. 1 се вземат предвид и средствата за възнаграждения и задължителни осигурителни вноски, чийто източник са техническите помощи на съответните фондове/програми/инструменти или средствата, предвидени за управлението и изпълнението на проектите, финансирани по съответните фондове/програми/инструменти.

(3) Средствата за индивидуалните брутни месечни заплати/брутните трудови възнаграждения, съответно допустимата за възстановяване част от тях, на служителите по ал. 2, включително разходите за задължителни социални и здравни осигуровки за сметка на осигурителя, дължими във връзка с тези заплати/възнаграждения, в случаите, когато се изплащат за сметка на съответните фондове/програми/инструменти по ал. 2, може да се осигуряват първоначално от бюджета на съответния разпоредител с бюджет, като впоследствие периодично и след верифициране се възстановяват от техническите помощи по съответните фондове/програми/инструменти или от средствата, предвидени за управлението и/или изпълнението на проектите, финансирани от съответните фондове/програми/инструменти.

(4) Във вътрешните правила за заплатите на административните структури се определят източниците за финансиране на индивидуалните брутни месечни заплати на служителите в случаите по ал. 2.

Чл. 6

(1) Разходите за основни заплати на държавните служители и на служителите по чл. 107а от Кодекса на труда и дължимите за тях осигурителни вноски за сметка на осигурителя са в размер не по-малък от 70 на сто от разходите за заплати, възнаграждения и задължителни осигурителни вноски по бюджетите на разпоредителите с бюджет.

(2) Когато индивидуалните брутни месечни заплати на служителите или част от тях и съответно дължимите осигурителни вноски за сметка на осигурителя се осигуряват по реда на чл. 5, ал. 2, те не се включват в разходите по ал. 1.

(3) Икономията на разходите за заплати, възнаграждения и задължителни осигурителни вноски може да се използва по реда, предвиден в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.

Чл. 7

(1) Индивидуалните основни месечни заплати на служителите на пълно работно време се определят в рамките на минималния и максималния размер на основната месечна заплата за съответното ниво и степен на основната месечна заплата по приложение № 1.

(2)

(3) Индивидуалните основни месечни заплати на служителите по чл. 4 на пълно работно време се определят в рамките на минималния и максималния размер на основната месечна заплата за съответното длъжностно ниво по приложение № 2.

(4) Индивидуалните основни месечни заплати на служителите, командировани по реда на чл. 86а от Закона за държавния служител, на пълно работно време не може да са по-ниски от основната заплата, получавана от държавния служител преди командироването му.

(5)

(6) Индивидуалните основни месечни заплати на служителите, заемащи длъжностите в областта на информационните технологии по чл. 7а, ал. 1 – 10 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, приета с Постановление № 129 на Министерския съвет от 2012 г. (обн., ДВ, бр. 49 от 2012 г.; попр., бр. 75 от 2012 г.; изм. и доп., бр. 80 и 103 от 2012 г., бр. 30 и 37 от 2015 г., бр. 27, 36, 76, 79 и 86 от 2016 г. и бр. 9 и 44 от 2017 г.), както и на ръководителите на структурни звена, в които има такива длъжности, може да надвишават с до 80 на сто максималния размер на основната месечна заплата за съответното ниво и степен на основната месечна заплата по приложение № 1.

(7) Индивидуалните основни месечни заплати на служителите, заемащи длъжности в областта на летателната експлоатация, лицензиране на авиационния персонал и летателна годност на гражданските въздухоплавателни средства по чл. 7, ал. 6 – 8 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, както и на ръководителите на структурни звена, в които има такива длъжности, може да надвишават с до 60 на сто максималния размер на основната месечна заплата за съответното ниво и степен на основната месечна заплата по приложение № 1.

(8) Индивидуалните основни месечни заплати на служителите на пълно работно време в дирекция „Съдебна защита“ в Министерството на финансите и на директора на дирекцията може да надвишават с до 30 на сто максималния размер на основната месечна заплата за съответното ниво и степен на основната месечна заплата по приложение № 1.

Чл. 8

Индивидуалните основни месечни заплати на служителите, които постъпват за първи път в съответната административна структура и притежават определения с КДА минимален професионален опит, се определят в рамките на степен 1 от нивото на основната месечна заплата за длъжността.

Чл. 9

Индивидуалните основни месечни заплати на служителите, които постъпват за първи път в съответната административна структура и имат професионален опит, надвишаващ минималния за длъжността, се определят, както следва:

1. при професионален опит, надвишаващ минималния за длъжността с до 1 година – в рамките на степен 1 на нивото на основната месечна заплата за длъжността;

2. при професионален опит, надвишаващ минималния за длъжността с от 1 до 7 години – в рамките на степен 2 на нивото на основната месечна заплата за длъжността;

3. при професионален опит, надвишаващ минималния за длъжността с над 7 години – в рамките на степен 3 на нивото на основната месечна заплата за длъжността.

Чл. 9а

(1) Индивидуалните основни месечни заплати на служителите, които не постъпват за първи път в съответната административна структура, се определят, както следва:

1. при заемане на длъжност в същото длъжностно ниво – в рамките на достигнатата степен при предходното заемане на длъжността или по-висока степен, определена по реда на чл. 9, ако е по-благоприятно;

2. при заемане на длъжност в по-ниско длъжностно ниво – в рамките на степен, не по-ниска от същата степен, достигната за по-високата предходно заемана длъжност;

3. при заемане на длъжност в по-високо длъжностно ниво – в рамките на степен, определена по реда на чл. 17, ал. 1, като се взема предвид индивидуалната основна месечна заплата на служителя при предходното правоотношение.

(2) Алинея 1 се прилага съответно и в случаите на преназначаване в същата администрация по чл. 82 и временно преназначаване в същата администрация по чл. 82а от Закона за държавния служител.

(3) Алинея 1 не се прилага за служителите, които заемат предишната си длъжност по реда на § 7 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния служител. Индивидуалните основни месечни заплати на тези служители се определят до достигнатия размер на основните месечни заплати на служителите в същото длъжностно ниво в административната структура. В случай че така определеният размер на индивидуалната основна месечна заплата надхвърли максималния размер на достигнатата степен при предходното заемане на длъжността, на служителя се определя и по-висока степен на основната месечна заплата, чийто максимален размер е по-висок от определената му индивидуална основна месечна заплата.

Чл. 10

Размерите на индивидуалните основни месечни заплати на служителите по чл. 4 се определят от органа по назначаването.

Чл. 11

(1) Индивидуалната основна месечна заплата може да се увеличава в следните случаи:

1. когато служителят получи годишна оценка на изпълнението на длъжността не по-ниска от „Изпълнението отговаря не напълно на изискванията“;

2. при завръщане от отпуск за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на дете по чл. 163, 164, 164а и 164б от Кодекса на труда;

3. след изтичане на срока за изпитване;

4. при завръщане от отпуск или от командировка с продължителност повече от една година или при възстановяване на уволнен служител;

5. при завръщане на служител, изпратен в друга административна структура по реда на чл. 81б от Закона за държавния служител;

6. при преназначаване на друга длъжност в по-високо ниво на основната месечна заплата.

(2) Увеличенията на индивидуалните основни месечни заплати се извършват в рамките на разходите по чл. 5 при спазване изискванията на чл. 7.

(3) Ако след увеличаване на индивидуалната основна месечна заплата на основанията по ал. 1, т. 1 – 5 размерът й надхвърли максималния размер за определената по реда на чл. 9 степен за съответното длъжностно ниво, на служителя се определя и по-висока степен на основната месечна заплата, чийто максимален размер е по-висок от увеличената му индивидуална основна месечна заплата, с изключение на служителите, чиито заплати са определени в степен 4 на съответното длъжностно ниво.

Чл. 12

(1) Индивидуалната основна месечна заплата на служителя може да се увеличава въз основа на последната годишна оценка на изпълнението на длъжността с изключение на случаите, когато годишната оценка е „Неприемливо изпълнение“.

(2) Максимално допустимото увеличение по ал. 1 е, както следва:

1. при годишна оценка на изпълнението „Изпълнението отговаря не напълно на изискванията“ – до 2 на сто;

2. при годишна оценка на изпълнението „Изпълнението отговаря напълно на изискванията“ – до 10 на сто;

3. при годишна оценка на изпълнението „Изпълнението надвишава изискванията“ – до 15 на сто;

4. при годишна оценка на изпълнението „Изключително изпълнение“ – до 20 на сто.

(3)

(3) Когато индивидуалната основна месечна заплата на служител е определена в степен 4 на съответното длъжностно ниво, след увеличаването й в рамките на максимално допустимите увеличения по чл. 12, ал. 2 размерът й може да надвишава с не повече от 15 на сто максималния размер на тази степен за съответното ниво. След увеличението по чл. 12, ал. 2 размерът на основната месечна заплата на заемащите дипломатически длъжности в дипломатическата служба може да надвишава с не повече от 15 на сто максималния размер за съответното длъжностно ниво по приложение № 2 към чл. 4.

(4) Индивидуалните основни месечни заплати на служителите по чл. 4 може да се увеличават въз основа на последните годишни оценки на изпълнението на длъжността с изключение на случаите, когато годишната оценка е „Неприемливо изпълнение“, като при определяне размерите на увеличенията се прилага ал. 2.

Чл. 13

(отменен)

Индивидуалната основна месечна заплата на служителя може да се увеличава въз основа на оценка на изпълнението на длъжността в рамките на следващата по-висока степен на същото ниво на основната месечна заплата за длъжността:

1. при получени три последователни годишни оценки на изпълнението на длъжността не по-ниски от „Изпълнението напълно отговаря на изискванията“ – до 5 на сто;

2. при получени две последователни годишни оценки на изпълнението на длъжността „Изпълнението надвишава изискванията“ – до 10 на сто;

3. при последна годишна оценка на изпълнението „Изключително изпълнение“ – до 15 на сто.

Чл. 14

(1) Увеличенията на индивидуалните основни месечни заплати по чл. 12 се извършват за всички служители в административната структура, включително за служителите, командировани по реда на чл. 86а от Закона за държавния служител.

(2) Увеличенията по ал. 1 се определят при спазване на следните правила:

1. на служителите в едно административно звено с по-високи годишни оценки на изпълнението на длъжността се определя по-високо процентно увеличение на индивидуалната основна месечна заплата;

2. на служителите в едно административно звено с еднакви годишни оценки на изпълнението на длъжността се определя еднакво процентно увеличение на индивидуалната основна месечна заплата.

(3) Ръководителят на администрацията определя на административните звена лимити за увеличение на индивидуалните основни месечни заплати по чл. 12, изчислени с еднакъв процент от сумата на индивидуалните основни месечни заплати на служителите от съответното звено, определени преди увеличението.

(4) Алинея 3 не се прилага за служители, които по изискванията на закон не са включени в структурни звена.

(5) Във вътрешните правила за заплатите се конкретизират правилата за увеличенията по чл. 12 съобразно особеностите в структурата и дейността на администрацията.

Чл. 15

(1) Размерите на индивидуалните основни месечни заплати в случаите по чл. 11, ал. 1, т. 2 може да се увеличават при спазване изискванията на Закона за защита от дискриминация.

(2) Размерите на индивидуалните основни месечни заплати в случаите по чл. 11, ал. 1, т. 3 може да се увеличават до 10 на сто с изключение на случаите, когато размерът на индивидуалната основна месечна заплата на служителя вече е увеличаван въз основа на последната получена годишна оценка на изпълнението на длъжността.

Чл. 16

(1) Размерите на индивидуалните основни месечни заплати в случаите по чл. 11, ал. 1, т. 4 може да се увеличават при спазване изискванията на Закона за защита от дискриминация.

(2) При определянето на размера на увеличението в случаите по чл. 11, ал. 1, т. 5 се отчита получената в приемащата администрация годишна оценка за изпълнението на длъжността, като се прилага съответно чл. 12.

(3)

(4) В Министерството на външните работи размерите на индивидуалните основни месечни заплати при завръщане от командировка по Закона за дипломатическата служба с продължителност повече от една година може да се увеличават в рамките на минималния и максималния размер на основните месечни заплати за съответното длъжностно ниво.

Чл. 17

(1) Размерът на индивидуалната основна месечна заплата на служител, преназначен на друга длъжност в по-високо ниво на основната месечна заплата, може да се увеличава в рамките на степен на по-високото ниво, определена по реда на чл. 9, или в рамките на най-ниската степен на по-високото ниво, чийто максимален размер на основната месечна заплата е по-висок от индивидуалната основна месечна заплата на служителя, ако е по-благоприятно за него.

(2) Размерите на индивидуалните основни месечни заплати на служителите по чл. 4, преназначени на друга длъжност в по-високо длъжностно ниво, може да се увеличават в рамките на минималния и максималния размер на основните месечни заплати за по-високото ниво.

Чл. 18

Увеличенията на индивидуалните основни месечни заплати се извършват със заповед на ръководителя на административната структура, издадена в тримесечен срок след настъпване на обстоятелство/а, даващо/и възможност за извършване на увеличението, като в случаите по чл. 11, ал. 3 в заповедта се посочва и новата степен на основната месечна заплата в съответното ниво, а в случаите по чл. 17, ал. 1 – новите ниво и степен на основната месечна заплата.

Чл. 19

Допълнителните възнаграждения са:

1. допълнително възнаграждение за нощен труд;

2. допълнително възнаграждение за извънреден труд;

3. допълнително възнаграждение за работа през официалните празници;

4. допълнително възнаграждение за времето на разположение;

5. допълнително възнаграждение за постигнати резултати;

6. допълнително възнаграждение по чл. 21, ал. 4 от Закона за държавния служител и чл. 107а, ал. 9 от Кодекса на труда за изпълнение и/или управление на проекти или програми.

Чл. 20

За всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 и 6,00 ч. се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,15 на сто от минималната работна заплата, установена за страната.

Чл. 21

(1) За положения извънреден труд се заплаща допълнително възнаграждение за отработеното време, изчислено върху индивидуалната основна заплата, в размер, както следва:

1. за работа през работните дни – 50 на сто;

2. за работа през почивните дни – 75 на сто;

3. за работа през дните на официални празници – 100 на сто;

4. за работа при сумирано изчисляване на работното време – 50 на сто.

(2) За работа на служители с ненормиран работен ден над редовното работно време в работни дни не се заплаща допълнително възнаграждение.

Чл. 22

(1) За работа в дни на официални празници, включени в месечния график, за отработеното време на този ден служителят получава допълнително възнаграждение в размер 100 на сто, изчислено върху индивидуалната основна заплата.

(2) За работа в дни на официални празници извън месечния график освен допълнителното възнаграждение за извънреден труд по чл. 21, ал. 1, т. 3 служителят получава и допълнително възнаграждение в размер 100 на сто, изчислено върху индивидуалната основна заплата за отработеното време.

Чл. 23

За времето на разположение извън местоработата и извън установеното работно време се заплаща допълнително възнаграждение за всеки час или за част от него в размер не по-малък от 0,10 лв.

Чл. 24

(1) Допълнителното възнаграждение за постигнати резултати се определя за точно и в срок изпълнение на поставените задачи, включително за служителите, командировани по реда на чл. 86а от Закона за държавния служител, както и за дейности по управление и изпълнение на проекти и програми.

(2) Допълнителното възнаграждение за постигнати резултати може да се изплаща четири пъти годишно – през април, юли и октомври за текущата година и през януари – за предходната година.

(3) Разходите за допълнителни възнаграждения за постигнати резултати са в размер не повече от 30 на сто от разходите за заплати, възнаграждения и задължителни осигурителни вноски по бюджетите на разпоредителите с бюджет.

(4) Когато средствата за допълнителни възнаграждения за постигнати резултати и дължимите за тях осигурителни вноски за сметка на осигурителя се осигуряват по реда на чл. 5, ал. 2, те не се включват в разходите по ал. 3.

(5) Размерът на допълнителното възнаграждение за постигнати резултати, което отделен служител може да получи за една година, не може да надвишава 80 на сто от начислените му за съответната година основни заплати.

Чл. 25

(1) Допълнителните възнаграждения за постигнати резултати се определят въз основа на оценка на структурните звена в административната структура и/или на отделните служители.

(2) Определянето на допълнителните възнаграждения за постигнати резултати на служители, които по изискванията на закон не са включени в структурни звена, и на служители, изпълняващи дейности по, управление и изпълнение на проекти, се извършва само въз основа на индивидуална оценка. Индивидуалната оценка на служителите, изпълняващи дейности по, управление и изпълнение на проекти, се определя въз основа на одобрение/неодобрение на извършената работа.

(3) Допълнителните възнаграждения на държавни служители, командировани по реда на чл. 86а от Закона за държавния служител, се определят и изплащат от изпращащата администрация въз основа на индивидуална оценка.

(4) Оценяването на резултатите на административните звена се извършва от ръководителя на административната структура въз основа на:

1. изпълнението на целите на звеното, включително на програмите или проектите, за които отговаря;

2. използваните ресурси;

3. други обстоятелства, повлияли върху дейността на звеното през периода.

(5) Във вътрешните правила за заплатите на административните структури се определят:

1. административните звена и/или служителите, които ще бъдат оценявани, включително служителите, командировани по реда на чл. 86а от Закона за държавния служител;

2. длъжностните лица, които ще определят оценките;

3. за служителите, командировани по реда на чл. 86а от Закона за държавния служител, длъжностното лице, което определя оценката, е ръководителят в приемащата администрация, който възлага задачите и отговаря за дейността на командирования;

4. степените на оценката, включително за служителите, командировани по реда на чл. 86а от Закона за държавния служител;

5. конкретните показатели, критерии, алгоритми и изисквания за определяне на оценките съобразно спецификата на дейността на съответната административна структура;

6. източниците за финансиране на допълнителните възнаграждения за постигнати резултати.

(6) За служителите, командировани по реда на чл. 86а от Закона за държавния служител, определената индивидуална оценка следва да бъде съобразена със скалата за оценяване на съответната изпращаща администрация.

(7) Служители, които в рамките на длъжностната си характеристика участват в управлението и изпълнението на проекти, съфинансирани със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове, или на проекти и програми, финансирани от други международни финансови институции и донори, без това да е основна цел на длъжността, която заемат, освен допълнително възнаграждение за постигнати резултати въз основа на оценяването на резултатите на административните звена по ал. 4 получават и допълнително възнаграждение за постигнати резултати въз основа на индивидуална оценка за извършените дейности по разработване, управление и изпълнение на проекти и програми.

(8) Размерите на допълнителните възнаграждения за постигнати резултати за дейностите по управление и изпълнение на проекти и програми по ал. 2 и 7 се определят в рамките на разходите за организация и управление на съответния проект и/или програма.

(9) Служителите, заемащи длъжността „сътрудник по управление на европейски проекти и програми“, получават допълнителни възнаграждения за постигнати резултати по ал. 2 само ако за това е осигурен ресурс в рамките на съответните фондове/програми/инструменти по чл. 5, ал. 2 или от средствата, предвидени за управлението и/или изпълнението на проектите, финансирани по съответните фондове/програми/инструменти.

Чл. 25а

(1) Допълнителното възнаграждение по чл. 19, т. 6 се определя за изпълнението и/или управлението извън установеното работно време и длъжностната характеристика на служителя на:

1. проекти, съфинансирани със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове, по които съответната администрация е бенефициент или партньор, при условията на чл. 49, ал. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове;

2. проекти и програми, финансирани от други международни финансови институции и донори, по които съответната администрация е бенефициент или партньор.

(2) Размерът на допълнителното възнаграждение по чл. 19, т. 6 е равен на възнаграждението на часова база, което лицето получава за изпълнение на дейностите по длъжностната характеристика.

Чл. 26

(1) За времето на платения годишен отпуск служителят получава възнаграждение, изчислено от основната месечна заплата, определена към момента на започване ползването на отпуска, и броя на работните дни през месеца.

(2) В случаите, когато платеният годишен отпуск се ползва в период, който включва повече от един календарен месец, среднодневното възнаграждение за всеки ден от отпуска през съответния месец се определя от основната месечна заплата по ал. 1 и броя на работните дни на съответния месец.

(3) Когато с нормативен акт на Министерския съвет от определена дата се увеличават основните месечни заплати на служителите и това увеличение не е включено в размера на основната месечна заплата, определена към момента на започване ползването на отпуска, среднодневното възнаграждение по ал. 1 и 2 се преизчислява и разликата се доплаща.

(4) При прекратяване на правоотношението среднодневният размер на паричното обезщетение за компенсиране на неизползваните дни платен годишен отпуск се определя от размера на основната месечна заплата, определена на служителя към датата на прекратяване на правоотношението, и средномесечния брой на работните дни за съответната година.

§ 1

По смисъла на наредбата:

1. „Ниво на основните месечни заплати за длъжност“ обхваща групи от длъжности с посочени длъжностни нива от КДА, за които се прилагат едни и същи по стойности степени на основните месечни заплати, като всяко ниво на основните месечни заплати има отделен пореден номер.

2. „Степен на основните месечни заплати за длъжност“ е интервал на основните месечни заплати с определена минимална и максимална стойност, приложим към длъжности от посочени длъжностни нива от КДА.

3. „Ръководител на административната структура“ е органът по назначаването по Закона за държавния служител/работодателят по Кодекса на труда или упълномощено от него длъжностно лице.

4. „Последна годишна оценка на изпълнението на длъжността“ е оценката от последното годишно оценяване в администрацията.

§ 2

(1) В едномесечен срок от влизането в сила на наредбата ръководителят на административната структура:

1. утвърждава нови вътрешни правила за заплатите, като в случаите по чл. 5, ал. 2 определя и източниците за финансиране на индивидуалните брутни месечни заплати;

2. определя индивидуални основни месечни заплати на служителите, така че те, намалени с дължимия данък и със задължителните осигурителни вноски за сметка на осигурените лица, ако са били дължими, да не са по-ниски от получаваните до момента брутни месечни заплати, намалени с дължимите данъци и с дължимите задължителни осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице, ако са били дължими;

3. включва в брутните заплати по т. 2:

4. може да коригира еднократно в рамките на разходите по чл. 5 и при спазване изискванията на чл. 6, ал. 1 и 2 изчислените по реда на т. 2 и 3 индивидуални основни месечни заплати;

5. определя нивото и най-ниската степен на основната месечна заплата, чийто максимален размер е по-висок от достигнатата индивидуална основна месечна заплата, изчислена по реда на т. 2, 3 и 4.

(2) Степените на основните месечни заплати на служителите, които имат професионален опит, надвишаващ минималния за длъжността, се определят, както следва:

1. за служителите с професионален опит, надвишаващ минималния за длъжността с от 1 до 3 години – степен 2 на нивото на основната месечна заплата за длъжността;

2. за служителите с професионален опит, надвишаващ минималния за длъжността с от 3 до 7 години – степен 3 на нивото на основната месечна заплата за длъжността;

3. за служителите с професионален опит, надвишаващ минималния за длъжността с над 7 години – степен 4 на нивото на основната месечна заплата за длъжността.

(3) Алинея 2 се прилага само когато е по-благоприятна за служителя.

(4) Когато индивидуалната основна месечна заплата на служителя, определена по реда на ал. 1, т. 2, 3 и 4, е по-ниска от минималната основна месечна заплата за степента, определена по реда на ал. 2, на служителя се определя по-ниска степен, за която определената индивидуална месечна заплата на служителя е по-висока от минималната месечна основна заплата за степента.

(5) Когато размерът на индивидуалната основна месечна заплата на служителя, определен по реда на ал. 1, т. 2 и 3, е по-висок от максималната основна месечна заплата за шеста степен на съответното ниво на основната месечна заплата, на служителя се определя шеста степен, като размерът на индивидуалната месечна заплата на служителя, определен по реда на ал. 1, т. 2 и 3, се запазва.

(6) За служителите, които се намират в законоустановен отпуск, командировка или специализация, срокът по ал. 1 започва да тече от датата на завръщането им на работа, ако преди това не могат да бъдат изпълнени ал. 1 – 5.

(7) Алинея 6 се прилага съответно и по отношение на възстановените служители.

§ 3

През 2012 г. увеличения на индивидуалните основни месечни заплати въз основа на последната годишна оценка на изпълнението на длъжността може да се извършват само в рамките на същата степен на съответното ниво на основната месечна заплата за длъжността в срок три месеца след влизането в сила на наредбата.

§ 3б

В случаите на еднократно определяне въз основа на нормативен акт на нов размер на индивидуалните основни месечни заплати на служители, които не постъпват за първи път в съответната административна структура, при достигане на максималния размер в съответната степен заплатата на служителя преминава в следващата по-висока степен на същото ниво на основната месечна заплата.

§ 3в

(1) В тримесечен срок от влизането в сила на постановлението министърът на младежта и спорта еднократно определя нов размер на индивидуалните основни месечни заплати на служителите в рамките на разходите за персонал по бюджета на Министерството на младежта и спорта, когато индивидуалната основна месечна работна заплата на служителя е по-ниска с повече от 5 на сто от достигнатия максимален размер на възнаграждения за длъжността в министерството.

(2) Еднократното определяне на нови размери на индивидуалните основни месечни заплати по ал. 1 се извършва въз основа на критерии, посочени във вътрешните правила за заплатите на Министерството на младежта и спорта и принципите на кариерното развитие.

§ 3г

(1) В срок до един месец от влизането в сила на постановлението ръководителят на административната структура определя еднократно нов размер на индивидуалните основни месечни заплати за служителите в следните администрации и административни структури:

1. Българската агенция по безопасност на храните;

2. Изпълнителната агенция по горите;

3. Националната служба за съвети в земеделието;

4. Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол;

5. Изпълнителната агенция по лозата и виното;

6. Изпълнителна агенция „Борба с градушките“;

7. областни дирекции „Земеделие“ – 28 броя;

8. Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури;

9. Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството;

10. Центъра за оценка на риска по хранителната верига.

(2) Определените нови размери на индивидуалните основни месечни заплати влизат в сила от 1 юли 2022 г.

§ 4

Наредбата се приема на основание чл. 67, ал. 3 от Закона за държавния служител и чл. 107а, ал. 9 от Кодекса на труда.

§ 5

Наредбата влиза в сила от 1 юли 2012 г.

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 Таблица за минималните и максималните размери на основните месечни заплати по нива и степени

Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 Таблица за минималните и максималните размери на основните месечни заплати по нива и степени

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 4 Таблица за размерите на минималните и максималните основни месечни заплати по длъжностни нива за заемащите дипломатически длъжности в дипломатическата служба съгласно Класификатора на дипломатическите длъжности – приложение към чл. 42 от Закона за дипломатическата служба

Приложение № 2 към чл. 4 Таблица за размерите на минималните и максималните основни месечни заплати по длъжностни нива за заемащите дипломатически длъжности в дипломатическата служба съгласно Класификатора на дипломатическите длъжности – приложение към чл. 42 от Закона за дипломатическата служба