Решение № 22949 от 15.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22949 гр. София, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20241110146804 по описа за 2024 година

Производствотo e по реда на чл.422 ГПК.

Министерство на здравеопазването е предявило срещу П. С. М. искове по чл.21, ал.1 ЗДФИ и чл.26 ЗДФИ за сумата от 1204,76 лева - обезщетение за причинени вреди на Министерството на здравеопазването, за което е издаден акт за начет № 11-04-23/07.12.2017г. на АДФИ, ведно със законна лихва от 08.12.2017г. до окончателното плащане, както и за сумата от 339,98 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 25.02.2015г. – 07.12.2017г., като за главното вземане е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 18.10.2023г., поправена по реда на чл.247 ГПК с разпореждане от 18.10.2023г., и за акцесорното вземане е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 20.10.2023г., издадени по ч.гр.д. № 19789/2023г. на СРС, 64 – ти състав.

В исковата молба се твърди, че с акт за начет № 11 – 04-23/07.12.2017г. са установени допуснати нарушения от страна на ответника на разпоредбите на ЗДСл в резултат на издадена от ответника заповед № РД – 15-75/20.02.2015г. на служители на „Инспекторат“. Ответникът бил лице, което можело да бъде привлечено към имуществена отговорност съгласно чл.23 ЗДФИ.

Нарушенията били свързани с неправилно определяне на положения на 24.01.2015г. труд като извънреден труд, тъй като с решение № 748 на Министерски съвет от 2014г. посоченият ден бил определен за работен ден. Така служителите от „Инспекторат“ получили възнаграждение за извънреден труд за работа на 24.01.2015г., без в действителност на този ден да е положен извънреден труд. Изплатените средства за извънреден труд за посочени ден възлизали в размер на 1204,76 лева и така изплатената сума представлявала вреда за бюджета на Министерство на здравеопазването, заедно със законната лихва от 339,98 лева, считано от деня на причиняване на вредата до 07.12.2017г. (дата на съставяне на акта за начет), както и от последната дата до окончателното плащане на обезщетение за нанесената вреда. Твърди се, че е спазена законоустановената процедура по съставяне и връчване на акта за начет и допълнително заключение към него. Посочените документи били изготвени в изискуемата писмена форма от компетентен орган. Финансови инспектори към АДФИ съставили процесния акт за начет, както и заключение от 23.03.2018г. и допълнително заключение от 31.10.2022г. В срока по чл.22, ал.3 ЗДФИ не постъпило възражение от начетеното лице. Не били налице и обстоятелства, които да променят направените констатации в акта за начет, нито имало основание за прекратяване на начетното 1 производство. Актът за начет бил връчен при условията на чл.46, ал.4 ЗДФИ, като при неявяване на начетеното лице след получена покана актът за начет и допълнителното заключение се считали за надлежно връчени.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете. Възразява, че както в процесния акт за начет, така и в исковата молба липсва посочване на произхода на претендираната вреда, след като съгласно чл.21 ЗДФИ вредата може да е причинена умишлено, от липси или не при и по повод изпълнение на служебните задължения. При това бил налице порок, който препятствал правото на защита на ответника. По метода на изключването следвало да се приеме, че според финансовите инспектори вредата е причинена умишлено от ответника. Ответникът оспорва твърдяната вреда да е причинена умишлено, като нито едно от действията на ответника не било извършено с цел или дори с допускането, че се причинява вреда на Министерство на здравеопазването. Ответникът не бил нарушил съзнателно правния ред. Начинът на организация на дейността на отделните структурни звена в МЗ, правилата за документооборота и финансовата дисциплина предполагали, че всеки един акт, който се предоставя за подпис на министъра, е преминал необходимата проверка за целесъобразност и законосъобразност. Подписване на процесната заповед от страна на ответника било предшествано от действия на служители в подчиненото му ведомство, чрез които се изготвяли целесъобразни и законосъобразни проекти за актове при спазване на въведените вътрешни правила. При това липсвало съзнание за противоправно действие при издаване на процесната заповед за изплащане на възнаграждение за положен извънреден труд от служители на „Инспекторат“ при МЗ. Процесната заповед била издадена при категоричната съгласуваност с ресорните служители на МЗ.

Изготвянето и проверката на относимите справки и отчети, въз основа на които била издадена заповед № РД – 15-75/20.2.2015г., както и подготовката на текста на заповедта и изпълнението й, ставало съгласно утвърдените в МЗ процедури, при които на министъра се носел за подпис акт, който първоначално бил изготвен от компетентен за това служител от ресорния отдел, след това преминавал през съгласувателна процедура през ръководителите на ресорния отдел, както и през ръководителите на други функционално ангажирани дирекции. В конкретния случай в хода на работата служителите от „Инспекторат“ след разрешение на министъра са полагали извънреден труд, който е бил отчитан от електронната система за достъп в сградата на МЗ, въз основа на която бил генериран „доклад време и присъствие“. На база посочения доклад от Дирекция „Бюджет и счетоводство“ се изготвял „Обобщен отчет за положен извънреден труд през почивните дни от служителите на „Инспекторат“ за периода 01.12.2014г. – 31.01.2015г. Този обобщен отчет бил изготвян в два варианта. Първият вариант бил изготвен от Р. П. – главен специалист в Дирекция „Бюджет и счетоводство“, като същият съдържал данни за имената и длъжностите на съответните служители, както и общо отработените от тях часове за периодите 14.12.2014г. – 28.12.2014г. и 10.01.2015г.- 25.01.2015г. Вторият обобщен отчет съдържал данни за имената и длъжностите на съответните служители от „Инспекторат“, общо отработените от тях часове и изчислените суми за м.12.2014г. и м.01.2015г. и обща сума на начисленото възнаграждение. Този втори обобщен отчет бил изготвен от Р. П. – главен специалист в Дирекция „Бюджет и счетоводство“ и съгласуван с М.

Б., директор на Дирекция „Бюджет и счетоводство“. Тези отчети не били утвърдени от министъра, поради което и същият разполагал само с обобщената информация за броя отработени часове за периода, посочен в заповедта, като не е знаел, че в същия период е включена и датата 24.01.2015г.

Процесната заповед била съгласувана с петима служители от различни отдели и дирекции на различни нива от служебната йерархия в администрацията на МЗ, като едва тогава проектът за процесната заповед бил предоставен за подпис от министъра. Министърът се доверил изцяло на компетентността на служителите от МЗ, изготвили и съгласували заповедта, които служители били избрани с конкурс и периодично атестирани като държани служители от администрацията на МЗ.

Не било изпълнено изискването по чл.22, ал.2 ЗДФИ, защото актът за начет не бил подкрепен с доказателства, които да удостоверяват в пълна степен твърденията и констатациите, направени в него.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

За уважаване на иска по чл.21, ал.1 ЗДФИ следва да се установи, че ответникът има качеството на лице по чл.23 ЗДФИ и противоправно е причинил вреда на ищеца - лице по чл.4, т.1 - т.3 ЗДФИ, 2 като вредата е причинена умишлено, от липси или не при и по повод изпълнение на служебните задължения.

Приет като доказателство по делото е акт за начет № 11-04-23/07.12.2017г., издаден от финансови инспектори при Агенция за държавна финансова инспекция, с който към пълна имуществена отговорност е привлечен ответникът П. С. М., бивш министър на здравеопазването, за причинена вреда в размер на 1204,76 лева на Министерство на здравеопазването (МЗ). На основание чл.26 ЗДФИ е посочено, че ответникът дължи и законната лихва от деня на причиняване на вредата до 07.12.2017г., както и законната лихва от последната дата до окончателното плащане на вредата.

В акта за начет е отразено, че съгласно чл.3, ал.1 и ал.2 от Устройствения правилник (УП) на МЗ министърът на здравеопазването е централен едноличен орган на изпълнителната власт, който ръководи и представлява МЗ, като при осъществяване на правомощията си той извършва дейностите, регламентирани в чл.5 УП, вкл. по т.24 – осъществява финансовата политика на министерството; т.25 – ръководи дейността по управлението и развитието на човешките ресурси; т.28 – осъществява и други правомощия, възложени му със закон или с акт на Министерския съвет.

Министърът на здравеопазването съставял, изпълнявал и отчитал бюджета и на основание чл.11 ал.3 от ЗПФ бил първостепенен разпоредител с бюджет. Като първостепенен разпоредител с бюджет министърът на здравеопазването на основание чл.100, ал.1 ЗПФ организирал и ръководел бюджета на министерството. Като орган на назначаването на държавните служители в министерството на основание чл.42, ал.5 ЗА и чл.11, ал.3 ЗПФ ответникът се разпореждал със средствата за заплати. На основание чл.23, т.4 ЗДФИ ответникът можел да бъде привличан към имуществена отговорност.

Министерство на здравеопазването била бюджетна организация по смисъла на пар.1, т.5 от ДР на ЗПФ, вр. пар.1, т.1, чл.4 ЗДФИ и съгласно чл.4, т.1 ЗДФИ попадала в обхвата на Държавната финансова инспекция. Министърът на здравеопазването съгласно чл.25 от Закона за администрацията бил централен орган на изпълнителната власт, като дейността му се подпомагала от министерството – чл.42, ал.1 Закона за администрацията. МЗ било юридическо лице на бюджетна издръжка – чл.42, ал.2 ЗА, като общото ръководство на министерството се извършвало от министъра – чл.42, ал.3 ЗА.

Министерски съвет приемал Устройствен правилник (УП) на всяко министерство – чл.42, ал.4 ЗА. За процесния период действал УП на МЗ, приет с ПМС № 149/12.07.2013г. МЗ било структурирано в дирекции, инспекторат и звено „Сигурност на информацията“. За изпълнение на държавна служба държавният служител имал право освен на основата заплата, така и на допълнителни възнаграждения, сред които и възнаграждение за извънреден труд – чл.67, ал.7, т.2 ЗДСл. Размерът на допълнителните възнаграждения се определял с наредба на Министерски съвет и същите не можели да бъдат по – ниски от определените в трудовото законодателство. За работа през почивни дни се заплащало трудово възнаграждение с увеличение в размер на 75 на сто – чл.262, ал.1, т.2 КТ. На основание чл.67, ал.3 ЗДСл била приета Наредба на служителите в държавната администрация (НСДА), като съгласно чл.21, ал.1, т.2 НСДА за работа през почивни дни се заплащало допълнително възнаграждение в размер на индивидуалната основана заплата и увеличение в размер на 75 на сто. Съгласно чл.20 – 23 от Вътрешни правила за заплатите на служителите в МЗ (ВПЗС), утвърдени със заповед № РД 28-122/18.07.2012г. на МЗ, конкретният размер на възнагражденията на служителите, положили извънреден труд, се определяли със заповед на министъра на здравеопазването. В чл.11 ВПЗС били посочени структурите /длъжностните лица, които участвали в процеса.

Определянето на реда на начина за изпълнение на задълженията извън работното време били задължение на органа по назначаването – чл.50, ал.3 ЗДСл. Съгласно чл.6, ал.2 ЗДСл органът по назначаването можел да възложи на главния секретар своите правомощия или някои от тях по служебното правоотношение с лицата от администрацията. На посоченото основание със заповед № РД – 28-276/29.11.2013г. на главния секретар били утвърдени Правила за вътрешния ред в министерството, регламентиращи работното време на служителите и пропусквателния режим в сградите. В чл.6 от посочените правила била регламентирана възможността служителите да остават в сградата на министерството след 20:00 ч. в работни дни, като дежурният охранител съставял 3 списък за имена, длъжност на служителите и час на напускане, които списъци се предявявали на дирекция „Административни дейности“ – чл.7, ал.1 и ал.2 от правилата. Според правилата при влизане в сградата на министерството в неработни (празнични и почивни) се записвали в представения на дежурния охранител образец на списък. Пропусквателният режим бил уреден в раздел IV от Правилата и било установено задължението на служителите да се регистрират със служебните си магнитни карти всяко свое преминаване през системата за достъп.