Решение № 17196 от 04.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17196 гр. ******, 04.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА Гражданско дело № 20251110116062 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XIII от Гражданския процесуален кодекс.

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от Й. И. М. срещу А. М. С..

В исковата молба и уточнителните молби се твърди, че за периода 26.08.2013 г. до 03.06.2019 г. по силата на трудово правоотношение с ответника ищецът е заемал длъжността „старши специалист“ в отдел „Техническо обслужване, снабдяване и транспорт“, дирекция „Управление на собствеността и административно-стопански дейности“ на непълно работно време от 4 часа при 5-дневна работна седмица и работно време от 20 ч. седмично. Поддържа, че въпреки, че между страните е уговорено полагане на труд на непълно работно време, ищецът е работил на 24-часови дежурства, поради което във всеки месец за периода 01.10.2016 г. – 03.06.2019 г. е полагал извънреден труд, като за периода работното време е отчитано несумирано, по реда на чл. 142, ал. 1 КТ. Поддържа, че този труд е полаган с разпореждане на работодателя, който е изготвял месечни графици за смените за полагане на труд, а полаганият труд се е отчитал ежедневно след всяка смяна в общ за служителите дневник за дейността на оперативния дежурен. Поддържа, че работодателят не му е заплащал допълнителни трудови възнаграждения за положения извънреден труд, за нощен труд и за работа през официалните празници. Поради това, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати следните суми (след допуснато изменение на размера на исковете по чл. 214 ГПК):

10 661.65 евро – допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 05.11.2016 г. – 03.06.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.11.2019 г. до окончателното 1 плащане,

1709,03 евро - законна лихва върху неплатените в срок допълнителни трудови възнаграждения за извънреден труд, изчислена за периода 01.11.2016 г. – 4.11.2019 г.;

749.44 евро - допълнително възнаграждение за работа на официални празници за периода от 5.11.2019 г. до 3.06.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.11.2019 г. до окончателното плащане,

123.01 евро - законна лихва върху неплатените в срок допълнителни трудови възнаграждения за работа на официални празници, изчислена за периода 01.11.2016 г.– 4.11.2019 г.,

138,05 евро – допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в периода от 05.11.2016 г. – 03.06.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.11.2019 г. до окончателното плащане и 23,05 евро – законна лихва върху възнаграждението за нощен труд, изчислена за периода 01.11.2016 г. – 4.11.2019 г.

Претендира и присъждане на съдебни разноски.

С решение № 210 по гр.д. № 12711/2023 г. на СГС е обезсилено решение № 20081188/27.02.2023 г. по гр.д. № 64012/2019 г. на СРС, 123 състав, и делото е върнато за ново разглеждане, като са дадени указания исковата молба да бъде оставена без движение и на ищеца да бъдат дадени указания да насочи исковете си срещу надлежния ответник, а именно- А. М. С. – самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка. С молба от 14.04.2025 г. ищецът е изпълнил дадените му от СРС по настоящото дело указания и е насочил исковете си срещу А. М. С.. Със същата молба ищецът е уточнил фактическите си твърдения и периодите, за които претендира присъждане на възнаграждение за извънреден труд.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът А. М. С. е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Излага твърдения, че за периода 05.11.2016 г. – 03.06.2019 г. старши специалистите, осъществяващи дежурства по график, между които и ищецът, са работили в условията на ненормиран работен ден, за което са компенсирани с допълнителен платен годишен отпуск в размер на 8 дни за всяка календарна година. Излага съображения, че между страните не е било уговорено ищецът да полага труд при 20-часова работна седмица, която е приложима само ако работникът полага труд в пет последователни работни дни, след което ползва два почивни дни, а дежурството представлява специфична организация на работа и времето на дежурство се включва в работното време и не представлява извънреден труд. Поддържа, че размерът на всяка от претенциите е неправилно изчислен.

В откритите съдебни заседания, проведени по делото, ищецът поддържа предявените искове, а ответникът ги оспорва. Страните са депозирали писмени становища, съдържащи твърденията и доводите им по спорните по делото въпроси, както и писмени защити.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за 2 установено следното от фактическа страна:

По делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че за периода 05.11.2016 г. – 03.06.2019 г. ищецът е заемал длъжността „старши специалист“ при ответната администрация на непълно работно време от 04 часа, като е изпълнявал трудовите си задължения на смени, по предварително изготвен график. Тези обстоятелства съдът приема за установени, като те се установяват и от коментираните по-долу доказателства.

По делото е представен трудов договор от 22.03.2005 г., сключен между Министерския съвет, представляван от гл. секретар на МС, и Й. И. М., по силата на който служителят е приел да изпълнява длъжността изпълнител – дежурен по МС в Дирекция „А. Д. У. С.“, при дневно работно време 8 часа, 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.

Трудовият договор е бил изменен с допълнително споразумение от 7.01.2010 г., с което работодателят предлага, а служителят приема да изпълнява в отдел „Техническо обслужване, снабдяване и транспорт“, дирекция „Управление на собствеността и административно-стопански дейности“ длъжността „старши специалист“ по график на смени с дневно работно време 8 часа на ден, 40 часа седмично, при петдневна работна седмица, считано от 11 януари 2010 г.

По делото е представена докладна записка от 23.08.2013 г., началникът на отдел „Управление на собствеността“ е предложил във връзка с постановление № 171 на МС от 15.08.2013 г. за изменение и допълнение на устройствения правилник на МС и на неговата администрация и предвидените в него съкращения, С. Й.ов и Й. М., и двамата заемащи длъжност „старши специалист“, да бъдат преназначени на същата длъжност при 4-часов работен ден, като заплатата им се определя с 30 на сто по-ниска от досега получаваното трудово възнаграждение.

Трудовият договор между страните е бил изменен с допълнително споразумение от 26.08.2013 г., по силата на което работодателят предлага, а служителят приема да бъде преназначен на длъжност „старши специалист“ на пълно работно време в сектор „Техническо обслужване, снабдяване и транспорт“, отдел „Управление на собствеността“ към главния секретар на длъжност „старши специалист“ при 5-дневна работна седмица на непълно работно време 4 часа дневно по график, на смени в отдел „Снабдяване и транспорт“, дирекция „Административно и правно обслужване и управление на собствеността“, считано от 27 август 2013 г.

Трудовото правоотношение между страните е било прекратено със заповед от 29.05.2019 г., считано от 3.06.2019 г.

По делото са представени Вътрешни правила за заплатите на служителите в А. М. С., утвърдени януари 2019 г., като съгласно чл. 37, ал. 2 от същите, за работа при ненормиран работен ден и във вр. с чл. 156, ал. 1, т. 2 КТ на работещите по трудово правоотношение в администрацията на МС се определя допълнителен платен годишен отпуск в размер от 12 работни дни за началниците на политически кабинети и парламентарните секретари и 8 работни дни за всички останали служители, назначени по трудово правоотношение.

3

Представени са и изменени вътрешни правила за заплатите на служителите в администрацията на МС, утвърдени октомври 2015 г., като съгласно чл. 37, ал. 2 от същите, за работа при ненормиран работен ден и във вр. с чл. 156, ал. 1, т. 2 КТ на работещите по трудово правоотношение в администрацията на МС се определя допълнителен платен годишен отпуск в размер от 12 работни дни за началниците на политически кабинети и парламентарните секретари и 8 работни дни за всички останали служители, назначени по трудово правоотношение.

Представено е писмо от 28.05.2025 г. от директора на дирекция АПО при МС, в което се съдържа информация, че в дирекция „Административно и правно обслужване“ не се съхраняват графици за носене на оперативно дежурство по Министерски съвет за периода от октомври 2016 г. до май 2019 г. включително.

Представено е писмо от 30.05.2025 г. от директора на дирекция УС при МС, в което се съдържа информация, че в дирекция „Управление на собствеността“ не се съхраняват графици за носене на оперативно дежурство по Министерски съвет за периода от октомври 2016 г. до май 2019 г. включително.

Представено е писмо от 4.09.2025 г. от директор на дирекция „Правителствена канцелария“ в АМС, съгласно което не се съхраняват графици и дневници като вид документи.

Представено е писмо от 9.09.2025 г. от служител по сигурността на информацията в АМС, съгласно което в регистратурата за класифицирана информация не се съхраняват графици и дневници за периода от октомври 2016 г. до май 2019 г. включително.

По делото са представени Правила за дейността и функционалните задължения на оперативния дежурен по Министерски съвет. В I . Общи положения е регламентирано, че оперативното дежурство по Министерски съвет се организира денонощно и непрекъснато, съгласно Постановление № 212 от 10.11.1993 г. и № 258 от 2.12.2005 г. на Министерски съвет, Наредба за организацията и поддържането на системата на военновременно управление на държавата и местната администрация, дружествата и организациите в мирно и военно време и Директивата за привеждане на страната в готовност за работа във военно време, приета с решение № 582/14.07.2016 г. на МС.

Смяната на оперативния дежурен се извършва между 8,30 и 9,00 ч. (т.1.4 от посочените Правила, раздел II). Съгласно т. 1.18 от посочените Правила, раздел II, оперативният дежурен може да почива (спи) през нощта от 23,30 ч. до 5,30 ч., като при оповестяване на ОД на ВКС или телефонно обаждане на служебните телефони реагира адекватно с функционалните задължения по т. 1.1 – 1.17. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Постановление № 212 на Министерския съвет от 10 ноември 1993 г. за организиране на денонощно дежурство за оповестяване при привеждане от мирно във военно положение, при стихийни бедствия и крупни производствени аварии, денонощното дежурство в администрацията на изпълнителната власт се носи от до 5 души оперативни дежурни.

Представени са 32 бр. графици за процесния период, съставени от гл. специалист по ОМП за носене на оперативното дежурство по Министерски 4 съвет, като от графиците се установява, че денонощното дежурство е било разпределяно между няколко служители, между които в процесния период е и ищецът, както и свидетелите С. Й.ов и М. М.. Графиците са утвърдени от началник на отдел „Снабдяване и транспорт“, който ги е подписал.

Съдът намира възраженията на ответника във връзка с представените с исковата молба графици за неоснователни – по делото несъмнено се установява, че в процесния период ищецът, заедно с други служители, е изпълнявал функциите на оперативен дежурен, като съгласно посочените погоре Правила за дейността и функционалните задължения на оперативния дежурен по Министерски съвет и Постановление № 212 на МС от 10 ноември 1993 г., тя се е изпълнявала на 24-часови дежурства денонощно и непрекъснато, като смяната на оперативния дежурен се е извършвала между 8,30 ч. и 9,00 ч. Видно е, че графиците са били утвърдени от началник на отдел „Снабдяване и транспорт“, което обстоятелство не се оспорва от ответника. Ответникът твърди, че представените с исковата молба графици не се съхраняват при него – дори това да е така, служителят не следва да понася негативни последици от липсата на писмени документи – графици – които работодателят е длъжен да съхранява в оригинал. Ответникът навежда твърдения, че графиците били незаконно изнесени от сградата на МС – т.е. признава се тяхното съществуване и се твърди изгубване . Същевременно ответникът не е представил никакви доказателства, че оригиналите на графиците „противозаконно“ са били изнесени от сградата на МС, нито, че компетентните органи са били уведомени за това.