Решение № 577 от 21.07.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 577 гр. Бургас, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Д. Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20262100500524 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на Д. Д. К. от ***, срещу решение рег.№ 114/16.01.2026 г. по гр.д.4149/2025 г. на Районен съд Бургас, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от въззивницата иск по чл.61, ал.2 от Закона за държавния служител за разликата над уважения размер от 2 577,33 лв до пълния предявен размер от 3 481,43 лв.

Твърди се, че първоинстанционното решение в обжалваната част е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, както и, че е необосновано.

Твърди се, че при правилни и съобразени със задължителната практика на СЕС изводи на съда за наличие на предпоставките за възникване на право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от незаконното уволнение до възстановяването на работа, неправилен e изводът н а съда относно базата за определяне на размера на обезщетението - върху индивидуалната основна заплата на въззивницата към датата на прекратяване н а служебното правоотношение – 2 700 лв, а не върху възнаграждението, определено за същата длъжност в размер на 3570 лв. Твърди се, че съдът формално е тълкувал нормата на чл.61, ал.3 ЗДСл и не отчел компенсаторния характер на обезщетението по чл.6 1 , ал.2 ЗДСл, както и принципа, че последиците от незаконен административеи акт не могат да се пренасят върху увреденото лице.

Излага се, че в периода от незаконното уволнение да възстановяването с влязло в сила съдебно решение на въззивницата, тя е била 1 лишена от възможността да бъде атестирана, повишена в ранг, съотв.е била лишена от кариерно развитие, поради което определянето на обезщетението върху занижена индивидуална заплата води до ограничаване на ефекта от съдебната защита и до частично възстановяване на претърпените вреди.

Твърди се, че обезщетението по чл.61, ал.2 ЗДСл има компенсаторна функция и следва да постави служителя в положение, в което би се намирал, ако незаконното уволнение не беше извършено. Твърди се, че в практиката си СЕС приема, че правото на платен годишен отпуск и съответното обезщетение при прекратяване не могат д а б ъ д а т ограничавани поради последици от противоправно поведение на работодателя. Посочва се, че в този смисъл фиксирането на база, която н е отразява действителното ниво на заеманата длъжност, обезсмисля принципа па пълната репарация.

Излагат се твърдения, че липсата на анализ от съда дали определената при възстановяването заплата от 2 700 лв реално съответства на длъжностното ниво и на възнаграждението за същата длъжност, на обсъждане на същественото разминаване с възнаграждението на лицето, което е заемало идентична позиция, както и на преценка дали определянето на по-нисък размер на заплатата не е довело до неравнопоставеност и до ограничаване на имуществените права на въззивницата, води до необоснованост на решението в обжалваната част.

Позовава се на решението на СЕС от 25 юни 2020 г. по съединени дела С-762/18 и С-37/19, съгласно което националната практика не може да лишава незаконно уволнен служител о т правото на пълно обезщетение за периода между уволнението и възстановяването му на работа. Посочва се, че СЕС е приел, че служителят следва да бъде поставен в положение, еквивалентно на това, в което би се намирал, ако уволнението не беше извършено.

Претендира се въззивният съд да измени решението на БРС в обжалваната отхвърлителна част и да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск, ведно със законната лихва и направените разноски за двете инстанции.

Представено е като доказателство писмо изх.№ 94-118/16.06.2025 г. на Инспектората към Министерството на земеделието и храните.

В законовия срок въззиваемият Българска агенция по безопасност на храните е представила писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Оспорени са оплакванията във въззивната жалба за неправилно определяне на размера на обезщетението по чл.61, ал.2 от ЗДсл. Твърди се, че първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни фактически и правни изводи относно предпоставките за присъждане на обезщетение по чл.61, ал.2 от ЗДСл като е приел, че размерът на дължимото обезщетение следва да бъде определен въз основа на действително определеното и получавано възнаграждение на служителя. Твърди се, че предвид разпоредбата на чл.61, ал.2 от ЗДсл съдът не разполага с правомощие да определя или коригира размера на индивидуалната основна заплата в рамките на съдебното производство, още по-малко обезщетението да се изчислява на база предполагаемо бъдещо увеличение на възнаграждението или на хипотетично кариерно развитие.

На второ място се твърди, че цитираната практика на СЕС относно 2 принципа на пълната репарация е ирелевантна към настоящия спор, тъй като цитираните решения се отнасят до различни правни хипотези и не уреждат начина на определяне на обезщетенията по ЗДСл.

Претендира се съдът да потвърди решението на БРС в обжалваната част като правило и обосновано. Не са ангажирани нови доказателства.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на въззивницата Д. Д. К. за осъждане на Българска агенция по безопасност на храните, да заплати на ищцата сумата от 3 481,43 лв (след прието от съда изменение – увеличение на иска), представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за времето от незаконното й уволнение, наложено със Заповед № ОСОС-Н 080 от 04.12.2023 г., считано от 12.12.2023 г. до възстановяването й на работа със Заповед № ВР-1 от 06.01.2025 г., на 06.01.2025 г., полагащ се на ищцата поради последващо прекратяване на служебното й правоотношение със заповед от 20.01.2025 г.

Предявеният иск е с правно основание чл.61, ал.2 от ЗДСл.

Ответната БАБХ не е представила в законовия срок писмен отговор на исковата молба. В съдебно заседание е заявено, че исковата претенция се оспорва относно размера.

С обжалваното решение съдът е приел исковата претенция за частично основателна и доказана, като е осъдил ответната агенция да заплати на ищцата сумата от 2 577,33 лв (1 317,77 евро), представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за времето от датата на незаконното уволнение - 12.12.2023 г. до възстановяването на работа на 06.01.2025 г., и е отхвърлил иска до пълния предявен размер. Съобразно постановения резултат, всяка от страните е осъдена да заплати съдебни разноски на другата страна, а ответната БАБХ е осъдена да заплати по сметка на БРС сумата от общо 894,26 лв (457,23 евро) – държавна такса и възнаграждения за вещо лице. В мотивите на решението съдът е посочил, че с оглед установеното с Решение на СЕС от 25.06.2020 г. по съединени дела С-762/18 и С-37/19 относно правото на платен годишен отпуск за периода на незаконно уволнение, за ищцата се е породило правото да иска заплащането на обезщетение на основание чл.61, ал.2 от ЗДСл за времето от датата на незаконно уволнение до датата на възстановяването й на работа. Съдът е посочил, че съгласно разпоредбата на чл.61, ал.3 от ЗДСл размерът на дължимото обезщетение следва да бъде определен съобразно размера на основната заплата на ищцата към момента на уволнението, а не на база заплатата на друг служител, който е заемал сходна или дори същата длъжност.

Първоинстанционното решение е обжалвано само от ищцата – в отхвърлителната част, поради което спорът е висящ пред настоящата инстанция само в тази му част, а в останалата (осъдителна) част, поради липсата на обжалване, решението е влязло в сила.

При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно. В обжалваната част, подлежаща на проверка за допустимост, решението е и допустимо.

По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на 3 решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:

Страните не спорят по следните обстоятелства, установени и от доказателствата по делото:

Между страните е било налице служебно правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността *** при Областна дирекция по безопасност на храните гр.Бургас. Със Заповед № НК-Н010 от 04.12.2023 г. на изпълнителния директор на БАБХ, на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и със Заповед № ОСОС-Н080 от 04.12.2023 г. на изп.директор на БАБХ, е прекратено служебното правоотношение между страните. С Решение № 4740 от 21.06.2024 г. по адм.д.2441/2023 г. на Административен съд Бургас, потвърдено с Решение № 13891 от 19.12.2024 г. по адм.д.9578/2024 г. на ВАС, уволнението на ищцата е отменено и на основание нейно заявление от 20.12.2024 г., със Заповед № ВР-1 от 06.01.2025 г. на изп.директор на БАБХ тя е възстановена на заеманата от нея длъжност в ОДБХ - Бургас - *** при Областна дирекция по безопасност на храните, гр.Бургас, с ранг I-ви младши, длъжностно ниво по КДА: 7, наименование на длъжностното ниво: ръководно ниво 7А, номер по ред на КДА: 193 и код по НКПД: 1213 6022; с ниво на основна месечна заплата: 15; степен на основна месечна заплата: 3 /1077-3100/; и размер на основната месечна заплата – 2700 лв.

Не е спорно, че въпреки подаденото от ищцата да изп.директор на БАБХ заявление (Бс-196/08.01.2025 г.), с което тя е поискала на основание л.67, ал.5, т.4 от ЗДСл да й бъде увеличена индивидуалната основна заплата, това не се е случило.

Със Заповед № ОСОС-5 от 20.01.2025 г. на изп.директор на БАБХ служебното правоотношение с ищцата е прекратено поради съкращаване на длъжността. В заповедта е посочено, че на ищцата следва да се изплатят обезщетения по чл.106, ал.2 от ЗДСл за времето, през което е останала без работа, но не повече от 2 месеца, и по чл.106, ал.4 ЗДСл – за неспазен срок на предизвестието в размер на основната месечна заплата.

С искова молба от 29.01.2025 г., предявена пред Административен съд Бургас, ищцата е поискала да й се присъдят обезщетения за имуществени вреди, както и обезщетение за полагащия й се платен годишен отпуск. С определение № 5161 по адм.дело 172/2025 г. на Административен съд Бургас, предявеният от ищцата иск за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 04.12.2023 г. до 06.01.2025 г. е отделен и е изпратен за разглеждане на РС Бургас.

При тези безспорни между страните факти, спорно по делото е, на базата на каква основна заплата следва да бъде изчислено обезщетението на ищцата по чл.61, ал.2 от ЗДСл.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, че обезщетението на ищцата по чл.61, ал.2 от ЗДСл следва да бъде определено на база нейната основна заплата към момента на прекратяване на служебното правоотношение – 2700 лв, а не на база основната заплата, която получава друг държавен служител (И. К. И.-М.) на сходна длъжност (*** при Областна дирекция по безопасност на храните гр.Бургас, с ниво на основна месечна заплата – 15 и степен на основна месечна заплата - 4) – 3 570 лв.

4

Съгласно чл.61, ал.3 ЗДСл размерът на паричното обезщетение по чл.61, ал.2 от ЗДСл (за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на служебното правоотношение) се определя съобразно размера на основната заплата. Съгласно чл.67, ал.4 ЗДСл, индивидуалният размер на основната заплата на държавния служител се определя от органа по назначаването, като се отчита нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалния опит.

Съгласно чл.11, ал.1, т.4 от Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация индивидуалната основна месечна заплата може да се увеличава при завръщане от отпуск или от командировка с продължителност повече от една година или при възстановяване на уволнен служител.

Разпечатката съдържа 40 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4f7b55a6-d192-46fe-a291-710384267f34