Решение № 16802 от 28.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16802 гр. София, 28.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело № 20251110141285 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба от И. Г. Ч. с ЕГН **********, срещу *** – гр. ***, с която са предявени обективно съединени искове както следва:

На основание чл. 106, ал. 3 от ЗДСл - разликата на дължимото му възнаграждение, за периода от 1 януари 2025 г. до датата на прекратяване на служебното му правоотношение — 18 април 2025 / 3 месеца и 18 дни по 100,00 лева на месец / - в размер на 350,00 / триста и петдесет / лева ;

На основание чл. 106, ал. 3 от ЗДСл - разликата на дължимото му обезщетение при прекратяване на служебното му правоотношение, на основание чл. 106, ал. 3 от ЗДСл, с оглед преизчисленото му възнаграждение от 01.01.2025 г. (за 10 заплати) - в размер на 1000,00 / хиляда / лева;

На основание чл. 224, ал. 1 от КТ - разликата на дължимото му обезщетение за неизползван отпуск, на основание чл. 61 от ЗДСл, с увеличението на разликата от заплатите, прието със Закона от 01.01.2025 г. - в размер на 720,00 / седемстотин и двадесет/ лева;

На основание чл. 106, ал. 3 от ЗДСл - дължимо заплащане за допълнително материално стимулиране - ДМС - за периода от 01.01.2025 г. до 31.03.2025 г. - за първото тримесечие в размер на 1300,00 лева.

Ищецът твърди, че работил в посочената *** като „***“ до 18.04.2025г., когато го пенсионират. Излага подробни аргументи и фактически твърдения в исковата молба.

Ответната ***, чрез гл. юрисконсулт Ф. Ф., оспорва исковете, като твърди, че при прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца му били изплатени всички дължими 1 обезщетения. Отделно че не се дължи обезщетение за дискриминационно отношение.

Позовава се на т. I . 5 от Приложение № 2 към чл. 24, ал. 9 от Вътрешните правила за заплатите на служителите в ***.

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, и въз основа на закона, приема за установено от фактическа страна следното.

Съдът е приел за безспорно, че между страните е съществувало процесното служебно правоотношение.

От приложена Заповед № ***., издадена от изпълнителния директор на *** на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител, във вр. с чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване и писмено предизвестие рег. № ***, връчено на служителя на 18.03.2025 г., се установява, че е прекратено служебното правоотношение с И. Г. Ч., ЕГН **********, заемащ длъжността „***“ в отдел „***“, дирекция „***“ при ***, едностранно от органа по назначаването поради придобито право на пенсия за навършена ***-годишна възраст и придобит минимален действителен осигурителен стаж от 15 години, считано от 18.04.2025 г.

Приложен е формуляр от *** за оценка на изпълнението на длъжността от И. Г. Ч., за периода 01.01.2024 г. – 31.12.2024 г., като годишната оценка на изпълнението на длъжността от последното оценяване е „Изпълнението напълно отговаря на изискванията“.

Като доказателство са приложени Вътрешни правила за заплатите на служителите в ***, утвърдени със заповед на изпълнителния директор.

Приложена е Заповед № ***, с която на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията, чл. 4, ал. 1, т. 10 от Устройствения правилник на ***, чл. 79 от ПМС № 28/16.04.2025 г., чл. 11, ал. 1, т. 1, чл. 12, ал. 1 и чл. 14, ал. 3 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, заповед № *** на министъра на *** и т. 1 от Приложение № 1 към чл. 14, ал. 5 от Вътрешните правила за заплатите на служителите в ***, е определен нов размер на индивидуалните основни месечни заплати на служителите на ***, които към датата на заповедта са с действащо служебно или трудово правоотношение и на служителите по пар. 4 от преходните и заключителни разпоредби на Постановление № *** за приемане на Устройствения правилник на ***, като са посочени и конкретни параметри за всяка оценка.

Представени са Правила за определяне на допълнителните възнаграждения за постигнати резултати.

Приложена е Заповед № ***., издадена от изпълнителния директор на ***, на основание чл.

18 от Устройствения правилник на ***, във вр. с чл. 19, т. 5, чл. 24 и чл. 25 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, чл. 19, т. 6 от Вътрешните правила за заплатите на служителите в *** и писмо с рег. № *** (рег. № *** по описа на ***) от главния секретар на *** за определяне на фонд за изплащане на допълнителни възнаграждения за постигнати резултати през месеците януари, февруари и март 2025г. на служителите на ***, с която е наредено да се изплати допълнително възнаграждение за 2 постигнати резултати за периода от 01.01.2025г. до 31.03.2025г., включително, при условията на чл. 24 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрациия.

Приложено и копие на трудовото досие на И. Г. Ч..

По делото са събрани гласни доказателства. От показанията на свидетелката Г. Ф. С. се установява, че същата е работила в отдел „***“ в *** от ***, на длъжност „***“, както и че познава ищеца Ч. от неговото назначаване. За периода 01.01.2025 г. – 31.03.2025 г., нито свидетелката, нито ищецът, имали служебна атестация, като свидетелката образувала дело срещу същия ответник, на същото основание. Изложила е, че според нея, ДМС-то се дължи по закон и е фиксирано. Част от служителите са получили ДМС, други не.

По делото е изслушано и прието заключение на вещо лице, изготвило Съдебно-счетоводна експертиза. От извършената проверка на документите по делото и съгласно Заповед № *** на изпълнителния директор на ***, се установило, че индивидуалната месечна заплата на ищеца за длъжността, заемана от същия, считано от 01.01.2024 г., е в размер на 2134 лв., а съгласно заповед № *** на изпълнителния директор на ***, бил определен нов размер на индивидуалните основни месечни заплати на служителите на ***. При прилагане на увеличението спрямо ищеца и предвид получената от него оценка, размерът на основното му месечно възнаграждение би бил 2241,77 лв. за периода 01.01.2025 г. – 18.04.2025 г.

Реално начисленото и изплатено в полза на ищеца основно месечно възнаграждение за периода 01.01.2025 г. – 18.04.2025 г., е в размер на 6381,63 лв., т.е. разликата между дължимо и реално изплатено основно възнаграждение (чиста сума за получаване) за периода 01.01.2025 г. – 18.04.2025 г., е в размер на 322,28 лв. На ищеца било изплатено обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение, в размер на 21 340 лв. В случай че се приеме преизчисленото основно месечно възнаграждение в размер на 2241,77 лева за дължимо, то обезщетението при прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал.

3 от ЗДСл, би било в размер на 22 417,70 лв., т.е. разликата между дължимото и изплатеното обезщетение, е в размер на 1077,70 лв. На ищеца са признати и изплатени суми за 151 /сто петдесет и един/ дни неизползван платен годишен отпуск. От направените изчисления, съгласно фиш за работна заплата за м. април 2025г., размерът на среднодневното брутно възнаграждение, въз основа на което е изчислено обезщетението за неизползван отпуск, е в размер на 102,84 лв. Ако се приеме преизчисленото основно месечно възнаграждение в размер на 2241,77 лв. за дължимо, то обезщетението за неизползван отпуск по чл. 61 от ЗДСл, би било в размер на 16 314,04 лв., като среднодневното брутно възнаграждение за изчисляване на обезщетението по чл. 61 от ЗДСл, би било в размер на 108,04 лв. Разликата между дължимото и изплатеното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.

61 от ЗДСл, ще е в размер на 784,69 лв. За длъжността, заемана от ищеца не е било определено ДМС, нито същият е бил включен в списъка на служителите, на които е било определено и изплатено такова за периода 01.01.2025 г. – 31.03.2025 г. В случай че се приемат всички преизчислени суми за дължими, неизплатените брутни такива, възлизат на 2220,48 лв.

Други относими доказателства не са представени.

3

При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни изводи.

На първо място, спорен по делото е въпросът дали на ищеца се е следвал увеличен размер на трудовото му възнаграждение.

По отношение на претенциите на ищеца относно неполучено увеличение на възнаграждението на индивидуалната основна месечна заплата, считано от 01.01.2025г., съдът намира, че същите са неоснователни. Съгласно Заповед № ***., с която на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията, чл. 4, ал. 1, т. 10 от Устройствения правилник на ***, чл. 79 от ПМС № 28/16.04.2025 г., чл. 11, ал. 1, т. 1, чл. 12, ал. 1 и чл. 14, ал. 3 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, заповед № *** на министъра на *** и т. 1 от Приложение № 1 към чл. 14, ал. 5 от Вътрешните правила за заплатите на служителите в ***, е определен нов размер на индивидуалните основни месечни заплати на служителите на ***, които към датата на заповедта са с действащо служебно или трудово правоотношение и на служителите по пар. 4 от преходните и заключителни разпоредби на Постановление № *** за приемане на Устройствения правилник на ***, като са посочени и конкретни параметри за всяка оценка. Видно от заповедта, увеличен размер на възнаграждението се дължи на лицата, които към датата на същата /13.06.2025 г./ са с действащо служебно или трудово правоотношение правоотношение и на служителите по пар. 4 от преходните и заключителни разпоредби на Постановление № *** за приемане на Устройствения правилник на ***, като ищецът не попада в тези категории. Ето защо тази част от претенцията е неоснователна.

Останалите искания на ищеца – относно разликата на дължимото му обезщетение при прекратяване на служебното ми правоотношение, на основание чл. 106, ал. 3 от ЗДСл, с оглед преизчисленото му възнаграждение от 01.01.2025г. (за 10 заплати) - в размер на 1000,00 / хиляда / лева, както и на основание чл. 224, ал. 1 от КТ - разликата на дължимото му обезщетение за неизползван отпуск, на основание чл. 61 от ЗДСл, с увеличението на разликата от заплатите, прието със Закона от 01.01.2025 г. - в размер на 720,00 / седемстотин и двадесет/ лева, също се явяват неоснователни, доколкото тези вземания зависят от размера на основното трудово възнаграждение на ищеца, за което както стана ясно, работодателят няма задължение да изплаща увеличен размер.

На следващо място, съдът изцяло споделя изложената от ответника теза, че по наведеното правно основание – за неизплатено трудово възнаграждение – не може да се търси изплащането на ДМС, което не било начислено. Не се споделя категорично тезата на ищеца, че същият е дискриминиран, като не му е била поставена оценка, вследствие на която да получи ДМС. Преценката на работодателя относно оценката на работника за изпълнение на задачите е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. В случая по делото липсва формуляр с поставена оценка относно процесния период. Както се сочи по аргумент от чл. 3 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация (Наредбата) допълнителните възнаграждения (каквото безспорно е това за постигнати резултати) не са 4 част от основната заплата, т. е. от уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Допълнителното възнаграждение не е с постоянен характер и не съставлява елемент от брутното трудово възнаграждение на служителите (в този смисъл Решение № 176 от 10.01.2019 г. по гр. д. № 3658/2017 г., г. к., III г. о. на ВКС; Решение № 227 от 26.10.2017 г. по гр. д. № 4488/2016 г., г. к., IV г. о. на ВКС; Решение № 123 от 04.10.2018 г. по гр. д. № 716/2018 г., г. к., Ill г. о. на ВКС). Правилно е изтъкнато, че допълнителното възнаграждение за постигнати резултати не е част от уговореното трудово възнаграждение и така същото предполага правна възможност за служителя, а не негово субективно право, като липсва правна обвързаност за работодателя да го предоставя само поради факта на престиране на работна сила за определен период. Следователно, разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ не е приложима към възможността служителят да получи допълнително възнаграждение за постигнати резултати.