Решение № 1191 от 09.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1191 гр. София, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка И.а

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20211100511387 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 0160062 от 20.07.2021 г., постановено по гр. д. № 7430/2020 г. по описа на СРС, 56 състав, са уважени предявените от С. И. Г. срещу Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба е тероризма“, като правоприемник на Главна дирекция „Национална полиция“, свързана с дейността на дирекция „Жандармерия“, към Министерство на вътрешните работи, искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР /ред. до изм. ДВ бр. 60/20 г./ за сумата от 1240,99 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 10.02.2017 г. до 31.12.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 11.02.2020 г. до окончателното плащане на сумата, с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 136,08 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху всяка една от дължимите главници, считано от 26 - то число на месеца, следващ първото тримесечие на 2017 г., до 10.02.2020 г., като е отхвърлил главния иск за разликата над уважения размер от 1240,99 лв. до пълния предявен размер от 1247,53 лв. и акцесорния за разликата над уважения размер от 136,08 лв. до пълния предявен размер от 140,00 лв.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба е тероризма“ е осъден да заплати на ищеца Г. и сумата от 643,50 лева разноски по делото съразмерно на уважената част от исковете.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която исковете са били уважени, е подадена въззивна жалба от ответника Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба е тероризма“, чрез пълномощника си – юриск. М. Х., с надлежно учредена представителна власт по делото, в която са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на 1 материалния закон. Поддържа се, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в ЗМВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневена работна седмица - чл. 187, ал. 1 ЗМВР, а работното време се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12-, 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагане на труд през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Излага доводи, че в МВР е разрешено полагане на 8 часа нощен труд, за разлика от другите държавни служители, на които е разрешено полагането на 7 часа нощен труд. Това води до неприложимост на посочения коефициент, тъй като същият се получава от съотношението на 8 часа дневен труд към 7 часа нощен труд, поради което възнаграждение за извънреден труд на тези служители не се дължи.

Изтъква, че през процесния период е действала Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г., в която липсва изрично правило за преизчисление, подобно на Наредбата и структурата за организацията на работната заплата. Сочи, че за периода са приети Наредба № 8121з 908/02.08.2018 г., и Наредба № 8121з- 1059/26.09.2019 г., в които изрично са определени условията и редът за изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд на държавните служители. Поддържа, че през процесния период е действала Заповед № 8121з1429/23.11.2017 г., съгласно която за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22,00 часа и 06,00 часа на държавните служители се заплаща допълнително възнаграждение в размер на 0,25 лв. Предвид посочената нормативна уредба, спрямо държавните служители в МВР не намирало приложение разпоредбата на чл. 9 от Наредбата и структурата за организацията на работната заплата. Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

Решението в частта, с която предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени за разликата над уважения размер до пълния предявен размер не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца С. И.

Г., с която се оспорва жалбата по подробно изложени съображения, поддържайки че обжалваното решение е правилно и обосновано. Претендират се разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 587,98 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 10.02.2017 г. — 31.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и иск с основание чл. 86, ал. 1, за сумата от 140 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение за 26.04.2017 г. 10.02.2020 г.

2

По делото е безспорно установено, а и страните не спорят, че през процесния период са били обвързани от валидно служебно правоотношение, възникнало на основание ЗМВР, по силата на което ищецът е изпълнявал държавна служба при ответника, както и че за този период е работил на 12 - часови смени /дневни и нощни/ съгласно месечни графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумирано.

Съгласно заключението на приетата в хода на първоинстанционното производство ССчЕ, която настоящият съдебен състав кредитира изцяло по реда на чл. 202 ГПК като компетентно и обосновано, се установява, че за исковия период ищецът е положил общо 177,50 дежурства, в рамките на които е отработил 1 374 нощни часове. Според вещото лице общият брой отработени часове след превръщането на нощните часове в дневни е 1 589 часа. Посочено е, че отработените в повече часове /извънреден труд/, след преобразуването на нощния труд в дневен при прилагане на чл. 9 НСОРЗ, получен като разлика между положения нощен труд и преизчисления с коефициент 1,143, са в размер на 217,36 часа.

Съгласно заключението, изчислено върху дневната му часова ставка, увеличена с 50 %, възнаграждението за тези 217,36 часа възлиза на сумата от 1 240,99 лв. Изчислената от вещото лице лихва за забава върху главницата за периода е в размер на 136,08 лева.

Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.

Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд - чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Съгласно чл.

187, ал. 1 ЗМВР (Изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г.) нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица. Съгласно ал. 3 на същата норма работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение.

При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (ал.

3, изр. 3). Съгласно чл. 187, ал. 5 ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден, възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, като възнаграждението е в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Предвидено е плащане на възнаграждение за положен нощен труд в чл.

179, ал. 1, пр. 2 ЗМВР, според който за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 часа се изплащат допълнителни възнаграждения при условия и по ред, които са различни от този за извънредния труд. Съгласно чл. 179, ал. 2 ЗМВР, условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед.

През исковия период са издадени Наредба № 8121з-776/29.06.2016 г. (отм. ДВ. бр. 4 от 14.01.2020 г.), приета на основание чл. 187, ал. 9 ЗМВР и Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г., в сила от 14.08.2018 г., и Наредба № 8121з-1059/26.09.2019 г., в сила от 04.10.2019 г., приети на основание чл. 179, ал. 2 ЗМВР от министъра на вътрешните работи. В чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776/29.06.2016 г. е предвидено, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В чл. 9 от Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. е предвидено, че за всеки отработен нощен час или за част от него от 22,00 до 6,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд. Идентична е разпоредбата на чл. 9 от Наредба № 8121з-1059/26.09.2019 г.

Съгласно чл. 33, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2016 г., в сила от 13.12.2016 г.) от Наредба № 8121з-776/29.06.2016 г. възнагражденията за труд извън редовното работно време се 3 включват в месечното възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ отчетния период, при своевременно предоставяне на протоколите във финансовите звена. В цитираните подзаконови нормативни актове не е предвидено правило за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такова правило е регламентирано в чл. 31, ал. 2 на Наредба № 8121з407/11.08.2014 г. - действала в периода 19.08.2014 г. - 02.06.2015 г., съгласно която при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 06,00 часа за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. След отмяната на посочената наредба, са приети Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. /отменена с решение на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., в сила от 11.07.2016 г./ и Наредба № 8121з-779/29.07.2016 г. /в сила от 02.08.2016 г./, които обаче не съдържат аналогична разпоредба на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба от 11.08.2014 г., предвиждаща увеличаване на реално отработените часове нощен труд с посочения коефициент, а е уреден само редът за отчитането на часовете нощен труд.

Съгласно чл. 188, ал. 2 ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 часа, се ползват със специалната закрила по КТ. Ето защо, при липсата на специално правило (до изменението на чл. 187, ал. 4 със ЗИД ЗМВР от м. 07.2020 г.) и в наредбата, издадена по чл. 187, ал. 9 ЗМВР, за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, е налице нормативна празнота, която съгласно чл. 46, ал. 2 ЗНА следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл. 9, ал. 2 от общата НСОРЗ. В чл. 9, ал. 2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.