Определение № 19132 от 22.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19132 гр. София, 22.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20211110160509 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

При извършване на служебна проверка за редовност на исковата молба съгласно чл.

129, ал. 1 ГПК, съдът намира че същата не отговаря на изискванията за редовност. С оглед процесуална икономия и на основание чл. 129, ал. 4 ГПК, съдът намира, че следва да бъде указано на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването му с писмена молба, с препис за ответника да отстрани нередовностите на исковата молба, посочени в диспозитива на определението.

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като на страните следва да се съобщи проектът за доклад по делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца на основание чл. 127, ал. 4 ГПК в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да посочи банкова сметка.

ПРИЕМА представените от страните с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.07.2026 г. от 10:10 часа, за които дата и час да се призоват страните.

СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад, както следва:

Производството е образувано по искова молба на С. П. В., ЕГН: **********, с адрес:

***, срещу Дирекция за национален строителен контрол, с адрес: ***, с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 67, ал. 1 ЗДСл, вр. с чл. 67, ал. 7, т. 5 ЗДСл, вр. с чл. 19, т. 5 НЗСДА, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 3 364,20 лева с еврова равностойност 1 720,09 евро, представляваща допълнително възнаграждение за постигнати резултати за периода от 01.01.2021г. до 30.06.2021г. на длъжност „Главен експерт – юрист“ в отдел „Събиране на вземанията“ в дирекция „Правна“, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 23.09.2021г. до окончателното плащане, както и сумата от 48,59 лева с еврова равностойност 24,84 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 01.08.2021г. до 21.09.2021г.

1

Ищцата навежда твърдения, че в периода от 09.08.2017г. до 09.09.2021г. била в служебно правоотношение с Дирекция за национален строителен контрол, по силата на което заемала длъжностите „старши юрисконсулт“ в отдел „Административно-правно обслужване, координация и отчет“ /АПОКО/ в дирекция „Финансово, административно правно и техническо обслужване“ /ФАПТО/, „юрисконсулт“ в отдел „АПОКО“ в дирекция „ФАПТО „старши юрисконсулт“ в отдел „АПОКО“ към дирекция „ФАПТО“, „старши юрисконсулт“ в отдел „Процедури и и договори“ към дирекция „Правна“, главен експерт – юрист в отдел „Процедури и и договори“ към дирекция „Правна“, „главен експерт – юрист“ в отдел „Събиране на вземания“ към дирекция „Правна“. Посочва, че в периода от 22.06.2021г. до 08.09.2021г. се намирала във временна неработоспособност, като след завръщането си на работа – на 08.09.2021г. със Заповед № РД-16-023/09.09.2021г. на началника на ДНСК било наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“, а служебното правоотношение – прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл, считано от 09.09.2021г.

Излага, че депозирала жалба срещу така издадената заповед, като с Решение № 6918/23.11.2021г. по адм.д. № 9450/2021г. по описа на АССГ заповедта била отменена като нищожна. Първоинстанционният съдебен акт бил потвърден от ВАС с Решение № 4941/25.05.2022г. по адм.д. № 9450/2021г. Поддържа, че в изпълнение на разпоредбата на чл.

67, ал. 7, т. 5 ЗДСл в ДНСК се заплащали допълнителни възнаграждения за постигнати резултати два пъти годишно на шестмесечие, като за първото шестмесечие на 2021г. не е получавала подобно възнаграждение въпреки наличието на необходимите предпоставки.

Навежда доводи, че в отклонение на разпоредбата на чл. 7, ал. 3 НУРОИСДА преди прекратяване на служебното правоотношение не е била оценена, тъй като към момента на провеждане на междинната среща с оценяващия ръководител била в отпуск за временна неработоспособност, а след завръщането си на работа на 08.09.2021г. разделът за междинна оценка бил подписан от нейния пряк ръководител „при отказ за получаване“, поради което в нейна полза възникнало право на допълнително възнаграждение. Заявява, че за периода от 01.01.2020г. до 31.12.2020г. била оценена с годишна оценка „изпълнението надвишава изискванията“. Поради изложените съображения счита, че в нейна полза е възникнало притезание за процесното допълнително възнаграждение, поради което моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва дължимостта на претендираното допълнително възнаграждение с доводи, че същото няма постоянен и задължителен ежемесечен характер, а представлява инцидентно плащане, основано на постигнати резултати. Поддържа, че със Заповед № РД-15-029 /20.04.2021г. в полза на ищцата било определено и заплатено допълнително възнаграждение за постигнати резултати в размер на 1 051 лв., а по отношение на периода от 01.04.2021г. до 30.06.2021г. не са налице основанията за начисляване, тъй като ищцата получила оценка „Неприемливи резултати“. Релевира възражение, че изплащането на въпросното допълнително възнаграждение било предпоставено и от наличието на бюджет, предвиден за подобни плащания, поради което последното не било гарантирано дори при образцово изпълнение на служебните задължения. Оспорва исковата претенция за допълнително възнаграждение и по размер, доколкото претендираната стойност не била формирана съобразно вътрешните правила за заплатите в ДНСК. Оспорва началния момент на обезщетението за забава с доводи, че същото е изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконосъобразния административен акт. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.

Доказателствена тежест:

По иска с правно основание чл. 67, ал. 7, т. 5 ЗДСл, вр. с чл. 19, т. 5 НЗСДА в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване следните предпоставки: наличието на служебно правоотношение с ответника за посочения в исковата молба период, че е изпълнил точно в количествено, качествено и темпорално отношение поставените задачи, както и размера на допълнителните възнаграждения, за което обстоятелство не сочи доказателства.

В тежест на ответника е да установи положителния факт на плащане, за което обстоятелство не сочи доказателства, както и фактите, на които основава своите 2 възражения.

ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в периода от 09.08.2017г. до 09.09.2021г. С. П. В. е била в служебно правоотношение с Дирекция за национален строителен контрол, по силата на което заемала длъжностите „старши юрисконсулт“ в отдел „Административно-правно обслужване, координация и отчет“ /АПОКО/ в дирекция „Финансово, административноправно и техническо обслужване“ /ФАПТО/, „юрисконсулт“ в отдел „АПОКО“ в дирекция „ФАПТО „старши юрисконсулт“ в отдел „АПОКО“ към дирекция „ФАПТО“, „старши юрисконсулт“ в отдел „Процедури и и договори“ към дирекция „Правна“, главен експерт – юрист в отдел „Процедури и и договори“ към дирекция „Правна“, „главен експерт – юрист“ в отдел „Събиране на вземания“ към дирекция „Правна“.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в следващото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, изменен съобразно настоящото определение, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА

ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА, ВКЛЮЧИТЕЛНО СКЛЮЧВАНЕ НА

СЪДЕБНА ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНА СПОГОДБА.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.

92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото определение на страните, като на ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3