Решение № 7080 от 22.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7080 гр. София, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20241110113048 по описа за 2024 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 76200/07.03.2024г. на СРС, подадена от Министерството на здравеопазването срещу П. С. М. във връзка със Заповед № 27764/19.09.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 19787/2023г. на СРС. С Определение № 1629/12.01.2024г. по ч.гр.д. № 19787/2023г. на СРС незабавното изпълнение на издадената заповед за изпълнение е спряно по реда на чл. 420 ГПК при наличие на представено от длъжника-ответник обезпечение – внесена парична гаранция.

И щ е ц ъ т Министерството на здравеопазването чрез Хр.Х. – Министър на здравеопазването, е предявил срещу ответника П. С. М. искове с правно основание по чл.

422, ал. 1 ГПК вр. чл. 21, ал. 4 ЗДФИ, чл. 43, ал. 3 ППЗДФИ и чл. 26 ЗДФИ за признаване за установено между страните, че П. С. М. дължи на Министерството на здравеопазването въз основа на Акт за начет № 11-04-22/07.12.2017г. на Агенцията за държавна финансова инспекция сумите, както следва:

90088,88 лева – главница за причинени вреди на бюджета на Министерството на здравеопазването, произтичащи от недължимото изплащане по разпореждания на ответника като Министър на здравеопазването на възнаграждения /основни заплати, възнаграждения за съвместяване на длъжност, възнаграждения за допълнително материално стимулиране и възнаграждения за извънреден труд/ на служители от Министерството, които възнаграждения са неправомерно и неправилно определени;

11814,24 лева – законна лихва от причиняването на вредата до 07.12.2017г.; законна лихва върху главницата от 08.12.2017г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че Агенцията за държавна финансова инспекция извършила проверка на П. С. М. в качеството му на Министър на здравеопазването в периода 07.11.2014г.-24.01.2017г. В резултат от проверката било установено, че М. е допуснал нарушения на разпоредбите на ЗДСл и Наредбата за заплатите на служителите в държавната 1 администрация /НЗСДА/ посредством издадени от него в периода 01.01.2016г.-31.12.2016г. заповеди, с които недължимо били изплатени средства за възнаграждения на главния секретар на Министерството, както и на директорите на дирекции „Вътрешен одит“, „Медицински дейности“, „Държавен здравен контрол“, „Лекарствена политика“, „Международни дейности, проекти и програми“, „Управление на държавното участие в търговските дружества“, „Нормативно регулиране и обществени поръчки в здравеопазването“, „Административно-информационно обслужване и човешки ресурси“, „Здравна политика и анализи“, „Финансово-стопански дейности и управление на собствеността“. Нарушенията се изразявали в това, че неправилно били определени основните заплати на служителите, което довело и до недължимо плащане на възнаграждения за заплати, за съвместяване на длъжност, за допълнително материално стимулиране и за извънреден труд. Заплатите им били увеличени в нарушение на реда за това, определен в ЗДСл и НЗСДА, като последицата от неправилното определяне било изплащането на възнаграждения на съответните лица в размер на общо 90088,88 лева. За нанесените вреди бил съставен Акт за начет № 11-0422/07.12.2017г., който бил администриран и връчен по предвидения законов ред. В насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът се представлява от гл.юрк. Н. П., която поддържа предявените искове, включително в хода на устните състезания. Допълнителни съображения излага в Писмени бележки, вх. № 123890/08.04.2025г. на СРС.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът П. С. М. чрез адв. В. Т. – АК-София, е подал Отговор на исковата молба, вх. № 143739/30.04.2024г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Изтъква, че съобразно чл. 21 ЗДФИ вредата, претендирана за обезщетение по реда на начетното производство, може да е възникнала само в резултат на умисъл, на липси или да е причинена не при или по повод изпълнение на служебните задължения. В акта за начет липсвало посочване на това какъв е произходът на причинените вреди, и, макар да имало съдебна практика в насока, че не е необходимо инспекторът да опише как е настъпила вредата, то ответникът счита, че подобно виждане не следва да се споделя, тъй като поставя в неизгодно положение лицето, срещу което е съставен актът за начет, като по този начин то се поставя в невъзможност адекватно да организира и аргументира защитата си. С оглед съдържанието на исковата молба и акта за начет се предполага, че се касае за умишлено причинени вреди. Застъпва се становище, че нито едно от действията на М. като министър на здравеопазването не е извършено с цел или дори с допускането, че по този начин се причинява вреда на министерството или на държавата. Той не бил издал нито едно разпореждане, с което да нарушава умишлено правния ред. В министерството били утвърдени правила за документооборота и издаването на актове, като при подготовката и изготвянето на всеки един такъв, представян за подпис на министъра, той се съгласувал с определени отговорни за това служители, включително юрисконсулт. Наличието на такова съгласуване изключвало категорично М. да е имал съзнание, че действа неправомерно. Не бивало и да се пропуска фактът, че преди изплащане на месечните възнаграждения ведомостите за заплатите задължително се предоставяли за предварителен контрол на финансовия контрольор. Оспорва се верността на констатациите в акта за начет, като се заявява, че приложените към него доказателства не установявали в пълна степен твърденията и констатациите по него. Оспорва се и верността на математическите изчисления в акта за начет. В насрочените по делото публични съдебни заседания ответникът се явява лично или не се явява, като се представлява от адв. Т. – АКСофия. Предявените искове се оспорват, включително в хода на устните състезания.

Допълнителни съображения се излагат в Писмена защита, вх. № 119481/03.04.2025г. на СРС.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове и становището на ответника, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

2

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Исковете за установяване на вземанията по акт за начет са винаги подсъдни на районния съд, независимо от цената им /чл. 104, т. 4 ГПК/.

Съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствената тежест на ищеца е да докаже, че процесната проверка е извършена от надлежно овластени за това лица при спазване на процедурите по ЗДФИ и ППЗДФИ, като на проверяваното лице е осигурена предвидената в закона възможност да участва в проверката, че докладът за резултатите от инспекцията и актът за начет са връчени на материално-отговорното лице, че е налице мотивирано становище на инспектора по становището/възраженията, ако са налице такива, както и докладът и актът за начет са подкрепени с доказателства. Съгласно чл. 22, ал. 5 ЗДФИ и чл.

44, ал. 4 ППЗДФИ фактическите констатации в акта за начет се считат за истински до доказване на противното. В тежест на ответника е да докаже неистинността на фактическите констатации в акта за начет. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Агенцията за държавна финансова инспекция е извършила проверка за периода 01.01.2016г.-31.12.2016г. на дейността на П. С. М., заемал поста на Министър на здравеопазването в периода 07.11.2014г.-24.01.2017г. С оглед резултатите от проверката държавните финансови инспектори И. И.ов и М.Е. са съставили Акт за начет № 11-0422/07.12.2017г., депозиран с вх. № 12-00-22/07.12.2017г. на Министерството на здравеопазването. С акта за начет се установява, че П. М. като Министър на здравеопазването и орган по назначаването на държавните служители в Министерството е издал заповеди в нарушение на нормативни и вътрешни актове:

Заповеди № РД-15-78/15.02.2016г., № РД-15-79/15.02.2016г., № РД-15204/15.03.2016г., №РД-15-162/15.03.2016г., № РД-15-179/15.03.2016г., № РД-15192/15.03.2016г., № РД-15-213/15.03.2016г., № РД-15-175/15.03.2016г., № РД-15177/15.03.2016г., № РД-15-00/15.02.2016г. и № РД-15-104/15.03.2016г. – в нарушение на чл. 67, ал. 6 ЗДСл вр. чл. 13, т. 3 НЗСДА;

Заповеди № РД-15-287/24.03.2016г. и № РД-15-325/11.04.2016г. – в нарушение на чл. 9, т. 3 НЗСДА вр. чл. 3, ал. 2 НЗСДА и чл. 67, ал. 4 ЗДСл;

Заповед № РД-15-765/21.10.2016г. – в нарушение на чл. 25 ВПРЗ на МЗ вр.

Приложение 3 вр. чл. 25, ал. 5 НЗСДА и чл. 76, ал. 11 ЗДСл;

Заповеди № РД-15-288/24.03.2016г., № РД-15-325/11.04.2016г. и № РД-15423/09.06.2016г. – в нарушение на чл. 16, ал. 3 ЗДСл вр. ал. 1 и вр. чл. 3, ал. 2 НЗСДА.

Нарушението се изразява в това, че ответникът като министър е определил по-високи от нормативно определените възнаграждения на държавни служители – индивидуални основни месечни заплати, възнаграждения за съвместяване на длъжност, допълнителни възнаграждения за постигнати резултати, допълнителни възнаграждения за извънреден труд и работа през официалните празници, съответно изплатени след приспадане на дължимия данък върху доходите. По този начин на бюджета на Министерството била нанесена вреда в размер на 90088,88 лева, преведени като възнаграждения на:

П. Д. К. – 7046,06 лева във връзка със Заповеди № РД-15-78/15.02.2016г., № РД15-287/24.03.2016г., № РД-15-288/24.03.2016г., № РД-15-325/11.04.2016г.;

П.И.Б.-Т. – 14973,15 лева във връзка със Заповед №РД-15-79/15.02.2016г.;

В.Г.Г. – 4604,68 лева във връзка със Заповед № РД-15-204/15.03.2016г.;

3

И.К.Г.-С. – 12979,82 лева във връзка със Заповед № РД-15-162/15.03.2016г.;

Т.Т.Т.-М. – 13086,27 лева във връзка със Заповеди № РД-15-179/15.03.2016г., №РД-15-765/21.10.2016г. и Заповед № РД-15-326/11.04.2016г.

Д.С.П. – 8334,33 лева във връзка със Заповеди № РД-15-192/15.03.2016г., № РД15-765/21.10.2016г. и № РД-15-192/15.03.2016г.;

Е.А.Ф. – 4614,80 лева във връзка със Заповед № РД-15-213/15.03.2016г.;

В.Г.В. – 3018,19 лева във връзка със Заповед № РД-15-175/15.03.2016г.;

Л. Б. В. – 7363,67 лева във връзка със Заповед № РД-15-177/15.03.2016г.;

М. М. П. – 11911,61 лева във връзка със Заповед № РД-15-90/15.02.2016г.;

Д.И.Хр. – 1031,51 лева във връзка със Заповед № РД-15-423/09.06.2016г.;

М.Ж.Н. – 656,62 лева във връзка със Заповед № РД-15-104/15.02.2016г.;

Я. П. С. – 468,27 лева във връзка със Заповед № РД-15-104/15.02.2016.

В тази връзка и на основание чл. 21, ал. 4 ЗДФИ е прието, че П. М. следва да носи пълна имуществена отговорност за нанесената на бюджета на Министерството вреда, тъй като е нарушил принципна на законосъобразност по чл. 20, т. 9 ЗПФ.

По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-икономическа и счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно и ясно дадени отговори на поставените въпроси и без индикации за неправилност. Вещото лице е посочило, че математическите изчисления в акта за начет са правилни. Налице са известни разлики, но те са символични като стойност и не се отразяват на заключителните изчисления в акта за начет. В изслушването си пред съда пояснява, че реалната сума е тази, определена в акта за начет, а установените разминавания са резултат от закръгляванията на сумите.

По делото като свидетели са разпитани Л. В., Р. Щ., М. Б.-П., П. К., С. Я., Я. С., Е. С., М. П. и С.. Показанията им съдът кредитира като вътрешно и помежду си като цяло непротиворечиви, в съзвучие с останалия събран по делото доказателствен материал и без явни индикации да са дадени целенасочено пристрастно.