Решение № 34 от 04.01.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Варна, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20233110109261 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана във ВРС на 20.07.2023 г. от ищцата И. К. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес : ***, чрез процесуален представител - адв. Д. П. П., ВТАК, със съдебен адрес: ****, против ответната страна А. З. С. П., БУЛСТАТ ***, с адрес: ***, с посоченото в титулната част на исковата молба правно основание: чл. чл. 128 КТ, чл. 220, чл. 222, ал. 3 КТ.

В исковата молба ищцата е навела следните твърдени факти и обстоятелства:

И. Р. сочи, че изпълнявала длъжността „Социален работник“ в отдел „Закрила на детето“, Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна от 26.11.2003 год. За изпълняваната от ищцата Ив.Р. длъжност със Заповед № OA- Д-Вн-02-6-16/20.02.20202год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Варна, считано от 01.01.2020год. й била определена основна месечна заплата от 1095 лева. На 01.09.2020год. на И. Р. била връчена Заповед № ЧР-4 358/31.08.2020 год. на Изпълнителния директор на А. З. С. П., с която считано от същата дата било прекратено трудовото правоотношение на ищцата с *** поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Със същата Заповед на ищцата били определени за изплащане следните обезщетения: по чл.220, ал. 1 от КТ обезщетение за неспазено предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение за 1 месец; по чл.222, ал.3 от КТ - обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за 6 месеца.

Със Заповед № ЧР-7 167/10.09.2020 год. била изменена уволнителната заповед на 1 ищцата в частта относно дължимото обезщетение по чл.222, ал.3 КТ и същото било увеличено на 10 брутни трудови възнаграждения, както и било определено изплащане на основание чл.224. ал.1 КТ на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 14 дни.

Видно за ищцата било от приложените към исковата молба фиш за работна заплата за м.август 2020 год. и Удостоверение изх.№ 0301-94И-00-1438#1/17.07.2023год., издадено от А. З. С. П., Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна, че от страна на работодателя на ищцата й били изплатени трудово възнаграждение за м.08.2020 год. и обезщетения в размери както следва: брутно трудово възнаграждение за м.08.2020 год. в размер на 1 095 (хиляда и деветдесет и пет) лева, обезщетение по чл.220, ал. 1 КТ за неспазено предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение за един месец - 1 095 (хиляда и деветдесет и пет) лева; обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение на ищцата за 10 месеца - 10 949,98 (десет хиляди деветстотин четиридесет и девет и 0.98) лева и обезщетение по чл.224, ал. 1 КТ за неизползван годишен отпуск за 14 работни дни 730 (седемстотин и тридесет) лева.

При така изложеното по-горе, ищцата счита, че работодателят й А. З. С. П., не изпълнил точно задължението си за начисляване и плащане на трудово възнаграждение съгласно чл.128 КТ поради следното:

С ПМС № 240 от 31.08.2020год., за допълнение на Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, приета с Постановление № 129 на Министерския съвет от 2012 г., обн. в ДВ бр.78 от 04.09.2020год., бил създаден § 3 а, съгласно който в срок до 4 септември 2020г. ръководителят на административната структура определя еднократно нов размер на индивидуалните основни месечни заплати, увеличен с не повече от 30 на сто от досегашния размер, за служителите в определени администрации и административни структури, в т.ч. и за служителите на А. З. С. П..

Постановлението влизало в сила от 1 август 2020 г., т.е., според ищцата ПМС имало ретроактивно действие.

Ищцата се позовава на норма на основния закон в РБ - чл.5, ал.5 от Конституцията на РБ, съгласно която всички нормативни актове се публикуват. Те влизали в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок, както в случая с ПМС № 240 от 31.08.2020год. По този начин с обратна сила се преуреждали отношения, които съществували преди обнародване на нормата. Към 01.08.2020год. твърди Ив.Р., че била в трудово правоотношение с ответника, поради което счита, че следвало и да се приеме, че § 3 а от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, следвало да има действие и по отношение на ищцата.

Въз основа на изложеното по-горе и приложените към исковата молба доказателства, в нарушение на императивните изисквания на ПМС № 240 от 31.08.2020год., ПМС № 240/31.08.2020 г., твърди ищцата , че не било взето под внимание от страна на ответника при начисляване на дължимите й се обезщетения и трудово възнаграждение за м.08.2020 год. при прекратяване на трудовото правоотношение. Това ищцата намира за неправилно и 2 незаконно и пораждало у нея правен интерес от предявяване на настоящия иск. Въз основа на гореизложеното ищцата е отправила и следното искане до съда :

Моли съдът да постанови съдебно Решение, по силата на което да бъде осъдена А. З.

С. П., БУЛСТАТ ***, с адрес ***, на основание чл.128 КТ, чл.220 КТ, чл.222, ал.3 КТ да заплати на ищцата И. К. Р. суми в размери и с основание както следва: СУМА в размер на 328.50 (триста двадесет и осем и 0.50) лева, представляваща остатък от дължимо трудово възнаграждение за положен труд през м.08.2020 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 20.07.2023 г. , до окончателното изплащане на задължението; СУМА в размер на 328.50 (триста двадесет и осем и 0.50) лева, представляваща остатък от дължимо обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 20.07.2023 г. до окончателното изплащане на задължението; СУМА в размер на 3 285.00 (три хиляди двеста осемдесет и пет) лева, представляваща остатък от дължимо обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 20.07.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна А. З. С. П., представлявана от Т. М. - За изпълнителен директор, съгласно Заповед №РД01-1683/31.08.2023 г., със седалище и адрес на управление: ***2, БУЛСТАТ ***, е депозирала ОТГОВОР на исковата молба . (По делото първо е заведен подаден по ел.път отговор на искова молба, с рег. вх. № 66250/8.9.2023 г, а на 11.09.2023 г. е депозиран същия отговор , но чрез куриерски услуги , заведен с рег. № 66 666/23.)

В срока и на основание чл. 131 от ГПК, ответната страна А. З. С. П./***/, оспорва исковата претенция по основание и размер, доколкото счита последната за недопустима и неоснователна по мотиви, изложени, както следва:

Трудовото правоотношение на ищцата било прекратено на основание Заповед № ЧР4 358/31.08.2020 г. на изпълнителния директор на А. З. С. П. на основание чл.328, ал.1 КТ, т.10, считано от 01.09.2020г., поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

С ПМС № 240/31.08.2020г. била допълнена Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация /Наредбата/, като бил създаден нов § 3а, т.9 ПЗР, според който в срок до 04.09.2020г. ръководителят на административната структура определя еднократно нов размер на индивидуалните основни месечни заплати на служителите в ***, увеличен с не повече от 30 на сто от досегашния размер.

Нормата влизала в сила от 01.08.2020г., т.е. назад във времето от обн. в ДВ на 31.08.2020г., но била приложима за възнагражденията спрямо служителите, намиращи се в трудови правоотношения с ***. Съгласно чл.5, ал.5 от КРБ, във връзка с чл.41, ал.1 Закон за нормативните актове и чл.14, ал.1 от Закона за нормативните актове , обратна сила на 3 нормативен акт можело да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба.

В изпълнение на цитираната норма били издадени заповеди № РД 01-1682/04.09.2020 г., №РД 01-1683/04.09.2020 г. и №РД 01-1684/04.09.2020 г. от ИД на ***. Съгласно т. 5 от Заповед №РД 01-1683/04.09.2020 г. работодателят изключил от увеличение на възнаграждението лицата, които към 04.09.2020 г. били с прекратени трудови правоотношения. Във връзка с посоченото и доколкото трудовото правоотношение на ищцата било прекратено считано от 01.09.2020 г., ответната страна твърди, че липсва основание, в това число и база за изчисляване на нов размер на изплатените на ищцата със заповед за прекратяване на трудово правоотношение обезщетения по чл. 220, ал. 1 и чл. 222, ал. 3 от КТ.

Видно било за ответната страна от приложените от ищцата доказателства, че работодателят изпълнил задължението си по чл. 128, т. 2, съответно чл. 220, ал. 1, чл. 222, ал. 3 от КТ, като начислил дължимите на ищцата трудово възнаграждение и обезщетения, поради прекратяване на трудовото правоотношение. Размерът на обезщетенията бил начислен, съгласно чл. 228 от КТ на база последното получено от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождаш месеца, в който възникнало основанието за съответното обезщетение. Разпоредбата на чл. 228, ал. 1 от КТ намира ответната *** , че е ясна и категорична - брутното трудово възнаграждение за определянето на обезщетенията по раздел III от Глава Десета от КТ било полученото от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.

„Полученото“ по смисъла на текста брутно трудово възнаграждение не можело да се влияе о т последващи факти, каквито в конкретния случай представлявали новите размери на заплатите на служителите на ***.

Основанието за получените от ищцата обезщетения възниквало от момента на прекратяване на трудовото й правоотношение, а именно 01.09.2020 г.

Предявените от ищцата искове за определянето йм на база приетите нови размери на възнаграждения били във връзка с Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация и ПМС №240/31.08.2020 г., ДВ бр. 78/04.09.2020 г. но неоснователни, поради липса на валидно трудово правоотношение, респективно качество „работник“, към момента на обнародването му. От момента на прекратяване на съответното правоотношение за *** не съществувало правно основание, от което да можело да произтичат права за минал период. Темпоралното действие на сочената преходна разпоредба обхващало само служители, с които работодателя / органа по назначаването бил във валидно, съществуващо правоотношение.

Ответната страна счита, че не би могла да се приеме и тезата за дължими плащания под формата на обезщетения, тъй като обезщетението като форма на плащане имало друга правна същност, предназначение и последици, а още повече, че такъв вид обезщетение не бил уреден в действащото българско законодателство. Претендираните суми според *** били недължими, поради прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, което следвало от разпоредбата на чл.228, ал.1 КТ, въз основа на която и били определени 4 размерите на изплатените на ищцата обезщетения по реда на КТ.

Предявените от ищцата искове за определянето йм на база приетите нови размери на възнаграждения с §3а Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация, с ПМС №240/31.08.2020г., ДВ бр.78/04.09.2020г. ответната *** счита, че са неоснователни, поради липса на валидно трудово правоотношение към момента на обнародването на ПМС № 240. В този смисъл служителите с прекратени правоотношения в процесния период обективно не можели да бъдат обхванати от действието на постановлението, тъй като към момента на обнародването му те вече били загубили качеството си на „работник“ и своята правна връзка с агенцията.

По отношение на доказателствените искания на ищцата, ответната страна моли същите да не бъдат уважени на основание чл. 159, ал. 1 от ГПК, тъй като касаели факти, които според *** нямат значение за решаване на делото. Предвид изложеното, ответната *** моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове от ищцата И. Р. против ответната А. З. С. П. като недопустими и неоснователни.Ответната страна моли за присъждане на направените разноски за процесуално представителство в размер на юрисконсултско възнаграждение.В подкрепа на изложеното в отговора на искова молба ответната страна прилага Заповед №РД01-1682/04.09.2020 г.;Заповед №РД011683/04.09.2020 г.; Заповед №РД01-1684/04.09.2020 г.;Заповед №РД01-1683/31.08.2023 г.