Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 16515 от 30.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 5142/2026
Вид
Определение № 16515
Подписан
30.04.2026
В сила
30.04.2026
Състав
Мария Стоянова Танева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 128, ал. 1, т. 6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140а · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 40 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 87 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124 · Закон за държавния служител
  • чл. 124, ал. 1 · Закон за държавния служител
  • чл. 125 · Закон за държавния служител
  • чл. 32, ал. 1 · Закон за държавния служител
  • чл. 61, ал. 2 · Закон за държавния служител
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 12 · Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16515 гр. София, 30.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. Ст. Танева като разгледа докладваното от М. Ст. Танева Гражданско дело № 20261110105142 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Депозирана е искова молба с вх. н. 31900 от 16.12.2025 г. пред Административен съд София - град от Д. Н. П., ЕГН: **********, чрез адв. М.

Т., САК, с адрес за призоваване гр. С. срещу Министерство на иновациите и растежа, ЕИК: 177549112, гр. С. с която е предявен иск за заплащане на парични суми, произтичащи от служебно правоотношение между страните и неговото прекратяване.

С Определение № 7493 / 23.02.2026 г. АССГ - I о., 6 с-в, адм. д. № 20257010713227 / 2025 г. се прекратява и изпраща по подсъдност на Софийски районен съд, тъй като съдът намира, че делото му е неподсъдно, тъй като спорът не попада в обхвата на чл. 124, ал. 1 ЗДСл и не е налице хипотезата на чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК.

Депозирана е искова молба с вх. н. 31900 от 16.12.2025 г. пред Административен съд София - град от Д. Н. П., ЕГН: **********, чрез адв. М.

Т., САК, с адрес за призоваване гр. С. срещу Министерство на иновациите и растежа, ЕИК: 177549112, гр. С. , с която са предявени искове за заплащане на парични суми, произтичащи от служебно правоотношение между страните, а именно: сумата от 1150, 44 лв., равняваща се на 588, 21 EUR, представляваща дължимо по нормативна уредба увеличение на заплатата за периода 01.01.2025 - 27.03.2025, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане; сумата от 1428, 39 лв., равняваща се на 730, 32 EUR, представляваща доплащане на разликата в обезщетението за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на служебното правоотношение, ведно със законна лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане; сумата от 3150, 90 лв., равняваща се на 1611, 03 EUR, представляващи доплащане на разликата за обезщетение по чл. 107а. ЗДСл (6 месечни 1 заплати), ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане;

Лихви за забава върху дължимото и неизплатено увеличение: сумата от 63, 43 лв., равняваща се на 32.43 EUR, представляваща законна лихва за периода от 01.02.2025 г. до 16.12.2025 г. (датата на завеждане на иска) върху дължимото и неизплатено увеличение от 525, 15 лв., равняваща се на 268, 50 EUR за месец януари 2025 год. сумата от 57, 86 лв., равняваща се на 29, 58 EUR, представляваща законна лихва за периода от 01.03.2025 г. до 16.12.2025 г. (датата на завеждане на иска) върху дължимото и неизплатено увеличение от 525, 15 лв., равняваща се на 268, 50 EUR за месец февруари 2025 год. сумата от 49, 23 лв., равняваща се на 25, 17 EUR, представляваща законна лихва за периода от 01.04.2025 г. до 16.12.2025 г. (датата на завеждане на иска) върху дължимото и неизплатено увеличение от 500, 14 лв., равняваща се на 255, 72 EUR за месец март 2025 год. сумата от 143, 31 лв, равняваща се на 73, 27 EUR, представляваща законна лихва за периода от 27.03.2025 г. (деня следващ прекратяването на служебното правоотношение) до 16.12.2025 г. (датата на завеждане на иска) върху дължимото и неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 1428, 39 лв., равняващ се на 730, 32 EUR; сумата от 316, 14 лв., равняваща се на 161, 64 EUR, представляваща законна лихва за периода от 27.03.2025 г. (деня следващ прекратяването на служебното правоотношение) до 16.12.2025 г. (датата на завеждане на иска) върху дължимото и неизплатено с увеличения размер от 3150, 90 лв., равняващ се на 1611, 03 EUR, обезщетение от 6 заплати;

Заявява, че от 01.03.2022 г. е в служебно правоотношение с ответната страна, на основание заеманата от нея длъжност “главен секретар”, сектор “Техническо изпълнение” в Министерство на иновациите и растежа, като същото е прекратено, считано от 27.03.2025 г. със Заповед № ЧР-МИР-40 от 26.03.2025 г., по инициатива на органа по назначаване срещу уговорено обезщетение.

Сочи, че е налице увеличение на индивидуалните основни месечни заплати на служителите в Министерството, съгл. чл. 79 от Постановление № 28 на МС от 16.04.2025 за изпълнение на държавния бюджет за 2025 год. и съгласно годишната оценка за изпълнение за 2024 г., атестирането дава право на увеличение до 15%. Твърди, че вътрешната заповед за новите размери на заплатите е издадена едва на 21.05.2025 г., след прекратяване на процесното служебно правоотношение, поради което е отказано прилагане на увеличението. Въпреки това обаче счита, че правото е възникнало още на 01.01.2025г., когато е била действащ държавен служител, тъй като чл. 26 от Наредбата предвижда доплащане със задна дата. Поради това претендира размера на увеличението от 15 %, считано от 01.01.2025 г. до датата на прекратяване на служебното правоотношение - увеличение с 525, 15 лв. или 268, 50 EUR, възлизащо в общ размер на 1550, 44 лв. или 792, 73 EUR за 2 периода 01.01.2025 - 27.03.2025 г.

Излага, че обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, както и обезщетението в размер на шест основни месечни заплати са изплатени съобразно изчисления, направени върху стария размер на заплатата, без да бъде взето предвид увеличението.

Представя писмени документи, които моли да бъдат приети като доказателства по делото. Прави доказателствени искания за задължаване на ответната страна да представи пълно служебно досие на Д. Н. П., включ. годишна оценка за изпълнение на длъжността за 2024 год.; както и Вътрешна заповед на Министерство на иновациите и растежа от 21.05.2025 г., с която са определени новите размери на индивидуалните основни месечни заплати на служителите във вр. с ПМС № 28/16.04.2025 год. Претендира направените по делото разноски

В законоустановения срок е упражнено правото по чл. 131 ГПК от Министерство на иновациите и растежа (МИР), ЕИК: 177549112, представлявано от гл.юрк. Р. П. - Т. Заявява, че претенцията е допустима, но прави възражение за родова подсъдност, тъй като исканията касаят елементи от служебното правоотношение и са свързани с твърдян незаконосъобразен отказ за удовлетворяване на претенцията на ищцата от страна на ответника.

Счита, че родово подсъден е АССГ. По основателността на исковата претенция твърди, че поддържа становището на МИР, изразено в писмо изх. № 94-00274/29.09.2025 г., а именно че увеличение на възнагражденията на осн. чл. 79 от Постановление № 28 на МС от 16.04.2025, във вр. чл. 12 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация се дължи на служители, които към момента на увеличението са в правоотношение с администрацията.

Възразява по доказателствените искания на ищцовата страна във връзка предоставяне на Вътрешна заповед на Министерство на иновациите и растежа от 21.05.2025 г., с която са определени новите размери на индивидуалните основни месечни заплати на служителите във вр. с ПМС № 28/16.04.2025 год, тъй като същата съдържа конфиденциална информация и не счита, че има връзка с правния интерес по спора.

Съдът намира, че са предявени кумулативно съединени искове с правна квалификация:

1/ чл. 32, ал. 1 от ЗДСл, вр. чл. 12 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, във вр. с чл. 79 от Постановление № 28 на МС от 16.04.2025 във вр. чл. 61, ал. 2 ЗДСл - ищецът следва да докаже наличието на служебно правоотношение с ответника в процесния период; че попада в обхвата на подзаконовите нормативни актове; фактите, пораждащи правото на увеличение, а именно - наличието на годишна оценка, резултата от него, заеманата длъжност и периода, за който претендира увеличение; размера на претенцията. В тежест на ответника е да докаже правоизключващото си възражението си, че увеличението се дължи само на служителите в държавната администрация, които към момента на увеличението са в правоотношение с администрацията.

3

2/ чл. 61, ал. 2 от ЗДСл, във вр. с чл. 26, ал. 3 от Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация, във вр. с чл. 79 от Постановление № 28 на МС от 16.04.2025 във вр. чл. 61, ал. 2 ЗДСл - в тежест на ищеца е да докаже съществуването на служебно правоотношение с ответника за твърдения период, прекратяването му на съответното основание и размера на неизползвания платен годишен отпуск, респ. размера на дължимото обезщетение. В тежест на ответника е да установи, че е заплатил претендираното обезщетение.

3 / чл. 107а. ЗДСл - органът по назначаване - ответник в настоящото производство следва да докаже, че е предложил на държавния служител прекратяване на служебното правоотношение чрез надлежното му връчване на предложението и факта на приемане от страна на държавния служител, както и че му е предоставил обезщетението в твърдяния размер заедно с прекратяване на служебното правоотношение. В тежест на ищеца е да докаже, че му се дължи претендирания размер на сумата.

4/ чл. 86 ЗЗД – ищеца следва да установи съществуване на главния дълг и забава на ответника за плащане на сумата.

С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са следните факти: че за процесния период са били в служебно правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността “главен секретар”, сектор “Техническо изпълнение” в Министерство на иновациите и растежа; че служебното правоотношение между страните е прекратено, считано от 27.03.2025 г. със Заповед № ЧР-МИР-40 от 26.03.2025 г., по инициатива на органа по назначаване.

По направените доказателствени искания в исковата молба и отговора, на основание чл. 146, ал. 4 ГПК, съдът намира, че представените от страните документи, имащи характер на писмени доказателства, са допустими, относими и необходими към предмета на спора, поради което ги приема и прилага по делото.

По отношение на искането на ищеца за задължаване на ответната страна за предоставяне на Вътрешна заповед на Министерство на иновациите и растежа от 21.05.2025 г., с която са определени новите размери на индивидуалните основни месечни заплати на служителите във вр. с ПМС № 28/16.04.2025 год. - искането е относимо и следва да бъде допуснато.

Аргументът на ответникът, че информацията е конфиденциална и чувствителна е несъстоятелен, тъй като данните за разходването на възнаграждения в държавната администрация не съставляват държавна или служебна тайна по смисъла на ЗЗКИ.

По искането по чл. 190 ГПК да бъде задължен ответника да представи пълното служебно досие на ищеца, включително годишната оценка за 2024 г.

Въпреки това ответникът е оспорил, че досието се намира в него и поискал същото да се изиска по чл. 192 ГПК от Министерство на Енергетиката.

Исканията на двете страни са относими само в частта по изискване на оценката и следва да се отхвърлят в останалата си част тъй като не е посочено 4 значението на цялото трудово досие за спора. Тъй като съдът не може да се произнесе по отношение на обстоятелството в кой работодател се намира досието, респ. оценката, ще бъдат частично уважени и двете доказателствени искания.

По въпросът за компетентността на СРС да разгледа делото:

Разпоредбата на чл. 124 от Закон за държавния служител (ЗДСл) предвижда, че споровете относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и тези по налагане на дисциплинарна отговорност, се разглеждат от съответния административен съд по реда на Административнопроцесуален кодекс (АПК). Съгласно чл. 125 ЗДСл, останалите имуществени спорове се разглеждат по общия исков ред от гражданските съдилища. В този смисъл е и т. 6 от Тълкувателно постановление № 2/2014 г. на ВАС и ВКС. Издаденият отказ, обективиран в писмо изх. № 94-00-274/29.09.2025 г., не представлява индивидуален административен акт по смисъла на АПК.

Претенцията на ищцата за увеличение размера на дължимото обезщетение представлява имуществен спор, произтичащ от служебното правоотношение, при който административният орган не действа като носител на властнически правомощия, а като страна по правоотношението – работодател. Следователно, отказът не е властническо волеизявление, а представлява неудовлетворяване на имуществена претенция, което изключва приложението на контрола по АПК.