Решение № 1020 от 10.11.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1020 гр. Перник, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Велислава Ст. Енчева при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова като разгледа докладваното от Велислава Ст. Енчева Гражданско дело № 20251720104472 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. М. Г., от гр. Перник чрез процесуален представител адвокат А. А. срещу Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – Перник, с която е предявен иск с правно основА.е чл.176, вр. с чл.177, ал.4 Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) вр. с чл.12 и чл.11, ал.1 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация (НЗСДА) за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 3784,00 лева, представляваща разликата между изплатената й основна месечна заплата и дължимата й основна месечна заплата за периода: 01.01.2025 г. – 31.08.2025 г., формирана от неизплатена сума от 473,00 лева за всеки месец от периода след извършено увеличение на заплатите на държавните служители в МВР с допълнението на Преходните разпоредби на Вътрешните правила за заплатите на държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР, направено със Заповед № 8121з712/03.06.2025 г. на Министъра на вътрешните работи, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска.

Ищцата твърди, че е държавен служител и изпълнява длъжността **** „****“ при ответника – ОД на МВР – Перник. Със Заповед № 812к-6253/10.05.2024 г. на ВПД адм. секретар на МВР за заеманата от нея длъжност е определена основна заплата в размер на 3 642,00 лева. Поддържа доводи, че съгласно §9 от ПР на Вътрешните 1 правила за заплатите на държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР, считано от 01.01.2025 г. е извършено увеличение на индивидуалните заплати, като на основА.е §10 от същите индивидуалното увеличение на нейното възнаграждение е следвало да бъде с 13%. Сочи, че тъй като е била в продължителен отпуск по болест в периода 01.10.2024 г. – 12.07.2024 г., който е продължил повече от 6 месеца през календарната 2024 г. не й е било извършено оценяване на изпълнението за заеманата длъжност, като последната оценка е направена през 2023 г. На база на тази последна оценка, ищцата счита, че увеличението на индивидуалната й месечна заплата следва да е с 13% като основното й трудово възнаграждение се увеличи от 3642,00 лева на 4115,00 лева. Ответникът е отказал да изплати посоченото увеличение, тъй като не е било извършено оценяване на изпълнението на длъжността за 2024 г. и отпускът по болест не е продължил повече от една година.

Ищцата посочва, че под годишна оценка по смисъла на чл.11, ал.1, т.1 от НЗСДА не следва да се има предвид годишна оценка за изпълнение на длъжността, направена за годината преди увеличението, а по аргумент на чл.12 и чл.14 НЗСДА като такава следва да се приема последната годишна оценка, с изключение на случаите когато тя е „неприемливо изпълнение“.

При условията на евентуалност заявява, че дори и да се приеме, че увеличението на възнаграждението е следвало да бъде извършено въз основа на оценката за изпълнение на длъжността за годината, която непосредствено го предхожда, в този случай е налице непълнота на НЗСДА, която следва да се преодолее по пътя на аналогията (чл.46, ал.2 ЗНА), като се приложат останалите разпоредби, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта.

Заявява, че е налице неудовлетворено притезА.е в размер на неизплатена сума от 473,00 лева за всеки месец, включен в процесния период (01.01.2025 г. – 31.08.2025 г.), след извършеното увеличение на заплатите на държавните служители в МВР с допълнението на Преходните и заключителни разпоредби на Вътрешните правила за заплатите на държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), направено със Заповед № 8221з-712/03.06.2025 г. на Министъра на вътрешните работи. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът – Областна дирекция на МВР – Перник, чрез гл. юрисконсулт В. е оспорил 2 предявените искове по основА.е и размер.

Посочва, че не е налице непълнота на уредбата, касаеща увеличението на индивидуалните заплати в системата на МВР и в частност досежно държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР, тъй като в чл.11, ал.1, т.4 от НЗСДА изрично е предвидено, че индивидуалната основна месечна заплата може да се увеличава и при завръщане от отпуск или командировка, с продължителност повече от една година, т.е. хипотезата на ползване на болничен отпуск за период от 6 месеца до 1 година в рамките на една календарна година е извън обхвата на Раздел втори на НЗСДА, а оттам и на Заповед № 8221з712/03.06.2025 г. на Министъра на вътрешните работи. Ответникът намира за неправилно извършеното в исковата молба тълкуване на нормативната уредба и необходимостта от прилагането по аналогия с останалите разпоредби на НЗСДА. Претендира разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, прави възражение за прекомерност на претендирА.я от ищцата адвокатски хонорар.

Съдът като взе предвид доводите на стрА.те и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е установено, че за процесния период от 01.01.2025 г. до 31.08.2025 г. А. М. Г. е била служител в ОД на МВР – Перник, като е заемала длъжността **** „*****“. С относимите за периода

Заповед

№

8121К-6253/10.05.2024 г. на

ВПД административен секретар на МВР (стр.12) и Заповед № 8121К9495/15.07.2025 г. на административен секретар на МВР (л.45, л.366) й е определена основна месечна заплата от 3642,00 лева. Със Заповед № 8121К-9495/15.07.2025 г. на административен секретар на МВР е извършено и преназначаването й на длъжност „****“ при ОД на МВР – Перник, която длъжност изпълнява и към момента. Същата работи при подневно отчитане на работното време.

За периода 01.10.2023 г. – 12.07.2024 г. ищцата е била в продължителен отпуск по болест и предвид разпоредбата на чл. 6, ал.3 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация за 2024 г. не й е била извършена годишна оценка за изпълнението на заеманата от нея длъжност предвид изискването изпълнението на длъжността да включва времето, което действително е отработено от служителя и то да е с продължителност най-малко 6 месеца за една календарна година.

3

Със заповед № 8221з-712/03.06.2025 г. министърът на вътрешните работи е извършил допълнение на Вътрешните правила за заплати на държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, утвърдени и изменяни с предходни негови заповеди като е диференцирал процентните ставки за индивидуалния размер на увеличението на индивидуалните основни месечни работни заплати в МВР в съответствие с получените годишни оценки за изпълнението на длъжностите за 2024 г. и при спазване на условията на чл.15 и чл.16 от НЗСДА и Приложение №1 към чл.3, ал.2 от НЗСДА.

Приложените по делото платежни бележки сочат, че на ищцата е изплащано регулярно и в срок определеното с горецитирА.те две заповеди (№ 8121К-6253/10.05.2024 г. и № 8121К-9495/15.07.2025 г.) възнаграждение. Посоченото обстоятелство се потвърждава и от приетата и неоспорена от стрА.те по делото съдебно-счетоводна експертиза.

По т.1 от приетата съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че изплатената месечна заплата на ищцата за периода 01.01.2025 г. – 31.08.2025 г. е в размер на 3642,00 лева (месечно).

Експертизата е работила и по заявеното от ищцата увеличение от 13%, за което вещо лице е дало отговори в т.2 и т.3 от заключението, които потвърждават претендирА.я в исковата молба размер като точно изчислен.

Съгласно т.6, предл. второ от Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015 г. на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 2/2014 г. на ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд във вр. с чл.124 и сл. ЗДСл другите имуществените спорове, извън глава шеста от Закона за държавния служител, които не се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, се предявяват по общия исков ред пред гражданските съдилища, поради което и предявения иск се явява подсъден на Районен съд – Перник.

По делото няма данни ищцата да е оспорила заповедите й за определяне на възнаграждението, което би предпоставило подсъдност на тези оспорвА.я на административните съдилища. При условията на действието на двете заповеди (№ 8121К-6253/10.05.2024 г. и № 8121К-9495/15.07.2025 г.) А. М. Г. претендира процесните възнаграждения като дължими й по силата на закона. В качеството им на актове, издадени от компетентен административен орган, в 4 предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона (чл.146 АПК) същите не могат да бъдат обявени за невалидни в рамките на инцидентния контрол по чл.17, ал.2 ГПК. Наред с това съдът не може да се произнесе инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. Визираното изключение не е налично в случая и произнасянето по подобен, обуславящ предмета на спора по настоящото дело въпрос в случая е недопустимо.

По смисъла на чл.67, ал.4 от Закона за държавния служител (ЗДСл), органът по назначаването определя индивидуалния размер на основната заплата на държавния служител, като отчита нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалния опит.

Минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени, размерите на допълнителните възнаграждения, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.(чл.67, ал.3 ЗДСл; чл.3, ал.2 и чл.7, ал.1 НЗСДА).

Съгласно чл. 67, ал.5 ЗДСл индивидуалната основна заплата на служителя може да се увеличава: 1. въз основа на годишната оценка на изпълнението на длъжността; 2. при завръщане от отпуск за бременност и раждане или за отглеждане на дете; 3. след изтичане на срока за изпитване; 4. при завръщане от отпуск или от командировка с продължителност повече от една година или при възстановяване на уволнен служител; 5. при завръщане на служител, изпратен в друга административна структура по реда на чл. 81б; 6. при преназначаване на друга длъжност в по-високо ниво на основната заплата.

Отказът за увеличаване на индивидуалната основна заплата съгласно твърденията на ищцата е осъществен при хипотезата на чл.67, ал.5, т.1 ЗДСл – поради липса на годишна оценка за изпълнение на длъжността.

Фактическият състав на нормата сочи дискреционни правомощия на органа по назначаването и този извод се налага от използвА.я от законодателя израз, че „може“ да се увеличава индивидуалната основна заплата.

Предпоставянето на принципа за

"оперативна самостоятелност" при увеличаване на заплатата на служителя в 5 хипотезата от първото от посочените основА.я предполага изготвянето на годишна оценка, която е свързана с ежегодно оценяването на изпълнението на длъжността обхващащо периода от 1 януари до 31 декември на съответната година, при действително отработени най-малко 6 месеца за една календарна година (чл.76, ал.13 ЗДСл). В случая ищцата е отсъствала за период от близо 10 месеца (01.10.2023 г.-12.07.2024 г.) и се е върнала на работа на 12.07.2024 г., следователно не е изпълнявала служебните си задължения най-малко 6 месеца за 2024 г.

По смисъла на чл.11, ал.1, т.1 от НЗСДА индивидуалната основна месечна заплата може да се увеличава, когато служителят получи годишна оценка на изпълнението на длъжността не по-ниска от "Изпълнението отговаря не напълно на изисквА.ята". В чл.12 от НЗСДА е уточнено, че индивидуалната основна месечна заплата на служителя може да се увеличава въз основа на последната годишна оценка на изпълнението на длъжността с изключение на случаите, когато годишната оценка е "Неприемливо изпълнение", като максимално допустимото увеличение е, както следва: 1. при годишна оценка на изпълнението "Изпълнението отговаря не напълно на изисквА.ята" – до 2 на сто; 2. при годишна оценка на изпълнението "Изпълнението отговаря напълно на изисквА.ята" – до 10 на сто; 3. при годишна оценка на изпълнението "Изпълнението надвишава изисквА.ята" – до 15 на сто; 4. при годишна оценка на изпълнението "Изключително изпълнение" – до 20 на сто.