Решение № 71 от 26.02.2026, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Въззивно гражданско дело 65/2026
- Вид
- Решение № 71
- Подписан
- 26.02.2026
- В сила
- 26.02.2026
- Състав
- Тоничка Димитрова Кисьова, Полина Петрова Бешкова, Ивайло Стефанов Стефанов
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.12, буква "а" · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- чл. 8 · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.19, ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 12 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.142, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 142, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.142, ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.153 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178, ал. 1, т. 1-6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178, ал. 1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178, ал. 1, т. 1-6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178, ал. 1, т. 1-6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178, ал. 1, т. 1-6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 179 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 179, ал. 1 и ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 179, ал. 1 и ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 181, ал. 1, 2 и 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 181, ал. 1, 2 и 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 181, ал. 1, 2 и 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 182 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 183, ал. 1 и ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 183, ал. 1 и ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 184, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 185, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 186 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 186а · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187,ал. 10 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187,ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187,ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал. 5, 6 и 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал. 5, 6 и 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 189 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 189, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 190 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 191 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 233 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 234 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 234, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 238 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 2, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 28, ал. 2 · Закон за нормативните актове
- чл. 46, ал. 2, изр. 1 · Закон за нормативните актове
- чл. 130, ал. 2 · Закон за съдебната власт
- чл.391-394 · Закон за съдебната власт
- чл.391-394 · Закон за съдебната власт
- чл.391-394 · Закон за съдебната власт
- чл.391-394 · Закон за съдебната власт
- чл. 69 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 69, ал. 2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 140 · Кодекс на труда
- чл. 140, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 143, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 146, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.261 · Кодекс на труда
- чл. 262 · Кодекс на труда
- чл.6 · Конституция на Република България
- чл. 23, т. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл.8 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл. 9, ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
РЕШЕНИЕ
№ 71 гр. Смолян, 26.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Тоничка Д. Кисьова
Членове:
Полина П. Бешкова
Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно гражданско дело № 20265400500065 по описа за 2026 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Областна дирекция на МВР – Смолян със седалище и адрес на управление гр. Смолян, бул. „България“ № 67 против Решение № 366/11.08.2025 г. по гр. д. № 85/2025 г. по описа на Районен съд – Смолян, поправено с Решение № 513/03.11.2025 г., с което жалбоподателят е осъден да заплати на В. К. Е., ЕГН **********, с адрес село Зм., ул. В. № 2, община Доспат, област Смолян, сумата от 2257,69 лв., представляваща дължимо и неплатено трудово възнаграждение за положен нощен труд в периода от 14.01.2022г. до 14.01.2025г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 15.01.2025 г., до окончателното изплащане на задължението на основание чл. 178, ал. 1, т.
3 вр. чл. 187, ал. 7 от ЗМВР, както и сумата от 244,61 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за всяко отделно месечно възнаграждение, считано от първо число на месеца, следващ съответното тримесечие, в което е полаган нощният труд, начислена до 14.01.2025 г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и 500 лева – разноски за адвокатски хонорар, както и да заплати по сметка на РС - Смолян в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 150 лв. - разноски по делото за експертиза и държавна такса по исковете в размер на 140,31 лв.
Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено при неправилно 1 тълкуване и прилагане на материалния закон. Намира за неправилен извода на съда, че между страните няма спор относно съществуването на служебно правоотношение през процесния период - 14.01.2022 г. до 14.01.2025 г., доколкото възражение в този смисъл е повдигнато още с отговора на исковата молба, като е оспорено твърдението на ищеца, че за част от исковия период – от 14.01.2022 г. до 03.07.2022 г., ищецът е бил служител на ОД на МВР – Смолян. Поддържа и становище за неправилност на мотивите, макар и подробни. В тази връзка не споделя извода на първоинстанционния съд, че е налице празнота в уредбата по ЗМВР и подзаконовите актове по неговото прилагане по отношение приравняването на нощния към дневен труд и заплащането му като извънреден, поради което е приложима методиката, предвидена в нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата за организация на работната заплата, като в този смисъл излага доводите си чрез нормативен анализ на действащата специална правна уредба, съобразена със спецификата на работа на държавните служители - полицейски органи.
Позовава се и на Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. ОСГК на ВКС, съгласно което при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Счита, че даденото от върховния правораздавателен орган разбиране, свързано с компенсаторните механизми в полза на полицейските служители в МВР, понастоящем е доразвито с драстичното увеличение на основното възнаграждение на служителите в МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, считано от 01.01.2025 г., съобразно методиката на изчисляване му, заложена в чл. 177, ал. 2 и ал. 3 от ЗМВР, а именно: „ Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност е средната работна заплата за страната за второто тримесечие на предходната година съобразно данни на Националния статистически институт, като месечното възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата, както следва: 1. за най-ниската изпълнителска длъжност - не по-малко от 1,2; 2. за най-ниската младша изпълнителска длъжност - не по-малко от 1,0. Базата по ал. 2 и по чл. 180, ал. 2 се преизчислява ежегодно през първия месец на всяка година“. Обосновава извод, че прилагането на ЗМВР в точния му смисъл съгласно тълкувателните разяснения не третира дискриминационно служители в публичния сектор по отношение отчитане и заплащане на положения от тях труд и не е в противоречие с правото на Европейския съюз и практика на СЕС по тълкуване на чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права. Изразява становище, че изводите, приети с решението по дело С-435/2023 на СЕС, са в унисон с тези по дело С-260/20 г., решението по което е взето предвид при постановяване на ТР № 1/15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. ОСГК на ВКС. Поради това счита, 2 че не са налице предпоставки нощният труд на служителите от МВР да се заплаща след преизчисляването му с коефициент 1.143, съобразно КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Цитира съдебна практика на ВКС в този смисъл по идентични дела.
Търси отмяна на обжалваното решение, поправено с последващо такова и постановяване на ново, с което претенцията бъде отхвърлена изцяло.
Претендира разноски.
Въззиваемият, чрез адв. Орм., в депозирания отговор разграничава безспорните по делото факти, свързани със служебното правоотношение между страните по ЗМВР, изпълнението на служебните му задължения на смени, всяка от които с продължителност от 12 часа, съгласно месечни графици при сумирано отчитане на работното време, чрез полагане и на нощен труд във времето от 22,00 часа до 06,00 часа, както и с неоспорените изводи на ССчЕ. Твърди, че положените часове нощен труд за процесния период не са преизчислявани от ответника при заплащането на трудовите възнаграждения с коефициент 1,143. Съгласно методологията по Наредбата за структурата и организацията на работната заплата отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, като се преизчисляват с коефициент 1,143.
Намира за неоснователни възраженията във въззивната жалба, като подкрепя направения от PC анализ на правната уредба на нощния и извънредния труд в приложимите законови и подзаконови нормативни актове и сравнението им с уредбата на този вид труд в ЗМВР и относимите подзаконови нормативни актове. Така, съгласно чл. 140, ал. 1 от КТ нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5 дневна работна седмица е до 7 часа. Според ал. 2 на чл. 140 нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а за работници и служители, ненавършили 16-годишна възраст - от 20,00 ч. до 06,00 ч. Ал. 3 разпорежда, че работодателят е длъжен да осигурява на работниците и служителите безплатна храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд. В чл. 143, ал. 2 от КТ е дадена легална дефиниция на извънредния труд, а ал. 2 на същия член сочи, че извънредният труд е забранен. Съгласно чл. 146, ал. 1 от КТ продължителността на извънредния труд през една календарна година за един работник или служител не може да надвишава 150 часа, а ал. 2 сочи, че с колективен трудов договор тя може да бъде увеличена до 300 часа годишно. В чл. 262 от КТ е посочен размерът на заплащане на извънредния труд - 50 на сто - за работа през работните дни; 75 на сто - за работа през почивните дни; 100 на сто - за работа през дните на официалните празници; 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време. Съгласно чл. 8 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата в редакцията към релевантния период за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. С изменението 3 с бр. 66 от 24.07.2020 г., в сила от 1.01.2021 г., чл. 8 от Наредбата гласи, че за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,15 на сто от минималната работна заплата, установена за страната, но не по-малко от един лев. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 7 от Закона за държавния служител вр. чл. 20 и чл. 21 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, в сила от 01.01.2017 г., допълнителното възнаграждение за всеки отработен нощен час или част от него (след 22,00 ч. до 06,00 ч.) е до 0,25 лв; за положения извънреден труд се заплаща допълнително възнаграждение за отработеното време, изчислено върху индивидуалната основна заплата, в размер 50 % върху индивидуалната основна заплата. Твърди, че тези размери не са променяни в следващите редакции на наредбата. И по трите разглеждани закона на работниците или служителите, полагащи нощен труд, се полагат ободряващи напитки, храна или тяхната равностойност. Твърди, че сравнителният анализ на нормативната уредба на нощния и извънредния труд сочи, че ако регламентацията им в ЗМВР е сравнима с регламентацията в ЗДСл, то във всички случаи нормите, регламентиращи нощния труд в КТ защитават в по-висока степен правата на работниците и служителите, чиито трудови правоотношения се подчиняват на този закон, в сравнение с правата на служителите, чиито трудови правоотношения се подчиняват на ЗМВР. Така например, освен че в КТ нощният труд е ограничен до 7 часа, заплащането на същия според този нормативен акт предвижда увеличение в размер на 0.15 на сто от минималната работна заплата за всеки започнат час, но не по-малко от 1 лев на час, а със Заповед № 8121з156/05.02.2020 г. на Министъра на вътрешните работи тази сума е фиксирана твърдо на 1 лев и липсва възможност заплащането да се определя на база минималната работна заплата за работещите в МВР, който механизъм в отделни случаи би позволил заплащането на този вид труд да е по-високо от 1 лев на час. С последното изменение на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нощният труд е фиксиран на 8 часа за всеки 24 часа, което надвишава с 1 час ограничението на нощния труд според КТ. Така се прави извод, че частен охранител, работещ на трудов договор съгласно изискванията на ЗЧОД и извършващ сходна дейност с тази на служител на МВР, е третиран поблагоприятно от служителя на МВР. Счита, че същото се отнася и за горските инспектори, назначени по трудови договори, подчинени на КТ. Единствената компенсаторна мярка за заплащането на нощния труд на служителите на МВР, съществувала в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 2 8121з-407/11.08.2014 г., не е възпроизведена в следващите издадени наредби. В тази връзка счита, че не може да бъде споделено възражението, че за служителите на МВР не е предвидено преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 и изплащането му като извънреден, защото с оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР били предвидени редица други компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за
4 прослужено време /чл. 178, ал. 1, т. 1 от ЗМВР/, размер на основния платен годишен отпуск /чл. 189 от ЗМВР/, обезщетения за неизползван платен годишен отпуск /чл. 234, ал. 1 от ЗМВР/, обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение /чл. 234, ал. 1 от ЗМВР/, по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд според неговата продължителност /чл.187, ал. 5, 6 и 7 от ЗМВР/ и др. Намира, че следва да се приеме, че по ЗМВР не са предвидени допълнителни закрилни мерки, компенсиращи удълженото време за нощен труд. Придобивките по чл. 178, ал. 1, т. 1—6, чл. 179, ал. 1 и ал. 4, чл.
181, ал. 1, 2 и 3, чл. 182, чл. 183, ал. 1 и ал. 3, чл. 184, ал. 1, чл. 185, ал. 1, чл.
186, чл. 186а, чл. 187, ал. 5, 6 и 7, чл. 189, чл. 190, чл. 191, чл. 233 и чл. 234, чл.
Разпечатката съдържа 21 от 119 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/81fce4f7-c7c4-4650-846b-32c633e5276d