Закон за данък върху добавената стойност

Чл. 1 Предметен обхват

Данък върху добавената стойност, наричан по-нататък „данък“, се дължи за всяка доставка на стоки или на услуги с място на изпълнение на територията на страната и извършена от данъчнозадължено лице по този закон, за износ, извършен от данъчнозадължено лице, както и при внос на стоки, освен когато този закон предвижда друго.

Чл. 2 Териториален обхват

Разпоредбите на този закон се прилагат на територията на страната, която за целите на този закон включва географската територия на Република България, континенталния шелф и изключителната икономическа зона, с изключение на свободните зони, свободните складове и търговските обекти, лицензирани за безмитна търговия.

Чл. 3 Данъчнозадължени лица

(1) Данъчнозадължено лице по смисъла на този закон е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност независимо от целите и резултатите от нея.

(2) Не са данъчнозадължени лица по смисъла на този закон:

1. държавата, държавните органи и органите на местното самоуправление за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на орган на държавна или местна власт, дори и когато за тях се дължат държавни или местни данъци или такси;

2. физическите лица за осъществяваната от тях дейност по трудов договор;

3. физическите лица, които не са еднолични търговци, за осъществяваната от тях дейност, уредена в закон, по управление и контрол на юридически лица.

(3) Независимо от разпоредбата на ал. 2 държавата, държавните органи или органите на местно самоуправление са данъчнозадължени лица по този закон, когато:

1. извършваните от тях доставки ще имат за резултат значително нарушение на конкуренцията спрямо извършваната независима икономическа дейност от данъчнозадължените по този закон лица;

2. извършват някоя от дейностите, изброени в правилника за прилагане на този закон.

Чл. 4 Независима икономическа дейност

(1) Независима икономическа дейност е всяка дейност, извършвана редовно или по занятие, включително всяка интелектуална дейност, упражнявана като свободна професия.

(2) Освен всичко друго независима икономическа дейност е и всяка дейност, свързана с производството, търговията, селското стопанство, предоставянето на услуги, извличането на суровини, извършването на подготвителни и спомагателни работи, осъществявани за използване или консумация от потребителите.

(3) Използването на материална и нематериална собственост с цел получаване на приход от нея, ако има траен характер, също се счита за независима икономическа дейност.

Чл. 5 Регистрирано лице

Регистрирано лице по смисъла на този закон е данъчнозадълженото лице, което е реализирало задължението или правото си за регистрация по този закон или е регистрирано по инициатива на органа по приходите.

Чл. 6 Доставка

(1) Доставка по смисъла на този закон е прехвърлянето на собственост върху стока или други вещни права върху стока, извършването на услуга, когато се извършват срещу насрещна престация на основание на сключена сделка или с цел такава да се сключи.

(2)

(3) Не е доставка по смисъла на този закон гаранционното обслужване на стоки, когато то по силата на договор е за сметка на чуждестранно лице, което няма седалище или клон на територията на страната и което лице няма регистрация по този закон.

(4) Не е доставка по смисъла на този закон безвъзмездната доставка на стоки и услуги, предоставени от работодател на работник или служител по глава четиринадесета от Кодекса на труда, свързани с дейността на предприятието.

Чл. 6а Липса на доставка в случаи на преобразуване на търговски дружества, прехвърляне на предприятие и извършване на непарични вноски

(1) Не е доставка по смисъла на този закон прехвърлянето на собственост или ограничени вещни права върху стоки или извършването на услуги в резултат на:

1. преобразуване на търговски дружества по реда на глава шестнадесета от Търговския закон;

2. прехвърляне на предприятие по чл. 15 от Търговския закон;

3. извършване на непарична вноска в търговско дружество.

(2) В случаите по ал. 1 лицето, което получава стоките и услугите, става правоприемник и на всички права и задължения по този закон във връзка с тях, включително на правата по чл. 68 и 70 и на задълженията за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит по чл. 81 и 82.

(3) Алинея 2 се прилага и в случаите, когато стоките и услугите са придобити по наследство или по завет от данъчно задължено по този закон лице.

Чл. 6б Липса на доставка в случаите на извършване на услуга по ремонт и/или подобрение на нает или предоставен за ползване актив

(1) Не е доставка по смисъла на този закон безвъзмездното извършване на услуга от държател/ползвател по ремонт на нает или предоставен за ползване актив в случаите, когато активът е бил нает или предоставен за ползване на държателя/ползвателя непрекъснато за срок не по-кратък от три години.

(2) Не е доставка по смисъла на този закон извършването на услуга от концесионер по подобрение на предоставен за ползване актив, когато това е условие и/или задължение по договора за концесия.

Чл. 7 Стока

(1) Стока по смисъла на този закон е всяка движима и недвижима вещ с изключение на парите в обращение като законно платежно средство.

(2) Стока по смисъла на този закон е и: електрическата енергия, газът, водата и топлинната енергия.

Чл. 8 Приравнени на доставка на стока

За доставка на стока за целите на този закон се счита и:

1. прехвърлянето на правото на разпореждане със стока по силата на договор, по който се плаща комисиона за продажбата или покупката;

2. когато данъчнозадължено лице действа от свое име и за чужда сметка за доставка на стоки, се счита, че то е получило и предоставило стоките;

3. безвъзмездното прехвърляне на собственост върху стока или други вещни права върху стока; не е налице доставка на стока при безвъзмездно предоставяне на стоки с незначителна стойност с рекламна цел за целите на независимата икономическа дейност на лицето;

4. прехвърлянето на право на собственост или друго вещно право върху стока вследствие на искане или акт на държавен или местен орган или на основание на закон;

5. предоставянето на стоки за лична консумация на собственика или за консумация от работници и служители, с изключение на случаите по чл. 6, ал. 4.

Чл. 9 Услуга

Услуга по смисъла на този закон означава всичко, което има стойност и е различно от стока и пари (в обращение като законно платежно средство).

Чл. 10 Приравнени на доставка на услуга

За доставка на услуга за целите на този закон се счита и:

1. продажбата или прехвърлянето на права върху нематериални активи;

2. поемането на задължение за въздържане или неупражняване на действия или права;

3. извършването на услуга по силата на договор, по който се плаща комисиона за извършването или получаването на услугата;

4. когато данъчнозадължено лице действа от свое име и за чужда сметка за извършването на услуги, се счита, че то е получило и оказало услугите;

5. извършването на услуга вследствие на искане или акт от или от името на държавен или местен орган или на основание на закон;

6. безвъзмездната доставка на услуга; не е налице доставка на услуга при безвъзмездно извършване на услуги с незначителна стойност с рекламна цел за целите на независимата икономическа дейност на лицето;

7. всякакъв физически и интелектуален труд (включително обработка в смисъл на производство, строеж или монтаж на материален актив със суровини и материали, отдадени от възложителя в разпореждане на изпълнителя);

8. услугите на посреднически агенции за освобождаване и наемане на персонал;

9. предоставянето на услуги за лични нужди на собственика или за нуждите на работници и служители, с изключение на случаите по чл. 6, ал. 4.

10. извършването на услуга от държател/ползвател по ремонт и/или подобрение на нает или предоставен за ползване актив.

Чл. 11 Внос на стоки

(1) Внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на стоки на митническата територия на страната.

(2) Внос на стоки за целите на този закон е и въвеждането на стоки от територията на свободна зона, свободен склад или търговски обект, лицензиран за безмитна търговия на територията на страната.

(3) В случаите по ал. 2 се прилагат общите правила за документиране на вноса по реда на Закона за митниците и правилника за прилагането му и правилата на този закон по отношение на вноса на стоки.

Чл. 12 Обща презумпция за внесена стока

(1) Всеки, който е придобил стоки извън територията на страната или е притежавал стоки, които се обработват за негова сметка на място извън територията на страната, се приема, че е внесъл тези стоки на територията на страната и дължи данък, с изключение на случаите, когато има доказателства за друго.

(2) Всеки, който е освободил или отклонил стоки от митнически контрол (митнически режим или направление), се приема, че е внесъл стоките на територията на страната и дължи данък, с изключение на случаите, когато има доказателства за друго.

Чл. 13 Доставчик и получател

(1) Доставчик по смисъла на този закон е лицето, което прехвърля собственост върху стока или учредява, или прехвърля други вещни права върху стока, или извършва услуга.

(2) Получател по смисъла на този закон е лицето, което приема фактически или придобива собствеността върху стоките или други вещни права върху тях, или получава услугите.

Чл. 14 Износ

(1) Износ по смисъла и при условията на този закон е:

1. износът на стоки по смисъла на чл. 15;

2. международният транспорт по смисъла на чл. 16;

3. доставката на стоки и услуги, пряко свързани с международен транспорт по смисъла на чл. 17;

4. обработката, преработката или поправката на стоки, поставени под митнически икономически режими „активно усъвършенстване“ или „обработка под митнически контрол“ от лице, на чието име е учреден митническият икономически режим, когато са изнесени или реекспортирани от същото лице;

5. извършването на обществени далекосъобщителни услуги от лицензиран за това оператор по смисъла на Закона за далекосъобщенията в полза на лица – чуждестранни оператори, които нямат седалище или друг обект на територията на страната и не са регистрирани по този закон;

6.

7. продажбата на дивеч, ловни трофеи, дивечови продукти и обслужващите ги дейности на чужденци чрез организирания ловен туризъм по смисъла на Закона за лова и опазване на дивеча.

8. прехвърлянето на права върху програмни продукти, когато мястото на изпълнение е извън територията на страната, а осъщественият износ е заплатен от получателя в пълен размер и е постъпил в местна банка.

9. прехвърлянето на права върху филми, когато мястото на изпълнение на доставката е извън територията на страната.

(2) Документите за доказване на износ по смисъла на този член се регламентират в правилника за прилагане на закона.

(3) Ако доставчикът не се снабди с документите по ал. 2 за доказване на износа до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който е прехвърлена собствеността или е изнесена стоката или е извършена услугата, разпоредбите за износ за доставката не се прилагат. Ако впоследствие доставчикът се снабди с документите, доказващи износа, той коригира резултата от прилагането на тази алинея.

Чл. 15 Износ на стоки

(1) Износ на стоки по смисъла на този закон е налице, когато едновременно са изпълнени следните условия:

1. стоките се доставят от място на територията на страната до място извън територията на страната;

2. превозът на стоките от страната до мястото на доставката се извършва:

3. доставчикът прехвърля собствеността или други вещни права върху изнасяните стоки на получателя.

(2) Износ на стоки за целите на този закон е и когато стоките се доставят при условията на ал. 1 от място на територията на страната до място в свободна зона, свободен склад или в търговски обект, лицензиран за безмитна търговия.

(3) В случаите по ал. 2 се прилагат общите правила за документиране на износа по реда на Закона за митниците и правилника за прилагането му и правилата на този закон по отношение на износа на стоки.

Чл. 16 Международен транспорт

Международен транспорт по смисъла на този закон е превозът на стоки или пътници:

1. от място в страната до място извън нея;

2. от място извън страната до място на територията на страната;

3. между две места извън страната;

4. между две места в страната, когато той е част от международен превоз.

Чл. 17 Доставка на стоки и услуги, пряко свързани с международен транспорт

Доставка на стоки и услуги, пряко свързани с международен транспорт по смисъла на този закон, е:

1. отдаването под наем на плавателни съдове, въздухоплавателни средства и подвижен железопътен състав за извършване на международен транспорт;

2. обработката на плавателни съдове, включително и услугите по глава девета от Кодекса на търговското мореплаване, въздухоплавателни средства и подвижен железопътен състав, които са в международен рейс, както и услуги по спасителни операции или помощ в морето;

3. транспортната обработка на пътници и стоки, превозвани с плавателен съд, въздухоплавателно средство или подвижен железопътен състав, които са в международен рейс;

4. извършване на услуги по строителството, поддръжката, ремонта, модификацията, трансформацията, сглобяването, оборудването, съоръжаването, превоза и унищожаването на кораби и самолети; това не се отнася за яхти, платноходи и други подобни, както и за самолети, които са за спортни цели, и други средства за превоз за лични нужди;

5. снабдяването на плавателни съдове, въздухоплавателни средства и подвижен железопътен състав, извършващи международен рейс с резервни части, горива и смазочни материали, храна, напитки, вода и други стоки, предназначени за потребление на борда;

6. извършването на спедиторски, агентийски, брокерски, куриерски или пощенски услуги и във връзка с международния транспорт.

7. продажбата на самолетни билети за международен транспорт, включително извършването на услугата във връзка с тази продажба.

Чл. 18 Обществени далекосъобщителни услуги

Обществени далекосъобщителни услуги са далекосъобщителните услуги, достъпни за обществото по смисъла на Закона за далекосъобщенията.

Чл. 19 Спедиторски и агентийски услуги

Спедиторска, агентийска и брокерска услуга по смисъла на този закон и глава девета от Кодекса на търговското мореплаване е организирането на международен транспорт срещу насрещна престация.

Чл. 20 Други понятия

За целите на този закон:

1. „насрещна престация“ е цената или възнаграждението, платено или дължимо на доставчика, определено в пари, стоки или в услуги;

2. „заместващи парите платежни средства“ са:

3. „свързани лица“ са лицата по смисъла на § 1 от Търговския закон.

4. „обект“ е: регистрирано търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или предоставено за ползване) или друго място, посредством което едно лице извършва цялостно или частично независима икономическа дейност на територията на една страна;

5. „пазарна цена“ на стока или услуга е сумата, без данък върху добавената стойност, която би била платена за идентична стока или услуга по доставка при същите условия, между лица, които не са свързани. Пазарната цена се определя чрез:

6. „финансирания (субсидии), пряко свързани с доставка/и“ са безвъзмездно получените средства от бюджета или от други лица, които са пряко доплащане до себестойността на доставяната от получателя на финансирането (субсидията) стока или услуга на трети лица;

7. „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение;

8. „свободна зона“, „свободен склад“, „митническа територия на страната“, „митнически икономически режим“, „митнически режим“, „митническо направление“, „режим с отложено плащане“ са понятия по смисъла на Закона за митниците и правилника за неговото прилагане;

9. „антрепозитни складове“ са митнически складове, открити и управлявани по реда на чл. 104 – 117 от Закона за митниците;

10. „приспадане на резултат за период – данък за възстановяване“ по смисъла на чл. 77 е правото на регистрираното лице да намали резултат за период – данък за внасяне, посочен в справката-декларация, с подлежащия на възстановяване данък по друга справка-декларация в рамките на 3 поредни едномесечни периода след възникване на правото на приспадане;

11. „стоки с незначителна стойност“ и „услуги с незначителна стойност“ по смисъла на този закон са стоките или услугите, чиято пазарна цена е под 10 лв. и доставката им не е част от серия доставки, по които получател е едно и също лице;

12. „инвестиционно злато“ е:

13. „турист“, „хотелиер“, „туроператор“, „туристически агент“, „основни туристически услуги“, „организирано пътуване“ са понятия по смисъла на § 1, т. 1, 3, 8, 10, 12 и 14 от Закона за туризма.

14. „доставки на стоки и услуги, от които туристът се възползва пряко“ са доставките, които туроператорът или туристическият агент е получил от други данъчно задължени лица и е предоставил на туриста без изменения;

15. „обща туристическа услуга“ е услугата, представляваща съвкупност от всички стоки и услуги, предоставени във връзка с пътуване на турист от туроператор или туристически агент, действащ от свое име и за осъществяването на която са използвани доставки на стоки и услуги, от които туристът се възползва пряко.

16.

17. „ДДС-сметка“ е особена банкова сметка на лице, регистрирано по този закон, открита в търговска банка с разрешението и под контрола на данъчната администрация, по която се получават или плащат средства от начисления от или на титуляря данък върху добавената стойност; тази сметка не може да служи като обезпечение и със средствата по нея не могат да се плащат задължения към бюджета или към трети лица, освен за задължения по този закон; условията и редът за откриване и използване на „ДДС-сметката“ се определят с правилника за прилагане на закона;

18. „щателно и документирано издирване" означава данъчните органи да са извършили поне две посещения на декларирания от данъчния субект данъчен адрес в различни дни за период не по-малък от 14 дни, за което да са съставили протоколи съгласно Данъчния процесуален кодекс; когато са налице факти и обстоятелства, че декларираният от лицето данъчен адрес не съществува, предходното изречение не се прилага;

19. „предходна доставка“ е доставката, чийто предмет изцяло или частично, в същия или в променен вид е използван или се използва за осъществяването на друга доставка; предходни по отношение на отделна доставка са и всички доставки, които образуват поредица, всяка една от които е предходна по отношение на следващата.

20. „отпадъци от черни и цветни метали" са металните производствени битови и строителни отпадъци по смисъла на Закона за управление на отпадъците;

21. „добив на отпадъци от черни и цветни метали" е всяка дейност, в резултат от която се образуват метални битови, строителни или производствени отпадъци;

22. „обработка на отпадъци от черни и цветни метали" е всяка дейност по събиране, съхранение, сортиране и механична обработка на металните отпадъци без изменение на химическия им състав;

23. „преработка на отпадъци от черни и цветни метали" е всяка дейност, която променя свойствата или състава на отпадъците, като ги превръща в суровини за производство на крайни продукти или в крайни продукти.

24. „Гаранционното обслужване" по смисъла на този закон включва предоставянето на труд и/или резервни части от оправомощен от производителя на стоката търговец за отстраняване на фабричен дефект на същата, признат от производителя.

25. “нови автомобили” са автомобилите, за които едновременно са налице следните условия:

26. “ремонт” е дейността по извършването на последващи разходи, свързани с отделен актив, които не водят до икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на този актив;

27. “подобрение” е дейността по извършването на последващи разходи, свързани с отделен актив, които водят до увеличаване на икономическата изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на този актив.

Чл. 21 Място на изпълнение в случаите на доставка на стока

Място на изпълнение при доставка на стока за целите на данъчното облагане по този закон е:

1. мястото, където стоката се монтира, инсталира или сглобява, когато се прехвърля собствеността или други вещни права върху стока, която се монтира, инсталира или сглобява от или за сметка на доставчика;

2. мястото, където стоката се намира до превоза ѝ, когато тя се превозва и не се монтира, инсталира или сглобява от или за сметка на доставчика;

3. мястото, където стоката се намира към датата на прехвърляне на собствеността или други вещни права или фактическото ѝ предаване, когато тя не се превозва.

Чл. 22 Място на изпълнение в случаите на доставка на услуга

(1) Място на изпълнение при доставка на услуга за целите на данъчното облагане по този закон е:

1. мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително:

2. мястото, където транспортна услуга се извършва от гледна точка на частта от разстоянието, което се покрива за доставката на транспортните услуги;

3. мястото, където фактически се извършва услугата, когато:

4. мястото на ползване на стоката при наемането на стока с изключение на транспортно средство, която се изнася от наемателя в друга страна;

5. мястото на изпълнение е мястото, където се намира седалището или обектът на получателя, откъдето той извършва своята независима икономическа дейност, при следните услуги:

(2) Извън случаите по ал. 1 място на изпълнение на доставката на услуга, включително отдаването под наем на транспортно средство, е мястото, където доставчикът постоянно осъществява независимата си икономическа дейност или има обект, от който се извършва изпълнението.

Чл. 23 Обща презумпция за място на изпълнение

С изключение на случаите, когато са налице доказателства в полза на противното, доставката на услуги се счита извършена на територията на страната, ако седалището или обектът, а при отсъствието им – постоянният адрес или обичайното местопребиваване на една от страните по доставката е на територията на страната.

Чл. 24 Понятие

Данъчно събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги по смисъла на чл. 7 – 10, извършени от данъчнозадължени по този закон лица и с място на изпълнение на територията на страната, износът по смисъла на чл. 14, извършен от данъчнозадължено по този закон лице, както и вносът на стоки по смисъла на чл. 11.

Чл. 25 Дата на възникване на данъчното събитие и изискуемост на данъка в случаите на доставка на стока или услуга

(1) Данъчното събитие по смисъла на този закон възниква на по-ранната от двете дати:

1. датата на прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право върху стока или датата на завършването на услугата;

2. датата на плащането (цялостно или частично авансово плащане).

(2) Когато не е възможно да се определи датата на възникване на данъчното събитие, се приема, че то е възникнало на датата на фактическото предаване на стоката или на датата на фактическото завършване на услугата.

(3) На датата на възникване на данъчното събитие:

1. данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли, или

2. възниква основание за освобождаване от начисляване на данък за освободените доставки.

Чл. 26 Специфични случаи на възникване на данъчното събитие

В следните случаи за дата на възникване на данъчното събитие се приема:

1. при фактическо предоставяне на стоки по договор за прехвърляне на собственост върху тях под отлагателно условие или срок, ако няма предварително (цялостно или частично) плащане – датата на изпълнение на условието или изтичане на срока, когато при нормални обстоятелства правото на собственост ще се прехвърли;

2. при фактическо предоставяне на активи по смисъла на Закона за счетоводството при условията на договор за финансов лизинг – датата на всяко плащане или датата, на която то е станало дължимо;

3. при доставки за периодично или непрекъснато изпълнение – датата на всяко плащане или датата, на която то е станало дължимо;

4.

5. при продажба на стоки чрез поръчка по пощата – датата, на която продавачът получи плащането;

6. при извършване на доставки посредством автомати за продажба или други подобни уреди, задействащи се с монети, жетони или други подобни – датата, на която данъчнозадълженото по този закон лице извади монетите или жетоните от горепосочените машини или уреди;

7. когато нерегистрирано по този закон лице получи авансово плащане по повод доставка и фактически извърши тази доставка след датата на регистрацията си по този закон – датата на фактическото прехвърляне на собствеността върху стоките или други вещни права върху тях или фактическото завършване на услугата.

8. при извършване на безвъзмездна услуга от държател/ползвател по ремонт и/или подобрение върху нает или предоставен за ползване актив - датата на фактическото връщане на актива с ремонта и/или подобрението при прекратяване на договора или преустановяване ползването на актива.

Чл. 27 Дата на възникване на данъчно събитие при внос на стоки

Дата на възникване на данъчното събитие и задължението за начисляване и заплащане, за начисляване и обезпечаване или за освобождаване от данък при внос на стоки по смисъла на чл. 11 е датата, на която възниква задължение за митническите органи за:

1. вземането под отчет на митни сборове, включително и когато митническата ставка е нула, или освобождаването от тях, или

2. вземането под отчет и обезпечаването на митните сборове или освобождаването от задължението за обезпечаването им.

Чл. 28 Понятие

Данъчна основа по смисъла на този закон е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема или освободена.

Чл. 29 Данъчна основа в случаите на доставка на стоки и услуги

(1) Данъчната основа на доставката на стока или услуга се определя на база сумата, дължима на доставчика от получателя или от трето лице за доставката, определена в левове и стотинки без данъка по този закон и увеличена със:

1. всички други данъци и такси, в това число акциз, когато такива са дължими за доставка/и, и

2. всички получени и усвоени от доставчика финансирания (субсидии), пряко свързани с доставка/и, и

3. всички получени от доставчика лихви за забава и неустойки, пряко свързани с доставка/и;

4. съпътстващите разходи, като комисиона, опаковане, транспорт и застраховка, начислени от доставчика на получателя.

(2) Алинея 1, т. 4 не се прилага за:

1. разходите за обикновени или обичайни опаковъчни материали или контейнери, ако съгласно условията на доставката доставчикът е поел ангажимент за възстановяване на такива суми след връщане на тези опаковъчни материали или контейнери от получателя;

2. разходите на лизингодател и лизингополучател, свързани с ползването на стока, при условията и в срока на договор за финансов лизинг, като: разходи за имуществени застраховки, застраховки „Гражданска отговорност" и други подобни, за целия или част от срока на договора, разходи за имуществени данъци и такси,, екотакси и разходи за регистрация.

(3) Определената по ал. 1 и 2 сума се намалява със сумата на търговската отстъпка, отбива или рабата, ако те се предоставят на получателя на датата на възникване на данъчното събитие, с изключение на случаите, когато се извършват доставки на стоки по чл. 23 от Закона за тютюна и тютюневите изделия.

(4) При доставки на стоки или услуги срещу насрещна престация в чуждестранна валута данъчната основа се определя на база левовата равностойност на тази валута по курса, обявен от БНБ към датата на възникване на данъчното събитие, и намалена или увеличена съгласно разпоредбите на ал. 1, 2 и 3.

(5) Данъчната основа при облагаемите доставки на стоки,, за целите на този закон не може да бъде пониска от данъчната основа при придобиване на стоката или себестойността по смисъла на Закона за счетоводството на произведената стока а в случаите, когато стоката е внесена – от данъчната основа при внос.

(6) Алинея 5 не се прилага при:

1. продажба на стоката по пазарна цена, определена по методите, посочени в § 1, т. 10, букви “а” и “б” от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;

2. продажба на стоки, чиято цена е фиксирана с нормативен акт;

3. продажба на стоки, финансирани (субсидирани) от държавния или общинския бюджет;

4. продажба на бракувани стоки, за които е приложена разпоредбата на чл. 82;

5. продажба на вестници и списания;

6. износ по смисъла на чл. 14.

(7) Разпоредбата на ал. 6, т. 1 не се прилага по отношение на доставки на леки автомобили, освен ако при вноса им в страната са били нови.

(8) В данъчната основа на доставка на стока се счита включена стойността на услугата по последващо безвъзмездно гаранционно обслужване.

Чл. 30 Специфични случаи за определяне на данъчната основа при доставка на стока или услуга

(1) При прехвърляне на собственост върху сграда или част (реална или идеална) от сграда данъчната основа е по-високата между данъчната основа, определена по чл. 29 от този закон, и данъчната основа, определена по реда на чл. 46 от Закона за местните данъци и такси.

(2) При прехвърляне на собственост върху моторно превозно средство данъчната основа е по-високата между данъчната основа, определена по чл. 29 от този закон, и застрахователната стойност на превозното средство.

(3) Данъчната основа е пазарната цена на предоставяната стока или услуга в следните случаи:

1. когато плащането се извършва със стоки или услуги;

2. когато доставката е между свързани лица, с изключение на доставките по глава четиринадесета от Кодекса на труда;

3. когато плащането се извършва изцяло или отчасти със земя;

4. при безвъзмездни доставки на стоки и услуги с изключение на услуги, финансирани и субсидирани от държавния или общинските бюджети, чиято цена е определена с решение на общинския съвет.

(4) Данъчната основа при прекратяване на регистрацията по този закон за наличните активи е тяхната пазарна цена към датата на дерегистрация.

(5) Данъчната основа при доставки на стоки и услуги по глава четиринадесета от Кодекса на труда се определя по реда на чл. 29, ал. 5.

Чл. 31 Данъчна основа при внос на стоки

(1) Данъчната основа при внос на стоки е митническата стойност по смисъла на Закона за митниците, определена в левове и увеличена с всички дължими при вноса митни сборове, такси, вноски и акциз.

(2) В случаите, когато се реимпортират стоки, временно изнесени, за да бъдат подложени на обработка, преработка или поправка под митнически икономически режим „Пасивно усъвършенстване“, данъчната основа е сборът от стойността на извършеното и разходите на вносителя във връзка с тази стока извън страната, увеличена с дължимите митни сборове такси, вноски и акциз.

Чл. 32 Понятие

Освен в случаите, в които този закон е предвидил друго, облагаеми доставки са всички доставки на стоки или услуги по смисъла на чл. 7 – 10, когато са извършени от данъчнозадължено лице по този закон и са с място на изпълнение на територията на страната, износът по смисъла на чл. 14, извършен от данъчнозадължено лице,.

Чл. 33 Видове

(1) При условията на този закон са освободени доставките с предмет, изброен в чл. 34 – 52.

(2) При условията на този закон освободени доставки са и:

1. доставките с място на изпълнение извън територията на страната с изключение на износа;

2. доставките и действията, извършени извън рамките на независимата икономическа дейност;

3. износът на стоки или услуги, изброени в чл. 36 – 52 с изключение на износа на произведените в страната стоки, описани в чл. 41;

4. доставките на стоки, намиращи се в антрепозитен склад под митнически контрол, в рамките на митническия режим и ако не напускат антрепозитния склад.

Чл. 34 Доставки, свързани със земя

(1) Доставки, свързани със земя по смисъла на този закон, са: прехвърлянето на собственост върху земя, учредяването или прехвърлянето на ограничени вещни права върху земя и отдаването под наем на земя. Учредяването или прехвърлянето на правото на строеж се счита за доставка, свързана със земя, до момента на завършване на сградата в груб строеж, за която се учредява или прехвърля правото на строеж. В правото на строеж не се включват извършените строително-монтажни работи.

(2) За целите на този закон земя е земеделската, горската и тази в строителните граници на населените места.

(3) Не се счита за доставка, свързана със земя:

1. прехвърлянето на собственост или други вещни права, както и отдаването под наем на съоръжения, оборудване, машини и постройки, неподвижно закрепени към земя;

2. прехвърлянето на собственост или други вещни права, както и отдаването под наем от къмпинги, караванни паркове, ваканционни лагери, паркингови площи и други подобни.

Чл. 35 Наем на сгради за жилище

(1) Наем на сграда за жилище по смисъла на този закон е отдаването под наем на сграда или част от нея за жилище на физическо лице, което не е търговец.

(2) Не се счита за отдаване под наем за жилище настаняването в хотели, мотели, хижи, туристически спални, странноприемници, ханове, пансиони, караванни паркове, ваканционни лагери, почивни станции и други подобни, санаториални комплекси лечебни и здравни заведения.

Чл. 36 Финансови услуги

(1) Финансови услуги по смисъла на този закон са:

1. договарянето, отпускането и управлението на кредит срещу насрещна престация (лихва) от лицето, което го отпуска, включително отпускането, договарянето и управлението на кредит при доставка на стоки при условията на договор за финансов лизинг;

2. договарянето на гаранции и сделки с гаранции или ценни книжа, установяващи права върху парични вземания;

3. сделките, включително договарянето, свързани с банкови сметки, преводи, плащания, дългове, вземания, чекове и други подобни договорни инструменти, без сделките по събиране на дългове и факторинг;

4. сделките, включително договаряне, свързани с валута, банкноти, монети, използвани като законно платежно средство, с изключение на банкноти и монети, които обикновено не се използват като законно платежно средство или са с нумизматична стойност;

5. сделките, включително договаряне свързани с дружествени дялове, акции или други ценни книжа и техни деривати, с изключение на управлението и отговорното пазене; това не се отнася за ценни книжа, установяващи права върху стоки или услуги извън посочените в този член;

6. управлението на дейността на колективни инвестиционни схеми, инвестиционни дружества от затворен тип и пенсионни фондове и предоставянето на инвестиционни консултации относно ценни книжа по реда на Закона за публичното предлагане на ценни книжа;

7. доставките на таксови и пощенски марки по номинал или приравнен знак на пощенската марка;

8. финансовите фючърси и опции.

(2) В случаите на доставки при условията на договор за финансов лизинг по ал. 1, т. 1 доставчикът може да избере услугата по предоставянето на кредит да бъде облагаема доставка.

Чл. 37 Застрахователни и презастрахователни услуги

Застрахователни и презастрахователни услуги по смисъла на този закон са услугите, извършвани от застраховател и презастраховател при условията и по реда на Кодекса за застраховането, включително свързаните с това застраховане и презастраховане услуги, извършвани от застрахователни брокери и застрахователни агенти.

Чл. 38 Социално- и здравноосигурителни услуги

(1) Социално- или здравноосигурителни услуги по смисъла на този закон са услугите, извършвани от лице, оправомощено по специален закон да извършва задължително или доброволно осигуряване при условията и по реда на специален закон.

(2) Социално- или здравноосигурителни услуги са и посредническите услуги, пряко свързани с доброволното здравно, социално или пенсионно осигуряване, извършвани при условията и по реда на специален закон.

Чл. 39 Доставка на социални помощи

Доставка на социални помощи по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги, пряко свързани със социалното дело, извършвана от специализирани общински органи или лицензирани юридически лица при условията и по реда на Закона за социално подпомагане.

Чл. 40 Здравни услуги

(1) Здравни услуги са услугите, оказвани от национални центрове по проблемите на общественото здраве и от лечебни заведения по Закона за лечебните заведения в домовете за стари хора и в други заведения от лекари, лекари по дентална медицина и медицински специалисти по Закона за здравето и Закона за лечебните заведения.

(2) Здравни услуги са и всички услуги, оказвани в домове за стари хора или за лица с физически или психически увреждания, финансирани от държавния или общински бюджет или от друг специализиран национален или регионален фонд.

(3) Здравни услуги са и услугите по чл. 4, т. 2, буква „д" от Закона за Българския Червен кръст, оказвани от Планинската спасителна служба към Българския Червен кръст.

Чл. 41 Лекарствени средства

Лекарствени средства по смисъла на този закон са:

1.

2.

3.

4. протезите и помощно-техническите средства за хора с увреждания, включени в приложение към правилника за прилагане на този закон.

5. човешки органи, кръв, кръвни съставки и кърма.

Чл. 42 Образователни и културни услуги

Образователни и културни услуги по смисъла на този закон са:

1. услугите, свързани с обучението и възпитанието, оказвани от детски градини, училищата или обслужващите ги звена, или културно-просветни или научни институции,, по учебно-образователни и културно-просветни и научни програми, утвърдени от Министерството на образованието и науката или от Министерството на културата;

2. услугите в рамките на утвърдения учебен план, оказвани от висши училища и колежи, получили разрешение съгласно предвидения за това ред в Закона за висшето образование;

3. услугите, извършвани във връзка със следдипломно обучение, преквалификация и повишаване на квалификацията,, когато се извършват от институциите по т. 1 и 2;

4. учебниците и учебните помагали за системата на народната просвета, одобрени като такива от министъра на образованието и науката или от министъра на културата в рамките на утвърдените задължителни учебно-образователни програми;

5. учебниците за системата на висшето образование, одобрени като такива от министъра на образованието и науката или от министъра на културата в рамките на утвърдените им учебни планове.

6. услугите, свързани с обучението на планински спасители, извършвани от Българския Червен кръст по Закона за Българския Червен кръст;

7.

Чл. 43 Правни услуги

Правни услуги по смисъла на този закон са услугите, осъществявани от адвокат, нотариус или частен съдебен изпълнител по реда на Закона за адвокатурата, Закона за нотариусите и нотариалната дейност или Закона за частните съдебни изпълнители.

Чл. 44 Приватизационни сделки

Приватизационна сделка е приватизацията на обекти по чл. 1, ал. 2 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол.

Чл. 45 Разпореждане със стоки, отнети или изоставени в полза на държавата

Разпореждане със стоки в полза на държавата е разпореждането от държавен или общински орган с отнети от него в полза на държавата стоки или с изоставени стоки в полза на държавата.

Чл. 46 Безвъзмездно разпореждане с активи от държавата или общините

Безвъзмездно разпореждане с активи от държавата или общините е безвъзмездното разпореждане по установения за това ред с дълготрайни активи, включени в имуществото на данъчнозадължени по този закон лица, чийто едноличен собственик е държавата или община.

Чл. 47 Правни действия по обезпечаване на вземания

Правни действия по обезпечаване на вземания са учредяването на залог или ипотека.

Чл. 48 Доставки по Кодекса на труда

(отменен)

Доставки по Кодекса на труда са предоставянето от работодател на работници и служители на стоки или услуги по глава четиринадесета от Кодекса на труда на цени, по-ниски или равни на фактическите разходи.

Чл. 49 Дарения

(1) Дарения на стоки с изключение на акцизните или услуги по смисъла на този закон са тези, направени в полза на:

1. учебни, лечебни и здравни заведения, научни, културни, просветни, социални и други организации на бюджетна издръжка;

2. национално представените организации на и за хора с увреждания;

2а. специализираните предприятия и кооперации за хора с увреждания;

3. за подпомагане на пострадали от природни бедствия или тежки производствени аварии;

4. Българския червен кръст;

5. за националната сигурност и отбраната;

6. държавата, общините, министерства, ведомства, държавни и местни органи;

7. социално слаби, хора с увреждания, деца с увреждания или без родители, както и на домове за тях, на домове за стари хора или на лица с физически или психически увреждания.

8. получатели на безвъзмездна помощ и организации, подпомагащи културата, по смисъла на Закона за меценатството и когато дарението е направено при условията и по реда на същия закон.

(2) Дарение е и безвъзмездното разпореждането от лицата или организациите по ал. 1 със стоките и услугите – предмет на дарение.

Чл. 50 Хазарт

Хазарт по смисъла на този закон е всяка игра, в която има залог и може да се получи печалба или да се загуби залогът, за организирането и провеждането на която се дължи данък по Закона за корпоративното подоходно облагане.

Чл. 51 Доставка на селскостопански стоки или услуги

Доставка на селскостопански стоки или услуги по смисъла на този закон е:

1. прехвърлянето на собственост върху хлебно или фуражно зърно, предоставено като заплащане в натура на рента или на част от нея;

2. извършването от кооперации със собствени машини на услуги по обработването на земя – собственост на членове на същата кооперация, както и отглеждането и придобиването на продукция от същата земя за кооперацията.

Чл. 52 Доставка на културни ценности и продажба на билети

(1) Доставка на културни ценности по смисъла на този закон е доставката на културни ценности, по която получател или доставчик е: музей, художествена галерия и библиотека, финансирани от държавния или общинския бюджет.

(2) Продажба на билети по смисъла на този закон е продажбата на входни билети за:

1. циркови, музикални и музикално-сценични спектакли и концерти, с изключение на билетите за барове, вариетета и еротични спектакли;

2. спортни състезания;

3. музеи, художествени галерии, библиотеки и театри;

4. зоологически и ботанически градини;

5. архитектурни, исторически, археологически, етнографски и музейни резервати и комплекси.

Чл. 52а Доставка на машини и съоръжения за възобновяеми енергийни източници

(отменен)

Доставка на машини, технологично оборудване и съоръжения за възобновяеми източници на енергия по този закон е вносът на онези от тях, които отговарят на стандартите и не се произвеждат в страната.

Чл. 53 Основна ставка

Данъчната ставка е 20 на сто за всяка облагаема доставка на стока или услуга, включително при внос на стоки, освен когато този закон предвижда друго.

Чл. 54 Специфична ставка

(1) Данъчната ставка е нула в случаите:

1. на износ по смисъла на чл. 14;

2. по чл. 92;

3. при доставка на територията на страната на леки автомобили с обем на двигателя до 1800 куб. см и с мощност на двигателя до 100 конски сили с получател лица с над 90 на сто трайно намалена работоспособност или трайно ограничена възможност за социална адаптация и от лица на 6 и повече години с до 90 на сто включително трайно намалена работоспособност или трайно ограничена възможност за социална адаптация, които имат заболяване или увреждане, посочено в списък, одобрен от министъра на здравеопазването, министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите; по тази разпоредба може да се придобие лек автомобил за период три години за употребяван и пет години за нов автомобил; нулева ставка се прилага само за доставките на леките автомобили, когато данъкът е в размер до левовата равностойност на 900 щатски долара.

(2) Документите за доказване на обстоятелствата по т. 3 се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 55 Начисляване на данъка при облагаема доставка на стока или услуга

(1) Начисляването на данъка по този закон се извършва от доставчика, който е регистрирано лице за всяка извършена от него облагаема доставка на стока или услуга, на датата на в срок до 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие.

(2) Определянето на размера на данъка по този закон за всяка доставка се извършва, като данъчната основа се умножи по процента на данъчната ставка.

(3)

(4)

(5) Данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, включващ датата на издаване на документа, с който данъкът е начислен, а в случаите, когато документът не е издаден или не е издаден в срока по този закон – за данъчния период, включващ датата на възникване на данъчното събитие, по силата на което данъкът е станал изискуем.

(6) Данъкът се смята за начислен, когато доставчикът издаде документ, в който посочи данъка, отрази този документ в отчетните регистри по чл. 104 и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадена справка-декларация.

Чл. 55а Плащане на начислен данък по доставки

(1) Сумата на начисления данък се получава от доставчика заедно с плащането по доставката.

(2) Получателят е задължен да плати начисления му данък по „ДДС-сметка“ на доставчика по отношение на доставки, за които едновременно са изпълнени следните условия:

1. получателят е регистрирано по този закон лице;

2. начисленият данък е над 1000 лв.

Чл. 56 Специфични случаи на определяне на размера на данъка

(1)

(2) Когато при договаряне на облагаемата доставка данъкът не е бил изрично посочен, че се дължи отделно, той се приема за включен в договорената цена.

(3) Данъкът се счита включен в обявената цена и когато се предлагат стоки – предмет на облагаема доставка, на дребно в търговската мрежа.

Чл. 57 Освобождаване от задължението за начисляване на данък

Не се начислява данък в случаите на извършване на освободена доставка на стока или услуга по чл. 33.

Чл. 58 Начисляване на данък при внос на стоки

(1) Размерът на данъка при внос на стока в страната се определя, като данъчната основа при внос, определена по реда на чл. 31, се умножи с данъчната ставка.

(2) При внос на стоки данъкът се начислява от митническите органи и определеният размер на дължимия данък се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение.

(3)

Чл. 58а Специален ред за начисляване на ДДС при внос

(1) Независимо от чл. 58, ал. 2 данъкът по вноса на стоки може да се начисли от регистрираното по този закон лице, ако има разрешение, издадено по реда на чл. 58б, и внася стоки (с изключение на акцизни) по списък, одобрен от министъра на финансите.

(2) Вносителят упражнява правото си по ал. 1, като:

1. декларира в подадената митническа декларация, че ще ползва този режим;

2. декларира, че към момента на осъществяване на вноса е регистрирано по този закон лице и няма ликвидни и изискуеми данъчни задължения и задължения към задължителното обществено и здравно осигуряване.

(3) Когато вносителят е упражнил правото си по ал. 1, митническите органи допускат вдигане на стоките, без данъкът да е ефективно внесен или обезпечен.

(4) Вносителят начислява данъка по отношение на вноса, за който е упражнил правото си по ал. 1, за данъчния период, през който е възникнало данъчното събитие съгласно чл. 27.

(5) За начисления данък по ал. 4 вносителят има право на данъчен кредит при условията на чл. 64.

Чл. 58б Лица с право да прилагат специалния ред за начисляване на ДДС при внос

и ускорен срок за възстановяване

(1) Право да прилага чл. 58а и 10-дневния срок за възстановяване по чл. 77, ал. 2 има лице, което отговаря едновременно на следните условия:

1. реализира инвестиционен проект, одобрен от министъра на финансите;

2. регистрирано е по този закон;

3. няма ликвидни и изискуеми данъчни задължения и задължения към задължителното обществено и здравно осигуряване;

4. е получило разрешение от министъра на финансите.

5. налице са условията за предоставяне на държавна помощ за регионално развитие съгласно Закона за държавните помощи и правилника за неговото прилагане, с изключение на случаите по чл. 1, ал. 6 от Закона за държавните помощи;

(2) Инвестиционният проект се одобрява от министъра на финансите при наличие на следните обстоятелства:

1. срок на изпълнение на проекта – до две години;

2. размер на инвестициите – над 10 млн. лв. за период не по-дълъг от две години;

3. създаване на повече от 50 нови работни места;

4. възможностите на лицето за финансиране на проекта, както и за изграждане и поддържане на обекти, осигуряващи изпълнението му.

(3) Разрешението се издава за срок до две години въз основа на писмено искане, към което се прилагат следните документи:

1. проекти, разработки и планове за изграждане и поддържане на обекти и бизнесплан за икономическа стабилност и рентабилност на инвестиционния проект;

2. анализ на финансовото състояние, потвърден от регистриран одитор или специализирано одиторско предприятие по смисъла на Закона за независимия финансов одит, в случай че лицето осъществява дейност повече от една година; към анализа се прилагат и пълните годишни финансови отчети за анализираните периоди;

3. документи, удостоверяващи възможностите за финансиране на проекта по ал. 2, т. 4;

4. списък на стоките, които лицето ще внася и/или закупува в изпълнение на инвестиционния проект; Списъкът на внасяните стоки задължително съдържа информация за количеството, стойността, кода по Комбинираната номенклатура на Република България и номера на договора за доставка на стоките.

5. декларация за обстоятелствата по чл. 58б, ал. 1, т. 2 и 3.

6. декларация, че за последните три данъчни години, включително текущата, лицето не е получило помощи съгласно чл. 1, ал. 6 от Закона за държавните помощи в размер над 200 000 лв.;

(4) Министърът на финансите, при спазване на условията по ал. 2 и при наличие на обстоятелствата по ал. 1, т. 2, 3 и 5, издава разрешение в едномесечен срок от постъпване на искането. В случаите, когато съгласно Закона за държавните помощи и правилника за неговото прилагане се изисква уведомяване на Комисията за защита на конкуренцията, разрешението се издава в едномесечен срок от датата на решението на Комисията за защита на конкуренцията, с което се разрешава предоставянето на помощта.

(5) Издаването или отказът за издаване на разрешението се извършва с писмена заповед на министъра на финансите.

(6) В срок до 6 месеца след издаване на разрешението по ал.4 се допуска издаване на ново разрешение за стоки, които ще бъдат допълнително внесени или придобити в изпълнение на одобрения вече инвестиционен проект. Корекции във вече издадените разрешения не се допускат.

(7) Отказът за издаване на разрешението може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 58в Отнемане на разрешението за ползване на специалния ред за начисляване на ДДС при внос

(1) Издаденото разрешение се отнема в следните случаи:

1. когато лицето престане да отговаря на условията по чл. 58б, ал. 1, т. 1, 3 и 5;

2. при изтичането на срока по чл. 58б, ал. 3.

(2) Когато съответният компетентен орган установи, че не са налице условията по чл. 58б, ал. 1, т. 3 и 5, уведомява незабавно за това министъра на финансите.

(3) Разрешението се отнема със заповед на министъра на финансите, която се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(4) Министърът на финансите предоставя на митническата администрация информация за издадените и отменените разрешения, както и списъците по чл. 586, ал. 3, т. 4.

Чл. 59 Внос на стоки, освободен от данък

Не се дължи данък при внос на стоки, когато:

1. в закон или в международен договор, ратифициран и обнародван по съответния ред, е предвидено освобождаване при внос от данъци, налози и други вземания (плащания, облагания) с ефект, еквивалентен на косвен данък, включително когато тези договори са финансирани от безвъзмездна помощ и/или със заеми от международни финансови институции и гарант по заема е Република България (включително и когато стойността на дължимия данък при внос по тези споразумения за заеми се признава от съответната финансираща организация за съфинансиране от страна на Република България), и/или Република България съфинансира договорите със средства от републиканския или общинските бюджети.

2. стоките влизат от място извън територията на страната в свободни зони, свободни складове или в търговски обекти, лицензирани за безмитна търговия;

3. се внасят въздухоплавателни средства, плавателни съдове, както и резервни части за тях, с изключение на тези за спортни и развлекателни цели;

4. се внася инвестиционно злато;

5.

6. се внасят безвъзмездни помощи с изключение на акцизни стоки, от учебни, лечебни и здравни заведения, както и от научни, културни, просветни и социални организации на бюджетна издръжка, от министерства, ведомства и други държавни и общински органи, от Българския червен кръст, от Агенцията за чуждестранна помощ и от юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи общественополезна дейност и вписани в централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност при Министерството на правосъдието.

7. се внасят носители на информация по линия на участието на България в международния обмен на издания, когато те са освободени от митни сборове;

8.

9. в рамките на разрешения безмитен внос:

10. се внася ядрено гориво;

11. се внасят помощни технически средства и съоръжения за хора с увреждания, както и резервни части за тях, включително леки автомобили с обем на двигателя до 1800 куб. см и с мощност на двигателя до 100 к. с., внасяни от лица с над 90 на сто трайно намалена работоспособност или трайно ограничена възможност за социална адаптация и от лица на 6 и повече години с до 90 на сто включително трайно намалена работоспособност или трайно ограничена възможност за социална адаптация, които имат заболяване или увреждане, посочено в списък, одобрен от министъра на здравеопазването, министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите; освобождаването от данък при внос на леките автомобили се извършва по реда за освобождаването им от мито и в размер до левовата равностойност на 900 щатски долара включително за данък; по тази разпоредба може да се внесе лек автомобил за период 3 години за употребяван и 5 години за нов автомобил;

12.

13. се внасят в пристанища продуктите на морския риболов и други продукти, извлечени извън териториалните води на Република България от кораби, регистрирани в Република България и плаващи под нейно знаме;

14. се внасят в пристанища стоките, получени от продуктите по т.13, на борда на кораби-заводи, регистрирани в Република България и плаващи под нейно знаме;

15. се внасят стоки, които се унищожават или изоставят в полза на държавата по реда на чл. 180 от Закона за митниците;

16. стоки под митнически контрол са унищожени или безвъзвратно загубени поради причина, свързана с естеството на стоките, или поради непреодолима сила;

17. се внасят:

18. се внасят стоки, които са били изнесени и върнати в срок до 1 година по рекламация.

19. се внасят от Българския Червен кръст закупени от него:

20. безвъзмездно се предоставят изоставени и отнети в полза на държавата стоки по Закона за митниците, с изключение на моторни превозни средства.

21. моторни превозни средства са противозаконно отнети или откраднати и дължимите вносни митни сборове са възстановени или опростени по реда на Закона за митниците и правилника за прилагането му.

22. се внасят превозни военни колесни средства от Министерството на отбраната на Република България.

Чл. 60 Специфични разпоредби за стоки под митнически контрол

(1) При поставяне на стоки под режим с отложено плащане или в други случаи, при които съгласно Закона за митниците не се изисква или се изисква обезпечаване на вносни митни сборове, данъкът не се обезпечава или се обезпечава в съответствие с определените със Закона за митниците и правилника за неговото прилагане размери и ред за обезпечаване на митните сборове.

(2) Лицето, получило разрешение за откриване и управление на склад под митнически контрол (складодържател) по реда на Закона за митниците и правилника за прилагането му, е солидарно отговорно с вложителя на стоките в склада за дължимия данък при отклонение на стоките от митническия режим по време на тяхното съхранение в склада.

(3) Когато съгласно Закона за митниците и правилника за неговото прилагане възникне задължение за заплащане на лихви върху митни сборове по митническо задължение, възниква и задължение за заплащане на лихви върху несъбрания данък.

(4) Когато по реда на чл. 59, т.1 е предвидено освобождаване от данък при внос на моторни превозни средства и същите остават под митнически надзор, такова освобождаване от данък се прилага и ако в срока на митнически надзор моторните превозни средства, внесени от лица, ползващи привилегии съгласно Виенската конвенция за дипломатическите отношения, Виенската конвенция за консулските отношения, консулски конвенции или други международни договори, по които Република България е страна, са противозаконно отнети или откраднати и това е установено от компетентните органи по предвидения за това ред.

Чл. 61 Специфичен случай на начисляване на данък

Когато регистрирано лице получи услуга в страната от лице, чието седалище е извън страната и няма обект по смисъла на чл. 20, т. 4 на територията на страната, получателят начислява данък върху данъчната основа на доставката, когато са налице едновременно следните условия:

1. доставката е с място на изпълнение на територията на страната;

2. получената услугата е предмет на облагаема доставка;

3. получената услуга се използва за извършване и на освободени доставки;

4. чуждестранното лице не е регистрирано по този закон.

Чл. 62 Специфичен случай на освобождаване от начисляване на данък от регистрирано лице за облагаема доставка

(1) Данък не се начислява, когато регистрирано по този закон лице се разпореди със стока или с резултата от получена услуга, за която платеният от него данък не е с право на данъчен кредит.

(2) Алинея 1 не се прилага, когато правото на данъчен кредит би възникнало, ако са спазени изискванията на този закон, но за конкретното регистрирано лице те не са изпълнени.

Чл. 63 Понятие за данъчен кредит

Данъчен кредит е сумата от начислен данък по този закон на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка или за осъществен от него внос на стоки в рамките на данъчния период, която лицето има право да приспадне, освен когато този закон предвижда друго.

Чл. 64 Право на приспадане на данъчен кредит в рамките на данъчен период

(1) Правото на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката или вносителя е налице, когато са изпълнени следните условия:

1. получателят на доставката, за която е начислен данък, или вносителят на стоката е регистрирано по този закон лице към датата на възникване на данъчното събитие и към датата на издаването на данъчната фактура или към датата на издаване на митническата декларация – при внос;

2. данъкът по облагаемата доставка е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 от регистрирано по този закон лице (доставчик) найкъсно към датата, на която изтича данъчният период, следващ периода, през който е възникнало данъчното събитие за облагаемата доставка;

3. доставката, по която е начислен данъкът, е облагаема към датата на възникване на данъчното събитие;

4. данъкът при вноса на стоки е начислен от митническите органи и е внесен в републиканския бюджет по съответната сметка, посочена в чл. 75 или е начислен от вносителя по реда на чл. 58а;

5. получената от внос стока или по облагаема доставка стока или услуга е използвана, използва се или ще бъде използвана за извършване на облагаеми доставки;

6. получателят притежава данъчна фактура или данъчно дебитно известие, отговарящи на изискванията на Закона за счетоводството и на този закон, или митническа декларация;

7.

(2) Правото на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката е налице и когато регистрирано лице (негов доставчик) не е изпълнило задължението си по ал. 1, т. 2, в случаите, когато данъкът по съответния данъчен документ е платен по „ДДС-сметка“ на доставчика изцяло най-късно до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит.

(3) Получателят на суми, преведени от „ДДС-сметка“ на основание, различно от плащане за данък върху добавената стойност, без основание или с отпаднало основание, е задължен да ги преведе обратно по „ДДС-сметката“ на платеца в срок до 14 дни от края на календарния месец, през който са получени сумите или е отпаднало основанието за превеждането им. Ако сумите не бъдат върнати в този срок, задълженията по този закон на платеца, установени след проверка или ревизия, се внасят или събират от получателя до размера на полученото.

(4) Обезпечение и принудително изпълнение по Гражданския процесуален кодекс срещу „ДДС-сметка“ не се допуска. Обезпечение и принудително изпълнение по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс срещу „ДДС-сметка“ се допуска само за задължения, възникнали на основание на този закон.

(5) Регистрираното лице има право на данъчен кредит за:

1. специално работно облекло и лични предпазни средства, безплатна храна и противоотрови, които лицето е използвало, използва или ще използва за предоставяне на работниците и служителите на основание чл. 284 и 285 от глава тринадесета на Кодекса на труда;

2. безвъзмездната доставка на стоки и услуги, предоставени от работодател на работник или служител по глава четиринадесета от Кодекса на труда, свързани с дейността на предприятието включително за обучение и квалификация и превоз от местоживеене до месторабота на наетите по договор за управление и контрол.

(6) Правото на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката или вносителя е налице при спазване условията на този член и когато получените стоки или услуги са използвани, използват се или ще бъдат използвани за извършване на услуги по чл. 6б.

Чл. 65 Право на приспадане на данъчен кредит

(1) Правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията по чл. 64 или чл. 68, когато:

1. стоката или услугата са за представителни мероприятия;

2. е придобит мотоциклет или лек автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото за водача не превишава 5, освен в случаите, когато лицето извършва с тях основна дейност;

3. стоката или услугата са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили по т. 2;

4. стоката или услугата се използва за извършване на освободени доставки по смисъла на чл. 33;

5. стоката е отнета в полза на държавата или сградата е разрушена като незаконно построена.

(2) Алинея 1, т. 2 не се отнася за лекотоварните автомобили, които по смисъла на този закон са леки автомобили, но са предназначени за превоз на товари, или за леки автомобили, в които има трайно вградено допълнително техническо оборудване, което е за целите на извършваната дейност от регистрираното лице.

(3) Алинея 1 не се прилага в случаите, когато стоката или услугата се използва само за извършването на доставки по чл. 92.

(4) Органът по приходите отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект по всяка доставка в размера по ал. 5, когато установи, че за нея или по предходна доставка е налице едно от следните обстоятелства:

1. доставчик е данъчен субект, който не съществува или осъществява търговска дейност без регистрация в Националната агенция за приходите;

2. доставчикът не е начислил данък в предвидените в този закон срокове, освен в случаите, когато данъкът е начислен в сроковете по чл. 64, ал. 1, т. 2;

3. доставчикът е начислил данък, без да са налице основания за това;

4. доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от орган по приходите срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(5) Правото на приспадане на данъчен кредит се отказва в размер, отговарящ на размера на данъка, който е начислен или е следвало да бъде начислен за доставката, по отношение на която е налице обстоятелство по ал. 4.

(6) При констатиране на обстоятелство по ал. 4 органът по приходите е длъжен да открие производство по издаване на данъчен ревизионен акт спрямо доставчика на доставката, по отношение на която е налице обстоятелство по ал. 4. Препис от издадения данъчен ревизионен акт се изпраща на съответната окръжна прокуратура в 7-дневен срок от издаването му.

(7) В случай че основанията за отказ на данъчен кредит по чл. 65, ал. 4, т. 4 отпаднат в тримесечен срок от връчването на ревизионния акт, правото на данъчен кредит се възстановява.

(8) Разпоредбата на ал. 4 не се прилага по отношение на данъчния кредит, възникнал в резултат на доставка, ако данъкът по съответния данъчен документ е платен по „ДДС-сметка“ на доставчика, изцяло най-късно до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит.

(9)

Чл. 66 Право на приспадане на частичен данъчен кредит

(1) Регистрираното лице има право на частичен данъчен кредит за получените от него стоки или услуги по облагаеми доставки, както и от внос, когато ще се извършват с тях както облагаеми, така и освободени доставки, и при получаване на стоките или услугите не може да определи каква част от тях ще използва за извършване на облагаеми доставки и каква част – за освободени доставки.

(2) Размерът на правото на частичен данъчен кредит се определя по ред и начин, определени в правилника за прилагане на закона.

(3) Размерът на ползвания частичен данъчен кредит по ал. 2 подлежи на корекции с годишната справка-декларация по ред и начин, определени в правилника за прилагане на закона, на базата на реалното съотношение между освободен и облагаем оборот за годината.

Чл. 67 Възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит за данъчен период по смисъла на чл. 64 и 66

(1) Правото на приспадане на данъчния кредит възниква за данъчния период, през който е издадена данъчната фактура, данъчното дебитно известие или митническата декларация, и се упражнява чрез осчетоводяването му и отразяването му в дневника за покупки и справката-декларация за този или в един от следващите три данъчни периода.

(2) Правото на приспадане не възниква, ако данъчната фактура или данъчното дебитно известие е издадено преди датата на регистрация на получателя или вносителя по този закон, освен когато този закон предвижда друго.

Чл. 68

(1) Регистрираното лице има право да приспадне начисления му данък преди датата на регистрацията му по този закон за закупените или придобити по друг начин или внесени активи по смисъла на Закона за счетоводството, които са налични към датата на регистрацията.

(2) Правото по ал. 1 възниква само за налични активи към датата на регистрация, за които са налице следните условия:

1. лицето притежава данъчна фактура или данъчно дебитно известие или митническа декларация, отговарящи на съответните законови изисквания;

2. лицето, което е издало данъчния документ по т.1, е регистрирано по този закон към датата на възникване на данъчното събитие и към датата на издаване на данъчния документ и доставката е била облагаема към тази дата и е изпълнено условието по чл. 64, т. 2;

3. лицето е внесло ефективно данъка, дължим за вноса, в случаите на издадена митническа декларация;

4. регистрационният опис по образец на наличните активи е съставен към датата на регистрация по този закон и подаден до третия ден включително след тази дата;

5. наличните активи са използвани, използват се или ще се използват за извършване на облагаеми доставки.

Чл. 69 Възникване и упражняване на правото на приспадане на начислен данък преди регистрацията на лицето по този закон

(1) Правото по чл. 68 възниква на датата на регистрация и се упражнява през данъчен период след датата на регистрация, като наличните активи и начисленият при придобиването им данък, включени в регистрационния опис по чл. 68, се отразяват в дневника за покупките.

(2)

(3) Правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 68 не възниква и не може да се упражни от регистрираното лице, ако регистрационният опис е подаден след третия ден от датата на регистрация по този закон. Право на данъчен кредит за начислен данък по повод прекратяване на регистрацията за обложените на това основание и налични активи към датата на повторна регистрация

Чл. 70

(1) Регистрираното лице има право да приспадне начисления му данък по повод прекратяването на регистрацията му по този закон за обложените активи по смисъла на Закона за счетоводството, които са налични към датата на последващата регистрация.

(2) Правото по ал. 1 възниква само за наличните активи към датата на последващата регистрация, за които са налице следните условия:

1. наличните активи към датата на последващата регистрация по този закон са били обложени при прекратяването;

2. начисленият данък по повод прекратяването е внесен ефективно или е прихванат от органа по приходите;

3. с наличните активи по т. 1 лицето е извършвало, извършва или ще извършва облагаеми доставки;

4. регистрационният опис по образец за наличните към датата на повторната регистрация активи, които са били обложени по повод прекратяване на регистрацията му, е съставен към датата на повторната регистрация и подаден до третия ден включително след тази дата.

(3)

Чл. 71

(1) Правото по чл. 70 възниква на датата на повторната регистрация и се упражнява през данъчен период след датата на регистрация, като наличните активи и начисленият при дерегистрацията данък за тях, включени в регистрационния опис по чл. 70, се отразяват в дневника за покупките.

(2)

(3) Правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 70 не възниква и не може да се упражни от регистрираното лице, ако регистрационният опис е подаден след третия ден от датата на регистрация по този закон.

Чл. 72 Определение

(1) Данъчен период по смисъла на този закон е периодът от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с резултат от същия този данъчен период.

(2) Данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец.

(3) Първият данъчен период след датата на регистрацията обхваща времето от датата на регистрацията до последния ден, включително на календарния месец, през който е извършена регистрацията по закона.

(4) Последният данъчен период обхваща времето от началото на данъчния период до датата на прекратяване на регистрацията включително.

(5) Регистрираното лице определя само резултата за всеки данъчен период – данък за внасяне в републиканския бюджет или данък за възстановяване от републиканския бюджет, на базата на извършените и получените от него доставки и внос за всеки данъчен период.

Чл. 73 Определяне на данъка за внасяне

Когато за определен данъчен период общата сума на начисления от регистрираното лице данък превишава общата сума на данъчния кредит, разликата представлява резултат за периода – данък за внасяне.

Чл. 74 Внасяне на данъка

(1) Регистрираното лице е длъжно да внесе определения по реда на чл. 73 данък в републиканския бюджет по сметка на съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, за който се отнася данъкът, а в случаите, когато данъкът се отнася за последния данъчен период – в 30-дневен срок от датата на прекратяване на регистрацията.

(2) Данъкът се счита за внесен на датата, на която сумата е постъпила в републиканския бюджет, по сметка на съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.

Чл. 75 Внасяне на данъка, начислен при внос на стоки

(1) Вносителят на стоки внася ефективно начисления от митническите органи данък в републиканския бюджет, както следва:

1. по сметка на съответното митническо учреждение, оформящо вноса;

2. по сметка на съответното митническо учреждение, оформящо вноса, или в касата на митническото учреждение, когато вносител е нерегистрирано по този закон физическо лице, което не е едноличен търговец.

(2) Данъкът по ал. 1 не може да се прихваща от органите по приходите или митническите органи с други задължения.

(3) Митническите органи разрешават вдигането на стоките след заплащане или обезпечаване на начисления данък по реда, определен за митническото задължение.

(4) Митническата администрация предоставя на Националната агенция за приходите информация за приетите митнически декларации и получените плащания на данъка при внос по електронен път в срок до 14 дни от изтичането на всеки календарен месец. Информацията се подава при условия и по ред, определени със заповед на министъра на финансите.

Чл. 76 Определяне на данъка за възстановяване

Когато за определен данъчен период общата сума на данъчния кредит превишава общата сума на начисления от регистрираното лице данък, разликата представлява резултат за периода – данък за възстановяване.

Чл. 77 Прихващане, приспадане и възстановяване на данък за възстановяване

(1) Данъкът за възстановяване по чл. 76 се прихваща, приспада или възстановява, както следва:

1. при наличие на други установени и неизплатени задължения към държавата, възникнали до датата на подаване на справката-декларация, органът по приходите прихваща тези задължения с посочения в справката-декларация данък за възстановяване; за остатъка, ако има такъв, се прилага редът по т. 2;

2. когато няма други установени и неизплатени задължения към държавата или техният размер е по-малък от посочения в справката-декларация данък за възстановяване, регистрираното лице приспада данъка за възстановяване или остатъка по т. 1 от дължимия данък за внасяне, посочен в справките-декларации, подавани в следващите три поредни едномесечни данъчни периода;

3. ако след приспадането по т. 2 остане данък за внасяне, той се дължи в срока по чл. 74, ал. 1;

4. ако след изтичането на срока по т. 2 има остатък от данъка за възстановяване, органът по приходите прихваща този остатък за погасяване на други установени и неизплатени данъчни задължения или го възстановява в 45-дневен срок от подаването на последната справка-декларация, освен в случаите, когато лицето писмено е декларирало, че желае да приспада данъка за възстановяване от дължимия данък за внасяне, посочен в справките-декларации, подавани в следващите до девет поредни едномесечни данъчни периода;

5. ако данъкът за възстановяване, по отношение на който е започнала процедура по приспадане, не е приспаднат изцяло към датата на подаване на последната справка-декларация от трите едномесечни периода, всеки друг данък за възстановяване по справка-декларация за някой от тези три едномесечни периода се добавя към него и подлежи на възстановяване или прихващане наред с остатъка и в срока по т. 4;

6. ако не са налице условията по т. 5, започва да тече нов тримесечен период на приспадане за следващия посочен данък за възстановяване по справката-декларация.

(2) Регистрирано лице, което за последните 12 месеца преди текущия месец е извършило износ по смисъла на чл. 14 и доставки по чл. 92 на обща стойност повече от 30 на сто от общата стойност на всички извършени от него доставки за същия период и няма установени и неизплатени данъчни задължения, има право разликата по ал. 1 да му бъде възстановена в 30-дневен срок от подаването на справката-декларация. Данъкът се възстановява в 45-дневен срок, когато лицето е платило не по-малко от 80 на сто от начисления му данък, за който е упражнено правото на данъчен кредит за периода чрез „ДДС-сметка“, включително по внос. В случаите, когато обстоятелствата по предходното изречение са налице и лицето е получило разрешение по чл. 58б, срокът за възстановяване е до 10 дни от подаване на справката-декларация. В случай че са налице установени и неизпълнени данъчни задължения, в същия срок се извършват прихващане и възстановяване на остатъка, ако има такъв.

(3) Обстоятелствата по ал. 2 се удостоверяват писмено пред съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в подадената справката-декларация. В противен случай ал. 2 не се прилага.

(4) По време на процедурата по приспадане по реда на този член от регистрираното лице органът по приходите няма право да извършва прихващане на данъка за възстановяване с други държавни вземания.

(5) Данък, подлежащ на възстановяване, невъзстановен без основание или невъзстановен поради отпаднало основание (включително и при отмяна на акт) в предвидените в този закон срокове, се възстановява ведно със законната лихва за забава считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон до окончателно изплащане, независимо от спирането и възобновяването на сроковете по данъчното производство.

(6) За причинени вреди в резултат от невъзстановяване в срок на данък върху добавената стойност регистрираните по този закон лица могат да търсят обезщетение по съдебен ред по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани.

Чл. 78 Спиране и възобновяване на сроковете по чл. 77

(1) Сроковете за възстановяване по чл. 77, ал. 1, т. 4 и ал. 2 спират:

1. при липса на заведено счетоводство съгласно изискванията на Закона за счетоводството и се възобновяват при завеждането му;

2. при липса или непредставяне на документи, задължителни по този закон, или на други документи, поискани от органа по приходите, ако са задължителни за съставяне по силата на нормативен акт и се възобновяват при представянето им на органа по приходите;

3. при недопускане на оправомощен орган по приходите до административни, производствени или други помещения, свързани с дейността на регистрираното лице, и се възобновяват при осигуряването на достъпа;

4. когато регистрираното лице – доставчик или получател, не може да бъде открито от органа по приходите на адреса за кореспонденция по чл. 28 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, и се възобновяват при писменото уведомяване от страна на регистрираното лице до органа по приходите за промяната в адреса му в страната и откриването му от органа по приходите на посочения адрес,;

5. когато орган по приходите констатира обстоятелства, които могат да се счетат за достатъчни за извършено данъчно престъпление или нарушаване на този закон, и сезира органите на Министерството на вътрешните работи или прокуратурата за тях в едномесечен срок от констатирането им, и се възобновяват при получаване на официален писмен отказ за образуване на производство от съответните органи или при приключване на образуваното производство.

6. когато писмено е поискано от органите на Министерството на вътрешните работи или органите на съдебната власт и се възобновяват след уведомяването за отпадане на причината за исканото спиране;

7. при започнала ревизия на лицето – до приключването ѝ, в срока по чл. 114 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(2) Срокът за възстановяване по чл. 77, ал. 2 не спира в случаите, когато лицето е платило чрез „ДДС-сметка“, включително по внос, но не по-малко от 80 на сто от начисления му данък, за който е упражнено правото на данъчен кредит за периода.

(3) Алинея 2 не се прилага в случаите по ал. 1, т. 1 – 6.

Чл. 79

(1) Възстановява се при условията на взаимност платеният данък от:

1. дипломатически представителства;

2. консулства;

3. представителства на междуправителствени организации;

4. членовете на персонала на изброените в т. 1, 2 и 3.

(2) Условията и редът за възстановяване по ал. 1 се определят с наредба.

Чл. 80 Възстановяване на платен данък от чуждестранно лице

(1) Възстановява се платеният данък върху добавената стойност по документи на чуждестранни физически лица, извършили покупки на стоки за лично потребление с начислен данък, след напускане на територията на страната и при условие, че тези стоки се изнасят в непроменен вид.

(2) Възстановява се платеният данък върху добавената стойност на чуждестранни юридически лица, регистрирани по този данък в страни, които възстановяват данък върху добавената стойност на български юридически лица за ползвани от тях услуги на територията на страната.

(3) Условията, документите и редът за възстановяване по ал. 1 и 2, както и видовете услуги по ал. 2 се регламентират със специални наредби.

(4) Митническите органи удостоверяват износа на стоки по ал. 1 чрез заверка на специален формуляр по образец.

Чл. 81 Корекции на ползван данъчен кредит

(1) Регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало като данъчен кредит начисления му данък за произведени, закупени или придобити по друг начин от него стоки и впоследствие ги използва за извършване на освободени доставки, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит.

(2) Когато регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало като данъчен кредит начисления му данък за получена от него по облагаема доставка услуга и впоследствие използва резултата от тази услуга за извършване на освободени доставки, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит за получената от него услуга.

(3) Данъкът по ал. 1 и 2 се начислява на датата, на която е извършена освободената доставка.

(4) Регистрирано лице, което е приспаднало изцяло като данъчен кредит начисления му данък за произведени, закупени или придобити по друг начин стоки или услуги и впоследствие ги използва както за извършване на облагаеми доставки, така и за освободени доставки, начислява и дължи данък по ред и начин, определени с правилника за прилагане на този закон.

(5) Алинеи 1 и 2 не се прилагат при:

1. прехвърляне на предприятие по чл. 15 от Търговския закон ако получател е регистрирано по този закон лице или лице, което се регистрира в сроковете по чл. 125 за наличните към момента на регистрацията активи;

2. приватизационни сделки по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол;

3. разпореждане с дълготрайни активи от държавата или община по смисъла на чл. 46;

4. даренията по чл. 49.

5. закупени, произведени или придобити по друг начин стоки или услуги, ако данъчният режим на доставките, които е извършвало регистрираното лице с тези стоки или услуги, бъде променен със закона.

(6) Алинея 4 не се прилага в случаите по ал. 5, т.5 и по чл. 82, ал. 3, т.1, 3 и 4.

Чл. 82 Корекции при брак и липси

(1) Регистрирано лице, което е приспаднало като данъчен кредит начисления му данък за произведени, закупени или придобити по друг начин от него стоки, при установяване на липси или при бракуване на стоките начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит.

(2) Данъкът по ал. 1 се начислява на датата, на която е установена липсата или е бракувана стоката.

(3) Данъкът по ал. 1 не се начислява при:

1. липси и брак, причинени от непреодолима сила;

2. липси, произтичащи от промяна на физико-химичните свойства в нормални размери, съответстващи на установените норми за пределни размери на естествените фири, и липси на стоково-материални ценности при тяхното съхранение и транспортиране съгласно утвърдените стандарти, нормали и други нормативни актове;

3. технологичен брак в допустимите норми, определени на базата на действащите държавни стандарти, отраслови и заводски нормали и с технологичната документация за съответното производство или дейност;

4. брак на дълготрайни материални активи по смисъла на Закона за счетоводството когато балансовата им стойност е по-ниска от 10 на сто от отчетната им стойност.

Чл. 83 Специални разпоредби

(1) Когато комисионер действа от чуждо име и за чужда сметка, са налице две доставки:

1. доставка между доверителя и третото лице; датата на възникване на данъчното събитие и данъчната основа за тази доставка се определят по общите правила на този закон;

2. доставка на услуга между комисионера и доверителя; данъчната основа на тази доставка е насрещната престация на комисионера, която включва и обезщетението за извършените от него разходи във връзка с доставката, ако е уговорено такова; доставчик в този случай е комисионерът; датата на възникване на данъчното събитие за тази доставка се определя по общите правила на този закон.

(2) Когато комисионер действа от свое име и за сметка на доверителя, са налице три доставки:

1. доставка между комисионера и третото лице; датата на възникване на данъчното събитие и данъчната основа за тази доставка се определят по общите правила на този закон;

2. доставка между доверителя и комисионера по повод прехвърлянето на вещните права върху стоката или извършването на услугата – предмет на осъществената от комисионера доставка на третото лице; данъчната основа на тази доставка е равна на данъчната основа на доставката по т. 1; датата на възникване на данъчното събитие за тази доставка не може да бъде по-късна от датата на възникване на данъчното събитие по т. 1;

3. доставка на услуга между комисионера и доверителя; данъчната основа на тази доставка е насрещната престация на комисионера, която включва и обезщетението за извършените от него разходи във връзка с доставката, ако е уговорено такова; доставчик в този случай е комисионерът; датата на възникване на данъчното събитие за тази доставка се определя по общите правила на този закон.

Чл. 84 Понятия

По смисъла на този закон:

1. „Стоки втора употреба“ са употребявани и индивидуално определени движими вещи, годни за по-нататъшна употреба в същия вид или след ремонт, които могат да се използват по предназначението, за което са създадени. Не са стоки втора употреба:

2. „Произведения на изкуството“ са предметите, посочени в приложение към правилника за прилагане на този закон.

3. „Предмети за колекции“ са пощенски или гербови марки с клеймо или без клеймо, при условие че не са в употреба, както и колекции и колекционерски предмети, представляващи интерес от гледна точка на зоологията, минералогията, анатомията, историята, археологията, палеонтологията, етнографията или нумизматиката;

4. „Антикварни предмети“ са предметите, различни от произведенията на изкуството и колекционерските предмети, които са на възраст над 100 години.

Чл. 85 Дилър

(1) „Дилър“ по смисъла на тази глава е регистрирано лице, което придобива или внася стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антики и ги продава само или ги предлага за продажба чрез публичен търг, независимо дали действа за себе си или от името и за сметка на друго лице по силата на договор, по който се заплаща комисиона за продажбата.

(2) Регистрирано лице, което извършва дейност по ал. 1, има право да избере режима на облагане по тази глава.

(3) Правото на избор се упражнява чрез подаване на заявлението за промяна на данни и не може да се променя до последния ден на календарната година, следваща тази, през която е упражнено правото на избор по ал. 2.

(4) Регистрирано лице, което извършва дейността по ал. 1 и не е упражнило правото си на избор, прилага общите разпоредби на този закон.

Чл. 86 Място на изпълнение на доставките по тази глава

„Място на изпълнение на доставки“ по смисъла на тази глава е мястото, където се намира седалището на дилъра, или обектът, от който той извършва такива доставки.

Чл. 87 Данъчна основа на доставка по тази глава

(1) Данъчната основа за начисляване на данъка при доставка от дилър по тази глава е маржът на цената.

(2) Маржът на цената е равен на разликата между продажната цена и покупната цена за регистрираното лице, която за целите на този закон не може да бъде отрицателна величина и се определя общо за данъчния период за изброените в чл. 84 стоки.

(3) Продажната цена за целите на този режим включва всичко, което дилърът е получил или ще получи от купувача, включително финансиранията, пряко свързани с тази доставка, данъците, митата, налозите и таксите, както и еднократните разходи, като комисиона, разходи за опаковка, транспорт и застраховка, които дилърът е включил, без данъка по този закон.

(4) Продажната цена при продажба чрез публичен търг е най-високата цена, предложена на търга, по силата на която лицето става собственик. В този случай данъкът се счита включен в нея.

Чл. 88 Право на данъчен кредит на дилърите

(1) Дилърите нямат право на приспадане на начисления им данък по повод придобиването или вноса на вещи втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антики.

(2) Дилърите имат право на данъчен кредит за придобитите или внесени от тях други стоки и услуги, които използват само за извършване на доставки по тази глава.

(3) Ползваният данъчен кредит по ал. 2 общо за годината не може да превишава общия размер на начисления от дилъра данък за доставки по тази глава.

Чл. 89 Документиране и отчитане на доставките от дилъра

(1) Регистрираните лица – дилъри, документират и отчитат доставките си по тази глава, както и дължимия за всеки данъчен период данък по ред, определен в правилника за прилагане на този закон.

(2) Дилърът подава годишна справка-декларация, с която определя и коригира размера на ползвания през годината данъчен кредит на основание чл. 88, ал. 3 по ред и начин, определени в правилника за прилагане на този закон.

Чл. 90 Облагаем оборот на дилъра

Облагаемият оборот на дилъра от доставки по тази глава е от сбора от декларираните и обложени маржове.

Чл. 91 Начисляване на данък за наличните стоки при прекратяване на регистрацията на дилър

(1) Прекратяването на регистрацията на дилъра се извършва при общите условия на този закон за дерегистрация, освен когато в друг акт е предвидено друго.

(2) При прекратяване на регистрацията дилърът дължи данък върху наличните стоки по тази глава. Размерът на данъка се определя на базата на средния марж, реализиран от дилъра за не повече от последните 12 месеца преди датата на дерегистрация.

(3) Редът и начинът за определяне на средния марж и дължимият данък по ал. 2 се определят с правилника за прилагане на този закон.

(4) При прекратяване на регистрацията дилърът дължи данък по общия ред за наличните активи, за които е ползвал данъчен кредит, по общия ред на този закон.

Чл. 91к Право на избор

(1) Туроператорът или туристическият агент има право да не прилага специалния ред на облагане на доставките с туристически услуги, регламентиран в чл. 91г – 91и.

(2) Правото по ал. 1 се упражнява за всяка отделна доставка, като се посочи това в издадения данъчен документ или бъде издадена данъчна фактура, съответно данъчно дебитно или данъчно кредитно известие.

(3) Правото по ал. 1 може да се упражни и като туроператорът или туристическият агент декларират предварително писмено пред съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, че ще се ползват от правото по ал. 1 по отношение на всички свои доставки.

(4) Когато туроператорът или туристическият агент се е възползвал от правото си по ал. 1, данъчната основа при продажбата на организирано пътуване, което ще се ползва в страната от чуждестранен турист, на чуждестранно лице, което не е регистрирано по този закон, е 35 на сто от данъчната основа, определена по реда на глава шеста.

(5) Данъчната основа при доставката от хотелиер на основни туристически услуги, които са част от организирано пътуване, което ще се ползва в страната от чуждестранен турист, на чуждестранен туроператор, който не е регистриран по този закон, е 35 на сто от данъчната основа, определена по реда на глава шеста.

Чл. 91л Доказване на продажба на туристически услуги

Документите, удостоверяващи извършването на доставките по чл. 91д, ал. 2 и чл. 91к, ал. 4 и 5, се регламентират в правилника за прилагане на този закон.

Чл. 92 Освобождаване на облагаеми доставки

(1) Когато в международни договори, спогодби, споразумения, конвенции или други подобни, по които Република България е страна, ратифицирани и обнародвани по установения ред, е предвидено освобождаване на облагаеми доставки от данък върху добавената стойност или от данък, налог или вземане с еквивалентен на косвен данък ефект, освобождаването от данък или възстановяването на платен данък по повод придобиването на стоки или услуги във връзка с такава доставка се извършва по ред, определен с правилника за прилагане на този закон.

(2) Освобождават се от данък върху добавената стойност и облагаемите доставки, осъществени при условията на съвместно финансиране със средства от републиканския или общинските бюджети или от заеми, гарантирани от държавата по международни публични договори по ал. 1 по ред, определен с правилника за прилагане на този закон.

Чл. 93 Понятие

(1) Данъчни документи по смисъла на този закон са:

1. данъчна фактура;

2. данъчни известия към данъчна фактура;

3. опростена фактура;

4. известия към опростена фактура.

(2) Данъчните документи се издават от регистрираното лице – доставчик, в срок до 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие, а известията – в срок до пет дни от изменението на данъчната основа и се отразяват в счетоводството и в дневника за продажби за данъчния период, в който са издадени.

(3) Данъчните документи се издават най-малко в два екземпляра.

(4) Данъчните документи се издават задължително освен в случаите на доставки, които се документират по реда на чл. 102 и получател е физическо лице, което не е търговец, или на доставки по чл. 36, 37, 38, 46 и 47 и при продажбата на самолетни билети за международен транспорт. Когато издаването на данъчни документи не е задължително, те се издават по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е задължена да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването на данъчния документ.

(5) Получените данъчни документи от получател по доставка се отразяват в счетоводството му но не по-късно от 3 месеца след издаването на документа.

(6) Поправки и добавки в данъчни документи не се разрешават. Погрешно съставени или поправени данъчни документи се анулират. Същите документи не се унищожават, а всички екземпляри от тях се съхраняват при лицето, издало документа.

(7) В случаите по ал. 6 се издават нови данъчни документи.

(8) Данъчните документи, издавани по реда на този закон, се съхраняват за срок 5 години от изтичането на данъчния период, за който се отнасят.

(9) При кражба, загубване, повреждане или унищожаване на данъчни документи регистрираното лице незабавно уведомява писмено съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за тези обстоятелства.

(10) Данъчните документи могат да се издават ръчно и автоматизирано.

Чл. 94 Данъчна фактура

(1) Данъчната фактура е частен писмен документ, издаван от регистрирано по този закон лице, за удостоверяване от него на възникнало облагаемо данъчно събитие и начислен данък.

(2) Данъчната фактура се издава независимо дали получателят е регистрирано или нерегистрирано по този закон лице.

(3) Освен реквизитите по чл. 7 от Закона за счетоводството данъчната фактура задължително следва да съдържа:

1. десетразряден номер на документа, съдържащ само арабски цифри;

2. гриф „оригинал“ на първия екземпляр;

3. данъчната основа на доставката на отделен ред;

4. в случаите, когато сумата, дължима на доставчика от получателя, е различна от данъчната основа, тази сума също се отразява на отделен ред, за информация.

5. размера на начисления за доставката данък на отделен ред.

Чл. 95 Данъчни известия към данъчни фактури

(1) Изменението на данъчната основа на облагаема доставка, за която е била издадена данъчна фактура, и изменението на размера на начисления данък се документират с данъчно дебитно или данъчно кредитно известие, като се посочва и основанието за изменение. Данъчното известие се издава само към издадена данъчна фактура.

(2) Данъчните известия са:

1. данъчно дебитно известие – данъчен документ, с който се отразяват увеличението на данъчната основа и начисленият данък на документирана с данъчна фактура облагаема доставка;

2. данъчно кредитно известие – данъчен документ, с който се отразяват намалението на данъчната основа и начисленият данък на документирана с данъчна фактура облагаема доставка.

(3) В случаите, при които за възникнало данъчно събитие е издадена данъчна фактура и впоследствие настъпи обстоятелство, по силата на което се обезсилва това данъчно събитие с обратна сила, се издава данъчно кредитно известие към датата на възникване на това обстоятелство.

Чл. 96 Реквизити на данъчните известия

Реквизитите, които трябва да съдържат данъчните известия, са:

1. всички задължителни реквизити за данъчната фактура;

2. допълнително отбелязване „Данъчно дебитно известие“ или „Данъчно кредитно известие“;

3. основание за изменението, както и номерът и датата на данъчната фактура, към която е издадено известието.

Чл. 97 Опростена фактура

(1) Опростената фактура е писмен частен документ, издаван от регистрирано лице – доставчик на стоки и услуги, за възникнало данъчно събитие, за което не се начислява данък.

(2) Опростената фактура се издава от регистрирано по този закон лице, когато доставката е освободена, независимо дали получателят е регистрирано или нерегистрирано по този закон лице.

(3) Освен реквизитите по чл. 8, ал.1 от Закона за счетоводството опростената фактура задължително следва да съдържа:

1. десетразряден номер на документа, съдържащ само арабски цифри;

2. основанието, поради което не се начислява данък.

(4) Когато се издава опростена фактура за доставка, по която е начислен данък, счита се, че отразената в документа сума включва начисления данък.

(5) Опростена фактура се издава и в следните случаи на облагаеми доставки:

1. при износ по смисъла на чл.14;

2. при безвъзмездни доставки;

3. при извършена облагаема доставка, за която не е поискана данъчна фактура;

4. при доставки по смисъла на чл.62;

5. при доставка по реда на част трета, глава деветнадесета.

Чл. 98 Известия към опростена фактура

(1) При изменение на данъчната основа на освободена доставка или в случаите по чл. 97, ал. 4, когато е била издадена опростена фактура, изменението на данъчната основа се документира с дебитно или кредитно известие, като се посочва и основанието за изменение. Известието се издава само към издадена опростена фактура.

(2) Дебитното известие е документ, с който се отразява увеличението на данъчната основа на документирана с опростена фактура освободена доставка или в случаите по чл. 97, ал. 4.

(3) Кредитното известие е документ, с който се отразява намалението на данъчната основа на документирана с опростена фактура освободена доставка или в случаите по чл. 97, ал. 4.

(4) В случаите, при които за възникнало данъчно събитие е издадена опростена фактура и впоследствие настъпи обстоятелство, по силата на което се обезсилва това данъчно събитие с обратна сила, се издава кредитно известие към датата на възникване на това обстоятелство.

Чл. 99 Реквизити на известията към опростена фактура

Реквизитите, които трябва да съдържат известията, са:

1. всички задължителни реквизити за опростената фактура;

2. допълнително отбелязване „Дебитно известие“ или „Кредитно известие“;

3. основанието за изменението, както и номерът и датата на опростената фактура, към която е издадено известието.

Чл. 100 Справка-декларация

(1) Справката-декларация е документ, в който регистрираното лице е длъжно да декларира за всеки данъчен период определена информация, свързана с неговата дейност, която е основание за възникване на права и задължения.

(2) Справката-декларация се съставя по образец, определен с правилника за прилагане на този закон.

(3) За всеки данъчен период регистрираното лице е длъжно да подаде справката-декларация в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася.

(4) Справката-декларация се подава и в случаите, когато данък не следва да се внася или възстановява, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило и получило доставки на стоки и услуги или внос за този данъчен период.

(5) При наличие на извършени обстоятелства и по искане на регистрираното лице органът по приходите може да удължи срока за подаване на справката-декларация до изтичането на следващия данъчен период.

Чл. 101 Годишна справка-декларация

(1) Регистрирано лице, което е извършило за годината както облагаеми, така и освободени доставки, подава и годишна справка-декларация по образец до 15 април включително на следващата година в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.

(2) Данъкът за внасяне или за възстановяване, посочен в годишна справка-декларация, се внася или възстановява в срок 3 месеца от датата на подаване на годишната справка-декларация, в която е посочен.

(3) При прекратяване на регистрация по този закон регистрираното лице не подава годишна справка-декларация за годината, в която регистрацията му е прекратена.

Чл. 102 Касова бележка (фискален бон) от фискално устройство

(1) Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки в търговски обект чрез издаване на касова бележка от фискално устройство независимо дали е поискан друг данъчен документ.

(2) Касовата бележка е документ, регистриращ доставка на стока и услуга в търговски обект, по която се заплаща в брой, с чек, ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства.

(3) Прилагането на този член, както и редът и начинът за издаване на касовите бележки, техническите и функционални изисквания, одобряването, въвеждането в експлоатация, отчитането, сервизът и контролът на фискалните устройства (електронни касови апарати с фискална памет и електронни системи с фискална памет за продажба на течни горива) и понятието за търговски обект се регламентират с наредба.

(4) При експлоатацията на фискалното устройство лицата по ал. 1 сключват договори за техническо обслужване и ремонт с регистрирани от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор сервизни фирми. Техническото обслужване по време на гаранционния срок е безплатно в рамките на поетите от производителя гаранции.

Чл. 103 Митническа декларация

(1) Митническата декларация е писмен митнически документ, удостоверяващ съответното митническо оформяне.

(2) Задължителните реквизити, които съдържа документът по ал. 1, са определените от Закона за митниците и нормативните актове по прилагането му.

Чл. 104 Отчетни регистри

(1) Регистрираните лица по този закон водят задължително регистрите „Дневник за покупките“ и „Дневник за продажбите“.

(2) Получените данъчни документи по доставки, по които регистрираното лице е получател, се отразяват в „Дневника за покупките“.

(3) Издадените данъчни документи по доставки, както и начисленият данък, без да е издаден данъчен документ, когато регистрираното лице е изпълнител, се отразяват в „Дневника за продажбите“.

(4) Регистрите по този член съдържат задължителни реквизити, определени с правилника за прилагане на този закон.

(5) Регистрираното лице е длъжно да подава всеки месец заедно със справката-декларация за данъчния период информацията от регистрите по този член на магнитен носител по параметри, определени в правилника за прилагане на този закон както и копие от регистрите по ал. 1, освен в случаите, предвидени в правилника.

(6) Регистрираното лице може да подаде справката-декларация, заедно с информацията от регистрите по този член за съответния данъчен период и по електронен път, при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В тези случаи ал. 5 не се прилага.

Чл. 105 Счетоводно отчитане

(1) Аналитичното отчитане на данъка може да се организира според потребностите за попълване на данъчната декларация и различните режими на начисляване и възстановяване на данъка.

(2) Документите по този закон задължително се съставят и осчетоводяват в предвидените срокове.

Чл. 106 Счетоводно записване

Регистрираните лица по този закон прилагат задължително двустранно счетоводно записване, с изключение на физическите лица, които не са търговци.

Чл. 107 Понятие за регистрация по този закон

(1) Регистрацията по този закон е специфична процедура и е неразделна част от регистрацията по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(2) Регистрацията по този закон е задължителна и по избор.

Чл. 108 Задължителна регистрация

(1) Всяко лице с облагаем оборот 75 млн.

(2) Облагаем оборот по смисъла на този закон е сумата от данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки с изключение на облагаемите със ставка нула. Всяко лице задължително определя своя облагаем оборот след изтичането на всеки календарен месец.

(3) Задължението за регистрация възниква независимо от срока, за който е постигнат облагаемият оборот, но не и за период, по-дълъг от определения в ал. 1.

(4) При определянето на облагаемия оборот се изхожда от данъчния режим на доставките към датата на възникване на данъчното събитие.

(5) Получените аванси по облагаеми доставки с изключение на облагаемите със ставка нула се включват при определянето на облагаемия оборот.

(6) Алинея 1 не се прилага по отношение на чуждестранно лице, за което са налице едновременно следните условия:

1. не е установено в страната;

2. няма обект на територията на страната;

3. извършва доставки с място на изпълнение на територията на страната само на посочени в чл. 22, ал. 1, т. 5 услуги, по които получатели са регистрирани по този закон лица.

Чл. 109 Регистрация по инициатива на органа по приходите

Когато орган по приходите констатира, че данъчнозадължено по този закон лице отговаря на условията за задължителна регистрация, но не се е регистрирало, го регистрира по собствена инициатива с акт за регистрация. В този случай за дата на регистрацията се счита датата на връчването на акта за регистрация.

Чл. 110 Регистрация по избор

(1) Всяко лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация по предходния член и което има обща стойност на износа над 50 млн.

(2) Обща стойност на износ по смисъла на този закон е сумата от данъчните основи на целия извършен от лицето износ по смисъла на чл. 14. Всяко лице задължително определя общата стойност на износа след изтичането на всеки календарен месец.

(3) Правото за регистрация възниква независимо от срока, за който е постигната общата стойност на износа, но не и за период, по-дълъг от определения в ал. 1.

(4) При определянето на общата стойност на износа се изхожда от режима на действията, признати за износ от закона, към датата, на която са изпълнени условията на закона за признаване на износа.

(5) Получените аванси за бъдещ износ не се включват в определянето на общата стойност на износа, докато не завърши фактическото му изпълнение и не са получени документите за доказването му.

(6) Всяко лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация по чл. 108 и което има обща стойност на основните фондове в размер 150 млн. или повече левове, придобити в период не по-дълъг от последните 12 месеца от датата на регистрацията му, има право да се регистрира по този закон. Ако за срок 12 месеца от датата на регистрацията по тази алинея не изпълни изискванията по чл. 108, то подлежи на дерегистрация по смисъла на чл. 116.

Чл. 111 Процедура за регистрация

(1) Регистрацията се извършва, като лицето, което е задължено или има право да се регистрира, подава в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите заявление за регистрация по образец.

(2) Заявлението се подава лично от физическото лице или от представляващия юридическото лице, вписан в съдебното решение за регистрация или в друг документ, по силата на който юридическото лице е възникнало или от лице, упълномощено от тях с нотариално заверено пълномощно.

(3) Към заявлението за регистрация се прилагат документи, посочени в правилника.

(4) Регистрацията се извършва чрез връчване на удостоверение за регистрация по този закон до 14-ия ден от датата на подаване на заявлението за регистрация. Към тази дата лицето изготвя регистрационен опис по образец за наличните активи, за които има право на данъчен кредит по смисъла на чл. 68 и 70 и го подава до третия ден включително след тази дата, когато желае да се ползва от тези права.

(5) Когато орган по приходите констатира, че не е налице основание за регистрация на лицето, подало заявление, той връчва на това лице мотивиран писмен отказ за регистрация в срок до 14 дни от датата на подаване на заявлението по ал. 1.

Чл. 112 Дата на регистрация по този закон

За дата на регистрация по този закон се счита датата на връчването на удостоверението за регистрация.

Чл. 113 Документи, удостоверяващи регистрацията по този закон

(1) На регистрираното лице се издава допълнително удостоверение за регистрация, защитено с пластмасово фолио, по образец, което му се връчва срещу подпис на датата по чл. 112.

(2) При поискване от получател по доставка регистрираното лице е длъжно да удостоверява това си качество чрез представяне на данъчното удостоверение по този закон.

(3) При писмено искане от регистрираното лице органът по приходите издава повече от едно удостоверение.

(4) При писмено искане от регистрираното лице директорът на съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите издава в 7-дневен срок отделно удостоверение по образец за доказване на регистрацията в чужбина.

Чл. 114 Промяна в данните на регистрираното лице

(отменен)

(1) При промяна на данните, които регистрираното лице е посочило в заявлението за регистрация, то е задължено да уведоми данъчните органи, като подаде ново заявление с променените данни в 14-дневен срок от настъпване на промяната.

(2) Промяната в стойността на облагаемия оборот или на общия облагаем оборот не е основание за подаване на заявление за промяна на данни, освен в случаите, когато тази промяна води до възникване на нови права или задължения по този закон.

(3) В случаите по ал. 1 лицето прилага към заявлението и документите, удостоверяващи промяната.

Чл. 115 Загубване, повреждане или унищожаване на данъчно удостоверение

(1) При загубване, повреждане или унищожаване на данъчно удостоверение по този закон регистрираното лице е длъжно в 3-дневен срок писмено да уведоми за това органа по приходите, който го е издал.

(2) Лицето има право да поиска органът по приходите да му издаде дубликат.

Чл. 115а Задължение за откриване на „ДДС-сметка“

(1) Всяко данъчнозадължено лице е длъжно да открие „ДДС-сметка“ най-късно до 14 дни след датата на регистрацията си по този закон и да разполага с такава сметка, докато е регистрирано по този закон.

(2) Списъкът на „ДДС-сметките“, както и датите на откриването и закриването им, се публикуват в Интернет на страницата на Националната агенция за приходите.

Чл. 116

(1) Прекратяване на регистрацията по този закон е процедура, по силата на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит, освен в случаите, когато този закон е предвидил друго.

(2) Регистрацията се прекратява:

1. по инициатива на регистрираното лице, когато:

2. по инициатива на органа по приходите, когато:

(3) Лице, на което е прекратена регистрацията по този закон на основание ал. 2, т. 2, букви „б“ и „г“, може да се регистрира повторно, ако са налице условията за това и са отпаднали обстоятелствата, довели до прекратяване на регистрацията му.

Чл. 117 Основания и срокове за задължителна дерегистрация

(1) Основанията и сроковете за задължителна дерегистрация са:

1. когато облагаемият оборот на регистрираното лице за последните 18 месеца преди текущия спадне под 75 млн. лв. и за същия период то няма извършен износ на обща стойност 50 млн. лв. или повече – в срок 14 дни от настъпването на тези обстоятелства;

2. когато общата стойност от износа на регистрираното лице за последните 18 месеца преди текущия спадне под 50 млн. лв. и за същия период то няма облагаем оборот на стойност 75 млн. лв. или повече – в срок 14 дни от настъпването на тези обстоятелства;

3. когато общата стойност на придобитите основни фондове спадне под 150 млн. лв., ако лицето е регистрирано по чл. 110, ал. 6 и не са налице условията по чл. 108.

4. когато регистрираното лице почине, ако е физическо лице, или бъде заличено от съответния публичен регистър, ако е едноличен търговец или юридическо лице.

(2) Независимо че не са налице основанията за задължителна дерегистрация по ал. 1, задължение за прекратяване на регистрацията възниква:

1.

2. когато за регистрираното юридическо лице е постановено съдебно решение за прекратяване и обявяване в ликвидация – в срок 14 дни от датата на влизане в сила на съдебното решение, освен в случаите по ал. 3;

3. когато за регистрираното лице е открито производство по несъстоятелност по реда на част четвърта от Търговския закон с прекратяване на дейността – в срок 14 дни от влизането в сила на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност и прекратяване на дейността, а ако е постановено съдебно решение с право да се упражнява дейността – в 14-дневен срок от влизането в сила на съдебното решение за неприемане на оздравителния план;

4. когато чуждестранното лице, регистрирано чрез акредитиран представител, преустанови независимата си икономическа дейност чрез обект на територията на страната или без такъв обект – в 14-дневен срок от преустановяването на дейността;

5.

6. когато физическо лице или юридическо лице, или приравнено на юридическо лице дружество преустанови осъществяването на независима икономическа дейност - в срок 14 дни от преустановяване на дейността.

(3) В случаите по ал. 2, т. 2 назначеният от съда ликвидатор (ликвидатори) има право да избере юридическото лице да остане регистрирано до датата на заличаването му от търговския регистър. Правото на избор се упражнява чрез подаване на декларация. В този случай ликвидаторът (ликвидаторите) отговаря солидарно за дължимия данък през периода на ликвидацията в срок до 5 години от датата на заличаването на юридическото лице от търговския регистър.

Чл. 118 Основания за дерегистрация по избор

(1) Регистрирано лице по този закон има право да се дерегистрира по избор, когато облагаемият му оборот за последните 18 месеца спадне под 75 млн. лв. и има общ облагаем оборот за същия период 50 млн. лв. или повече.

(2) В случая по ал. 1 регистрираното лице само избира кога да подаде заявление за прекратяване до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.

Чл. 119 Процедура за дерегистрация

(1) При настъпване на основанията за задължителна дерегистрация по чл. 117, ал. 1 т. 1 или при възникване на задължението за прекратяване на регистрацията по чл. 117, ал. 2 регистрираното лице е длъжно да подаде заявление за дерегистрация в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.

(2) Към заявлението за дерегистрация се прилагат документи, посочени в правилника.

(3) Освен когато този закон предвижда друго, към датата на дерегистрацията се приема, че лицето извършва доставка на наличните активи по смисъла на Закона за счетоводството, поради което следва да начисли данък върху пазарната им цена, ако биха били предмет на облагаема доставка.

(4) Лицето е длъжно да внесе в срок до 60 дни от датата на дерегистрация дължимия данък по повод на дерегистрацията, както и данъка, подлежащ на внасене по справката-декларация за последния данъчен период.

(5) Когато към датата на подаване на формуляра за дерегистрация лицето е в процедура по приспадане по реда на чл. 77, към тази дата се приема, че трите едномесечни периода са изтекли. В този случай лицето отразява в инвентаризационния опис за наличните активи и дължимия данък по повод на дерегистрацията и остатъка за възстановяване. Разликата, когато е данък за възстановяване, се възстановява, а когато е данък за внасяне, се внася в срок 60 дни от датата на заявлението за дерегистрация.

(6) Алинея 3 не се прилага при:

1.

2. прекратяване на регистрацията на лице за наличните активи – публична държавна или публична общинска собственост;

3. преобразуване или преустройство на регистрирано юридическо лице, ако новообразуваното или правоприемащото лице е регистрирано по този закон или се регистрира по реда и в срока по чл. 125.

4. смърт на регистрирано по този закон лице - едноличен търговец, ако предприятието на лицето е прието по наследство, по завет или чрез продажба на наследството или на предприятието от наследниците, от лице, което е регистрирано по този закон, или се регистрира по реда на чл. 124б само за наличните активи към датата на регистрацията.

Чл. 120 Дата на дерегистрация и задължения на органа по приходите

(1) Датата, на която регистрираното лице е подало заявление за дерегистрация,, се счита за дата на прекратяване на регистрацията.

(2) Дата на прекратяване на регистрацията е датата на връчването на акта, с който регистрацията на лицето е прекратена по инициатива на органа по приходите. В случаите по чл. 117, ал. 1, т. 4 регистрацията се заличава от деня, следващ деня на смъртта на физическото лице, съответно деня, в който едноличният търговец или юридическото лице е заличено от съответния публичен регистър.

(3) Дата на прекратяване на регистрацията е датата на връчването на данъчния акт, с който регистрацията на лицето е прекратена по инициатива на данъчния орган.

(4) При преместване на седалището или при дерегистрация Националната агенция за приходите извършва задължителна ревизия за установяване на задълженията по настоящия закон. При прекратяване на регистрацията на основание чл. 117, ал. 1, т. 4 ревизията не е задължителна.

(5) Ревизията по ал. 4 трябва да бъде започната от съответния орган по приходите не по-късно от 30 дни от подаване на декларацията за промяна на седалището или от датата на влизане в сила на акта за прекратяване на регистрацията.

Чл. 121 Регистрация на чуждестранно лице, което не е установено в страната, и прекратяване на регистрацията му

(1) Чуждестранно лице, което не е установено в страната, но има обект на територията на страната, от който извършва независима икономическа дейност и отговаря на условията на този закон за задължителна регистрация или за регистрация по избор, се регистрира чрез акредитиран представител, с изключение на клоновете на чуждестранни лица, които се регистрират по общия ред.

(2) Чуждестранно лице, което не е установено в страната и няма обект на територията на страната, но извършва облагаеми доставки със стоки или услуги с място на изпълнение на територията на страната и отговаря на условията на този закон за задължителна регистрация или регистрация по избор, се регистрира чрез акредитиран представител.

(3) При регистрацията си по този закон чуждестранните лица по ал. 1 и 2 са длъжни да представят чрез акредитирания си представител документите, определени с правилника за прилагане на този закон.

(4) При прекратяване на лицето – акредитиран представител, или при настъпване на други обстоятелства, които водят до невъзможност това лице да изпълнява задълженията си по този закон, в 14-дневен срок от датата на настъпване на новите обстоятелства чуждестранното лице е длъжно да определи нов акредитиран представител. Ако не определи такъв, регистрацията му се прекратява по инициатива на органа по приходите.

Чл. 122 Прекратяване на регистрацията на чуждестранни лица, регистрирани по този закон

(1) Регистрацията на чуждестранно лице, регистрирано на основание чл. 121, се прекратява при наличие на общите условия на този закон за прекратяване.

(2) При прекратяване на регистрацията по ал. 1 се приема, че чуждестранните лица извършват доставка на наличните си активи, които се намират на територията на страната и биха били облагаеми, ако са предмет на доставка при условията на чл. 119.

Чл. 123 Акредитиран представител

(1) Акредитиран представител на чуждестранно лице може да бъде само българско, дееспособно физическо лице с постоянно местожителство в страната или местно юридическо лице, което не е в процедура по ликвидация или не е обявено в несъстоятелност и няма установени и неизплатени задължения към държавата.

(2) Акредитираният представител представлява чуждестранното лице по чл. 121 по всички негови данъчни правоотношения, възникнали на основание на този закон.

(3) Акредитираният представител отговаря солидарно и неограничено за задълженията по този закон на регистрираното чуждестранно лице.

Чл. 124 Регистрация по избор на основание на основен капитал

(1) Може да се регистрира по този закон юридическо лице, чийто ефективно внесен основен капитал е най-малко петстотин хиляди лева, независимо от облагаемия оборот или общата стойност на износа.

(2) Регистрираното лице по ал. 1 има право да остане регистрирано в срок 3 години от датата си на регистрация на това основание.

(3) Регистрация по реда на този член се допуска еднократно за едно и също данъчно задължено лице.

Чл. 124а Регистрация по избор на основание на изпълнение на доставки по чл. 92

Има право да се регистрира по този закон лице, което е основен (главен) изпълнител по договор за извършване на доставки по чл. 92.

Чл. 124б Регистрация по избор на основание придобиване по наследство или по завет, чрез продажба на наследството или на предприятието на починал едноличен търговец

(1) Има право да се регистрира по този закон лице, което придобие по наследство, по завет или чрез продажба на наследството или на предприятието от наследниците, предприятието на починало лице - едноличен търговец, което е било регистрирано по този закон към датата на смъртта му.

(2) Правото по ал. 1 може да се упражни до 14 дни от вписването в търговския регистър на придобиването на предприятието, но не по-късно от 6 месеца от откриването на наследството.

(3) Лице, регистрирано на основание ал. 1, не може да прекрати регистрацията си по този закон на основание чл. 117, ал. 1, т. 1 до изтичането на 18 месеца от датата на регистрацията му.

Чл. 125 Регистрация при преобразувания и сделки с предприятия

(1) Задължително се регистрира по този закон лице, което придобие на някое от основанията по чл. 6а, ал. 1 стоки и услуги от регистрирано по този закон лице.

(2) Регистрацията по ал. 1 се извършва по реда на чл. 111. Лицето е длъжно да подаде заявление за регистрация в 14-дневен срок от вписването на обстоятелството по чл. 6а в търговския регистър.

(3) В случаите по ал. 1 за дата на регистрация се смята датата на вписване на обстоятелството по чл. 6а в търговския регистър.

(4) Лице, регистрирано на основание ал. 1, може да упражни правото си по чл. 68 и 70, като подаде регистрационния опис на наличните активи към датата на регистрация в срок до три дни след датата на връчване на удостоверението или акта за регистрация.

(5) Лице, регистрирано на основание ал. 1, не може да прекрати регистрацията си по този закон на основание чл. 117, ал. 1, т. 1 до изтичането на 18 месеца от датата на регистрацията му.

Чл. 126 Задължение на органа по приходите за вписване

(1) На датата на регистрация по този закон органът по приходите е длъжен да впише лицето като регистрирано в териториалния регистър по образец.

(2) Органът по приходите отразява в регистъра по ал. 1 и всички настъпили последващи промени в данните на регистрираното лице.

(3) Органът по приходите незабавно отразява прекратяването на регистрацията в териториалния данъчен регистър.

Чл. 127 Данъчни регистри

(1) Органът по приходите съставя и води данъчни регистри:

1. Териториален данъчен регистър – за регистрираните по този закон лица за конкретната територия;

2. Национален данъчен регистър – за регистрираните по този закон лица на територията на страната.

(2) Данъчните регистри се актуализират ежемесечно.

Чл. 128 Данъчно досие

(1) Органът по приходите съставя и попълва данъчно досие за всяко регистрирано по този закон лице.

(2) В данъчното досие се съхраняват всички документи, получени или издадени във връзка с регистрираното лице и облагането му.

(3) Данъчните досиета на лица, чиято регистрация по този закон е прекратена, се съхраняват в срок 5 години от датата на дерегистрацията им.

Чл. 129 Взаимодействие

(1) Държавните и местните органи са длъжни при поискване от страна на орган на Националната агенция за приходите да оказват своевременно съдействие при проверка и издирване на обстоятелства или установяване на факти, пряко свързани с правата или задълженията на данъчнозадължените по този закон лица.

(2) Органите на прокуратурата, сезирани от орган по приходите за наличие на достатъчно доказателства или съмнение за заобикаляне, нарушаване или извършване на съставомерни деяния, свързани с този закон, са длъжни да уведомят сезиралия ги орган писмено в срок 1 месец от получаване на преписката за предприетите действия от тяхна компетентност или отказа, за да бъдат предприети.

Чл. 130 Използване на информация, получена от данъчни администрации на други страни

(1) Националната агенция за приходите и митническата администрация имат право да използват информация, получена от данъчна или митническа администрация на друга страна в резултат на официално запитване, при определяне на задълженията по този закон на данъчнозадължените лица, както и да използват тази информация като доказателство по административни и съдебни производства.

(2) Събраната по реда на ал. 1 информация се счита за ново обстоятелство при определянето на правата и задълженията на лицето по този закон.

Чл. 131

(1) Установяването на нарушенията на този закон и нормативните актове по прилагането му, издаването на наказателните постановления и обжалването им, както и обжалването на постановленията по чл. 137а, ал. 5 се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(2) Актовете за нарушение се съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от упълномощено от него длъжностно лице.

Чл. 132

(1) Данъчно задължено по този закон лице, което е задължено, но не подаде заявление за регистрация в установените по този закон срокове, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в двойния размер на неначисления данък за изпълнените от лицето облагаеми доставки за периода от изтичането на срока за подаване на заявлението за регистрация до датата на регистрацията или датата, на която са отпаднали основанията за регистрацията му, но не по-малко от 500 лв.

(2) В случаите по ал. 1 освен предвидената санкция данъчнозадължените лица дължат и данък като регистрирано по този закон лице за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата на регистрацията или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрацията му.

(3) Данъчно задължено по този закон лице, което е задължено, но не подаде заявление за дерегистрация в установените по този закон срокове, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 5000 лв.

(4) Регистрирано по този закон лице, което не спази чл. 115а, ал. 1, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществени санкции – за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 250 до 2500 лв. При повторно извършване на нарушението наказанието е глоба – за физическите лица, или имуществена санкция – за юридическите лица или еднолични търговци, в размер от 2500 до 5000 лв.

Чл. 133

(1) Регистрирано по този закон лице, което като е задължено, не подаде справка-декларация или не я подаде в предвидените срокове или посочи в справка-декларация неверни данни и обстоятелства, водещи до увеличаване на размера на данъчния кредит, се наказва със: 1.глоба от 250 000 до 2 500 000 лв. – за физическите лица, които не са търговци; 2.имуществена санкция в размера по т. 1 – за юридическите лица и едноличните търговци.

(2) За извършено повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или имуществената санкция е от 500 000 до 5 000 000 лв.

Чл. 134

(1) Регистрирано лице, което не подаде информация от отчетните регистри или подаде информация на магнитния носител, различна от посочената в отчетните регистри, се наказва със: 1.глоба от 250 000 до 2 500 000 лв. – за физическите лица, които не са търговци; 2.имуществена санкция в размера по т. 1 – за юридическите лица и едноличните търговци.

(2) За извършено повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или имуществената санкция е от 400 000 до 5 000 000 лв.

Чл. 135

(1) Регистрирано лице, което като е задължено, не начисли данък, се наказва с глоба за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци в двойния размер на неначисления данък, но не по-малко от 200 000 лв.

(2) При нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е начислило данъка в периода, следващ периода, през който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 25 на сто от данъка, но не по-малко от 50 лв.

(3) При повторно нарушение по ал.1 размерът на глобата или имуществената санкция не може да бъде по-малко от 1 000 000 лв.

Чл. 136

(1) Регистрирано лице, което не издаде данъчен документ, задължителен по този закон или не отрази издадения или получения данъчен документ в счетоводството си и в дневника за продажби или в дневника за покупки за съответния данъчен период или използва в счетоводството си документи с невярно съдържание, подправени или неистински документи, водещи до определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, от 200 000 лв. до 1 000 000 лв. Тези обстоятелства се доказват от административнонаказващия орган.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или имуществената санкция е от 500 000 лв. до 2 000 000 лв.

Чл. 137

(1) Лице, което не издаде касова бележка (фискален бон) или наруши реда и начина за регистриране или въвеждане в експлоатация, или отчитане, или сервизно обслужване на фискалните устройства, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци в размер от 200 до 10 000 лв.

(2) В случаите по ал. 1 физическото лице, което фактически е било длъжно да издаде касова бележка (фискален бон) приеме плащане, без да издаде такава, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.

(3) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата е от 500 до 2500 лв., а на имуществената санкция – от 500 до 20 000 лв.

(4) Който не изпълни задълженията си да съхрани касовата бележка от фискалното устройство (фискален бон) до напускане на обекта, се наказва с глоба 5 лв, която се събира на място с квитанция.

Чл. 137а

(1) Административно наказание лишаване от право да се упражнява определена дейност или дейности се налага за срок от един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции на данъчен субект, който:

1. не спази реда или начина за:

2. използва преправено или изменено фискално устройство.

(2) Вслучаите по ал. 1, т. 2 преправеното или изменено фискално устройство се отнема от данъчните органи в полза на държавата и се унищожава. Разноските са за сметка на данъчния субект.

(3) Когато в срок от 24 месеца от влизане в сила на наказателното постановление по ал. 1 бъде извършено нарушение от същия вид, нарушителят се лишава от правото да упражнява определена дейност или дейности за срок от 2 до 6 месеца.

(4) Наказанието по ал. 1 и 3 се налага за обекта или обектите, където са констатирани нарушенията.

(5) Изпълнението на административното наказание по ал. 1 и 3 се прекратява от органа, който го е наложил с постановление по молба на данъчния субект и след като бъде доказано от него, че наложената имуществена санкция или глоба е заплатена изцяло.

Чл. 137в

Наказателните постановления по чл. 137а, както и принудителната мярка по чл. 137б, подлежат на предварително изпълнение, освен ако съдът не разпореди друго.

Чл. 138

лице, което не е регистрирано по този закон и издаде данъчна фактура, данъчно дебитно или кредитно известие, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци в двойния размер на посочения в документа данък, но не по-малко от 200 000 лв.

Чл. 139

Лице, което при поискване от страна на орган по приходите не представи съществуващ към тази дата документ, се наказва с глоба за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 000 лв. до 2 000 000 лв.

Чл. 140

Лица, облагодетелствали се от нарушенията по предходните административнонаказателни разпоредби, се наказват с глоба за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, от 1 000 000 лв. до 5 000 000 лв.

Чл. 141

Когато с акт на орган по приходите се констатира, че посочените от регистрирано лице обстоятелства по чл. 77, ал. 3 не съответстват на действителните и това е довело до прилагане на режима за възстановяване по реда на чл. 77, ал. 2, регистрираното лице се наказва с глоба за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1 000 000 лв. до 5 000 000 лв.

Чл. 145

(отменен)

(1) Който не внесе в срок пълния размер на дължим по този закон данък за внасяне, се наказва със:

1. глоба в размер 2 процента от сумата на невнесения в срока данък за внасяне, но не помалко от 50 лв. – за физическите лица, които не са търговци;

2. имуществена санкция в размера по т. 1 – за юридическите лица и за едноличните търговци.

(2) За извършено повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или имуществената санкция е 5 процента от сумата на невнесения в срок данък за внасяне, но не помалко от 400 лв.

(3) За всяко нарушение по ал. 1, извършено в двугодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление за същото по вид повторно нарушение, размерът на глобата или имуществената санкция е 10 процента от сумата на невнесения в срок данък за внасяне, но не по-малко от 1000 лв.

Чл. 146

(1) Който не внесе в срок пълния размер на дължим по този закон данък, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и за едноличните търговци, в размер 2 на сто от сумата на невнесения в срок данък за внасяне, но не по-малко от 50 лв.

(2) За извършено повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или имуществената санкция е 5 на сто от сумата на невнесения в срок данък, но не по-малко от 400 лв.

(3) За всяко нарушение по ал. 1, извършено в двегодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление за същото по вид повторно нарушение, размерът на глобата или имуществената санкция е 10 на сто от сумата на невнесения в срок данък за внасяне, но не по-малко от 1000 лв.

Чл. 147

(1) Регистрирано лице, което не спази чл. 55а, ал. 2, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер не по-малък от 500 лв. и не поголям от размера на данъка по доставката.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата или имуществената санкция е в размер не по-малък от 1000 лв. и не поголям от двойния размер на данъка по доставката.

Чл. 1376

(1) Вслучаите на налагане на административно наказание по чл. 137а се налага и принудителна административна мярка запечатване на обекта или обектите на данъчния субект и забрана на достъпа до тях, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от данъчния субект или от оправомощено от него лице. Мярката се налага за обекта или обектите, където са констатирани нарушенията.

(2) Вслучай, когато отстраняването е свързано със значителни затруднения за данъчните органи и/или значителни разходи за данъчния субект, постановилият запечатването орган може да разпореди оставяне на стоките в обекта или обектите на отговорно пазене от данъчния субект. Разпореждането не се отнася за стоките – предмет на нарушението по чл. 137а, ал. 1, т. 2.

(3) Вслучаите по ал. 1, когато отстраняването на стоките не се осъществи в указания срок, данъчният орган ги отстранява, като ги разполага пред обекта, без задължение да ги пази, за сметка на данъчния субект и не носи отговорност за тяхното повреждане, похабяване или загуба.

(4) В случаите по чл. 137а, ал. 5 едновременно с прекратяване изпълнението на административното наказание данъчният орган постановява и отпечатване, което се извършва при задължение за съдействие от страна на данъчния субект.

§ 1

Този закон отменя Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 90 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 57 от 1995 г., бр. 16, 56 и 104 от 1996 г., бр. 51, 86 и 111 от 1997 г., бр. 15, 71, 89 и 93 от 1998 г.).

§ 2

Регистрираните лица към 31 декември 1998 г., които имат към тази дата налични активи по смисъла на Закона за счетоводството, за които при придобиването им е начислен данък, но не са имали право да ползват данъчен кредит, защото не са били регистрирани по този закон, не следва да начисляват данък при продажбата им. Този параграф се прилага по отношение на лицата, които могат да докажат към датата на продажбата, че при придобиването им е начислен данък и те не са били регистрирани.

§ 3

Регистрираните лица към 31 декември 1998 г., които към тази дата имат налични активи по смисъла на Закона за счетоводството, за които при прекратяване на регистрацията им по този закон им е бил начислен данък на това основание, не следва да начисляват данък при продажбата им. Този параграф се прилага по отношение на лицата, които към датата на продажбата могат да докажат, че продават активи, които са били обложени на основание дерегистрацията им.

§ 4

Документите, за които с този закон е предвиден образец, се определят с приложения към правилника за прилагане на този закон.

§ 5

Регистрираните лица, за които е възникнало задължение за прекратяване на регистрацията по този закон към 1 януари 1999 г. и не са подали формуляр за прекратяването ѝ, имат право да приложат по-благоприятната за тях разпоредба.

§ 5а

(1) В случаите, когато дружества, дерегистрирани по закона в производство по несъстоятелност, сключат приватизационна сделка и производството по несъстоятелност бъде прекратено, се регистрират отново и подават опис за наличните активи към датата на повторната регистрация, който съдържа:

1. списък на активите и начисления данък върху тях към датата на дерегистрация;

2. списък на наличните активи към датата на повторната регистрация, за които е начислен данък по повод дерегистрацията и размера на данъчния кредит.

(2) За активите по ал. 1, т. 2 лицата по ал. 1 имат право на данъчен кредит, независимо дали начисленият данък по повод дерегист-рацията е ефективно внесен.

(3) Правото по ал. 2 възниква с подаването на описа по ал. 1 и се упражнява в първия данъчен период след датата на повторната регистрация, като данъчният кредит за активите по ал. 1, т. 2 не се посочва в дневника за покупки и в справката-декларация, а с размера на данъчния кредит се намаляват данъчните задължения, възникнали на основание закона по повод дерегистрацията.

§ 6

Свободните зони, свободните складове и търговските обекти, лицензирани за безмитна търговия, се считат за територия на страната по смисъла на този закон за доставките с предмет спиртни напитки, тютюневи изделия и течни горива освен в случаите на износ съгласно Закона за акцизите и данъчните складове и правилника за прилагането му.

§ 7

В Закона за митниците (обн., ДВ, бр. 15 от 1998 г.; изм., бр. 89 от 1998 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 58, ал. 2 след цифрата „7“ се поставя запетая и се добавя „както и данъци и акцизи“.

2. В чл. 81, т. 2 думите „в този закон“ се заличават.

3. В чл. 131, ал. 5 след думите „митнически режим“ се добавя „или“.

4. В чл. 138, ал. 1 думата „преработени“ се заменя с „обработени“.

5. В чл. 145, ал. 1 цифрата „5“ се заменя с „3“.

6. В чл. 212, ал. 1, т. 3, буква „б“ числото „190“ се заменя със „180“.

7. В допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:

§ 8

В Указ № 2242 за свободните зони (обн., ДВ, бр. 55 от 1987 г.; изм., бр. 4 от 1989 г., бр. 84 от 1993 г., бр. 26 от 1996 г., бр. 15 и 89 от 1998 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В допълнителните разпоредби се създава нов § 3: „§ 3. При противоречие между разпоредбите на този указ и Закона за митниците (обн., ДВ, бр. 15 от 1998 г.; изм., бр. 89 от 1998 г.) се прилагат разпоредбите на Закона за митниците.“

2. Досегашните § 3, 4 и 5 от заключителните разпоредби стават съответно § 4, 5 и 6.

§ 9

Изпълнението на този закон се възлага на министъра на финансите.

§ 10

Министърът на финансите издава правилник за прилагането на този закон в срок един месец от влизането му в сила.

§ 11

(1) Министърът на финансите в срок един месец от влизането на закона в сила издава:

1. Наредба за реда за възстановяване на платен данък върху добавената стойност от дипломатически представителства, консулства, представителства на междуправителствени организации и членовете на техния персонал по смисъла на чл. 79 съвместно с министъра на външните работи;

2. наредби по прилагането на чл. 80 с изключение на наредбата по прилагането на чл. 80, ал. 2, която се издава в тримесечен срок от влизането в сила на изменението на закона, прието на 30 ноември 2000 г.;;

3. наредба за прилагане на чл. 102.

(2) Министърът на финансите може:

1. да определи специален ред за документиране и отчитане на някои видове доставки, при които прилагането на общия ред създава практически затруднения;

2. да определи с наредба реда за осъществяване на контрола по отпечатването, разпространението и отчитането на бланките на данъчните фактури и известията към тях, както и специални изисквания към тези бланки;

3. да определи с наредба реда за разпореждане с отнети в полза на държавата стоки.

4. да определи със заповед информацията от данъчните регистри по чл. 127 или данъчното досие по чл. 128, която е публична.

5. да определи съвместно с управителя на БНБ специален ред за извършване на внасянето на данъка.

§ 12

Министърът на финансите утвърждава със заповед образеца, формата и реквизитите на документите по този закон.

§ 13

Законът влиза в сила от 1 януари 1999 г., сизключение на чл. 80, ал. 2, чл. 110, ал. 6 и чл. 117, ал. 1, т. 3, който влиза в сила от 1 януари 2000 г., и чл. 117, ал. 2, т. 3, който влиза в сила от датата на обнародването на закона в „Държавен вестник“.

§ 13а

Разпоредбата на чл. 52а се прилага от 1 януари 2000 г.

§ 13в

(1) Разпоредбите на чл. 91г – 91л се прилагат по отношение на всички доставки, чието фактическо изпълнение е започнало след 1 януари 2002 г.

(2) Регистрираните по този закон лица привеждат дейността си в съответствие с ал. 1 по ред, определен с правилника за прилагане на този закон.

§ 13г

Регистрираните по този закон лица са длъжни да открият „ДДС-сметка“ по чл. 20, т. 17 в срок до 1 август 2002 г.

§ 136

Разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 20, т. 6 не се прилага за премиите, предоставяни пряко на производителите на тютюни по реда на Закона за тютюна и тютюневите изделия, след 1 януари 1999 г.