Решение № 2176 от 21.11.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2176 гр. Пловдив, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20225330203859 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление

№

632994-F-634639/20.04.2022 г. на директора на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - гр. Пловдив, с което на „И.Р.С.“ ЕООД, ЕИК 203563739, със седалище и адрес на управлениe: с. Патриарх Евтимово, общ. Асеновград, обл.

Пловдив, ул. „Кавал“ № 21, представлявано от М. Н. М., е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 11 743 /единадесет хиляди седемстотин четиридесет и три/ лв. за нарушение на чл.

86, ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 86, ал. 2, вр. чл. 82, ал.1, вр. с чл. 25, ал. ал. 1 и ал. 2 и чл. 25, ал. 6 т. 1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/на основание на чл. 180, ал. 1 от ЗДДС.

Дружеството – жалбоподател „И.Р.С.“ ЕООД , по съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени процесното наказателно постановление. Редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.

Въззиваемата страна чрез упълномощения си процесуален представител – гл. юрисконсулт М.М., прави искане за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендира 1 разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

При извършена проверка от служители към ТД НАП –Пловдив, сред които и свид. Х. А. Д., на дружеството било установено следното: като регистрирано по ЗДДС лице и в качеството си на доставчик по извършена облагаема доставка на строително-монтажни работи - направа на стоманобетонови бордове, хидро- и топлоизолация, с получател „А.”ООД, ЕИК *********, „И.Р.С.“ ЕООД не е начислило следващият се по доставката на услуга ДДС в размер на 5 871.50 лв., като не е сторило това в законоустановения срок - от 01.08.2021 г. до 14.08.2021 г. вкл., за данъчен период м.07/2021 г.

Съгласно договор за строителство от 02.02.2021г., сключен между „А.“ООД в качеството на възложител и „И.Р.С.“ ЕООД, в качеството на изпълнител, възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши срещу заплащане строително-монтажни работи - стоманобетонови бордове, хидроизолация и топлоизолация по тераси на обект: жилищна сграда в УПИ XII-525.1066, обществено и жилищно застрояване. ПИ 525.1066, кв. 525 по плана на Първа градска част, гр. Пловдив. Договорена е цена в размер на в размер на 55 637,47лв. без ДДС, като е посочено, че окончателната стойност на договора се уточнява след доказване и приемане на действително извършените строително-монтажни работи е приемо-предавателен протокол след приключване на всички СМР, без междинни плащания. Предвидено е извършването на авансово плащане в размер на 40% от договорената сума. В договора също така е уговорено, че ако изпълнителят не спази крайния срок да изпълнение, той дължи неустойка на възложителя в размер на 0.2% от стойността на неизвършеиите СМР за всеки просрочен ден, но не повече от 10% от стойността им в договора.

В изпълнение на така постигнатите договорености, на 19.07.2021г. е съставен приемо-предавателен протокол между възложителя „А." ООД и 2 изпълнителя „И.Р.С.“ ЕООД за приемане на извършени строително-монтажни работи /СМР/ - направа на стомано-бетонови бордове, хидроизолация и топлоизолация в общ размер на 55 637.47лв. От стойността на СМР са приспаднати: аванс в размер на 22 254,99лв. /по фактура № 0000000651/03.02.2021 г./, неустойка за неизвършени в срок СМР в размер на 10 000лв. и доставка на бетон от възложителя - 4 025лв., дължима сума без ДДС - 19 357,48лв, ДДС - 3 871,50лв.

Контролните органи приели,че дължимата от изпълнителя неустойка в размер на 10 000лв. за неизпълнени в срок строително-монтажни работи е приспадната неправилно от стойността на услугата, предвид факта, че страните не са договорили намаляване на цената по договора при забава на изпълнението. Ето защо ДДС е следвало да бъде начислен върху стойността на извършените СМР. след приспадане на авансово заплатените и фактурирани суми и на материалите, предоставени от възложителя, при което стойността, съответно - данъчната основа на доставката възлиза на 29 357,48лв.

На датата на подписването на приемо-предавателння протокол 19.07.2021 г. е възникнало данъчното събитие по доставката, по смисъла на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, и ДДС е станал изискуем на основание чл. 25, ал. 6 т. 1 от ЗДДС, като за доставчика „И.Р.С.“ ЕООД е възникнало задължение да гo начисли по реда на чл. 86, ат. 1 и ал. 2 от ЗДДС.

За целта дружеството е следвало да издаде данъчен документ - фактура по чл. 113, ал. 1 от ЗДДС в срока по чл. 113, ал. 4 от ЗДДС - в 5-дневен срок от изискуемостга на ДДС, а именно - от 19.07.2021 г. до 24.07.2021г.. с данъчна основа - 29 357,48лв. и ДДС - 5 871,50лв., и да включи така издадената фактура в дневника за продажбите и в резултата по справкадекларация, подадени в ТД на НАП - Пловдив с вх. № 16004772377/16.08.2021 г. за данъчен период м.07/2021 г.

Вместо това „И.Р.С.“ ЕООД е издало фактура № 0000000770/19.07.2021 г. с данъчна основа - 19 357,48лв. и ДДС - 3871,50лв. неплатена, която е отразена в дневника за продажбите и в резултата по ЗДДС в справкадекларация по ЗДДС с вх. № 16004809097/14.10.2021 г. подадени в ГД на НАП - Пловдив за данъчен период м. 09.2021 г., т. е. част от ДДС в размер на 3

3 871,50лв. е начислен със закъснение.

За остатъка от 2000 лв. дружеството не е издало данъчен документ фактура и следващия се ДДС не е намерил отражение в дневниците за продажби и в справките-декларации по ЗДДС, подавани от „И.Р.С.“ ЕООД, т. е. данъкът не е начислен.

Прието било от контролните органи, че нарушението е извършено на 15.08.2021 г. в гр. Пловдив и установено на 26.10.2021 г. в хода на проверка по прихващане и възстановяване на „А." ООД документирана с АПВ № П16001621178759-004-001/05.11.2021г.

С оглед направените констатации, било прието от контролните органи, че „И.Р.С.“ ЕООД е извършило нарушение по чл. 86, ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 и чл.

86, ал. 2, вр. чл. 82, ал.1, вр. с чл. 25, ал. ал. 1 и ал. 2 и чл. 25, ал. 6 т. 1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС, за което срещу него от свид. Д. бил съставен АУАН № F634639/ 15.11.2021г.

Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното НП, с което на дружеството-жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на 11 743 лева, явяващ се двоен размер на неначисления данък, на основание чл.180, ал.1 от ЗДДС, като аргументите за повторност на нарушението по смисъла на § 1 т. 35 от ДР на ЗДДС са подробно описаните влезли в сила НП-та срещу дружеството за нарушения на чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на приложените по преписката писмени доказателства – Фактура № 0000000770/19.07.2021 г.; Договор за строителство от 02.02.2021 г.; Приемо-предавателен протокол от 19.07.2021 г.; Писмени обяснения;

Справка-декларация по ЗДДС с вх. №16004772377/16.08.20211. и дневник за продажбите, както и от показанията на разпитания като свидетел актосъставител - свид. Х. А. Д., която потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Свидетелят сочи, че и до момента дружеството - жалбоподател не е декларирало процесното ДДС в размер на 5 871,50 лева. Съдът кредитира тези показания като достоверни логични, и съответстващи на писмените доказателства по делото, всички дотолкова, доколкото служат за установяване на обективната истина.

4

Въз основа на така уставената фактическа обстановка е дадена законосъобразна правна квалификация на допуснатото нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 86, ал. 2, вр. чл. 82, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1, вр. ал. 2 и ал.

6, т. 1 от Закон за данък върху добавената стойност. Тук следва да се отчете и спецификата на нарушението -неначисляване на ДДС и законодателния подход при уреждането му.

Трайно установено положение в теорията и практиката е, че начисляването на дължимо ДДС е сложен, динамичен фактически състав, който включва следните елементи: издаване на данъчен документ, в който да се посочи данъкът на отделен ред; включване размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справкадекларацията по чл. 125 от ЗДДС за този данъчен период; посочване на документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период; подаване на документите по т. 2 и т. 3 в ТД на НАП в определения за това срок за съответния данъчен период. За да се счита за надлежно начислен ДДС, всеки един от четирите елемента следва да е налице, като липсата на който и да било от тях води до незавършеност на фактическия състав и липса на начислено ДДС.

Видно е и от описанието на доставката на услуга, надлежно описана и в АУАН и НП – направа на стоманобетонови бордове, хидро и топлоизолация , че се касае за облагаема доставка на услуга по смисъла на чл. 12, ал. 1 вр. чл.

9, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно чл. 86, ал. 2 от ЗДДС в случаите, когато има издаден данъчен документ, данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, като това се явява именно и документът, който удостоверява датата на извършване на услугата по смисъла на чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС и от която дата на основание чл. 25. ал. 6, т. 1 от ЗДДС възниква задължението на лицето да го начисли. В случая има издаден данъчен документ – фактура № 0000000770 на 19.07.2021 г., откогато е и датата на данъчното събитие. Същата обаче е за сумата от 19 357,48 и ДДС 3871,50 лева, вместо за сумата от 29 357, 48 лева и ДДС 5871,50 лева, заради неправилно приспаднати от стойността на услугата 10 000 лева, видно от приложения по преписката процесен договор от 02.02.2021г. Така фактура № 0000000770 на 19.07.2021 г. за сумата от 19 357,48 лева и ДДС 3871,50 лева е отразена в дневника за продажбите и в 5 справките-декларации с вх. № 160044809097/ 14.10.2021г. за данъчен период 09.2021г., но само частично. Остатъкът от ДДС в размер на 2000 лева, с оглед действителната сума от 29 357,48 лева. дружеството изобщо не е издавало данъчен документ, съответно не е начислен и никакъв данък. Законът обаче по смисъла на чл.180, ал.1 от ЗДДС и следващите алинеи е изричен в изискването си при облагаема доставка за цялостно начисляване на ДДС, а не частично, та било то и за ползване на привилегиите, дадени в ал.3 и ал.4 от чл.180 от ЗДДС. Т.е. факт е неначисленият ДДС.

Що се отнася до направеното възражение от жалбоподателя за доказателства за получаване на авансово плащане, то контролните органи в полза на жалбоподателя са го приели и установили като факт и извадили от общата стойност на договора както него, така и материалите , предоставени от възложителя, още повече че има и издадена фактура по този повод № 0000000651/ 03.02.2021г., което е довело до процесното неначислено ДДС от 5 871,50 лв., а не такова от общата стойност на договора.

Въпреки установеното, съдът констатира съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно, при следните съображения:

В случая както в АУАН, така и в НП е посочено, че срокът, в който дружеството-жалбоподател е следвало да начисли процесното ДДС е от 01.08.2021г. до 14.08.2021г. за данъчен период 07.2021г. , като е прието съответно,че нарушението е извършено на 15.08.2021г. Макар законът действително да е предвидил 14-дневен срок за изпълнение на това задължение, тук съдът следва да отбележи,че "Когато последният ден на срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден". Така 14.08.2021г. се установява, че е събота – неприсъствен ден, поради което срокът, в който е следвало дружеството да начисли ДДС е до 16.08.2021г. вкл. /понеделник/ – първият присъствен работен ден. При това положение, датата на извършеното нарушение, не е така приетата от контролните органи – дата 15.08.2021г., а 17.08.2021г. Административно обвинение, обаче, с дата 17.08.2021г. не е повдигнато, поради което съдът не разполага с възможност да накаже дееца за нарушение с подобни непредявени нито с АУАН, нито с НП фактически параметри. Коментираните нарушения съществено са нарушили правото на защита на жалбоподателя, поради което обжалваното 6 наказателно постановление следва да се отмени като незаконосъобразно.