Решение № 4761 от 09.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4761 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251100510319 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 12.06.2025г., постановено по гр.д. № 27137/2022г. на СРС, ГО, 180 състав, са отхвърлени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу Н. С. М. обективно кумулативно и субективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати следните суми: 1 300, 91 лева – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019г. – м.04.2020г., до обект с абонатен № 81294, представляващ апартамент № 37, находящ се в гр. София, жк ****, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.05.2022 г. до окончателно изплащане на сумата; 299, 34 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2019г. – 19.04.2022г.;

11, 05 лева – стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.04.2019г. до м.02.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.05.2022г. до окончателно изплащане на сумата и 2, 72 лева – мораторна лихва за периода от 31.05.2019г. до 19.04.2022 г. върху главницата за услуга дялово разпределение.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба 1 от ищеца “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че съдът неправилно е ценил приложеното заявление-декларация от 1996г. като искане от трето за спора лице – Р.Р., за откриване на партида за доставка на топлинна енергия до процесния обект. Сочи, че този документ не е бил подписан от заявителя и създаването му е само за вътрешноделоводни работи, като няма нито формална, нито материална доказателствена сила. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат в цялост.

Въззиваемият Н. С. М. оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения. Счита обжалваното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Поддържа, че по делото са ангажирани доказателства, от които се установява, че трето за спора лице е носител на задължения за заплащане на потребената в имота топлинна енергия като страна по възникналото с ищцовото дружество облигационно правоотношение. Именно въз основа на същото заявление топлопреносното дружество е извършило корекции в партидите на клиентите и е започнало да издава фактури на името на Р.Р..

Релевира, че посочената цена във фактурите може да се претендира единствено и само от лицето, получило услугата или стоката, което е посочено като получател в този счетоводен документ. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение в цялост.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

2

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; доставянето от ищеца и съответно използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Договоръ т за търговска продажба на топлоенергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се счита за сключен с конклудентни действия. Според действащата от 05.03.2004г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл.150, ал.2 от закона/.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ " клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с 3 топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.

Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през исковия период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или презюмиран/.

Ищцовото дружество претендира ангажиране на имуществената отговорност на ответника при заявени фактически твърдения за съществуването на презюмиран договор за продажба на топлинна енергия, обоснован с титулярство в правото на собственост върху топлоснабдения имот, придобито въз основа на законово наследствено правоприемство. По делото е представен нотариален акт за собственост на апартамент /жилище/ по чл. 55 г от ЗПИНМ от 30.12.1972г., с който С.Р. М. е бил признат за собственик на ап. № 37, находящ се в гр. София, жк “****. От служебно изисканата справка по реда на Наредба № 14 от 18.11.2009г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до Регистъра на населението – Национална база данни "Население", се установява, че С. М. е починал на 17.11.1991г. и е оставил за свои наследници С.Н.Т. /съпруга, починала на 17.06.2003г./ и Н. С. М. /син/. Посочено е още, че семейното положение на лицето е женен, пореден брак: 1, но няма данни за акт за брак на лицето. Изискана е и служебна справка по отношение на лицето С.Н.Т., видно от която същата е починала на 17.06.2003г., като е удостоверено, че същата е встъпила в брак с Р.С.П. на 15.07.1987г. С оглед изложеното се налага извод, че брака между С. М. и С.Т. е бил прекратен най-късно през 1987г., когато същата е сключила следващ брак с Р.П., т.е. към датата на смъртта на С. М. през 1991г., С.Т. не е била негов законен наследник. При липса на данни дали към датата на придобиване на собствеността върху процесното жилище – 30.12.1972г., С. М. е бил в брак, то не може да се направи извод дали е 4 възникнала съпружеска имуществена общност по отношение на този имот, респективно – дали при прекратяване на брака между С. М. и С.Т. /най-късно през 1987г./ същата е придобила права върху имота при условията на чл. 27 от СК от 1985г. /отм./. Ето защо и предвид липсата на други доказателства, установяващи датата на сключване на брак между С. М. и С.Т., респективно кога същият е прекратен и на какво основание – развод или смърт на съпруга, се налага извод, че ответникът Н. С. М. е единствен законен наследник на С.

М.. При наследяването като универсално правоприемство към наследника преминава цялата съвкупност от прехвърлими имуществени права и задължения, притежавани от наследодателя към момента на смъртта му. При условията на чл. 5, ал. 1 от ЗН ответникът е придобил въз основа на настъпилото законово наследствено правоприемство правото на собственост върху процесния топлоснабден имот.

По тези съображения съдът приема, че между Н. М. и ищцовото дружество са възникнали облигационни правоотношения по презюмиран договор за продажба на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.

Изгубването на качеството на битов клиент настъпва при посочените по-горе законоустановени факти, прекратяващи облигационните отношения между страните, каквито в процесната хипотеза не са установени. В аспекта на изложеното се налага извод за неоснователност на релевираното от ответника възражение, че няма качеството потребител на топлинна енергия за исковия период. Касае се за договор при публично обявени общи условия по реда на ЗЕ, по който жалбоподателят, като собственик на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, се явява страна по силата на нормата на чл.

153, ал. 1 от ЗЕ и дължи заплащане на доставената в имота топлинна енергия.

Неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че е налице изричен писмен договор между трето за спора лице и ищцовото дружество в хипотезата на подадена молба-декларация за откриване на индивидуална партида при топлопреносното дружество. В приложеното по делото заявление-декларация от 1996г. изрично е посочено, че смяната на титуляра на партидата – от С. М. с нов клиент – Р. М., е извършено служебно, поради настъпила смърт на С. М.. В мотивите по т. 1 от ТР № 2/2017г. по тълкувателно дело № 2/2017г. на ВКС, ОСГК, е прието, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни 5 от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. Посочено е още, че при постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. В случая по делото не е установено постигнато съгласие между ищеца и трето за спора лица за сключване на договор за продажба на топлинна енергия, доколкото е установено, че партидата на името на Р.Р. е открита служебно – представеното заявление-декларация от 1996г. не е подписано от соченото лице и в този смисъл не обективира негово волеизявление за възникване на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за процесния обект.