Решение № 127 от 04.02.2020, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№_________ гр. Варна_____________2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският административен съд, Деветнадесети състав, в публичното заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

Административен съдия: МАРИЯНА БАХЧЕВАН при секретаря Румела

Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Марияна Бахчеван административно дело №2575 на Административен съд - Варна по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „Прайм Рент а

Кар“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Е Хчрез адв. П.С. против ревизионен акт

/РА/ № Р-03000317004482-091-001/09.05.2018 г., съставен от орган по приходите при ТД на НАП в частта, в която е потвърден с решение № 159/10.09.2018 г. на директора на

Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ – Варна във връзка с декларирани от дружеството-жалбоподател доставки като посредник в тристранни операции по смисъла на чл.15 от Закона за данък върху добавената стойност и въз основа на които органа по приходите на основание чл.82 ал.1, чл.86 ал.1 и ал.2 и чл.66 ал.1 от ЗДДС е доначислил данък върху добавената стойност /ДДС/ по следните фактури: 1/ фактура /инвойс/ № 0…22/23.08.2016г., издадена от Black

Fox Gmbh с VIN DE********* за данъчен период м.08.2016г. върху данъчна основа 211 620.81 лева; 2/ фактура /инвойс/ №0…27/20.11.2016г., издадена от Black Fox Gmbh с VIN DE********* за данъчен период м.11.2016г. върху данъчна основа 209 273.81 лева; 3/ фактура /инвойс/ №0…34/26.04.2017г., издадена от V.I.P.DISIGN Gmbh с VIN DE********* за данъчен период м.04.2017г. върху данъчна основа 111 482.31 лева. Ревизиращите органи са приели, че в хода на ревизията не са представени доказателства, че стоките са превозени директно от прехвърлителя до придобиващите дружества и не са изпълнени изискванията на чл.62 ал.5 от ЗДДС, поради което е налице ВОП с място на територията на България и ДДС е станал изискуем от посредника –чл.9 ал.3 от ППЗДДС и жалбоподателят е следвало да издаде съответния протокол по чл.117 от ЗДДС и да самоначисли данъка. Според констатациите в ревизионния акт /РА/ не са изпълнени условията по чл.73а от ЗДДС, поради което „Прайм Рент а Кар“ ЕООД няма право да приспадне данъчен кредит, тъй като не е представило доказателства, че стоките са били използвани за последващата му икономическа дейност, не са налични при него и няма доказателства за получаването им от придобиващите дружества в декларираните от жалбоподателя тристранни операции. Ревизираното лице не е доказало, че вътреобщностното придобиване е обложено и в държавата по пристигане на стоката, затова не може да се възползва от възможността по чл.62 ал.4 от ЗДДС във връзка с чл.10 от ППЗДДС за корекции с цел избягване на двойно данъчно облагане. Във връзка с това, органите по приходите са приели, че на основание чл.68 ал.1 т.4, ал.2 от ЗДДС, чл.69 ал.1 т.3 от ЗДДС във връзка с чл.7 ал.1 от ЗДДС и чл.17 ал.1 от ЗДДС на „Прайм Рент а Кар“ ЕООД не следва да бъде признато декларираното право на приспадане на данъчен кредит, както следва: за данъчен период м.06.2016г. данъчна основа 414 635.96 лева и ДДС 82 927.19 лева; за данъчен период м.03.2017г. данъчна основа 103 658.99 лева и ДДС 20 731.80 лева. Органите по приходите са приели, също така, че ревизираното лице не е спазило изискванията на чл.117 ал.3 от ЗДДС и се дължат лихви в общ размер на 666.71 лева за периода м.02.2016г. Общият размер на установените и обжалвани данъчни задължения е: главница – 210 099.81 лева и лихви – 38 424.63 лева. За ревизирания период дружеството е внесло ДДС в размер на 376.23 лева, поради което ДДС за внасяне е в размер на 209 723.58 лева /главница/ и лихви 38 424.63 лева.

Жалбоподателят обжалва ревизионния акт като материално незаконосъобразен излагайки следните доводи: Не са налице данни за укрити доходи – основание по чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК и липса на счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството – чл.122 ал.1 т.4 от ДОПК, поради което определянето данък по Закона за корпоративното подоходно облагане за 2015г. и 2016г. по реда на чл.124 от ДОПК е довело до изготвянето на незаконосъобразен ревизионен акт. В тази част ревизионният акт е отменен с решение № 159/10.09.2018 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ – Варна, поради което на основание чл.156 ал.3 от ДОПК не може да бъде предмет на съдебна проверка.

Оспорва констатациите на ревизиращите органи, че не са изпълнени условията на чл.62 ал.5 от ЗДДС, въз основа на които допълнително е начислен ДДС относно декларирани от „Прайм Рент а Кар“ ЕООД доставки като посредник в тристранни операции по смисъла на чл.15 от ЗДДС. Твърди, че в ревизионното производство е представило всички документи за доказване на тристранни операции: фактура от прехвърлителя, в която е посочен идентификационен номер по чл.94 ал.2 от ЗДДС на посредника; доказателства, че доставчикът на стоката е декларирал ВОД към регистрираното лице към м.03.2017г.; инвойс фактура VIES – декларация за съответния данъчен период, в която е декларирана доставката във връзка с тази фактура; писмено потвърждение от придобиващия в тристранната операция от 04.05.2017г.; плащане от придобиващия и плащане към прехвърлителя. Заявява, че международната товарителница може да служи като косвено доказателство за транспортиране на стоката, но при наличие на писмени потвърждения от получаващите, които се изискват от чл.62 ал.5 от ЗДДС, не е налице основание за непризнаване на доставката като тристранна операция, поради нечетливост на международната товарителница. Оспорва се и отказът за упражняване приспадането на данъчен кредит по фактурите, по които жалбоподателят се явява получател по ВОП, като твърди, че са налице обстоятелствата по чл.73а от ЗДДС, защото в противен случай се нарушава принципа на неутралитет при облагане с ДДС. Смята, че след като е начислен допълнително ДДС автоматично за посредника възниква право на приспадане на данъчен кредит. Оспорва и начисляването на лихви по т.3 от РА за неспазване изискванията на чл.117 ал.3 от ЗДДС. Иска отмяна на РА в частта, с която са определени допълнителни данъчни задължения по ЗДДС и по ЗКПО. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В писмени бележки с вх.№ 573/14.01.2020г., жалбоподателят подчертава, че оспорва РА за това, че за м.06.2016г. не е признато право на данъчен кредит по протокол по чл.117 от ЗДДС с № 35/01.06.2016г. за начислен ДДС при ВОП в размер на 82927.19 лева по доставки с доставчик „Сортино Кансълтинг“

– Кипър по фактура № 0222016/01.06.2016г. Сочи, че от съдебно-счетоводната експертиза /т.12.1/ се установява последваща реализация на описаните в протокола по чл.117 от ЗДДС автомобили, за което е съставена фактура №19/01.06.2016г. за продажбата им на MN V.I.P. DESIGH Gmbh, VIN DE********* на обща стойност 216 000 евро, в която автомобилите са идентифицирани с посочване на идентификационните им номера. Установено е, че превоза на въпросните автомобили е осъществен от ЕТ „Нунки-М.Х.“ гр.Русе, за което е налична международна товарителница CMR-BG/1723/03.06.2016 /стр.83, 518 от преписката/, в която са описани данните на изпращача „Сортино Кансълтинг“ ЕООД с ДДС №БГ *********, получател: MN V.I.P. DESIGH Gmbh, VIN DE*********, място на товарене: гр.Бяла, обл.Русе и място на разтоварване: Майнбург-Германия.

В товарителницата е посочено транспортното средство, с което е бил извършен превозът – с рег. № Р**** РМ/ Р **** ЕХ. Налично е и потвърждение от получателя на стоките с дата 10.06.2016г. /стр.278 от преписката/, с което се удостоверява, че автомобилите – 4 бр., посочени с идентификационни данни, съвпадащи с тези по протокола по чл.117 от ЗДДС с №35/01.06.2016г. и тези по фактура №19/01.06.2016г. са получени в Майнбург-Германия и са превозени с ППС с рег. № Р **** РМ/ Р **** ЕХ /същото посочено и в товарителницата/. За извършения транспорт на процесните автомобили по посоченото CMR /международна товарителница/ е издадена фактура №19061/20.06.2016г. с получател „Сортино Кансълтинг“ – Кипър на обща стойност 1750 евро. Смята, че са представени всички документи по чл.45 от ППЗДДС необходими за обосноваването на ВОД и начисляване на нулева данъчна ставка. Сочи, че е установено, че е придобил посочените стоки, за което е налична фактура №0222016/01.06.2016г., по която доставчик на автомобилите е „Сортино Кансълтинг“ – Кипър /Sortino Consulting Limited/, а получател е „Прайм Рент а Кар“. Съгласно РА тези фактури са осчетоводени по дебита на с/ка 304

Стоки и кредит на с/ка 401 Доставчици. Установено е, че продажбите са осчетоводени по дружеството- жалбоподател и по дебита на сметка 411 /Клиенти - и по кредита на сметка 702 /Приходи от продажби на стоки/. Вещото лице е установило налична по преписката ф-ра №19/01.06.2016г., за ВОД на стоките по горната фактура, която е била представена при извършването на ревизията от ревизираното лице, но неясно поради какви причини не е намерила отражение в РД и РА. Незаконосъобразно органът по приходите не е взел предвид този документ, като е направил необоснован извод, че липсвали данни за последваща реализация на стоките, придобити по фактура №0222016/01.06.2016г. от „Прайм Рент а Кар“ЕООД в друга държава-членка на Общността. Жалбоподателят се позовава на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която установява идентичност на леките автомобили като марка, модел и номер на двигател по фактура №0222016/01.06.2016г. за ВОП и по фактура №19/01.06.2016г. за ВОД, както и по ЧМР за превоза на стоката до получателя по ВОД и писмено потвърждение за получаване на стоката. Освен това е налично и ЧМР CMR-BG/1723/03.06.2016г., съдържащо изискуемите реквизити, което установява транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава - членка. Установено е мястото на товарене на стоката в България и мястото на разтоварване в Германия, което съвпада с данните от фактурата и потвърждението от получателя.

Жалбоподателят претендира, че транспортът е извършен от името и за сметка на „Сортино Кансълтинг“ Кипър, който е използвал транспорт на ЕТ “Нунки-М.Х.“ гр.Русе, който е заплатен с фактура № 19061/20.06.2016г. с получател Сортино Кансълтинг

Кипър. Смята, че установяването на факта от кого и за чия сметка е извършван транспорта по всяка една от фактурите е от съществено значение, тъй като установяването на този факт е предпоставка да се определи коя от хипотезите на чл.45, ал.1 от ЗДДС е приложима, а оттам и кои са документите, посредством които в конкретния случай ревизираното лице може да установи, че са налице основанията за признаване на ВОД и прилагане на нулева ставка на данъка. В случая изтъква, че разполага както с

ЧМР, така и с писмено потвърждение, въпреки, че законът изисква алтернативно едно от двете. Изтъква, че от приобщените по делото, необсъдени от ревизиращия орган обяснения от представляващия ЕТ “Нунки-М.Х., Русе, се установява, че транспорта на стоките при закупуването им от жалбоподателя и при последващата им продажба от жалбоподателя до получателя по ВОД е извършен от ЕТ “Нунки-М.Х.“, гр.Русе. Превозът е извършван за сметка на „SORTINO CONSULTING LIMITED“ Кипър, който е възлагал извършването на превоза на ЕТ“Нунки-М.Х.“, т.е. транспортът до получателите по доставките е извършен от трето лице за сметка на получателя по ВОД. Смята, че от документите, приложени в административната преписка се установява транспортирането на стоките в случая на чл.45, т.2, б “а“ от ППЗДДС тъй като, доставчикът „Прайм Рент а Кар“ притежава транспортен документ и писмено потвърждение от получателя, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка, съобразно установеното по делото, че транспортът е извършен от трето лице за сметка на получателя. Освен това, по т.9 от заключението на ССЕ е установено от извършената проверка в счетоводството на ЕТ“Нунки-М.Х.“, че същият притежава транспортни средства - автовози, за осъществяване на транспортни услуги, както и международен лиценз за товарни превози, които са налични и по административната преписка. Жалбоподателят обръща внимание, че вещото лице е установило, че са начислявани разходи за възнаграждения на наетия персонал, както и командировъчни за превозите извън страната. Позовава се на практика на СЕС, според която освобождаването на вътреобщностната доставка /ВОД/ на дадена стока става приложимо, само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или транспортиране, същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката - Решение по делото Teleos и др., точка 42, Решение по делото Twoh International, точка 23, Решение по делото R., точка 41 и Решение от 16 декември 2010 г. по дело Euro Tyre Holding, С-430/09, точка 29. Тоест, за да се квалифицира една сделка като вътреобщностна доставка на стоки и следователно като освободена от ДДС, е необходимо да са изпълнени три условия: 1/ прехвърляне на правомощието за разполагане със съответната стока на името на собственика; 2/ физическо преместване на стоките от една държава членка в друга и 3/ придобиващото ги лице да е данъчнозадължено лице. Освен тези условия, свързани с качеството на данъчнозадължените лица, с прехвърлянето на правото на разпореждане с дадена стока като собственик и с физическото преместване на стоките от една държава членка в друга, не би следвало да се изисква никакво друго условие, за да се определи дадена операция като вътреобщностна доставка или вътреобщностно придобиване на стоки /Решение по дело Teleos и др., точка 70/. Смята, че безспорно се установява наличието на условията за признаване на ВОД по Протокол по чл.117 №35/01.06.2016г., поради което незаконосъобразно не е признато право на данъчен кредит по този протокол в размер на 82927.19лв.

Разпечатката съдържа 21 от 342 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9baaea18-5eb6-4413-bb73-62cbf77b7950