Закон за счетоводството

Чл. 1

Този закон урежда:

1. организацията и методологията по изграждането и функционирането на счетоводните системи (счетоводствата) в предприятията; и

2. изготвянето на счетоводни отчети, които да представят достоверно имущественото и финансовото състояние на предприятието и промените, настъпили в него, както и реализираните резултати от дейността му.

Чл. 2

(1) Предприятията прилагат двустранното счетоводно записване.

(2) Предприятията със средносписъчен брой на персонала за предходната година до 10 души и общ размер на приходите от предходната година до 3 млн. лв., поделенията на Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи на бюджетна издръжка могат да прилагат двустранно или едностранно счетоводно записване.

(3) Бюджетните предприятия прилагат двустранното счетоводно записване.

(4) Предприятията, чиито отчети подлежат на консолидация, прилагат двустранно счетоводно записване.

(5) Акционерните дружества, командитните дружества с акции, дружествата с ограничена отговорност и всички предприятия, регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност, прилагат двустранно счетоводно записване.

Чл. 3

Предприятията осъществяват счетоводното записване на стопанските операции в хронологичен ред.

Чл. 4

(1) Счетоводните документи в предприятията се съставят на български език, с арабски цифри и в левове. Счетоводните документи в предприятията се съставят на български и на съответния чуждезик в левове и чуждестранна валута в случаите на сделки, договорени в чуждестранна валута и/или с чуждестранни контрагенти.

(2) Счетоводните документи, които постъпват в предприятието на чужд език, се придружават с превод на български език на задължителните реквизити за отразените в тях стопански операции.

Чл. 5

Счетоводството се осъществява при спазване на следните принципи:

1. действащо предприятие;

2. текущо начисляване;

3. съпоставимост между приходите и разходите;

4. предимство на съдържанието пред формата;

5. вярно и честно представяне;

6. същественост;

7. предпазливост;

8. историческа цена;

9. независимост на отделните отчетни периоди;

10. стойностна връзка между начален и краен баланс;

11. документална обоснованост;

12. възможно запазване на счетоводната политика.

Чл. 6

(1) Министерският съвет утвърждава национални счетоводни стандарти и национален сметкоплан, съобразени с международните счетоводни стандарти и настоящия закон, които са задължителни за предприятията.

(2) В националния сметкоплан се включват сметки, обособени в разделите: капитал, дълготрайни активи, материални запаси, разчети, финансови средства, разходи, постъпления (приходи), задбалансови сметки.

Чл. 7

Счетоводните документи биват: първични, вторични и регистри:

1. първичният документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция;

2. вторичният документ е носител на обобщена информация, получена от първичните счетоводни документи;

3. регистърът е носител на хронологично систематизирана информация за стопански операции от първични или вторични счетоводни документи.

Чл. 8

(1) Първичният счетоводен документ съдържа следните реквизити:

1. наименование на документа;

2. наименование, адрес и данъчен номер на предприятието – съставител на документа;

3. наименование, адрес и данъчен номер на предприятието, с което се осъществява стопанската операция, и имената на лицето, което го представлява;

4. място и дата на съставянето на документа;

5. собствено и фамилно име на съставителите на документа;

6. основание и предмет на стопанската операция;

7. натурално и стойностно изражение на стопанската операция;

8. подписи на лицата, отговарящи за осъществяването и оформянето на стопанската операция.

9. печат на предприятието при съставяне на фактури за продажби.

(2) При автоматизирано съставяне на първичните документи и при бездокументално обхващане на първичната счетоводна информация подписите съгласно точка 8 на предходната алинея се заменят с идентификационни шифри.

(3) Първичните и вторичните счетоводни документи са основание за записванията по счетоводните сметки.

(4) Министерството на финансите утвърждава албум на първичните счетоводни документи.

Чл. 9

Вторичният счетоводен документ съдържа следните реквизити:

1. наименование на документа;

2. номер и дата на съставяне;

3. стойност, отразена в първичните счетоводни документи, въз основа на които е съставен;

4. подпис на съставителя.

Чл. 10

(1) Счетоводните регистри се откриват ежегодно към 1 януари, а за новосъздадените предприятия — към датата на тяхното учредяване. Те съдържат данните, посочени в чл. 9.

(2) При ръчна обработка на счетоводната информация регистрите се съставят под формата на счетоводни книги или свободни листове, а при автоматизирана обработка — постоянни информационни масиви.

(3) В счетоводните регистри се осигурява пълно съответствие между систематизираната синтетична и аналитична счетоводна информация.

(4) Счетоводните регистри могат да се приключват в края на всеки месец и задължително към 31 декември или към датата на ликвидиране на предприятието.

(5) Счетоводните регистри се приключват след окончателна обработка на счетоводната информация за отчетния период.

(6) За да се осъществи контрол върху правилността на систематическите записвания по счетоводните регистри, се съставят оборотни ведомости за синтетичните и аналитичните счетоводни сметки.

Чл. 11

Счетоводен документ, който не съдържа посочените в този закон реквизити, няма доказателствена сила.

Чл. 12

(1) При двустранното счетоводно записване се използват регистри за хронологично и систематично (синтетично и аналитично) отчитане.

(2) При едностранното счетоводно записване се използват книга за приходите и разходите, инвентарна книга и спомагателни книги.

Чл. 13

(1) Счетоводните документи се попълват ръкописно с мастило или химикал, на машина или с друго печатащо устройство.

(2) При бездокументно обхващане на счетоводната информация чрез електронноизчислителна техника се отпечатва машинограма за хронологично въведената информация.

Чл. 14

Поправки и добавки в първичните счетоводни документи не се разрешават. Погрешно съставените или поправени първични счетоводни документи се анулират и се съставят нови.

Чл. 15

(1) За достоверността на информацията в счетоводните документи и в техническите информационни носители отговорност носят длъжностните лица, които са ги съставили и подписали.

(2) Лицата, които са разпоредили извършването на стопанските операции, носят отговорност за тяхната законосъобразност и целесъобразност.

Чл. 16

(1) Промените в активите и пасивите на предприятието при прилагането на двустранното счетоводно записване се отразяват в регистрите въз основа на счетоводни статии.

(2) Счетоводните статии се съставят, като една сметка се дебитира (кредитира) и едновременно една или повече сметки се кредитират (дебитират). По същия ред се съставят и сторнировъчните статии.

(3) При автоматизирано съставяне на счетоводните статии на стопанските операции се поставят шифри.

Чл. 17

(1) Формата на счетоводството се определя от главния счетоводител.

(2) Формата на счетоводството осигурява:

1. предварителен и текущ контрол върху първичната счетоводна информация;

2. синхронизирано осъществяване на хронологично и систематично (аналитично и синтетично) счетоводно отчитане;

3. отвореност на системата на счетоводството с оглед включването на допълнителни задачи;

4. различни класификационни преходи от аналитично към синтетично счетоводно отчитане;

5. логическо преобразуване на счетоводната информация при нейната обработка и използуване;

6. предоставяне на необходимата счетоводна информация за мотивирането на управленските решения, за данъчното облагане и за опазването на собствеността;

7. обективност, точност, пълнота, достоверност, достъпност и навременност на счетоводната информация за управлението на предприятията;

8. последващ финансов и данъчен контрол върху дейността на предприятието;

9. информационно взаимодействие със статистиката въз основа на съдържанието на статистическите показатели;

10. единство на класификацията на отчетните обекти въз основа на утвърдените национални класификатори.

Чл. 18

(1) Активите и пасивите при тяхното придобиване се оценяват по историческата им цена. Тя е: цена на придобиване, себестойност или справедлива цена.

(5) Справедливата цена е сумата, за която един актив може да бъде заменен или един пасив може да бъде погасен при пряка сделка между информирани и желаещи осъществяване на сделката купувач и продавач. Тя е продажна цена, борсова цена или пазарна цена.

(5) Себестойността включва основните производствени разходи.

(5) Продажната цена е предполагаемата цена на продажбата.

(5) За активите, придобиването на които става по нотариален ред, покупната цена е цената, посочена в нотариалния акт.

(6) Активите и пасивите могат да се оценяват и по текуща цена в случаите и при условията, предвидени в Националните счетоводни стандарти.

Чл. 19

(1) Активите са дълготрайни и краткотрайни.

(2) Дълготрайни активи са:

1. материални – земи, гори, трайни насаждения, сгради, машини, съоръжения и оборудване, продуктивни и работни животни, транспортни средства, стопански инвентар и други;

2. нематериални – разходи за учредяване и разширяване, продукти от развойна дейност, програмни продукти, разходи за подобрения (модернизация и реконструкция) на наети активи, патенти топологии на интегралните схеми, марки промишлени дизайни и други прехвърляеми права по закон, лицензионни права, концесионни права, ноу- хау и други, които се посочват в баланса, когато може да се докаже, че в бъдеще предприятието ще има стопанска изгода, както и да отговарят на други изисквания, посочени в Националните счетоводни стандарти;

3. финансови:

4. положителна репутация.

(3) Краткотрайни активи са:

1. материални запаси – материали, продукция, стоки, амбалаж, млади животни, животни за угояване и незавършено производство;

2. краткосрочни вземания – със срок на изискуемост до 12 месеца;

3. краткосрочни инвестиции – акции, държавни ценни книжа, облигации и други ценни книжа в оборотен портфейл, които са лесно продаваеми, държат се с цел да се търгува с тях и се придобиват с цел да бъдат препродадени за срок до 12 месеца, благородни метали и скъпоценни камъни, освен придобитите с тях дългосрочни инвестиции;

4. парични средства – в брой и по банкови сметки.

(4) Министерският съвет определя реда и начина на отчитане на дълготрайните материални активи и материалните запаси на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Националната разузнавателна служба.

Чл. 20

(1) Предприятията начисляват амортизация на материалните и нематериалните дълготрайни активи.

(2) Амортизация не се начисляват на земята, горите паметниците на културата и произведенията на изкуството, както и на капълно амортизираните материални и нематериални дълготрайни активи.

(3) Предприятието утвърждава план за амортизация на всеки материален и нематериален дълготраен актив въз основа на определени от него амортизационни иорми. За материалните дълготрайни активи нормата зависи от приетия срок за тяхното практическо използуване и от цената на тяхното придобиване, а за нематериалните — от фактическия размер на извършената инвестиция и от срока за тяхното амортизиране — до 5 години.

(4) Годишният размер на амортизациите се определя от ръководството на предприятието, което прилага систематично линеен или нелинеен метод.

(5) Амортизациите се начисляват от месеца, следващ месеца на придобиването на дълготрайния актив или въвеждането му в експлоатация.

(6) Амортизациите в бюджетните предприятия се начисляват по решение на Министерския съвет.

Чл. 21

(1)

(2) Материалните запаси се оценяват при тяхното потребление по един от следните методи:

1. първа входяща, първа изходяща цена (себестойност);

2. последна входяща, първа изходяща цена (себестойност);

3. средна претеглена цена (себестойност);

4. конкретно определена цена (себестойност) по доставени партиди.

(3) Продукцията в предприятията се оценява текущо по себестойност, която се формира на базата на основните производствени разходи.

(4) Незавършеното производство се установява чрез инвентаризация и се оценява въз основа на фактически извършените разходи, които формират себестойността на продукцията.

Чл. 22

Наличните в края на годината материални запаси се оценяват и посочват в баланса по справедливата им цена само когато тя е по-ниска от цената, по която се отчитат до момента. Разликата се посочва като други разходи.

Чл. 23

(1) Чл. 23. (1) Разходите се отчитат в три основни групи: разходи по икономически елементи (за материали, за външни услуги, за амортизации, за заплати и други възнаграждения на персонала, за социални надбавки и осигуровки и за други разходи), финансови разходи и извънредни разходи.

(2) Като разходи се отчитат и начисляваните провизии срещу рискови активи на:

1. банките – съгласно Закона за банките, Закона за Българската народна банка и други специални закони;

2. останалите предприятия – съгласно Националните счетоводни стандарти.

(3) Начислените лихви по получените заеми се отчитат като текущ финансов разход.

Чл. 24

(1) Паричните средства, вземанията и задълженията, деноминирани в чуждестранна валута, се преоценяват по централния курс на Българската народна банка:

1. в банките – всеки работен ден;

2. в останалите предприятия – в края на всеки месец.

(2) Разликите при преоценките по ал. 1 се отчитат като текущ финансов разход или текущ финансов приход.

Чл. 25

(1) В края на годината дългосрочните инвестиции се оценяват по справедливата им цена.

(2) Увеличението на балансовата стойност на дългосрочните инвестиции по ал. 1 се отчита като преоценъчен резерв. Всяко следващо намаление на тази стойност от преоценки е за сметка на този резерв. Ако то е по-голямо от създадения резерв за съответната инвестиция, намалението са отчита като текущ финансов разход.

(3) Остатъкът от преоценъчния резерв на отписана дългосрочна инвестиция се отчита като текущ финансов приход.

(4) Когато при оценката се намалява балансовата стойност на дългосрочните инвестиции и няма предходни увеличения, намалението се отчита като текущ финансов разход.

(5) Следващото увеличение на стойността на дългосрочните инвестиции до размера на отчетените разходи по ал. 4 се отчита като текущ финансов приход. Когато първоначалното намаление е отчетено като разход, който впоследствие е компенсиран с приход до пълния му размер, следващото увеличение се отчита като преоценъчен резерв.

(6) Разликите от продажбата и преоценката на дългосрочни инвестиции на инвестиционните дружества се отчитат като резерви. Намалението на стойността на дългосрочните инвестиции е за сметка на резерва или ако няма такъв или той е недостатъчен, се отчита като текущ финансов разход.

Чл. 26

(1) Разходите, които не са непосредствено свързани с финансовия резултат за текущия отчетен период, се отчитат като разходи за бъдещи периоди.

(2) Разходите за бъдещи периоди се посочват в актива на баланса като краткотрайни активи.

Чл. 27

Безвъзмездно придобитие активи се оценяват по справедливата им цена.

Чл. 28

В пасива на баланса се посочват като отрицателни величини непокритата загуба от минали години и загубата от текущата година.

Чл. 29

(1) Основният капитал се определя при учредяване на предприятието.

(2) Основният капитал се увеличава за сметка на:

1. допълнителни вноски;

2. емисия на акции;

3. допълнителен капитал, неразпределена печалба и резерви, без преоценъчния резерв, трансформирани в основен капитал.

4. задължения, трансформирани в капитал.

(3) Основният капитал се намалява:

1. при напускане на съдружник, делът на който не е продаден;

2. при покриване на загуби, когато резервите са недостатъчни.

(4) Собственикът може да намалява или увеличава основния капитал.

Чл. 30

Предприятията създават резерви за сметка на балансовата печалба или по друг ред, определен със закон.

Чл. 31

(1) Краткосрочните инвестиции се оценяват в края на всеки месец по борсовата им цена, в случай че те са регистрирани на борсата и борсово продаваеми.

(2) Разликите при прилагането на ал. 1 се отчитат като текущи финансови разходи или текущи финансови приходи.

Чл. 32

В пасива на баланса се посочват печалбата от текущия период и неразпределената печалба от минали години.

Чл. 33

(1) Дълготрайните материални активи, без земите и горите, се преоценяват в края на всяка година с процент не по-висок от процента на увеличаване на цените на производител, обявен от Националния статистически институт.

(2) Земите и горите се оценяват по справедливата им цена.

(3) Преоценката засяга с еднакви пропорции отчетната стойност и коректива на дълготрайните материални активи.

(4) Увеличението на балансовата стойност на дълготрайните материални активи се отчита като преоценъчен резерв. Всяко следващо намаление на балансовата стойност от преоценки е за сметка на този резерв. Ако то е по-голямо от създадения резерв за съответния дълготраен материален актив, намалението се отчита като други разходи.

(5) Преоценъчният резерв се трансформира в неразпределена печалба при отписване на съответния дълготраен материален актив.

Чл. 34

Инвентаризациите се извършват при спазване на следните периоди и случаи:

1. един път на две години на материалните и нематериалните дълготрайни активи един път на пет години на книгите в библиотеките и не по-малко от един път в годината за останалите активи и пасиви във връзка със съставяне на годишните счетоводни отчети;

2. при смяна на материалноотговорно лице;

3. по искане на контролния съвет, прокуратурата, съда и Сметната палата;

4. по инициатива на ръководителя на предприятието.

Чл. 35

Инвентаризация се извършва от назначена от ръководителя на предприятието комисия, в която може да участвува и дипломиран експерт-счетоводител, който проверява и заверява счетоводния отчет на предприятието.

Чл. 36

(1) Инвентаризацията се извършва в присъствието на материалноотговорното лице или на представител с нотариално заверено пълномощно.

(2) Когато материалноотговорното лице не се яви, инвентаризацията се извършва в присъствието на негов представител, а в случаите, когато лицето е починало – на наследниците му или представител на държавата, когато това е предвидено в закон.

Чл. 37

(1) Установените при инвентаризацията липси и излишъци могат да се компенсират само при наличие на причинно-следствена връзка между тях.

(2) Некомпенсираните излишъци се отчитат като извънредни приходи.

(3) Липсите, за които нямат вина материалноотговорните лица, се отчитат като извънредни разходи.

Чл. 38

Материалноотговорните лица носят пълна имуществена отговорност за некомпенсираните липси.

Чл. 39

(1) Предприятията съставят годишен счетоводен отчет към 31 декември.

(2) Счетоводният отчет трябва вярно и честно да представя имущественото и финансовото състояние на предприятието, получения финансов резултат и промените в паричните потоци.

Чл. 40

(1) Годишният счетоводен отчет включва:

1. счетоводен баланс;

2. отчет за приходите и разходите;

3. отчет за паричния поток (приложение № 3);

4. отчет за собствения капитал (приложение № 4);

5. приложения.

(2) Годишният счетоводен отчет на предприятията, които прилагат едностранно счетоводно записване, включва отчет за приходите и разходите (приложение № 2).

(3) Предприятията могат да съставят, да представят на статистическите органи и да публикуват алтернативни форми на счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за паричния поток и отчет за собствения капитал, предвидени в Националните счетоводни стандарти.

(4) При условия на свръхинфлация предприятията изготвят годишния счетоводен отчет съгласно Националните счетоводни стандарти.

(5) Годишните счетоводни отчети на предприятията, които подлежат на задължителна проверка и заверка, се представят до 30 юни на Българската търговско-промишлена палата.

Чл. 41

(1) Формата и съдържанието на счетоводния баланс, на отчета за приходите и разходите, на отчета за паричния поток и на отчета за собствения капитал на банките, на застрахователните и инвестиционните дружества, на инвестиционните посредници, на бюджетните и други предприятия се определят в Националните счетоводни стандарти.

(2) Формата и съдържанието на приложенията към годишния счетоводен отчет на предприятията се определят от министъра на финансите, а за банките – от управителя на Българската народна банка, и се обнародват в „Държавен вестник

Чл. 42

(1) Предприятията изготвят годишния счетоводен отчет до 15 февруари на следващата година.

(2) Предприятията с поделения на самостоятелен баланс съставят обобщен годишен счетоводен отчет до 1 март на следващата година.

(3) Предприятия, които имат повече от половината от акциите, дяловите вноски, гласовете или от членовете на органите на управление в други предприятия, съставят консолидиран счетоводен отчет до 31 май на следващата година.

(4)

Чл. 43

(1) Предприятията представят годишните счетоводни отчети на статистическите органи до 31 март следващата година, а предприятията по чл. 42, ал. 3 – до 15 юни следващата година.

Чл. 44

Формата, съдържанието и периодичността на счетоводните отчети за нуждите на управлението на предприятието се определят от неговото ръководство.

Чл. 45

Счетоводната информация се съхранява в предприятието по реда, предвиден в Закона за държавен архивен фонд, в следните срокове:

1. ведомости за заплати — 50 години;

2. счетоводни регистри и отчети — 10 години;

3. документи за данъчен контрол и финансов одит – до извършването на следващата данъчна ревизия, вътрешен одит и одит на Сметната палата;

4. всички останали носители — 3 години.

Чл. 46

При автоматизирана обработка счетоводната информация може да се съхранява на технически носители или на микрофилми в сроковете по предходния член при спазване на съответните технически условия за съхраняването им.

Чл. 47

(1) В предприятието се определя лице, което да отговаря за съхраняването на счетоводната информация.

(2) Всяко ползуване на счетоводна информация се отбелязва в дневник, като задължително се проверява изправността при връщането и.

Чл. 48

(1) Главният счетоводител организира финансовата дейност, вътрешния финансов контрол и счетоводството на предприятието.

(2) Главният счетоводител е пряко подчинен на ръководителя на предприятието.

(3) Главният счетоводител подписва платежните документи и счетоводните отчети.

(4) При напускане на главния счетоводител се изготвя акт за приемане-предаване на синхронизирани оборотни ведомости за аналитичното и синтетичното отчитане и опис на неосчетоводените първични документи.

(5) Главен счетоводител може да бъде лице, което има висше икономическо образование.

Чл. 49

В предприятията, в които не съществува длъжността главен счетоводител, неговите права и отговорности се поемат от лицето, което фактически изпълнява тази функция.

Чл. 50

Предприятията могат да възлагат с договор осъществяването на счетоводството на външни юридически и физически лица.

Чл. 57а

(1) Дипломиран експерт-счетоводител се наказва с глоба до 3000 лв. или с лишаване от правото да заверява годишни счетоводни отчети за срок до 2 години, а при особено тежки нарушения – завинаги, когато:

1. изготви доклад по чл. 54, ал. 2, несъответстващ на отчетната информация, предоставена от предприятието;

2. публично изнесе информация, свързана с дейността на проверяваното предприятие, която уронва неговия престиж;

3. наруши изискванията на националните стандарти за проверка и заверка на годишните счетоводни отчети.

(2) Наказанията по ал. 1 се налагат и на дипломиран експерт-счетоводител, който извършва заверка на годишни счетоводни отчети на предприятия, без да е член на Института на дипломираните експерт-счетоводители или в нарушение на забраните по чл. 54, ал. 4.

(3) Лице, което извършва заверка на годишен счетоводен отчет, без да е придобило или след като е изгубило правото за това, се наказва с глоба от 1200 лв. до 3600 лв..

(4) Актовете за нарушенията се съставят от дисциплинарната комисия, а наказателните постановления се издават от министъра на финансите.

(5) Наказателните постановления за наложени глоби и лишаване от права за определен срок се обжалват пред районния съд, а за лишаване от права завинаги – пред Върховния административен съд на Република България.

§ 1

Под предприятие по смисъла на чл. 1 се разбира икономически обособени юридически лица, еднолични търговци и неперсонифицирани дружества, които осъществяват разрешена от законите дейност.

§ 2

Под отчетен период по смисъла на този закон се разбира една календарна година (1 януари — 31 декември).

§ 3

Движението на счетоводните документи в предприятието — от момента на тяхното съставяне или постъпване до момента на предаването им в постоянния счетоводен архив, се осъществява по определен от главния счетоводител ред.

§ 4

Предпазливост по смисъла на чл. 5, точка 7 означава:

1. отчитане на действителния финансов резултат;

2. отчитане на всички предполагаеми рискове и евентуални загуби за бъдещи отчетни периоди;

3. отчитане обезценяването на средствата;

4. некомпенсиране на вземания и задължения.

§ 5

(1) Приходите на предприятието се формират от продажбите на продукция, стоки, услуги и използуването на ресурси на предприятието от трети лица (лихви, неустойки, лицензионни възнаграждения, насми, дивиденти и др.) при условие, че не съществуват причини за отказване на заплащането им.

(2) Когато съществуват причини да не се очаква изплащане, признаването на приходите следва да се отложи.

§ 6

(1) Разходите се формират от намалението на стойността на активи, начисляването на трудово възнаграждение, социални осигуровки, надбавки и др. в резултат на осъществена дейност в предприятието независимо от момента на тяхното изплащане.

(2) В основните производствени разходи не се включват финансовите и извънредните разходи, както и разходите за организация и управление на предприятието.

§ 7

(отменен)

Министерският съвет може да определя минимални амортизационни срокове за отделни групи дълготрайни материални активи.

§ 8

Националният сметкоплан, счетоводните стандарти, първичните счетоводни документи и методичните указания за счетоводството без тези за бюджетните предприятия се разработват и актуализират от Института на дипломираните експерт-счетоводители чрез възлагане от Министерството на финансите.

§ 9

Към Министерството на финансите се създава Национален съвет по счетоводство като консултативен орган с участието на професионалисти от висши училища, от Института на дипломираните експерт-счетоводители, от Съюза на счетоводителите в България, държавния и частния сектор на националната икономика.

§ 10

Законът влиза в сила от 1 април 1991 г. и отменя всички нормативни актове, които му противоречат.

§ 11

Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет.

Приложение 1 Приложение към чл. 40, ал. 1, т. 1 Баланс на . . . . . към 31 декември 199 . . . . . г.

(Актив) (Пасив) Раздели, групи, статии Сума (хил. лв.) Раздели, групи, статии Сума (хил. лв.) предходна година текуща година отчетна стойност коректив балансова стойност предходна година текуща година A 1 2 A 1 2 А. ДЪЛГОТРАЙНИ АКТИВИ I. Материални 1. Сгради, земи, гори и трайни насаждения 2. Машини, съоръжения и оборудване 3. Други 4. Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи А. СОБСТВЕН КАПИТАЛ I. Капитал 1. Основен капитал 2. Допълнителен (запасен) капитал II. Резерви A 1 2 A 1 2 II. Нематериални III. Печалба 1. Разходи за учредяване и разширяване 1. Неразпределена печалба от минали години 2. Продукти от научна и развойна дейност 2. Печалба от текущата година 3. Патенти, лицензии, концесии, ноу-хау, фирмени марки, търговски фонд и програмни продукти В. ПРИВЛЕЧЕН КАПИТАЛ I. Получени заеми 1. Краткосрочни заеми 2. Дългосрочни заеми 3. Облигационни заеми III. Финансови II. Задължения 1. Съучастия и дялове 1. Задължения към доставчици 2. Ценни книжа 2. Задължения, свързани с участия 3. Предоставени заеми 3. Задължения към персонала 4. Задължения към бюджета 5. Задължения по социалното осигуряване 6. Други задължения В. КРАТКОТРАЙНИ АКТИВИ III. Финансирания I. Материални запаси 1. За инвестиции 1. Материали 2. Други финансирания 2. Незавършено производство 3. Продукция, стоки и амбалаж 4. Млади животни и животни за угояване В. ПРИХОДИ ЗА БЪДЕЛИ ПЕРИОДИ II. Вземания 1. Вземания по продажби 2. Вземания, свързани с участия 3. Вземания по липси и начети 4. Съдебни и присъдени вземания 5. Други вземания III. Финансови средства 1. Парични средства в левове 2. Парични средства във валута 3. Движими ценности IV. Разходи за бъдещи периоди В. ВЗЕМАНИЯ ПО ЗАПИСАНИ ДЯЛОВИ ВНОСКИ Г. ЗАГУВА Сума на актива Сума на паства Д. ЗАДВАЛАНСОВИ АКТИВИ Г. ЗАДВАЛАНСОВИ ПАСИВИ

Приложение 2 Приложение към чл. 40, ал. 1, т. 2 Отчет за приходите и разходите

на . . . . . към 31 декември 199 . . . . . г. Наименование на разходите Сума (хил. лв.) предх. г. текуща г. Наименование на приходите Сума (хил. лв.) предх. г. текуща г. I. Разходи за дейността 1. Намаление на запасите от продукция, незавършено производство и разходи за бъдещи периоди 2. Разходи за материали и външни услуги: а) разходи за материали б) разходи за външни услуги 3. Разходи за персонала: а) заплати и други възнаграждения б) социални осигуровки и надбавки 4. Амортизация на дълготрайни материални и нематериални активи 5. Други разходи, в т. ч. намаление на стойността на материалните запаси 6. Отчетна стойност на продадените стоки Общо I: II. Финансови разходи 7. Лихви по кредити 8. Отрицателни разлики от ценни книжа: а) от продажби б) от обезценка 9. Отрицателни разлики от промяна на валутните курсове Общо II: III. Извънредни разходи 10. За операции по управлението 11. Други извънредни разходи Общо III: IV. Данъци 12. Данък върху печалбата 13. Други данъци Общо IV: ОБЩО РАЗХОДИ (I+II+III+IV): V. Резултат от отчетния мернод (печалба) ВСИЧКО (I+II+III+IV+V): I. Приходи от дейността 1. Нетен размер на приходите от продажби 2. Производствени субсидии 3. Дотации от бюджета 4. Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи по стопански начин 5. Увеличение на запасите от продукция, незавършено производство и разходи за бъдещи периоди 6. Други приходи Общо I: II. Финансови приходи 7. Приходи от лихви 8. Приходи от съучастия, в т. ч. от дивиденти 9. Положителни разлики от продажби на ценни книжа 10. Положителни разлики от промяна на валутните курсове Общо II: III. Извънредни приходи 11. От операции по управлението 12. Други извънредни приходи Общо III: ОБЩО ПРИХОДИ (I+II+III): IV. Резултат от отчетния мернод (загуба) ВСИЧКО (I+II+III+IV):

§ 4а

„Историческа цена“ по смисъла на чл. 5, т. 9 е стойността, по която активите, пасивите и капиталът се записват в момента на тяхното придобиване или възникване.