Решение № 2784 от 21.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2784 гр. ***, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно наказателно дело № 20251110216634 по описа за 2025 година

Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Производството е образувано жалбата на „***“ ООД с *** със седалище и адрес на управление в гр. *** в жилищен квартал ***, представлявано от управителката М.Н.К., по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за административните нарушения и наказания с пълномощник адвокат Т. Н. Н. от Софийската адвокатска колегия, срещу Наказателно постановление №799620-F783272, издадено на 29. ХI. 2024 година от Ю. С. Г. В. в качеството на изпълняваща длъжността директорка на Дирекция обслужване на Софийската териториална дирекция на Националната агенция за приходите с ЕИК по *** със седалище и адрес на управление в гр. *** на ул. „***, представлявано от директорката О.К.М..

Пълномощникът на жалбоподателя оспорва процесното наказателно постановление.

Навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Дейността на дружеството-жалбоподател попадала в хипотезата на чл. 41, т. т. 1 и 2 от Закона за данъка върху добавената стойност – спомагателни дейности в образованието, затова върху реализирания от жалбоподателя оборот не се дължал такъв данък.

В такъв смисъл били и указанията, съдържащи се в чл. 132, §1, б. „и“ от Директива 2006/112/ЕО, както и Указание №УК-5 на Министъра на финансите на Република България от 26. Х. 2010 година. От тях се прави извод, че за да се признае жалбоподателят за организация с предмет на дейност, сходен с училищата, не е необходимо издаване на 1 специално разрешение. Достатъчно било да се предоставят частни уроци върху учебния материал, както било сторено и от жалбоподателя.

Актът за установяване на административно нарушение бил съставен след изтичането на срока по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания. И актът, и издаденото въз основа на него наказателно постановление, не били издадени от компетентни органи.

Изложени са доводи, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28, ал. 1 от същия закон. Направено е искане за отмяна на наказателното постановление.

Жалбоподателят не се представлява в нито едно от двете проведени по делото открити съдебни заседания.

Наказващият орган, ответна страна по жалбата, се представлява в съдебно заседание от юрисконсулт К., който оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

2. КАТО ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО

И В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ

ПРИЕ СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено процесното наказателно постановление:

На 21. V. 2024 година свидетелката Д. П. В. с ЕГН**********, представя на Началничката на отдел „Регистрация“ на Софийската териториална дирекция на Националната агенция за приходите с ЕИК по *** представен по делото доклад, според когото основният предмет на дейност на дружеството-жалбоподател е обучение по математика и по български език и литература на ученици от II до XII клас и не попада в хипотезата на чл. 41, т. т. 1 или 2 от Закона за данък върху добавената стойност. Според показанията на свидетелката, същата установява, че жалбоподателят не е сред дружествата, регистрирани по Закона за предучилищното и училищното образование. Липсата на регистрация е установена от свидетелката чрез проверка в информационната система на Националната агенция за приходите. Свидетелката установява още, че за 2022 година жалбоподателят реализирал оборот от 118 915.00 лева, а за 2023 година – 292 044.05 лева.

Към доклада са приложени представени и по делото извлечения от сметки за финансовата 2023 и 2024 година.

На 23. V. 2024 година А. П. Г., главен инспектор по приходите при Софийската териториална дирекция на Националната агенция за приходите с ЕИК по *** издава представена по делото Резолюция за извършване на проверка №222692402592854. С нея определя свидетелката М. Р. Г. с ЕГН********** да извърши проверка за наличие на основания за регистрация на жалбоподателя по Закона за данък върху добавената стойност.

Разпоредената проверка е извършена на 30. VII. 2024 година от свидетелката М. Р. Г. с ЕГН**********, старши инспектор по приходите в Софийската териториална дирекция на 2

Националната агенция за приходите с ЕИК по *** по документи, видно от показанията .

Пак според показанията на свидетелката, от жалбоподателя били изискани доказателства за регистрация по Закона за данък върху добавената стойност и по Закона за предучилищното и училищното образование, но такива не били представени. Въз основа на горното е прието, че заявлението за регистрация по същия Закон е следвало да се подаде до 07. VI. 2023 година, но и към момента на проверката не е подадено.

На същата дата свидетелката издава представен по делото Акт за регистрация на дружеството-жалбоподател по Закона за данък върху добавената стойност №220422403442168 на основание чл. 96, ал. 1 от същия закон.

На 04. XI. 2024 година Е. С. П. в качеството на директорка на Софийската

Дирекция „Обслужване и данъчно-осигурителна практика“ при Централното управление на Националната агенция за приходите с ЕИК по *** издава представено по делото Решение №1442, с което потвърждава акт за регистрация на дружеството-жалбоподател по Закона за данък върху добавената стойност.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства, описани по-горе, както и от показанията на двете разпитани по делото свидетелки.

Всички събрани доказателства установяват еднозначно и безспорно установената по делото фактическа обстановка. Същите не се оспорват и от жалбоподателя.

2. По издаването на процесното наказателно постановление:

Административнонаказателното производство против жалбоподателя започва със съставяне на акта за установяване на административно нарушение №F783272 на 19. VIII.

2024 година от свидетелката М. Р. Г. с ЕГН**********, заемаща длъжността старши инспектор по приходите в Софийската териториална дирекция на Националната агенция за приходите.

Актът е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя в деня на съставянето.

Жалбоподателят се възползва и от възможността да подаде възражение по реда на чл. 44 от Закона за административните нарушения и наказания.

Въз основа на установеното в акта Ю. С. Г. В., директорка на Дирекция „Обслужване“ в Софийската териториална дирекция на НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ с ЕИК по *** на 29. ХI. 2024 година издава процесното наказателно постановление №799620F783272, в което възпроизвежда изцяло описаната в акта фактическа обстановка, излага мотиви, че не са налице основания за приложението на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания, и налага на жалбоподателя административно наказание имуществена санкция в размер от 1 000.00 лева на основание чл. 178 от Закона за данък върху добавената стойност за нарушение на чл. 96, ал. 1 от същия закон.

3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:

1. По допустимостта на жалбата:

3

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 16. ХII. 2024 година, а жалбата e подадена по електронен път чрез административнонаказващия орган на 30. ХII. 2024 година.

Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2. По основателността на жалбата:

По редовността на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление от външна страна.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, съгласно представените Заповеди, издадени съответно от Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите на 27. II. 2024 година под №ЗЦУ-384 и от Директорката на Софийската териториална дирекция на агенцията на 30. VI. 2015 година под №737, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма.

За да се произнесе по наведените в жалбата доводи за спазването на сроковете по чл.

34 от Закона за административните нарушения и наказания при издаването на акта за установяване на нарушението, съдът взе предвид следното:

Срокът за изготвяне на акта за установяване на административно нарушение е започнал да тече едва когато свидетелката Д. П. В. с ЕГН********** е извършила проверка на 21. V. 2024 година. Съдът достига до този извод, въпреки че облагаемият оборот на жалбоподателя е достигнал предвидения в чл. 96, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност размер още през 2023 година. Органите на Националната агенция за приходите нямат задължение да следят непрекъснато за възникване на задължения за регистрация по Закона за данъка върху добавената стойност за всички търговци. Затова и на тях е станало известно за възникването на това задължение и съответно за неизпълнението му едва след извършването на проверката. Актът е съставен на 19. VIII. 2024 година – преди изтичането на тримесечен срок от проверката. Оттук съдът извежда, че срокът по чл. 34, ал. 1, изречение II, предложение I от Закона за административните нарушения и наказания е спазен.

Обжалваното наказателно постановление е издадено на 29. XI. 2024 година – преди изтичането на преклузивния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания, макар и след изтичането на инструктивния 1месечен срок по чл. 52, ал. 1 от същия закон.

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени по тежест нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, възпроизведени в наказателното постановление, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице до 4 степен да не може да разбере кога, къде и какво нарушение е извършило. Спазени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 от Закона за административните нарушения и наказания, относно задължителните реквизити на акта и постановлението, доколкото се съдържат данни за: датата на извършване на нарушението, мястото на извършване на нарушението и законовите разпоредби, които са нарушени.

Налице е и точно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено.

По извършването на нарушението от обективна страна.

Според чл. 96, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност в редакцията, действала през 2023 и 2024 година, всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 100 000.00 лева или повече за период не подълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по същия закон.

Адресат на цитираното правило за поведение е всяко данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, а именно всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение на целите и резултатите от нея. Определение на последно въведеното понятие се открива в разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от същия закон, който определя като „независима икономическа дейност“ дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.