Решение № 3392 от 04.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3392 гр. София, 04.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА

СТЕФАНОВА при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20261110203475 по описа за 2026 година

Производството е образувано по жалба на „*****“ ООД, с ЕИК **********, представлявано от М. Н. К. с ЕГН **********, П. П. Б. с ЕГН ********** против наказателно постановление № 800805-F787732 от 06.12.2024 г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП София, с което на жалбоподателя на основание чл. 178 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 800 (осемстотин) лева за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.

В жалбата се съдържат твърдения, че издаденото наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че дружеството не е реализирало облагаем оборот, като дейността му представлява освободена доставка по смисъла на чл. 41, т. 1 и т. 2 от ЗДДС. Жалбоподателят се позовава и на практиката на Съда на ЕС разпоредбата на чл. 132, параграф 1, бука и) от Директива 2006/112 ЕО в тази връзка и акцентира върху принципа на примата, присъщ за правото на ЕС. По-нататък, жалбоподателят твърди, че не са спазени давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, като са направени и възражения по отношение на компетентността на актосъставителя и наказващия орган. По отношение на наказващия орган е направено оплакване, че неправилно в НП е посочено, че не е направено възражение срещу АУАН, както и че неправилно е преценил, че не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. С тези аргументи се иска отмяна на НП.

1

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Н., който в хода на съдебните прения прави уточнение, че дружеството не може да бъде регистрирано като Център за професионално обучение и Център за информация и професионално ориентиране, поради което е в обективна невъзможност да отговори на изискванията по чл. 41 от ЗДДС.

Посочва още, че преподаването на частни уроци на деца е в обществен интерес и следва да може подобна дейност, да се ползва от това да е освободена от ДДС. Пледира за отмяна на НП и претендира разноски.

Въззиваемата страна - Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП София, редовно призована, се представлява от юрк. Г., който пледира пред съда за потвърждаване на НП, тъй като нарушението е безспорно доказано и подробно описано и в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения. Претендира разноски.

Съдът като взе предвид депозираната жалба, възраженията на страните, както и събрания и приобщен доказателствен материал, намери за установено следното от фактическа страна:

На 05.08.2024 г., при извършена проверка, по повод възложена проверка по реда на чл. 102 от ЗДДС с резолюция №222692402889758/18.06.2024 г. за установяване на факти и обстоятелства за регистрация по ЗДДС, която обхваща периода 01.06.2022 г. - 31.05.2024 г., е установено, че дружество „*****" ООД с ЕИК **********, в качеството си на данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ не е подало заявление за регистрация по ЗДДС в законоустановения 7-дневен срок след изтичане на данъчния период, през който е достигнало облагаем оборот в размер на 100 000,00 лв. за период не по-дълъг от последните 12 месеца преди текущия месец. Нарушението е установено в сградата на отдел «Регистрация» при ТД НАП София, находяща се в *********, в хода на извършване на проверка на „*****" ООД с ЕИК **********, възложена с Резолюция за извършване на проверка № 222692402889758/18.06.2024 г. За резултатите от проверката е издаден Акт за регистрация № 220422403523461/05.08.2024 г. В хода на проверката, от представените счетоводни документи на дружеството опис на издадени приходни документи за периода 01.06.2022 г. - 31.05.2024 е установено, че „*****" ООД с ЕИК ********** е реализирало облагаем оборот за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС за периода 01.03.2023 г. 29.02.2024 г. задълж еното лице е реализирало облагаем оборот в размер на 106 525,69 лв., формиран от предоставяне на услуги по даване на уроци по математика и български език и литература.

При така установените факти, на 12.09.2024 г., свид. Л. Н., на длъжност „старши инспектор по приходите“ при ТД на НАП – София, съставила против санкционираното дружество акт за установяване на административно нарушение № AN № F787732 / 12.09.2024 г., като приела, че съгласно чл.96, ал.1 от ЗДДС (изм. - ДВ, бр. 58 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с 2 облагаем оборот 100 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. В случая ЗЛ „*****" ООД с ЕИК ********** е било длъжно да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 07.03.2024 г.,като нарушението е извършено на 08.03.2024 г. в гр. София, ул. "Аксаков" № 21, ТД на НАП София. Срещу акта постъпили писмени възражения в законоустановения срок.

Въз основа на съставения акт, било издадено и обжалваното наказателно постановление № 800805-F787732 от 06.12.2024 г. от Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП София, с което на жалбоподателя на основание чл. 178 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 800 (осемстотин) лева за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.

По доказателствата:

Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства и доказателствени средства : писмено възражение срещу акта за установяване на административно нарушение, решение № 1536 от 26.11.2024 г. на Директора на ОДОП София, акт за регистрация по ДДС, извлечение от регистъра на институциите от предучилищното образование, банкови извлечения, заповед № ЗЦУ384/27.02.2024 г. на Изпълнителния директор на Национална агенция по приходите, както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля Л. Н. Н..

Съдът кредитира показанията на свид. Л. Н. Н., доколкото същите са непротиворечиви както вътрешно, така и спрямо останалите доказателствени материали по делото, като от тях се установяват фактическите обстоятелства, които същата е посочила в акта за установяване на административно нарушение.

Горепосочените писмени доказателства и доказателствени средства са относими към предмета на доказване и спомагат за разкриване на обективната истина по делото. Предвид техния обективен характер и това, че същите водят до еднопосочни изводи относно фактите, съдът намери, че същите не следва да бъдат подлагани на фрагментарен анализ.

По допустимостта на жалбата:

Наказателното постановление е връчено на представител на санкционираното дружество на 16.12.2024 г. – установено, посредством придружаващата го разписка. Жалбата срещу него е депозирана на 30.12.2024 г., с оглед на което съдът намира, че е подадена в законоустановения 14-дневен срок. Същата е подадена от легитимиран субект – санкционираното дружество срещу акт, който подлежи на обжалване – наказателно постановление. С оглед изложеното, съдът намира жалбата за процесуално допустима.

По съществото на жалбата:

3

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

В хода на производството по въззивен съдебен контрол върху санкционния акт, съдът е длъжен да извърши проверка за правилното прилагане както на материалния, така и на процесуалния закон. В тази връзка, съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това органи, видно от приложените по делото заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на Изпълнителния директор на Национална агенция по приходите. При издаването на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. С оглед направеното възражение в жалбата за изтекъл срок, съдът намира за необходимо, че съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, когато става дума за данъчни нарушения, срокът за съставяне на акт за установяване на административно нарушение е специален и по-дълъг, а именно две години. Предвид това, съдът намери възражението за неоснователно. Формата и съдържанието на акта за установяване на административното нарушение и наказателното постановление съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като са описани точно и ясно обстоятелствата, при които е извършено нарушението, а словесното описание съответства на дадената правна квалификация. Колкото до датата, по отношение на която е направено възражение от жалбоподателя, съдът намира, че макар и непосочена изрично в акта за установяване на административно нарушение, същата е изводима от посочения в постановлението период, обозначен с начална и крайна дата, като изрично е посочен и срока за изпълнение, който е седемдневен. С оглед на това, съдът намира възражението на жалбоподателя в тази насока за неоснователно. Действително, наказващият орган е допуснал неточност по отношение на посоченото, че на са направени възражения срещу акта, но подобно нарушение не е от категорията на съществените и не би довело до ограничаване правото на защита на санкционирания субект. Още повече, че на друго място в постановлението, наказващият орган е посочил, че е взел предвид възражението, а и същото е приложено към преписката. С оглед тези аргументи, съдът намира възражението в тази насока за неоснователно.

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 100 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Съгласно разпоредбата на чл.

3, ал. 1 от ЗДДС, данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение на целите и резултатите от нея. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗДДС независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по 4 занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.

Служебна справка в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел установява, че предметът на дейност на санкционираното дружество включва организация и провеждане на образователни дейности в областта на подготовката на зрелостници и кандидат-студенти, други спомагателни дейности в областта на образованието; създаване и разпространение на образователни методики; организиране на курсове и консултантски услуги в областта на образованието, информационните технологии и управлението; търговско представителство и всички други дейности незабранени от закона. Съдът намира, че в конкретния случай, жалбоподателят извършва независима икономическа дейност, като по делото са налице доказателства, че в периода 01.06.2022 г. - 31.05.2024 г., санкционираното дружество е реализирало облагаем оборот в размер на 106 525,69 лв, като този оборот е формиран от предоставяните частни уроци.

Поради това е следвало да изпълни вмененото му с разпоредбата на чл. 96, ал.

1 от ЗДДС правно задължение като подаде заявление за регистрация.

Съдът констатира, че дружеството не попада в обхвата на нормата на чл.

41, т. 1 и 2 от ЗДДС, като съображенията за това са следните. За да се третира доставката като освободена, видно от текста на чл.41, т.2 от ЗДДС, то е необходимо да са изпълнени кумулативно следните условия: да се предоставя под формата на частни уроци и тези уроци да заместват училищното и университетското образование, предоставяно от организациите, посочени в т.1 на чл.41 от ЗДДС. Приложимостта на чл.41, т.2 от ЗДДС настоящия случай следва да се прецени с оглед относимата практика на Съда на ЕС Според Решение на СЕС по дело С-445/05, термините, използвани за обозначаване на случаите на освобождаване, подлежат на стриктно тълкуване, тъй като представляват дерогации от общия принцип, според който с ДДС се облага всяка услуга, предоставена възмездно от данъчнозадължено лице. Това се отнася и за случаите, които поставят специфични условия за ползване от това освобождаване и по-специално с условията, свързани с качеството или самоличността на икономическия оператор, който извършва услуги, спадащи към случаите на освобождаване. Изразът „частни уроци“ дава възможност да се направи разграничение между услугите, предоставяни от изрично посочените в чл.132, т.1, б „и“ от Директива 2006/112/ЕО и услугите в б. „й“ на същата разпоредба, които се предоставят от преподавателски кадри за тяхна сметка и на тяхна отговорност. В това решение е посочено още, че услугите могат да се ползват от освобождаване, само ако тези дейности представляват уроци, давани от преподавател за негова сметка и на негова отговорност и съответстващи на училищното или университетското образование. В процесния случай, тези преподаватели са осъществявали дейност, но не за своя собствена сметка, а за сметка на дружеството. Съгласно мотивите на решенията по дела С-699/15 и С-449/17), чл.132 от Директива 2006/112/ЕО предвижда освобождавания, целта на които е да се 5 благоприятстват някои дейности от обществен интерес. Тези освобождавания обаче не се отнасят до всички дейности от обществен интерес, а единствено до тези, които са изброени и съвсем подробно описани в посочения член.