Закон за българското гражданство

Чл. 1

Този закон определя условията и реда за придобиване, загубване и възстановяване на българското гражданство.

Чл. 2

Българското гражданство се урежда от Конституцията на Република България, от закона и от международните договори, които са в сила при настъпването на фактите или събитията, свързани с гражданството.

Чл. 3

Български гражданин, който е и гражданин на друга държава, се смята само за български гражданин при прилагането на българското законодателство, освен ако в закон е предвидено друго.

Чл. 4

Гражданство не може да се установява по съдебен ред.

Чл. 5

Сключването или разтрогването на брака между български гражданин и чужд гражданин или промяната на гражданството на единия от съпрузите по време на брака не променя по право гражданството на другия съпруг.

Чл. 6

6. Български гражданин по произход е всяко лице, на което родителите или единият родител е български гражданин.

Чл. 7

(1) Никой не може да бъде лишен от българско гражданство освен в случаите, изрично предвидени в този закон.

(2) Всеки има право на избор на гражданство.

Чл. 8

3. Чужд гражданин може да придобие българско гражданство, ако има постоянно пребиваване на територията на Народна република България не по-малко от пет години към деня на подаване на молбата.

Чл. 9

Български гражданин по произход е и всяко лице, което е припознато от български гражданин или чийто произход от български гражданин е установен със съдебно решение.

Чл. 10

10. Лице от българска народност може да придобие българско гражданство, без да са налице условията по чл. 8.

Чл. 11

Смята се, че е родено на територията на Република България дете, намерено на тази територия, чиито родители са неизвестни.

Чл. 12

(1) Лице, което не е български гражданин, може да придобие българско гражданство, ако към датата на подаване на молбата за натурализация:

1. е пълнолетно;

2. преди не по-малко от 5 години е получило разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване в Република България;

3. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер от български съд и срещу него няма образувано наказателно производство за такова престъпление, освен ако е реабилитирано;

4. има доход или занятие, което му дава възможност да се издържа в Република България,

5. владее български език, което се установява по ред, определен с наредба на министъра на образованието и науката.

(2) Не се изисква освобождаване от досегашното им гражданство за:

1. лица – съпрузи на български граждани;

2. граждани на държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария;

3. граждани на държави, с които Република България има сключени договори, с които се установява взаимност.

Чл. 12а

(отменен)

(1) Лице, което е получило разрешение за постоянно пребиваване в Република България на основание чл. 25, ал. 1, т. 6, 7 или 8 или като член на семейството на такова лице, или чл. 25, ал. 1, т. 13 – във връзка с чл. 25в, ал. 2, т. 2 или 3, или чл. 25, ал. 1, т. 16 от Закона за чужденците в Република България, може да придобие българско гражданство, ако отговаря на условията по чл. 12, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4.

(2) Лице, което не е български гражданин, съпруг е на лице, получило разрешение за постоянно пребиваване в Република България на основание чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 13 или 16 от Закона за чужденците в Република България, и не по-малко от три години преди датата на подаване на молбата за натурализация е получило разрешение за постоянно пребиваване в Република България, може да придобие българско гражданство, ако отговаря на изискванията по чл. 12, ал. 1, т. 1, 3 и 4 и съпругът е придобил българско гражданство по натурализация по чл. 14а, ал. 1.

Чл. 13

13. Бежанец, който е чужд гражданин или е без гражданство или с неизвестно гражданство, ако се установи на постоянно или дългосрочно пребиваване в Народна република България, може да придобие българско гражданство, без да са налице условията по чл. 8.

Чл. 13а

(1) Лице, получило статут на бежанец или убежище преди не по-малко от три години към датата на подаване на молбата за натурализация, може да придобие българско гражданство, ако отговаря на условията по чл. 12, ал. 1, т. 1, 3, 4 и 5.

(2) Лице, получило хуманитарен статут преди не по-малко от пет години към датата на подаване на молбата за натурализация, може да придобие българско гражданство, ако отговаря на условията по чл. 12, ал. 1, т. 1, 3, 4 и 5.

Чл. 14

Лице без гражданство може да придобие българско гражданство, ако отговаря на условията по чл. 12, ал. 1, т. 1, 3, 4 и 5 и преди не по-малко от 3 години към датата на подаване на молбата за натурализация има разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване в Република България.

Чл. 14а

(отменен)

(1) Лице, което не е български гражданин и отговаря на условията по чл. 12, ал. 1, т. 1 и 3, може да придобие българско гражданство по натурализация, ако:

1. преди не по-малко от една година е получило разрешение за постоянно пребиваване в Република България на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 или 7 от Закона за чужденците в Република България и:

2. преди не по-малко от една година е получило разрешение за постоянно пребиваване в Република България на основание чл. 25, ал. 1, т. 13 във връзка с чл. 25в, ал. 2, т. 1 от Закона за чужденците в Република България, през която извършените и въведени в експлоатация инвестиции са поддържани над минималния праг за издаване на сертификат за инвестиция клас А по реда на Закона за насърчаване на инвестициите, което се удостоверява от Министерството на икономиката.

3. преди не по-малко от една година е получило разрешение за постоянно пребиваване в Република България на основание чл. 25, ал. 1, т. 16 от Закона за чужденците в Република България, увеличило е инвестицията при същите условия на закона до най-малко 1 000 000 лв. и в резултат от инвестициите са разкрити най-малко общо 20 нови работни места за български граждани.

(2) В случаите по ал. 1, т. 2 българското дружество не трябва да:

1. е обявено в несъстоятелност или в открито производство по несъстоятелност, или сключило извънсъдебно споразумение с кредиторите си по смисъла на чл. 740 от Търговския закон;

2. е в производство по ликвидация;

3. има парични задължения към държавата или към община по смисъла на чл. 162, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията;

4. има неизплатени трудови възнаграждения към работници и служители, установени с влязло в сила наказателно постановление.

(3) Проверката и контролът на всички обстоятелства и условия по ал. 1, т. 2 се осъществяват въз основа на заверени от одитор, регистриран по Закона за независимия финансов одит, годишни финансови отчети и доклади за дейността на предприятието, справки от Националната агенция за приходите, общините, както и други относими документи, представени от лицето по ал. 1 или събрани служебно.

(4) Редът за установяването и последващият контрол на обстоятелствата и условията по ал. 1, осъществяван от Министерството на икономиката и от Българската агенция за инвестиции, се определят с наредба на министъра на икономиката.

Чл. 15

(1) Лице, което не е български гражданин, може да придобие българско гражданство по натурализация, без да са налице условията по чл. 12, ал. 1, т. 2, 4, 5 и 6, ако отговаря на едно от следните изисквания:

1. е от български произход;

2. осиновен е от български гражданин.

3. единият му родител е български гражданин или е починал като български гражданин.

(2) В производството за придобиване на българско гражданство по натурализация по ал. 1, т. 1 с молбата се представят официални документи, издадени от български или чуждестранни органи, с които молителят удостоверява, че има родствена връзка с поне едно лице – негов възходящ до трета степен включително, което е от български произход. Документите трябва да съдържат информация за имената на възходящия и родствената му връзка с молителя.

(3)

Чл. 16

Лице, което не е български гражданин, може да придобие българско гражданство, без да са налице условията по чл. 12, ако Република България има интерес от натурализацията му или ако лицето има особени заслуги към Република България в обществената и икономическата сфера, в областта на науката, технологията, културата или спорта.

Чл. 17

Децата до 14-годишна възраст придобиват българско гражданство, ако родителите им или преживелият от тях приемат българско гражданство или ако само един от родителите им стори това, в случай че другият е български гражданин. При същите условия децата от 14- до 18-годишна възраст придобиват българско гражданство, ако поискат това.

Чл. 18

(1) Деца до 14-годишна възраст, на които само единият от родителите е български гражданин, в случай че нямат българско гражданство, могат да станат български граждани, без да са налице условията по чл. 12, ако двамата родители или преживелият от тях дадат писмено съгласие за това. Не се изисква съгласието на родител, който е лишен от родителски права. При същите условия могат да придобият българско гражданство и децата от 14 до 18 години, ако поискат това.

(2) При условията на ал. 1 могат да придобият българско гражданство и лица, осиновени от български гражданин при условията на пълно осиновяване.

Чл. 19

Молбата на лице, което отговаря на условията за придобиване на българско гражданство по натурализация, се отхвърля, ако с оглед на поведението му съществуват сериозни причини да се смята, че молителят представлява заплаха за обществения ред, обществения морал, общественото здраве или за националната сигурност.

Чл. 20

20. От българско гражданство може да бъде лишено лице, извършило тежко престъпление против Народната република, с което увреди сигурността или интересите на страната. Лишаването от българско гражданство може да се постанови само по отношение на лице, което се намира в чужбина. Лишаването от гражданство на единия съпруг не променя гражданството на другия съпруг и децата. На лице, лишено от българско гражданство, може да се отнеме имуществото или част от него в полза на държавата. За осигуряване отнемането на имуществото могат да се налагат запори и възбрани и да се вземат други обезпечителни мерки. Държавата отговаря до размера на стойността на отнетото имущество за задълженията на лишения от българско гражданство към трети лица, възникнали до издаването на указа на Държавния съвет по чл. 27.

Чл. 21

21. Гражданството на лице, освободено от българско гражданство, може да бъде възстановено по негова молба.

Чл. 22

(1) Натурализация, въз основа на която е придобито българско гражданство, може да бъде отменена, ако лицето:

1. си е послужило с данни или факти, станали основание за придобиване на българско гражданство, за които е установено по съдебен ред, че са неверни, и/или

2. е укрило данни или факти, които, ако са били известни, биха били основание за отказ за придобиване на българско гражданство и/или.

3. не е уведомило за настъпила промяна по чл. 32а,

4.

(2) Отмяната на натурализацията е допустима само до изтичане на 10 години от придобиване на българското гражданство освен в случаите, когато данните и фактите по ал. 1, т. 1 и 2 или промяната по т. 3 се отнасят до участие на лицето в тероризъм, и при условие че лицето не остава без гражданство.

Чл. 23

(отменен)

Отмяната на натурализацията на единия съпруг не отменя натурализацията на другия съпруг и на децата, освен ако те са получили българското гражданство въз основа на същите неверни или укрити данни или факти.

Чл. 24

Лице, което е придобило българско гражданство по натурализация, може да бъде лишено от него, ако е осъдено с влязла в сила присъда за тежко престъпление против републиката, при условие че се намира в чужбина и не остава без гражданство.

Чл. 25

25. Придобиване на българско гражданство по натурализация, освобождаване от българско гражданство и възстановяване на българско гражданство става по молба на заинтересуваното лице. За малолетните молбата се подава от техните родители или настойници, а за непълнолетните тя се приподписва от родителите или попечителите им. При несъгласие между непълнолетните и родителите или попечителите им, както и при несъгласие между родителите министърът на правосъдието решава дали да се даде ход на молбата. Не се изисква съгласието на родител, който е лишен от родителски права или когато това се налага с оглед интересите на детето.

Чл. 26

(1) Гражданството на лице, освободено от българско гражданство, може да бъде възстановено по негова молба, ако:

1. не е осъждано с влязла в сила присъда за умишлено престъпление в държавата, в която живее, или в Република България, и

2. не представлява заплаха за обществения ред, обществения морал, общественото здраве или за националната сигурност.

3. преди не по-малко от 3 години към датата на подаване на молбата за възстановяване има разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване в Република България.

(2) Гражданството на лицата от български произход може да бъде възстановено при условията на ал. 1, т. 1 и 2.

Чл. 27

Българско гражданство се дава, възстановява и отнема с указ на Държавния съвет.

Чл. 28

(1) При възстановяване на българското гражданство на родителите български граждани стават и децата им, ненавършили 14-годишна възраст. Децата от 14- до 18-годишна възраст стават български граждани, ако и те са поискали това.

(2) Когато възстановяването се иска само от единия родител, децата могат да придобият българско гражданство при условията на ал. 1 само ако и другият родител е дал съгласието си. Съгласието на родителя не се изисква, когато той е лишен от родителски права.

Чл. 29

(1) Придобиване на българско гражданство по натурализация, освобождаване от българско гражданство и възстановяване на българско гражданство се извършва по молба на заинтересуваното лице, подадена лично в Министерството на правосъдието или в дипломатическото или консулското представителство на Република България. Дипломатическото или консулското представителство на Република България задължително дава мотивирано становище по молбата.

(2) За малолетните молбата се подава от техните родители или настойници, а за непълнолетните тя се приподписва от родителите или от попечителите им. Не се изисква съгласието на родител, който е лишен от родителски права.

(3) При подаването на документите с молителя се провежда интервю. За малолетните интервю се провежда с техните родители или настойници. При провеждане на интервю с непълнолетни те се придружават от родителите или попечителите им.

(4) Когато е необходимо да се изяснят факти и обстоятелства по представените с молбата документи по чл. 15, ал. 2, министърът на правосъдието може да изиска от молителя да представи допълнителни документи в 14-дневен срок от уведомяването му или да възложи на Консултативния съвет при Държавната агенция за българите в чужбина да установи дали молителят има български произход.

(5) Когато с молбата за придобиване на българско гражданство по натурализация по чл. 15, ал. 1, т. 1 не се представят документите по чл. 15, ал. 2, производството се прекратява.

(6) Консултативният съвет се произнася с мотивирано положително или отрицателно становище в двумесечен срок от възлагането, като взема предвид дали молителят ползва български език, самоопределя ли се като лице от български произход, както и дали за него е налице поне едно от следните обстоятелства:

1. част е от българска общност или българско малцинство в друга държава;

2. произхожда от населено място, което е било част от българската държава в миналото или Българската екзархия;

3. има възходящи, които са носители на българската традиционна фамилна именна система.

(7) Устройството, организацията и дейността на Консултативния съвет при Държавната агенция за българите в чужбина се определят с правилник, приет от Министерския съвет.

Чл. 30

(1) Предложение за придобиване на българско гражданство по чл. 16 се прави от министъра, отговарящ за съответната област, в която Република България има интерес от натурализацията на лицето или в която то има особени заслуги. Лицето, което ще придобива българско гражданство, трябва да е дало предварително писмено съгласие за това.

(2) Предложението по ал. 1 се мотивира и в него се посочва конкретният интерес на Република България от натурализацията на лицето или конкретният му принос в съответната област, в която лицето има особени заслуги.

Чл. 31

(1) Предложение за отмяна на натурализация или за лишаване от българско гражданство се прави от главния прокурор.

(2) Ако са налице условията по чл. 22 или 24, министърът на правосъдието и правната евроинтеграция може и сам да направи предложение за отмяна на натурализация или за лишаване от българско гражданство.

Чл. 32

(1) Молбата и предложенията по чл. 29, 30 и чл. 31, ал. 1 се отправят до министъра на правосъдието и правната евроинтеграция.

(2)

(3) Молбата и документите, които се прилагат към нея, трябва да бъдат написани на български език.

Чл. 32а

(1) Лицето по чл. 29, ал. 1 е длъжно в едномесечен срок от настъпването на промяната във фактите и обстоятелствата, които са свързани с придобиване на българско гражданство по натурализация, освобождаване от българско гражданство или възстановяване на българско гражданство, да уведоми Министерството на правосъдието и да представи документите, доказващи промяната.

(2)

Чл. 33

(1) При Министерството на правосъдието има Съвет по гражданството, който се състои от председател – заместник-министър на правосъдието и правната евроинтеграция, и членове – по един представител на Министерството на правосъдието, Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването, Министерството на икономиката, Държавна агенция „Национална сигурност“, Държавна агенция за българите в чужбина и Държавна агенция за бежанците.

(2) На заседанията на Съвета по гражданството може да присъства представител на Президента на Република България.

(3) Съветът по гражданството дава мнение по молбите и предложенията, свързани с българското гражданство след писмени становища на Министерството на вътрешните работи и на Държавна агенция “Национална сигурност”.

(4) Когато е необходимо да се изяснят факти и обстоятелства, свързани с представените доказателства по молбите и предложенията или с обстоятелствата по чл. 19, Съветът по гражданството може да изиска от молителите да представят допълнителни документи или да възложи на представителя на съответната институция по ал. 1 да извърши проверка. Срокът за представяне на документите и за извършване на проверката е три месеца, а в случаите по чл. 16 – един месец. В този случай сроковете по чл. 35, ал. 1 спират да текат.

(5) Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция определя поименния състав на Съвета по гражданството по предложение на ръководителите на съответните ведомства по ал. 1 и издава правилник за дейността му.

Чл. 34

Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция въз основа на мнението на Съвета по гражданството прави предложение до Президента на Република България за издаване на указ или за отказ за издаване на указ за придобиване, възстановяване, освобождаване или лишаване от българско гражданство, както и за отмяна на натурализация.

Чл. 35

(1) Министърът на правосъдието прави предложение за издаване на указа по чл. 34 в срок до:

1. дванадесет месеца - по молбите за придобиване на българско гражданство по натурализация;

2. девет месеца - по молбите на лица от български произход за придобиване на българско гражданство по натурализация;

3. шест месеца - по молбите за възстановяване на българско гражданство;

4. шест месеца - по молбите за освобождаване от българско гражданство;

5.

6. три месеца - по предложенията за придобиване на българско гражданство по чл. 16, както и за отмяна на натурализация или за лишаване от българско гражданство.

7. един месец – по предложенията за отмяна на натурализацията или за лишаване от българско гражданство, когато данните и фактите по чл. 22, ал. 1, т. 1 и 2 се отнасят до участие на лицето в тероризъм или влязлата в сила присъда е за престъпления по чл. 114а – 114т от Наказателния кодекс

(2) Сроковете по ал. 1 текат от постъпването на молбата или предложението в Министерството на правосъдието, съответно от датата на отстраняване на нередовностите.

(3) Становищата на Министерството на вътрешните работи и на Държавна агенция „Национална сигурност“ постъпват в Министерството на правосъдието:

1. по ал. 1, т. 1 - в срок не по-късно от три месеца преди изтичането на срока - за Министерството на вътрешните работи, съответно три месеца преди изтичането на срока - за Държавна агенция „Национална сигурност“;

2. по ал. 1, т. 2 - в срок не по-късно от три месеца преди изтичането на срока - за Министерството на вътрешните работи, съответно три месеца преди изтичането на срока - за Държавна агенция „Национална сигурност“;

3. по ал. 1, т. 3 - в срок не по-късно от четири месеца преди изтичането на срока - за Министерството на вътрешните работи, съответно два месеца преди изтичането на срока - за Държавна агенция „Национална сигурност“;

4. по ал. 1, т. 5 – в срок не по-късно от 4 месеца преди изтичането на срока – за Министерството на вътрешните работи, съответно два месеца преди изтичането на срока – за Държавна агенция „Национална сигурност“;

5. по ал. 1, т. 6 - в срок не по-късно от два месеца преди изтичането на срока - за Министерството на вътрешните работи, съответно един месец преди изтичането на срока - за Държавна агенция „Национална сигурност“.

6. по ал. 1, т. 7 – не по-късно от 20 дни преди изтичането на срока – за Министерството на вътрешните работи, съответно 10 дни преди изтичането на срока – за Държавна агенция „Национална сигурност“.

(4) Министерството на вътрешните работи и Държавна агенция „Национална сигурност“ представят актуализирани становища в Министерството на правосъдието най-късно в деня на заседанието на Съвета по гражданството, когато след изразяване на първоначалните им писмени становища е настъпила промяна във фактите и обстоятелствата.

(5) Непроизнасянето на министъра на правосъдието в сроковете по ал. 1 и прекратяването на производството пред него подлежи на обжалване пред Административния съд – София област по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът проверява само движението на производството и се произнася с определение, което е окончателно.

Чл. 36

Придобиването на българско гражданство по натурализация, възстановяването на българско гражданство, освобождаването и лишаването от гражданство и отмяната на натурализация се извършват с указ на Президента на Република България. Указът влиза в сила от деня на издаването му.

Чл. 37

(1) За промените в гражданството на лицата Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция издава удостоверение.

(2) След получаване на указа по чл. 36 Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция уведомява:

1. общините или кметствата, където се съхранява актът за раждане на лицето - за вписване на промените в гражданството в регистъра за гражданско състояние;

2. общините или кметствата, където е постоянният адрес на лицето – за вписване на промените в гражданството в регистъра на населението;

3. Министерството на вътрешните работи и Министерството на външните работи – за издаване или изземване на български лични документи.

Чл. 38

В Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция се водят:

1. дневник за молбите и предложенията за придобиване на българско гражданство, за отмяна на натурализация, за възстановяване, за освобождаване и за лишаване от българско гражданство;

2. регистър на лицата, придобили българско гражданство по натурализация;

3. регистър на лицата, загубили българско гражданство;

4. регистър на лицата с възстановено българско гражданство.

Чл. 38а

Държавната агенция за българите в чужбина създава и води електронен регистър с данни на лицата, за които Консултативният съвет е установявал български произход. Редът за воденето, съхранението и достъпа до регистъра се определя с наредба на Министерския съвет.

Чл. 39

(1) По заявление на заинтересуваното лице Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция издава удостоверение за гражданство, в което се посочва дали лицето е или не е български гражданин съгласно регистрите, които се водят в министерството. Удостоверението се издава в 30-дневен срок от постъпването на документите в Министерството на правосъдието.

(2) Удостоверението по ал. 1 има срок на валидност 1 година от издаването му.

Чл. 40

(1) Информация за гражданството на лицата могат да искат:

1. лицето, данни за гражданството на което се съхраняват, а след смъртта му – неговите наследници;

2. органите на съдебната власт, министерствата и органите на местното самоуправление и местната администрация в рамките на тяхната компетентност и в случаите, определени със закон.

(2) Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция осигурява опазването и съхраняването на документите, свързани с гражданството.

Чл. 41

(1) Ведомствата, общините и кметствата са длъжни да предоставят на Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция при поискване данни или становища във връзка с производството по българското гражданство.

(2) Министерството на правосъдието има право на безплатен достъп до Национална база данни „Население“, поддържана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Редът, начинът и обхватът на данните, до които се предоставя достъп, се определят със споразумение между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на правосъдието.

§ 1

При разногласие между родителите, както и при разногласие между непълнолетните и родителите или попечителите им в случаите по чл. 18, 21, 28 и 29 спорът се решава от районния съд, чието решение е окончателно.

§ 2

По смисъла на този закон:

1. „Лице от български произход“ е лице, на което поне единият възходящ е българин.

2. „Лице, постоянно живеещо в чужбина“ е лице, което живее извън Република България повече от девет месеца през всяка календарна година, освен ако пребиваването в чужбина е в изпълнение на държавна служба от лицето или съпруга му или е свързано само с обучение.

§ 3

С влизането в сила на този закон се възстановява българското гражданство на лица, които са лишени от българско гражданство по Закона за българското поданство от 1940 г. и по Закона за българското гражданство от 1948 г.

§ 4

Възстановява се българското гражданство на български граждани, освободени от българско гражданство, без да са направили искане за това, и изселили се в страни, с които България не е сключила изселнически спогодби, ако в едногодишен срок от влизането в сила на този закон направят формално искане до министъра на правосъдието и правната евроинтеграция. Когато лицата живеят в чужбина, исканията могат да се правят чрез дипломатическите или консулските представителства на Република България.

§ 5

Молбите, подадени до влизането в сила на този закон, се разглеждат и решават при досегашните условия и по досегашния ред.

§ 5а

Гражданите на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, подали молби за придобиване на българско гражданство до 31 декември 2020 г., се ползват с правата на граждани на държава – членка на Европейския съюз, по чл. 12, ал. 2, т. 2.

§ 6

Този закон отменя Закона за българското гражданство (обн., ДВ, бр. 79 от 1968 г.; изм., бр. 36 от 1979 г., бр. 64 от 1986 г. и бр. 38 от 1989 г.).

§ 7

(1) Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция издава наредба за прилагането на глава пета.

(2) За извършваните действия и издаваните документи в производството във връзка с българското гражданство се събират такси в размери, определени с тарифа на Министерския съвет.

§ 8

(1) Този закон влиза в сила 3 месеца след обнародването му в „Държавен вестник“.

(2) В срока по ал. 1 министърът на правосъдието и правната евроинтеграция и министърът на образованието и науката издават актовете по прилагането на закона.

§ 9

Изпълнението на закона се възлага на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция. вещи с цел препродажба в първоначален, преработен или обработен вид, продажба на стоки от собствено производство, търговско представителство и посредничество в страната и в чужбина, външнотърговски сделки и услуги, транспортно-спедиторски услуги, комисионни, спедиционни и превозни сделки, пътнически и товарен таксиметров транспорт, международен автомобилен транспорт, складови и лицензионни сделки, стоков контрол, сделки с интелектуална собственост, хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни и импресарски услуги, покупка, строеж и обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба, лизинг, охранителна дейност, както и други сделки и услуги, незабранени със закон“. строителство – Хасково“ – ЕАД, в акционерно дружество „Водно строителство – Хасково“ – АД, със седалище и адрес на управление Хасково, бул. Раковски 1, с предмет на дейност: строителство, инженеринг за техническа помощ, проектиране, маркетинг и други незабранени със закон дейности, и с капитал 50 559 000 лв. Дружеството е със съвет на директорите в състав: Георги Петров Велев, Стефан Димитров Петров и Катя Вълева Митева, и се представлява от изпълнителния директор Стефан Димитров Петров.