Определение № 2805 от 04.06.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1116/2026
- Вид
- Определение № 2805
- Подписан
- 04.06.2026
- В сила
- 18.06.2026
- Състав
- Светла Величкова Пенева, Деница Славова, Красимир Тодоров Василев
Цитирани разпоредби
- член 130 · Граждански процесуален кодекс
- член 235 · Граждански процесуален кодекс
- член 274, алинея 3, точка 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 278 · Граждански процесуален кодекс
- член 542, алинея 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 543, точка 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 39 · Закон за българското гражданство
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2805 гр. Варна, 04.06.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Светла В. Пенева
Членове:
Красимир Т. Василев
Деница Славова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20263100501116 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по частна жалба на М.Т. чрез адвокат Г. П. против определение № 400 от 27.04.2026 г., постановено по гр.д.№ 27 по описа за 2026 г. на Районен съд – Провадия, четвърти състав, с което е прекратено производството по делото на основание член 130 от ГПК.
В частната жалба се излага, че обжалваното определение необосновано и незаконосъобразно. Сочи, че частната жалбоподателка иска да се постанови да се състави акт за раждане на баща й А.И.Х., роден на 01.07.1910 г. в град Провадия, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че актът за раждане представлява императивно изискуем документ съгласно Наредба № 1 от 1999 г. за приложение на глава пета от Закона за българското гражданство /ЗБГ/ във връзка с член 39 от ЗБГ при подаване на заявление до министъра на правосъдието за установяване наличието или липса на българско гражданство у едно лице. В тази връзка излага, че административното производство по член 39 от ЗБГ няма за предмет натурализация на лицето, както е възприел първоинстанционния съд. Иска се да бъде отменено обжалваното определение и делото да се върне на Районен съд – Провадия за продължаване на съдопроизводствените действия.
1
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в частната жалба, и прецени събраните доказателства на основание член 235 от ГПК, счита за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото пред Районен съд – Провадия е образувано по молба на Мердийе Тюфенк - гражданка на Република Турция, родена на 12.07.1947 г. - за приемане за установено по отношение на Община Провадия, че А.И.Х. е роден на 01.07.1910 г. в град Провадия от майка Х и баща И., починал на 07.10.1991 г., и задължаване на Община Провадия да състави акт за раждане на А.И.Х..
В молбата се излага, че молителката М.Т. е родена на 12.07.1947 г. в Бьолжеккьою/Турция от баща А.И.Х., роден в град Провадия и изселил се в Република Турция през 1926 г., където е придобил турска фамилия Б.. В турските регистри за гражданско състояние баща й бил вписан като роден в Провадия на 01.07.1910 г., за който юридически факт обаче семейството й не разполагало с акт за раждане. Твърди, че към настоящия момент има правен интерес да се снабди с акт за раждане на баща си, тъй като той й е нужен за ползване на административна услуга пред Министерство на правосъдието /МП/ - запитване за установяване наличие или липса на българско гражданство, а за установяване на този факт е необходимо да се представят съответните документи, като един от тях е акт за раждане на баща й от България.
Ангажираните от молителката доказателства и служебно изисканите от съда установяват, че в Община Провадия, Община Ветрино и Община Дългопол /справките от Община Ветрино и Община Дългопол са изискани от първоинстанционния съд с оглед различния териториален обхват на Провадийска околия във времето/ няма данни в регистрите им за лице А.И.Х..
В издадения от Република Турция акт за смърт и извлечение от регистъра по гражданска регистрация се установява, че бащата на молителката е вписан 2 в регистрите като роден на 01.07.1910 г. в град Провадия и починал на 07.10.1991 г. в Турция.
Видно от представените към молбата писмени доказателства частната жалбоподателка е турски гражданин, живуща в Турция, както и че през 1926 г. семейството на баща й е напуснало България и се е установило в Турция, където баща й А. Б. е получил турско гражданство, а на 07.10.1991 г. е починал.
В съответствие с изискванията на член 543, точка 1 от ГПК в молба ищцата е изложила с каква цел иска да бъде установен съответния факт, като е посочила, че това й е необходимо за ползване на административна услуга по член 39 от ЗБГ пред МП - запитване за установяване наличие или липса на българско гражданство.
Правният интерес е положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, който произтича от конкретните обстоятелства на възникналия правен спор, а за наличието му съдът следи служебно.
Съгласно установената и трайна съдебна практика процесуално недопустима е молба по член 542, алинея 1 от ГПК, подадена от наследник, който иска съдът с охранителното решение да установи факта на раждане на неговия наследодател, както и да разпореди издаването на акт за раждане на наследодателя в случаите, когато молителят - наследник обосновава правния си интерес за това единствено с евентуално възникване на негови субективни граждански права, произтичащи от този факт, в случая - с оглед запитване за установяване наличие или липса на българско гражданство. В този смисъл е и практиката на ВКС – решение № 50013 от 08.02.2023 г., постановено по гр.д.
№ 948/2022 г. - IV ГО; решение № 134 от 22.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 2252/2019 г. - IV ГО; определение № 2994 от 13.06.2024 г., постановено по гр.д.№ 755/2024 г. - IV ГО.
Поради изложените съображения и идентичните крайни изводи, макар и с различни мотиви, на първоинстанционния и въззивния съд обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
С оглед гореизложеното и на основание член 278 от ГПК, настоящият състав 3 на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 400 от 27.04.2026 г., постановено по гр.д.№ 27 по описа за 2026 г. на Районен съд – Провадия, четвърти състав, с което е прекратено производството по делото на основание член 130 от ГПК.
Определението може да бъде обжалвано с частна касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен съд при условията на член 274, алинея 3, точка 1 от ГПК в едноседмичен срок от връчването му на молителката.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4