Определение № 2191 от 19.07.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2191 гр. София, 19.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20258002902568 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

С решение № 552 от 09.05.2024г. по в.гр.д. № 3316/2022г. на Апелативен съд – София, като е отменено частично и е потвърдено частично решение № 262648 от 04.08.2022г. по гр.д. № 5776/2019г. на Софийски градски съд, като краен резултат М. А. Т. е осъден да заплати на „Банка ДСК“ АД на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430 от ТЗ следните произтичащи от Договор за ипотечен кредит от 30.09.2008г. парични суми: главница в размер на 169 870.

04 лева, със законната лихва за забава от 25.04.2019г. до окончателното плащане; договорна лихва в размер на 43 636. 96 лева, начислена за периода от 25.04.2016г. до 24.04.2019г., лихва за забава в размер на 49. 04 лева, начислена за периода от 25.04.2016г. до 24.04.2019г., както и 417. 62 лева заемни такси.

В останалата част предявените от банката искове са отхвърлени – за сумата от 1 830. 69 лева главница, съответно до пълния предявен размер на вземането от 171 700. 73 лева; за сумата от 108 156. 24 лева договорна лихва, съответно до пълния предявен размер от 151 793. 20 лева и за периода от 30.11.2010г. до 24.04.2016г., както и за сумата от 1 370. 24 лева заемни такси, при предявен размер на вземането от 1 787. 86 лева.

1

С подадена касационна жалба „Банка ДСК“ АД обжалва въззивното решение в частта на отхвърления като погасен по давност иск за неизплатената договорна лихва в размер от 108 156. 24 лева, представляваща разликата между претендираните от банката 151 793. 20 лева и присъдените 43 636. 96 лева. Според касатора в тази част решението е неправилно. Касае се за едно вземане и крайният срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в който е обявена предсрочната изискуемост по договора за кредит. Договорната лихва, която представлява цената на ползваната парична сума, и която е включена в дължимата анюитетна вноска, се погасява заедно с нея, т.е. с общата петгодишна давност.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното решение е допустимо поради разрешаването на значим по делото материалноправен въпрос в протИ.речие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Поставеният от „Банка ДСК“ АД въпрос е: „Приложима ли е тригодишната погасителна давност по отношение на вземанията за възнаградителна договорна лихва, начислена по и на основание договор за банков кредит?“.

Според касатора въззивното решение е постановено в протИ.речие с решение № 106 от 20.06.2017г. по гр.д. № 60152/2016г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 38 от 26.03.2019г. по т.д. № 1157/2018г. на ВКС,ТК, ІІ т.о., решение № 50173 от 13.10.2022г. по гр.д. № 4674/2021г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 65 от 06.07.2018г. по т.д. № 1556/2017г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 28 от 05.04.2012г. по гр.д. № 523/2011г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 261 от 12.07.2011г. по гр.д. № 795/2010г. на ВКС,ГК, ІV г.о.

От насрещната страна по жалбата М. А. Т. не е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК.

Срещу въззивното решение в частта на уважените искове по чл. 79, ал. 1 2 от ЗЗД, вр. чл. 430 от ТЗ е подадена касационна жалба от М. А. Т..

Оплакванията са, че въззивният съд не е обсъдил направените възражения относно нищожността на клаузите в договора за кредит и общите условия относно възможността на банката едностранно да изменя лихвения процент по кредита. Не е било обсъдено също възражението за погасяване по давност изцяло или на част от главницата по кредита. Клаузите за едностранно изменение на лихвения процент по договора за кредит се явяват нищожни.

Банката е обезпечила за себе си правото произволно по самостоятелна преценка да изменя БЛП, като го увеличава със ставка, която тя счете за целесъобразна. Същевременно давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.

114 от ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. От въззивния съд не е било съобразено, че към момента на подписване на договора длъжникът не е владеел в достатъчна степен езика на договора, тъй като същият е натурализиран българин, придобил българско гражданство при условията на чл. 16 от ЗБГ.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното решение е допустимо на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Поставените въпроси са:

1.) Длъжна ли е въззивната инстанция при постановяване на решаване на делото да обсъди всички доказателства по делото, да обсъди всички възражения във въззивната жалба, както и постанови собствени мотиви?

Според касатора по този въпрос въззивното решение протИ.речи на възприетото в решение № 8 от 19.06.2018г. по т.д № 2435/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 222 от 27.03.2018г. по т.д. № 505/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 96 от 03.12.2020г. по гр.д. № 1076/2020г. на ВКС, ГК, ІІ г.о.

2.) Следва ли разпоредбите на договора за кредит и общите условия към тях да са формулирани по ясен начин, като преценката на банката за увеличение на БЛП да е обективно обоснована, предвидима и ясно проследима за потребителите по кредита; изменението на БЛП да се дължи изцяло на външни причини, а кредиторът да няма изключителното право да тълкува клаузите на договора и едностранно да преценява през какъв период 3 от време, при какви условия и с колко да се увеличи лихвеният процент?

Във връзка с въпроса касаторът М. А. Т. се позовава на решение № 95 от 13.09.2016г. по т.д. № 240/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 205 от 07.11.2016г. по т.д. № 154/2016г. на ВКС, ТК, І т.о.

3.) От кой момент започва да тече давностният срок за паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи?

Касаторът счита, че по този въпрос въззивното решение е постановено в протИ.речие с Тълкувателно решение 3/2023 от 21.11.2024г. по тълк. дело № 3/2023г. на ОСГТК на ВКС.

4.) В случай че страна – длъжник по договор за кредит не владее към момента на подписването на договора за кредит езика, на който се подписва договорът – в случая български език, следва ли да се подсигури преводач на страната – длъжник и тя да декларира, че владее в достатъчна степен езика и разбира действията и задълженията, които предприема? Ако на лицето, невладеещо езика, на който се подписва договорът, не се подсигури преводач, то приложима ли е в този случай хипотезата на чл. 31 от ЗЗД?

Въпросът се определя като такъв от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

С подаден в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК отговор „Банка ДСК“ АД оспорва касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационните жалби на М. А. Т. и на „Банка ДСК“ АД са редовни като съответстващи на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустими – подадени в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страни с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, съдът приема следното:

4

Със заявление от 13.07.2011г. от „Банка ДСК“ АД е било поискано издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК срещу М. А. Т. за дължими суми по Договор за ипотечен кредит от 30.09.2008г. - 171 760. 73 лева главница, със законната лихва за забава от 13.07.2011г. до окончателното плащане, както и 24 391. 01 лева възнаградителна лихва за периода от 09.03.2011г. до 12.07.2011г., включително. Поддържано е било, че кредитът е станал автоматично предсрочно изискуем на 09.03.2011г., съгласно т. 20.2 от приложимите Общи условия, поради непогасяването на дължимите месечни вноски за месеците декември, януари и февруари 2011г.

Въз основа на заявлението е било образувано ч.гр.д. № 30527/2011г. на Софийски районен съд. Издадени са били заповед за незабавно изпълнение (на 12.11.2011г.), както и изпълнителен лист (от 18.10.2011г.).

Съгласно договора за кредит на кредитополучателя е била отпусната сумата от 174 000 лева със срок на издължаване 360 месеца, считано от датата на усвояване (чл. 1 и чл.2), съгласно погасителен план (чл. 5). Според клаузата на чл. 7 за предоставения кредит кредитополучателят е заплащал първоначална лихва за периода от три години, считано от датата на усвояване на кредита, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит и надбавка в размер на 1.9 процентни пункта. За останалия срок е било предвидено заплащането на плаваща лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит и надбавка, която е можело да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК Уют“ (Приложение № 2). Базовият лихвен процент се е определял периодично от кредитора. Към датата на сключване на договора, според посоченото в него, базовият лихвен процент е бил 4. 69%, а стандартната надбавка – 4.6%, или лихвеният процент е бил общо 9. 29%. Кредитополучателят е заплащал такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които банката е прилагала по извършвани услуги на клиенти, която е била в сила към деня на съответното плащане (чл. 12).

Кредитът е трябвало да бъде обезпечен с договорна ипотека относно закупувания недвижим имот – апартамент № 1 на ет. 1, секция „А“ на жилищната сграда, построена в УПИ VІ-403, кв. 31, по плана на гр. София, местност „Манастирски ливади-запад“, с площ от 60. 51 кв.м., с мазе №1 и със 5 съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото (чл. 8). Ипотеката е била учредена на 01.10.2008г., съгласно нотариален акт от същата дата.

Към договора за кредит са били приложими Общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити. Съгласно клаузата на т. 9.1 от Общите условия кредитът се е олихвявал с фиксирана и/или плаваща лихва, състояща се от базов лихвен процент и надбавка, посочени в договора. Също съгласно клаузата кредиторът е имал право да променя базовия лихвен процент, за което е уведомявал кредитополучателите по подходящ начин. При промяна на базовия лихвен процент кредиторът е определял нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и е представял на кредитополучателя актуализиран погасителен план. Това е било потвърдено и с клаузата на т. 24.3 от Общите условия. Съгласно т. 20.1 при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се е олихвявала с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от три процентни пункта. Съгласно т. 20.2 при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита е ставал предсрочно изискуем и се е отнасял в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се е олихвявал с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта.

Съгласно клаузата на т. 14 от Договора за ипотечен кредит банката е имала право да извършва изменения или допълнения на Общите условия, които са ставали задължителни за кредитополучателя. За всяко промяна кредиторът е уведомявал кредитополучателя чрез съобщения, поставени на видно място в салоните на банката.

На 29.11.2010г. между страните е било подписано допълнително споразумение. В него остатъкът от дълга е бил посочен в размер на 182 069 лева, от които 171 700. 73 лева главница, 7 670. 27 лева редовна лихва и 2 698 лева наказателна лихва, последните от които са се капитализирали. В случай, че кредитът е станел предсрочно изискуем, капитализацията е отпадала.

Относно лихвата по споразумението е било отразено, че към 29.11.2010г. е в размер на 7. 59 %. Отново е било посочено, че се заплащат такси съгласно 6 тарифата на банката. Останалите клаузи на договора за кредит са оставали непромени. Към договора е бил приложен погасителен план.