Определение № 337 от 13.06.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 337 гр. Пазарджик, 13.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20245200500299 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.1 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл.19 ал.1 от Закона за гражданската регистрация.

Обжалва се определение на Пазарджишки районен съд №1012 от 09.04.2024г. постановено по гр.д.№20245220100723 по описа на съда за 2024г., с което е върната молба вх.№4769 от 23.02.2024г. по описа на РСПазарджик, депозирана от А. Ф. С., с ЕГН-**********, с адрес гр.Пазарджик, ул.“Цар Освободител“ №30, ет.4, ап.10, чрез пълномощник-Е. К. от АКПазарджик, съдебен адрес гр.Пазарджик, ул.“Хан Крум“ №2 и е прекратено производството по гр.д.№723/2024г. по описа на РС-Пазарджик.

В частната си жалба с вх.№10249 от 19.04.2024г. подадена от молителя в производството пред първата инстанция А. Ф. С., ЕГН-********** от гр.Пазарджик, ул.“Цар Освободител“ №30, ет.4, ап.10 чрез пълномощника си адв. Е. К. се поддържа, че определението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно и че фактическото основание и преследваната цел на молбата според съда била да се отстрани допусната техническа /правописна/ грешка.

Акцентира се, че в същност се касае за неправилен превод на името на молителя по съставения в Украйна акт за раждане от украински на български език, вследствие на което и съгласно удостоверение №188/2021г. от 1

Министерството на правосъдието, молителят е придобил българско гражданство с указ на Президента на РБ с руско звучащото име А. Ф. С., вместо украинското / и рождено А.Ф. С.. Твърди се, че в действащото законодателство, няма изрично предвиден ред за поправки в указите за президента на Републиката поради което молителят се оказал обвързан и носи името А. Ф. С.. Твърди жалбоподателят, че съгласно чл.37 от ЗБГ при натурализация акта за раждане си остава/в случая в Украйна/ и не се съставя нов акт за раждане в Р България като навежда извода, че указът на Президента играе същата роля, каквато има акта за раждане на българските граждани по рождение. Затова жалбоподателят поддържа, че не е налице грешка по смисъла на чл.547 от ГПК, която би могла да се оправи по специалния административен ред по ЗГР поради ограничението на чл.76 ал.5, нито по общия ред на чл.542 от ГПК, защото не съществува акт за раждане, който да бъде поправен; че даденото при натурализацията име на жалбодателя е обвързващо и възможностите за неговата промяна се свеждат до исковото производство по чл.19 ал.1 от ЗГР, което обосновавало и правния му интерес от предявяване на иска. Моли да се отмени обжалваното определение с даване на указания за продължаване на производство.

Няма постъпили писмени отговори от насрещните заинтересовани страни по делото-Община Пазарджик и РП-Пазарджик.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

Пред Пазарджишки районен съд на 22.02.2024г. е инициирано исковото производство /исковата молба №4769 от 23.02.2024г./ от молителя А. Ф. С. с посочени ЕГН и адрес, с правно основание в чл.19 ал.1 от ЗГР с искане да бъде допусната промяна на собственото му и бащино име от А. Ф. С. на А.Ф.

С..

Като факти, обстоятелства и правен интерес за искането си молителят посочва, че вицепрезидентът на Р България с Указ №118 от 07.11.2023г. е дал българско гражданство на А. Ф. С., роден на 19.10.1974г. в гр.Николаев, Украйна. Твърди се, че в процедура пред Министерството на правосъдието, след петгодишно постоянно пребиваване и установен български произход по баща, А. бил възнаграден за дълго чаканото и желано българско

2 гражданство. Обаче, лично и обществено неудобно за молителя се явявало собственото му и бащиното име с което бил записан в Указа на вицепрезидента и съответно в документите му за самоличност. Поддържа се, че в действителност А. Ф. С. е роден с името А.Ф. С. и че така звучи името му в превод от украински език като другото произношение е в превод от руски език. Твърди се, че още с пристигането си в България, заедно със съпругата си, преди повече от 5г., молителят се е представял с името А.Ф.

С., станал известен с него и сред новото му обкръжение, на работното му място в завод „Костал“, в квартала в който живее, сред приятели и познати. С истинското си име бил записан в удостоверението за раждане, диплома за висше образование, в удостоверение издадено от Държавна агенция за българите в чужбина, трудовия му договор и дори в акта за сключен граждански брак молителят А. Ф. се е оженил като А.Ф.. Твърди молителят, че различните имена създават неудобство за молителя в ежедневието, на работното място и във взаимоотношенията му с различни институции, че същите се явяват пречки за кандидатстване за друга длъжност, издаване на българско свидетелство за управление на МПС, като противоречието настъпило след придобитото българско гражданство и снабдяването с лична карта с руско звучене на имената. Допълва, че промяната поражда проблеми в идентификацията на семейството му в обществената среда- инженерните среди при работодателя му, семейството му, квартала в който се е настанил, включително и в кореспонденцията му с потенциални бъдещи работодатели и партньори. Акцентира още, че ноторно известно е, че името е част от личностното самоопределяне на човека и субективното желание на всеки да носи определено лично име, това което са дали родителите му, с което е известен в обкръжението си, сред приятели или на работното си място.

Допълва, че носенето от молителя на различни имена в различни периоди от време в резултат на станала не по-волята му промяна/ в случая „грешка в превода“/, е основателна причина да иска от съда да допусне промяната.

Поддържа, че са налице важни обстоятелства, които налагат и обосновават интереса му, да подаде молба за допускане промяна на собственото и бащино име от А. Ф. С. на А.Ф. С..

За да върне молбата за допускане промяна на собственото и бащино имена на молителя от А. Ф. Старенченско на А.Ф. С. и да прекрати производство по гр.д.№723/2024г. , Пазарджишкият районен съд е приел, че в молбата си 3 за допускане промяна на собствено и бащино име, молителят е изложил твърдения, че е налице техническа грешка, изразяваща се в грешка в превода на бащиното и фамилно име на молителя, който е придобил българско гражданство и е роден извън територията на Р България, като имената му погрешно не са изписани така, както са изписани в акта му за раждане, удостоверението от ДАБЧ, акта му за сключен граждански брак и други документи, издадени преди издаването на Указа на Вицепрезидента, с който е получил българско гражданство. Съдът приема още, че на практика молителят цели чрез производство по чл.19 от ЗГР за промяна на имената му да бъде отстранена тази грешка; че твърденията на молителя обосновават молбата му да бъде квалифицирана като такава по чл.547 от ГПК; че съгласно чл.547 от ГПК по реда на тази глава и със същите последици може да се поправят грешки в документите по чл.452 от ГПК , когато закон не предвижда друг ред за поправянето им. Допълнено е, че в случая такъв друг ред има предвиден в чл.76 ал.1 пр.2 от ЗГР, а именно допуснати технически грешки и неточности в изписването на името, които се отстраняват по административен ред по искане на заинтересованите лица от ЗГР, въз основа на официален документ и доколкото не се променя смисъла на акта. Затова, с оглед наличието на специална законова разпоредба, която урежда реда за поправка на допусната неточност в изписване на името на молителя, производството следва да бъде прекратено като недопустимо.

Обжалваното определение е валидно и допустимо и по същество правилно.

За молителя в производството и настоящ частен жалбоподател А. Ф. С. липсва правен интерес в производство по чл.19 ал.1 от ЗГР да иска допускане на промяна на собственото и бащиното си имена от А. Ф. С. на А.Ф. С.. Във всички официални документи изготвени в Република Украйна преди издаването на Указ №118 от 07.11.2023г. на Вицепрезидента на Република България, с който му се дава българско гражданство, как и в документи след издаването на този указ и приложени в производството пред първата инстанция лицето е записано с имената А.Ф.С., тоест в случая не става дума за същинска промяна на имената на молителя, а само за техническа грешка и неточност в изисването им в Указа. Изложените факти и обстоятелства в 4 исковата молба навеждат на извод, че такава промяна никога не е имало и че от край време лицето е известно с имената си така какво са записани в тези официални документи, включително и в акта за раждане на лицето, както и в акта за сключен граждански брак. Изключение има единство при издаването на Вицепрезидентският указ №118 от 07.11.2023г. с който му се дава българско гражданство и последвалото вписване на това обстоятелство в Националната база данни“ Население“ на Р България, където лицето е вписано с грешни и неточно изписани лично и бащино имена- А. Ф. С..

В случая е налице по-скоро допусната техническа грешка и неточности в изписването на имената на лицето във вицепрезидентския указ, който легитимира лицето само като български гражданин и има отношение към точното изписване на имената му, доколкото чрез този указ няма как да се постанови каквато и да било промяна на имената на получаващия чрез него българско гражданство, и за което има създаден друг специален процесуален ред. Касае се за чисто техническа грешка и неточност при изписването на имената на молителя, но не и за настъпила чрез него някаква промяна в името на титуляра на българското гражданство като основание да се предяви иск по чл.19 ал.1 от ЗГР.

В този смисъл за молителя съществува интерес да иска по административен ред да се отстрани допусната техническа грешка и неточност при изписването на имената му само и единствено в издадения Указ на натурализация като български гражданин, защото в нито един друг издаден преди и след него документ / изключая личната карта по твърдения на молителя/ няма допусната такава техническа грешка и неточност в изписването на имената и тя касае не същността на името в смисъл необходимост от неговата промяна, а касае единствено и само технически точното изписване на името, предвид неговото правилно звучене на украински език и така както е записано във всички издадени на името на лицето официални украински документи, както и в други документи, съставени в Р България след издаването на Указа на Вицепрезидента.

Техническата грешка и неточности в изписването на имената е резултат на допусната грешка при записване на точното звучене на отделни букви / една в личното и две в бащиното имена на молителя/, което не променя смисъла на 5 имената по начин, изискващ безусловно провеждане на производство за промяна на имената по исков ред по реда на чл.19 ал.1 от ЗГР.

Тъй като Указът на Вицепрезидента на Р Б за придобиване на българско гражданство е индивидуален административен акт имащ пряко отношение към гражданството на определено лице, всяка допусната в него техническа грешка или неточност в изписването на имената на лицето следва да се коригира по административен ред по реда на чл.76 ал.1 от ЗГР.

След като се касае за индивидуален административен акт допуснатите технически грешки и неточности следва да се отстранят по общите правила на АПК, а при липса на такива по реда на ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка, като отказът на административния орган да ги отстрани изричен или мълчалив, подлежи на съдебен контрол по реда на АПК съгласно чл.62 и следващите от АПК във връзка с чл.21 от АПК и с чл.76 ал.1 изр.2-ро от ЗГР, което може да стане неограничено във времето като както се посочи отказът на административния орган подлежи на обжалване по предвидения в АПК административен ред.

В случая процедурата по чл.19 ал.1 от ЗГР е недопустима и същата не би постигнала желания и целен правен резултат, а именно записването на личното и бащино имена на молителя без констатираните технически грешки и неточности във вицепрезидентският указ за придобиване на българско гражданство на молителя. В случая, няма промяна на обстоятелствата при които е записан молителя за да се иска промяна на имената му. Имената му собствено и бащино не са променени с Указа за придобиване на българско гражданство, а се касае за чисто техническа грешка и неточност в изписването им именно в този официален документ. В случая, техническата грешка и неточност в изписването на имената нямат нищо общо с настъпили обстоятелства обосноваващи правната възможност да се иска промяна на личното и бащино имена по реда на чл.19 ал.1 от ГПК, доколкото в чл.76 ал.5 от ЗГР по императивен ред е регламентирано, че по административен ред не могат да се променят името на титуляра, с изключение на изрично предвидените в закона случаи, дата на раждане, брак или смърт и полът. В случая, факти и обстоятелства за същинска промяна на имената не се изтъкват, а се касае както се посочи за допусната техническа грешка и 6 неточности в изписването на имената на молителя, като вместо да е записано във Указа на вицепрезидента украинското име на молителя А.Ф. С., е записано поради техническа грешка и неточност името А. Ф. С..