Решение № 194 от 16.11.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. Пловдив, 16.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. И. Въззивно гражданско дело № 20225000500396 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 611/10.05.2022 г., постановено по гр.д.

1892/2020 г. на ОС-П. с което са отхвърлени исковете, предявени от К. З. Р. против И. Г. Г. за заплащане на сумата 60 000 евро, получена на отпаднало основание, и обезщетение за забава в размер на 10 000 евро за периода от 21.06.2019г. до 29.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като неоснователни, и е осъден К. З. Р. да заплати на И.

Г. Г. сумата 30 лв. - разноски за производството по гр. дело № 1892/ 2020г. по описа на ОС-П..

Жалбоподателят К. З. Р. моли решението да бъде обезсилено като недопустимо, евентуално да бъде отменено като неправилно, по съображения, изложени в подадената на 10.06.2022 г. въззивна жалба, и да бъдат уважени подадените от него искове. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

1

55, ал.1, предл.3 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД против ответницата И. Г. Г. за осъждане да му заплати сумата 60 000 евро, получена от нея на отпаднало основание като платена от него за възнаграждение на адвокат Г. съгласно сключения между тях на 12.02.2009 г. договор за поръчка, който договор е развален от него с подаването на исковата молба при условията на чл. 87,ал.2 от ЗЗД поради виновно неизпълнение от ответницата на така сключения договор, защото тя не е изпълнила задълженията си да представи необходимите документи в процедурата по признаване на б.г. на ищеца, което непредставяне на надлежните документи е обусловило възможността за отнемане на б.г. на ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаването на исковата молба и ведно със сумата 10 000 евро – мораторна лихва, дължима за периода о т 21.06.2019 г. до 29.07.2019г. Претендира за присъждане на разноски.

Ответницата по жалбата И. Г. Г. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображенията, изложени в писмен отговор от 28.07.2022 г.

Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва исковете като неоснователни.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че на 12.02.2009 г. те са сключили представения от ищеца в копие договор за възлагане, съгласно който ищецът К. Р. възлага на ответницата адвокат И. Г. и тя приема да извърши следното: да осигури предложение по чл. 16 от ЗБГ на възложителя; да съдейства за приключване на необходимата проверка и внасяне на образуваната преписка за придобиване на българско гражданско в Съвета по гражданство; да осигури издаване на указ за придобиване на българско гражданско; да оказва всякакво правно и фактическо съдействие през целия процес до получаване на български паспорт. Безспорно е, че с договора е уговорен срок от 6 месеца за изпълнение на възложената задача, считано от деня на подписване на договора, като до тази дата следва да се издаде указ за придобиване на б.г..

Безспорно е, че за изпълнението на възложената работа е договорено 2 възнаграждение в размер на 60 000 евро, което е изплатено от ищеца на ответницата. Безспорно е, че с Указ № 71 от 6.07.2011 г. на В. на Р.Б. е дадено б.г. на ищеца К. Р..

Твърдението на ищеца, заявено с подадената на 29.07.2019 г. искова молба, е, че на 21.06.2019 г. от Г.П. на Р.Б. е направено предложение до М.П. за отнемане на натурализацията на ищеца на основание чл. 22,ал.1,т.2 от ЗБГ, защото е приел, че ищецът е укрил данни и факти, които ако бяха известни е щяло да му бъде отказано присвояването на б.г., като основното, което е посочено в предложението, е, че не е спазено изискването на чл. 16 от ЗБГ.

Ищецът твърди, че съгласно договора за поръчка от 12.02.2009 г. възложеното е следвало да бъде изпълнено в срок от 6 месеца, но указът е бил издаден значително след това, на 6.07.2011 г. Твърди, че ответницата адвокат Г. е следвало да подаде молба до М.П. и М.Т. и че тя то е уверила, че е подала молба до м.т. под № 14-00-679/9.06.2009 г., с която е представила необходимите документи за извършени от него преки инвестиции и данни за икономически принос на стойност 4 000 000 лв. Твърди, че м.т. е трябвало да препоръча да му бъде предоставено б.г. без наличието на обстоятелства по чл.

12 от ЗБГ, с която препоръка се спазва изискването на чл. 16 от ЗБГ, защото се установява, че Р.Б. има интерес от неговата натурализация поради това, че той има особени заслуги към страната в икономическата сфера. Твърди, че с писмо № 33-00-33 от 25.07.2019 г. на М.Т., и. т. и с. (МТИТС) му е било отговорено, че няма регистрирано писмо № 14-00-679 от 9.06.2009 г. и предложение на министъра за предоставянето на него на б.г.. Твърди, че именно липсата на това предложение е мотивирало Г.П. да внесе предложение за отнемането на признатото му б.г.. Твърди, че от това писмо се установява, че адвокат Г. не е изпълнила договорното си задължение с грижата на добър стопанин съгласно чл. 281 от ГПК, тъй като депозираното от нея предложение на м.т. не е било намерено в архивите на М. и изводът е, че то не съществува, причината за което е недобросъвестно поведение на адвокат Г. при изпълнение на поръчката по договора. Счита, че с описаното недобросъвестно поведение, което е противно на добрите нрави, ответницата Г. му е причинила вреда, като е създала и поддържала у него невярното убеждение, че всички документи, включително и предложението по чл. 16 от ЗБГ, са налице и са правно издържани и верни и на него му е призната натурализация в съответствие със ЗБГ. Заявява, че той отново следва да 3 повтори процедурата по представяне на документите и изпълнение на изискванията на ЗБГ, за да запази натурализацията си. Счита, че с неизпълнението на договора за поръчка ответницата му е нанесла имуществени вреди в размер на 60 000 евро, която сума му дължи ведно с лихвата от 21.06.2019 г., когато е узнал за вредата. Заявява, че освен договорна отговорност, която се проявява в случаите, когато неизпълненото задължение произтича от едно облигационно отношение и изпълнителят не осъществи дължимия резултат, отговорността бИ. и деликтна. Заявеното искане до съда (петитум) е да бъде осъдена ответницата да му заплати обезщетение в размер на 60 000 евро, ведно с 10 000 евро лихва, считано от 21.06.2019 г. до датата на завеждане на исковата молба, както и лихва върху присъдената сума до пълното й изплащане, за претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане поради неизпълнението на сключения договор за поръчка от 12.02.2009 г. с грижата на добър стопанин.

В изпълнение на разпореждане на съда от 1.08.2019 г. за отстраняване на посочени нередовности на исковата молба (посочване на обстоятелства относно иска за главницата от 60 000 евро, които са взаимоизключващи се, и формулирания петитум), с молба от 5.08.2019 г. ищецът посочва, че предявява частичен иск по чл. 45 от ЗЗД и претендира обезщетение в размер на 12 500 евро от общ размер 60 000 евро, както и частичен иск относно мораторната лихва за сумата 500 евро от общ размер 10 000 евро за периода от 21.06.2019 г. до 29.07.2019 г. В изпълнение също на разпореждането на съда от 1.08.2019 г., с молба от 22.10.2019 г. ищецът заявява, че не е предявил иск за непозволено увреждане, поради което не претендира обезщетение за вреди, а твърди, че е налице виновно неизпълнение на договора за правна защита и съдействие, сключен на 12.02.2009 г. между него и ответницата, за което неизпълнение той узнал от писмо № 33-00-33 от 25.07.2019 г. на МТИТС, с което му е било отговорено, че няма регистрирано писмо № 14-00679 от 9.06.2009 г. и предложение на министъра на МТИТС за признаване за него на б.г. не е изготвено, а предложението е сред най-съществените документи, необходими за признаване на б.г., като в тази връзка той поддържа фактите, изложени в обстоятелствената част на исковата молба.

Със същата молба ищецът заявява, че когато поради недобросъвестното поведение на адвоката, изразяващо се в небрежно изпълнение на работата и когато не е положена необходимата и дължима грижа от него за точното й 4 изпълнение, клиентът има право да развали договора за правна помощ и да поиска обратно изплатеното възнаграждение. Заявява, че затова той с подадената искова молба иска разваляне на договора и прави искане за връщане на платеното адвокатско възнаграждение. Заявява, че с подадената допълнително молба е заявил, че поддържа иска като частичен за сумата 15 000 евро от общ размер 60 000 евро и за мораторните лихва за сумата 1 000 евро частично от общия размер 10 000 евро за периода от 21.06.2019 г. до 29.07.2019 г.

В изпълнение на разпореждането на съда от 23.10.2019 г. относно констатирани нередовности (формулиране на надлежен петитум за всеки от исковете, съответен на изложените фактически твърдения), с молба от 22.11.2019 г. ищецът твърди, че е сключен договор за правна защита и съдействие от 12.02.2009 г. между него и ответницата, че е налице от нейна страна виновно неизпълнение, че той е изправна страна по договора и че тя е неизправна страна, защото от нейна страна е налице виновно неизпълнение, тъй като представените документи по преписката за признаване на б.г. всъщност не отговарят на изискванията, за което тя носи отговорност.

Заявява, че следва да се прецени, че с подаването на исковата молба той законосъобразно е упражнил преобразуващото право да се развали договора в хипотезите на чл. 87,ал.2 от ЗЗД поради наличие на неизпълнение от страна на ответницата. Заявява, че при неизпълнение на обещания облигационен резултат възниква гражданска отговорност за длъжника да обезщети кредитора за претърпените от него вреди и когато кредиторът търпи неблагоприятни имуществени последици може да претендира обезщетение на имуществени вреди, определени с разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД на претърпяна загуба – осуетяване на очаквани облаги. Поддържа, че се касае до пълно неизпълнение на сключения договор за поръчка, като претендира обезщетение в размер на заплатената по договора сума от 60 000 евро, от които предявява частично иска за сумата 12 500 евро, ведно със законната лихва, и ведно с мораторна лихва частично за сумата 1 000 евро от общ размер 10 000 евро. Поддържа предходно заявените с молби уточнения в петитума на исковата молба.

С определение от 25.11.2019 г. окръжният съд прекратява производството по делото и го изпраща на районния съд по подсъдност.

5

С отговора на исковата молба от 19.02.2020 г. ответницата оспорва исковете. Заявява, че те са недопустими, защото са погасени по давност. Не оспорва наличието на договорната връзка между страните. Заявява, че срокът за извършването от нея на възложената й от ищеца задача действително е бил до 6 месеца от датата на подписване на договора, а указът, с който ищецът придобИ. б.г., е от 6.07.2011 г., но причината за не бъде спазен посоченият срок е наличието на обективни причини, а именно забава при администрирането на преписката по придобиване на б.г. поради образувано производство по искане за екстрадиция срещу ищеца, за което са били образувани съдебни производства, част от които е ВЧНД № 29/2010 г. на АСБ.. Заявява, че предметът на договора е бил изпълнен изцяло и точно към датата на придобиване на б.г. с указа на П. от 6.07.2011 г., като ищецът е приел изпълнението и не е имал никакви възражения до датата на подаване на исковата молба, като е заплатил изцяло договореното възнаграждение.

Твърди, че от датата на получаване на б.г. с указа на П. до датата на образуване на делото са изтекли повече от 8 години, с оглед на което искът за заплащане на сумата 12 500 евро като частичен от общо задължение 60 000 евро, която сума се претендира като обезщетение поради пълно неизпълнение в размера на заплатената сума по договора за правна защита и съдействие от 12.02.2009 г., е погасен по давност. Твърди и че, съответно, затова се явява неоснователна и акцесорната претенция за присъждане на мораторна и законна лихва, поради което и тя е погасена по давност и като такава е недопустима. Моли производството по делото да бъде прекратено, тъй като предявените обективно съединени искове са погасени по давност.