Акт от 08.12.2020, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№858

08.12.2020 г. гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на първи декември две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………………...

Прокурор: Цвета Пазаитова при

Окръжна прокуратура, гр.Хасково….……..…… като разгледа докладваното от съдия

Димитрова административно дело №1039 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.87, във вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от

Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на С.У.Б. ЛНЧ: ********** – малолетна, действаща чрез майка си и законен представител Ш.А. Ю., с ЛНЧ:********** (в жалбата е посочено Б.), с посочен по делото адрес:

*** – ДАБ при МС, ж.к. „Д.” № **, срещу Решение №2292/26.10.2020 г. на Заместник - Председател на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет.

В жалбата се твърди, че оспореният акт бил незаконосъобразен, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон и неизпълнение на задължителни указания, дадени от Административен съд – Хасково с Решение №70/07.02.2020г. по адм. д. №1223/2018г. Коментира се декларираната цел в Преамбюла на Женевската конвенция за статута на бежанците, както и се сочи, че в същата конвенция се утвърждавал принципът за забрана на връщането, като гарантирал, че никое лице няма да бъде върнато на територията, на която то би било изложено на опасност от преследване. Обсъждат се и параграф 16, параграф 18 и параграф 28 от Преамбюла на Директива 2011/95/ЕС и се твърди, че със съобщение на Европейската комисия до Европейския парламент и Съвета относно закрилата на децата мигранти от 12.04.2017г.

ЕК приемала, че закрилата на децата е преди всичко отстояване на европейските ценности за зачитане на правата на човека, човешко достойнство и солидарност.

Посочена била необходимостта да бъдат въведени ясни правила относно правния статут на децата, на които не се предоставя убежище, но които няма да бъдат върнати в своята държава на произход. Държавите-членки трябвало да се стремят да осигурят процедури за определянето на статут и разрешаването на статут на пребиваващ за деца, които няма да бъдат върнати, по-специално за онези, които са пребивавали в държавата в продължение на определен период от време.

Решенията относно връщането на деца в тяхната държава на произход трябвало да отговарят на принципа на забрана за връщане и на висшия интерес на детето, да се основават на оценка на конкретния случай и да са взети в хода на справедлива и ефективна процедура, гарантираща тяхното право на защита и недискриминация.

Висшият интерес на детето трябвало да се оценява и взема предвид като фактор от първостепенно значение във всички действия или решения, които го касаят. В жалбата се цитира доклад на Амнести интернешънъл от 18.02.2020г., както и Ръководство за И., издадено от Европейска служба за подкрепа в областта на убежището (ЕСПОУ) от месец юни 2019г., в което била изнесена информация за конкретна провинция. Обсъжда се и информация, съдържаща се в Country

Report on Human Rights Practices 2019 – Iraq, изготвен от USDOS (Държавен департамент на САЩ), който бил свободно достъпен на посочен в жалбата интернет адрес, както и Доклад на Австрийски център за изследвания и документация на страната на произход и убежище (ACCORD), публикуван на 27 април 2020г. на тема „Преглед на разпространението и дейностите на милициите в И.“. Твърди се, че въз основа на посочените данни от многобройни източници на официална и достоверна информация относно страната на произход, съдът не следвало да кредитира информацията, съдържаща се в цитираните в обжалваното решение справки вх. №МД-497/15.09.2020г. и вх.

№МД-498/15.09.2020г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ. Според тълкуването на ВКБООН терминът „безогледно насилие“ обхващал „актове на насилие, които не са насочени към конкретен обект или лице, както и актове на насилие, които са насочени към конкретен обект или лице, но последиците от които могат да навредят на други“. Последиците от безогледното насилие можело да са както косвени, така и преки. Косвените последици от актовете на насилие, като пълен срив на законността и обществения ред в резултат на конфликтите също трябвало да се вземат предвид до определена степен. Сериозен срив на законността и обществения ред, който позволявал анархия и престъпност, породили посочените в член 15, буква „в“ тежки посегателства, можело да доведе до безогледно насилие от гледна точка на последиците, макар и не задължително от гледна точка на целта. Навеждат се доводи, че за целите на преценката на личното положение на С.У.Б. като част от 6 – членно семейство, с малолетни деца, както и на ситуацията в Мосул и провинция Ниневия, към нея било приложимо прилагането на чл.15 „в“ от Директива 2011/95/ЕО. В Ръководство за И., издадено от Европейска служба за подкрепа в областта на убежището (ЕСПОУ) от месец юни 2019г. по приложението на чл.15, пар.1, б.“в“ от Директива

2011/95/ЕС, била дадена препоръка, че в провинция Ниневия безразборното насилие достигало високо ниво и съответно се изисквало по-ниско ниво на отделни елементи, за да се покажат съществени основания да се смята, че цивилен, върнат на територията, ще бъде изправен пред реален риск от сериозни вреди по смисъла на член 15 (в) от Квалификационната директива. Информацията от всички посочени източници сочела, че семейство с четири малолетни деца не само трудно би достигнало, но и изобщо невъзможно би се установило да живее в гр.

Мосул или в провинцията. Поради това се сочи, че по отношение на семейството, което подлежало на особена закрила в съответствие с прокламираните принципи за защита на висшия интерес на детето и на целостта на семейството, бил налице и личният елемент по смисъла на „подвижна скала“ от практиката на СЕС. Децата били уязвима група и от години били лишени от редовно образование. Според Country Report on Human Rights Practices 2019 – Iraq, изготвен от USDOS (Държавен департамент на САЩ), семействата, които се връщали на мястото на произход, били изложени на различни видове малтретиране, включително изгонвания, арести, грабежи, сексуално насилие и дискриминация. Особено притеснителна по отношение на малолетните момичета била информацията, посочена в Раздел 6. Дискриминация, обществени злоупотреби и трафик на хора – жени. Данните за затруднен достъп до образование, особено за момичетата, също следвало да бъдат отчетени от решаващия орган. Изложеното обуславяло висока степен на лична заплаха спрямо малолетните деца. Не можело да се приеме изводът на административния орган, че висшият интерес на детето, зачитане на правата на човека и на човешко достойнство ще бъдат охранени при евентуалното връщане в И.. Европейската политика в областта на международната закрила изисквала намирането на трайни решения за осигуряването на нормални и стабилни условия за всички деца в дългосрочен план, което било трудно съпоставимо в евентуално пътуване и завръщане на семейството в Мосул или друго населено място в провинцията, където нямали дом и достъп до образование. Моли се за отмяна на оспореното решение.

Ответникът, Заместник - Председател на Държавна агенция за бежанците при МС, чрез процесуален представител и в писмени бележки, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира жалбата за неоснователна.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С Молба до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадена чрез РПЦ – гр.Харманли към ДАБ и заведена под вх.№73/23.01.2018г.(л.193),

С.У.Б., гражданин на И., е поискала чрез своята законна представителка, нейна майка, закрила от Република България. Попълнен е отново със знанието на законната представителка на молителката и в присъствието на преводач Регистрационен лист рег.№УП 13912/23.01.2018г., в който С.У.Б. е идентифицирана като гражданин на И., етническа принадлежност - кюрд, родена на ***г. в гр.

Харманли , без посочен постоянен адрес, религия сунит, новородено. Отново там е посочено, че молителката е придружавана в Р.България от своите майка, баща и трима братя. На чужденката е генериран и ЛНЧ.

Към регистрационния лист е приложен Акт за раждане(л.179).Самоличността на детето е установена и с декларация рег. № УП13912/23.01.2018г., по реда на чл.30, ал.1, т.3 от Закона за убежището и бежанците(л.180).

Удостоверява се, че законният представляващ на детето е запознат на езика, владян от него, с Указания за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република България и с Информация за задълженията на чужденците, настанени в центровете на ДАБ.

До С.У.Б., чрез нейния законен представител – майка, е отправена покана с рег. № УП13912 от 23.01.2018г. (л.183), с която са поканени да се явят на интервю на 31.01.2018г. Поканата е съобщена чрез преводач.

С писмо рег. № УП13912/24.01.2018г. Директорът на РПЦ

Харманли при ДАБ-МС(л.142), е уведомил ДАНС за подадената молба за закрила от малолетната С.У.Б. и е изискано становище по молбата.

С писмо рег. №УП 13912/24.01.2018г. (л.141),

Кметът на Община Харманли на основание чл.25, ал.2 от ЗУБ е уведомен, че на 22.01.2018г. в РПЦ Харманли е регистрирана С.У.Б. от И., родена на ***г. и е изискано назначаване на представител на детето във връзка с провеждане на производство по нейна молба за закрила.

С писмо рег. № УП 13912/24.01.2018г. (л.140), на основание чл.15, ал.4 от Закона за закрила на детето, съответната Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Харманли е уведомена за регистрирането на малолетната С.У.Б. и е изискано съдействие до приключване на производството по молбата за закрила и определяне на социален работник, който да действа като гарант за защита правата и интересите на детето, като даде становище или предостави социален доклад.

Със Заповед №РД-104/30.01.2018г.(л.139), Кметът на Община Харманли на основание чл.25, ал.2 от ЗУБ е назначил за представител на малолетната С.У.Б. нейната майка Ш.А. Ю.. Няма данни заповедта да е свеждана до знанието на майката. Със Заповед № ЗД/Д-Х-Х-035/01.02.2018г. (л.138), Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли е определил социален работник към дирекцията, който да присъства при провеждане на интервюто с молителката.

Удостоверява се, че от страна на ДА“НС“ е изпратено становище с вх. рег. №УП 13912/13.02.2018г.(л.137), че не се възразява по предоставяне на закрила на С.У.Б..

С писмо рег. № УП 13912/16.03.2018г. в РПЦ Харманли е представен изготвен социален доклад от 12.03.2018г. (л.136), като с придружителното писмо(л.135), служителите от РПЦ Харманли са уведомени и кой служител на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.

Харманли е определен да присъства на интервюто с придруженото малолетно дете С.У.Б..

Със становище рег. № УП13912/20.03.2018г. на мл. експерт в РПЦ Харманли(л.127), е направено предложение да се откаже предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на С.У.Б..

С докладна записка на Директор на Дирекция КПМЗ, подадена до Председател на ДАБ при МС, с рег. № КП-1092/14.06.2018г., е предложено производството по молбата за закрила на С.У.Б. да се удължи с три месеца, поради наличие на неприключили производства относно предоставяне на закрила на нейните родители.

По повод депозирана от законния представител на молителката молба за предоставяне на безплатна правна помощ, с Решение на Председателя на НБПП от 06.08.2018г. (л.114), е определен и назначен адвокат на С.У.Б..

На 16.08.2018г. със законния представител на малолетната молителка за закрила - Ш.А. Ю., е проведено интервю, резултатите от което са обективирани в Протокол с рег.№УП 11752/16.08.2018г. (л.113), като при провеждането му е участвал и преводач. Г-жа Ю. посочила, че тя и децата ѝ се чувствали добре и нямали никакви проблеми. Дошли тук, за да търсят по-спокоен живот. Преди да напуснат И., живеели в Мосул. Мосул бил разрушен и там трудно се живеело. Имало разрушена джамия и университет. Всичките ѝ близки – родители, братя и сестри, напуснали Мосул и се преместили в гр. Д. в И.. Посочила в заключение, че всичко, което имало за казване, го била казала, надявала се на положително решение.