Решение № 14512 от 20.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 2748/2025
- Вид
- Решение № 14512
- Подписан
- 20.07.2026
- Състав
- ВЛАДИМИР СТАНЧЕВ КЪНЕВ
Други актове по делото
- Определение № 4216 от 26.01.2025 · ВЛАДИМИР СТАНЧЕВ КЪНЕВ
- Разпореждане № 40426 от 08.03.2025 · ВЛАДИМИР СТАНЧЕВ КЪНЕВ
- Разпореждане № 57564 от 07.04.2025 · ВЛАДИМИР СТАНЧЕВ КЪНЕВ
- Разпореждане № 68243 от 28.04.2025 · ВЛАДИМИР СТАНЧЕВ КЪНЕВ
- Разпореждане № 87141 от 03.06.2025 · ВЛАДИМИР СТАНЧЕВ КЪНЕВ
- Разпореждане № 96895 от 19.06.2025 · ВЛАДИМИР СТАНЧЕВ КЪНЕВ
- Определение № 37319 от 08.09.2025 · ВЛАДИМИР СТАНЧЕВ КЪНЕВ
- Разпореждане № 193358 от 23.12.2025 · ВЛАДИМИР СТАНЧЕВ КЪНЕВ
- Разпореждане № 44648 от 07.04.2026 · ВЛАДИМИР СТАНЧЕВ КЪНЕВ
- Разпореждане № 52227 от 27.04.2026 · ВЛАДИМИР СТАНЧЕВ КЪНЕВ
- Разпореждане № 60084 от 16.05.2026 · ВЛАДИМИР СТАНЧЕВ КЪНЕВ
- Разпореждане № 95457 от 06.08.2026 · ВЛАДИМИР СТАНЧЕВ КЪНЕВ
- Разпореждане № 101526 от 23.08.2026 · ВЛАДИМИР СТАНЧЕВ КЪНЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 2 · Закон за българите, живеещи извън Република България
- чл. 2 т. 2 · Закон за българите, живеещи извън Република България
- чл. 33, ал. 3 · Закон за българското гражданство
РЕШЕНИЕ
№ 14512 гр. София, 20.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20251110102748 по описа за 2025 година
Ищецът М. Н. Д., гражданин на Руската федерация, родена на **********г. Московска област, гр. Раменское е подал На 13.10.2021г. молба за придобиване на българско гражданство вх.№ ****/2021г.
По преписката е постановен на 22.11.2024г. отказ, като в мотивите е отбелязано: „свидетелство за раждане на М. Георгиевна Д.а - майката на кандидата е подправено".
Според ищеца тази констатация на органа на МП Съвет за българското гражданство не отговаряла на истината.
В исковата молба се заявява, че ищецът бил с българско самосъзнание през целия си съзнателен живот. В семейството му винаги се говорило на български език. Българските традиции са се предавали от поколение на поколение в семейството му.
С оглед на гореизложеното счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на установителен иск срещу Министерство на правосъдието на Република България, поради, което Ви моля съда постанови решение, с което:
1.
Да установи, че притежава български произход по смисъла на Закона за българското гражданство.
2.
Да осъди ответника да заплати направените съдебноделоводни разноски в настоящото производство, включително и адвокатско възнаграждение в минимален размер, съгласно Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
1 възнаграждения.
В писмениия си оттговор Министерство на правосъдието оспорва, че ищецът М. Д. е българин по произход и притежава българско национално самосъзнание по смисъла на чл. 2 от Закона за българите, живеещи извън Република България (ЗБЖИРБ).Твърди, че преписката, образувана по молбата за придобиване на българско гражданство от М. Н. Д., е разгледана на проведеното на 11.04.2024г. заседание на Съвета по гражданството, на което членовете на Съвета са запознати с всички документи, приложени по преписката. Взето било решение за допълнителна проверка и изпращането й на Националния институт по криминалистика към МВР за извършване на техническо изследване. След получаване на експертната справка преписката е разгледана на заседание на Съвета по гражданството, проведено на 14.11.2024г. В съответствие с разпоредбата на чл. 33, ал.
3 ЗБГ, отчитайки изразените становища от МВР и ДАНС и след преценка на удостоверените факти и обстоятелства, както и на представените доказателства, Съветът по гражданството единодушно взел решение да даде мнение молбата за придобиване на българско гражданство на М. Н. Д. да бъде отхвърлена, тъй като съгласно експертна справка № 380 от 03.09.2024 г. на Националния институт по криминалистика към МВР удостоверението за раждане на М.
Гьоргиевна Д.а - майка на кандидата, било подправено, тъй като са установени области с петна от химическо третиране, както и остатъчни щрихи от първоначално нанесената персонална информация, а също и предвид отрицателното становище на МВР.
Отбелязва, че към молбата на Д. не били представени други документи в подкрепа на сочената в свидетелството народност на родителите, а имено такива, които да удостоверят, че те са имали изградена връзка с българската държава, че са владели български език или че са имали отношение към българския бит, култура и обичаи, че е имал българско самосъзнание и че се е определял като българин.
Посочва, че в попълнения въпросник от проведеното интервю с М. Н.
Д. било посочено, че то е проведено посредством преводач, тъй като лицето не владеело български език, поради което поставяло под съмнение твърдението в исковата молба, че в семейството на молителя винаги се е говорило на български език.
Съдът, като съобрази становището на въззивната инстанция относно допустимостта на иска, намира искането за основателно и доказано
В рамките на досъдебно производство № 5441/25г. по описа на 2
СДВР и пр.пр. №32618/25. по описа на СРП е установено както следва:
Технически е невъзможно да се провери дали поправките в процесното удостоверение са извършени от компетентните задгранични власти като корекция в имената или са направени нерегламентирано.
Акта за раждане на майката на ищеца М. Д.а е издаден на 04.04.1955г. и в него е записано, че и двамата родители са българи.
При тези обстоятелства съдът намира, че един от родителите на ищеца е етнически българин, следователно ищецът има български произход съгласно чл. 2 т.1 Закона за българите живеещи извън Република България. Без значение е дали майката на ищеца е имала изградена връзка с или в България, тъй като такава връзка не е фактор, определящ етническия произход.
При личен разпит в съдебно заседание съдът установи, че ищецът свободно владее български език.
Останалите възражения на ответната страна останаха недоказани.
Министерство на правосъдието не представи никакви доказателства относно неблагоприятни за ищеца становища на МВР и ДАНС.
Тези възражения на МП са по същество неотносими, тъй като са свързани с обстоятелства изложени в чл.12 от Закона за българското гражданство. Тези обстоятелства са без значение за определяне на произхода, доколкото той е формално обстоятелство, което не зависи от своя носител. Що се отнася до изискването по чл. 2 т. 2 от Закона за българите живеещи извън Република България, това изискване касае качеството „българин“ а не самия произход. При това самосъзнанието и неговото изразяване зависят изключително от волята на своя носител. Съдът намира, че вписаното в закона определение „национално самосъзнание“ следва да се тълкува в смисъл, че носителят има българско етническо самосъзнание, доколкото - при съществуваща национална държава, национално самосъзнание могат да имат само нейните граждани, при това независимо от етническия си произход.
Настоящият състав намира че ищеца, който има родител българин и говори свободно български без да е живял в България с това демонстрира българско етническо самосъзнание.
Иска следва да се уважи, а ответникът да заплати на ищеца 3 разноски в размер на **** евро. Съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между М. Н. Д., гражданин на Руската федерация, родена на **********г. Московска област, гр.
Раменское и Република България представлявана от Министъра на правосъдието, че ищецът има български произход, поради обстоятелството, че един от родителите му е етнически българин.
ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца разноски в размер на **** евро.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4