Определение № 38269 от 17.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38269 гр. София, 17.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хИ.ди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20261110117822 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от И. М. Ш., ЕГН **********, с която срещу Министерство на правосъдието е предявен иск с правно основание чл.124, ал. 4 ГПК вр. чл. 3, ал. 2 ЗБЖИРБ за установяване по отношение на ответника, че ищецът е с български произход.

След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в срок отговор от ответника Министерство на правосъдието.

Съдът, с оглед разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ГПК, следва в закрито съдебно заседание да се произнесе след като отново извършва проверка на редовността и допустимостта на предявените искове, по предварителните въпроси и направените доказателствени искания на страните.

Към исковата молба са представени писмени доказателства, направени са доказателствени искания за служебно изискване и прилагане по делото на преписка вх. № 19713/2022 г. при Съвета на българското гражданство при МП, както и събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване на твърдените в исковата молба обстоятелства.

С отговора на исковата молба също са представени писмени доказателства, направени са искания за изпращане на съдебна поръчка до Руската Федерация, въз основа на която да бъдат изискани от компетентните органи всички документи, свързани с издаването на удостоверение за раждане на М. Н. Ш., издадено на 05.06.1959 г. от ръководител отдел за регистрация на актове за гражданско състояние в Ново-Ховрински съвет, Химкински район, Московска област, Руска Федерация, както и с вписването в този документ на българска народност на майката на титуляря.

Съдът намира доказателствените искания за допускане събирането на представените от страните документи като писмени доказателства по делото, за служебно изискване на и прилагане по делото на преписка вх.№ 19713/2022 г. при Съвета на българското гражданство при МП, за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане, както и искането за изпращане на съдебна поръчка до Руската федерация за относими, допустими и необходими за разрешаването на правния спор между 1 страните, предмет на настоящото производство, с оглед което следва да бъдат уважени.

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 ГПК, като с оглед изложените в исковата молба и отговора на исковата молба твърдения страните следва да бъдат приканени да постигнат съгласие и да уредят спора помежду си доброволно.

Следва да им бъде съобщен и проектът за доклад, по който страните могат да вземат становище в първото по делото съдебно заседание.

Предвид на изложеното и на основание чл. 140 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и прилага представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА на ищеца един свидетел при довеждане за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства.

ДА СЕ ИЗИСКА на основание чл. 190 ГПК от Министерство на правосъдието в заверен препис цялата преписка вх.№ 19713/2022 г. при Съвета на българското гражданство при МП, образувана въз основа на подадено заявление от И. М. Ш..

ДА СЕ ИЗГОТВИ писмо до Министерство на правосъдието за изготвяне на съдебна поръчка до компетентната институция в Руската Федерация, Московска област, Химски район, Ново- Ховрински съвет за предоставяне на заверени преписи от всички документи, свързани с издаването на удостоверението за раждане на М. Н..район, Московска област, Руска Федерация, както и с вписването в този документ на българска народност на майката на титуляря.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 09.12.2026 г. от 10.30 часа, за когато да се призоват страните като им се връчи и проект за доклад и им се съобщят последиците от неявяване в съдебно заседание. На ищеца да се връчи препис от отговора на ответника, като съдът УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че може да изрази становище по направените от ответника възражения най-късно в първото по делото публично съдебно заседание.

ПРИКАНВА страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго, като спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса, който са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес за повече от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или да посочат съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и съдебни книжа ще се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно чл. 41, ал. 2 от ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако след доклада по делото в откритото съдебно заседание не направят доказателствени искания във връзка с дадените им указания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК – ако твърдят нови обстоятелства - да представят нови доказателства, но само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от значение за делото - да посочат и представят доказателства за тях.

Определението не подлежи на обжалване с частна жалба.

2

ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ. 146, АЛ. 1 ОТ ГПК

І. Предявен е установителен иск с правно основание чл.124, ал. 4 ГПК вр. чл. 3, ал. 2 ЗБЖИРБ.

1. Ищецът твърди, че е гражданин на Руската Федерация, роден на 25.... г., с национален паспорт, издаден от властите на Руската Федерация, ЕГН **********, с разрешение за постоянно пребиваване на територията на Република България, издадено на 18.11.2022 г. и валидно до 17.11.2027 г. Навежда твърдения, че бащата на ищеца – М. Н. Ш., бил с български произход. Сочи, че на 18.11.2022 г. на ищеца било предоставено право на постоянно пребиваване на чужденец на територията на Република България, издадено от Дирекция „Миграция“ към МВР. Посочва, че на 24.11.2022 г. подал в Министерство на правосъдието на Република България молба за придобиване на българско гражданство с вх.

№ 19713/2022 г. Поддържа, че след дългогодишно очакване по преписката на 25.07.2024 г. било постановено съобщение, че Съветът по гражданството не уважил молбата, тъй като съгласно експертна справка № 431 – ТХД/ 04.06.2024 г. на НИК – МВР, свидетелството за раждане на М. Н. Ш. - баща на кандидата било подправено. Заявява, че тази констатация на органа към Министерство на правосъдието за българско гражданство, не отговаряла на истината. Заявява, че бил с българско самосъзнание през целия си съзнателен живот, в семейството му винаги се говорило на български език като българските традиции се предавали от поколение на поколение. Моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът има български произход. Претендира направените разноски.

2. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Министерство на правосъдието. Със същия оспорва предявеният иск и изложените в исковата молба твърдения, че ищецът И. М. Ш., руски гражданин бил българин по произход и притежавал българско национално самосъзнание по смисъла на чл. 2 от Закона за българите, живеещи извън Република България. Твърди, че на 24.11.2022 г. в дирекция „Българско гражданство“ била постъпила молба от ищеца за придобиване на българско гражданство по натурализация на основание чл. 15, ал. 1, т.1 от Закона българското гражданство – български произход, въз основа на която била образувана преписка с рег.№ 19713/2022 г. и съответно стартирало производство за придобиване на българско гражданство. За доказване на българския си произход ищецът представил удостоверение за раждане на неговия баща М. Н. Ш., в което майката на последния – Т. М. Ш.а, била вписана с българска националност. Приложена била и архивна справка за бабата, в която за нейните родители било посочени „българи“. Заявява, че не били представени други документи в подкрепа на сочената в удостоверението и архивната справка националност на бабата на кандидата и на родителите , а именно такива, удостоверяващи наличие на изградена връзка с българската държава, на отношение към българския бит, култура и обичаи, българско самосъзнание, самоопределяне като българи, владеене на български език. Освен това, в контекста на липсата на други подкрепящи документи, отбелязването на „националност – българин“ в удостоверението за раждане не доказвало български произход по смисъла на §2, т.1 ДР ЗБГ на лицето и неговите възходящи, тъй като отбелязването би могло да означава и притежавано в даден момент българско гражданство, което се отъждествявало с понятието „българин“. Посочва, че в хода на административното производство по придобиване на българско гражданство, приложеното към молбата за промяна на гражданството на ищеца свидетелство за раждане на бащата на кандидата, било предадено на НИК – МВР за извършване на техническо изследване, като от експертната справка № 431- ТХД/04.06.2024 г. на Базова научно – техническа лаборатория при ОД МВР – Габрово, било установено, че представеното в оригинал Свидетелство за раждане, серия II РБ № 517661 на М. Н. Ш., било подправено.

Твърди се, че ръкописните текстове, с които първоначално били попълнени персоналните 3 данни в документа били заличени, след което върху бланката ръкописно била попълнена друга информация. Преписката била разгледана на проведеното на 18.07.2024 г. заседание на съвета по гражданството, който взел решение да даде мнение молбата за придобиване на българско гражданство да не бъде уважена. Въз основа на мнението на Съвета по гражданството министърът на правосъдието направил предложение на основание чл. 34 ЗБГ до Вицепрезидента на Република България за отказ от издаване на указ за придобиване на българско гражданство. Навежда твърдения, че понятието „българин“ трябвало да бъде разглеждано във връзка с етническата принадлежност на лицето, а не с юридическата му връзка с държавата. Излага доводи, че под „българин“ следвало да се разбира лице, което имало съзнание за принадлежност към исторически обособилата се на територията на страната група с общ език, обща история, общи български обичаи, български именни и културни традиции. Твърди, че ищецът не доказвал български произход на посоченото в исковата молба като възходящо нему лице (М. Н. Ш. - баща), нито на друго възходящо лице (баба или нейните родители), нито в контекста на разбирането за понятието „българин“, застъпено в съдебната практика. Същевременно, вписаната в свидетелството за раждане на М. Ш. и в архивната справка българска народност на родителите на неговата майка - Та.

Ш.а, било обстоятелството, което не било подкрепено от нито едно друго годно доказателство. Моли съдът да постанови решение, с което остави без уважение като неоснователна и недоказана исковата молба на ищеца. Претендира разноски.

ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че предмет на делото е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК вр. чл. 3, ал. 2 ЗБЖИРБ.

ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и за фактите, за които е установена законова презумпция (154, ал.2 от ГПК). По делото не са изложени твърдения за факти, които са общоизвестни или служебно известни, които също не подлежат на доказване.

Между страните е БЕЗСПОРНО, че на 24.11.2022 г. ищецът подал в Министерство на правосъдието на Република България молба за придобиване на българско гражданство с вх.

№ 19713/2022 г., по която на 25.07.2024 г. бил постановен отказ.

ІV. Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК всяка от страните следва да установи фактите, на които основава исканията си.

В тежест на ищеца е да установи при условията на главно и пълно доказване следните обстоятелства: че има родствена връзка с М. Н. Ш., за който твърди, че е негов баща, както и че той и родителите му били българи и имали българско самосъзнание.

Разпечатката съдържа 37 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3abf26b8-8138-4cde-879b-d0f1b6c4bed9