Акт от 15.11.2023, Административен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е №100 гр.Силистра, 15.11.2023 година

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Административният съд гр.Силистра,в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:съдия Маргарита Славова,при секретаря Виолина Рамова,с участието на прокурор……...............,като разгледа докладваното от с-я М.Славова адм.дело №161 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на О.И.Х. - ****************** към датата на подаване на заявление-декларация по чл.10 ал.1 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД), до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) гр.Силистра.Същата е посочила, че е омъжена за П.Н.Х. - *******************, а семейството живее на настоящия си адрес в гр.Силистра, *********************************.

Оспорването е насочено срещу отказ, обективиран в

Заповед №ЗСПД/Д-СС/2492/02.08.2023г., издадена в условията на заместване от органа по чл.10 ал.4 ЗСПД.С оспорената заповед е отказано отпускането на еднократна помощ за дете, което продължава обучението си във втори клас на българско училище и, което живее постоянно с родителите си в страната, съгласно регламентацията от чл.10а ал.1 ЗСПД.

В хипотезата на чл.148 АПК, жалбоподателката е сезирала направо съда, позовавайки се на предходно решение на АС-Силистра,с което е уважена нейна жалба срещу акт за отказ от предоставяне на същата по вид еднократна семейна помощ, гравитиращ около същия фактически и правен аргумент-чл.3 т.5 ЗСПД.Счита,че отново постановеният акт с отказно съдържание, е в явно противоречие с целта на закона, като релевира основанията от чл.146 т.4 и т.5 АПК.Настоява,че семейството ѝ разполага с процесното право по чл.10а ал.1 ЗСПД и моли за отмяна на атакувания отказ, с даване на указания на ответния орган, за уважаване на искането ѝ.

Ответникът - Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Силистра, чрез упълномощен представител юрисконсулт И.З.(л.9),в писмено становище (л.37) и в съдебно заседание,поддържа неоснователност на оспорването.Твърди,че в обхвата на специалния ЗСПД не били включени изрично чужденците, извън хипотезата на чл.3 т.3, предполагаща единият родител и децата да са с *********************, какъвто настоящият случай не бил, както и тази на чл.3 т.5 - за семейства на чужди граждани, които отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или международен договор, по който България да е страна.В този контекст поддържа,че за семейства от вида на това на оспорващата,следвало получаването на семейни помощи за деца да е предвидено в международен договор със съответната държава,в случая с република *******, по който България да е страна, за какъвто договор нямало данни.Ето защо моли жалбата да бъде оставена без уважение, а оспореният административен акт, като съответен на фактите и закона - потвърден.

Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК, във връзка с чл.10 ал.4-ал.6 от

Закона за семейните помощи за деца.Съдът,съобразявайки становищата на страните,твърденията в жалбата и доводите, развити в хода на процеса, извърши преценка на събраните в производството доказателства и прие за установено следното:Жалбата е процесуално допустима,като подадена от активно легитимирано лице - адресат на оспорения акт; при спазване на срока по чл.149 ал.1 АПК и е насочена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт,съгласно чл.10 ал.6 ЗСПД. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебния контрол за законосъобразност е Заповед №ЗСПД/Д-СС/ 2492/02.08.2023г., издадена от „упълномощено лице - Началник отдел „Социална закрила“[…],съгласно

Заповед №1903-РД01-0234 от 25.08.2022г.“,което „упълномощаване“ (макар и институт на гражданското право),в случая представлява възлагане на заместване при отсъствие на директора на ДСП-Силистра,видно от цитираната по-горе и приложена на л.28 от делото,заповед.Въпреки липсата на пряко свидетелство за отсъствието на директора на ДСП-Силистра на 02.08.2023г.,предвид конкретната дата и наложилата се практика държавните служители да ползват основната част от платените си годишни отпуски през лятото, настоящият състав приема,че процесният по делото акт, е издаден в условията на заместване, от ответния административен орган, в какъвто смисъл е и т.1 от Тълкувателно решение №4/22.04.2004г. на ВАС по т.д.№ТР-4/2002г.,ОСС. Компетентността на директора на ДСП-Силистра е нормативно определена с чл.10 ал.4 ЗСПД,което сочи,че оспореният отказ е издаден от материално,териториално и по степен компетентен административен орган.

Производството пред

Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Силистра е започнало по подадено Заявление-Декларация с вх.№ЗСПД/Д-СС/2492/20.07.23г. от О.И. Х.- ******************, притежаваща карта №*********, издадена на ***********за „постоянно пребиваване“ от МВР-София, според записването в същото (Заявление на л.16-л.17). Посочила е, че е омъжена за П.Н.Х. - *******************,с лична карта №*********,издадена на *******от МВР-Силистра,а семейството живее на настоящия си адрес в гр.Силистра, ********************************* и имат едно дете М.П.Х., роден на ***г. в У..С оспорената заповед е отказано отпускането на еднократна помощ за дете,което продължава обучението си във втори клас на българско училище и, което живее постоянно с родителите си в страната,съгласно регламентацията от чл.10а ал.1 ЗСПД. От административната преписка се установява, че със заявлението е била представена Служебна бележка изх.№494/12.06.2023г.(л.14), издадена от СУ„Н.Й.В.“,в уверение на това,че М.П.Х. е записан като ученик във втори клас за учебната 2023/2024 година, както и карта № *********(л.15),обективираща „разрешение за постоянно пребиваване“ в България на детето. Няма данни да е извършвана проверката по чл.4 ал.2 от

Правилника за прилагане на ЗСПД. На 31.07.2023г. социален работник е попълнил генерираната на стр.2 и стр.3 част от Заявлението (образец, утвърден от МТСП, съгл. чл.31 ал.1 ППЗСПД), че оспорващата няма право на еднократна помощ в размер на 300 лева на основание чл.10а ал.1 ЗСПД.Същото е съгласувано на 02.08.2023г. от главен социален работник Н.A.,изложила и правните аргументи за горния резултат, посочвайки чл.3 т.3 и чл.3 т.5 ЗСПД (л.18). На 02.08.2023г. е издадена и процесната заповед със същите мотиви.

Сезираният орган е приел,че съгласно чл.3 т.5 ЗСПД жалбоподателката, като майка на малолетното дете М.П.Х., респ.семейството, няма право на поисканата еднократна помощ за ученик, записан във втори клас,защото такава не е предвидена в друг национален закон или в международен договор, по който Република България да е страна.Освен това се е позовал и на чл.3 т.3 ЗСПД, регламентиращ случаите, когато единият от родителите е ******************* - за децата с *********************,които отглеждат в страната.Предпоставките за прилагане на последно посочената хипотеза е приел, че липсват,поради установеното *********************на детето от приложеното Разрешение за постоянното му пребиваване в България (л.15). Копие от личната карта на неговия баща и съпруг на жалбоподателката, П.Н.Х. не е било представено,но ответната администрация е взела повод от Решение №6/13.02.2023г.,постановено по адм.д.№ 185/2022г. на Административен съд гр.Силистра, в рамките на което производство е било установено, че бащата на детето е получил *********************и му е бил издаден *********личен документ на *********година.

Със заявление вх.№1082/27.09.2023г. на АС-Силистра, оспорващата е представила по делото: брачно свидетелство, за сключен брак в *******между нея и П.Н.Х., с легализиран превод; копие от лична карта №*********, издадена на П.Н.Х., с *********************, на ************от МВР-Силистра; Карта с разрешение за постоянно пребиваване в България на детето М.П.Х., както и копие от лична карта №*********, издадена на ***********. от МВР-Силистра на О. И. (съгласно транслитерацията на бащиното ѝ има в личната карта) Х.,също с удостоверено *********************. Последно посоченият факт- придобитото *********************от жалбоподателката, няма ретроактивно проявление за да се отрази на съответствието на оспорения отказ с материалния закон, в сегмента на преценяваните фактически основания за неговото издаване и съобразно правилото от чл.142 ал.2 АПК.

В контекста на горните установявания обаче, следва да бъде отбелязано: Според чл.25 ал.1 изр.2 от Конституцията на РБ *********************може да се придобие и по натурализация, като условията и редът за това се определят със закон (чл. 25 ал.6 КРБ). Този закон е Законът за българското гражданство (ЗБГ), чиято глава Пета регламентира производството във връзка *************************. Съгласно чл.34 ЗБГ министърът на правосъдието,въз основа на мнението на Съвета по гражданството, прави предложение до Президента на РБ за издаване на указ или за отказ за предоставяне на *********************.Придобиването на *********************по натурализация се извършва с Указ на Президента на РБ (чл.36 ЗБГ),за времето на издаване на какъвто, няма данни по делото. Според регламентацията от чл.37 ал.2 т.2 и т.3 ЗБГ, Министерството на правосъдието, след получаване на Указа уведомява: - общината,където е постоянният адрес на лицето- за вписване на промените в гражданството в регистъра на населението; - Министерството на вътрешните работи за издаване на *********лични документи.

Последните се издават, съгласно регулацията със Закона за българските лични документи, като чл.31 и следващите нормират процедурата и сроковете за издаване на лична карта на българските граждани.

Заявлението за издаване на този вид личен документ, какъвто жалбоподателката е представила (л.33),се подава лично (чл.31а ЗБЛД),а сроковете за това са регламентирани с чл.31 ал.4 ЗБЛД. Съобразявайки гореописаните производства и сроковете за тяхното приключване,следва да се приеме,че към датата на издаване на оспорената заповед - 02.08.2023г., най-вероятно указът за придобиване на *********************по натурализация от оспорващата е бил издаден, предвид факта,че личната ѝ карта е от ***********. Съгласно чл.36, изр.2 ЗБГ указът влиза в сила в деня на издаването му.

Предвид нормативното задължение на МП, след получаването му да уведоми общината по постоянния адрес на лицето и МВР, данни за настъпилото ново правно-значимо обстоятелство за разрешаване на поставения пред ДСП-Силистра въпрос,са били налични както в служба ГРАО на Община гр.Силистра, така и в МВР. Според чл.1а ал.3 ЗСПД Агенцията за социално подпомагане,вкл.чрез регионалните ѝ структури,осъществява дейността по отпускане на семейни помощи за деца,като за изпълнение на тези ѝ функции разполага с нормативно предоставено ѝ правомощие на без платен достъп до Националната база данни „Население“,както и на право да изисква релевантна информация от МОН и от други държавни и общински органи, като последните са задължени да предоставят такава безплатно в 14-дневен срок от дата на поискването ѝ, съгласно чл.1а ал.4 ЗСПД. Като не са изискали информация от Община гр.Силистра, нито са направили справка в НБД “Население“ за настъпилата промяна в гражданството на жалбоподателката, както и не са изискали информация от ОД МВР гр.Силистра,Сектор „*********документи за самоличност”,за подадено от нея заявление за издаване на приложената лична карта, в срока от чл.9 ал.1 ЗБЛД, ответната администрация е допуснала съществено нарушение на административно-производствените правила, по разума на чл.35 АПК, защото не е изяснила фактите и обстоятелствата от значение за разрешаване на случая, преди издаването на процесния административен акт.

Съобразявайки обсъдените по-горе нормативни срокове, следва да се приеме, че към датата на формиране и изявяване на отказа за процесната еднократна семейна помощ, указът за признаване на *********************на жалбоподателката вече е бил издаден, което сочи, че оспорената заповед е базирана на неверни (непроверени и съответно неустановени) фактически установявания, което ако не беше допуснато, е вероятно крайният в производство акт да е със съвсем различно съдържание, което е главната характеристика на понятието „съществено процесуално нарушение“, според приетото в съдебната практика. А при установения вече факт ************************* и на майката на детето, т.е. двамата родители са *********граждани, ответният орган следва да съобрази наличието на съвсем други материални предпоставки при произнасянето си, вкл. правилото от чл.3 т.2 ЗСПД, според което „семействата на *********граждани (каквото вече е това на оспорващата) - за децата,които отглеждат в страната“ При тази хипотеза ирелевантно е гражданството на самото дете, а останалите условия очевидно са изпълнени.